Ефективна подкрепа чрез социални услуги за уязвимите групи в България. Основни принципи



страница4/8
Дата31.03.2018
Размер485.15 Kb.
#63775
1   2   3   4   5   6   7   8

Б. Децентрализация?

Децентрализацията по своята същност е делегиране на права на общините от централната власт, за да предоставят услуги, отговорността да определят тяхното количество и качество, както и всички останали въпроси, свързани с тяхното управление и финансиране. Общината от своя страна може да прехвърли отговорността на кметствата и заведенията за услуги да решават всички въпроси по предоставянето на локални услуги, както и да ги обяви на конкурс за управление от страна на външен доставчик. Това е именно т.нар. втори етап на децентрализацията – социалното договаряне на услуги към частни доставчици. Целта му е възможност за развитие на услугите в условията на свободен пазар и конкуренция, за да се предлага “най-доброто”.



Основната тенденция, която се наблюдава е стремеж от страна на местните власти да постигнат децентрализация на права и отговорности от страна на централната власт към тях, но веднъж получили права да вземат решения за по-нататъшна децентрализация, те са склонни да запазят за себе си управлението на финансовия и човешкия капитал.
Най-съществените проблеми са:


  • Механизмът за финансиране на социалните услуги: независимо, че в настоящата нормативна база има разписан механизъм за договаряне на социалните услуги с външни доставчици, той не е добре разработен, което води до неефективност на договарянето и не подпомага развитието на качествени социални услуги. Очертават се няколко основни проблеми




  • Липса на възможност за пряко договаряне - в ситуации, които дадено НПО е развило услугата или разполага със собствен сграден фонд в настоящата нормативна база няма възможност за пряко договаряне.

Пример:

Вече са налице прецеденти, при които, сградата е собственост на НПО, което желае да разкрие нова социална услуга, но това е на практика невъзможно. Случва се следната абсурдна ситуация:

    • НПО по някакъв начин трябва да заяви, че предоставя сградния си фонд на общината;

    • Общината трябва да гласува на общинска сесия разкриването на услугата в предоставената сграда;

    • Общината трябва да направи необходимите процедурни постъпки пред АСП за разкриване на услугата и да получи положително решение за това;

    • Общината трябва да реши дали ще предоставя услугата сама или чрез външен доставчик, като при последното общината трябва да проведе конкурс за избор на външен доставчик.

Както се разбира от представения казус – НПО, която е собственик на сградния фонд няма гаранции, че ще управлява услугата в собствената си сграда.


  • Неясни процедури за обжалване на конкурсните процедури – това дава възможност на общините да имат неясни критерии за определяне на доставчици.

  • Неясните регулации при разпределение на формирания остатък от делегираните бюджети, създават предпоставки за неефективно планиране. Когато има формиран остатък:

а) общините ги запазват и преразпределят за сходни дейности с решение на общинските си съвети;

б) НПО ги връщат на общините, които предприемат процедурата по т. (а).



Това в някои случаи става предпоставка, при конкурсни процедури по-ниската цената на услугата да е определящ фактор за спечелване на конкурса, защото това значи че ще останат пари за общинския бюджет


  • За какво могат да се използват тези средства от държавно делегираните бюджети: в какъв размер за веществената издръжка на услугата и до колко за управление – т.е. за финансиране на административния персонал на НПО, какво се случва със закупените ДМА и др. Трябва ясно да се подчертае, че парите се дават за управление на социалната услуга – което включва финансово и административно управление, а не са за финансиране на дейностите на неправителствената организация. Това ще постави яснота в регламентацията и задълженията за отчитане.




  • Липсата на детайлни регулации и сериозна практика уреждащи договорните отношения между общината и външния доставчик създава условия за индивидуални интерпретации по отношение на това какво и доколко трябва да бъде контролирано. Практиката показва, че са възможни всякакви субективни интерпретации, често водещи до административен произвол и залитане в посока на „микро-мениджмънт”, което сериозно затормозява работата и на двете страни. Същото важи и за държавните органи за финансов контрол, които клонят към това да поставят знак на равенство между общината и външния доставчик. Последното компрометира смисъла на въведения преди три години ‘единен стандарт’ за социалните услуги, който обединява финансовите параграфи за формиране на ФРЗ и материалната издръжка на услугата.




  • Привилегировано положение на общините: доставчици на услуги без регистрация/лиценз

Лицензионният и регистрационният режим спрямо частните доставчици е изключително стриктен, а същевременно общините могат да предоставят социални услуги, без необходимите за това регистрации/лицензи, които се изискват за частни доставчици. Това поставя община в привилегирована позиция, тъй като няма публичност по отношение на това, което те предоставят. Не е реалистично да очакваме качество и адекватност на услугите, когато има монопол по отношение на вземане на решение, изпълнение на дадена функция и нейното отчитане.
Пример:

Процедурата за лицензиране и регистрация на частните доставчици е усложнена. При искане за лиценз от ДАЗД доставчикът трябва да посочи адрес, където ще предоставя услугата. Това не би било възможно да се случи, ако той кандидатства за лиценз за услуга, която не е предоставял до момента или в момента не предоставя (например има обявен конкурс от общината за дадена услуга и той иска да кандидатства). В същото време обаче не може да кандидатства за финансови средства да изпълнява тази услуга, ако няма лиценз

Регистрацията в АСП, поставя доставчиците в още по абсурдна ситуация – да за получат регистрация, е необходимо да представят решение на РИОКОЗ и отговорни институции, че сградата, в която ще се изпълнява услугата е пригодена за това. И отново доставчикът не може да предостави такъв документ, ако в момента не предоставя тази услуга, още повече като се има предвид, че повечето сгради, в които се предоставят услугите са общински. И отново, за да участва в конкурс за предоставяне на услугата, трябва да има регистрация в АСП.


  • Неясни механизми за контрол на държавно делегираните средства от страна на държавната власт

Когато управлението на социална услуга се възложи на доставчик, след конкурс, той получава правото да се разпорежда законосъобразно и целесъобразно с финансовите средства. Целесъобразността на тяхното изразходване обаче се проверява спрямо финансовите правила за бюджетни средства, без да е съобразено със спецификата на дейност на частния доставчик.

Пример:

При една финансова проверка контролиращите държавни органи проверяват всеки направен разход за неговата целесъобразност и законосъобразност, без да взимат предвид начина на функциониране на НПО. Например те могат да сметнат за нецелесъобразен извършен разход за поддръжка на компютърната система или за счетоводни услуги на НПО под презумпцията, че това не са дейности директно свързани с функционирането на услугата. От друга страна обаче тези разходи обслужват общото функциониране на организацията, част от която се явява и съответната социална услуга. Още повече, че всеки един контролиращ орган ползва информацията, генерирана от споменатите по-горе информационни системи, които не могат да бъдат произведени в рамките на самата услуга. Обръщаме внимание, че ако това е услуга предоставяна директно от общината, то въпросната информация също се произвежда от подобни информационни системи, за които общината разполага със съответен бюджет. Тоест те не са „безплатни”, както твърдят финансистите на някои общини!


Каталог: upload -> documents -> 2009
2009 -> Обявяваме 21 януари 2009 г за ден на Обединен граждански протест
2009 -> Българско дружество за защита на птиците
2009 -> Българско дружество за защита на птиците
2009 -> Доклад за пълнотата на мрежата натура 2000 за кафявата мечка в българия
2009 -> Асоциация на парковете в българия
2009 -> Принципи и техники за засаждането на дръвчета
2009 -> До: Антон Генов Кандидат за кмет на София на Българска демократична общност Валентин Симов
2009 -> Г-н Бойко Борисов Министър-председател на р българия
2009 -> Истината е в подробностите
2009 -> Етири годишното изпълнение на Плана за управление (2004 2008г.)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница