Екологичен рейтинг на фирмите



Дата21.02.2017
Размер243.01 Kb.

Екологичен рейтинг на фирмите


гл.ас. Емил Асенов

УНСС, катедра “Финансов контрол”


Важен инструмент на инвестиционната и кредитна дейност е кредитният рейтинг. Неговото предназначение е да предостави на инвеститора проста система, с чиято помощ да се определят сравнителните инвестиционни качества на различните финансови инструменти. Рейтингът отразява способността на дадена институция да изпълнява задълженията си по погасяване на дълга и изплащане на начислените лихви в срок. Рейтинговата агенция не се стреми да дава консултации за инвестиции или да преценява пазарния риск на дадени ценни книжа (т.е. риска от промяната на пазарната им цена); тя се занимава изключително и само с оценяване на кредитния риск.

Рейтингите са показатели за качеството на кредита, основаващи се на прогнози. Затова всеки риск, който би засегнал работата на дадена корпорация както и способността й да обслужва дълга си, трябва да бъде анализиран и да намери отражение в рейтинга на корпорацията.

В обхвата на оценяваните рискове вече попада и екологичният риск. Въпреки множеството трудности, с които се свързва процесът на изграждане на екологичния рейтинг, може с увереност да се твърди, че той все по-често намира практическо приложение. Тенденцията сочи неговото трайно утвърждаване като важен и комплексен оценъчен инструмент, който надхвърля рамките на традиционния финансов анализ. Този вид оценки прехвърлят мост към една очертаваща се в бъдещето епоха, когато едномерното чисто финансово възприемане на бизнеса ще бъде заменено от нова по-обемна система, която освен финансови ще включва социални и екологически измерения.

1. Същност на корпоративния екологичен рейтинг


Екологичният рейтинг е инструмент за оценка, който използвайки един или повече екологични критерии, оценява дадена корпорация, в зависимост от това доколко тя изпълнява комплекта от критерии. Под екологична ранглиста се разбира получената листа на фирмите, подредени според техния рейтинг.

Една от по-ранните рейтинг стратегии оценяваше физическото влияние на фирмата върху околната среда, т.е. абсолютния обем на емисията и консумацията на природни ресурси. Основната целева група бяха инвеститори, желаещи да насочат инвестиции към корпорации с добър екологичен статус или екологични активности. Но за мнозинството организации от финансовия сектор, интересуващи се главно от рентабилност и риск, тази информация представляваше слаб интерес.

Наред с развитие на екологичното законодателство оценката на емисиите се разглежда като риск от правителствена намеса или съдебни спорове с трети лица. Развитието на системите за оценяване се ускори и от най-известните екологични инциденти, някои от които разтърсиха и финансовия сектор (Exxon Valdes, Sandoz, Bhopal и т.н.).

По-новите рейтинг критерии включват и оценка на екологичния мениджмънт на фирмите. Този подход оценява наличието и качеството на фирмената екологична политика, контролния процес, екологичните цели и т.н.

Необходимо е да се разграничават методите, които се концентрират основно на екологичния риск, от всички останали методи.

Първите се наричат методи за рейтинг на екологичния риск. Последният представлява сума от факторите, които обуславят риска: регулаторни, технологични, оперативни и т.н. Тези рейтинг системи за екологичен риск, развити главно за нуждите на банки и застрахователни компании, отчитат два елемента:



  • какви са екологичните задължения и разходи на фирмите;

  • доколко е във възможностите на компанията да се справи с тях организационно и финансово.

При другия подход се вземат под внимание екологичните параметри, без да са свързани директно с риска (поне за кратък срок), но с етично измерение - например зависимост от петролни продукти, атомна енергия и други показатели. Понякога тези рейтинг системи включват и други неекологични етични стойности като благотворителност, работна среда и др.

2. Особености на корпоративния екологичен рейтинг


Рейтинг методите могат да се категоризират според способите, използвани при изграждане на оценката или според тяхната цена. Единият подход е сравнително повърхностен, много бюрократичен, оценяващ голям обем за малко време и относително евтин. Използваната информация трябва да е лесно- и обществено достъпна, например екологични доклади на фирмите или административни регистри. Другият метод е много по-комплексен и включва няколко стъпки: посещения на място, интервюта с мениджъри и консултации с експерти. Този метод е продължителен, трудоемък и скъп.

Категоризацията може да се базира и на типа информация, използвана за рейтинга. Споменат подход е ползване на материали за фирмите като екологични доклади и други публикации. Често се ползват и публични регистри, например за наказания при нарушение на екологични норми, или пък регистри за емисията.

Широко разпространено е използването на въпросници, попълвани от служителите на фирмата. Резултатът от този метод очевидно зависи от дизайна на въпросника.

Подходът на точкуването на корпорациите варира от обикновени цифрови оценки, например от -5 до 5, където 0 индикира съответствие със законовите норми; описателни коментари; системи „минава/не минава"; до паралели на кредитната рейтинг система (С до ААА). Има и комбинации.

Все още няма тясна специализираност в полето на рейтинга -повечето инструменти са насочени към широк кръг клиенти. С малки изключения повечето системи са предназначени за кредитори, инвеститори, фондови мениджъри, финансови и бизнес аналитици, застрахователи и др. Корпорации, екологични неправителствени организации, местни екологични власти, консултанти и адвокати, както и широката публика са другите потребители.

Рейтинг системите се развиват от различни по функции и характер институции. Те се групират в следните категории:



Независими агенции. Най-очевидният оценител са агенциите, които изготвят рейтинг и го продават на пазара под формата на услуга. Такава услуга може да получи и друга фирма, т.е. рейтингът се съставя за определен клиент, но е достъпен и за други с търговска цел. В тази група попадат консултантите по екологични въпроси.

Рейтинг за екологични фондове и портфолио. Финансовите къщи с голям процент инвестиции в екоуслугите, или тъй наречените екофондове, често имат свой собствен отдел за екологични анализи, който провежда изследвания и изготвя рейтинг. Екофондовете имат нужда от система, за да решат дали да придобият даден дял, или не. Това става с помощта на критерий, който може да е негативен, положителен или и двете. Често етичните и екологичните критерии се припокриват.

Някои научни институции. Научни работници са изградили рейтинг системи на базата на най-важните според тях фактори. Тези системи обикновено не са достъпни за търговски цели.

Трябва да се посочат и няколко правителствени организации, чиято цел не е толкова оценката на самите корпорации, колкото да преценят екологичното влияние на национално ниво. Тези усилия продължават още и с оценка на влиянието на съответния промишлен сектор върху някои конкретни екологични проблеми в страната.

От тези действия се получава и индивидуална оценка за представянето на корпорациите и в крайна сметка се получава екологичният рейтинг.

Някои организации на бизнеса от различни сектори на икономиката проявяват интерес към измерване на екологичното представяне.

Редица корпорации също са разработили рейтинг системи предимно за вътрешна употреба, какъвто е случаят например с корпорацията „Шведска горска индустрия”. Тази корпорация използва специален набор от критерии, който има за цел да сравни отделните терени.

3. Системи за корпоративен екологичен рейтинг


От казаното дотук за развитието и категориите на рейтинг системите, различаваме пет различни нива на задълбоченост:

  • системи, концентриращи се върху един критерий, например замърсяване на земята;

  • системи с предмет спазване на задължения: законови норми, риск от осъждане за вреди и др.;

  • системи за екоефикасност: измерване на ефикасността при използването на ресурсите;

  • системи, които включват оценка за стратегическия потенциал на компанията;

  • системи, включващи освен посочените критерии и оценка na екологично-етични аспекти в дейността на фирмите.

По-долу е посочен списък от системи за екологочен рейтинг на фирмите, изготвен според горните категории. Направен е опит да се даде следната информация за всяка система: име и оператор на системата, страна на произход, категория на оператора, основен подход, поле на оценяване, критерий и информация, които се използват, актив и потенциални клиенти1.
Системи, изградени върху оценката на един критерии
Benchmarking U.S Petroleum Refineries, The Environmental Defence Fund (EDF), US

Неправителствена организация. Ранглиста на 166 петролни рафинерии. Публичните данни за токсичните отпадъци и замърсяването са съобразени с капацитета на преработвания петрол.



ContamiCheck, Environmental Auditors Ltd, West Susex UK

Консултантски услуги “Първостепенен исторически преглед на местностите и потенциала за замърсяване". Прегледът се базира на големи карти с детайлно изобразени рискови територии. Източниците на информация са разнообразни и включват информация, предоставена от властите. ContamiCheck използва данни от SYBERR. Рейтингът включва 23 различни екологични елемента. Използва се главно при транзакции на земя и собственост.


Системи, свързани с оценка на екологични задължения
Assessment of Pollution Risk, Loss Prevention Council, UK

Процедурата е предназначена да помага на британските застрахователи при оценка на риска от замърсяване. Чрез нея се оценява рискът от инцидент на дадено място, който е комбинация от вероятността за инцидента и количеството токсични вещества, както и последствията от инцидента извън конкретното място. Процедурата е разделена на четири нива:



  • формуляр с общи въпроси за типа индустрия, локалия на терените и системи на управление;

  • въпросник: детайлни въпроси за системата на мениджмънт с цел установяване степента на риска и къде се налага изпращането на екип за проучване; може да се проведе и оценка извън мястото, която включва географски, икономически и други фактори;

  • проучване на място от страна на застрахователя; чеклиста за информация относно екологичното представяне на клиента;

  • инспекция на място от специалист по екология, ако предната точка покаже висок риск от инцидент на замърсяване.

  • резултатите от оценката се нанасят в матрица, която сравнява степента на хазартност при управлението (ниска, средна, висока).

ЕССО-СНЕСК Index, Environmental Risk Rating Ltd., Surrey UK

Описва се изцяло като търговски индекс на корпоративното екологично представяне в Европа, чиято цел е да информира за задълженията на фирмите във връзка със специфичните нормативни документи. Проектиран е в асоциация с агенция за рейтинг на кредитния риск. Използва широк подход, даващ количествена база за рейтинг на публична информация, нормативни документи и търговски стандарти. Оценката се базира на два елемента: риск на процеса и ефикасност на мениджмънта. Правят се и опити за въвеждане на критерий за стабилност. Броят на фирмите в базата данни е 850 000. Рейтингът се позовава основно на публични източници на информация - независими публични регистри, регистри за обработване на отпадъците, записи за случаи на замърсяване, дефиниции на процеси с висок индустриален риск от замърсяване по местно и международно законодателство. На този етап рапортът се съхранява готов за продажба на свободния пазар. Индексът се обновява годишно. Два вида актив - за категориите на риска (А - нисък, В - среден и С - висок риск) и за оперативното представяне на мениджърите (оценки от 1 до 4). Индикатор Е се добавя при обезщетения от замърсяване за последните 3 години. Покритие - целия индустриален сектор. Целеви потребители: банки, застрахователни компании, местни власти, бизнес аналитици, научни изследователи.



Fortune Environmental Scorecard, Fortune, USA

Списанието “Fortune” оценява 130 от най-големите производствени корпорации в Америка. Оценяват се по скала от 0 (най-лошата оценка) до 10 (най-добрата). Вземат се под внимание с различна тежест следните области: токсични отпадъци, участие в екопрограми, нарушаване на екологични закони, повторно използване на отпадъците и др. Основен източник на информация са американското правителство, инвестиционните компании, също и научните експертизи.



Метод зa идентифициране и измерване на корпоративния екологичен контингент, Environmental Assessment Group Limited, London UK

EAG Ltd. e търговска консултантска къща със система за оценка на разходите за възстановяване на замърсените почви и претенциите от трети страни за екологично замърсяване. Оценяват се следните полета: идентификация на земното портфолио; двустепенна проверка на терена; прогнози за разходите по възстановяване на терени с висок риск от замърсяване; оценка на евентуалните разходи по покриването на искове от трети страни; управленски действия (застрахователна политика и др.) Целеви потребители: Всеки собственик, или страна по иск за вреди от замърсяване, например банки, финансови институции със значително участие на земя в портфолиото.



System Based Environmental Risk Rating (SYBERR), London UK

Системата е разработена от Risk & Opportunity Intelligence (R.O.I) и Environmental Auditors Ltd (EAL). Подход: експертно мнение за промишления сектор; корелация с финансови бази данни. Системата включва рейтинг на над 330 000 корпорации. Няма спецификация според терена. Четири степенна скала : минимален, нисък, наднормен и значителен риск. Източници: British Standard Industrial Classification, National River Authority, Her Majesty's Inspectorate of Pollution.



Operator and Pollution Risk Appraisal (QPRA), HMIP UK

Правителствена инициатива. “Her Majesty’s Inspectorate of Pollution” разработва система за идентифициране на територии, набелязани за екологично подобрение. Системата използва седем фактора за качество на управлението и седем съставни елемента на замърсяването. Системата е релевантна само за Великобритания. Тя цели насърчаването на по-добър мениджмънт на околната среда.


Системи за оценка на екоефикасност
International Environmental Rating System (IERS), Det Norske Veritas (DNV)

IERS е инструмент за измерване на мениджмънта на околната среда. Два негови аспекта се оценяват. Системата на управление и дейности за развитие на фирмата се оценява според процента на предприетите от общо 16 дефинирани инициативи за създаването на екологичен профил. Някои от тези инициативи са: лидерство и администрация; екологични програми; мониторинг на операциите и оценка; готовност в случай на авария; разрешения и контрол; разследване на нежелателни събития; комуникации на персонала; връзки с външни лица; управление на материалите.



Investor responsibility Research Centre (IRRC), Washington DC USA

Информационен доставчик. Независима организация с нестопанска цел, предоставяща екологична информация. Използвани индикатори: обем на емисиите, обем на петролните разливания, размер на химическото замърсяване. За всеки екологичен индикатор е изготвена средна стойност, която се базира и на рейтинга на компанията "Standard & Poor". Данните са извлечени от правителствения архив и източници на финансова информация като финансовите отчети на компанията. Потребители: институционални инвеститори, бордове на директори, правителствени агенции, консултантски и адвокатски фирми.


Системи за оценка на стратегическия потенциал на корпорацията
Council on Economic Priorities (CEP), New York, USA

Организация, оценяваща не само екологични, но и други етични фактори - дарения, обществена ангажираност, семейни изгоди и подобрения на работното място. Екологичният аспект включва степен на риск и стремеж към подобрения. Оценяват се 13 полета на фирмено екологично представяне. Използваната информация се набавя от самата компания или от въпросници. Рейтингът е на базата на тези 13 критерия, всеки с премерено тегло, и оценката е от А до F (перфектна - незадоволителна). Потребители: Етични инвеститори, екологични неправителствени организации, адвокати, екологични консултанти, корпорации, както и широката общественост.



CSFI Environmental Risk Rating, Center for the Study of Financial Innovation, London UK

За изследователски цели е разработен инструмент за оценка на екологичния риск. Този инструмент се прилага за първи път при оценка на шотландска ядрена електроцентрала.

В рейтинга на рисковете са застъпени 12 фактора на екологичен риск:


  • нормативни актове (рисковете при нарушаването им);

  • рискове, свързани с екологичната безопасност на реакторите при експлоатация;

  • рискове, произтичащи от извеждането на обекта извън работен режим;

  • рискове, свързани с отделянето и съхраняването на радиоактивни отпадъци;

  • производствени запаси (рискове при съхранение на гориво);

  • правови проблеми (рискове от съдебни дела);

  • рискове, свързани с доставчиците (екологични последствия при нарушаване задълженията на доставчиците на горива);

  • външни фактори (например рискове от разрушаване на реактора);

  • управление (рискове от сериозни грешки);

  • делови перспективи (например рискове от влошаване перспективите пред отрасъла поради критика от страна на еколози);

  • финансови условия (например недостиг на средства за погасяване на екологичните разноски и задължения).

Всеки рисков фактор се претегля и се разглеждат перспективите за десет години. Използват се посещения на място и интервюта със служители. Рейтингът е от ААА до С.

Eco-Corp Rating, Eco-Rating International (ERI), Zurich Switzerland

Един от ранните оценители с разнообразни инструменти за екологична оценка. Взема под внимание цялостната картина на дейността на фирмите в комбинация с десет допълнителни критерия (екологични влияния, логистична инфраструктура, екопрофил на продукта/услугата и др.). Използват се въпросници, чеклисти, посещения на място и "научни изследвания с известна доза субективност". Оценките са от -5 до +5, но са съпроводени и с коментар. Потребители: финансови кредитори, брокери и консултанти, обществени власти, консултанти по комуникационни и маркетингови въпроси.



Eco-Risc'21, Innovest Group International

Инструмент за подпомагане на инвестиционно решение, разработен съвместно от трима партньори. Опит да се балансира нивото на екологичния риск с бъдещите възможности на фирмата да го управлява. Три основни типа фактори на екологичния риск:



  • исторически задължения, текущи процеси по минали събития;

  • оперативен риск от сегашни действия;

  • риск на екоефикасност, възможности за дългосрочна рентабилност и конкурентоспособност.

Оценката е в две части :

I. Количествена, на базата на сравнения с конкуренти. Индикаторите са:



  • исторически профил на екологичния риск на индустриалния сектор на компанията;

  • официално предположение за капиталовите разходи за задълженията за почистване и възстановяване според средните за индустрията стойности;

  • отношението глоби - приходи, сравнено със средното за индустрията;

  • концентрация върху високорискови продукти във фирменото портфолио;

  • разпределение на бюджета за екологична защита;

  • адекватност на покритието на застрахователната полица.

II. Качествени фактори, оценяващи възможността на компанията да управлява екологичния риск в бъдещето (на базата на експертни оценки):

  • адекватност на механизма за екологични рапорти и управление;

  • участие на персонала в екологични инициативи;

  • капацитет и честота на екологичния одит;

  • отчитане на екологичните разходи и система за измерване;

  • адекватност на обученията на персонала по управление на екологичния риск;

  • обем на екологичните иновации;

  • механизъм на корпоративните рапорти за екологично представяне;

  • интеграция на екологичното представяне с възнаграждението на персонала.

Информация от над 75 авторитетни американски екологични бази данни. Оценки по скала от ААА до С.

Потребители: институционални инвеститори, застрахователи, индустриални корпорации, търговски банки, инвестиционни банки, фирми за професионални услуги (адвокати, екологични консултанти).



EIRIS Services Ltd, London UK

EIRIS е подразделение на Ethical Investor Research Service, благотворителна организация регистрирана с помощта на няколко църкви, други благотворителни организации, които имат нужда от изследване за целите на прилагане на тяхната етика към инвестициите им. Целта е да се помага на инвеститорите да търсят етични нематериални стойности при своите инвестиции и да разпространяват широко разбирането за корпоративната отговорност.Изправя европейските корпорации срещу 30 етични критерия, като парниковия ефект, ядрената енергия, изсичането на тропическите гори, използването на пестициди и химикали, замърсяването на водите и т.н. Изследвани са седем възможни екологични инициативи.



Environmental and Financial Action Transformation (EFACT) rating system. New Consumer Institute, Illinois USA

Научен продукт, не е търговска система. New Consumer Institute e организация, фокусираща се на екологично стабилни и социално отговорни практики. Развитият 20-точков оценителен метод се базира на набор от критерии.

Водачи в този рейтинг са корпорациите Merck, McDonalds, HJ Heinz и Quaker Oats, всяка от които набира актив от 16 точки.

Environmental Performance and Shareholder Value, World Business Council for Sustainable Development (WBCSD)

Бизнес инициатива, нетърговски продукт. Базиране на откритията на работна група, която обхваща повече от четиридесет финансови експерти от корпорации - членове на WBCSD. Включени са четири ключови области, на които следва да обърне внимание финансовият аналитик, както и компанията. За всяка област са прибавени и помощни въпроси. Ето и четирите полета:


Стратегия и визия

Примерен въпрос: Има ли компанията глобална екологична политика?



Оперативен фитнес

Примерен въпрос: Прави ли компанията периодично здравни, екологични и прегледи за сигурност?



Продукти/Услуги и пазари

Примерен въпрос: Помагат ли продуктите на потребителите да намалят влиянието върху околната среда?



Удовлетворение на акционерите

Примерен въпрос: Предлага ли компанията специфична информация за инвеститорите?

Поради високия статус на тази бизнес инициатива нейните препоръки имат съществено значение за бъдещото развитие на рейтинг методите.

The Index of Corporate Environmental Engagement, Business in the Environment, London UK

Индекс рейтинг на десетте топ атрибута на екологичния мениджмънт, базиран на фирмено самопроучване. Проучването е проектирано да оцени доколко фирмите са способни да минимизират своето влияние върху природата. Параметрите са следните:



  • корпоративна екологична политика;

  • борд по екологичната отговорност (да/не);

  • формална екологична мениджмънт система и др.

Рейтингът подрежда корпорациите в пет категории. Приложен е за първи път от FTSE 100 през 1996 година.



The Safety and Environmental Risk Management Rating, SERM Rating Agency Ltd, Surrey UK

Предлага независим и динамичен преглед на способността да управляват физическата опасност, произхождаща от нейната дейност и сравнява нивото на сигурност в екологичен аспект спрямо финансовата стабилност на компанията. Базира се на математичен модел, който отчита разходите за всеки потенциален инцидент и вероятната ефективност на съществуващата във фирмата система за управление на риска за избягването на подобен инцидент. Изследването се провежда по два пътя - на базата на публично достъпна информация и чрез посещения на място и интервюта. Изходният продукт е буквен рейтинг и детайлизиран доклад, като два пъти годишно се обновява Между другите фактори попадат и транспорт, дистрибуционна политика, мениджмънт на отпадъците. Оценителният процес е в три етапа: 1. Предварителен. 2. Последващо разследване. 3. Пълен анализ на профила на компанията.



Kinder, Lyndenberg, Domini (KLD) Corporate Social Rating Monitor, Cambridge USA

КLD прави социално проучване на 400 щатски корпорации за институционалните инвеститори. Фирмата е известна с Domini Social 400 индекс, въведен в 1990. Започнала е с корпорации от Standard & Poor's 500. Елиминирани са фирми с цени на акциите под $5, както и фирми с дългосрочни финансови проблеми. Информация се черпи от публични документи, пресата, интервюта и други източници.



NPI Global Care Funds, National Provident Institution

NPI е голям британски застраховател и съответно институционален инвеститор. Инвестира в индустрии, които допринасят за решаването на глобални екологични проблеми като здравеопазване, образование, телекомуникации, рециклиране, контрол на замърсяването и енергетика. Според тях успешният бизнес на бъдещето трябва да предложи нов начин на работа, включващ иновативно използване на информационни и комуникационни технологии, както и минимално отделяне на отпадъци и откриване на нови енергийни източници. Екологичната оценка е в три посоки: първата е екологичен преглед, втората е активен диалог и третата - иновации. Корпорациите с добри екологични и социални практики трябва да са и финансово привлекателни, за да привлекат инвестиции.



Oeko Sar Fund, Bank Sarasin & Ciе, Вasel Switzerland

Банката оценява екологичното представяне за нуждите на своя собствен екофонд. Системата е разработена от екологичния консултант Ellipson Ltd Basel. В детайлирана седеметапна процедура се оценяват четири направления на екологичното представяне: продуктът/услугата, екостратегията, екологичната мениджмънт система и процесът на работа. Корпорациите са разделени според влиянието им върху околната среда - ниско, средно и високо. Употребява се комплекс от критерии, който включва и етични норми. Използваните материали са фирмени доклади, интервюта на мениджърите, база данни от статии във вестниците, информация от Greenpeace и въпросници.



Swedish Environmental Research Institute (IVL), Stockholm Sweden

Научна инициатива. Анализирани са корпорации с принос към глобалните проблеми като: климатични промени, отпадъци, озонов проблем, снабдителна верига, преустройване на заводите, връзки с местни органи на властта.

Целеви потребители са застрахователите, кредиторите, акционерите, корпоративния сектор.

Oekom Environmental Rating System, Oeko-Invest, Munich Germany

Системата оценява предимно малки немски компании. Оценката е в три полета: екологичен мениджмънт; развитие на продукти и услуги; екологични данни. Първото поле е със значение 25%, второто с 50%, третото с 25%. Всяко поле се оценява от -5 до +5. Клас 0 са тези, които отговарят на законовите норми. По поръчка на Bank of Switzerland e разработена и норма за оценка и на големи компании. Информацията се набира от въпросници от 30 страници в комбинация с фирмени отчети, интервюта с мениджъри и мнения на трети страни. Главен клиент е Oeko Capital Live Insurance Company Munich. Потребители: инвестиционни фондове, застрахователни компании и банки, инвеститори и потребители, консултантски компании.


Системи, които включват оценка на природни и етични измерения
Clerical Medical Evergreen Fund, the Evergreen Trust, UK

Инвестира в компании с голям принос за подобрението на околната среда. Стреми се да избягва компании, заети с тестове на животни, продукция, дистрибуция и продажба на кожи от диви животни, химически компании, нанасящи щети на озоновия слой, доставчици на тропическа дървесина, тютюнопроизводители и т.н. Информацията за английските компании се получава от EIRIS.



Index of Environmental Friendliness, Statistics Finland/EUROSAT

Правителствена инициатива с нетърговска цел. Рейтинг на финландски компании, които в голяма степен допринасят за нарастването на някои глобални проблеми, като парниковия ефект, озоновата дупка, изчерпването на природни ресурси и др.



Jupiter Tyndall Merlin Funds (subsidiary of Jupiter Tyndall Group PLC), UK

Много важен инвестиционен критерий. Фондовите мениджъри изискват от компаниите детайлен доклад за екологичното и социално представяне на фирмите. Анализът се подкрепя и от други данни и се изготвя пълна "зелена" оценка на компанията. Стремежът е да се съпоставят добрите и лошите аспекти във фирмената дейност и да се насърчават високите стандарти и позитивните аспекти на корпоративното поведение.

Изчерпване на енергийните източници и т.н. Информацията се базира на данни от Шведското статистическо бюро.

The Natural Step Top 30-list

Това е консултантска компания която изготвя рейтинг на 30 шведски индустриални компании, подходящи за включване в екологичен фонд. Три аспекта в дейността на фирмите са обект на анализ: развитието и потенциалът на индустрията; потенциалът на компанията да посрещне бъдещите нужди на клиентите и властите; стратегическият подход на компанията.


4. Предимства и степен на надеждност на екологичния рейтинг


Потенциални ползи и предимства на използването на различни рейтинг системи:

  • предлагане на лесни възможности за сравняване на фирмите във и извън рамките на индустрията и дори държавните граници;

  • определяне размера на екологичния риск в контекста на ресурсите, необходими на фирмата да се справи с риска и да открие нови екологични ползи;

  • добро средство за мониторинг на прогреса на фирмите;

  • даване възможност на финансовия сектор да разграничава нива на риска, които доскоро бяха неразграничими;

  • ново признание на финансовите пазари и предимство в сравнение с конкурентите за фирми инвестирали в нови по-чисти технологии;

  • предимство на мултинационалните корпорации с екологично самосъзнание,търсещи нов терен за инвестиции по света;

  • упълномощаване на финансовите институции да задоволяват акционерите с високи екологични претенции.

Все още няма достатъчно опит от оценка на екологичното представяне на фирмите или от използването на резултатите, за да се разбере дали тези ползи са действително налице при сегашното състояние на системите.

Рейтинг системите, които се фокусират на екоефективността на фирмите, все още се борят да докажат връзката между екологично и финансово представяне. Съществуват обаче следните три проблема:



  • Екоефикасността като компонент на фирмената стратегия все още не е достатъчно разпространена.

  • Проблемът на измерването. Не съществува стандартен индикатор на екологичното представяне.

  • Проблемът за изолирането. Екологичното измерение все още не може да се изолира изцяло.

Списъкът на критериите е различен по своето естество и конкретност, еднаква е само амбицията да се идентифицира и оцени екологичният риск. Би било интересно да се сравнят различните подходи като се сравни изготвеният от тях рейтинг.

Повечето рейтинг системи са насочени към няколко типа финансови потребители: кредитори, инвеститори, застрахователи и т.н. Оценяването на екологичния риск е скъп процес, така че не е лишено от смисъл обобщаването на резултатите за по-широк кръг потребители. Тази обобщеност е причина и за слабата признателност от страна на финансовите институции, тъй като различните измерения на системата не са релевантни за специфичните финансови институции. Например емисиите на един обект имат различни значения за следните финансови потребители:



  • за банката - могат да намалят стойността на актива, което да доведе до провал на компанията и невъзможност да върне заема;

  • за застрахователя - може да се изиска да покрие съдебни разходи и разходи за почистване;

  • инвеститорът може да потърси отговорност от виновния служител, защото може да се понесат загуби на доходи от инвестицията;

  • за корпорацията - може да последва понижаване на обществения рейтинг и вследствие намаляване на приходите от продажби, оскъпяване на застраховката и др.

За преодоляване на тази бариера се въвеждат схеми за различните потребители.

Важен фактор за стойността на рейтинга е информацията, на която той се позовава. Надеждна ли е тя? Изготвянето на въпросници също създава известни проблеми (подходящ дизайн, за да се попълнят, и то от компетентния служител). И каква е стойността на екологичния доклад? Дали това са сериозни оценки, които доказват отговорен подход на корпорацията, или просто загуба на време и маркиране на активност? Освен това информационните източници варират според особеностите на конкретната държава. Това прави още по-трудно развитието на европейска система с различните стандарти и изисквания.

Трудност в екологичната оценка представлява и обстоятелството доколко правилна е презумпцията за потенциалните екологични задължения. Те зависят от националната нормативна база, която пък се влияе от научни доказателства, които може да са неточни или да съдържат чисто субективни оценки.

Има известна доза субективност в съществуващите схеми, включително в тези, които претендират да са базирани на компютърни модели и математически схеми. Винаги е възможно субективно да се селектират и структурират някои измерения на схемата, оценителният метод, и формулирането на въпросниците и т.н. В определена степен субективността може да е неизбежна, но надеждността на рейтинг системите се увеличава при постигане на по-голяма яснота и прозрачност и чрез увеличаване качеството на въвежданите данни.


5. Проблеми относно сравнимостта на данните и доверието в екологичния рейтинг


Едно от изискванията за проследяване на екологичното представяне е наличието на непрекъснат поток от надеждна информация. Източниците на тази информация варират според държавата, в която компанията оперира. Различните стандарти за докладване означават и трудности при изграждането на общоевропейски системи.

Има няколко важни въпроса изброени по-долу, които засягат сравнимостта на корпоративното екологично представяне.



  • Как можем да сравним различните екологични проблеми помежду си? Например: как да сравним влиянието върху екологичната среда от използването на 1 тон изкуствени торове с влиянието от използването на 1 хектар селскостопанска земя за промишлени цели? Кое следва да се отчете с приоритет? Въпреки това вече са поети инициативи в тази насока например от Statistic Finland. Има и нещо друго: степента на влияние върху околната среда зависи и от физическите, социалните и икономическите фактори. Например емисиите на някои парникови газове могат да предизвикат по-тежки последици в район със скална основа от гранит, отколкото в район с варовик. Също и влиянието върху човешкото здраве ще е в зависимост от развитието на здравеопазването и общия статус на здравето в популацията.

  • Как да сравним екологичния статус в различните сектори на индустрията? Директното влияние върху околната среда на сектора на услугите е винаги по-малко от влиянието на производствената дейност на фирмите.

  • Как да се сравнят индустрии, различни по размер? Според екологичното влияние на единица приход, на един работник или на единица продукция?

  • Къде са границите на системата? Някои компании ще бъдат оценени по-високо, защото ангажират външни лица за някои свои дейности, без които така или иначе промишленият процес е невъзможен. Как да се търси отговорност за екологичното влияние на подразделенията и доставчиците на фирмата?

  • Как да се предположат потенциалните екологични задължения на компанията? Те зависят от нормативната база, която пък може да се повлияе от неточна научна оценка или субективни ценности.

  • Доколко е надеждна информацията, която се ползва при изготвянето на рейтинга? Много често се използват въпросници, което внася субективен елемент в интерпретацията на въпросите и отговорите.

Посочените проблеми и трудности винаги трябва да се вземат под внимание при изграждането на системи за оценка на корпоративното екологично представяне.

Повечето големи корпорации разполагат с количествена информация на своето екологично представяне, но малко използват стандартизирани индикатори, позволяващи сравнение между фирмите. Тази липса на сравнимост значително намалява полезността за акционерите. Ключовите индикатори за екологично представяне трябва да се унифицират, поне в рамките на една индустрия. Трябва да се стандартизира не само това, какво се измерва, а и как се измерва, за да е достатъчно надеждна информацията.

Различията между индустриите и между отделните фирми правят почти невъзможно сравняването на корпоративните екологични доклади.

Например прогресът, направен от мултинационалните компании при изготвянето на доклади, може да бъде в известна степен бариера за малките фирми, за които изготвянето на доклад (например в размер от 20 – 40 страници) може да се стори ненужен и безсмислен процес. Не би трябвало да се сравнява докладът на мултинационална компания със стотици терени с доклада на малка фирма само с един обект.

Много трудно е и сравняването на отделни рейтинг системи. Амбицията на различните методологии не е една и съща. Няма и яснота за това, как са изградени системите. Това води до ниско доверие в екологичния рейтинг като цяло. Освен това видовете влияние върху околната среда са много и не могат да се сравнят с една мярка. А сравнението на отделните критерии е субективен фактор.

Както екологичният рейтинг, така и екологичните доклади се радват на сравнително малко доверие най-вече заради факта, че липсва сравняемост и не е ясно доколко са надеждни. Доверието в екологичните доклади може да се повиши при по-голяма прозрачност и по-балансирани оценки в доклада. Подобрение може да се постигне и чрез комуникативна стратегия, която включва повече диалог с акционерите и партньорите.

Сегашните екологични рейтинг системи се считат ненадеждни дори и заради факта, че статистически погледнато използваната в тях информация е твърде недостатъчна. Доверието в системата може да се повиши, ако се внесе яснота в това как точно са изградени те и ако се използват изчерпателни и високостойностни данни за екологичното представяне.

Посочването в изследването на голям брой институции, които се опитват да внедряват в практиката екологичния рейтинг и съществуването едновременно с това на множество проблеми не е случайно. Независимо от огромния теоретичен, методологичен и интелектуален капацитет на тези организации остават нерешени много конкретни задачи. Според автора на изследването основният проблем се състои в обективната трудност с една конкретна количествена мярка, в случая рейтинг, да се даде оценка на динамично множество качествено дефинирани явления и техните стойности. В тази връзка може да се очаква, че оценката на нематериалните активи ще бъде едно от основните предизвикателства пред икономическата наука в бъдеще.



В заключение на изследването закономерно възниква въпросът доколко тези практики намират приложение в България. За съжаление отговорът не може да бъде положителен. Екологичният рейтинг в настоящия момент се възприема преди всичко като теоретична финансова иновация. Този извод е напълно естествен, като се има предвид, че голяма част от българските фирми дори не разполагат с необходимата информация за приложимите екологични стандарти относно тяхната дейност. Ако обаче това отношение се запази, българската икономика ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, особено след приемането на страната в Европейския съюз. Без съмнение те ще поставят на изпитание нейната конкурентоспособност и ще ограничават достъпа й до европейските пазари. Въпросите засега са повече от отговорите и изискват бързи решения.

1 Източници: European Environment Agency, Kongres Nytorv 6, Copenhagen K, Denmark; Green Alliance 40 Buckingham Palace Road London UK; Environmental Bankers Assoication, 510 King St., Suite 410, Alexandria, VA, USA.


Каталог: alternativi -> br2
br2 -> Работната хипотеза – концептуална сърцевина на научното изследване
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br2 -> Приложение на съвременните модели за оценка на цели предприятия в България
br2 -> Икономическа и нормативна пътна карта на българските медии по маршрут евроинтеграция”
br2 -> Новата парадигма на диалога фирма – обкръжаваща среда
br2 -> Социологическото образование в икономическите
br2 -> Начало на социологическото познание и на социологията като наука в българия
br2 -> Научно изследване с ръководител проф д. ик н. Бистра Боева
br2 -> Проф д. ист н. Трендафил Митев унсс, катедра „Политология”
br2 -> Роля на зелените сертификати при стимулиране използването на възобновяеми енергийни източници


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница