Editor's Notes on Re-recording, or the Other Suitcase in Berlin by Boris Minkov
Изтегляне 21.95 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Митко Новков
| Рецензия/ Review
Mitko Novkov (Sofia, essayist, literary critic) Editor's Notes on Re-recording, or the Other Suitcase in Berlin by Boris Minkov Abstract: Boris Minkov is an author with a distinctive style and any attempt at meddling with his original writing would be detrimental to its integrity. The text is composed, restrained, reserved even. I was completely fascinated with this rope-dancing bordering on virtuosity, perched on the edge between a narrative account (traditional storytelling, that is) and the essayistic transitions accompanying the author's passages through Berlin. This is not only a book of confession, but also a guidebook, a vade mecum. To a certain extent it may also be regarded as a textbook about/on Central Europe, and Germany, in particular; thanks to it the reader gets to know this part of the world and is able to immerse him- or herself in the depths of its spiritual foundations. Митко Новков (есеист, литературен критик) Редакторски бележки за „Презапис или Другият куфар в Берлин“ на Борис Минков Най-напред заглавието – Борис Минков изказа опасения, че заглавието на книгата (първото заглавие на книгата беше „Берлинска стая“ – бел. м., М.Н.) притежава стилистични, лингвистични и граматични сходства с една друга книга, издадена от ИК „Жанет 45“ – „Виенски апартамент“ на Радостина Ангелова. Сходствата, разбира се, спират дотук – нищо общо няма между двете книги. Първата, на Радостина Ангелова, е емоционално-женствена, докато на Борис Минков е умна, сдържана, умозрителна, бих казал. Едно логическо, сиреч по-скоро мъжко писане. Хладно, отстранено, дистанцирано – писане с разум и акъл... В редакционен план не съм си позволявал груба намеса в текста, още повече, че нямаше и необходимост от такава. Борис Минков е автор със собствен стил и почерк и всяко желание за по-съществено набъркване в писането му, би разрушило цялото. А цялото на тази негова книга е цялостно (простете играта с думите), изпълнено, удържано в единство и солидност. Текстът е сдържан, прибран, резервиран чак; изключително много ми хареса тази граничеща с виртуозното еквилибристика на ръба между едно наративно изложение (сиреч традиционен разказ) и есеистичните преходи при преходите на автора из Берлин. Това не е само книга-изповед, това е също така и книга-пътеводител, книга-гид. В някаква степен учебник за/върху Централна Европа и по-конкретно върху Германия, благодарение на който я разбираме и потъваме в нейните духовни основания много дълбоко и много навътре. Още нещо, което ми хареса: Борис Минков в тази своя книга се връща към интонацията от разказите си в „Ловци на балади или Scerzo cantabile“, която носеше именно такова средноевропейско звучене – нещо много рядко и поради това много ценно в днешната българска литература. За жалост, той го беше изтървал в следващата си книга – „Животът в очакване на портокаловата топка“, което говори колко трудно и талантливо е да пишеш в такъв разсъдително-сдържан централно-европейски маниер. Елена Алексиева например го направи успешно и с техническа уместност в „Читателска група 31“, обаче не успя дълго да издържи на това изискващо много повече усилия писане и премина към едно разказване, което е нещо средно между американски екшън-роман и испанска пародия-пикареска. И повече се губи, отколкото се намира в този така несполучливо избран, според мен, от нея почерк. Докато Борис Минков в последната си книга съвсем не се губи, напротив – намира се и си мисля, че ако успее да устои на изкушението да стане „четивен“, ще трасира един нов стил на писане по български – типично негов си, борис-минковски централно-европейски хладно-разсъдъчен и логико-трансонтологичен… Казаното дотук подсказва, че редакторската ми работа не беше кой знае колко много. Книгата е такава, каквато е написана от Борис Минков и не може да бъде иначе, защото иначе не би била негова книга. А тази сега си е изцяло негова и аз искрено се надявам, че тя ще съумее да открие своите умни и находчиви читатели – нещо, което си/ѝ дължи/м. За да продължи в България да има истинска литература, а не само чалга и пошлост, бълвани яко от медиите. Каталог: docs -> magazine magazine -> Rumyana Pencheva (Sofia, National Museum of Literature) The Unfamiliar Fra Diavolo magazine -> Rumyana Zlatanova (Heidelberg) Die Bulgaristik als Mission und Realität magazine -> Рецензия/ Review Nelly Yakimova, PhD magazine -> Pirinka Penkova magazine -> Boris Minkov – Re-recording, or the Other Suitcase in Berlin Janet 45 Publishing House, Plovdiv, 2013 magazine -> Bulgarian-Slovak Dictionary. Volume II (л-по). Bratislava, 2013 magazine -> Рецензия/ Review Aneta Tihova magazine -> Elena Hadzhieva, Asya Asenova magazine -> Ethiopians (Black men, African men) in the Old Testament – Lexical and Contextual Semantics magazine -> And your Husband will Rule over you (Women in Culture Revisited). The Archive of Elisaveta and Hristo Karaminkov Изтегляне 21.95 Kb. Сподели с приятели:
|