Една възможност за построяване на обща теория на системите!



СИСТЕМА НОСИТЕЛ

Естествено е абстрактното и схематично представяне на един толкова сложен и многолик процес да бъде едностранчиво и да пропуща редица немаловажни детайли, но неговото главно достойнство е в това, че позволява да се направят достатъчно определени изводи за перспективите на процеса на развитие и усъвършенствуване на самозапазването по линията : живи системи – живи системи с психика – живи системи със съзнание, т.е. линията на самозапазване, чрез информация, информационни процеси и управление.

След появата на последното звено в тази верига – социалните системи (личност – човешко общество) и най-същественото – инф с качеството съзнание и самосъзнание, перспективите на процеса стават достатъчно определени. При формиране на системите от информация съществена и централна роля играе съответствието между действителността (вътрешна и външна) и информационните структури, за да може да се реализира ефективно и оптимално управление. Трябва да се подчертае : въпросното съответствие при системите от информация притежаващи качеството съзнание е доведено до край ( в смисъл, че има екстремален характер). Става дума за това, че при съзнателно отношение към действителността, което включва научния подход и търсене на истината, то просто не може да бъде характеризирано като по-точно, по-пълно и пр., а като съответствие до степен на истинност, проверяемост и възпроизводимост, които достигат до същността на явленията. Разбира се, възможно е актуално системата от информация с качество съзнание да не отразява определени срани на действителността в определен момент, или да отразява определени моменти фрагментарно, повърхностно и непълно, но в процеса на развитие, при насочване на интереса и вниманието, при мобилизация на всички ресурси, качеството съзнание, позволява да се достигне същността на фиксираните феномени. На базата на модел на действителността, който в достатъчна степен е проникнал в същността на явленията е възможна реализация на оптимално управление. Системата от информация ще организира себе си, системата-носител и поведението на системата в съответната метасистемна ситуация, че да бъде постигната оптимална “траектория” на системообразуване, т.е. осъществяваната “траектория” ще бъде максимално добра в съответната среда, а процесите на системообразуване ще протекат по естремален начин. Може да се твърди, че тези системи изчерпват възможностите на средата по отношение на самозапазването по есктремален начин.

Съществен момент е , че при системите със съзнание, за разлика от предходните етапи от разгръщане на процеса, фиксираната положителна обратна връзка, трайно доминира над всякакви ограничения и може да бъде окачествена като положителна обратна връзка без ограничения.

Действително, ограниченията върху ускоряващия се процес на системообразуване могат да дойдат по три линии – изчерпване на възможностите на средата; изчерпване на възможностите на системата-носител ; изчерпване на възможностите на системата от информация. Може в обратен ред да се покаже, че всяко ограничение по тези три линии отпада или може да бъде преодоляно, ако системата от информация има качеството съзнание. Точността изисква да се посочи, че тази логическа конструкция почива върху материалистическото решение на основния въпрос на философията и по-точно върху принципа за познаваемост на света. В същност принципът за познаваемост е изходния момент в материалистическото решение на основния въпрос на философията и целият материализъм е свързан с последователно отстояване на тази теза. Човешкото съзнание и в частност научното познание е способно да постига обективната истина, да разбира същността на явленията и техните причини, а следователно в определен момент да се превърне във фактор за тяхното усвояване и управление, т.е. в подчиняването им на процеса на собственото си самозапазване.

Така, положителната обратна връзка в процеса на развитие на самозапазването, чрез информация и управление на определен стадий се превръща в положителна обратна връзка без ограничения.

1. Чрез разкритата положителна обратна връзка, самозапазването се проявява като свръхзапазване, което не се обвързва с определена веществено-материална форма, а представлява неограничен, разрастващ се процес на системообразуване, който има за база определена система от информация. Този процес е в състояние да доминира над всяка друга форма на запазване, да конкурира, подчини и измести всякакви други форми на системност и по този начин да определи “облика на света”, утвърждавайки се като неоспорим лидер по отношение на самозапазването.;

2. Вселената в цялост не е обект, който се фиксира емпирично, а той се определя с теоретични средства, като някакъв мислим модел. Това става по пътя на екстраполация на определени закони, обекти и пр., като по този начин екстраполацията се явява не само средство за построяване на модели на Вселената, но и средство за определяне на предмета на изследване. Положителната обратна връзка без ограничение може да се изрази по друг начин като: безкраен във времето, разрастващ се в пространствените си мащаби процес на системообразуване ; неограничен разрастващ се “взрив” на системообразуване, обхващащ в неограничена степен структурите в “дълбочина” и “ширина” в единна и цялостна система. Следователно именно тази положителна обратна връзка представлява подходящо средство за екстраполация на идеята за функционална системност и самозапазване до определен модел на Вселената и определяне на Вселената като цяло от системна гледна точка, а заедно с това и за пълна цялостна обосновка на универсалност на самозапазването. Явно е, че като се използува връзката системност – самозапазване, може да се построи такъв ред на усъвършенствуване и развитие на формите на системност, че неговите последни най-изявени представители могат да поставят начало на безкраен процес на системообразуване. Дори и без да се конкретизира този ред, защото от значение са само неговото наличие и крайните му най-развити форми, т.е. най-висшите, най-изявените, най-съвършените системи, може да се твърди, че избрания методологически подход може да се приложи. Вниманието ,разбира се, естествено се насочва към формите на безкрайно системообразуване ( положителната обратна връзка без ограничение). Този клас системи ( с един единствен познат за сега представител – човека, като индивид и общество ) може с основание да бъде наречен клас на достатъчно съвършените системи ( Д С С). Функцията самозапазване ( респективно системността) се е развила над определена граница, преодоляването на тази граница е гаранция за задействуване на положителна обратна връзка без ограничение, т.е. за безкрайно усъвършенствуване и свръхзапазване. Трябва, разбира се, да се изтъкне, че става дума за достатъчно, а не максимално съвършени системи, въпреки че тези системи в граница постигат оптимално управление. Те поставят началото на процеса, а не неговата завършеност и цялост. Класът ДСС се определя преди всичко от качеството съзнание на системата от информация, т.е. от познавателните и организаторските и реализаторските възможности на съзнанието, които гарантират положителната обратна връзка без ограничение в процеса на развитие и системообразуване. За ДСС е в сила формулата:

T 

Следва, че ако има добре разработен и конкретизиран модел на ДСС, под формата на сполучлива абстракция и ако този модел бъде оставен на своето (обосновано от собствената му логика) самодвижение, той би се трансформирал в модел на Вселената. Именно така полученият модел на Вселената, ще бъде модел от системна гледна точка и завършена обща теория на системите.;

3. От друга страна, като свръхзапазване на определена система от информация, положителната обратна връзка и неограниченото развитие в поредица от системи-носители с нарастващо съвършенство и приемственост е нещо твърде познато: това е моделът за лично безсмъртие при човека⁴⁰. Действително психиката на човека, с върха на нейното развитие съзнанието и самосъзнанието е система от информация. Именно качествата на съзнанието и самосъзнанието дават възможност фиксираната обратна връзка да бъде окачествена като положителна обратна връзка без ограничения. Разглеждането на хипотезата за лично безсмъртие в плана на съотношенията “инф – непосредствен носител”, “система – метасистема”, сравнението с предходните степени на развитие на системите от информация – генетичната система от информация, ще позволи фиксираната хипотеза за лично безсмъртие да се конкретизира и задълбочи. И по-важното - да се възприеме, важната за настоящия етап нагласа, за естественост на процеса на лично безсмъртие, който напълно се вписва в логиката на развитие на системите от информация. Нещо повече, практическо безсмъртие за инфа на генетичната информация е постигнато по естествен път,( чрез процеса на репликация на ДНК ), защо това да не се повтори и за инфа на психиката при човека, обладаващ всички качества за това. Положителната обратна връзка без ограничения, се визуализира добре от модела за лично безсмъртие при човека и може образно да се представи като разрастващ се “взрив” на структурообразуване и системообразуване, обхващащ в единство и цялост все по-значителни области от известното ни пространство, чак до там че да покрие видимата Вселена и дори тогава да не се вижда принципна граница на растежа. Това, очевидно е особена точка в системообразуването, която много прилича на особените точки във физиката, като “големия взрив”, гравитационния колапс и пр. Много от физическите модели на Вселената са изградени на базата на екстраполацията на законите на гравитацията и отчитането на сингулярности от типа на гравитационния колапс. Тук имаме всички основания да екстраполираме процеса, чийто начало поставят ДСС и да изграждаме системен модел на Вселената на базата на сингулярността в човешкото развитие. Ако се представи сполучлива абстракция отразяваща особеностите на ДСС под формата на модел и този модел се остави на своята вътрешна логика и самодвижение, той би се трансформирал до модел на Вселената от системна гледна точка, а това би било решение за ОТС. ОТС би получила своята завършеност и логическа цялост, като обща теория на запазването на базата на универсалност на самозапазването.⁴¹

Двете идеи - идеята за лично безсмъртие ( в нейния кибернетичен вариант ) и идеята за обща теория на системите, получават публичност някъде по средата на ХХ век и по това време, като че ли нямаха нищо общо. Проведеният анализ, обаче, показа, че те по същество са две лица на един и същи стремеж на мисълта. Очевидно, те взаимно си подаряват евристичност и строгост, обогатяват се и постигнат завършеност и цялост.

1. 
   Киссель М.А., Гегель и современный мир, Лен., 1982г. ,Диалектика метода и системы,стр.8 – 21.;
   
2. 
   Хегел, Наука логики, т.3, стр.292., М., 1972г;
   
3. 
   Хегел, Философия религии,т.1.стр.251, М., 1975г;
   
4. 
   Ахлибининский Б.В.,Ассеев В.А.,Шорохов И.М., Принцип детерминизма в системных исследованиях, Лен., 1984г.,стр.12, стр.16.
   
5. 
   Хегел, Наука логики,т-1,М., 1970, стр.108.
   
6. 
   Кузьмин В.П., Принцип системности в теории и методологии К. Маркса, М., 1983г.; Стъпов Р., Онтологията като органично-системна програма, сп. Ф.М., кн.6, 1982г.; Петрушенко Л.А., Единство системности, организованисти и самодвижения, М., 1975г. и др.
   
7. 
   Маркс К., Енгелс Ф., Пълно събрани съчинения, т.46;
   
8. 
   Алтухов В.Л., Высшие формы развития – ключ к пониманию других его форм, сп.В.Ф.,кн.3, 1986г. стр.3
   
9. 
   Овчинников Н.Ф., Принципы сохранения, М.,1966г., стр.302.
   
10. 
    Марков В.А., Проблема сохранения и современная наука, Рига, 1980г., стр.31.
    
11. 
    Водопьянов П.А., Устойчивость и динамика биосферы, Минск, 1981г.,стр.35 -36.
    
12. 
    Клаус Г., Кибернетика и философия, М.,1963г.;
    
13. 
    Виж примерно: Разумовский О.С. ,От конкурирования к альтернативам, Новосибирск, 1983г.; Ассеев В.А., Экстремальные принципы в естествознании, Лен.,1977г. и др.
    
14. 
    Виж произведенията на Урманцев Ю.А.
    
15. 
    Колев Т., Системност и запазване, сб. Методология на науката, БАН, С.,1989г.,стр.141 -152;
    
16. 
    Ляпунов А.А., Проблемы теоретической и прикладной кибернетики, М., 1980г., стр.209.
    
17. 
    Виж П.К.Анохин – Обща теория на функционалните системи, Принципы системной организации функции, М., 1973г., Колев Т., Понятието система: от теория на функционалните системи към обща теория на системите, сп. Ф.М., кн.2.,1984г.
    
18. 
    Кивенко Н.В., Отражение и его роль в организации живых систем, Киев, 1972г.
    
19. 
    Марков В.А., Проблема сохранения и современная наука, Рига, 1980г.;
    
20. 
    сб. Принципы системной организации функции, Анохин П.К., Принципиальные вопрос, общей теории функциональн,х систем,М., Наука, 1973г., стр.28.;
    
21. 
    Анохин П.К., Принципиальные вопрос, общей теории функциональн,х систем,М., Наука, 1973г.,
    
22. 
    Кучевский В.Б., Анализ категории “материя”, М., 1983г.;
    
23. 
    Джеммер М.,Понятие массы,М.,1967г., стр.71.;
    
24. 
    Пак там, стр.38.;
    
25. 
    Базаров И.П. ,Термодинамика, М.,1983г.;
    
26. 
    Петрушенко Л.А.,Принцип обратной связи, М.,1967г.; Единство системности, организованности и самодвижения,М.,1975г.; Берг А.И., Бирюков Б.В. ,Познание сложных систем и проблема нетранзитивности научного обяснения, в сб. Философско-методологические основания системных исследований,М., Наука,1983г. и др.;
    
27. 
    Ахлибининский Б.В., Ассеев В.А., Шорохов И.М., Принципы детерминизма в системных исследованиях, Ленинград , 1984г.;
    
28. 
    Цехмистро И.З., Диалектика множественого и единого ( квантовые свойства мира как неразложимого целого), М., Мысль, 1972г.;
    
29. 
    Бом Д., Квантовая теория, М.,1965г., Wholeness and the implicate order, 1980.; Петров Л., Петров С., Квантова механика ( интерпретации и алтернативи ) 1927-1987, С., 1989г.
    
30. 
    Цехмистро И.З., Диалектика множественого и единого ( квантовые свойства мира как неразложимого целого), М., Мысль, 1972г.;
    
31. 
    Цехмистро И.З ,Поиски квантовой концепции физических основании сознании, Харковь, 1982г.;
    
32. 
    Гленсдорф П., Пригожин И.,Термодинамическая теория структуры, устойчивости и флуктуаций,М., Мир, 1973г. Николис Г. и Пригожин И., Самоорганизация в неравновестых системах, М., 1979г. ,стр51 (Self –organizing in nonequilibrium systems, 1977,by John Wiley&Sons );
    
33. 
    Бушев М., Макроскопична същност на квантовата механика, в сб. Методологически проблеми на квантовата физика, Наука и изкуство, С., 1979г.,стр.132-147.;
    
34. 
    Эйген М., Самоорганизация материи и эволюция биологических макромолекул, М.,1973г. , Eigen M., Selforganization of matter and the evolution of biological macromolecules, Springer-Verlag, Berlin, 1971.;
    
35. 
    Клаус Г., Кибернетика и философия, М.,1963г.;
    
36. 
    Кремянский В.И. “Методологические проблемы системного подхода к информации”,Наука,1977г., Веденов М.,Кремянский В., “О специфике биологических структур”,ВФ,№1,1965г.,
    
37. 
    Smith C.S., Structure, substructure, and superstructure. – “Review of Modern Physics” v.36,N2,1964.;
    
38. 
    Кремянский В.И. “Методологические проблемы системного подхода к информации”,Наука,1977г.;
    
39. 
    На тази закономерност пръв обръща внимание А.И. Опарин , но по-късно редица автори я изтъкват : Бернал Дж. , Произход на живота, С., 1968г., Саган К., Драконы Эдема, 1977г.,стр16 -21. , Sagan Carl, The Dragons of Eden,1977., и др., The Coming Technological Singularity.htm и др.;
    
40. 
    Колев Т. “Можем ли да вложим нов смисъл в идеята за лично безсмъртие”, сп. “Човек, еволюция, космос”, бр.1,1983г.; “Can we put new meaning into the idea of personal immortality”, in “ Men, evolution, cosmos”, 1,1983. p.74 -88.
    
41. 
    Колев Т., Ситемен подход към космизация на социума, доклад изнесен на Първа национална астронавтическа конференция с международно участие “Космос 85”,14-16 ноември 1985г. Варна.; Колев Т., Системност и запазване, Методология на науката ( тенденции, концепции, подходи ), БАН, 1989г., стр.141 – 152.; Възможност за построяване на обща теория на системите, сп. Ф.М., кн.10.,1988г.,стр.35 -44.