Едно петгодишно момче, синът на продавача от магазин "Дрехи", веднъж каза



страница15/16
Дата20.07.2018
Размер3.35 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

Социолингвистиката изследва езиковите явления в техния социален контекст, сложното двустранно отношение между езика и обществото.Социолингвистиката, също изследва субективното възприемане на езиковите особености от самите комуниканти, за чиято реч е характерна и субективната оценка на носителя на друг нормативен комплекс. Още от края на XIX век, се говори за социологическия подход към езика и се изтъква връзката между лингвистиката и социологията.Тя е сравнително нова научна дисциплина, изразяваща влиянието на социалните фактори- семейна среда произход, положение и други.

Билингвизъм е съвместно съществуване на единици в съзнанието на даден индивид с възможности за преминаване от една система в друга т.е има възможност за превключване.То е многоаспектно явление, което може да бъде индивидуално или масово, което пък от своя страна – родствени или отнасящи се към различни семейства. По просто казано, под билингвизъм или двуезичие , разбираме владеенето и използването на два езика от дадена личност или общност, съвместно функциониране на две езикови системи в говорното общуване .Различаваме три основни типа билингвизъм според Е. М. Верешчагин :

-индивидуален билингвизъм, който се отнася до един или няколко членове на езиковата общност ;

- групов билингвизъм, той е белег на представителите на дадена социална група /колектив,хора с еднакви интереси и други / ;

- масов билингвизъм, пръсищ на цяла общност или на по-голяма част от нейните членове ;

Според друг лингвист Ж. Пол има още :

-симетричен билингвизъм – това е, когато двата езика се знаят еднакво добре. Разбира се ,това е много рядко, както в индивидуален план , така и в колективен аспект;

- асиметричен билингвизъм , когато единият език се знае много добре, а другият език само се разбира или се говори по-малко;

-хоризонтален билингвизъм – когато и двата езика са равностойни;

-вертикален билингвизъм- даден език +определен диалект на същия език ;

-диагонален билингвизъм- едновременно действат два езика, принадлежащи към различни групи или семейства /например в Белгия – френски + фламандски /;

-три четвърти билингвизъм- той е характерен за общности , които се състоят от една двуезична или от една едноезична група .

Относно вертикалния билингвизъм , някои специалисти наричат това явление диглосия, което в буквален превод означава „двуречие”

Индивидуалното владеене и използване на две разновидности на един и същ език се определя , като двуречие. Диглосията може да бъде формирана, от владеенето на книжовния стандарт и някакви разновидности на езика- традиционен териториален диалект. Например в Китай, за един китаец е обичайно владеенето на два или три китайски диалекта, освен стандартният мандарин /путунхуа /. За съвременния свят е характерно присъствието на книжовната формация на родния език в идиолектите на множеството от членовете на съответната езикова общност. Естествено е, книжовната формация да не е напълно идентично представена в идиолектоката на всеки отделен индивид.

Едни хора я владеят много добре и я използват активно, а други хора владеят книжовния стандарт само пасивно- разбират, но не могат да го употребяват при нужда.

/ идиолектика- индивидуална разновидност на езика /

Езикът възниква спонтанно в човешките среди, за да задоволи потребността от общуване между хората. С течение на времето той еволюира и се усъвършенства .



Книжовен език – е този език , на който се говори в една нация. Той е обработена висша форма на общонародния език и чрез него си комуникират във всички области на обществения и културния живот.Той е в постоянен допир с разговорната реч и диалектите, с които се взаимно допълват и обогатяват, което спомага за тяхното нормализиране и уединяване.

Езикова общност- Познаваме и сме чували много езици, с които хората си говорят. Всеки език си има своите специфични особености и е достояние на определени човешки колективи, а именно езикови общности. Чрез езика, човек структурира за себе си заобикалящата го среда, чрез него се общува с членовете на определени общности. Обществото, като историческо понятие през различните епохи представлява обединени човешки индивиди.

Социолекти –това е езикова разновидност, която се използва от групи ,изградени на основата на някакви интереси на социални слоеве или класи в обществото /рибари,хлебари, ученици.../

Много езиковеди смятат, че социолектът не е диалект

В съвременната ни реч навлизат думи, които са опростени версии на книжовния език ,но в същото време по-груби и по този начин се опошлява езика ни. Но по-тревожен е факта, е тези груби думи, все по-вече се използват, както от медиите, така и в ежедневната ни разговорна реч. Това води до своеобразен обществен „стандарт”, от който страда качеството на речта ни, т.е. книжовното ни слово.

