Егн/лнч, съответно фирма и/или булстат/еик, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от допк и адрес за кореспонденция, както и идентификацията на лицата, с чийто права и задължения е свързано запитването им

Дата: 15.10.2013 год.

ЗДДФЛ, чл. 4;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 75.

Относно: Социално осигуряване и данъчно облагане на български гражданин, който живее и работи в Швейцария
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Национална агенция за приходите и заведено с вх. № 26-О-45/14.08.2013 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите регистрираните лица трябва да посочват данните си за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и идентификацията на лицата, с чийто права и задължения е свързано запитването им. Освен това, в писмото Ви не са описани детайлно всички факти и обстоятелства, имащи отношение към конкретния казус, поради което изразявам следното принципно становище:
1. Относно данъчното облагане:

По смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на неговото гражданство, е лице:

• 
  което има постоянен адрес в България, или
  
• 
  което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
  
• 
  което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  
• 
  чийто център на жизнени интереси се намира в България.
  

Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с приоритет се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) със Швейцарската конфедерация. Разпоредбата на чл. 4 от СИДДО с Швейцария препраща към нормите на националното законодателство, относно определянето на физическото лице като местно на съответната държава. В тази връзка е напълно възможно, предвид разпоредбите на вътрешния закон на всяка от държавите, едно физическо лице да е едновременно местно лице за данъчни цели и на България, и на Швейцария. В този случай е необходимо да се изследват редица факти и обстоятелства, за да се определи в крайна сметка на коя държава ще е местно физическото лице по смисъла на СИДДО между България и Швейцария (вж. чл. 4, ал. 2 от СИДДО). Предвид на това, при решаването на казуса следва да се имат предвид следните две алтернативни хипотези:

1.1. Лицето се счита за местно на България по силата на ЗДДФЛ и СИДДО между България и Швейцария.

Според описаното в писмото Ви услугата, която Ви предоставят професионалните тренери (преподаватели), включително и конкретното физическо лице, могат да бъдат квалифицирани като технически услуги. За целите на ЗДДФЛ се ползва дефиницията, дадена в § 1, т. 9 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), т.е. „възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Цитираната дефиниция няма отношение към облагането на местните физически лица.

На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната (вж. чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ). Облагаемият доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, възнагражденията за технически услуги се считат за доход от източник в България, когато са начислени/изплатени от местни лица. Изключение от това правило е предвидено в нормата на чл. 8, ал. 7 от ЗДДФЛ и ще Ви касае само в случай, че доходът е начислен чрез място на стопанска дейност на юридическото лице, но това не е видно от писмото Ви. Поради това, ако доходът, който българското дружество начислява на швейцарско местно лице може да бъде третиран като доход от консултантски услуги, той ще попадне в приложното поле на чл. 8, ал. 6, т. 8 и съответно чл. 37 от ЗДДФЛ и ще подлежи на облагане с данък при източника като възнаграждение за технически услуги. В този случай, доходът на швейцарското местно лице може да бъде освободен от облагане с данък при източника на основание чл. 14, ал. 1 от СИДДО с Швейцария, ако доходът му не е реализиран чрез определена база на територията на страната.

Наличието на основанията за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред органите по приходите по реда на чл. 135 и сл. от ДОПК. Ако доходът на лицето по всички договори, сключени между него и един и същ платец на доход, не надвишава 500 000 лева в рамките на календарната година, наличието на основанията за прилагане на СИДДО се удостоверява пред платеца на дохода. И в двата случая чуждестранното лице следва да представи удостоверение за местно лице на Швейцария за годината на реализиране на дохода, декларация за действителен притежател на дохода и за липса на определена база, чрез която се реализира дохода и доказателства за вида, размера и основанието за начисляване на дохода.

Ако обаче българското дружество сключва договор с швейцарско местно лице за провеждане на обучение на клиент в Унгария, българското дружество не начислява доход, който е в категорията на облагаемите с данък при източника по българското вътрешно законодателство и за швейцарското лице не възниква задължение за данък при източника в България. В тези случаи не е необходимо да се представят документи, удостоверяващи наличието на основанията за прилагане на СИДДО с Швейцария, доколкото доходът на лицето е освободен от облагане с данък при източника по силата на самото вътрешно законодателство.

За да се установи дали има основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004.

При определяне и удостоверяване на приложимото законодателство следва да се има предвид, че от 01.04.2012 г. държавите–членки, в това число България, прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 с Конфедерация Швейцария.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си, но в Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени специфични правила спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави–членки.

От изложената в писмото Ви фактическа обстановка не става ясно в кои държави-членки лицето реално ще полага труд, къде пребивава то и как се квалифицира дейността му на територията на всяка една от държавите, в които работи (дейност като заето или дейност като самостоятелно заето лице).

Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.

В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от Регламент № 987/2009.

В случай, че посоченото в запитването лице пребивава по смисъла на регламента в Швейцария, то следва да уведоми швейцарската компетентна институция по приложимо законодателство (Federal Social Insurance Office) за обстоятелството, че осъществява дейност на територията на няколко държави. Швейцарската компетентна институция следва незабавно да определи приложимото законодателство и да уведоми определените институции на всяка държава-членка, в която лицата извършват трудова дейност. След определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.

При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави–членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки за посочения в него период.