Едно петгодишно момче, синът на продавача от магазин "Дрехи", веднъж каза



страница1/16
Дата20.07.2018
Размер3.35 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
СОЦИОЛИНГВИСТИКА
Едно петгодишно момче, синът на продавача от магазин "Дрехи", веднъж каза:

"Обичам всички по един и същ начин, а мумията е на още един номер."

А друго, чийто баща е писател и постоянно обсъждал в семейството издателската работа, попитал:

- Татко, кажи на редактора на тази въртележка - може ли най-накрая да яздя!

Това са примери за безсмъртната книга на Корней Чуковски "От две до пет". Те показват: свободни професии и родители, свързана с тези професии терминология влияеща на речта на децата. Речевите особеости на други възрастни също могат да повлияят на речта на детето. В едно семейство детегледачката, наета да образова сина им, ясно се отличава диалектен говор. След няколко месеца на общуване с нея, и възпитаник й започнал да говори по същия начин (и след това трябвало да го научат отново).

Описаните ситуации- потвърждение за някои общи модели: средата, в която живее човек, влияе на негоите езикови навици. Най-податлив на това влияние е детето. Но и възрастните усвояват, често несъзнателно, езикови особености на обкръжаващие - членове на семейството, приятели, колеги.

Различните въздействия на социалната среда на езика и на речевото поведение на хората се изучават от социолингвистиката. "Чиста" или "просто" лингвистиката, анализира езиковия знак: неговата звукова и писмена форма, неговото значение, съчетаемостта с други знаци, неговото изменение във времето. Социолингвистиката се фокусира върху това как се използват езиковите знаци от хората - всички са еднакви или различни, в зависимост от тяхната възраст, пол, социален статус, нивото и естеството на образование, нивото на общата култура и т.н.?

За да направим разликата в задачите, стоящи пред социо- и "проста" лингвистика, става нагледно с разгледаните примери. Вземете добре познатите на всеки говорещ руски дума добыча (екстракция). Описана от гледна точка на "чиста" лингвистика, е необходимо да се уточни следното: съществително от женски род, I склонение, неодушевен, в множествено число не се употребява, трисложно, с удаение върху втората сричка във всички падежни форми, обозначава действието на глагола добывать (добыча угля) [добивам (въгледобив)] или резулта от действието (Производството възлиза на хиляда тона, или в друг смисъл: Ловците се завръщат с богата плячка).

Социолингвистите отбелязват още такива сойства на това съществително: на езика на миньори, тя има ударения върху първата сричка: добив и се използва както в единствено така и в множествено число: няколко обувки.

Друг пример.

На езика на моряците краят се нарича въже. Социолингвистите, изучаващи подобни факти, няма да премине от такъв коментар до края, който води в мемоарите на Борис Житков, К. Чуковски. Чуковски и Житков (тя беше в дните на младостта си, в Одеса) са заедно в бурното море на крехката малка лодка, а вятърът караше лодката си на вълнолома. "Житков, с невероятно присъствие на дух, скочи от лодката до вълнолома, до наклонената, мокра, хлъзгава стена и се качи на билото. Оттам той ми извика:

- Краят!


"Край" е като морско въже. Житков настоя, че съм го хвърли въже, което лежеше навита на обицата на лицето й, но както в морския речника, аз все още беше много немощен, разбрах думата "край" в най-общ смисъл и изкрещя самоубийство мъка ... "(К Чуковски "Съвременници").

Подобни различия могат да се дължат не само на професията, но също така, например, характерно образование - "техник", човек, който е завършил технически институт, а друг - "хуманист", да речем, филолог или историк. Те имат различни езикови наклонности, различни речеви пристрастия за говор и умения.

Хората от една професия или от друг тесен кръг на общуване често формират доста затворени групи, които развиват свои собствен език. В миналото бил известен жаргонът на потомството - продавачите на нелегални хора, които по неразбираемия си начин на говорене се оградиха от останалата част от света, тайно скривайки тайните на своята търговия. Днес езикът на програмистите и всички, които се занимават професионално с компютър, също се превърнаха в своеобразен жаргон: мониторът се нарича око, дисковете са палачинки, потребителят е потребител и т.н.

