Само предоставянето на качествени услуги може да доведе до получаване на реални резултати във връзка с подкрепата, която се оказва на уязвимите групи. Много често простото самоцелно предлагане на социални услуги не дава положителни резултати, а по-скоро “отчита дейност” без ефективен резултат. В България обаче липсва система за мониторинг на качеството на предоставяните услуги и оценка на тяхното въздействие, която да има реално отражение върху работа на доставчика и финансирането на услугите. Качеството се оценява по параметри на количество и изпълнени материални стандарти – брой храна, брой нощувки, брой услуги, квадратура, стандарти на РИОКОЗ. По такъв начин се е оценявала и оценява институционалната грижа.
След анализа на контекста на предоставяне на социалните услуги в България, какви са според нас резултатите от 20 години реформа и политики по отношение на социалните услуги:
-
реформата е започнала, но не води до ефективни резултати, които се очакват от нея;
-
деинституционализацията и децентрализацията (в нейния втори етап) са все още предизвикателство;
-
в политиката липсва цялостен и синхронизиран между институциите подход за приобщаване и активно включване на различните уязвими групи;
-
много често услугите остават недостъпни и неадектвани;
-
няма обективна оценка на това доколко са били ефективни прилаганите мерки, какви конкретни резултати в дългосрочен план са дали и доколко вложеното отговаря на постигнатото или е най-адекватното като решение.
-
оказа се, че след изтегляне на чуждестранните донори много услуги останаха «неподкрепени»;
-
слаб контрол и недобри механизми, които да гарантират качество на услугите;
-
хаотично и спорадично разкриване на услуги, което рядко се основава на познаване и предварително проучване на потребностите;
-
силно бюрократизиране на системата за социална подкрепа;
-
слаб или никакъв контрол и влияние върху действията и решенията на местната власт, на които са прехвърлени огромна част от отговорностите за провеждане на социалната политика.
За да се промени всичко това, следва да бъдат приети и гарантирани следните принципи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА УЯЗВИМИТЕ ГРУПИ:
1. Интегриран подход при предоставяне на подкрепата и услугите
Целта на подкрепата за уязвимите групи е да доведе до по-високо качество на техния живот, което означава независимост и реално участие в социалния живот. Тази цел може да бъде постигната при прилагане на интегриран подход, който включва от една страна предоставянето на социални помощи и подкрепа наред с осигуряването на достъпна среда, от друга – осъществяване на междусектурен подход, който обединява ресурсите на публичните сектори образование, здравеопазване и социален и от трета – координация на всички нива между институциите, ангажирани в провеждането на публични политики.
Взаимодопълняемост при предоставянето на подкрепа:
Осигуряването на подкрепа за уязвимите групи се осъществява интегрирано, като различните форми на подкрепа – помощи, услуги и адаптиране на средата се предоставят в координация. Мерките във всяка от тези области не са паралелни и независими, но напротив се анализират, планират и реализират като взаимодопълняеми. Всяка от областите има съществено значение за осигуряване на качеството на живот и следва реално да гарантира преодоляване на изолацията. Планирането и балансираното развитие на социалната политика на национално ниво по отношение на уязвимите групи паралелно в трите направления, гарантира за уязвимите групи материална подкрепа, реален достъп до необходимите им услуги и изграждане на достъпна среда.
Междусекторно взаимодействие при предоставянето на социални, образователни и здравни услуги:
Характерът на бариерите за социална интеграция на уязвимите групи е комплексен, което изисква мултидисциплинарен подход. Нуждите на хората са разностранни и е нужен холистичен подход за тяхното задоволяване. Качеството на живот на уязвимите групи не следва да се ограничава единствено до социалната сфера и мерките за подкрепа предприемани в нея. Необходима е подкрепа в различни области, която да гарантира реалното социално участие. Допълването и комбинацията от услугите предоставяни и в трите сектора, социален, образование и здравеопазване, гарантира покриване на основните потребности на уязвимите групи и позволява ефективно и ефикасно усвояване на публичните средства.
Особено внимание изискват някой по-специфични уязвими групи, които се отличават с комплектност на проблемите, които ги поставят в по-уязвимо положение (например деца с увреждания, лишени от родителски грижи; деца с увреждания от малцинствен произход; деца и лица с увреждания и тежки и хронични заболявания, лица с увреждания и психични заболявания; възрастни хора с психични заболявания и много други). Политиките трябва да гарантират реално отчитане на техните специфични особености и съчетанието на разнороден по характер мерки.
Координация в работата на институциите
Реализирането на успешна политика на подкрепа за уязвимите групи изисква координация в действията на институциите на различни нива. От една страна е необходима координация на институциите на централната власт, в съответствие с нормативните актове, стратегическите документи и финансиращите механизми, които определят правилата на действие. От друга е необходима и координацията на оперативно ниво между институциите на централно ниво и местните структури (на централните институции) и местните власти, които отговарят за развитието, планирането и предоставянето на услугите, и най-накрая ясно и ефективно партньорство между местните власти и организациите, работещи в социалната сфера.
Препоръки:
-
Хармонизирани на национално ниво отделни политики за подкрепа на уязвимите групи. Това включва
-
стратегическите, програмни и политически документи да бъдат преразгледани и осмислени в посока на допълняемост на мерките в политиките по доходите, за услугите и за осигуряване на достъпна среда.
-
съобразяване на действията и мерките по конкретните политики, ориентирани към конкретни целеви групи с комплексния характер на проблемите и ангажиране на всички релевантни институции в планирането и реализацията им. Това ще доведе до осигуряване на услуги и подкрепа, които се случват в реална среда, така, че социалната подкрепа за уязвимите групи е допълваща и подпомагаща вписването им в общността и ползването на образователните, здравни и други услуги в общността.
-
Синхронизирано законодателство и подзаконови нормативни документи в секторите социален, образование, здравеопазване, благоустройство, по отношение на общите принципи на социална подкрепа за уязвимите групи и за постигане на целите на политиката за социална подкрепа на уязвимите групи;
-
Ясни функции и правомощия на институциите, които имат отношение към подкрепата на уязвимите групи, които позволяват координация на дейността им;
-
Параметри и процедури улесняващи междуведомствената координация и сътрудничеството между различните звена на администрацията на централната и местната власт;
Сподели с приятели: |