Единствено възможното доказателствено основание за демонстрация на божието битие (1763)


§ 3. Можем ли да кажем, че в Битието се съдържа повече, отколкото в простата възможност?



страница2/11
Дата29.04.2017
Размер2.51 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
    Навигация по данной странице:
  • Някъде
§ 3. Можем ли да кажем, че в Битието се съдържа повече, отколкото в простата възможност?

II 75 


Като отговаряме на този въпрос, предварително ще отбележим, че, трябва да различаваме това, което е положено, от това, как то е положено. Що се отнася до първото, то в едно действително нещо не е положено повече, отколкото в само възможното, защото всички определения и предикати на действителното могат да се намерят и в неговата проста възможност, що се отнася, обаче, до второто | как то е положено |, то чрез действителността, наистина, се полага повече. Затова, когато питаме: „Как всичко това е положено при чистата възможност”, ние знаем, че полагането става само относително самата вещ, т. е., ако има триъгълник, то има три страни, едно затворено пространство, три ъгъла и т. н. Или, по-точно: отношенията на тези определения към едно такова нещо, каквото е триъгълникът, са просто положени. Ако, обаче, триъгълникът съществува, то всичко това е абсолютно положено, т. е. положена е самата вещ заедно с тези отношения, следователно: положено е повече. И, затова, за да обхванем наедно всичко в една такава деликатна представа и така да предотвратим объркване, ще кажем: в Съществуващото не е положено повече, отколкото в само Възможното (като тук става дума за неговите предикатите). Все пак, чрез Съществуващото бива положено повече, отколкото чрез едно само Възможно, тъй като съществуващото е отнесено също и към самата абсолютна позиция на вещта. Още повече, в простата възможност е положена не самата вещ, а са положени само простите отношения на Нещо към Нещо съгласно Закона на противоречието и се потвърждава, че Битието не е предикат на каквото и да било нещо. Нямам намерение тук да се впускам в опровержения и възражения, а и, по мое мнение, щом като един автор

II 76 


със свободен от предубеждения начин на мислене е прочел мисли на други автори и — след съответното им обмисляне — ги е усвоил, той ще може с достатъчна увереност да предостави на читателя преценката за своите нови — отклоняващи се от съществуващите — тези. И, в тази връзка, бих искал да кажа само няколко думи.

Волфианското11 обяснение12 на Битието, че то било някакво допълване на възможността, е очевидно твърде неопределено. Защото, ако още предварително не знаем, какво можем да мислим отвъд възможността на една вещ, няма да го научим от това обяснение. Баумгартен13 разбира цялостното вътрешно определение — доколкото с него се допълва това, което е останало неопределено от лежащите в същността или произтичащи от нея предикати — да е това, което в Битието е в повече, отколкото в простата възможност. Ние, обаче, вече видяхме, че при свързването на някое нещо с всякакви мислими предикати, няма разлика между него и някакво само възможно. Освен това, положението, че една вещ, която е възможна, разглеждана като такава, ще е неопределена с оглед на много предикати, ако бъде буквално разбирано, ще предизвика сериозни грешки. Защото правилото14 за изключване на средното между две противоречиво едно към друго положени неща забранява това | такава неопределеност |, и затова, напр. невъзможен e такъв човек, който да не би имал определен ръст, да е без възраст, да не би бил в определено време и на определено място и т. н. Споменатото положение следва да разбираме по-скоро в смисъл, че — освен мислените съвкупно в едно нещо предикати — остават и много други съвсем и напълно неопределени, както и чрез това, което бива съвкупно мислено като съдържащо се в понятието за човека като такъв, нищо не се определя за особените белези като възраст, на кое място се намира и т. н. Но този вид неопределеност може да го има както при едно съществуващо, така и при някакво само възможно нещо; поради това тя не може да бъде употребена за установяване на разлика между двете. Прочутият Крузий15 счита „някъде”–то и „някога”–то да принадлежат към безспорно сигурните определения на Битието. Без да се впускаме в изследване на самото положение, че това, което го има, трябва да е някъде и някога, все пак тези предикати принадлежат също и на просто възможните неща. Защото би могло — на някои определени места да съществува в едно определено време — някакъв човек, чийто всички определения се знаят от Всезнаещата Същност напълно, като да му биха принадлежали, ако да съществуваше: макар, все пак, този човек действително да не съществува: така както и Вечният евреин Ахасфер — във всичките си му земи, в които бил скитал и по всичките му времена, в които бил живял — без съмнение е един възможен човек. Надявам се, никой няма да изисква, щото

II 77 

Някъде” и „Някога” само тогава да бъдат считани за достатъчен белег за Битието, ако нещото действително е там или тогава, защото така ще трябва вече да сме признали същото това нещо, което иначе — чрез един годен негов белег — сме се наели да познаем.



ВТОРА ГЛАВА.
За вътрешната възможност, доколкото тя предполага Битие.

§ 1. Необходимото различаване при разглеждането на понятието „възможност”.

II 77 

Всичко, което противоречи само на себе си, е вътрешно невъзможно. Това е едно вярно положение, като оставим настрана въпроса, дали също представлява и вярно обяснение. При едно такова противоречие, обаче, е ясно, че нещо трябва да се намира в логически конфликт с нещо, т. е. отрича се това, което същевременно в същото нещо се утвърждава. Г-н Крузий обяснява този конфликт (Streit) не само с едно вътрешно противоречие, а и твърди, че същият конфликт бил възприеман като такъв от разсъдъка според някакъв негов природен закон. Според него в невъзможното винаги имало съединяване на нещо, което бивало положено, с нещо, чрез което пък едновременно първото било снемано. Това взаимно отхвърляне |Repugnanz| ще наречем формалното на немислимостта или невъзможност; материалното, което тук е дадено и което се намира в този конфликт, е само по себе си нещо и може да бъде мислено. Триъгълник, който да е четириъгълен, е нещо абсолютно невъзможно. Същевременно пък и един триъгълник сам по себе си е нещо, както и нещо четириъгълно ще е само по себе си Нещо. Тази невъзможност почива изключително на логическите отношения на едното мислимо към другото, там където едното не може да е белег на другото. Също така, във всяка възможност трябва да бъдат различавани чрез Закона за противоречието както Нещото (das Etwas), което бива мислено, така и съгласуването с това, което същевременно бива мислено в Нещото. Така, един триъгълник, които има един прав ъгъл е сам по себе си възможен. Както триъгълникът, така и правият ъгъл, са данните (die Data) или материалното в това възможно нещо; съгласуваността, обаче, на едното с другото според закона на противоречието, това е формалното на възможността. Него ще наречем



II 78 

Логичното във възможността” | das Logische in der Möglichkeit |, тъй като сравняването на предикатите с техните субекти според правилото на истинността | nach der Regel der Wahrheit | не е нищо друго, освен едно логическо отношение. А нещото или това, което се намира в тази съгласуваност, ще наричаме понякога съответно „Реалното на възможността” | das Reale der Möglichkeit |. Между другото, ще забележим, че тук винаги няма да става реч за някаква друга възможност или невъзможност, освен за вътрешната или така наречената безусловна и абсолютна възможност и невъзможност.

§ 2. Вътрешната възможност
на всички неща предпоставя някакво Битие. 

II 78 


От това, което изложихме досега, ясно се вижда, че възможността отпада, не само когато е налице вътрешно противоречие — като в Логическото на невъзможносттаdas Logische der Unmöglichkeit | — но и когато няма никакъв материал, нищо дадено, което да бъде мислено. Защото тогава няма да е дадено нищо мислимо, а всичко възможно, обаче, е нещо, което може да бъде мислено и което стои в логическо отношение според Закона за противоречието.

Ако всичкото Битие бъде снето, то и нищо няма да е безусловно положено, въобще нищо няма да е дадено, няма да има нищо Материално, за да има нещо Мислимо и всякаква възможност отпада напълно. Няма, наистина, никакво вътрешно противоречие в отричането на всичкото съществуване. Защото за такова противоречие би се изисквало нещо да бъде положено и същевременно снето; тук, обаче въобще нищо не е положено, и затова, разбира се, не би могло да се каже, че това снемане ще съдържа вътрешно противоречие. Но да се каже, че има някаква възможност и все пак нямало нищо действително, това ще си противоречи: защото, ако нищо не съществува, нищо няма и да е дадено, което да е мислимо и тогава, ако искаме същевременно и нещо да е възможно, ще противоречим сами на себе си. При разчленяването на понятието на Битието разбрахме, че E-то | das Sein | или абсолютно положеното съществуване | oder schlechthin Gesetztsein |, освен ако тези термини не се използват, за да се означат логическите отношения на предикати към субекти, ще означава същото като Битието | dem Dasein |. Според така изложеното, ако кажем: „Нищо не съществува” | es existiert nichts |: това ще означава същото, като да кажем „Няма въобще нищо” | es ist ganz und gar nichts |; и очевидно ще си противоречим, ако независимо от това, добавим, че „имало възможно нещо” | es sei etwas möglich |.

§ 3. Абсолютно невъзможно е нищо да не съществува. 

II 79 


Това, чрез което изобщо всяка възможност бива снета, е безусловно невъзможно. Защото това са равнозначни изрази. Така на първо място с това, което противоречи само на себе си, се снема формалният момент на всяка възможност, а именно съгласуваността със Закона на противоречието; поради което това, което вътре в себе си само си противоречи, е безусловно невъзможно. Не е така, обаче, в случая, където разглеждаме отхвърлянето на всякакво Битие. Защото в него случай не лежи, както вече показахме, никакво вътрешно противоречие. А това, чрез което се снема материалното и данните за всичко възможно, чрез него се отрича и всякаква възможност. А това става чрез снемането на всякакво Битие: значи, когато се отрича всякакво Битие, снема се и всякаква възможност. Затова е невъзможно съвсем нищо да не съществува.

§ 4. Всяка възможност е дадена в нещо действително — или в него самото като определение, или чрез него като следствие.

II 79 

Сега следва да покажем, че както всичките възможности вкупом, така и всяка възможност поотделно, предпоставят наличието на нещо действително, било то само едно нещо или много неща. Това отношение на всяка възможност към някакво Битие може да е двояко. Или възможното е мислимо за нещо, което е действително и тогава възможността е дадена в действителното нещо като определение. Или пък нещото е възможно, защото нещо друго е действително, т. е. неговата вътрешна възможност е дадена чрез някакво друго Битие като негова последица. Да привеждаме тук изясняващи примери не е подходящо засега. Това, което най-напред трябва да разгледаме е природата на Субекта, който единствено може да служи като пример в това тук изследване. Между другото, само отбелязвам, че ще наричаме това действително нещо, чрез което е дадена, като чрез нейно основание, вътрешната възможност на другите неща, първото реално основание | den ersten Realgrund | на абсолютната възможност, така, а Законът на противоречието — нейното първо логическо основание | der erste logische Grund |, защото в съгласуваността с този Закон



II 80 

лежи формалното на възможността, докато казаното първо реално основание предоставя данните и материята в Мислимото.

Разбирам напълно, че положения от вида, каквито са представени в това изследване, се нуждаят от още някои разяснения, за да бъдат осветлени така, както се изисква за тяхната очевидност. Освен това, самата твърде отвлечена природа на предмета поставя препятствия пред всяко усилие за повече изясняване, подобно както гледането с микроскоп увеличава картината на предмета чак до различаване на твърде малки частици, но пък в същата степен намалява яркостта и оживеността на впечатлението от обекта. Все пак, да се постараем, доколкото ни позволяват възможностите, да приближим повече мисълта за Битието, което винаги лежи в основата на самата вътрешна възможност, до по-обикновените понятия на здравия разсъдък.

Знаем, че едно огнено тяло, един хитър човек или други подобни, са неща възможни. И, ако не търсим нищо повече от вътрешната възможност, то въобще няма да считаме за необходимо, щото „тяло” или „огън” и т. н. да са ни дадени като данни: защото те са си мислими, и това е достатъчно. Съгласуваността, обаче, на предиката „огнен” със субекта „тяло” на основата на Закона на противоречието лежи в самите тези понятия, без значение, дали са действителни или само възможни неща. Също така, приемаме, че и „тялото”, и „огънят” може и да не са действително съществуващи неща, но въпреки това, „огнено тяло” е нещо вътрешно възможно. Все пак, да продължим да питаме: „Възможно ли е само по себе си едно тяло?” Ще ми изброите, като не трябва да се позовавате на опита, данните за неговата възможност, а именно, протяжност, непроницаемост, сила, и какво ли още не; а пък и ще добавите още, че в това няма никакво вътрешно противоречие. Ще приемем всичко това, само че трябва да си дадем отчет, какво ни оправомощава така директно да приемем понятието протяжност като някаква даденост: защото, ако приемем, че то нищо не означавало, тогава и обявената от вас на тази основа възможност на тялото би била само една илюзия. Би било, също така, твърде неправилно за една такава даденост да се позоваваме на опита, защото въпросът сега е, дали ще се състои вътрешната възможност на огненото тяло, дори и нищо друго да не съществува. Да допуснем сега, че не можем да разложим по-нататък понятието „протяжност” на по-прости данни, та да посочим, че в това понятие няма нищо противоречиво: така по необходимост сме стигнали накрая до нещо чиято възможност не може да бъде разчленявана на части.

II 81 

При това положение се поставя въпросът, дали пространството или протяжността означават нещо или пък са само празни думи. Липсата на противоречие тук не решава нищо: една празна дума никога не означава нещо противоречиво. Ако пространството не съществува или, най-малкото, не е дадено като следствие чрез нещо съществуващо, тогава и думата пространство няма нищо да означава. Докато все още доказваме възможностите посредством Закона за противоречието, то ще се обосноваваме с това, което ни е дадено като мислимо в Нещата и ще разглеждаме само свръзките според това правило на логиката; накрая, обаче, като се позамислим, как това ни е дадено, никак не бихме могли да се позовем на нещо друго, освен на някакво Битие.



Но, нека изчакаме по-нататъшното развитие на настоящите изследвания. То самото ще направи по-разбираемо едно понятие, което, ако не надскочим себе си, няма да може да бъде изяснено откъснато за себе си самостоятелно, защото се отнася до самото това Първо, което лежи в основата при Мислимото.

ТРЕТА ГЛАВА.


За безусловно
необходимото Битие.

§ 1. Понятието на абсолютно необходимото съществуване изобщо. 

II 81 

Безусловно необходимо е това, противоположността на което е сама по себе си невъзможна. Това е едно безсъмнено правилно номинално обяснение16. Но, ако се запитаме: „Как става така, та небитието на някакво нещо да е безусловно невъзможно?”, тогава това, което търсим, ще бъде реалното обяснение, което единствено може нещо да ни послужи за нашата цел. Всички наши понятия за вътрешната необходимост на свойствата на възможните неща, от какъвто и вид да са те, в края на краищата се свеждат до това, че тяхната противоположност противоречи сама на себе си. Когато, обаче, въпросът е за едно безусловно необходимо Съществуване, не бихме имали успех, ако се стремим да разберем нещо за Него посредством номиналното обяснение. Битието не е никакъв предикат и снемането на Битието не представлява отрицание на някакъв предикат, чрез което отрицание ще следва да бъде снето определение в едно нещо, та така да може да възникне някакво вътрешно противоречие. А унищожаването на нещо съществуващо представлява пълно отрицание на всичко това,



II 82 

което безусловно или абсолютно е било положено чрез Битието на нещото. Тук логическите отношения между нещото като възможно и неговите предикати си остават същите. Тези отношения, обаче, са нещо различно от абсолютното полагане на Нещото заедно с неговите предикати, в което се и състои Битието. Следователно, чрез Небитието не бива снето нищо такова, което е положено в Нещото, а друго и затова тук никога няма да има противоречие. В последната глава на този труд — където за случай такъв, дето някои действително си въобразяват, че чрез Закона за противоречието ще бъде разбрано абсолютно необходимото Съществуване — ще направим всичко това по-убедително чрез една ясна трактовка на тази непригодност. Между другото, необходимостта при предикатите на просто възможните понятия можем да я наречем „логическа необходимост“. Но необходимостта, главното основание на която търсим, а именно тази на Битието, е абсолютната реална необходимост. Затова, най-напред установяваме: това, което следва да считаме за безусловно нищо и невъзможно, ще трябва да унищожи всичко Мислимо. Та, то не би било нито напълно немислимо, нито безусловно невъзможно, ако ще остава още нещо за мислене.

И, ако за миг се замислим, по каква причина това същото, което противоречи само на себе си, е безусловно нищо и е невъзможно, ще установим: затова, че като чрез това противоречие се снема Законът за противоречието, който е последното логическо основание на всичко Мислимо, ще изчезне и всякаква възможност и няма вече да има какво да бъде мислено. От тук директно разбираме, че ако отменим въобще всяко Битие, с това отпада последното реално основание за всичко Мислимо, нищо повече за мислене не би останало. Следователно, Нещо може да е безусловно необходимо, или — първо — когато чрез Неговата противоположност се отменя формалното на всичко Мислимо, т. е. когато то противоречи на самото себе си, или — второ — и когато Неговото небитие отменя материалното за всичко мислимо и всякакви данни за него. Първото, както вече казахме, никога не става при Битието и, тъй като трето не може да има, то или понятието за безусловно необходимото съществуване ще е едно измамно и лъжливо понятие, или пък то трябва да се гради върху това, че небитието на Нещото ще представлява същевременно и отрицание на данните за всичко мислимо. А, че това понятие не е изфантазирано, а е нещо истинско, ще стане ясно от следващото изложение.

§ 2. Съществува абсолютно необходима Същност. 

II 83 

Всичката възможност предполага нещо Действително, в което и чрез което всичко Мислимо е дадено. Съответно, съществува и някаква определена действителност, самото снемане на която би снело всичката вътрешна възможност въобще. Това, обаче, чиято отмяна или отрицание ще унищожи всяка възможност, е абсолютно необходимо. Съответно, съществува и Нещо по абсолютно необходим начин. Дотук става ясно, че Битието на едно или повече неща ще лежи в самата основа на всяка възможност, както и че това Битие само по себе си е необходимо. От тук лесно може да се изведе и понятието случайност. Случайно според номиналното обяснение ще е това нещо, чиято противоположност е възможна. За да намерим, обаче, неговото реално обяснение, трябва да правим следното различаване. В логическия разсъдък — като предикат на някой субект — ще е случайно това, чиято противоположност не му противоречи. Например, за един триъгълник ще е въобще случайно, че е правоъгълен. Тази случайност има място само в отношението на предикатите към техния субект и, тъй като Битието das Dasein | не е предикат, няма приложение към съществуването auf die Existenz |. А в реален смисъл, пък, случайно ще е това, чието Небитие може да се мисли, т. е. неговото снемане не снема всичко мислимо. Затова, когато вътрешната възможност на нещата не предпоставя някакво определено Битие, тогава то ще е случайно, защото неговата противоположност не отменя възможността. Така, това Битие, чрез което не е дадено материалното за всичко мислимо и без което, значи, има още какво да се мисли и е възможно, както и чиято противоположност в реален смисъл е възможна, то, следователно, в същия този смисъл е случайно Битие.



§ 3. Необходимата Същност
е уникална.

II 83 


Тъй като необходимата Същност съдържа върховното реално основание на всичката друга възможност, то всяко друго нещо ще е възможно, само доколкото е дадено чрез Нея като свое основание. Следователно, всяко друго нещо може да го има само като Нейно следствие и, значи, възможността и Битието на всички други неща зависят от Нея. Едно нещо, обаче, което самото е зависимо, няма да съдържа върховното реално основание на всяка възможност,

II 84 


поради което не е абсолютно необходимо. Значи, няколко неща не могат да бъдат абсолютно необходими.

Да приемем следното: А да е една необходима същност, а и Б да е една друга такава. Тогава, ако според даденото по-горе обяснение, Б ще е само дотолкова възможно, доколкото е дадено чрез другото основание А като негово следствие. Но, тъй като — съгласно нашата предпоставка — самото Б е необходимо, то и неговата възможност е дадена в него като предикат, а не като следствие от някакво друго нещо, а все пак, от друга страна, ще е дадено — съгласно изведеното по-горе — само като следствие: а това противоречи само на себе си.

§ 4. Необходимата същност е проста, несъставна.

II 84 


Това, че никаква съставена от множество субстанции смесица не би могла да бъде безусловно необходима същност, ще изясним по следния начин: Да приемем, че само една от нейните части е безусловно необходима: тогава всичките други наедно ще са възможни само като нейни следствия, а не като части наред (als Nebenteile) с нея. Та, да помислим малко. Ако няколко или всички части от казаната Същност биха били необходими, това ще противоречи на изложеното в предишния параграф. При това положение не би ни останало друго, освен да приемем, че всяка част по отделно е случайна, а всичките, обаче, заедно съществуват безусловно необходимо. Това, обаче, е невъзможно, защото един агрегат от субстанции не може да има повече необходимост в Битието, отколкото имат самите части, и тъй като те нямат никаква такава и съществуването им е случайно, така и съществуването на цялото ще бъде случайно. Ако пък си мислим, че можем да дадем такова обяснение за необходимата същност, като кажем, че във всяка от частите са дадени последните данни (Data) на една само вътрешна възможност, а всичкото възможно било дадено вкупом във всички части: това ще е нещо съвсем нелепо, само дето е представено завоалирано. Защото, ако си мислим вътрешната възможност на необходимата Същност да е такава, че някои нейни вътрешни възможности могат да бъдат снети, и все пак ще остава това, което е мислимо посредством другите части на тази Същност, би трябвало да си представим, че само по себе си е възможно вътрешната й възможност да бъде отречена или снета. Напълно немислимо и противоречиво е, обаче, нещо да е нищо, което ще рече, че снемането на Нейна вътрешна възможност означава да се унищожи всичко мислимо. От това става ясно, че данните за всяко Мислимо трябва да са дадени в същото това Нещо, отрицанието на което също така представлява противоположността на всичката възможност. Следователно това, което съдържа последното основание на някоя вътрешна възможност на Нещото, съдържа същото това основание и

II 85 


на всички негови вътрешни възможности изобщо. Следователно, това основание не може да бъде разпределено в различни субстанции.

§ 5. Необходимата Същност е непроменлива и вечна.

II 85 

Тъй като самата собствена възможност на Необходимата Същност, а и на всяка друга, предполага Битието й, никакъв друг вид Нейно съществуване не е възможен, което ще рече, че необходимата Същност не може да съществува по различни начини. Всичко налично е изцяло и напълно определено; тъй като тази Същност е възможна, само защото съществува, то тя не е възможна другояче, освен фактически да я има. Следователно, Тя не е възможна по никакъв друг начин, освен както действително е. Съответно, необходимата Същност не може да бъде определяна или променяна по друг начин. Нейното Небитие е абсолютно невъзможно, значи, невъзможни са и нейното възникване и нейният край, от което следва, че Тя е вечна, непреходна.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница