Едно от основанията за прекратяване на наказателното производство е посоченото в чл. 24, ал. 1, т



Дата20.08.2016
Размер30.65 Kb.
#6929
Проблеми във връзка с прекратяване на наказателното производство по искане на пострадалия - Любен Варнев, адвокат от Варна

Едно от основанията за прекратяване на наказателното производство е посоченото в чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК: „Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице, до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, направи искане за прекратяване на наказателното производство”. Предвидените в Наказателния кодекс случаи са посочени в чл. 343, ал. 1, букви „а” и „б” НК и чл. 343а, ал. 1, б. „а” НК.


Тези изменения дадоха право на прокурора и на съда да прекратяват наказателното производство (чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 289, ал. 1 НПК), без да се произнасят по виновността на обвиняемия, респ. подсъдимия. Това доведе до грубо нарушаване на правата на пострадалите и до значително затрудняване на процедурата по получаване на полагащото им се обезщетение от застрахователите. Това е така, защото съгласно Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, застрахователят изплаща обезщетение само когато се установи вината на нарушителя. А това става с влязла в сила присъда, споразумение или наказателно постановление. Когато делото е прекратено по искане на пострадалия, такива доказателства липсват. Проблемът се задълбочава и от това, че органите на досъдебното производство и съдът не разясняват достатъчно добре правата на пострадалите и до какво може да доведе тяхното изявление за прекратяване на делото. Честа практика е пострадалите от пътно-транспортно произшествие да не търсят адвокатска помощ на фазата на досъдебното производство, като разчитат на коректността на водещите разследването.
Едно е наказанието за извършеното противоправно деяние, друго – получаването на парично обезщетение от застрахователя. Има много случаи, в които, поради естеството на връзката между дееца и пострадалия (в последно време много млади хора живеят заедно без да имат брак, съпрузи, родители и деца, приятели, роднини и др.), пострадалият не би искал да се налага наказание, но би желал, и е негово право да получи обезщетение от застрахователя за нанесените му имуществени и неимуществени вреди.
Този проблем води след себе си и още един. Почти във всеки случай, когато производството по делото е прекратено от прокурора или от съда след изявление на пострадалия КАТ съставя на виновния водач Наказателно постановление, което е правен абсурд.
Наказателно постановление се издава, когато деянието не съставлява престъпление. Прокурорът е преценил, че има престъпление и образува досъдебно производство. Провежда се разследване по делото, но накрая същото се прекратява след изявление на пострадалия, а не поради липса на престъпление. На какво основание служителите от КАТ издават наказателно постановление не е ясно?
Как се стигна до тук ?
С проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от 19.04.2002 г., внесен в НС от Министерския съвет, се създаде нова алинея 2 към чл. 343 и нова ал. 2 към чл. 343а, с които: „За престъпления по ал. 1, букви „а” и „б” на чл. 343 и за престъпления по ал. 1, б. „а” на чл. 343а, деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това”.
Проектозаконът е приет на 13.09.2002 г. и обнародван в бр. 92/2002 г. на ДВ.
С измененията в Наказателния кодекс, публикувани в Държавен вестник бр. 86/2005 г. текстът е изменен по следния начин: „За престъпления по ал. 1, букви „а” и „б” на чл. 343 и за престъпления по ал. 1, б. „а” на чл. 343а, наказателното производство се прекратява, ако пострадалия поиска това”.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (отм.), внесен в НС от Министерския съвет на 06.11.2002 г., се създаде нова т. 8 към ал. 1 на чл. 21, според която: „Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява , когато: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият, до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, направи искане за прекратяване на наказателното производство”. Проектозаконът е приет на 16.05.2003 г. и обнародван в бр. 50/2003 г. на ДВ.
Какви са изводите?
Ако пострадалият иска да получи обезщетение от застрахователя на виновния водач, то той не трябва да дава съгласие за прекратяване на наказателното производство.
Ако законодателят желае този текст да се запази в тази му редакция, трябва да се направят други законодателни промени.
Смятам, че отново трябва да се върне първоначалната редакция на текста: „За престъпления по ал. 1, букви „а” и „б” на чл. 343 и за престъпления по ал. 1, б. „а” на чл. 343а, деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това”.
Едновременно с това следва да се отнеме правомощието на прокуратурата да прекратява наказателното производство в тези случаи.
Съдът следва да се произнесе с присъда относно вината, но да не налага наказание за извършеното деяние.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница