Ефективна подкрепа чрез социални услуги за уязвимите групи в България. Основни принципи


Какво мисли Европейският съюз за социалните услуги?



страница3/8
Дата31.03.2018
Размер485.15 Kb.
#63775
1   2   3   4   5   6   7   8

Какво мисли Европейският съюз за социалните услуги?

Модернизацията на социалните услуги е актуална тема за всички държави – членки на Европейския съюз. Социалните услуги са само един елемент от Европейската система на услуги от обществен интерес1, но те представляват важен стожер на Европейския модел и общество.2 От една страна качествените и достъпни социални услуги са важна предпоставка за социално включване и постигане на социална кохезия, а от друга страна техния потенциал за създаване на работни места и ангажиране на потребителите в процеса на предоставяне им, ги превръщат в интегрална част от Лисабонската стратегия.


Компетенциите на Европейския съюз по отношение предоставянето на социални услуги следва да се разглежда в контекста на концепцията за поделената отговорност и компетентност между Европейския съюз и страните - членки. Страните – членки са свободни да дадат определение на понятието услуги от обществен интерес и съответните институции могат да регламентират съдържанието на услугите и как те да бъдат организирани, финансирани, предоставяни и контролирани. От друга страна Европейската общност изисква страните – членки да спазват определени общи правила и принципи, когато регламентират съдържанието и предоставянето на услугите.
Независимо, че социалните услуги са организирани по много различен начин в отделните страни членки, те се подчиняват на общи принципи и тенденции, очертаващи общата рамка на Европейско ниво.Тези общи принципи са:

  1. Държавните органи на различните управленски нива да работят близо до гражданите. Европейската комисия признава съществената роля на централните и местни власти в сферата на социалните услуги от общ интерес, които би следвало да осъществяват своите дейности при прилагане на принципа на субсидиарността; ангажираните публични институции следва (това е и задължение) да имат активна роля в организирането и финансирането на услугите;

  2. Осигуряване на гражданите на достъп до качествени социални услуги на територията на страните - членки. Прилагането на този принцип е от съществено значение за постигане на социално включване. Не просто услуги, а качествени, за да се гарантира ефекта от тяхното предоставяне – а именно социалното включване на «изключените».

  3. Прилагане на индивидуален подход и принцип на солидарността при предоставяне на социални услуги. Социалните услуги следва да бъдат персонализирани, да отговарят на конкретни потребности, да гарантират основни човешки права и да закрилят най-уязвимите групи;

  4. Изискване за участие на трета финансираща страна. Поради спецификата им на дейности, насочени в голямата си част към уязвими групи, социалните услуги не създават типичните за доставчик - потребител взаимоотношения, при които потребителя на една стока или услуга е в състояние да я заплати изцяло. При социалните услуги се създава едно асиметрично отношение (честа е хипотезата, когато потребителите са в неравностойно положение), което изисква намеса на трета финансираща страна. Не може услугата да не бъде предоставяна просто защото няма кой да плати за нея.

  5. Въвличане на потребителите в процеса на тяхното предоставяне и администриране (“нищо за нас без нас”).

  6. Децентрализация на организацията на социалните услуги от централно към местно ниво. Осъществяването на този процес води до повишаване на ролята и отговорността на местните власти за предоставяните на тяхната територия социални услуги. Те са индикатор и оценител на местните нужди и потребности.

  7. Възлагане на социални услуги от обществен интерес на частни доставчици. По този начин органите на централно и местно ниво променят своята роля и се фокусират основно върху нормативно регламентиране на социалните услуги, техния контрол и финансиране. А частните доставчици предлагат услугите в условията на свободен пазар и конкуренция, с цел да се повиши качеството.

  8. Използване на различни форми на публично частни партньорства и на други източници на финансиране за допълване на публичното финансиране. Истина е, че за социалните услуги е необходимо обединяването на множество ресурси и капацитет, за да се предложи на «изхода» нещо стойностно за потребителите.

  9. Прозрачност на политики и процедури. Прозрачността е основополагащ принцип при разработване на политики за публични услуги, включително социални услуги от обществен интерес. Този принцип следва да се прилага по отношение всички етапи, имащи отношение към социалните услуги: регламентиране, организиране, финансиране, предоставяне, оценка и др.

  10. Правна сигурност. Европейската комисия разбира, че прилагането на общностното право във връзка с услугите от обществен интерес, включително социални услуги от обществен интерес, ще породи сложни въпроси. И в тази връзка комисията ще работи за повишаване на правната сигурност и яснота при прилагане на общите правила и принципи на общностното право по отношение всички услуги от обществен интерес. Социалните услуги наред със здравните услуги са изключени от приложното поле на рамковата Директива за услугите на вътрешния пазар.

Европа няма общи регулации по отношение на социалните услуги, а по-скоро има принципи, които трябва да се следват при регулацията3. Това обаче не изключва задължението за постигане на определени резултати и именно за това са изведени тези общи принципи.



ПРОБЛЕМНИЯТ КОНТЕКСТ В БЪЛГАРИЯ

Независимо от постигнатите резултати в изпълнение на различните мерки, прилагани от правителството, местните власти, различните донори и доставчици, факт са множеството проблеми, от чието решаване зависи по-нататъшното успешно развитие на политиката за социални услуги в България.


Най-важните и неотложни са:

А. Как се случва деинституционализацията в България

За нас решаващо място за успешна социална политика са процесите на деинституционализация, т.е. създаване на условия за интеграция (социална, образователна, културна) на хората в тяхната нормална житейска среда, а не за тяхното отделяне и изолация в рамките на институцията. Въпреки множеството документи посочващи важността на деинституционализацията към настоящия момент тя се реализира не-координирано и не-планирано. Проблемите на неслучващата се деинституционализация могат да се обединят в две основни направления:


А.1Финансово обезпечаване на деинституционализацията;

А.2.Отчитане на дейности по деинституционализацията:
А1.Финансово обезпечаване на деинституционализацията
На ниво държавна политика, процесите на деинституционализация зависят от средствата, които се отпускат от:

  • различните предприсъединителни фондове (вече към своя край);

  • оперативни програми и

  • държавно делегирани дейности.

  • общински бюджети

Естествено в този процес участват със своя принос и НПО, които успяват да привлекат финансови ресурси за свои инициативи, финансирани на проектен принцип. Важно е да се отбележи, че тези инициативи могат да имат подпомагащ и поощрителен характер и не биха могли да заменят ролята на държавата.


  • На практика обаче се оказва, че финансирането на мерки по деинституционализация става на парче и при недостатъчно планиране на услугите в общността


Пример:

При кандидатстване за средства от Европейския съюз за осъществяване на проекти свързани с повишаването на благосъстоянието на децата – основно условие е съобразяването на проекта с Общинска стратегия за детето, в която трябва да е посочена необходимостта от предлаганата услуга. Предполага се, че всяка община има разработена стратегия, която може да представи, съответстваща на нуждите на населението. Но понякога се получава обратното разработва се стратегия набързо, само за да я има, за да може да се кандидатства по проекти.

Плановите документи са често формални, написани са набързо и рядко се следи процеса и резултата от тяхното изпълнение. Липсва съобразяване с нуждите и проблемите на населението.




Все по-често се среща отварянето на „социални услуги в общността”, защото има финансиране за тях, но същевременно се запазва капацитета на институциите и самите институции. Това дава възможност на общините да получават средства както за институцията, така и за услугата, чрез държавно делегирани бюджети. Общините нямат материален стимул от закриване на домове, тъй като продължават да получават пари за тях, а не за закриването им.


  • Разкриване на услуги „на чист въздух”

Общините разбраха, че делегираните дейности носят пари и работни места, в резултат на което често малките и по-бедни общини започнаха да разкриват социални услуги, които служат по-скоро на интересите на общинските администрации, отколкото на интересите на потребителите на социални услуги.

Процесът на “отваряне” на социални услуги не е задължително свързан със съобразяване с реалните нужди на потребителите и с възможността да намерят квалифициран персонал, който да работи в тях. По този начин в някои случаи се повтаря познатия феномен на старите институции, много от които са разположени в отдалечени и откъснати малки населени места (откъдето идва и фразата „на чист въздух”), което като краен ефект означава:



    • ограничен достъп до квалифициран персонал за предоставяне на услугата: социални работници, психолози, специални педагози, управленски персонал и т.н.;

    • ограничени възможности за качествено образование, да не говорим за продължаващо през целия живот образование;

    • ограничен достъп до специализирана медицинска помощ и услуги (тъй като специалистите се намират обикновено в големите градове и общински центрове);

    • ограничени социални контакти, включително и възможности за работа с биологичното семейство.

.

  • Финансиране на съществуващи форми на институционална грижа, а не на социални услуги в общността

По различни програми се отпускат средства за ремонтиране на съществуващия сграден фонд на т.нар „социална инфраструктура”, а това включва заведенията от институционален тип, но не и услугите в общността. По този начин държавата налива финансов ресурс в съществуващите домове (от всякакъв тип), а не за тяхното премахване и заместване с модерни форми на социална грижа. Конкретно – това автоматичното предполага ремонтиране на старите институции и понякога разкриване на «услуги в общността» в рамките на сградата на институцията, а не за откриване на услуги извън нея.


  • Деинституционализацията е изцяло фокусирано върху институциите за деца.

При институциите за възрастни няма никакво движение и идея както за преструктуриране и вътрешно реформиране на институциите, така че да гарантират човешките права на ползвателите си, нито се предприемат мерки за създаване на жилищни условия за възрастните лица в рамките на общността. Наред с това се засилва тенденцията за разкриване на институции за възрастни хора, без да се развиват по подобаващ начин алтернативни услуги, които да окажат подкрепа за живот на възрастните хора в общността.
А2.Отчитане на дейности по деинституционализацията


  • Статистически подход за отчитане на деинституционализацията

За да се случи реална деинституционализация е необходимо реално планиране на финансови средства и човешки ресурс. Но намаляване в бройката на институционализираните деца например може да се отчете и чрез един друг подход, който ние наричаме „статистически”. Специално за децата, настанени в институции, този подход доведе до намаляване на брой деца с повече от двете трети. За настанени, извън семейството се смятат само деца, които са настанени по Закона за закрила на детето в ДДЛРГ, ДДМУИ, ДМСГД и отскоро в някои социални услуги от резидентен тип (така бройката на децата е около 8000 към 2007г.) В действителност бройката на настанените в институции деца е доста по-голяма и е почти невъзможно да се представи - в нея попадат деца, които живеят в помощни училища, СПИ и ВУИ. Поради това тези институции остават извън процесите на деинституционализация.


Закриването на институции се извършва като живеещите в конкретната институция хора биват премествани в друга подобна такава. При децата, това преместване може да е в посока към институция за възрастни, поради навършено пълнолетие. В тези случаи не може да говорим за реална деинституционализация, тъй като се постига и отчита намаляване в броя на институциите, а не в броя на пребиваващите в тях хора. Отново има залитане към статистически похвати за представяне на реалната ситуация, която е добре позната на професионалистите, работещи конкретно в нея, но е слабо известна на широката публика и медиите.


Каталог: upload -> documents -> 2009
2009 -> Обявяваме 21 януари 2009 г за ден на Обединен граждански протест
2009 -> Българско дружество за защита на птиците
2009 -> Българско дружество за защита на птиците
2009 -> Доклад за пълнотата на мрежата натура 2000 за кафявата мечка в българия
2009 -> Асоциация на парковете в българия
2009 -> Принципи и техники за засаждането на дръвчета
2009 -> До: Антон Генов Кандидат за кмет на София на Българска демократична общност Валентин Симов
2009 -> Г-н Бойко Борисов Министър-председател на р българия
2009 -> Истината е в подробностите
2009 -> Етири годишното изпълнение на Плана за управление (2004 2008г.)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница