Една недомислена и скъпоструваща забрана или защо народните представители отново накиснаха избирателите
Изтегляне 252.99 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Една недомислена и скъпоструваща забрана или защо народните представители отново накиснаха избирателите
- Някои стари изненади от последните промени на закона за далекосъобщенията
- Кого засягат нововъведенията
- Какви са аргументи за забраната
- Какви са разходите за съобразяване със забраната
- Има ли, какви са и за кого са ползите от изпълнението на забраната
- Каква е обща оценка на ползите на национално ниво
- Какви са административните изисквания за прокарване на кабелни мрежи
- Има ли алтернативи
- А изобщо възможно ли е изпълнението на забраната
- ДДС върху книгите –трябва ли да отпадне
- Ефектите от това предложение
- Какво могат да направят управляващите за културата
- Таблица 1
- Формални и неформални правила в обществените поръчки
П Седмичник © ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg реглед на стопанската политика В броя ще прочетете: Една недомислена и скъпоструваща забрана или защо народните представители отново накиснаха избирателитеДДС върху книгите –трябва ли да отпадне? Отново за магистрала “Тракия” Много от компаниите, собственост на министерството на транспорта работят на загуба Формални и неформални правила в обществените поръчки Цитат на седмицата Една недомислена и скъпоструваща забрана или защо народните представители отново накиснаха избирателите ИПИ1 Някои стари изненади от последните промени на закона за далекосъобщениятаПрез септември 2005 година е прието изменение в този закон. Както обикновено става с малки на пръв поглед промени бяха създадени големи проблеми. Параграф шести от преходните и заключителните разпоредби разпореди обществените далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез въздушни кабелни мрежи да положат мрежите си под повърхността на земята до 1 януари 2007 година. (Изключение бе направено само за населените места до 3000 жители, но то не се отнася за курорти и резервати с историческо, архитектурно, етнографско или археологическо значение.) До срока за изпълнение на новите изисквания остават седем месеца и е крайно време някой да си даде труда да обясни за какво става дума. Кого засягат нововъведенията?Пак както обикновено, измененията в закона бяха направени без сметка колко ще струва нейното прилагане за бизнеса и потребителите. На практика тя представлява забрана за въздушно полагане на кабелни мрежи, която влиза в сила на 1 януари 2007 година. Забраната се отнася за всички видове кабелни мрежи (кабелна телевизия, жична радиофикация, ведомствени мрежи, интернет, телефони). Тя обаче не може да не засегне и техните клиенти, настоящи и бъдещи.
Какви са аргументи за забраната?За да има смисъл от една забрана, тя трябва да решава проблем, който възниква от наличие на пазарен провал или пък да е отговор на непреодолима обществена необходимост. Тогава би имало основание за приемане на едно или друго запрещение, но все пак само ако тази забрана може да поправи съответния пазарен провал. Освен това, нормалната човешка логика изисква забраната да бъде възприета и наложена само ако ползите от нейното прилагане са по-големи от разходите, причинени от нея. Забраната за въздушно полагане на кабелни мрежи не може да се оправдае с обществена необходимост, нито с недостатъчна или асиметрична информация. Тя също така не само не се бори с монопол или пазарна власт, но тъкмо напротив – създава условия за намаляване на конкуренцията и в резултат увеличаване на пазарната власт и възможен монопол. Възможностите за монопол се усилват от факта, че в повечето големи градове на страната полагането на кабели от втори оператор е проблемно поради технически изисквания, заложени в различни нормативни документи. Това ще рече, че с въпросната разпоредба се нарушават принципите на конкуренцията, които са задължителен аргумент от всяко законодателство, засягащо някаква стопанска дейност. Очевидно народните представители и вносителите на законодателната промяна или не са чели, или не са се съобразили с това изискване както на закона за ограничаване на административните режими и административния контрол. Единственият пазарен провал, който може да се счита за начална обоснованост на забраната може да е свързан с външни ефекти и обща собственост. Може например, от една страна, да се твърди, че забраната за въздушно поставяне на кабели решава проблема с евентуално субективно усещане за неприятна гледка на висящи кабели. От друга страна, обаче, общата собственост върху тротоарите и пътищата действа в обратна посока, доколкото изискването за вкопаване на кабелите означава задължително използване на тази обща собственост. В същото време забраната не допринася с нещо за красотата на градските пейзажи и за естетизацията на средата. Оттеглянето на операторите от пазара или пък пренасочването им към изграждане на подземни мрежи и съоръжения не решава въпроса с демонтирането на въздушно положените кабели. Тази констатация се подсилва от факта, че почти половината от бездействащите въздушно положени кабели са собственост на компанията БТК, поставени така още докато е била държавна.
Какви са разходите за съобразяване със забраната?Те могат да разпределят в следните категории:
Изброените разходи, някои от които могат да бъдат изразени в пари, възлизат на 6.3 (шест цяло и три) милиарда лева за период от десет години. Доколкото в оценяването им винаги сме се придържали към консервативна оценка и доколкото не всички разходи са лесно монетаризуеми, възможно е разходите да са дори по-високи. Има ли, какви са и за кого са ползите от изпълнението на забраната?
Общите ползи от прокарването на кабелите под земята на кабелните оператори са 323 387 029 лв. (323.4 милиона лева) за десет години.
Ползите са равни на изчислените ползи на база един абонат * 1 446 427 абоната. Ползите са равни на 1 027 292 899 лв. (1,027 милиарда лева) за десет години.
Наличие на по-малко кабели във въздуха, т.е. естетически измерения на ползата е трудно да се оцени. Разпънатите в момента кабели между сградите и по стълбовете в голяма част са собственост на БТК (над 50% от съществуващите кабели) и голяма част от тези кабели не се използват, защото са стари, повредени или са към жичната радиофикация. Наложената забрана няма да повлияе на тази ситуация и кабелите ще продължат да съществуват в междублоковото пространство и гъсто населените места. По-добро качество на услугата също е трудно да се оцени. Температурните разлики влошават качеството на сигнала на кабелните телевизии и като цяло при подземните кабели сигналът е по-качествен и е по-малко чувствителен на метеорологични особености. Каква е обща оценка на ползите на национално ниво?Когато избирателите гласуват, те очакват, че техните избраници ще си зададат този въпрос. Ето какво показва аритметиката. Общите ползи на национално ниво от прокарването на кабелите под земята са 1 350 679 928 лв. (1.351 милиарда лева) за десет години. Може би всеки може да сравни ползите с разходите. За тези, които не могат, ние ще направим това по-долу. Какви са административните изисквания за прокарване на кабелни мрежи?За прокарването на кабел в Закона за устройство на територията се изисква разрешение за строеж. То се издава след оценка за съответствие с план-схема на елементите на техническата инфраструктура, което е част от подробен устройствен план (ПУП). Тъй като за повечето населени места няма изготвени ПУП, то се налага да се изготви, съгласува и одобри от общината. Процесът на изработване на ПУП средно включва 28 процедури (8 от които са без посочен срок в закона), необходими са минимум 7-8 месеца, а минималният брой държавни и/или общински институции, чието задължително участие се изисква е 7. Какви са нетните разходи? (Обобщение) Тези административни изисквания не са пресметнати нито като време, нито са остойностени в пари, макар да е възможно и необходимо да бъде направена и такава сметка. Дори и при това донякъде изкуствено ограничаване на обема на разходите, картината е следната. Настоящата стойност на ползите от изпълнение на забраната за полагане на въздушни кабелни мрежи са 1.35 милиарда лева за следващите десет години. Настоящата стойност на разходите, възникващи в резултат на забраната, са 6.3 милиарда лева за следващите десет години. Нетната оценка на ползите и разходите е отрицателна – изпълнението на забраната за въздушно полагане на кабелни мрежи ще доведе до загуба на обществото в размер на 5 милиарда лева по настояща стойност към 2006 година. Това е чиста загуба за обществото, доколкото тази част от разходите не е покрита от никакви ползи. За да получим представа за стойността на необходимите средства, можем да си послужим със следните сравнения:
Изводът е, че забраната за въздушно полагане на кабелни мрежи носи повече вреди, отколкото ползи за обществото. Ако тя бъде приведена в изпълнение на практика, това ще е прекалено висок товар за обществото, който би трябвало да се избегне. Има ли алтернативи?Значителна част от ползите от полагането на кабелите под земята може да се получи без това да е свързано с огромните разходи, описани в настоящото изследване. Това може да стане чрез премахване на множеството пречки, които съществуват при вкарване на кабели под земята, както и чрез намаляване на ограниченията за ползване на некомуникационни подземни мрежи за полагане на комуникационни кабели. Не по-малко важно е, ако все пак ще има ограничения по отношение на въздушното полагане на кабелни мрежи, тези ограничения да следват някои основни принципи:
Успоредно с политиката на насърчаване, на централно и на местно равнища би трябвало да се създадат възможности за:
А изобщо възможно ли е изпълнението на забраната?Накрая, бихме могли да посочим, че в периода до 1 януари 2007 година е абсолютно невъзможно да се свалят всички въздушни кабели и те да се поставят под земята. Освен огромния икономически разход, който българските граждани и икономика не могат да понесат в този момент, нито могат да понесат наведнъж в рамките на няколко месеца или години, има и допълнителни проблеми. Те са свързани с бавни административни процедури по издаване на разрешително за строеж, както и с чисто технически изискван период от време за извършване на вкопаването. От гледна точка на реалистичност, периодът, в който една голяма част от кабелите биха могли да се положат под земята, е от порядъка на десетилетия, а не от порядъка на месеци. Една от ползите обаче би била, че издаващите разрешителни биха си намерили някакво по-лесно от оценката на други разрешителни за строеж занимание. Но за сметка на това, те биха вършили някаква друга работа. От друга страна, приходите в общинските бюджети от разрешителни за полагане на кабели биха били по-малки от нормалните такси за разрешителни за строеж. И т.н., и т.н. След като не са смятали през декември, може би сега законодателите ще се замислят и ще отменят тази забрана. Ако все пак забраната по някакво чудо може да бъде наложена с усилията на властта, цената вероятно ще бъде да няма услуги, които висящите кабели и техните оператори предоставят.
ДДС върху книгите –трябва ли да отпадне?Адриана Младенова По повод празника на българската писменост и култура 24 май, министерството на културата изрази загрижеността си към българската култура чрез тиражираната идея за въвеждане на нулев данък добавена стойност върху книгоиздателите. Професор Даналилов заяви, че “нулевият данък върху книгата е икономически много по-изгоден за обществото”. Тъй като до този момент не сме получили ясна индикация от министъра на финансите Пламен Орешарски, че подобна промяна се обсъжда по повод промените в данъчните закони от следващата година, едва ли думите на министъра са подкрепени от задълбочено претегляне на ползите и разходите. Но за множеството хора не е нужно да се доказва, че намалението на данъчното облагане в сферата на културата носи повече ползи на хората от евентуални бюджетни загуби, изразени в пропуснати събрани средства от държавата. Книгоиздателите, така както още много други групи от обществото, са особено чувствителни към икономическата конюнктура и несъмнено заявеното желание на управляващите да облекчат облагането им с данъци е социално приемливо, особено в контекста на празника. Идеята за въвеждане на по-ниска ставка на ДДС за учебниците (между 5% и 7%) беше предложена още преди седмици в отговор на опасността от драстично поскъпване на учебниците – поради въвеждане на ДДС върху тях от 1 януари 2007г. и поради увеличената цена на хартията на световните пазари. Ефектите от това предложениеВъпросът с въвеждането на диференцирана ставка на ДДС не е само финансов и не трябва да се разглежда единствено и само в контекста на това дали бюджетът ще пострада от премахването на ДДС за книгоиздателите. Макроикономическите параметри показват, че данъчната тежест в българската икономиката може и трябва да се намали осезаемо, като не е нужно това да става с цената на влошаване на качеството на публичните услуги, а напротив – има достатъчно възможности за оптимизиране на разходите на правителството и съответно подобряване на предлаганите услуги. Но диференцирането на ставките по ДДС води след себе си много други последици, освен преките фискални промени. Променят се стимулите и сигналите, които управляващите изпращат чрез провежданата политика, което оказва силно влияние върху икономическата среда. Диференцирането на ставките по ДДС за неекспортни стоки носи следното послание – и други заинтересувани групи могат да спечелят “благоволението” на правителството и да получат неговата подкрепа, в което няма нищо лошо, ако не става за сметка на всички останали. Следователно създаването на подобен прецедент ще повлече след себе си искания от други сектори и сфери за намаление на данъците за техните стоки и други облекчения и помощи. Без да претендираме за изчерпателност, ще изброим секторите, които през последните месеци са водили кампания за намаляване на ставката на ДДС ексклузивно само в техния сектор - туристическия сектор, фармацевтите, хлебопроизводителите, телекомуникациите и високи технологии. Беше отправено и искане за намаление на ДДС върху гориво, което се използва за селскостопанска дейност. Има достатъчно силно политически представени групи, които ще възприемат подобен ход от страна на управляващите като сигнал, че има възможност от прокарване на интереси във водената от правителството политика. Но кой може да прецени дали хлябът или книгите са “по-изгодни за обществото”. Защо точно тези стоки, а не високите технологии и родното млекопроизводството например? Опитът да се отговори на този въпрос, дори и с помощта на количествени оценки е проява на плановизъм и няма нищо общо с принципите на пазарна икономика. Защото в икономиката бъдещето е винаги несигурно и непредсказуемо, предпочитанията на хората не могат да се оценяват и агрегират без наличието на ясни и обективни критерии като пазарна цена. Какво могат да направят управляващите за културата?Намалението на общата осигурителна и данъчна тежест в икономиката ще подейства благоприятно върху всички граждани, което неминуемо ще доведе и до подобрение на състоянието в сектора на културата и изкуството. Увеличаване на разполагаемия доход на хората чрез намаление на данъчното бреме, преразпределителните механизми в икономиката, облекчаване на административните пречки и процедури в бизнес средата е пътят към просперитет на гражданите и стимул да се обърнат към културните си потребности. Но проявата на дискреционната власт и намеса от страна на държавата чрез подпомагане на някой сектор ще създаде вътрешно напрежение сред лобистите. В същото време администрирането на диференцирани ставки само по себе си е тромаво от процедурна гледна точка, а стремежът на промените в данъчната система трябва да бъдат насочени към опростяване и улесняване на системата. Преразпределението на средства на данъкоплатците, насочването на ресурсите към дадена сфера чрез държавна протекция и интервенция е пример за непазарно насочване на оскъдните ресурси в икономиката. Издателският пазар на книги в България не е много голям и развит. Според Асоциацията на българските книгопроизводители издателства, чиито книги отговарят на международните стандарти са около 5 хиляди, а близо хиляда от тях издават средно по 7 хиляди заглавия годишно. Ефектът от отпадането на данък ДДС в сектора може да се прецени след като се установи доколко чувствителни са потребителите и купувачите на книги от промяната на цената. Книгопроизводителите апелират да се премахне ДДС по цялата верига на производство на книгите, но това създава възможност за злоупотреби и неминуемо ще се родят различни форми на нелегални практики. Що се отнася до учебниците - секторът е силно регулиран от държавата и свободната конкуренция в него е ограничена. Съдържанието на учебниците се налага от Министерство на образованието и науката, съответно министерството възлага чрез държавни поръчки учебниците. Процедурите по обществените поръчки са все още непрозрачни. Децентрализирането на решенията относно учебния план и програми, включително и съдържанието на учебниците ще донесе истинска полза за обществото. Вместо заключение Диференцирането на данъчните ставки усложнява администрирането на данъчната система, изкривяват се пазарните стимули, производството на определена група стоки се увеличава над икономически обоснованото количество, създава се възможност за злоупотреба, корупция и не на последно място – усложнява се политическата обстановка чрез засилване на желанието на определени групи да прокарат своите бизнес интереси. Правителството трябва да се оттегли от пазара и да даде възможност на гражданите да правят сами своя избор, да разгърнат културните си потребности и да се ръководят от собствените си ценности. За целта е нужно да се намалят осезаемо данъците на всички сфери в икономиката, а не избирателно – само за определена част от предприемачите.
Отново за магистрала “Тракия” Димитър Чобанов Наскоро беше оповестено, че правителството е получило становище от Европейската статистическа служба “Евростат” относно концесията на магистрала “Тракия”, в което се констатира наличието на държавна помощ. По-конкретно – става въпрос за клаузата, чрез която се гарантира на концесионера минимален трафик. От “Евростат” са констатирали, че гаранцията трябва да бъде отразена в баланса на консолидирания бюджет, което не позволява договорът да влезе в сила. Може би на почти всички наблюдатели на тази сделка им беше ясно, че държавна помощ действително е налице. Единствено държавните институции, които се занимаваха със случая, не бяха убедени в това. Сделката беше сключена в съответствие с действащото законодателство, но клаузите в нея бяха насочени към силно ограничаване на риска, който поема концесионерът, което на практика означава гарантиране на печалбата му. В подобен случай отдаването на магистралата на концесия ставаше безпредметно, тъй като държавният бюджет не се разтоварва от разходи, а дори напротив – твърде възможно беше и повишаването им. При сключването на сделката няколко факта оставиха негативно впечатление сред хората. Това бяха пълната липса на прозрачност по отношение на избора на концесионер. Използваната вратичка в закона с участието на държавни предприятия позволи отдаването на магистралата на концесия без търг или друга конкурентна процедура, която би осигурила постигането на най-изгодните условия за държавата. Единствено откритата, прозрачна и ясна процедура би гарантирала, че е защитен интересът на данъкоплатците и че ще се получи оптимално съотношение между разходите и ползите от магистралата. Освен това липсата на конкуренция породи съмнения за корупция в предишното правителство, което сключи тази сделка. Те се прехвърлиха и върху правителството на тройната коалиция, която не я преразгледа въпреки предизборните обещания. Следващият факт, който предизвика реакция сред наблюдателите, е продължителното прикриване на съдържанието на договора. С това се целеше възпрепятстване подготвянето на външна обективна оценка на ефектите от него и в продължение на няколко месеца възникнаха множество въпроси. Друг много съществен елемент при подготовката на подобна сделка е предварителен анализ на очакваните ползи и разходи от реализацията му, който би трябвало да включва сравнения с подобни проекти. В такива изследвания се сравняват ползите и разходите и проектите се предприемат единствено ако нетният ефект от тях е положителен. В конкретния случай обаче, такъв анализ или липсваше, или не беше публично оповестен, което е необяснимо, при положение че продължителността на проекта е 35 години, а стойността му е стотици милиони левове. Нещо повече – не е ясно как подобен анализ би могъл да докаже, че предоставянето на концесия без търг може да бъде по-изгодно отколкото при конкурентна процедура. Друг интересен момент в случая е становището на Комисията за защита на конкуренцията, която също трябваше да оцени дали е налице държавна помощ. Комисията би трябвало да бъде независима от правителството и да предостави обективен анализ. В случая има два или повече варианта, най-вероятните от които са: решението на Комисията е повлияно от външни фактори или експертизата и не е достатъчна, за да прави подобни оценки. Резултатът обаче е ясен и е незадоволителен, за което трябва да бъде потърсена отговорност. Изглежда, че в този, а и в други случаи за българските държавни институции е необходим външен авторитет, който да ограничава в известна степен възможностите им за неуместни действия и да ги предпазва от скъпо струващи грешки. Какви заключения могат да бъдат направени от всичко казано дотук? Необходим е анализ на ползите и разходите от концесионирането на магистрала “Тракия”и други подобни обекти, които са изключителна държавна собственост, или публикуването им, ако са подготвени такива. Процедурата за избор на концесионер трябва да бъде прозрачна и конкурентна, за да даде възможност за избор на най-изгодното предложение от гледна точка на ползи и разходи. Даването на гаранции от страна на държавата при подобни сделки трябва да се избягва, тъй като изкривява стимулите на евентуалните концесионери. Ако тези препоръки бъдат спазени, икономическият ефект от подобни сделки ще бъде по-висок и ще се премахнат съмненията за целта на представителите на властта, които ги сключват.
Много от компаниите, собственост на министерството на транспорта работят на загуба Велико Димитров Институтът за пазарна икономика винаги е поддържал становището, че държавата и нейните институции трябва да гарантират безпроблемното и възможно най-бързото протичане на стопанските процеси на конкурентна основа, а не да участват в тях от страна на предлагането. Всепризнато е, че всеки изхарчен от държавата лев се инвестира и управлява по-неефективно, отколкото ако това прави една частна компания. Бидейки управлението на ресурсите по-неефективно в държавния сектор, отношението качество-цена е по-ниско, отколкото това в частния, поради което потребителите са по-малко склонни да потребяват произведената от държавата продукция. Това от своя страна резултира в по-лоши финансови резултати на управляваните от държавата предприятия – нетна загуба (която трябва да се покрие от бюджета или със заем) или ниска печалба, ограничаваща възможностите за реинвестиране и бъдещо развитие. Доказателство за горните разсъждения са финансовите резултати на някои държавни предприятия и дружества, в които Министерството на транспорта е мажоритарен собственик: Таблица 1
Източник: Министерство на транспорта От обявени общо на страницата на министерството финансови резултати за 25 дружества, 10 от тях (40 % от общия брой) са били на загуба за една от двете или и за двете посочени години. Към тях с основание могат да се добавят летище Стара Загора (1000 лв. печалба за двата периода) и летище Русе (нулев финансов резултат), с което делът на работещите на загуба или изобщо неработещи предприятия достига почти 50 %. Освен посочените дружества, отчетните данни за някои от останалите показват, че през втория период реализираната от тях печалба намалява, т.е., при общ положителен ръст на икономиката, тяхната конкурентоспособност намалява с времето и е вероятно, рано или късно те също да преминат в отрицателния сектор. Само пряката загуба за бюджета (т.е. за всички, които плащат данъци), измерена чрез акумулираната отрицателна печалба възлиза на над 81,5 милиона лева. Ако се приеме, че при положителен финансов резултат всички средства се превеждат на бюджета, нетната загуба е “само” около 40 милиона лева. Освен пряката загуба на финансов ресурс трябва да се има предвид и поне следните отрицателни ефекти (разходи):
Отчитането на тези допълнителни разходи, по-пълно представя негативните ефекти от неприватизирането на тези дружества. Кратък преглед на компанията с най-лошите финансови резултати – “БДЖ” ЕАД За първите девет месеца на 2005 г. загубата на БДЖ е над 26 млн. лв., което е с около 8 млн. лева повече в сравнение със същия период на 2004 г. Загубите на компанията за последните няколко години надхвърлят 100 млн. лева. Собственият капитал на дружеството като процент спрямо активите му е малко над 3 %, т.е. компанията реално не разполага със собствени средства и работи с чужди, на кредит. Обслужването на тези задължения в бъдеще ще представлява допълнителен товар, който или ще намалява печалбата (ако такава случайно се появи), или ще увеличава загубата - съответно парите от бюджета, които ще трябва да се отделят, за да не се стигне до фалит. Краткосрочните пасиви превишават с над 77 млн. краткосрочните активи – компанията е в сериозна ликвидна криза. Тенденциите: За последните 15 години (1990-2005) превозените пътници са намалели с над 67 %, а изминатите пътникокилометри с почти 70 %. За същия период превозените товари са намалели с около 68 %, а тонкилометрите с над 63 %. Средногодишно дейността на компанията се е свивала с около 4-5 %, което е ясен показател, че в този си вид и на тази цена предоставяните услуги са неатрактивни за потребителите. Не считаме, че са налице предпоставки негативната тенденция да се промени. Министерството на транспорта осъзнава всичко това. Наскоро се появи идеята да бъде обявена обществена поръчка за извършването на финансов анализ на компанията, който да покаже кои са слабите и кои силните страни. Тук накратко това беше представено. Изходът е само един – БДЖ и останалите държавни компании да бъдат приватизирани или най-малкото тези техни дейности, които работят постоянно на загуба. В случай, че никой не прояви интерес към тях като обособена цялост (което за някои от тях не би било нелогично предвид губещото им положение) трябва да се опита да се продадат само тези активи, които все още може. Това би било целесъобразно най-малкото защото по този начин в бъдеще тези предприятия няма да имат възможност да губят средства, които принадлежат на други. ---------- * Става въпрос за случаите, в които потребителите имат избор, т.е. държавата не е монополист. При монопол разходите за обществото като цяло са още по-големи. ** Източник: “БДЖ” ЕАД - http://bdz.creato.biz/bg/aboutstats6
Формални и неформални правила в обществените поръчкиКрасен Станчев На 17 май, един месец след приемането на новия закон за обществените поръчки, в Българската стопанска камара (БСК) се състоя интересно обсъждане на допълнителните, извън законови правила, които по идеи би трябвало да се прилагат при процеса на възлагане на и кандидатстване за такива поръчки. Тъй като миналата седмица обемът на бюлетина бе зает с коментари по повод оценките на европейската комисия за напредъка на България, не остана място да споменем за какво става дума на въпросната дискусия. Лектор бе Асен Дюлгеров. Той представи прецизно определени и изброени понятия и принципи, които във всекидневната реч предизвикват различни асоциации. Сред тях са “материални и нематериални облаги”, “плащания” (регламентирани или не), “поверителна информация”, “целесъобразност”, “обществено експонирани лица” и др. под. Очевидно избягването на неприятните асоциации изисква спазване на определено поведение. Вероятно изказването му може да бъде намерено чрез БСК. Смисълът на упражнението по изброяване и размисъл на тези понятия и принципи се състои в следното.
Цитат на седмицата “Колкото повече забрани, толкова по-бедни са хората, колкото повече закони се прилагат, толкова повече се размножават бандитите. ... “Затова, казва владетелят, с колкото по-малко неща се занимавам, толкова повече хората се променят от само себе си; И колкото повече се отдавам на спокойствие, толкова повече хората сами поправят своите грешки; И колкото повече действам, бездействайки, толкова повече благоденстват хората”. Лао Дзъ, Хармония, 6 в.пр. н.е. Институт за пазарна икономика (www.ime.bg) Красен Станчев, Светла Костадинова, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му. За връзка и въпроси: Светла Костадинова 02/943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg 1 Представяме основните изводи, направени от ИПИ в изследването „Анализ на ползите и разходите от забраната за въздушно полагане на кабелни мрежи” (целият текст е достъпен на Интернет страницата на ИПИ), извършено по поръчка на Националното сдружение на малките и средните кабелни оператори “TV Club 2000” в началото на 2006 година.
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 252.99 Kb. Сподели с приятели:
|