Елементи като жаргон - думи, оборотни, синтактически конструкции, особено на произношението и словоизменението - играят роля не само средство за предаване на информация, но и особен символ: той е признат от собствената си за тази група от хора, а в тяхно отсъствие - "непознат". Изучаването на груповите езици, речевото поведение на даден човек като член на определена група е пряк въпрос на социолингвистиката.

Във всеки език има различни форми на адресиране към събеседника. В руски език има две основни форми: "ти" и "Вие". На непознат или малко познат възрастен трябва да се обръщаме с "Вие" (както и - към по-възрастен, а дори и познати), а обръщението "ти" - знака за по-близки, топлите отношения. Изследването на социалните условия, които влияят на избора на формите на лично обръщение (и, в това число, поздравителни, извинения, молби, сбогувания и др.), - същата област на интересите на социолингвистика. Руският речеви етикет е само един и относително прост пример от тези области. На други езици, като например корейски и японски, има далеч по-сложни правила за учтивост към другата страна (някои от които ще опишем в основната част на тази книга).

Различните ситуации на комуникация изискват използването на различни езикови инструменти. Това е добре разбрано много преди раждането на социолингвистиката. Пушкин пише: "В обществото сте докосна лакътя на съседа си, извинявам се - много добра, но ходи в тълпата под люлките, избута продавачката - не го кажа. Mille извинения ! Ти се обадя на такси - и да му кажа:отидох в Коломна и не ми направи услуга, нека да ме заведе в Коломна.

Според наблюденията на учителя, преди революцията на децата в училище Дон използвани наречието тук, в къщата също трябва да кажа тук: тя се възприема, чийто майчин език Дон диалект като градски, чужденец, за разлика от нея тук.

Това са примери за вербални различия в зависимост от условията на комуникация. Но във всяка ситуация, човек може да предприеме различни позиции: да бъде източник на "равни" или се чувстваш над комуникация партньор (или, обратно, тяхната подчиненост към него). Да общуваме един с друг, хората обичат да изпълняват различни роли: на баща, съпруг, син (в семейството), най-високо, подчинен, колега (в среда на обслужване и), пътнически и диригент, купувачът и продавачът, лекарят и пациентът, и т.н. тип .. роля определя характера на речта и поведението на реч: баща му не се каже, както със своите връстници, с преподавателя в университета - различно от продавача, императивни конструкции в устата на лекаря естествено, когато той изпълнява службата си роля (дъх Задръжте дъха си Съблечи се! )и са неподходящи, когато той например пътува с автобус и т.н.

Идеята за това кои ситуации, в които ролите да изпълняват какъв език да се говори, се формират, когато детето постепенно се превръща в възрастен. Този процес се нарича лингвистична социализация, т.е. езиковото "влизане" в дадено общество. И той изучава социолингвистиката.

Има общества (държави, държави, региони и територии), където не се използва нито един език, а два или повече. Често един от тях - държавна и в този смисъл задължителна: ако искате да живее нормален живот в това общество, общуването с други хора с власт, се движи нагоре по социалната стълбица, добре да се знае, държавния език. Другите езици, които съществуват в дадено общество, обикновено са родните езици на хора, обединени в етнически групи или съставени от цели нации (това е ситуацията например в много страни от съвременната Африка). Работейки в непосредствена близост една до друга, различните езици, обслужващи определена общност, могат да се смесват, да придобиват различни междинни форми: пидинг, креолски езици.

Социолингвинистите задават и следната задача: да регулират развитието и функционирането на езика (ците), без да разчитат изцяло на спонтанния поток от езиков живот. Полезна и важна помощ при изпълнението на тази задача е да се проучат оценките, които хората дават на собствения си език или чужд език, на индивидуалните езикови елементи. Говорителите оценяват същите факти в реч по различни начини: например някои хора лесно приемат иновации, други, напротив, защитават традиционните начини на изразяване; човек харесва строгостта на чужди научни термини и техните опоненти се застъпват за идентичността на специалната терминология. Проучването на различията в оценките на езиковите факти дава възможност да се разпределят социално по-престижни и по-малко престижни форми на словото, което е важно от гледна точка на развитието на езиковата норма, нейното обновяване.

Разработването на езикови проблеми, насочени към контролиране на езиковите процеси, се нарича езикова политика; езиковата политика е част от социолингвистиката, произведението на тази наука в речевата практика.

Съвременната социолингвистика се развива бързо, в различни посоки. Неговото развитие е тясно свързана с такива дисциплини като психолингвистика (науката за индивидуалните особености на езика придобиване и притежание), социология, социална психология, демография, етнографията и редица други. След това ще говорим за тези връзки и ще ги илюстрираме с конкретни примери.
ВЪЗНИКВАНЕ НА ИДЕЯТА И ПЪРВИТЕ ТРУДОВЕ ПО СОЦИОЛИНГВИСТИКА

Социолингвистиката е сравнително нова наука, която се оформя като самостоятелна в началото на ХХ век с ясно дефинирани цели, задачи, школи и т.н. Тази научна дисциплина се развива на границата между езикознанието, социологията, социалната психология и етнографията (етнологията). Изучава широк комплекс от проблеми, свързани със социалната природа на езика, неговите обществени функции, механизмите за въздействие на социалните фактори върху езика и ролята, която езикът играе обществото. Някои от тези проблеми (например „език и общество“) се разглеждат и в рамките на общото езикознание.

По принцип едва ли е възможно да се открие точната дата на възникване на една обществена наука. За разлика от т. нар. точни науки, при които откритията или хрумването на идеите твърде често се свързват с изследванията и опитите на определен учен, а оттук и с определена дата, в обществените науки има продължителен предварителен период на натрупване на тези и контратези, произтичащи от кредото на много учени от различни поколения и различни страни. В обществените науки не е така. Там дори не е прието да се говори за открития, а се предпочита един по-необвързващ термин – „формулиране“. С това косвено се подчертава, че идеята е плод на повече учени от едно или от няколко направления или пък с очевидно логическо следствие от умело събран конкретен материал.

Езикът е средство за комуникация, но покрай това е и огледало на културата на един народ. Това е важна догадка по пътя на осъзнаването на обществения характер на езика. Има причинно следствена зависимост между културата и езика: културата на един народ се определя от структурата на езика му. „Езикът е ръководство за възприемане на социалната действителност.“

Социолингвестиката е категорична за пряката връзка между социалната среда и езиковото поведение на отделния индивид; средата е императив и образец, а езикът – последица от действието на този императив.

Прието е да се смята, че основните тезиси на модерната социолингвистика са формулирани в САЩ през 40-те години на ХХ век и че по своята същност са плод на хрумването за интеграция на лингвистични и социологически понятия и методики. Появата на социолингвистиката е предшествана от постепенно и продължително вникване в същността на езиковия феномен.

Идеята за социолингввистиката тръгва от Европа, но намира най-подходящи условия за развитие в САЩ. Там са налице няколко предпоставки. На пъро място следва да бъде поставено високото развитие на социологията, добила широка публичност във връзка с проучваето на общественото мнение едва ли не във всички сфери на живота. Американският тип социология интерпретира в себе си постиженията на статистиката, на теорията на вероятностите и по този начин се превръща в точна наука с възможности да измерва и да прогнозира общественото мнение.

Европейските социолози далече преди лингвистите обръщат внимание на кокретната връзка между обществените процеси и езика. Още през ХVIII-XIX в. говорят за „социология на езика“ и с това понятие обобщаат редица явления, които днес са определяни като макросоциолингвистични. Социолозите гледат на езиковите формирования като на още един – при това твърде важен – демографско-социален белег, по който могат да бъдат стуртурирани общностите.

Когато говорим за възникането на социолингвистиката, не бива да се пропуска един интересе факт: датирана е първата употреба на термина „социолингвитика“, съкратен вариант на двусложното название „социална ленгвистика“. Става дума за това, че през 1952 г. американският учен Хавър Кари публикува една своя статия, подготвена още през 1949 г. и озаглавена Projection of Sociolinguistica: The relationship. Скоро след това използваното съкращение не само че окончателно измества по-дългото название „социална лиингвистика“, но и се обособява с по-друго значение: наука за изследване на езиковите процеси в техния естествен социален контекст.
Произход на социолингвистиката

Фактът, че езикът далеч не е еднакъв в социален смисъл, отдавна е известен. Едно от първите записани наблюдения, които свидетелстват за това, датира от началото на 17 век. Гонсало де Кореас, преподавател в университета в Саламанка в Испания, то е ясно разграничение между социалните разновидности на езика: "Трябва да се отбележи, че езикът е различен от диалекти, преобладаващи в провинциите, някои видове са свързани с възрастта, положението и имуществото на жителите на тези провинции: съществува език на хората в селските райони, простолюдието, граждани, благородници и придворни, на учен-историк, старец, проповедник, мъже, жени и дори малки деца“.

Терминът "социолингвистика" беше въведен през 1952 г. от американския социолог Г. Крий. Това означава ли, че науката за социалното обуславяне на езика произхожда от началото на 50-те години на миналия век? Не, не е така. Корените на социолингвистиката са по-дълбоки и трябва да се търсят не в американска научна почва, а в европейски.

Езиковите изследвания, отчитащи условията, на които език явления е социален феномен, с повече или по-малка интензивност започва да се извършва в началото на този век, във Франция, Русия, Чехия. Освен в Съединените щати, научните традиции са причинили ситуацията, при която изучаването на езиковите връзки със социалните институции и еволюцията на обществото никога не са се разделяли фундаментално в тези страни от "чиста" лингвистика.

Такива видни учени от първата половина на ХХ в., като Ян Бодуен дьо Куртене, Е. Д. Поливанов, Л. П. Якубински, В. М. Жирмунски, Б. А. Ларин, А. М. Селищев, Г. О. Винокур в Русия, Ф. Брюнот, A. Мейе, П. Лафарг, М. Коен във Франция, Ш. Бал и A. Сеше и в Швейцария, Ж. Вандриес в Белгия, Б. Гавранек, A. Матезиус в Чехословакия и други, принадлежат редица идеи, без които съвременната социолингвистика не би могла да съществува. Това например е идеята, че всички средства на езика се разпространяват в сферата на общуване, а разделението на комуникацията в сферите има до голяма степен социални условия (Ш. Бали); идеята за социална диференциация на единен национален език в зависимост от социалния статус на неговите носители (работата на руски и чешки лингвисти); позицията, съгласно която темпото на езиковата еволюция зависи от темпа на развитие на обществото, и като цяло езикът винаги изостава от извършваните промените в социалните промени (Е. Д. Поливанов); разпространение на методите, използвани в изследването на селските диалекти, изучаването на езика на града (Б. А. Ларин); обосноваване на необходимостта от социална диалектология, заедно с диалекторията на териториите (Е. Д. Поливанов); важно е изучаване то на жаргона, арго и други некодифицирани сфери на езика за разбирането на вътрешното устройство на системата на националния език (Б. А. Ларин, . М. Жирмунски, Д. С. Лихачо) и др.

Американски изследователи в областта на социолингвистика понякога преоткриват нещо, което вече се е обърнало внимание от европейските им предшественици. Въпреки това, в справедливостта, трябва да кажа, че за разлика от произведенията на първата третина на XX век, като голяма част от умозаключенията, не разчита на повече или по-малко обширни конкретни езикови материали бетон, в съвременните социолингвистични изследвания, включително и американските, ясно изразяват желанието си за комбинация от задълбочени теоретични разработки и конкретен анализ на социолно-езикови връзки и зависимости.

Характерна черта на социолингвистика във втората половина на ХХ век - преход от работа от общия план към експериментална проверка на движещата хипотеза, математически описание на проверените конкретни факти. Според един от представителите на американските социолингвисти Дж. Фишман, на съвременен етап от изследването на езика от социална гледна точка се характеризира с такива черти като системност, строго направление в сбора на данните, количествено-статистически анализ на фактите, на тясното преплитане на езиковите и социологически аспекти на изследване.

В този случай преобладава синхронният аспект, анализът на връзките между елементите на структурата на езика и елементите на структурата на обществото; в работите на предходния период често постулира спрягането еволюцията на езика с развитието на обществото, т.е. за тази работа бил характерен диахроническия аспект.


ЗАРАЖДАНЕ НА ИЕЯТА ПРЕЗ XIX И НАЧАЛОТО НА ХХ В.

Въпросите на предисторията на социолингвистиката са обект на много изследователи. Особено внимание заслужава книгата на българския учен Ж. Бояджиев „Обество и език“. В нея подробно са анализирани схващанията на редица лингвисти, работили през XIX-ХХ в. – Ф. Ф. Фортунатов, Ян Бодуен дьо Куртене, Е. Дюркем, Ф. дьо Сосюр, А. Мейе и др.

Възникването на идеята за тясната корелация между обществените промени и езика следва да се търси в трудовете на най-видните теоретици езиковеди от ХХ в. На едно от първите места сред тях е руският учен Ф. Ф. Фортунатов, живял през втората половина на XIX и началото на ХХ в. В своя униврситетски курс по общоо езикознание, излязъл рез 80-те години на XIX в., той твърди, че езикът пренадлежи на хората, но не като на биологични същества, отделени едно от друго, а като на членове на даден обществен съюз. Руският учен подчертава, че всеки конкретен език има своя история, но тя е пряко свързана с историята на обществото, което е носител на този език. Езиковата дивергенция е следствие от съдбата а конкретното общество. През XIX в., когато се оформят нациите, с особена сила се развиват историческите изследвания. Езиковото развитие през вековете се използва като важно доказателство в постановките на историците. Ф. Ф. Фортунатов посочва, че тази връзка може успешно да се използва и в обрата посока, т.е. чрез общественото развитие да се изяснят първопричините за езиковите изменения. Ученият е близо до идеите на социалната диалектология, защото в университетския му курс се говори за диалекти на отделните класи, т.е. на социалните структури на обществото, както и за наречия, предизвикани от професионалната диференциация на членовете на даден обществен съюз.

Ян Бодуен дьо Куртене през 70-те години на миналия век говори за разграничаване на две страни в езиковото развитие: външна история на езика, тясно свързана с процесите в обществото, носител на дадения език, и вътрешна история, последица от чисто езикови процеси. Бодуен дьо Куртене пръв установява съотношението между индивидуалния език и езика на племето (или на народа), определяюки го като зависимост между част и цяло. Езикът има смисл единствено в обществото и затова езикознанието е психолого-социална нука. Езикъ може да бъде изследван чрез анализ на индивидуалната реч и то не само чрез началата на индивидуалната психология, но и с отчитане на постиженията на науката за обществения живот, т.е. на социологията.

Бодуен дьо Куртене пръв говори за вертикален социален подход при проучване на езиковите процеси. За да отчете вертикалната обществена диференциация, ученият въвежда понятията „общ език“ и „език на специалистите“, т.е. казано с други думи, въвежда идеята за социолектите. Съвременно звучене откриваме и в очертаването на основните социални генеративи: професия (говори се за особености в речта на амбулантните тъгоци, ловците, рибарите, фабричните работници и т.н.), възраст (език на децата, на възрастните, на старите хора) и т.н. В синхрон с тогавашното развитие на социологията Бодуен дьо Куртене говори за затворени социални групи, за общности извън закона и свързаните с дейността им арготични лексикални системи.

Френският езиковед М. Бреал обяснява езиковите процеси с въздействието на исторически събития. Той твърди, че всичко в езика е свързано с човека и следователно има социална природа, защото човекът е неотделим от обществото. Изучаването на диалектите като източник за историческо битие на своите носители.

В средата на XIX в. за изясняването на езиковите процеси френското обществознание привлича още една наука – модерната за онова време психология, която ще заеме соето истинско място в езикознанието един век по-късно – през 40-те години на ХХ в. появата на психолингвистиката и методологията й за оценка на речевото поведение на индивида.

Не може да има език извън говорещата общност: индивидът не е състояние сам да създава и да налага мнения в езиковите елементи. Измененията в езика са последица от измененията в речта на множество от индивиди като резултат от промени в обществения догоор.

Фердинанд дьо Сосюр изтъква идеята за външна и вътрешна лингвистика, формулирана още в трудовете на Бодуен дьо Куртене. За външна страна на явленията се приемат връзките на езиковата история с историята на съответния народ, географското разпространение на езика, диалектното му членение и т.н. Вътрешната лингвистика се занимава със структурата и измененията на елементите в системата. Фердинанд дьо Сосюр въвежда понятието „синхрония“ и „диахрония“, а оттук и „синхронна“ социолингвистика. В своя труд той аргументирано показва, че сяка наука за езика следва да разглежда обектите от две страни: (1) като относително статични, и (2) като последица от задължителната за всяко явление еволюция. В пърия случай говорим за синхрония, а във тория – за диахрония. Измененията в социалната структура влияят върху езииковите процеси: социалните изменения водят до промени в условията, при които функционира езикът и от това произтичат реки и косвени императиви за организацията на речта. Набляга се върху опосредствеността на връзката между обществото и езика. Индивидът е подчинен на колектива, т.е. езиковите изменения, мака че на практика се различават в индивидуалната реч, по принцип са резултат от промените в колективния езиков узус. Зависимостта межу индивида и оществото е диалектическа: извън индивидите няма ощество, а без обществото не е възможен индивидът. Измененията в езика са плод на игацията на човешки маси през различните исторически епохи, в резултат на която се смесват различни култури. Важна роля в езикоовите процеси играят чисто социалните фактори. Мейе говори за езикова диференциация, базирана на пола, на класовата принадлежност, на професията и т.н. Подобно е развита тезата за социалните диалекти – жаргоните в затворените групи, аргото в групите на декласираните, религиозните езици и т.н. Разширяването на значенията на определени думи е следствие от преминаването им в социолектите и връщането им в обществения език. Всяко преминаване на една дума от дадена социална общност в друга е свързано с някакво изменение на значението. Езикът отразява колективното съзнание с всичките му нюанси, които съзнателно или несъзнателно се привнасят от определени индивиди или от цели групи и съсловия.

Диалектните особености чертаят областни варианти на езика (т. нар. диалектни ареали), които почти изцяло съвпадат с феодалните области и дават възможност да се види връзката им с племенните обединения. Това доказва ролята на социалните структури за езиковите изменения. Човекът е обществено същество и не можем да изучаваме езика му извън обществения контекст. В социалната група езикът играе първостепенна роля за съществуването на индивида: без езика не е възможна социалната група, а без нея е немислимо обществото.

Въпроса за изменението в езика разглеждан в светлината на непосредствената му връзка със социалните фактори: усъвършенстване на оръдията на труда и развитието на професиите водят задължително до еволюция на значението на лексикалните елемети. Прогресът в обществото води до прогрес в езика, т.е. повишените потребности мотивират езиковата еволюция.
ИДЕЯТА ЗА СОЦИАЛНА ДИАЛЕКТОЛОГИЯ

Към социолингвистическите идеи от своя страна вървят и част от диалектолозите, които в края на XIX в. правят опити да проучат някои градски говори. Изследователите са изправени пред два изходни пункта: 1) градът да се разглежда като селище от особен традиционен териториален диалект, и 2) градската социална макроструктура да се третира като носител на особени социолекти, т.е. на формирования със специална лексика и със специфични функции.

Повече внимание се отделя на втория подхо, т.е. на различните социолекти, обособили се вследствие на струпването на много хора в градовете. Става дума за сленговете на редица съсловия с особен статут. Общата лингвистика се задоволява само с определението „нисък език“. Отчетени са някои страни на градската социална стратификация: в тези изследвания градът не е само един особен пункт с традиционен териториален диалект. Градската говорна действителност на се разглежда като система, а фактически се описват отделни детайли. В последна сметка това са речници или – в най-добрия случай – лексикални студии, посветени на аргото на определени прослойки с по-атрактивно общуване. Походът е традиционен: произход и значение на лексикалните елементи, словообразувателни способи и модели и под. В най-добрите образци се казват по няколко думи и за носителите на световните социолекти.

В проучване върху речта на моряците е изтъкната ролята на този социолект: той е едновременно жаргон, защото служи за забава, и арго, защото в определени ситуации се използва като таен език, служещ и за идентификация на моряците по професионален признак.

Сложността на градската говорна ситуация: „Езиковото разнооразие на града е двуяко: 1) то не се състои само в наличието на различните колективи (многоезичие на града), но още и 2) в многообразието на езикови навици на всяка група (свързана от някакво общо наречие), т.е. в двудиалектостта и многодиалектостта – в зачатъчния или в съвършения полиглотизъм на гражданите“. За разлика от селото, където има една относителна неподвижност в речевото общуване, в града, особео в големия, картината през цялото време се променя под влияние на постоянния приток от разнородно население. Придошлите от различни места, асимилирайки се, привнасят и нещо свое, изглаждайки индивидуалното при усвояване на градската норма.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница