Единствено възможното доказателствено основание за демонстрация на божието битие (1763)
Изтегляне 2.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- materialiter
| Principium на страничните полезности на въздуха, произвежда също и тази полезност без нови и специални устройства. Разреденият от дневната жега въздух намиращ се над горещата повърхност на споменатата суша, необходимо отстъпва на по-гъстия и по-тежък въздух намиращ се над прохладното море и става причина за морския вятър, който поради това ще духа, започвайки от най-жежките дневни часове, та чак до късно вечерта А пък този морски въздух, който поради казаните причини през деня не е бил загрян така силно, като този над сушата, нощем по-бързо се охлажда, свива се и предизвиква обратното течение на въздуха откъм сушата. Всеизвестно е, че на всички брегова на горещия пояс на Земята става такава смяна на ветровете.
За да покажем отношенията, които елементарни и твърде общи закони на движението имат към порядъка и хармонията на нещата чрез необходимостта на техните същности, трябва да хвърлим поглед само върху една малка част от природата, а именно върху въздействията на въздуха. Виждаме, че по същия такъв начин се открива пред нас и цялата неизмеримо обширна област на величествения природен порядък. Ще си запазим правото да прибавим по-нататък и някои други неща, та да разширим още повече тази прекрасна гледка. А в тази връзка бихме оставили без внимание нещо съществено, ако не споменем важното — с оглед на съгласуваността между необходимите и най-общи закони на движението — откритие21 на Г-н фон Мопертюи22. Това, което приведохме при доказателството, засяга, наистина, необходими и широко разпространени закони, но, все пак, отнасящи се до само един особен вид от материите в света. Г-н Мопертюи, пък, доказа: че дори и най-общите закони, по които действа въобще материята — и при равновесието, и при тласък, както за еластични, така и за нееластични тела, II 99 както за привличането на светлината при рефракция, така и за нейното отблъскване при рефлексия — са подчинени на едно господстващо правило, според което винаги при действието се спазва най-голяма пестеливост. Благодарение на това откритие въздействията на материята се подвеждат — независимо от големите различия, които те сами по себе си имат — под една обща формула изразяваща отношение към порядък, красота и съгласуваност. А пък и самите закони на движението са такива, че без тях никак не може да бъде мислена някаква материя, и са с такава необходимост, че и без най-малки затруднения могат да бъдат изведени с най-голяма яснота от общите и съществени свойства на материята. Споменатият проницателен учен е схванал, че, щом като чрез тези закони се създава както единност в безкрайното разнообразие на вселената, така и ред в сляпата необходимост, би трябвало да съществува и някакъв висш Principium, който да дава на всичко това своята хармония и подреденост. С право той вярваше, че една такава всеобща взаимозависимост в най-простите естества на нещата с увереност ни предоставя едно значително по-подходящо — отколкото дават различните случайни и променливи устройства според частни закони — основание да намерим накрая в някаква съвършена изначална Същност първопричината на всичко в света. Сега вече въпросът е, как висшата философия ще използва това важно ново гледище и вярвам, че не греша в предположението си, като считам, че Кралската академия на науките в Берлин е имала тази идея при обявяването на конкурса с премия на темата23: „дали законите на движението са от необходим или случаен характер” (на който въпрос никой не отговори според очакванията). Ако вземем случайността в реален смисъл — така, както я разбира разсъдъкът, а именно, че се състои в зависимостта на Материалното на възможността от някакво друго Нещо — става очевидно, че законите на движението, както и подчиняващите им се универсални свойства на материята, ще трябва пък да зависят от някаква велика, обща за всички Прасъщност, основа на реда и хармонията. Защото, кой ще твърди, че в едно такова обширно многообразие, където всяко отделно нещо си има своята собствена независима природа, по силата на някаква учудващо странна случайност всичко ще се урежда така точно, че всяко нещо да бъде в хармония с всяко друго, а пък цялото — в единение. А, че този общ Principium II 100
би трябвало да се отнася не само спрямо съществуването на тази материя и на придадените й свойства, но и спрямо самата възможност на материята въобще, както и спрямо самата същност, ясно проличава от следното: Това, което изпълва някакво пространство, което е пригодно за движението на тласъка и натиска, не може да бъде мислено под никакви други условия, освен под такива, от които необходимо ще произтичат казаните закони. От тази позиция вече разбираме, че Законите на движението на материята са безусловно необходими, т. е., щом бива предположена възможността на материята, то би било противоречиво тя да въздейства според други закони. Защото логическа необходимост от върховен порядък е, щото самата вътрешна възможност на материята, а именно даденостите |die Data| — както и реалното, което лежи в основата на мислимото — не са дадени независимо или за самите себе си, а са положени чрез един Principium, в който многообразието получава единност, а различността — свързаност: това доказва случайността на законите на движението в реален смисъл. ВТОРА ГЛАВА. Различаване на зависимостта на всички неща от Бога на зависимост, която е морална и на такава, която не е морална. II 100
Морална е тази зависимост на едно Нещо от Бога, когато Той чрез Своята воля е неговото основание; а всяка друга зависимост не е морална. И, ако съответно на това твърдим, че Бог съдържа последното основание и на самата вътрешна възможност на нещата, всеки лесно ще разбере, че тази зависимост може да бъде само неморална. Защото волята не прави нищо възможно, а само взема решение за нещото, което вече е предпоставено като възможно. Доколкото, обаче, Бог съдържа основанието на Битието на нещата, приемаме, че тази пък зависимост винаги ще е морална, т. е., че нещата затова съществуват, защото Той е пожелал те да съществуват. Именно вътрешната възможност на нещата предлага на Този, който е решил тяхното Битие, материали притежаващи изключителна пригодност за съгласуване, както и лежаща в тяхната същност съвместимост към една многообразно подредена и прекрасна цялост. Това, че атмосферата съществува, може — заради постиганите с това цели — да бъде приписано Богу като на морално основание. Но, II 101 че в същността на едно единствено и толкова просто основание лежи толкова голяма плодотворност, толкова много — заложени още в неговата възможност — пригодност и хармония, които не изискват нови въздействия, за да си пасват заедно с други възможни неща на света съобразно на разнообразните правила на порядъка, това определено не можем да припишем отново на една свободна воля: Защото всяко решение на волята предполага знание за възможността на това, за което ще се решава да го бъде. Дотолкова, доколкото всичко, чието основание следва да търсим в свободен избор, то трябва, също така, и да е случайно. Обединяването едно под друго на многобройни и многостранни следствия, които произтичат необходимо от едно единствено основание, не е някакво случайно обединяване и поради това не може да бъде приписано на определяне от свободна воля. По-горе видяхме, че възможността на помпените съоръжения и дишането, на издигането в пари на течните материи (ако има такива), на ветровете и т. н. са неделими едни от други, тъй като те всичките зависят от едно единствено основание: а именно от еластичността и тежестта на въздуха и тази съгласуваност на Многообразното в Едно затова никак не е случайна и, следователно, не можем да я припишем на морално основание. Тук разглеждаме само отношението, което същността на въздуха, — или на което и да е друго нещо — има към възможното произвеждане на толкова много прекрасни последствия, т. е., разглеждаме само пригодността на природата на нещата към много и различни цели, където единността — заради подходящността на едно единствено основание за толкова много възможни последствия — е безспорно необходима; тези възможни последствия са неделими както едно от друго, така и от самото нещо. Що се отнася до действителното произвеждане на тези ползи, то ще е случайно дотолкова, доколкото някое от нещата, към които нещото се отнася, би могло да липсва, или някаква странична сила би могла да препятства последствието. В свойствата на пространството са заложени прекрасни отношения, а в безкрайното многообразие на неговите определения — една достойна за възхита единност. Съществуването на цялата тази съгласуваност, доколкото материя изпълва пространството, заедно с всичките й последствия, следва да припишем на свободния избор на Първопричината. Що се отнася, обаче, до съгласуваността между толкова много последствия, които всичките са в пълна хармония с нещата в света, би било нелепо да търсим причината отново в някаква воля. Към другите необходимо произтичащи от II 102
природата на въздуха следствия следва да причислим също и това, че той оказва съпротивление на движещите се в него материи. Дъждовните капки, като падат от необикновено голяма височина, биват задържани от въздуха и падат надолу с по-умерена скорост: без това забавяне те биха придобили при падането от такава височина много разрушителна сила. Това е едно такова полезно свойство, което, доколкото въздухът не е възможен без него, не е свързано с останалите негови свойства чрез някакво специално Божествено волеизявление. Сцеплението на частите материя, напр. при водата, може да е необходимо следствие от възможността на материята въобще или пък да е някаква специално предизвикана уредба. Така или иначе, обаче, непосредствено следствие от това сцепление е кръглата форма на малките части от водата, дъждовните капки. А чрез това става възможна, според най-общи закони на движението, и красивата цветна дъга, която, когато ясното слънце сияе в падащите насреща му дъждовни капки, със затрогващо великолепие и правилност се издига над хоризонта. Това, че има течни материи и тежащи тела, можем да отдадем само на желанието на всемогъщия Творец. Но, че едно намиращо се в течно състояние небесно тяло съвсем необходимо се стреми — като следствие от всеобщи закони — да придобие кълбовидна форма, която се съгласува по-добре от каквато и да е друга възможна с останалите други цели във вселената, както, напр., че една такава повърхност на тялото е подходящата за най-равномерното разпределяне на светлината: това лежи в същността на самата вещ. Както взаимното свързване на частиците материя, така и противодействието, оказвано при тяхното отделяне, правят триенето необходимо, а то е от такава голяма полза и така добре се съгласува с порядъка във всичките многообразни природни промени, като да би произтичало не от всеобщи основания, а е било привнесено чрез някаква специална уредба. Ако триенето не забавяше движението, тогава веднъж вече произведените сили щяха да се съхраняват при предаването им на други тела, и тогава те всичките — заедно с отблъскването, и вечно продължаващите тласъци и сътресения — биха докарали накрая всичко в бъркотия. А и повърхностите, върху които телата лежат, би трябвало винаги да са съвършено хоризонтални (а те рядко могат да са такива), иначе тези тела винаги биха се плъзгали. Всички усукани върви се държат само благодарение на триенето. Защото нишките, които не са с дължина като на цялата връв, щяха да бъдат измъквани с най-малко усилие една от друга, II 103 ако да не ги сдържаше триенето съответстващо на силата, с която чрез усукването нишките са били притиснати една към друга,. Привеждам тук обикновени и малко забележими последствия от най-простите и всеобщи природни закони, та да извеждаме от тях както най-голямото и най-разпространено съгласуване, каквото същностите на Нещата въобще имат помежду си, така също и значителните последствия, които следва да им се припишат, също и за случаите, където не сме толкова изкусни, та да сведем един или друг природен порядък до такива прости и универсални основания и така ще направим и да се почувства абсурдът, който лежи в това, когато за подобни съгласуваности се посочва Божията мъдрост като тяхно отделно, специално основание. Това, че ги има Нещата, които се намират в толкова много прекрасни отношения, следва да отдадем на мъдрия избор на Този, който ги е създал с цел тази хармония, че всяко от тях, обаче, съдържа такава разширена пригодност за многостранна съгласуваност чрез прости основания, и че посредством това може да бъде получена една достойна за удивление единност в Цялото, това лежи в самата възможност на Нещата и, тъй като тук Случайното, което трябва да е предпоставено при всеки избор, изчезва, то и основанието за тази единност може да се търси наистина в една мъдра Същност, но не посредством Нейната мъдрост. ТРЕТА ГЛАВА За зависимостта на нещата от този свят от Бога чрез природния порядък или без него. § 1. Подразделяне на събитията в света според това, дали са или не са подчинени на природния порядък. II 103 Едно нещо е подчинено на природния порядък дотолкова, доколкото неговото Битие или неговата промяна имат достатъчното си основание в природните сили. За това се изисква, на първо място, действащата за тях причина да е природна сила; на второ място, самият начин, по който природната сила е насочена към създаването на това следствие, трябва да има своето достатъчно основание в някакво правило на природните закони на действие. Подобни събития в света наричаме чисто и просто природни събития. И, обратното, там където не е така, II 104 случаят, който не стои под такова основание, ще представлява нещо свръхестествено. И това става, или когато най-близката действаща причина е извън природата, т. е., доколкото Божествената сила непосредствено поражда това събитие, или — на второ място — когато само начинът, по който природните сили са били насочени към този случай, не е подчинен на някакво природно правило. В първия случай ще наречем събитието свръхестествено materialiter, а във втория — formaliter. Тъй като първият случай е ясен от само себе си и само вторият изглежда да се нуждае от някакво изясняване, за целта ще приведем няколко примера. В природата има много сили, които са в състояние да погубят отделни люде, или държави, или пък целия човешки род: земетресения, урагани, морски бури, комети и т. н. А това, че някои от тези неща понякога се случват, е достатъчно залегнало в устройството на природата според всеобщи закони. Според законите по които това се случва, обаче, пороците и моралното падение на човешкия род не са никакви природни причини, които да биха стояли във връзка с тези бедствия. Така, злочинствата на един град нямат никакво влияние върху скрития под земята огън, нито пък излишествата на висшето общество принадлежат към действените причини, които биха могли да привличат надолу към себе си кометите, движещи се в своите си орбити. Затова, ако се случи такова бедствие, ние ще го припишем на природен закон, като казваме, че това си е едно нещастие, не и, обаче, че е някакво наказание, защото моралното поведение на хората не може да бъде според никакъв природен закон причина за земетресенията, тъй като тук липсва каквото и да е свързване на причина и следствие. Да вземем, например, земетресението, което направо преобърна с главата надолу града Порт Роял24 на Ямайка*. Наричайки го природно събитие, ние разбираме под това, че, макар и порочните деяния на обитателите на града — по свидетелството на техен проповедник — напълно да са били заслужавали подобно опустошение като наказание, все пак, този случай следва да се разглежда като едно от многото такива събития, които се случват понякога по силата на някакъв по-общ природен закон, в резултат на които области от Земята, а от тях понякога и градове — между които, пък, понякога и някои много порочни градове — биват подложени на земетресение. А, ако, обратното, ще гледаме на такова събитие като на наказание, то тези сили на природата, тъй като не биха могли по силата на някакъв природен закон да имат взаимозависимост с поведението на хората, би трябвало специално да са насочвани от Висшата Същност II 105 към всеки отделен случай. Тогава, обаче, събитието ще бъде свръхестествено във формален смисъл, тъй като има като опосредстваща причина сила на природата. И, ако чрез дълъг низ от подготовки, които специално с тази цел да са били приложени спрямо действените сили на света, накрая това събитие се е осъществило като наказание от Божи съд, като същевременно приемем също, че Бог още при Сътворението бил уредил нещата с тази цел така, че по-късно чрез насочените към това бедствие природни сили то да се случи в правилното време (тук можем да споменем Уистъновата теория за Потопа25, какво той ще да е бил предизвикан от комета): тогава по този начин ролята на свръхестественото не бива омаловажена, а, напротив, бидейки отпратена чак до Сътворението, тя изключително много е увеличена. Поради това цялата поредица от събития, доколкото начинът на нейната подредба е отнесен към завършека й, не може да се разглежда като последствие от всеобщи природни закони, а напротив, говори за непосредствена, още по-голяма, Божествена загриженост, която е била насочена към една толкова дълга верига от последствия, избягвайки и пречките, които биха могли да осуетят точното постигане на целените последствия. От друга страна, пък, има и наказания и награди според природния порядък, когато моралното поведение на човека стои във връзка с тях според законите на причините и следствията. Така, необузданата похот и излишествата водят до мъчителен и пълен с болести живот. Интриги и коварство се провалят и в края на краищата честността се оказва най-добрата политика. Във всичко това свързването на последствията става по законите на природата. Каквито, обаче, и да е имало на света такива наказания и награди, или всякакви други събития, при които насоката на природните сили да е трябвало да бъде специално ориентирана към всеки отделен случай и, макар и да съществува безсъмнена еднообразност при много от тях, тези събития са били подчинени на непосредствен Божи закон, именно на закона на Неговата мъдрост, а не на някакъв природен закон. Забележки: *-VI 104 Вижте Рай, Началото, промяната и края на света26. § 2. Подразделяне на природните събития според това, дали принадлежат към необходимия или към случайния порядък в природата. II 106 Всичките неща в природата са случайни по своето Битие. Също и свързването на различни видове неща, напр., въздух, вода, земя, без съмнение, е случайно и дотолкова го приписваме просто на избора на висшия Творец. Макар и естествените закони изглежда като да нямат необходимост дотолкова, доколкото я имат самите неща, за които те са закони; а също така и свързванията, в които тези закони могат да действат, да са случайни, остава, обаче, и един вид необходимост, който заслужава доста внимание. А, именно, има много природни закони, чиято единност е необходима, т. е. едно и също основание на съгласуваност спрямо един закон, прави необходими и други закони. Например, същата тази еластична сила и тежест на въздуха, която е основание на законите на вдишването, същевременно представлява и необходимо основание на възможността на помпените устройства, на възможността на образуването на облаци, на поддържането на огъня, на ветровете и т. н. В тези случаи на необходимост, основанието в един от случаите е същото, както и в останалите. И, обратно, ако в една същност за определен вид сходни последствия настъпили според някой закон, основанието не е същевременно и основание на друг вид последствия според някакъв друг закон в една и съща същност, тогава съединението на законите, предизвикали последствията, ще е случайно, или — казано другояче — в тези закони господства случайно единение и това, което по този начин става в нещата, ще представлява резултат на случаен природен порядък. Човек чува, вижда, усеща миризми и вкусове и т. н. Свойствата, обаче, които са основанията на виждането, не са също и основания и на усещането на вкуса. Човекът трябва да има различни органи — едни за чуване, други за усещане на вкус. Това съединяване на толкова различни способности е случайно и, тъй като е насочено към съвършенство, то е и изкуствено. При всеки орган отново се явява изкуственото единение. В окото частта, която пропуска светлината, е различна от тази, която я пречупва, и от тази, която прихваща образа. Обратно, причините, които придават кълбовидната форма на Земята, не са различни от тези, които въпреки инерцията на въртенето задържат върху Земята разните тела, нито пък е различна причината, която задържа Луната в орбита около Земята: единствено тежестта е причината, която по необходим начин е достатъчна за всичко това. II 107 Без съмнение, съвършенство е, че за всичките тези последствия основанията се съдържат в природата; и когато конкретното основание, което определя едно от следствията, е достатъчно също и за другите, единението в Цялото още повече се засилва. Това единение, а заедно с него и съвършенството, са — в тук приведения случай — необходими и принадлежат към самата същност на вещта, а дължащите се на тях хармоничност, плодотворност и красота са зависими от Бога посредством същностния порядък на природата, или посредством това, което в природния порядък е необходимо. Надявам се да бъда разбран, като отнасям като принадлежаща тази необходимост не към Битието на самите неща, а само към съгласуваността и единността, които лежат в тяхната възможност, като едно необходимо основание за една толкова много голяма пригодност и плодотворност. Тварите от растителното и от животинското царство изобилстват с най-чудновати примери на случайна, но и най-мъдро съгласувана, единност. Съдове, които засмукват сокове, съдове засмукващи въздух, такива изработващи сок, и други изпаряващи го и т. н.: това е едно огромно многообразие, където никое от нещата поотделно не е потребно за действията на другото и тяхното обединяване в обща съвършеност е изкуствено, така че самото растение с неговите отношения към толкова различни цели съставя едно случайно и произволно Едно. От друга страна, пък, предимно в неорганичната природа, ни се предлагат неизброимо много доказателства за необходима единност в отношението на някое просто основание спрямо множество значителни последствия. От това биваме подтикнати да предположим, че, може би, също дори и в органическата природа, където някое съвършенство може да изглежда, като че ли има някакъв специален акт като свое основание, това съвършенство може да е необходима последица от едно и също основание, което да го свързва чрез своята същностна плодотворност с множество други прекрасни последствия: така че в тези природни царства може да има дори и повече необходима единност, отколкото обикновено си мислим. Силите на природата и техните закони, според които въздействат, съдържат в себе си основание за природен порядък, който — доколкото обхваща многостранната хармония в необходима единност — води до това, че съединяването на множество съвършенства в едно основание да става закон: затова следва да разглеждаме различните природни действия (с оглед на тяхната красота и полезност) като подчинени на същностния природен порядък, II 108 а посредством него — Богу. От друга страна, някои съвършенства не са възможни вкупом в едно цяло благодарение на плодотворността на едно само единствено основание, а изискват произволно обединяване в един замисъл на различните основания, затова в такива случаи пък причината за един закон ще бъдат някои изкуствени подредби и последствията произтичащи от това ще са подчинени на случаен и изкуствен природен порядък, а посредством него — Богу. ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Използване на нашето доказателствено основание при преценката на съвършенството на света според хода на природата. § 1. Какво можем да заключим от нашето доказателствено основание за превъзходството на природния порядък над свръхестествения. II 108 Известно правило на философите или, по-скоро, на здравия разум е, че без най-сериозна причина нищо не бива да се счита за чудо или за свръхестествено събитие. Това правило съдържа: първо, чудесата са рядко нещо и, второ, цялото съвършенство на вселената се осъществява съобразно на Божията воля и без много-много свръхестествено повлияване; защото всеки ще признае, че ако светът не постигаше целите на Битието си без чести чудеса, то свръхестествените събития щяха да бъдат нещо обикновено. Някои люде са на мнение, че формалното на естественото прикрепване на последствията с техните основания представлявало само по себе си съвършенство, на което, във всеки случай, би отстъпвал по ценност всеки един иначе по-успешен резултат, ако не би могъл да бъде постигнат другояче, освен по свръхестествен път. Застъпващите това мнение считат, че естественото, като такова, има непосредственото превъзходство, защото всяко свръхестествено събитие — нарушавайки порядъка — само по себе си предизвиквало неразбория. Това затруднение, обаче, е само въображаемо. Благото лежи в постигането на целта и само заради нея се приписва на средствата. Естественият порядък, ако от него не възникват съвършени последствия, няма непосредствено в себе си никакво основание да е с каквото и да е превъзходство, защото можем да го II 109 разглеждаме само като някакъв вид средство, което няма собствена, а само заета от величината на постиганата чрез него цел ценност. Изглежда, че тук се примесва тайничко представата за мъчнотиите, които хората изпитват при непосредственото изпълнение на делата си, като придава някакво предимство на това, което може да се повери на чужди сили, дори и когато в резултата би липсвало нещо от целената полза. Да речем, че този, който полага трупите в гатера, може — направо и без по-голямо затруднение — да ги направи на дъски. Тогава за него цялото изкуство на тази машина би представлявало само играчка, защото цялата нейна стойност ще се състои само като средство за постигане на същата цел. Следователно, едно нещо няма да е благо, защото е станало по естествен път, а напротив, естественият път ще бъде нещо добро, доколкото това, което произтича от него, е благо. Така, Бог при Сътворението е решил светът да е такъв, че в него правилото за най-доброто да се осъществява в повечето случаи чрез природната взаимозависимост: Той я е удостоил със своя избор, не защото благото се състои в това, че се осъществява чрез природна свързаност, а защото чрез тази природна взаимозависимост съвършените цели биват постигани най-правилно без много-много чудеса. И, ето че възниква въпросът: Как се получава така, че всеобщите закони на природата толкова добре да отговарят на волята на Всевишния при протичащите съобразно на тях събития в света и какво основание имаме ние да им признаваме на тези закони такава пригодност, та да не трябва да допускаме тайни свръхестествени въздействия — постоянно подпомагащи техните несъвършенства — по-често, отколкото ги възприемаме?*[1] Тук нашето схващане за зависимостта на самите същности на всички неща от Бога ни допринася една още по-обширна полза, отколкото се очаква по този въпрос. Даже и в най-необходимите определения на своята вътрешна възможност, нещата в природата носят в себе си белега на своята зависимост от II 110
от онази Същност, в която всичко е в съгласие със свойствата на мъдростта и добротата. От тези свойства можем да очакваме хармония и красиви свързвания, както и необходима единност в различните полезни отношения, която съдържа едно и също основание за много взаимно подходящи закони. Там, където природата действа според необходими закони, няма да е нужно Бог да се намесва с непосредствени поправки, защото, доколкото последствията според природния порядък са необходими, никога, дори и според най-общите закони, не може да се случи нещо, което да е противно Богу. Защото, как би трябвало, все пак, последствията на нещата, чието случайно свързване зависи от волята на Бога, а пък същностните им отношения, като основания на необходимото в природния порядък, произлизат от това в Бога, което изобщо е в най-пълна хармония с Неговите свойства, та и как биха могли, питам аз, всички тези последствия да са неугодни на Неговата воля? И, така, всички промени на света, които са механични и, значи, произтичат необходимо от законите на движението, винаги ще са добри, защото са природно необходими. Затова следва да се очаква, че, щом като е неизбежна според природния порядък, последицата от тези закони няма да подлежи на подобряване.*[2] За да не бъда, обаче, зле разбран, ще отбележа следното: Промените в света са необходими или поради първоначалното подреждане на вселената и на всеобщите, както и особени, закони на природата, — каквото е всичко, което протича механично в телесния свят — или пък, независимо от изложеното, съдържат някаква недостатъчно разбрана случайност, каквито са свободните постъпки, природата на които не е надлежно разбрана. Последният вид промени в този свят, доколкото изглеждат, като да имат в себе си някаква необвързаност спрямо определящи основания и необходими закони, дотолкова съдържат и възможността II 111
да се отклоняват от всеобщата целенасоченост на природните неща към съвършенство. И поради това имаме основание да очакваме, че е вероятно да са необходими свръхестествени допълвания, защото, от тази гледна точка, е възможно ходът в природата понякога да е в противоречие с волята на Бога. А и силите на самите свободно действащи същности, доколкото са свързани с останалото във вселената, не са съвсем изолирани от влиянието на всички закони, напротив, винаги си остават подчинени, ако не на принуждаващи основания, все пак на такива, които подсигуряват по различен начин предприетото съобразно правилата на свободния избор извършване, така зависимостта на същностите на нещата от Бога винаги ще е едно важно основание да разбираме последиците — които дори при този вид неща протичат съобразено с хода на природата (привидното отклонение от този ход в отделни случаи не бива да ни обърква) — в тяхната цялост като подходящи и съобразени с правилото за най-доброто; така че природният порядък само рядко ще се нуждае от някакво непосредствено свръхестествено подобряване или допълване; също и Свещеното писание споменава такива прояви само с оглед на определени времена и народи. Опитът също съответно ни представя тази зависимост дори и на най-свободните постъпки от някаква обща природна норма. Така, колкото и случайно може да е винаги решението за встъпване в брак, установено е, все пак, че в една и съща страна съотношението на браковете към броя на жителите — когато се разглеждат големи числа — е твърде постоянно и че, например, на 110 души от двата пола се пада една брачна двойка27. Общоизвестно е, колко много свободата на човека влияе върху удължаването или съкращаването на неговия живота. Както и да е, и тук свободните постъпки трябва да са подчинени на някакъв по-общ порядък, защото — средно взето, когато се разглеждат големи количества — броят на починалите спрямо този на живите винаги е твърде точно в едно и също съотношение. Ще се задоволим само с тези малко на брой доказателства, за да направим разбираемо в известна степен това, че дори и законите на свободата не водят със себе си до необвързаност със правилата на всеобщия природен порядък. Така че същото това основание, което в останалата природа още в същността на нещата закрепва едно неизбежно отнасяне към съвършенство и хармония, не може да не причинява също и в естествения ход при свободното поведение най-малкото едно по-съществено насочване към богоугодност, без за това да са необходими много-много чудеса. Нашето внимание, обаче, тук е насочено повече към протичането на измененията в природата, II 112
доколкото те са необходими чрез вкоренени в нещата закони. В този такъв порядък чудесата съвсем няма да са, или само рядко ще са, нужни, защото не би могло по естествен път да се появят такива несъвършенства, които да се нуждаят от тях. Ако възприемем схващането за нещата от природата такова, каквото е широко разпространено, т. е., че тяхната вътрешна възможност била сама по себе си независима и без някакво външно основание: няма да е неочаквано тогава, ако се каже, че един свят с каквато и да е степен на съвършенство би бил невъзможен без намесата на множество свръхестествени въздействия. Дори, по-скоро, ще ни се стори странно и непонятно, как така на света чрез всеобщо природно свързване само — но без някаква постоянна поредица от чудеса — би могло да се получи нещо, което да е пригодно и добро. Защото, би трябвало да е някаква много странна случайност, ако същностите на нещата — всяко поотделно от които си има своята особена необходимост — така са се натъкмили едно с друго, та самата Върховна мъдрост да би могла да ги обедини в едно голямо Цяло, в което, макар и при толкова многостранни зависимости, в съгласие с универсалните закони се проявяват и съвършена хармония и красота. Но, ние знаем, че, като има Бог, възможно е и другото, т. е. ще очакваме от самите възможности на нещата такава съгласуваност, която да съответства на техния всеобщ Principium, както и да са пригодни да бъдат натъкмявани чрез всеобщи разпоредби заедно в едно Цяло, което да е в хармония с мъдростта на същата тази Същност, от която черпят своето основание. Чудно е даже, че, доколкото в природата нещо става или би станало съобразно на всеобщи закони, би могло то да е неугодно Богу и ще трябва да се нуждае от някакво чудо, което да го поправи. Ако, пък, такова нещо се случи, самата негова причина ще принадлежи към нещата, които стават понякога, но никога няма да могат да бъдат разбрани от нас. След като вече сме наясно относно същностното основание, поради което за съвършенството на света чудеса рядко са нужни, лесно е да се разбере, че същото ще важи и за тези чудеса, които в предната Глава нарекохме свръхестествени събития във формален смисъл28, за които обикновената преценка твърде често допуска, че са такива, защото се надява с някакво изопачено схващане да намери в тях нещо природно. ЗАБЕЛЕЖКИ: *[1]-109 Отговорът ни на този въпрос няма да е удовлетворителен, ако ще се позоваваме на мъдрия Божи избор, който вече веднъж така добре бил подредил хода на природата, та да не са нужни чести подобрения. Защото основната и най-голяма трудност се състои именно в това да разберем, как въобще ще е възможно събитията от този свят да са съединени наедно според всеобщи закони в такова голямо съвършенство, особено като се вземат предвид и многобройността на природните неща и безкрайната тяхна поредица от изменения, как така според всеобщите правила на тяхното взаимодействие е могла да възникне такава хармония, която да не се нуждае от чести свръхестествени въздействия. *[2]-110 Ако приемем, както си въобразява Нютон, че една космическа система — като тази на нашето Слънце — щяла да има неизбежната природна съдба, да стигне накрая до пълно спиране и всеобщ покой, то аз няма да добавя заедно с него, че тогава щяло да бъде нужно Бог — чрез някакво чудо — наново да я създава. Защото, ако такъв ще бъде резултатът, към който природата — съгласно нейните същностни закони — е предопределена по необходим начин, то от това ще предположим също така и че този резултат трябва да е добър. Това не бива да ни се вижда да е някаква достойна за съжаление загуба: защото не знаем, с каква неизмеримост разполага в други небесни области непрекъснато изграждащата се природа, та чрез голямата си плодотворност да възмезди другаде богато тази загуба на вселената. § 2. Какъв извод можем да направим от нашето доказателствено основание за превъзходството на един или друг природен порядък. II 113
В метода на чистата философия съществува едно правило, което, макар и да не е официално обявено, на практика, все пак, се спазва винаги: при всички изследвания на причините за определени следствия трябва да се полага голямо внимание за съхраняване, колкото е възможно повече, единността на природата, т. е., от едно единствено и вече известно основани е да се извеждат многобройни и различни следствия, а не поради някакви привидно по-големи различия в следствията набързо да се приемат нови и различно действащи причини. Презюмираме, съответно, че в природата има голямо единение с оглед на достатъчността на едно само основание за различни по вид следствия, и вярваме, че имаме причина да считаме в големия брой случаи обединеното разглеждане на един вид явления заедно с такива от друг вид, а не да ги разглеждаме като следствия от някаква изкуствена и случайна разпоредба. Какви ли не следствия се извеждат от едната само сила на тежестта, а за същите преди се считаше, че е нужно да се изнамират различни причини: например за издигането на телата — едни, а за падането — други. Вихрите29, които бяха считани за необходими да държат в орбита небесните тела, бяха изоставени като обяснение, след като причината за това беше установена, че е споменатата простичка природна сила. Имаме немалко основание да презюмираме, че както разширяването на телата от топлото, така и светлината, силата на електричеството, бурите, а може би и магнетизмът, са различни явления на една и съща действаща материя, разпространена в цялото пространство, а именно на етера: човек въобще е недоволен, ако се види принуден да възприеме нов Principium за някой вид следствия. Дори и там, дето някоя твърде точна хармоничност изглежда, като да изисква някакво специално изкуствено подреждане, ние сме по-склонни да обясним тази съразмерност като необходим резултат от универсални закони — и така да бъде спазено правилото за единност на причините — отколкото да приемем за основание някакво изкуствено разпоредба. Снежинките имат толкова правилна форма и толкова превъзхождат тромавата недодяланост, каквато сляпата случайност може да произведе, толкова са фини и прецизни, че би могло да изпитваме почти недоверие в честността на тези, които ни представят техни рисунки, ако всяка зима да не даваше всекиму безкрайно много възможности от собствен опит да се убеди в това. Рядко се срещат цветя, II 114
които, поне доколкото външно можем да преценим, да показват повече приятност и пропорция и не знаем нищо, което изкуството би могло да произведе и което да съдържа повече прецизност и съразмерност, отколкото тези произведения на природата, които тя така разточително сипе на земната повърхност. И, въпреки това, никому не идва наум да изведе съществуването им от някакво специално снежно семе и така да измисли някакво изкуствено подреждане на природата, а, напротив, преценяваме тяхната причина като странична последица на всеобщите закони, които включват под себе си с необходима единност като свое следствие образуването на този продукт*. От друга страна, природата е богата и на един определено различен вид произведения, по отношение на който всяка философия, разсъждаваща за начина възникването им, се е виждала принудена да се откаже от описания по-горе път на изследване. В тези произведения е очевидно налице както голямо изкуство, така и случайно съчетаване чрез свободен избор съответстващо на определени намерения. Това е същевременно и основание на един особен природен закон, който принадлежи към изкуствения природен порядък. Строежът както на растенията, така и на животните, показва направа, за която са недостатъчни всеобщите и необходими природни закони. Тъй като е нелепо да разглеждаме първото създаване на растение или на животно като механично странично последствие на универсални природни закони, за нас възникват два въпроса, на които приведеното по-горе основание не може да даде отговор, а именно30: Първо, дали всеки един индивид от растителното и животинското царство е непосредствено създаден от Бога и, следователно, е със свръхестествен произход, като репродукцията31 му, т. е. преходът от време на време към неговото развиване (Auswickelung32), е поверено на някакъв природен закон. Или, второ, дали пък някои отделни индивиди от растителното и от животинското царство не само са били с непосредствен божествен произход, но са били и надарени с непостижимата за нас способност да произвеждат съобразно на някакъв чисто природен закон други растения и, съответно, животни, а не само да се доразвиват. И в двата случая проличават затруднения и изглежда невъзможно да решим, кое затруднение е по-голямото; това, обаче, което тук единствено ни интересува, е да обърнем внимание предимно метафизически на основания. Как, например, едно дърво чрез своето механическо устройство трябва да е в състояние така да формира и моделира хранителния сок, II 115
та в листната му пъпка или в неговото семе да възникне нещо, което да съдържа едно подобно дърво в умален вид, или нещо, от което може да стане такова дърво, това ние според всичките си познания няма по никакъв начин да разберем. Вътрешните форми33 на Г-н фон Бюфон34 и елементите органична материя, които в резултат на своите си възпоминания се били свързвали заедно съобразно на законите на желание и на отврат (по мнението на Г-н фон Мопертюи35), са самите те или също толкова неразбираеми, както и самият обект на изследването, или пък са съвършено произволно измислени. Без, обаче, да залитаме по подобни теории, ще трябва ли затова пък ние самите да измисляме някаква друга, която да е също толкова произволна, а именно, че всички тези индивиди били със свръхестествен произход, защото не схващаме естествения начин на тяхното възникване? Да не би някой да е направил механически понятна способността на дрождите да произвеждат себеподобни? Не, и въпреки това в този случай не се позоваваме на някакво свръхестествено основание. В такъв случай произходът на всички такива органични продукти ще бъде разглеждан като свръхестествен. Счита се, въпреки това, че е оставено нещо и за натурфилософа, като го оставят да се забавлява с начина на постепенното възпроизвеждане. Но, нека добре да размислим: по последния начин не се намалява значението, което се отдава на свръхестественото. Защото, дали свръхестественото произвеждане е станало по време на Сътворението или постепенно се е случвало в различни времеви моменти последователно: от това в последния случай няма да има повече свръхестествено, отколкото в първия. Защото така цялата разлика се свежда не до степента на непосредственото божествено въздействие, а само до това, кога то се осъществява. А, що се отнася, до защитата на споменатия естествен порядък на еволюцията | natürliche Ordnung der Auswickelung 36|, тя не установява никакво правило на природната плодотворност, а представлява само метод на излишни заобикалки. Защото чрез него никак не се спестява непосредствената божествена намеса. Поради това, изглежда да е неизбежно, че: или при всяко оплождане създаването на плода да се приписва на непосредствено Божие въздействие, или пък да приемем, че първичната Божа уредба на растенията и животните съдържа и способността им наистина да създават |zu erzeugen| други такива, а не само допълнително да еволюират съгласно някакъв природен закон. Намерението ми тук е само да покажа чрез гореизложеното, че би трябвало да признаваме на нещата от природата една по-голяма — отколкото това се прави обикновено — възможност да произвеждат според природни закони своите издънки |ihre Folgen hervorzubringen|37. ЗАБЕЛЕЖКИ: *-114 Сходната с тази на растенията форма на плесента е подбудила мнозина да я класифицират като продукт на растителното царство. От друга страна — според други наблюдения — излиза да е доста по-вероятно, че видимата правилност на плесента не би могла да ни попречи да я разглеждаме, както и дървото на Диана38, като последица от общите закони на сублимирането. ПЕТА ГЛАВА, в която се указва на недостатъчността на обичайния метод на физикотеологията. § 1. За физикотеологията изобщо II 116 Всички способи да се познае Божието Битие, като се изхожда от следствията от Него, могат да бъдат сведени до следващите три. До това познание се достига(1) Или чрез възприемане на това, което нарушава природния порядък и така демонстрира непосредствено мощта, на която природата е подчинена; до това убеждение се стига чрез чудо; (2) или случайният порядък на природата — в който личи голямо изкуство, мощ и благост и за който пък ясно виждаме, че е възможно да бъде и различен — ни води до божествения Създател; (3) или, трето, необходимата единност, която наблюдаваме в природата, както и същностният порядък на нещата, който съответства на всеобщите правила на съвършенство, накратко това, което е необходимо в правилността на природата, ни води към един висш Principium не само на битието, но даже и на всичката възможност. Ако хората са съвсем подивели или са ослепени от упорита злоба, тогава, изглежда, че само и единствено първият способ ще притежава някаква сила, която да ги убеди в Битието на Висшата същност. От друга страна, хора с изтънчена душевност при правилно наблюдение ще намерят в толкова многобройната случайна красота и целенасочена свързаност, които природният порядък предлага, достатъчно доказателства, за да заключи от тях за една съпроводена с велика мъдрост и могъщество воля; за това убеждение — доколкото то е подходящо и нужно за добродетелното поведение, т. е, притежава морална достоверност — са достатъчни обикновените понятия на разсъдъка. За третия вид умозаключения е необходима философия; и то, единствено и само една такава от най-висока степен е способна с яснота и убедителност съответни на величието на тази истина, да достигне до нашия предмет. II 117
Последните два начина можем да наречем физикотеологични методи, защото те и двата указват на пътя, по който от наблюдения на природата човек се издига до познание на Бога. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 2.51 Mb. Сподели с приятели:
|