Функции на езика –Езикът има три най-общи основни функции, които са свързани със социалното устройство на обществото:

-консолидираща функция- тя най-често се изразява в участие в процес на отделни етнически общности в големи етнически единици ;

-интегрираща функция- тя се е сформирала в резултат на съзнателно действие от страна на държавните институции за налагане на определена езикова формация.

Двете функции се обединяват и допълват взаимно;

-сепаративна функция- тази функция е антипод на предходните две. Тя се изразява в процеси за разделяне и формиране на отделни етнически общности, от една първоначална.

Има различни схващания за броя на функциите и влаганото в тях съдържание, според различните лингвистични школи. Например, Кирилович смята, че социалната страна на езика се изразява в неговата съобщителна функция /функция на репрезентацията /, докато експресивната и апелативната се отнасят до речта.

А. Ахманова в „Словаръ лингвистических терминов” (1966 г ), определя следните четири езикови функции : апелативна , комукативна, контактоустановяваща и репрезентативна.В крайна сметка , чрез функциите на езика хората общуват по между си и опознават света, в който живеят.



Езикови контакти – това е, когато два езика са в близост, в съседство и си влияят и допълват , а следователно се променят взаимно.Субстрад,суперстрад и адстрат са трите основни типа езикови контакти. Те образуват взаимоотношенията между езиците, които се срещат на еднакво географско равнище или са съседни по между си.

Субстрад- е понятие, възникнало през 1840 година, това е слой в езика, в резултат на контакт на два езика на една и съща територия. Езика на асимилираното местно население, който е повлиял върху езика на новото население.

Суперстрад –е слой в езика, който е обратно на субстрад. В този случай, имаме налагане на местния език върху езика на пришълците, който се е разтворил в него.

Появява се през втората половина на XIX век.В съвременния руски език, има много думи, които са останали от прабългарския език, следователно руснаците са повлияни от българите.



Адстрат –този термин е въведен също в края на XIX век, това е езикът на пришълците, който се е запазил като малцинствен, но оказал влияние върху езика на местното население, който е общият език в дадена езикова територия. Новодошлите стават малцинство, но запазват езика си. При този тип контакти и двата езика съществуват самостоятелно, без да има доминантен. Например, турският език е оказал влияние върху езика и същевременно се е запазил , като малцинствен език в българската езикова територия. Турският се запазва, но не се налага над българския език.

Табу и евфемизъм- терминът „табу” в лингвистичен аспект е свързан със забрана на употреба на определени думи, която забрана е предизвикана от исторически, социологически, културни или емоционални фактори.

Това тълкуване на термина „табу” е възможно да се среща на всяка степен от развитието на обществото и културата.



Евфемизъм- това е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият иска да избегне дума или фраза, която за слушателя, респективно за читателя, звучи обидно. Чрез тях се избягват неприятни и дразнещи понятия, за да звучи речта благоприлична, Например: циганин/ ром, чернилка/ негър и други. Евфемизъм, е дума с гръцки произход, която в буквален превод означава „добро говорене”.

Пиджини и креолски езици-Пиджинът е език , който се развива, като контактен език, когато групи хора, говорещи различни езици се опитват да общуват по между си върху постоянна основа.Пиджинът обикновенно има ограничен речник, но все пак той може да се доразвие, като се ползва дълго време.Той е помощен смесен език, който е възникнал въз основа на даден чужд език, при съществено опростяване на правилата и с елементи на някакъв местен език. Има пиджини, които се използват от някои хора, като първи или роден език /ток пиджин в Папуа Нова Гвинея и нигерийският пиджин английски в Западна Африка /, тикмо това отличава пиджин езиците от креолските езици, които също имат смесен произход, но за дадени езикови общности, в дадени географски райони са станали родни, майчини езици, усвояващи се , като първи език в ранна детска възраст. Креолският език е пиджин, кото е станал роден за дадена общност след продължителна употреба. Обикновенно структурата и речникът са по-сложни, отколкото на съответния пиджин. Креолските езици обикновенно се класифицират в съответствие с езика, от който е зает речника им. Въз основа на креолизацията, като явление е възможно да се създадът пълноценни езикови общности, общуващи чрез пълноценна географска разновидност на определен континентален език./английският, употребен в САЩ е американски английски, а в Австралия- австрийски английски /.

Етноезици, които са излезли от територията на своята езикова общност и са влезли в масова употреба от членовете на други езикови общности, се считат за международни езици. Учените смятат, че най-старият език с международна употреба е първо финикийският, а след това гръцкият.



Езикова ситуация-Характерно за индивида е,че използва езика, като средство за общуване. Той го разкрива, като носител на овладени комуникативно-речеви умения, на интелектуални възможности и нравствени предпочитания.Също така е свързан с участието му в езикова сътуация, която се отнася за определен исторически период от време. Езиковата ситуация е съвкупност от формации на националния език и тяхното функциониране в дадено езиково общество, което от своя страна ги използва, като средство за комуникация в определени сфери. Съвременната българска езикова ситуация се определя от разновидностите на националния език.

Езикова политика-Езикът винаги трябва да се развива, за да няма нужда да се ползват чужди думи, когато комуникираме по между си. Езиковата политика трябва да е обвързана с по-вече грижа и да следи езика, като в същото време, тази информация е достъпна за всички хора. Книжовният език е обработена книжовна форма, която се различава от диалектите с богата изразна форма. Той е стандартна езикова форма, която е обща за всички сфери в нашия живот.Най-силен белег на книжовния език е нормативността му, или книжовен стандарт, съществуващ в писменна и устна форма. Писменната форма има задължителни норми, които трябва да се спазват, докато при устната се изразяваме по- свободно. Нормата в книжовния език е описана в правила, тя е национална езикова политика.

Езиковата политика насърчава и цели да помогне на всеки човек да придобие компетентност относно своето образование и заетост в обществените среди.



Езиков съюз –Взаимоотношенията между езиците, които са в продължителен контакт, винаги е представлявал интерес, тъй като разкрива механизмите на взаимните влияния, на равнищата на езиковата структура, силно влияние бърху езиковия съюз, оказва и тяхната реч .

По тази причина в говорите им са станали много промени, които от една страна са довели до отпадане на някои особености, а от друга страна до появяване на нови, но в голяма част от, които са общи.

Езиците на доминиращото население и официалните езици оказват силно влияние върху говорите на по-малобройните народности. Многообразието на националните култури и езици се дължи на закона за делението, но езиците се обединяват в „семейство” .Освен генетически групи, географски съседни единици често се групират независимо от своя произход.Случва се, няколко езика от една и съща географска и културно- историческа област, да притежават общи черти на сходство без да се гледа на това, че сходството не е обусловено от общ произход, а само от продължително съседство и паралелно развитие. Такива групи, основани на генетичен принцип се наричат езиков съюз.Например: Балканските езици, български,новогръцки,румънски,албански са в езиков съюз, тъй като споделят значително сходство във фонетико-фонологичен, морфосинтактичен, синтактичен, лексикален, словообразователен и фразеологичен план.

Живот и смърт на езиците-Един език се появява заедно с определена човешка формация. Ако този колектив има нужните условия за материално и духовно развитие, това води до непрекъснато йерархическо развитие на езика. Историята и езика вървят ръка за ръка, т.е. под живот на езика разбираме неговото възникване , съществуване и развой, като специфично обществено явление.

Но, ако пък поради някакви исторически събития, социални, икономически, политически, културни и други фактори, дадено човешко общество е обречено на изчезване, то тогава заедно с него се загубва нейния език. Следователно, под смърт на даден език разбираме неговото отмиране, изчезване в резултат на насилственното ликвидиране или поглъщане на съответния човешки колектив или в следствие на преобщаването на една народностна група към друга по ненасилствен път. Изчезването на езика обикновенно се предшества от период на билингвизъм на даденото население.



Обществено исторически типове езици-племенен, народностен, национален. Езикът е система от знаци за кодиране и декодиране на информация. Говорната способност на хората съществува още от праисторическо минало. Тогава се оформя и езиковото семейство.

Племе, народност, националност- това са понятия, които показват етапите в историческото развитие на типовете общности. Всеки език определя дадена езикова общност, представляваща група от хора, които използват един и същ език.

Племето е общност, характеризираща се с племенна територия, определена икономическа общност и единен племенен език.

При консолидация на племенните съюзи, активизиране на комуникациите и исторически създала се езикова териториална и културна общност от хора се създава народността. Тя е по-висша и напреднала категория от племето, но същевременно е по-низш етап от други етнически общности- нацията.

Историческата общност от хора, формирала се на основата на общността на територията, литературния език, етническите особенности на културата и народопсихологията е нация. А националния език е този, който има връзка с хората и територията, която заемат.

Националният език е общата система на даден език. Това може да е език на националната идентичност на дадена нация или страна.


СОЦИОЛИНГВИСТИКА

ПРЕДМЕТ,ЗАДАЧИ И МОДЕЛИ

Социолингвистиката е връзка между език и общество.Определя се като наука за езика,развива се в края на 60-те и нач на 70-те.Смята се за сравнително млада наука.Това не означава че изучаването на езика във връзка с обществото е нещо ново.Като нов момент е разширеният интерес към нея(политически елит,младите и как те говорят,поведението на обществотео кто цяло).

Социолингвистиката е имперична и теоретична наука,свързана с теренни проучвания и събиране на корпуси от факти,т.е. работата е кабинетна и теренна.Има връзка с диалектологията,ономастиката,педагогиката,психологията и др.Основен интерес към Социолингвистиката възниква сред хора с практическо отношение към езика-в сферата на езикознанието.През 60-те в САЩ,след това в Западна Европа,след това в Чехия(Пражката лингвистична школа).

Билингвизъм –предимно се свързва с ромския етнос,арменския,турския.Емигрантите също са билингви-у дома говорят своя език,а навън –чужд,т.е. принудени са да говорят два езика.

Полингвите живеят в полингвистична среда-Швейцария(английски,немски,френски и италиански),т.е. там говорят минимум два езика.В Украина българите говорят руски,украински,български,немски.Колкото повече са езиците,толкова повече са кодовете у говорещия.

Екстралингвистични фактори-интерференция на езиците,териториално и т.н.

Езиковата политика е част от общата политика.

Аргото,жаргонът е също част от социолингвистиката,но също и от диалектологията.Колкото обществото е по-разделено и има социални прослойки това се отразява в социолингвистиката.

В САЩ през 60-те се открива възможност за мащабни изследвания с цел изучаване на онеправданите групи(неграмотността там е изключително голяма).Записват се без тяхно знание,за да бъде речта по-автентична.

История на възникването на социолингвистиката и връзките и с други науки:

-проучванията,свързни с изясняването на отношенията между език и общество(антропология,лингвистика и т.н.) :

-в България-академик Виденов(възпитаник на Пражката школа,изследванията му са правени в Прага)

Така се създава една нова наука,която се утвърждава 50-60 –те години в САЩ.Социолингвистиката е използвна за първи път 52година от Корие.През 1966 излиза първият сборник.1939 в Индия-тогава са първите наченки там.Определен принос има светският езиковед и археолог Марк,според който езикът има класов характер.В България-в творчествоте на Балан.

Измененията в социума водят до изменения в езика.Според Швеция в края на 80-те включването на социалното позволява по-добре да бъде изследван езикът.Трябва да се изучават лексикалния тип отношения на отделни прослойки на обществото.


ВРЪЗКИ С ДРУГИ НАУКИ

-Социолингвистика и социология-и в двете е наличие обществото.Значимостта на социолингвистиката се търси в светлината,която тя хвърля върху природата на езика изобщо или характерните и особености.Обществото е немислимо без езика му.Общество и език са взаимносвързани.В езика се отразява,всичко което се случва в обществото-битът на българина,отношенията,а от друга страна езикът влияе върху обществото и изпълнява манимупативни функции(това не е само език на елита,а и език на медиите).

Социология на езика-изучаването на обществото във връзка с езика.Образът на политиците по езиков път(взаимодействие между историци и езиковеди),анализ на това какъв е днешния политик.

Вкусът на времето е вкусът на обществото-те са в постоянна взаимовръзка.Разликата между двете е повече въпрос на ударение,т.е. зависи дали изследователите се интересуват повече от езика или от обществото.

-Социолингвистика и лингвистика-едното е компонент на другото.Лингвистиката има за обект структурата на езика без да се отчита социалния контекст,в който се изучава.Задачата и е да изучат правилата на език X,след което вече се поема от социолингвистиката и се изучават разнообразните допирни точки(пример:различни социални групировки избират различни начини на изразяване).Езикът ,изолиран от обществото е като да се изучава ухажването на двама души без да се взема в предвид държанието на единия партньор.
МЕТОДИ НА СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Три са основните методи-интервю,анкета и атитюд.

ИНТЕРВЮ-прилага се в социологията и в соиолингвистиката.Социологията използва по-рядко преките въпроси,а социолингвистиката-по-често.Трябва да има съгласие на интревюираното лице.

АНКЕТА-провеждане на интервю с различни лица,на които се задават еднакви въпроси.



Директни интервюта-под формата на анкета от различни социални групи.Целта е да се докаже,че изследването е автентично(в списания и вестници).Поставянето на име и възраст вече не е достатъчно,а трябва и фотография.Служим си с директно интервю,когато се интересуваме от езиковата ситуация,когато искаме да видим как лицето превключва на своя регистър(скрит микрофон,без да се споменават конкретни лица;присъствието на интервюиращия става чрез включено наблюдение,т.е. записва лице което е част от близкото общество).Лабов-руски учен-преодоляване на ефекта от присъстващ изследовател.

АТИТЮД-т.е.оценка на речево поведение на дадена личност.Експликация(извеждане) на мнението на дадено лице относно определено речево поведение на друго лице(познат,началник,политик,държавник,журналист)

Анкета-предварително са подготвени въпросници,в които лицето не се подписва(анонимни са),не пише думи и изрази ,а само подчертава или зачерква предварително очаквани отговори.Записването кара хората да мислят,че ще бъдат разпознати.За да се създаде въпросник първо се прави пилотно проучване и след това се прави по-обемно проучване.Към анкетно проучване се причисляват и телефонните проучвания.Пилотното проучване не е нищо друго освен проучване по метода на казуса,по метода на интуицията.В социолингвистиката допитването може да се осъществи до един или до група от лица.С изводите и проучването хипотезата се приема или се отхвърля.

Избор на информатор-подбор на информатор!!!: случайност на подбора,но случайността е относителна(преднамерена случайност),като:

1)сме подбрали града(София)

2)кръстовище

3)по-млади/по-стари

Случайността ще има много по-висок процент ако в една сфера са сложени всички градове и всички кръстовища и по метода на случайността чрез листчета те се изберат.В социолингвистиката се предпочита преднамерената случайност.

Ако в една фирма по даден въпрос се пита ръководството,но не се пита мнението на работниците,то тогава изследването не е автентично,липсва репрезентативност на социалните структури.

Признаците за определяне на групите са социално-демографски-произход,възраст,пол,местоживеене,продължителност на местоживеене,образование-специалност,професия).Корелациите са много и подборът на информаторите е една от най-сложните задачи,с които трябва да се справи анкетиращият.Информатори търсим,които да се различават по един демографски признак,да са приблизително еднакви.Според Виденов това е изключително трудно.Въпросът за големината на квотата,т.е. на извадката информатори от определена група,за да може да се твърди с голям процент вероятност,че се отразява цялата съвкупност от изследвани лица.Накрая се прави коментар и обявяването на резултати понякога има манипулативен характер.

Данните на изследването трябва да бъдат представени в подходящ вид-типове скали(да,не,не съм в състояние да отговоря).Въздействат обаче повече графиките-хистограми,кръгови диаграми,щриховки.Класическа употреба имат хистограмите–хоризонтални или вертикални стълбчета.

Анкетната карта задължително съдържа графи с информация за интервюирания,за да има накрая някакви параметри(възраст,професия).Не се оказва релевантен признакът местоживеене,защото формата от която се интересуваме не е свързна с диалектика,а неологизъм(зависи какво изследваме).


ЕЗИКЪТ И НЕГОВАТА СОЦИАЛНА ОБУСЛОВЕНОСТ

1.Норма и кодификация на езика-основни понятия,взаимносвързани,нормата поражда кодификация,кодификацията има относителна свобода.В научните трудове за книжовна норма:

1)проучване между книжна норма

2)разпространение на норм.елементи във всички говорещи

Чешките учени Матезиус и Тавроник създават една стройна система от понятия за нормативния комплекс в книжовните езици.Използва се трилогията:узос-норма-кодификация.

Узосът е непосредствена речева действителност,която съществува ,за да задоволи нуждите на обществото от средство за комуникация.Узосът е цялото множество от конкуриращи се варианти.Езиковият узос обхваща цялата динамика на речевата реализация в определени книжовни съсловия.

Нормата е обобщение на базата на узоса.Тя е система от елементи,отразяващи относителна стабилност на елементите в системите,задоволяващи конкретните речеви прояви на престижните книжовни съсловия.Нормата не е абстракция.Тя съществува в самия узос.Тя е необходима и достъпна за проучване.Установяването и в един език е сложна задача,защото стабилното не е тъждествено винаги с най-често срещаното.Кодификацията е узаконяване на елементите от нормативните системи във вид на правила,описани в граматиките и наръчниците.

Узосът и нормата са в непрекъсната динамика,докато кодификацията има относително по-постоянен характер.Като пример за проблемите на кодификацията в бълг.практика могат да послужат същ.от ж.р. ед.ч. завър. т(младост,старост)Кодификаторът е узаконил като книж.произношение-ТА.


ВИДОВЕ ЛИНГВИСТИКА

-Приложна лингвистика-дял от социолингвистиката,в която се изучават практическите приложения от резултатите и социолингвистичните проучвания и взаимодействията на езиците в различните региони и страни.

В сферата на образованието-проблеми,свързани със социологията на училището;езикови проблеми с усвояването на комуникативните умения и способности;проблем при усвояване на чужд език;проблем за изготвяне на дидактически материали(за младите учители).

Бизнес,съдопроизводство и т.н.- лингвистиката има широко поле за изява.

-диахронна(социално-историческа и ретроспективна)-основен дял,в който се изучава същността и причините за диахронния развой на разл.социолингвистични процеси и явления в обществото.Идеята за разграничаване на социолингвистиката на диахронна и синхронна е в пряка връзка с определението на синхронно и диахронно:диахронната изучава външната история на езика,обусловена от развитието на обществото,от неговата културна и политическа история.

Проблеми са соц.историческите изици(езици на моряци,юристи и т.н.).Тук спада и езиковата политика и езиковото планиране(напр.преди се е изучавал руски език).Взаимодействие на външни и вътршни фактори.

-корелативна социолингвистика-група социолингвистични изследвания,използващи общ методологичен подход на случване и на процеси,целящ да открие съвместно вариране на езикови и социални признаци.

-количествена социолингвистика-с този термин се назовава група социолингвистични изследвания,отличаващи се с изследване на количествени методи и процедури за събиране,описание и анализ на данните а социолингвистична вариативност на езика.Използват се в изследователски области:

1)при изследване на езикови и социалнолингвистични механизми на езикови изменения

2)при построяване на различни модели на комуникативна компетенция на участниците в общуването


ЕЗИКЪТ НА ПОЛИТИЦИТЕ

1.Соц.взаимодействие-поведението,чрез което хората си въздействат взаимно и реагират един на друг е известно под термина взаимодейство,а речта е само един аспект на това поведение,тясно преплетен в другите аспекти.

М.Аргайл(соц.психолог) го описва така:”Соц.взаимодействие има следните елементи,свързани със следните сигнали вербални или не,осезаеми,зрителни и слухови-разнообразни форми на телесен контакт,близост,поза на тялото,физич.образ,изражение на лицето,движение на главата и ръцете,насочване на погледа,разполагане на речта във времето,емоционален регистър на речта,речеви грешки,вид и езикова струкура на изказване,всеки един от тези елементиможе да бъде анализиран по –детайлно и разделен на категории или параметри,всеки един от тях играе отличителна роля в соациалното взаимодействие независимо,че всички са тясно взаимосвързани.Изучаването на речта като част от соц.взаимодействие е свързано с философия,изкуствен интелект,социолингвистиката и лингвистиката.”

Ролята на речта в соц.взаимодействие-променя се от провокациите на ситуацията и събеседника.

Малиновски счита,че езикът функционира като връзка в концентрираната човешка дейност,като част от човешкото поведение.

1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница