Едно от лицата на успеха За учениците от нуфи „Филип Кутев”



Дата10.04.2018
Размер42.06 Kb.
Едно от лицата на успеха

За учениците от НУФИ „Филип Кутев” успехът на музикалните и танцовите сцени е нещо закономерно и мотивиращо за още и още себедоказване.

Този път добрата новина дойде от друга сцена – от ефира на Национално радио „Христо Ботев”. Ученичката Цветелина Иванова от 5 клас участва с две литературни творби в XXXI Национален радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри”. В тази надпревара няма първо, второ и трето място. До финал достигат литературните творения, които успеят да впечатлят журито. Сред тях е приказката на Цветелина.

На 15.06.2014 г. всички финалисти в конкурса имаха среща на живо в ефира на Националното радио – творбите им бяха прочетени от професионални актьори, отговаряха на въпросите на журналистите в студиото. Цветелина се представи достойно. След два дни в София, тя се завърна с диплома и ваучер за книги, както и с много впечатления, емоции и нови познанства.

Поздравяваме я за постигнатото, очакваме ново литературно творчество и нека успехът да е с нея на всяка една сцена, на която се изявява!

Защото вдъхновението и трудът се стимулират взаимно.




Спасяването на блатната фея
Приказка

Имало едно време в далечна, много далечна земя едно вълшебно блато, с още по-вълшебни и необикновени обитатели. Те живеели като хората и някои много приличали на тях, но се различавали и с ниския си ръст. Той им позволявал да обитават блатните лилии, да танцуват и да се забавляват. Сред тях живеели много добри музиканти и танцьори. Всички си имали имена. Тази история ще разкаже за изгубената блатна фея, която се казвала Изабел. Тя била изкусна малка танцьорка с червена рокля и коланче от водна лилия.

Една нощ, по време на вечерния бал на феите, тя танцувала с братчето си Питър. Празненството било прекрасно, музиката – увлекателна. И как няма да е – свирил оркестърът на трите световноизвестни жабока. Изабел и Питър танцували неуморно, подскачайки от лист на лист, като все повече се отдалечавали от музиката. Изведнъж момчето се озовало само върху една лилия и разбрало, че сестра му се е изгубила.

- Изабел, Изабееел, чуваш ли ме? – викало то, но никой не му отговарял.

На помощ му се притекли музикантите и всички гости на бала. Търсели я, викали я по име, но безуспешно. Наложило се Питър да напусне блатото и да поиска съвет от приятеля си – малкото мече Балки. Двамата решили да помолят за помощ Магьосника, който живеел в гардероба на кокоши крака. Заварили го в творческата му лаборатория – бил облечен в синьо-лилава мантия, на главата с островърха шапка с периферия, като че ли забърквал поредната си магия. Имал дълга-дълга зеленикава брада, в която били заплетени, сякаш плували в река, разни бонбони и едно ключе. Около Зеленобрадия, на закачалки висели различни дрехи, важна част от различните му превъплъщения в ежедневието. На пода, охраняван от един плъх в доспехи, почивал чифт островърхи пантофи. На едната врата на гардероба бил подпрян килим, навит на руло. Наоколо кръжали две разтворени книги, които Магьосникът ползвал. А всичко това се наблюдавало от един Бухал, притаен в горната част на масивния гардероб.

- Уважаеми Зеленобрад, ще можете ли да ни помогнете да открием Изабел? – притеснено попитали Питър и Балки.

- Какво се е случило с нея?

- Изгуби се, докато танцувахме на бала на феите.

- Не съм изненадан, защото всеки бал крие някаква изненада. Момент, да се допитам до моите вълшебните книги – казал вълшебникът.

Те прошепнали, че единственият начин да спасят Изабел, е да открият летящия дракон, който е заключен заедно със своята повелителка в омагьосания замък.

- Но това не е толкова лесно. – казал Зеленобрадия. – Ще трябва с моето летящо килимче да отидете в Гората на сезоните, да преминете през лабиринта от огромни дървета и да предадете това писмо на Вълка страж, който пази ключа, необходим да отключите омагьосания замък.

Питър и Балки се качили на вълшебното килимче и потеглили, след като вълшебникът измърморил под носа си няколко неразбираеми думи. Пристигнали в Гората на сезоните, която наистина била като лабиринт от огромни дървета, къщички и висящи мостове между тях. Поразила ги тишината там. Усещали нечие невидимо присъствие и като че ли много очи, които принадлежали на предпазливите обитатели на гората, ги наблюдавали със страх и любопитство. Момчето и мечето се огледали, погледът им бил привлечен от нещо странно – в клоните на едно от дърветата имало изплетена паяжина, в която, като нещо много ценно, бил положен красиво изработен голям, златен ключ. Този, за който били дошли. В подножието на дървото строго пазел Вълкът – с шлем на главата и копие в ръката. Предали му писмото от Магьосника. Стражът заповядал на Паячето, което дебнело горе в клоните, да разплете тънкия капан и така Питър и Балки получили ключа.

Двамата седнали отново на вълшебното килимче, което бързо ги отнесло до замъка. Отключили го и освободили Дракона – голямо, гордо и силно животно, на чийто гръб се била разположила неговата повелителка – млада, стройна, дългокоса и дръзка жена. В едната си ръка държала голям флаг, на чиито воали била изобразена ябълка, символ на познанието. Така се случвало понякога – младостта, силата и познанието да се заключват като опасни. Докато не потрябват на някого …

Драконът и младата жена се отправили високо в небето, чак до звездите, които виждали и знаели всичко. Завихреното движение на магическата двойка раздвижило звездите и те слезли по-ниско до земята, осветили пътя и видели в далечината Изабел. Певецът на нощта седял на лунния сърп като в люлка и пеел, а малката фея танцувала в унес под звуците на мандолината му – ту се издигала, ту се снижавала в магичния танц сред звездите. Изабел се качила във вълшебната лодка, в която се превърнали нощните сияния, и се прибрала – първо в прегръдките на Питър и мечето, а след това и в блатото с лилиите. Светлинките наоколо угаснали, жабоците отдавна били затихнали, всички се успокоили и заспали.


Разказвах тази приказка на едно малко дете, което ни беше на гости заедно с родителите си. А то, след като приключих, ме попита:

- Како Цвети, от какво всъщност са спасили блатната фея и как е продължила да живее тя?

Това обаче е начало на друга приказка …

Цветелина Иванова Иванова

5 а клас, НУФИ „Филип Кутев”

гр. Котел, обл. Сливен



Преподавател: Стефка Николова
Каталог: MANUAL DIR


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница