Една съвременна приказка



Дата05.03.2018
Размер51.83 Kb.
#61235
Една съвременна приказка

Всичко започна като една съвременна приказка, която така се запечата в съзнанието ми така, че всеки път, като се сещам за нея, не спирам да се усмихвам. Веднъж миналата 2011 година забелязах, че притежавам едно евро. Явно някоя продавачка ми го е върнала вместо един лев. С моята приятелка се пошегувахме, че сега трябва да отида в чужбина, за да го похарча. След един месец съвсем забравила за историята с еврото разбрах, че училището ми е спечелило възможността да участва в програма „Евроскола”, даваща шанса на учениците да бъдат евродепутати за един ден. Изумена от сбъдващите се „предсказания” на приятелката ми, знаех, че това ще бъде моето вълшебно приключение.

Чакахме автобуса, за да поемем по своя път до Страсбург, а аз съвсем не осъзнавах какво ми се случва. Аз, която никога не бях напускала родната България, щях да обиколя почти цяла Европа и, което беше още по-невероятно, щях да стъпя в Европейския парламент като истински евродепутат за един ден. Сърцето ми не спираше да бие в гърдите, а когато потеглихме, ме обзе чувство на страх от предстоящото пътуване. За моя радост това по-скоро неприятно вълнение започна да стихва с километрите, които прекосявахме сякаш летейки. Явно съм заспала, защото, когато отворих очи, видях бяла София, хиляди снежинки се посипваха по „Александър Невски” (виждах го за първи път и очите ми се изпълниха с трепет). Прекосихме границата и вече бяхме на сръбска територия. Всичко там беше побеляло от сребърните дихания на мразовитата нощ, една тиха зимна приказка. Обзе ме желание да снимам тези необятни бели равнини, обсипани със сгушени малки къщурки, но бях изморена, а и едва ли фотоапаратът щеше да запечата толкова добре мартенската картина, колкото мозъка и сърцето ми.

На другия ден пристигнахме в Будапеща. Градът изглеждаше толкова величествен, толкова нереален пред очите на една мечтателка като мен. Екскурзоводката разказваше историята на града, а аз гледах сякаш на киноекран филма, прожектиращ се пред мен. Разгледахме десетте моста над Дунав, всеки със собствена красота и име. Посетихме Рибарския бастион, където се разходихме и видяхме града от високите кули. Много се впечатлих от архитектурата на града и на самия бастион, в старинните сгради бяха пропити сякаш хилядолетната история и милионите човешки животи, ненаписани в никоя книга. Жадната ми за приключения душа не спираше да поема на големи глъдки детайлите на местността, начина, по който слънцето се оглеждаше в паметника на незнаен за мен унгарски първенец, дори небето тук беше някак по-различно от това над България и въздухът над бастиона ми разкриваше вековните си тайни.

Нощувахме в един хотел в унгарския град Гьор, а на следващия ден посетихме Виена. Аз вече почти осъзнавах, че пътуването ми е реалност, все пак наистина стъпвах по улиците на столицата на Австрия. Екскурзоводката ме понесе към други времена, когато започна да разказва историята на Хабсбургите. Съкровищницата, която посетихме, съдържаше цели минали епохи. Видяхме как са се обличали кралете, с какви накити са били съпругите им, ордени на лордове и скъпоценни предмети, притежавани в онези времена от изискани дами. Във всяко камъче, всяка нишка от одеждите на кралете, в предмета, за който казват, че е известния Граал, имаше някаква спираща дъха тайна, отвеждаща ума на всеки в световете на въображението. Аз определено си представях кралете и кралиците, слушайки с наслада приказките на сладкодумната ни екскурзоводка. След необикновеното пътуване във времето си направихме разходка из центъра на Виена. Почти познавах града – направих си труда преди да заминем да разгледам снимки на австрийския град – и сега съвсем ясно разпознавах операта, катедралата Св. Стефан, кметството и други сгради. Усещането тук беше все едно се намирам у дома, а това ме радваше.

След Виена посетихме едно прекрасно местенце, което най-много ме впечатли от цялото пътуване. Може би заради красотата на природата – очите се умориха да наблюдават величествени сгради и тази пауза от шумните, трептящи от живот градове ми се отрази доста добре. Бяхме в Германия и чакахме ферибот на брега на езерото Химзее. Корабчето, с което пътувахме по водите на Дунав в Будапеща, ме научи да не се страхувам от дълбоките води и аз с нетърпение се оглеждах в тях, виждайки образа си в рокля като тези на кралиците от Средновековието. Замъкът Херенхимзее беше потънал в нежна романтика, заради зараждащата се вече природа. Стаите, които разгледахме, картините по стените, мебелите, вратите бяха попили съдбите на живелите тук. За пореден път бях бездиханна и няма пред красотата на човешкия труд, превърнал камъка в прекрасен фонтан, мрамора в грандиозно стълбище, дървото в изкусно изваян скрин.

Най-после стигнахме целта на пътешествието си – Страсбург. В деня на парламентарното ни заседание всички бяхме добре облечени, но съвсем не трезво мислещи. Аз се чувствах малко замаяна, в стомаха ми се блъскаха хиляди пеперуди. Беше рано сутринта, когато тръгнахме за Европейския парламент. За моя изненада ние бяхме почти единствените, които се бяха постарали за облеклото си. Всъщност преди заминаването се събирахме и възторжено обсъждахме знаците, които щяхме да поставим на дрехите си, за да покажем, че сме българи. В парламента се запознахме с много хора от различни страни, а това ме накара да се замисля за разнообразието по света, идеи толкова различни от реалността в България. Там бяхме разделени на отбори, като всеки отбор обсъждаше определена тема. Моята беше свързана с устойчивото развитие и опазването на околната среда. Взех участие в дискусията и това ме накара да се почувствам значима. Моето мнение беше от полза за всички тези хора, които сега стояха до мен, и за всички онези, които дори не подозираха,че евродепутатите решават съдбата на бъдеща Европа. В този миг усетих преимуществото да бъда тук. Истинските евродепутати не ни канеха просто така да заемем местата им за един ден, те искаха да ни покажат, че всичко зависи от нас, от това какво ще решат комисиите. По-късно през деня, когато обсъждахме дали предложенията да се приемат или не, осъзнах, че всички млади хора край мен, бяха мислещи същества, те оспорваха, съгласяваха се, правеха други предложения. Тихо се усмихнах на щастливата си звезда да бъда сред тези младежи в този миг.

След края на „работния ден” в Европарламента се прибрахме в хотела, а по-късно се разходихме из улиците на Страсбург. Усещането от оползотворения ден се сливаше с вълнението, породено от невъобразимо интересните къщички на града. Каналите на Рейн тихо шумоляха, а ние с веселите ми приятели се забавлявахме и радвахме на приключението от сърце. На следващия ден обиколихме ранобудния Страсбург с ферибот. Гледката беше невероятна: величествената катедрала, многобройните къщи със заострени покриви, светлите тротоари, обсипаните с туристи магазинчета и будки. Сърцето ми винаги ще се стреми да се върне и отново да открадне няколко часа в съзерцание на този град.

Следващата ни спирка беше Залцбург. Малко ми беше тъжно, че вече се връщахме, но притиснатото между побелелите Алпи градче ме раздели лесно от тази ми мисъл. Улиците на Залцбург носеха музиката на Моцарт. Сладките, които си купих с лика на музиканта, още повече засилиха чувството на влюбеност в това приглушено градче. За пореден път почувствах желанието да се разхождам с часове из непознатите за мен улици. Посетихме градини и площади, които ме изненадаха с неделната си празничност.

Колкото повече се приближавахме към родината, толкова повече ми липсваше тя и исках по-скоро да се прибера у дома и да срещна същите очи, които ме изпратиха – тези на майка ми. След още малко време пристигнахме благополучно в Димитровград. Липсваше ми моето легло, любимия ми стол, всичко мое. Но, когато това чувство изчезна, започнах да усещам липсата на приключението, в което попаднах като на късмет. Понякога, когато сънувам Виена или Страсбург, се будя посред нощта и отивам до шкафа, който пази всичките ми спомени за пътешествието. Разглеждам картичките, малките цигулчици, плюшените играчки, музикалната кутия, ям от бонбоните на Моцарт и от марципана, купен от Будапеща. Всеки спомен за прекрасното изживяване е още жив и свеж в моята глава.

Онзи ден пак забелязах, че някоя разсеяна продавачка ми е върнала едно евро вместо един лев. Къде ли ще ме отведе този път?

Ралица Динкова Манова, 18 г.



Гр. Димитровград, ПМГ „Иван Вазов”

Посетих Европейския парламент на 11.03.2011г. по програмата Euroscola
Каталог: resource -> static -> files
files -> Пресконференция на Комисията по култура, образование и медии на еп в Пловдив на 10 октомври от 11. 30 часа
files -> Програма за обмен за студенти по програма "Еразъм" (Чехия). За носител на трета награда бе обявен проектът "Заведи ме у дома с колело", документален филм от Унгария
files -> За младежи! На 28 януари 2013 г приключва срокът за кандидатстване за международната награда „Карл Велики
files -> По-малко от месец остава за участие в конкурса за млади журналисти на еп в България
files -> Гала вечер на наградата за кино лукс 2012 на Европейския парламент
files -> Програма „Правосъдие, организиран от Министерство на правосъдието в България
files -> До 18 януари е регистрацията за регионалното състезание „Евроскола“ в Пловдив
files -> Панорама на финалистите за наградата за кино на еп lux 2012 на 28-30 ноември в Дома на киното
files -> Българска премиера на носителя на наградата за кино лукс на Европейския парламент
files -> 17 декември Прожекция на "Това не е филм" на Джафар Панахи и дискусия за наградата "Сахаров" 2012 на еп


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница