Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
Изтегляне 95.65 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „Културното наследство и новите технологии” .
- „Дните на наследството 2011”
- Вергиния Константинова – председател на журито
- „Братята, влюбени в България”
- Сценарист
- Втора награда
- Продуцент: БНТ
- Трета награда
- Режисьор
- 1-ва награда не се прис ъ жда 2. - за "Ключът на светеца"
- 3-та - п оощрителна награда
- Първа награда
- Втора награда е
- Продуцент
- Поощрителни награди в лицето на техние автори
- "Бел и ят Пирин" Сценарист : Боян Балев Режисьор:Боян Балев Оператор:Боян Балев Продуцент
- Специалната награда на „Международна фондация за българско наследство професор Петър Детев”
- 17.05. 2011 г. Жури в състав: гр. София Председател: Вергиния Костадинова Членове: доц. д-р. Бони Петрунова НАИМ към БАН Мила Петкова НФЦ
| Един различен фестивал
През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”. Веднага да кажем, че „тайно и полека” националния филмов фестивал за археология, история и наследство, който знаем от миналогодишното му издание в Археологическия музей се е превълнал в международен с помощта на ред чужди културни институти у нас от Италия, Германия, Англия, Полша, Унгария. Те застават зад фестивала и предоставят филми и подпомагани от тях проекти за участие в програмата на „Дните на наследството 2011”. За отбелязване е играта „Открийте съкровището” съвместен проект на проф. Т. Кръстев – шеф на ИКОМ и Британски Съвет България. Култови филми докоснаха публиката – археологическите сензации на полския проф. Мишковец в Египет, трагедията на унгарския водач от революцията през 1956 г. – Имре Наги, филмът за реставрацията на прочутата бронзова статуя на Давид от Донатело... Последва конференция за „Културното наследство и новите технологии”, в които прозвучаха доклади на Росица Олсон и Лолита Николова – нашенки живеещи в САЩ, на Иван Хлебаров – режисьор, сценарист и преводач живеещ в Бразилия, на утвърдени наши кинодейци и преподаватели в сложна и деликатна материя.
Наградите се връчват на авторите за определени постижения
Журито отличи откроилите се в 3-те състезателни категории на фестивала: История Първа награда : „Братята, влюбени в България” – наградата е за сценариста и режисьора - за тематичната находка и висок професионализъм в популяризирането на малко познати факти, свързани с приноса на чешката интелигенция от края на 19 век в изграждането на нова България и нейните следи в съвременната битност на град София. Сценарист: Елена Димитрова и Мариета Ангелова Режисьор Анастас Джидров Оператор Славчо Димитров Продуцент Елена Димитрова Продуцентска къща „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ФИЛМ СЪРВИЗ-СОФИЯ” Динамичният съвременен живот на София, модерната архитектура и бързоразвиваща се икономика се съпоставя с времето -края на 19 и началото на 20 век, когато двамата братя чехи Георги( Иржи) и Богдан Прошек активно работят за превръщането на столицата в модерен европийски град. Синхронни архивни записи на внуците на Георги и Богдан Прошек: Ян Кадела, д-р Йержи Йержбаков и Вера Дворжакова ( заснети през 1987 година в Прага) свидетелстват за дейността им в полза на новоосвободена България и славянското единство между българи и чехи. По идея на Георги Прошек се построява Паметникът на Васил Левски. Този факт е тясно свързан с участието на младия Прошек ( Иржи, който приема българското име Георги) в освобождението на България от турско робство. В село Ябълково, Хасковско, където една от улиците носи името „Прошек”, е къщата, в която Васил Левски се среща с 23- годишния инженер-строител в Баронхиршовата железница.Тук Георги Прошек става член на Тайния революционен комитет в селото . След освобождението Георги Прошек пристига в София, където една година по-късно идва от Чехия и по-малкият му брат-Богдан. Георги и Богдан Прошек изграждат знакови места в града: „Орлов мост„, „Лъвов мост”, паметникът на Васил Левски. В изработването на първия градоустройствен план на София (1878 г.) участва Георги Прошек. Дело на братята е първата печатница в София, в която се печати „Държавен вестник”, първата тухларна фабрика, изграждането на Народното събрание и жп гара-София. Ръката, която изписва със стенография: „Георги Прошек е първият стенограф в Народното събрание-София”, символично напомня, че заедно с проф. Антон Безеншек Георги Прошек е автор на българската стенография. Братя Прошек построяват ( тогава в края на София) първата за столицата бирената фабрика, която години наред произвежда прочутото Прошеково пиво. Втора награда се присъжда на БНТ за филма "Седем педи над замята" Сценарист: Йордан Димитров Режисьор: Олег Ковачев Оператор: Недялко Данов Продуцент: БНТ Филм за разпитите на Васил Левски от извънредната следствена комисия, чието решение стои в основата на смъртната му присъда. Думите на Дякона са протоколирани на османо-турски, като е запазен оригинален препис от тях - той се пази в сейф на БНБ. В средата на минали век протоколите са преведени на български език и са издадени в сборник. Малко хора знаят за това, което Левски разказва пред съда. Някои учени определят думите му като перфектна защитна тактика, а други ги тълкуват по начин, който едва ли не свързва Апостола с международен конспиративен кръг. В протоколите ясно се вижда амбицията на Дякона да защитава българската кауза. Трета награда се присъжда в лицето на сценариста и режисьора на " Писма от Русчук", произведени от РТВЦ Русе. Сценарист: ДЕТЕЛИНА КАМЕНОВА, ВЕСЕЛИНА АНТОНОВА Режисьор: ЕЛЕНА МАШКОВА Оператор: СТИЛЯН АНТОНОВ Продуцент: ВЛАДИМИР КОНДОВ РЕГИОНАЛЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ЦЕНТЪР - РУСЕ От началото на 70-те години на ХІХ в. за пръв път върху официални дипломатически документи е изписано името България. Видяхме го върху бланките и печата на Генералното консулство на Русия в Русе. И го показваме в този филм. Това е само един от многото неизвестни факти, към които отваряме врати с „ПИСМА ОТ РУСЧУК, В БЪЛГАРИЯ”, РУСКИТЕ КОНСУЛИ 1865-1877. Историкът Иво Жейнов ни даде идеята за него и замина за Москва. Върна се с уникални документи от архива на външното министерство на Руската империя. Обработи ги и основата беше готова. Екипът на РТВЦ-Русе свърши всичко останало. Филмът е построен върху съдържанието на тайната дипломатическата поща, прелитала между Русчук и Константинопол в периода 1865-1877г. Що за хора са първите руски консули Василий Кожевников, Алексей Сученков (който става и пръв генерален консул) и Александър Мошнин? Кои са техните служители - българите Захари Княжевски, Христо Карагьозов, Димитър Карамихайлов? Защо им дължим внимание и заслужено място в историята? Нашият отговор е в този филм, който дава детайлна картина на един период от българската история, в който нетърпимостта към робството достига апогея си, а информацията от руските дипломати в Русе към Русия подготвя почвата за предстоящата Руско-турска война. Археология: 1-ва награда не се присъжда 2. - за "Ключът на светеца" - за оперативност в лицето на продуцента БНТ Сценаристи: Цвета Младенова, Веселин Григоров Режисьор: Дамян Серкеджиев Оператор: Николай Николов Продуцент: БНТ Каква история крият мощите на Йоан Кръстител от Созопол? Къде е скрит ключът към разгадаването им? Автентични ли са те или са мистификация? Отговорите търсим във филма "Ключът на светеца". За откритието си разказва проф. Казимир Попконстантинов. Уникалната археологическа находка вкара България в световните новини. 3-та - поощрителна награда се присъжда на "Орфей или в търсене нс безсмъртието" - в лицето на сценариста Ирина Куделина и режисьора Филип Темнялов Повече информация: Млад художник се отправя по Орфеевите места в България . . . Във философско-поетичен ключ филмът разказва за духовното търсене на един млад човек. За Орфей, за Орфическото учение лежащо в основата на древната Тракийска култура. За древните духовно - исторически корени на България и Европа. Филмът показва археологически разкопки в България от последните години свързани с времената на Орфей и Тракийското царство: град Перперикон, светилището на Орфей в с. Татул, подмогилните храмове в Долината на Тракийските царе, а също и живописни картини на природата в България, заснети в Родопите, Стара Планина и Рила. Филмът на младия режисьор е послание за всички които се намират в процес на духовно търсене и е адресиран най - вече към младите хора. Наследство: Първа награда на СТФ „Екран” за популяризирането на музейното дело и филма "Различният музей" Сценарист: Петя Тетевенска Режисьор: Дамян Петров Оператор: Цветан Недков Продуцент: БНТ Необикновени истории, които не се вписват в конфекцията от хронологични разкази за музейни сбирки. Могат ли култури от цял свят да живеят под един покрив? Защо шедьоври на Роден, Пикасо и Хенри Мур пристигат в България? Къде е сега най-старата картина, притежание на българската държава? Как реставраторите лекуват произведенията на изкуството? И как става възможно по времето на държавния социализъм да се събере подобна колекция? Каква е днешната цена на тази сбирка? Март 1944 година. Бомба в историческия център на София разрушава сградата на Държавната печатница. Основният й камък някога е положен от Петко Каравелов в годината на българското Съединение. Мястото носи енергия от античността - под площада минава некрополът на Сердика. Зданието ще се реконструира десетилетия, докато в късната есен на 1985-та Никола Николов ще направи авторска реплика на виенската архитектура отпреди 100 години, за да превърне останките в галерия за чуждестранно изкуство. И така преди 25 години се ражда един нов музей - Националната галерия за чуждестранно изкуство... Само една от безспорните звезди на галерията - картината "Луцифер" на Франц фон Щук, сега се оценява на 5 милиона евро на световния пазар на изкуството. Втора награда е за авторския колектив на филма "Живата вечност" в лицето на продуцента Елена Димитрова „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ФИЛМ СЪРВИЗ-СОФИЯ”- ПРОДУЦЕНТСКА КЪЩА (IFS-SOFIA) Сценарист: Елена Димитрова Режисьор: Анастас Джидров Оператор: Славчо Димитров Старинна картина на неизвестнен художник изобразява вековен дъб, под клоните на който са се сгушили къщите. Картината „отвежда” към уникалната природна забележителност на село Гранит, Чирпанско, Старозагорска област -хилядолетния летен дъб. Дървото е на 1665 години т.е. с 350 години е по- старо от България.( Това е най-старото дърво в България, най-старият летен дъб в Европа, а може би и в света). Димитровден е .Това е традиционният празник на селото. Есенният дъжовен ден и мъглата не пречат тържеството да е в пълна сила- на площада се извива голямо хоро и се пеят песни, а при църквата „Свети Димитър”, която е непосредствено до дъба, се вари курбанът. Жители на селото разказват своите преживявания, свързани с хилядолетното дърво, което въпреки 17-сте века живот, все още се разлиства на пролет и ражда жълъди. Разказват се случки , съхранени в родовата памет: за исторически събития, сватби, пазари, борби, младежки увеселения, ставали под гигантското дърво. Споделя се тревогата от това, че дъбът бързо съхне през последните години и са необходими по-енергични грижи. През пролетта дъбът е пълен с птици. Косач коси тревата под дървото. Това е в хармония с гайдата на гайдаря Енчо Пашов, който свири под дъба. Художникът Тоню Цанев, рисувал дървото в много картини, описва интересни случки от детството си, тъй като е израснал „почти върху корените му”. Преди 24 години учителката Станка Колева открива в двора си поникнало дъбче. Заедно с учениците си тя посажда фиданката близо до „бащата”. Около младия дъб днес е оформен малък парк. и Трета награда се присъжда на екипа на филма "Потомци на Фичето" произведен от РТВЦ Русе. Сценарист: ВИОЛЕТА РАДЕВА Режисьор: Елена Машкова Оператор: Стилян Антонов Продуцент: Владимир Кондов РЕГИОНАЛЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ЦЕНТЪР – РУСЕ Един от експонатите в Музея на Уста Колю Фичето в Дряново e родословното дърво, пуснало клони върху ствола на гениалния възрожденски архитект, строител, резбар и каменорезец. Хелиографското копие е подарено от русенеца архитект Иван Манев, пра-правнук на Никола Фичев, наследник на Ганка, една от трите дъщери на Фичето. Заедно с друг потомък на Първомайстора, д-р Иван Божков от Варна, те допълват и доуточняват сведенията, събрани още през 1938 г. от адмирал Сава Николов Иванов, внук на Фичето. До 1978 г., когато е завършено във вида, познат ни днес, са се сменили седем поколения, наброяващи 416 души. Сега расте девето поколение.Наследниците, в чиито жили тече кръвта на възрожденския майстор, са разпръснати в цялата страна и по цял свят. Документалният филм „ Потомци на Фичето ” проследява клона, живеещ в Русе – щрихи от живота и творческото дело на арх. Иван Манев, на неговия син инж. Владимир Манев, на дъщеря му Мари-Мадлен Ненова, на техните деца и внуци. Запознава ни със сестрата на арх. Манев Мария, която живее в Берлин и, въпреки преклонната си възраст, продължава да учи българските деца на музика и на роден език.Във филма са показани някои от най-характерните творби на Фичето в Дряново, Велико Търново и Бяла. Поощрителни награди в лицето на техние автори: за "Войната" - сценарист и режисьор – Съйко Съев Вярна или не, датата 681 е залегнала като постулат – дори я изписахме на герба си. И всичко това само защото тогава Константин Погонат изгубил войната срещу нас, българите... и "Белият Пирин" Сценарист: Боян Балев Режисьор:Боян Балев Оператор:Боян Балев Продуцент: Боян Балев Организация: Клуб Бонго Филм за величието на най-красивата българска планина през зимата. Белият Пирин е изповед за търсенето на белите стъпки на сивият ни делник сред снежната пустош. Специалната награда на „Международна фондация за българско наследство професор Петър Детев” за артистичен поглед към наследството е за продукцията „Легенди от Аладжа манастир” 17.05. 2011 г. Жури в състав: гр. София Председател: Вергиния Костадинова Членове: доц. д-р. Бони Петрунова НАИМ към БАН Мила Петкова НФЦ Изтегляне 95.65 Kb. Сподели с приятели:
|