Единствено възможното доказателствено основание за демонстрация на божието битие (1763)



страница1/11
Дата29.04.2017
Размер2.51 Mb.
#20273
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


Имануел Кант

ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ОСНОВАНИЕ ЗА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА БОЖИЕТО БИТИЕ (1763)
Превод от немски

Божидар Иванов Гумнеров

София, 2012

Immanuel Kant

DER EINZIG MÖGLICHE BEWEISGRUND ZU EINER DEMONSTRATION DES DASEINS GOTTES (1763).
Имануел Кант

Единствено възможното доказателствено основание за демонстрация на Божието Битие (1763)

© Божидар Гумнеров – превод, 2012

Издателство Фараго



ISBN 978-954-2961-38-3

Имануел Кант



ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ОСНОВАНИЕ ЗА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА БОЖИЕТО БИТИЕ (1763)

Превод от немски

Божидар Иванов Гумнеров

София, 2009



ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ОСНОВАНИЕ
ЗА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА БОЖИЕТО БИТИЕ (1763)

ОТ ПРЕВОДАЧА

Този превод съм направил от оригинал на немски език на DER EINZIG MÖGLICHE BEWEISGRUND ZU EINER DEMONSTRATION DES DASEINS GOTTES (1763) , по изданието на Пруската академия на науките, Берлин, на Събраните съчинения на Кант, от текста намиращ се в том IІ, (I. Kant, AA1 II) 1902 г. Ползувал съм дигиталното издание (Immanuel Kant - Werke auf CD-ROM - Sonderausgabe zum Kantjahr 2004). Издателите на това специално издание са Karsten Worm и Susanne Boeck2. При превода съм сверявал с превод на руски език (ЕДИНСТВЕННО ВОЗМОЖНОЕ ОСНОВАНИЕ ДЛЯ ДОКАЗАТЕЛЬСТВА БЫТИЯ БОГА (1763), превод на Б. А. Фохт, от том 1-ви на осемтомното юбилейно издание от 1994 г. под редакцията на Гулыга, издателство „Чоро“, 1994 г., ISBN 5-8497-0001-3) , както и с превода на английски език (The One Possible Basis for a Demonstration of the Existence of God, превод от W. Hastie, изпечатана в САЩ през 1994 г., ISBN 0-8032-7777-6)

В превода съм посочил и номера на страницата на оригинала. Така текстът в превода под II 207 е преводът от оригиналния немски текст намиращ се на стр. 207 на том II, 1902 г. от Събраните съчинения на Кант, Академическото издание; в книгата на превода страниците си имат своята поредица. Забележките на автора под линия са дадени на края на съответния текст, като съм посочил и за коя страница се отнасят. Бележките на преводача са дадени като Footnotes, т. е. под линия на съответната страница.

Отчитайки тематична свързаност към този превод съм включил като като Приложение и частичен превод от някои материали от Георг Фридрих Хегел (извадки от неговите „Лекции по Доказателствата за Битието на Бога”)

Дължа признателност на приятелите от фирма „Скорпион шипинг” ООД, без чиито помощ и толерантност нямаше да извърша този превод. Благодаря и на ЕТ „Ханс – Иван Гумнеров”, който финансира (спонсорира) настоящето издание.

София, 2012 г. ...Божидар Иванов Гумнеров

СЪДЪРЖАНИЕ



Предговор II 65  стр. ххх

ПЪРВИ РАЗДЕЛ, в който бива представено доказателственото основание за демонстрацията на Божието Битие. II 70  стр. ххх

1. ПЪРВА ГЛАВА. За Битието изобщо. II 70  стр. ххх

§ 1. Битието не е предикат или определение на което и да е нещо.. II 72  стр. ххх

§ 2. Битието е абсолютната позиция на едно нещо и с това се различава от всеки предикат, който като такъв винаги бива полаган само относително спрямо някое друго нещо.  II 73  стр. ххх

§ 3. Можем ли да кажем, че в Битието се съдържа повече, отколкото в простата възможност? II 75  стр. ххх

2. ВТОРА ГЛАВА. За вътрешната възможност, доколкото тя предполага Битие. II 77  стр. ххх

§ 1. Необходимото различаване при разглеждането на понятието „възможност”. II 77  стр. ххх

§ 2. Вътрешната възможност на всички неща предпоставя някакво Битие. II 78 стр. ххх

§ 3. Абсолютно невъзможно е нищо да не съществува.  II 79 стр. ххх

§ 4. Всяка възможност е дадена в нещо действително — или в него самото като определение, или чрез него като следствие.  II 79 стр. ххх

3.  ТРЕТА ГЛАВА. За безусловно необходимото Битие.   II 81 стр. ххх

§ 1. Понятието на абсолютно необходимото съществуване изобщо.   II 81 стр. ххх

§ 2. Съществува абсолютно необходима
Същност.   II 83 стр. ххх

§ 3. Необходимата Същност е уникална.   II 83 стр. ххх

§ 4. Необходимата същност е проста, несъставна. II 84 стр. ххх

§ 5. Необходимата същност е непроменлива и вечна.   II 85 стр. ххх

§ 6. Необходимата Същност съдържа най-висшата реалност   II 85 стр. ххх

4. ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Доказателствено основание за демонстрацията на Божието Битие.   II 87 стр. ххх

§ 1. Необходимата Същност е дух.   II 87 стр. ххх

§ 2. Това е Бог.   II 89 стр. ххх

§ 3. Забележка.   II 89 стр. ххх

§ 4. Заключение.   II 90 стр. ххх



ВТОРИ РАЗДЕЛ: за разностранната полза, която е присъща специално на този вид доказателство.   II 93 стр. ххх

1. ПЪРВА ГЛАВА, в която от установеното единство в същностите на нещата правим a posteriori извод за Божието Битие.   II 93 стр. ххх

§ 1. Единството в многообразието на същностите на нещата демонстрирано чрез свойствата на пространството.   II 93 стр. ххх

§ 2. Единството в многообразието на същностите на нещата, демонстрирано в това, което е необходимо в законите на движението.   II 96 стр. ххх

2. ВТОРА ГЛАВА. Различаване на зависимостта на всички неща от Бога на зависимост, която е морална и на такава, която не е морална.   II 100 стр. ххх

3. ТРЕТА ГЛАВА. За зависимостта на нещата на този свят от Бога чрез природния порядък или без него.  II 103 стр. ххх

§ 1. Подразделяне събитията в света според това, дали са или не са подчинени на природния порядък.  II 103 стр. ххх

§ 2. Подразделяне на природните събития в според това, дали принадлежат към необходимия или към случайния порядък в природата.   II 106 стр. ххх

4. ЧЕТВЪРТА ГЛАВА.Използване на нашето доказателствено основание при преценката на съвършенството на света според хода на природата.   II 108 стр. ххх

§ 1. Какво можем да заключим от нашето доказателствено основание за превъзходството на природния порядък над свръхестествения.   II 108 стр. ххх

§ 2. Какъв извод можем да направим от нашето доказателствено основание за превъзходството на един или друг природен порядък.  II 113 стр. ххх

5. ПЕТА ГЛАВА, в която се указва на недостатъчността на обичайния метод на физикотеологията.  II 116 стр. ххх

§ 1. За физикотеологията изобщо   II 116 стр. ххх

§ 2. Предимствата и недостатъците на обичайната физикотеология.   II 117 стр. ххх

6. ШЕСТА ГЛАВА. Подобреният метод на физикотеологията.   II 123 стр. ххх

§ 1. Порядъкът и подходящността, когато са необходими, указват на един разумен Създател.   II 123 стр. ххх

§ 2. Необходимият порядък в природата сам по себе си указва на Създател на така подредената материя.  II 124 стр. ххх

§ 3. Правилата на подобрения физикотеологичен метод.  II 126 стр. ххх

§ 4. Пояснение на тези правила.   II 127 стр. ххх

7. СЕДМА ГЛАВА. КОСМОГОНИЯ. Хипотеза за възникването и движението на небесните тела по механически път съобразно на горепосочените правила.  II 137 стр. ххх

§ 1. Един по-разширен поглед върху същностното понятие за Вселената.  II 139 стр. ххх

§ 2. Аргументи изобщо в полза на механическия произход на нашата планетна система.  II 141 стр. ххх

§ 3. Кратко описание на най-вероятния начин, по който една планетна система е могла да се образува по механически път.  II 144 стр. ххх

§ 4. Забележка.  II 147 стр. ххх

8. ОСМА ГЛАВА. ЗА БОЖЕСТВЕНАТА САМОДОСТАТЪЧНОСТ.   II 151 стр. ххх

ТРЕТИ РАЗДЕЛ, в който изясняваме, че освен изведеното от нас доказателствено основание за демонстрация на Божието Битие друго не е възможно.  II 155 стр. ххх

§ 1. Подразделяне на всички възможни доказателствени основания за Божието Битие.  II 155 стр. ххх

§ 2. Преценка на доказателствените основания от първия вид.  II 156 стр. ххх

§ 3. Преценка на доказателствените основания от втория вид.   II 157 стр. ххх

§ 4.  Възможни са изобщо само два вида доказателство на Божието Битие.  II 159 стр. ххх

§ 5. Не e възможна повече от една единствена демонстрация на Божието Битие, доказателственото основание за която е представено по-горе.  II 162 стр. ххх

ПРИЛОЖЕНИЕ (превод на няколко извадки от Хегеловите „Лекции по доказателствата на Битието на Бога”) стр. ххх

ОТ ПРЕВОДАЧА стр. ххх

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ  XVII 347  стр. ххх

ПРИТУРКА. [Относно Кантовата критика на космологическото доказателство]  XVII 421 u  стр. ххх

Изложение на телеологическото доказателство (от лекциите по философия на религията четени през лятото на 1831 г.)  XVII 501  стр. ххх

Изложение на телеологическото и онтологическото


доказателство (от лекциите по философия на религията
четени през 1827 г.)  XVII 518  стр. ххх

Изложение на онтологическото доказателство (от лекциите по философия на религията четени през 1831 г.)  XVII 528  стр. ххх

ПРЕДГОВОР 

Ne mea dona tibi studio disposta fideli, intellecta prius quam sint, contempta relinquas.

Lucretius. 3

II 65 


Нямам особено високо мнение за ползата от труд като настоящия, и не си въобразявам, че най-необходимото за щастието ни познание „Има Бог” би се оказало в опасност и би било разколебано без подкрепата на задълбочени метафизически проучвания. Провидението не е искало нашите във висша степен необходими за щастието ни възгледи да трябва да почиват на хитроумни софизми, а ги е предоставило непосредствено на естествения здрав разсъдък. А той, стига да не го обърква лъжовно изкуство, няма да пропусне да ни заведе направо до истинното и полезното, от които крайно се нуждаем. Поради това употребата на здравия разум, придържайки се в рамките на обикновените възгледи, ни предоставя достатъчно убедителни доказателства за Битието и свойствата на тази Същност, макар че на рафинирания изследовател все ще му липсват както демонстрацията и осъразмереността на точно определени понятия, както и правилно свързаните умозаключения. Все пак, не можем да се откажем да търсим тази демонстрация, дали пък няма да се покаже отнякъде. Защото, без да споменаваме справедливото ни желание, от което привикналият да изследва разсъдък не може да се откаже, да постигнем нещо завършено и ясно разбрано в една такава важна област на познанието, имаме, освен това, и надеждата, че едно такова разбиране, ако бъде овладяно, би могло да разкрие чрез изследването на този предмет много още неща. За да постигнем, обаче, тази цел

II 66 


трябва да рискуваме да навлезем в бездънната пропаст на метафизиката: един тъмен океан, безбрежен и без маяци, и дето трябва да се процедира подобно на мореплавателя във все още неизследвано море, който веднага щом като стъпи на суша някъде, започва да проверява и изследва своето пътуване, дали — независимо от предпазливостта, която е спазвал съгласно изкуството на навигацията — някакви незабелязани морски течения не са го отклонили от възприетия курс.

Между другото, търсената демонстрация никога не е била намирана, което вече и други са забелязали. Това, което представяме тук, също е само доказателственото основание за една демонстрация, нещо като един с труд събран строителен материал, който представяме на знаещия експерт за оценка, за да изгради от неговите годни за употреба парчета сградата съгласно нормите за здравина и хармония. Както не искам това, което предлагам тук да бъде считано за самата демонстрация, така и анализите на понятията, които използвам, не представляват дефиниции. те, струва ми се, са правилни белези на предметите, които обсъждаме и са годни чрез тях да се постигнат премерени обяснения, използваеми сами по себе си за постигане на истина и яснота. За да бъдат, обаче, причислени към дефинициите, те все още очакват последния щрих на изкусния художник. Защото, биват времена, когато в една такава наука, каквато е метафизиката, можеш да се осмелиш всичко да обясняваш и показваш, а биват и други, когато към такива начинания се подхожда с боязън и недоверие.

Разсъжденията, които представям, са плод на дълъг размисъл, но, начинът на представянето им носи белега на недовършената работа, защото най-различни други занятия не ми оставиха нужното за това време. Ще бъде, обаче, съвсем напразно подмилкване да моля читателя за извинение, дето — по каквато и да е причина — му се сервира нещо лошо. Той никога няма да прости, както ще и да му се извинява човек. В моя случай не напълно изградената форма на продукта не следва да се отнесе на някаква небрежност, нито на някакъв съзнателен пропуск. Това, което исках, бе да нахвърлям само първите щрихи на главния чертеж, по който, вярвам, би могло да бъде построена отлична сграда, ако едни по-опитни ръце придадат на чертежа й повече правилност в детайлите, както и завършена хармония в цялост. При тези ми намерения, щеше да е ненужно да полагам твърде много притеснителна взискателност, за да изчертая точно във всяка отделна част,

II 67 


всичките щрихи, щом като цялостният проект ще трябва най-напред да изчака строгата присъда на експертите. Поради това аз понякога само представях доказателства, без да си въобразявам, че за сега бих могъл да покажа ясно тяхната връзка с изводите. На места съм привеждал обикновени разсъдъчни съждения, без да им придавам чрез изкуството на логиката тази здравина, която трябва да има всяка част в системата на един строеж, било защото намирах това затруднително, било защото такова разпростиране в подготовката нямаше да съответства на общия размер, който трябваше да има целият труд; или пък, щом като не бях обявявал никаква демонстрация, считах се освободен от изискванията, които иначе с право има към авторите на систематични изложения. Малцина са тези, които наемайки се да дадат преценка върху произведения на Духа, ще хвърлят буден поглед върху такъв един опит в неговата цялост и ще го разгледат предимно в отношението, доколкото неговите основни части — след като се допълни недостигащото или се поправят грешките — биха могли да служат за изграждането на една здрава постройка. Този род читатели са тези, чиято преценка най-вече е от полза за човешкото познание. Що се отнася до останалите, които — неспособни да съзрат нещата свързани в тяхната цялост — се закотвят мъдрувайки над една или друга дреболия, без да ги е грижа, дали укорът, която тя дори и да заслужава, не отрича също и стойността на цялото, и дали някои подобрения на отделни места в общия и само частично с недостатъци план, няма да могат да го съхранят, тези хора са същите, които винаги се стремят да превърнат в развалини всеки наченат строеж: те, наистина, могат поради своята многобройност да плашат, само дето тяхната преценка за истинската стойност има малко значение за разумния човек.

На места, може би, не съм се изразявал достатъчно обстойно. Това сторих, за да не дам какъвто и да е повод на тези, които само търсят някаква привидна причина да подложат някое писание на лютия укор за ерес: макар че каква предпазливост би могла да осуети повода за това? Иначе, вярвам да съм се изразил достатъчно ясно за тези, които не искат да видят в написаното нищо друго, освен това което авторът е възнамерявал да вложи в него. Възможно най-малко съм се впускал в опровержения, макар и моите положения да се отклоняват много от тези на други автори. Тези такива различия са нещо, което предоставям на размисъла на читателя запознат с положенията и на двете страни. Ако направените с искрен разум преценки на различно мислещи лица биват изследвани със справедливостта на неподкупен арбитър, който претегля

II 68 

обосновките и на двете спорещи страни, като самият той мислено се поставя на мястото на тези, които ги застъпват, та така да усети силата, която те изобщо биха могли да имат, а едва след това да решава, на чия страна ще иска да застане, то би имало много по-малко разкол между мненията на философите. А пък и една нелицемерна справедливост, с която да се възприема — в степен, доколкото е възможно — позицията на насрещната страна, скоро би обединила в една посока мислещите глави.



Предварително съм подготвен, че в едно такова трудно изследване като настоящето някое положение ще е неправилно, някое разяснение ненадлежно, а някое изложение слабичко и с недостатъци. Нямам никаква претенция към читателя за неограничено съгласие с мен, каквото и аз едва ли бих дал на друг някой автор. Затова няма да се дърпам, ако други ме поучат към по-добро за някои неща и ще се покажа възприемчив към такова поучение. Ако си представял някакви аргументи, за чиято правилност още в началото — като са посочвани съответните основанията — уверено си изразил претенция, ще ти е трудно да се откажеш от нея после. Това, обаче, няма да е толкова трудно, ако тази претенция си предявил мекичко, отстъпчиво и скромно. Дори и най-рафинираната високомерност, ако добре опознае себе си, ще забележи, че не е по-малка заслуга да се оставиш да бъдеш убеден, отколкото сам да убедиш другиго, както и че първата постъпка може и да прави повече истинска чест, доколкото повече от втората изисква примирение и самокритичност. Може да изглежда нарушение на принципа на единството, който при изследването на своя предмет авторът трябва да има предвид, ако тук-там се срещат някои твърде подробни обяснения из областта на физиката; но, тъй като в тези случаи намерението ми е насочено да изложа издигането към познанието на Бога предимно посредством метода на естествената наука, то без такива подобни примери нямаше да мога да постигна тази цел. В тази връзка, седмата Глава във Втория раздел на този труд се нуждае от повече снизхождение, защото съдържанието й заимствах от една книга*, която на времето издадох, без да посоча името си, в която

II 69 


тези въпроси бяха разгледани по-обстойно от тук, макар и във връзка с различни, в известна степен рисковани, хипотези. Между другото, близкото сродство между, най-малко, позволената свобода да се осмеля на такива изяснения от една страна и от друга — главната цел на настоящия труд, а също така и желанието да получа някаква оценка за тази хипотеза |за механичното възникване на небесните тела и т. н.| от разбиращи, ме подтикнаха да включа в настоящия труд споменатата Седма глава от Втори раздел. В нея изложението е, може би, твърде кратко, за да бъдат разбрани всичките обосновки за хипотезата, но може пък и да е твърде просторно за тези, които очакват да не срещат друго в този труд, освен метафизика: те, пък, ако преценят, могат и да го прескочат. Ще е, може би, нужно — още преди да се зачете това писание — да се поправят някои показани в края на книгата печатни грешки, които биха могли да изменят смисъла на представеното.

Самият труд се състои от три раздела: първият представя самото доказателствено основание; вторият — широката сфера на полза от него; а третият раздел пък излага аргументи, за да покаже, че не е възможно друго доказателствено основание за демонстрация на Божието Битие.

Забележки:

*-68 Нейното заглавие е „Всеобща естествена история и теория на небето“, Кьонигсберг и Лайпциг 1755.4 Това съчинение остана малко известно и трябва, между другото, да не е достигнало до знанието и на прочутия Г-н Й. Х. Ламберт5, който шест години по-късно в своите „Космологически писма”, 1761 г. излага тъкмо същата тази теория за системното универсално устройство на мирозданието, на Млечния път, на звездите-мъглявини и т. н., която

//II 69 //

се намира в първата част на моята спомената вече Теория на небето, а също и в нейния предговор, и от която някои неща съм посочил в едно късо описание на стр. 154 до 1586 на настоящия труд. Съвпадението — почти до най-малките подробности — на мислите на този мъдър мъж с тези, които аз тогава изложих, увеличава предположението ми, че тази концепция занапред ще да получи повече потвърждение.

ПЪРВИ РАЗДЕЛ,
в който представяме доказателственото основание за демонстрацията на
Божието Битие.

ПЪРВА ГЛАВА7.


За Битието изобщо.

II 70 


Дори и в най-задълбочените трактати правилото за щателна и задълбочена обоснованост8 не винаги изисква всяко срещащо се в тях понятие да бъде развивано или изяснявано: особено, когато е налице увереност, че обикновеното, просто и ясно понятие така, както е употребено в случая, не би могло да предизвика недоразумение; така и геометърът разкрива с най-голяма сигурност най-потайните свойства и отношения на протяжността, макар при това да използва само обикновеното понятие „пространство“; а и в самите най-дълбокомислени науки, думата „представа” бива достатъчно точно разбирана и употребявана с увереност, макар и нейното значение никога да не може да бъде разкрито с дефиниция.

Поради това не бих самоуверено се осмелявал в тези си изследвания да анализирам твърде простото и добре разбирано понятие „Битие”, ако да не беше тъкмо тук случаят такъв, че липсата на това обяснение да може да предизвика объркване и важни грешки. Сигурно е, че и в цялата останала философия това понятие без възражения би могло да бъде адекватно употребено и в неразвита форма, също както и в обикновената му употреба, с изключение единствено на въпроса засягащ абсолютно необходимото и случайното Битие, защото

II 71 

по този въпрос едно прекалено префинено изследване създаде от това, иначе твърде чисто понятие злополучно изопачено такова и изведе от него погрешни заключения, които се разпространиха в една от най-възвишените области на философията.



Не може да се очаква, че ще започнем с някакво формено обяснение на Битието. Когато не е сигурно, че се дава правилно обяснение, желателно е такова да не се дава; а това се случва по-често, отколкото си мислим. Ще процедираме като да търсим дефиниция, като предварително сме се уверили, какво може да се каже утвърдително или отрицателно за изследвания предмет, макар още да не може да се изясни, в какво се състои неговото изчерпателно определено понятие. Много преди човек да се осмели да даде някакво изяснение на изследвания от него предмет, дори и тогава, когато въобще не е уверен, че ще даде такова, може с най-голяма достоверност да се каже много за този предмет. Съмнявам се, някой някога правилно да е изяснил, какво ще да е това „пространство“. Но, и без да се впускаме в такова изясняване знаем, че там, където е пространството, там трябва да има външни отношения, че то не би могло да има повече от три измерения, и т. н. Всяко, което и да е желание, се основава на някаква представа, предпоставя някакво удоволствие породено от желания предмет и т. н. Често от това, което — преди каквато и да е дефиниция — добре знаем за предмета, можем с пълна увереност да изведем това, което принадлежи към целта на нашето изследване и само ще се заплетем в ненужни затруднения, опитвайки се да дадем дефиницията. Патологичното придържане към някакъв метод, като се подражава на математика, който спокойно си крачи напред по добре отъпкан път: това, върху хлъзгавата почва на метафизиката, е предизвиквало множество погрешни стъпки, каквито постоянно ни се набиват на очи и, въпреки това, малка е надеждата, че чрез тях ще бъдем предупредени и ще се научим да бъдем по-внимателни. Само благодарение на препоръчания по-горе метод се надявам да постигнем някои разяснения, каквито напразно търсех у други автори. Защото, що се касае до самохвалната представа, която си създаваме, че чрез по-високата си интелигентност ще се оправим в материята по-добре от другите, разбираемо е, че така винаги говорят всички, които искат из чуждите грешки да ни въвлекат в свои.

§ 1. Битието не е предикат или определение на което и да е нещо.

II 72 

Това положение изглежда странно и абсурдно, само дето е безсъмнено вярно. Да вземем — произволно — някакъв субект, напр. Юлиус Цезар. Да съберем в него всички предикати, които ни дойдат на ума, дори и време и място включително. Веднага се разбира, че с всичките тези предикати субектът може да съществува, а и да не съществува. Същността, която е дала Битието и на този свят, и на този негов герой, е можела да знае всичките тези предикати, без нито едно изключение, и все пак да разглежда нашия герой като някакво само възможно нещо, което да не съществува, освен ако Тя си реши. Никой няма да оспори, че милиони неща, които са само въображаеми, биха били възможни с всичките си предикати, които иначе — ако съществуваха — биха съдържали; че в представата, която Висшата Същност има за тях, не липсва нито едно тяхно определение, макар битието да не е между тях, защото Тя ги припознава само като възможни неща. Следователно, не може да бъде така, че, ако нещата съществуват, с това те получават още един предикат, защото когато едно нещо е възможно в своята цялостна определеност, не може да му липсва никакъв предикат. И, ако би било угодно Богу да създаде някакъв друг ред на нещата, един друг свят, последният би съществувал с всичките свои — и с никакви в повече — определения, които Той припознава в него, макар и да е само възможен.



Независимо от това, терминът „битие“ се употребява като предикат и това може да се прави с увереност и без обезпокоителни грешки, доколкото не се заемаме да изведем Битието от понятия, които са само възможни: а така обикновено се прави, когато искат да докажат Абсолютно Необходимото Съществуване. Защото тогава напразно ще търсим измежду предикатите на едно такова възможно Същество: Битието със сигурност не се намира там. Когато, обаче, в обикновения разговор битието се употребява като предикат, тогава то не е предикат на самото нещо, а по-скоро е предикат на мисълта, която се има за него. Да вземем положението: „Морският еднорог9 има битие, сухоземният еднорог няма”. С това се иска да се каже не друго, а: „Представата за морския еднорог е едно понятие, което е получено чрез опита, т. е., представлява представа за едно съществуващо нещо.” Поради това, за да демонстрираме правилността

II 73


на това положение за Битието на една такава вещ, следва да търсим не в понятието на субекта, защото там се намират само предикати на възможността, а в източника на познанието, което имаме за съответното нещо. Така, казва се „аз го видях” или „научих го от хора, които са го видели.” Затова няма да е съвсем правилен изразът: „Морският еднорог е едно животно, което съществува”. А, правилното е да се каже реципрочно: „Едно определено съществуващо морско животно притежава предикатите, съвкупността на които ние мислим в един еднорог”. И не: „В природата съществуват правилни шестоъгълници”, а: „На определени неща в природата, като на килийките на пчелните пити или на планинския кристал, им са присъщи тези предикати, които вкупом биват мислени в шестоъгълника”.

Всеки един човешки език има поради случайността на своя произход някои неподлежащи на промяна неправилности и би било празно умуване, а и ненужно, ако там, където от тях в обикновената им употреба няма да последва никакво неразбиране, бъдат те доизкусурявани и ограничавани. Достатъчно ще е — в по-редките случаи на по-извисени разсъждения — да бъде отчитана, където е нужно, съответната разлика. За това, което тук привеждаме, ще може да се преценява достатъчно добре, едва след като се прочете и следващото.

§ 2. Битието е абсолютната позиция на едно нещо и с това се различава от всеки предикат, който като такъв винаги бива полаган само относително спрямо някое друго нещо.

II 73 


Понятието позиция или полагане е съвършено просто и, въобще, е еднакво с това на Е-то (Sein)10. Нещо може да бъде положено като само относително или, по-точно, може да бъде мислено само като отношението (respectus logicus) на нещо като белег към някакво нещо; тогава Е-то (Sein), т. е. позицията на това отношение, ще бъде не друго, а свързващото понятие в едно съждение. Ако разглеждаме не само това отношение, а самата вещ като положена в и за себе си, тогава това Е (Sein) ще означава същото каквото означава и понятието битие (Dasein).

Това понятие е толкова просто, че няма какво повече да се каже за неговото по-точно разкриване, освен да отбележим само, че трябва да внимаваме да не го смесваме с отношенията, които нещата имат със своите белези.

Когато разберем, че цялото ни познание накрая завършва в неразчленими по-нататък понятия, ще схванем, също така, че ще има и някои понятия, които са почти неразчленими, т. е. такива, чиито

II 74 


признаци, атрибути, са съвсем малко по-ясни и по-прости от самата вещ. Такъв е случаят с нашето изясняване на понятието „съществуване”. Готов съм да призная, че чрез това изясняване, понятието, което бива изяснявано, става ясно само в една съвсем малка степен. Но природата на предмета — в отношението към способността на нашия разсъдък — не разрешава по-висока степен на яснота.

Като казваме: „Бог е всемогъщ”, ние мислим само това логическо отношение между Бог и всемогъщество, където второто е признак на първото. Нищо повече не бива положено тук. Нищо тук не се съдържа за това, дали Бог е, т. е., че е абсолютно положен или съществува. По тази причина вярно е, че такова Е се употребява даже в съдържащи безсмислици отношения. Например, Богът на Спиноза е подложен на непрекъснати изменения.

Ако си представим, как Бог произнася за един възможен свят Своето всемогъщо „Да бъде!”, то така Той не дава на Цялото (представено в Неговия разсъдък) никакви нови определения, не добавя никакъв нов предикат, а полага същия този ред на нещата — в който иначе дотогава всяко нещо е било положено само относително спрямо цялото — абсолютно и безусловно. Отношенията на предикатите към техните субекти никога не означават нещо съществуващо, освен ако субектът още предварително е бил положен като съществуващ. „Бог е всемогъщ”: това положение остава вярно също и в съждението на този, който не признава Битието Му, стига да ме разбира правилно, как аз схващам понятието Бог. Все пак, Неговото Битие трябва непосредствено да е от вида, по който е положено понятието Му, тъй като в неговите предикати Битието го няма. И, ако още предварително субектът не е вече предпоставен като съществуващ, то за всеки предикат ще остане неопределено, дали се отнася за един съществуващ или за един само възможен субект. Битието, следователно, не може то самото да е предикат. Ако кажа: „Бог е нещо съществуващо”, ще изглежда, като че ли изразявам отношението на предикат към субекта. В този израз, обаче, лежи една неправилност. Правилният израз би трябвало да гласи: „Нещо съществуващо е Бог”, т. е. на някакво съществуващо нещо са присъщи тези предикати, които ние, взети заедно, означаваме с израза „Бог”. Предикатите се полагат относително субекта, а самото нещо заедно с всичките предикати е положено безусловно.

Опасявам се — поради толкова обширното изясняване на една толкова проста идея — да не стана неразбираем. Бих могъл да се опасявам , също така, да не би да засегна деликатността на тези, които все се оплакват от сухота на изложението. Само че,

II 75 

без да считам един такъв укор за нещо незначително, този път ще измоля разрешение за подобна сухота. На мен, като на всеки, не ми харесва префинената мъдрост на тези, които в своята логическа топилня преваряват, дестилират и префинят иначе сигурни и употребими понятия, докато ги изпарят в дим и летливи соли. Все пак, предметът на изследване, който стои пред нас, е от такъв вид, че човек ще трябва или напълно да се откаже да постигне за него някога някаква сигурност на демонстрацията или ще трябва да се примири да разчленява до атоми своите понятия.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница