Екологична информация за преценяване на необходимостта от овос

Нов участък

Инженерно-геоложките проучвания сочат възможност за изпълнение на директното трасе и отклоненията. Теренните дадености и инженерно-геоложките проучвания са били условие за разделяне на обекта на пет участъка.

Разработени са проекти за технологично изпълнение на високи насипи (шест пункта с отчитане ниво на високи води) и дълбоки изкопи (седем пункта).

Проектно сигурността на пътя е доказана. Спазването на технологичните изисквания и организацията на строителството за изпълнение на проекта гарантира неговата сигурност.

Рискът в експлоатационни условия е свързан с трафика по директното трасе. Рискът от транспортни инциденти е с опасност освен за живота и здравето на пътуващите, но и с опасност от замърсяване на води и почви при аварийни разливи. За предотвратяване на замърсяване окопите са предвидени бетонирани.

За осигуряване на безопасността на движението е разработен проект за организация на движението, който отговаря на българските и на европейските изисквания съгласно нормативните уредби.

За всички планирани строителни работи са изготвени подробни ведомости и количествени сметки.
8. Схема на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура

Проектът е разработен още през 1999г. Алтернативите по местоположение са разглеждани в Предварителните проучвания и в Предварителния доклад за ОВОС. Окончателното трасе, което е утвърдено от ЕТИС на ГУП и ВЕЕС на МОСВ, е както следва:

• 
  Участък в рехабилитация – по съществуващото трасе;
  
• 
  Нов участък- комбинация от разглежданите варианти, съобразен с най-подходящи инженерни решения за релефа, възможно максимално избягване на конфликти с населените места, защитено от високите води на поройни реки като р.Върбица, с възможност за сигурна и безопасна експлоатация. С оглед на посочените предимства този вариант е най-приемлив за опазване на околната среда (размер на засегнати земи, въздействие върху населението, качество на водите на р.Върбица и притоците й и др.) и икономически оправдано.
  

Път І-5 е линеен обект и строителството ще напредва по трасето на пътя. Наличието на обработваеми земеделски земи предлага черни селскостопански пътища, които могат да се използват по време на строителството. До всички населени места в близост до пътя (чиито землища се засягат) има развити пътища при различно състояние на пътната настилка (асфалтова при с.Върбен, чакълирана при с.Градинка).

Инвестиционното предложение предвижда извършване на реконструкция на засегнати от реализирането на път Е-85 (І-5) „Кърджали-Подкова” от км 342+639,41 дож км 367 +427 и пътна връзка „Фотиново” от км 0+000 до км 2+368 съществуващи подземни и надземни инженерни съоръжения на техническата инфраструктура като тръбопроводи, електропроводи 20 кV, ТТ кабели, мрежи НН и водопроводи.

Изпълнението на път І-5 е предвидено в един етап. Към началото на строителството в строителния график ще се заложи времетраенето на изпълнение на обекта като цяло и на отделните участъци.

По време на експлоатацията на пътя периодично ще се извършват ремонтни работи и рехабилитация. Закриване на пътя не се предвижда, поради което не са заплануват дейности свързани със закриване на обекта.

Възприетата технология и организация на строителството е последователно изпълнение на отделни участъци на пътя като всеки участък се завършва окончателно, включително рекултивацията. Работните процеси в близост до двете населени места с.Градинка и махала Масларово на с.Върбен се изпълняват само през деня.

Наличието на значителен брой археологически обекти по и в близост до трасето (14 на брой) крие опасност от забавяне на строителството поради това, че е възможно тяхното картиране и изнасяне за експониране на намерените находки да не стане до началото на строителството на пътя (съгласно Закона за паметниците на културата е необходимо провеждане на необходимите проучвателни дейности, картиране и изнасяне, през което време строителството в участъка се спира).

Малките съоръжения – водостоци и подпорни стени, се изпълняват последователно по трасето. Мостовете се изграждат по специално разработена организация на строителството.

Използваните природни ресурси по време на строителство и експлоатация са: Материалите за реконструкцията на пътния участък са: несортиран трошен камък, битумизиран трошен камък, неплътен и плътен асфалтобетон, бетон за съоръженията, армировки и материали за пълнеж и насип. Те ще бъдат доставени от производители в гр.Кърджали (в зависимост от преценката на строителя, възможно и от гр.Момчилград).

По време на строителството и експлоатацията на пътя не се предвижда използването на други природни ресурси.

Предвижда се площадката за поддръжка при експлоатация при вливането на р.Джебелска в р.Върбица да е и строителна площадка за временно съхранение на строителни материали и суровини.

При зимни условия на площадката за поддръжка се осигуряват ежегодно необходимите количества пясък, луга и др.

Транспортът е осигурен от всички населени места, източници на строителни материали и суровини в района към пътното трасе.

За целия обект са изготвени подробни ведомости, количествени сметки, обобщена количествена сметка в съответните таблици, включени в обяснителните записки към техническия проект.
12. Генерирани отпадъци – видове, количества и начин на третиране

При извършването на строителните работи ще се генерират строителни, битови и опасни отпадъци. Съгласно класификацията по Наредба №3 от 2004г. за класификация на отпадъците (обн. ДВ, бр. 44 от 2004 г.) генерираните отпадъци са със следните кодове:

• 
  Бетон- код 17. 01. 01;
  
• 
  Асфалтови смеси- код 17. 03. 02;
  
• 
  Желязо и стомана – код 17. 04. 05;
  
• 
  Изкопани земни маси – код 17 05 04 и 17 05 06;
  
• 
  Битови отпадъци - код 20.03.01;
  

Отпадъците с характер на строителни отпадъци трябва да се предават на специализирана фирма с разрешение за дейности с подобни отпадъци. Депонирането на такива отпадъци става на депо, определено от общината.

Генерираните битови отпадъци трябва да се депонират по общия ред на депо за ТБО.

• 
  20 03 01 смесени битови отпадъци;
  
• 
  20 01 08 биоразградими отпадъци (хранителни остатъци);
  
• 
  20 01 30 перилни и почистващи препарати.
  

• 
  асфалтови смеси- код 17.03.01*;
  

• 
  опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества- код 15.01.10 *;
  
• 
  нехлорирани моторни, смазочни масла за зъбни предавки- код 13.02.05*;
  
• 
  филтърни материали, абсорбенти, кърпи за изтриване и и др. замърсени с опасни вещества – код 15.02.02*.
  

1.Създаване на добра организация на работа и добра трудова и технологична дисциплина за да не се допуска извършването на дейности извън определените граници на обекта;

2. Хумусът от засегнатиге площи да се изземе и съхрани на определено място в близост до обекта като се спазват изискванията на чл.15, ал.1 т.1, 3 и 4 и ал. 2 на Закона за почвите (ДВ, бр.89 от 2007 г). Изкопаните земни маси да се депонират отделно от хумуса и да се вложат при изграждането на крайпътните съоръжения и при вертикалната планировка на терените около участъка. След приключване на строителството депонирания хумус да се използва за рекултивация на нарушените терени около трасето на пътя. Излишните количества от хумус и земни маси след приключването на обекта да се предоставят на общинските администрации по райони за рекултивация на други терени;

3. Образуваните строителни отпадъци фирмата – изпълнител на обекта трябва да събира на определено място върху площадката и да не се допуска замърсяване на околните терени с тях. При завършване на строителството фирмата отговаря за създаването на организация за извозването им при спазване на изискванията на ЗУО;

4. При изграждането на отводнителните съоръжения в участъка да не се допуска замърсяване на земите и почвите в района от течащите повърхностни води от трасето на пътя;

5. Движението на автомобили и строителна механизация на фирмата – изпълнител да бъде сведено до минимум през населените места като се създаде строга организация на работата им.

1. При зимното поддържане на пътя да не се използват вещества увреждащи околната среда;

2. Да се поддържат в изправност отводнителните съоръжения за да не се допуска преливане в околните терени и предизвикване на ерозия на почвата на прилежащите територии.

3. Около приемниците на водите от отводнителните съоръжения да се изградят предпазни огради за недопускане на злополуки с хора и животни.

4. Поне веднъж годишно да се прави ревизия на отводнителните и приемни съоръжения от специализираните организации и да се отстраняват своевременно констатираните повреди и образуваните утайки и отпадъци.
14. Други дейности, свързани с инвестиционното предложение

На обекта е извършена проверка относно хоризонталните и вертикални габарити на съществуващите инженерни съоръжения. Данните са отразени в отделна проектна документация. Нарушаващите габарита на пътя съоръжения ще се реконструират.

Реализирането на ИП изисква извършване на отчуждаване на нови терен. Общата площ за промяна на предназначението е 0.584дка земеделски земи и 0,813дка земя от горския фонд .

Засегнатите площи са частни и общинско- публични по отношение на земеделските земи, държавно-частни по отношение на горските площи и водни площи държавно-частна собственост.

Инвестиционното предложение предвижда извършване на реконструкция на засегнати от реализирането на път Е-85 (І-5) „Кърджали-Подкова” от км 343+200 до км 367 +427 и пътна връзка „Фотиново” от км 0+000 до км 2+368 съществуващи подземни и надземни инженерни съоръжения на техническата инфраструктура като тръбопроводи, електропроводи 20 кV, ТТ кабели, мрежи НН и водопроводи, попадащи на територията на три общини и девет землища:

• 
  община Момчилград със землищана селата: Върхари, Седлари, Садовица, Загорско и Птичар;
  
• 
  община Джебел – с. Великденче и
  
• 
  община Кирково и землищата на селата: Върбен, Островец и Хаджийско.
  

По отношение на водите , препоръчваме изискване на актуализирана писмена информация от съответните оторизирани институции – ВИК дружеството за учредени и/или засегнати СОЗ, както и от Басейнова дирекция – Източнобеломорски район за издадени разрешителни за водоползване, и ползване на воден обект, във връзка с изграждането на мостови конструкции над река Върбица и притоците й.

По време на строителството ще има замърсяване на въздуха от емисиите от строителната техника и шумови въздействия върху ограничени територии в района.

По време на експлоатацията вследствие подобряване на условията за движение в известна степен ще намалеят вредните емисии и шумовото въздействие в сравнение с досегашното положение. Незначителният и временен дискомфорт по време на строителството ще се компенсира с ползите след приключването на строителството.
17. Риск от инциденти

Характерът на извършваното строителство няма да създаде сериозен риск от аварийно замърсяване или увреждане на околната среда. За да не се допускат условия за увреждане на ОС фирмата-изпълнител трябва да създаде отлична организация на извършваните строителни работи и преди всичко безаварийна работа на строителната механизация. При евентуални аварии на автомобили и строителна техника е препоръчително допуснатите замърсявания с опасни вещества на площадката да бъде отстранени своевременно за да се предотврати замърсяване на прилежащите територии. На обекта няма да се съхраняват опасни вещества с изключение на влаганите по технология материали. Опаковките от използваните опасни вещества и другите такива, образувани на обекта, трябва да се събират по изискванията на закона и своевременно предавани на фирма с разрешително за дейности с опасни отпадъци.

По време на експлоатацията следва да се спазват правилата за движение и изискванията за превоз на опасни, извънгабаритни и други специални товари.
ІІІ. Местоположение на инвестиционното предложение

1.План, карти и снимки, показващи границите на ИП, даващи информация за физическите, природните и антропогенни характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа

Пътят преминава по съществуващо реконструирано трасе и по ново трасе. Инвестиционното предложение предвижда извършване на реконструкция на засегнати от реализирането на път Е-85 (І-5) „Кърджали-Подкова” от км 343+200 до км 367 +427 и пътна връзка „Фотиново” от км 0+000 до км 2+368 съществуващи подземни и надземни инженерни съоръжения на техническата инфраструктура като тръбопроводи, електропроводи 20 кV, ТТ кабели, мрежи НН и водопроводи.

В зоната на влияние няма обекти от Националната екологична мрежа.

В приложенията са представени ситуационните решения на трасето.

Трасето на пътя следва по цялото си протежение р.Върбица. В значителна част е в речната тераса, която е заета от обработваеми селскостопански земи и мери и пасища. В останалата част теренът е хълмист, залесен основно с храсти и култури от черен бор.

Трасето на път І-5 е прокарано така, че да не засяга населени места (с изключение на с.Градинка и махала Масларово на с.Върбен) и да не разделя земеделски земи. Спазени са всички изисквания към път І клас относно развитие на вертикални и хоризонтални криви и наклони.
3.Зониране или земеползване съобразно одобрените планове.

Реализацията на ИП няма да предизвика отрицателно влияние и не се налагат промени на земеползването на териториите около пътя.

Трасето на път І-5 “Кърджали-Подкова” е извън защитени територии по Натура 2000 ЗЗ “Родопи Източни” и ЗЗ “Студен кладенец”. Всички останали защитени природни територии (резервати, природни забележителности) са на отстояние над 10 km от трасето.

Преценката на експертите е, че ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания и популации на видове, предмет на опазване в двете ЗЗ „Родопи Източни” и ЗЗ“Студен кладенец”.

Съгласно Заповед № РД – 970/2003 г. за определяне на чувствителните зони във водните обекти, както и на основание на чл.12 от Наредба №6 / 09.11.2000 г. за емисионни норми, за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ, бр.97/2000 г.), част от река Върбица се определя като чувствителна зона. Това е участъкът от реката след с. Бенковски до вливането й в язовир Студен кладенец, съответно водно тяло - река Върбица и притоците от град Златоград до устие. Основна цел, заложени в ПУРБ по отношение на предприемане на мерки за подобряване на екологичното състояние на посоченото водно тяло, e намаляване на биогенното замърсяване от градски отпадни води (в съответствие с изискванията на Директива 91/271/EC).

На територията на обекта няма регистрирани уязвими зони. Посочената информация е в съответствие със Заповед № РД -930/25.10.2010 г. за определяне на водите, които са замърсени и застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници и уязвимите зони, в които водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници. Посочените в ПУРБ резултати показват, че няма превишени стойности на нитрати на изследваните пунктове.

На територията на ИП няма учредени зони за рекреация и зони за къпане. Най-близко разположени са три зони в границите на големите язовири Кърджали и Студен кладенец. Посочените няма да бъдат засегнати при реализация на заложените дейности.

В поречието на река Върбица не са определени и зони за опазване на икономически значими видове.

Подземните води в района се характеризират в добро екологично и количествено състояние. Чистотата на тези подземните води ги прави годни за използване за водоснабдяване на населени места и промишлени обекти.При km 345+250, km 353+200 и km 353+800 има изградени кладенци за водоснабдяване. Най-близко разположените кладенци са на 40 m и 95 m от оста на пътя. Има очертан пояс “А” (по старата наредба за СОЗ), като при km 345+250 край пътя преминава окоп по границата на зона “А”. Водите се използват за водоснабдяване на градовете Джебел и Момчилград и други селища.

Освен за водоснабдяване, водите на р.Върбица и притоците й в разливната тераса се използват и за напояване. Напояването се извършва както директно от речните течения (от km 364+000 до km 366+000 се напояват от р.Върбица)., така и от изградена ПС при с.Загорско (km 355+100, както и km 356+000).

Във връзка с определяне на регламентирани отстояния на обекта, както и евентуално въздействие върху учредени санитарно-охранителни зони за защита на водите, е необходимо да се спазват съответните забранителни и ограничителни дейности, в учредените пояси на СОЗ, в съответствие с изискванията на Наредба № 3/2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

В съответствие с осъвременяване на оценката препоръчваме инвеститорът да поиска актуална писмена информация от съответните оторизирани институции – ВИК дружеството за учредени СОЗ, както и от Басейнова дирекция за издадени разрешителни за водовземания и ползване на воден обект, във връзка с изграждането на мостови конструкции над река Върбица и притоците й.

След реализацията на ИП параметрите на жизнената среда (качество на атмосферния въздух, шумовото въздействие върху жилищни зони) ще се подобрят, т.к. ще се създадат по-добри условия за движение по пътя.

Няма да се използват природни ресурси в непреработен вид. Трошеният камък и материалите за насипи при реконструкцията на разглеждания пътен участък ще се доставят от съществуващи кариери в района и се класифицират като невъзстановими и широко разпространени природни ресурси.

На територията на трасето са застъпени преди всичко подземни води от поров и пукнатинен тип.

В съответствие с посочената в ПУРБ информация, на територията и в близост до района на проектният участък са регистрирани две подземни водни тела:

1. BG3G000000Q010 Порови води в Кватернер-река Арда ,с обща площ 101 km².

Следва да се отбележи, че съществува хидравлична връзка между речните и подземни води. Подземните ресурси се дренират по протежението на реките и голяма част от тях се оттича като повърхностен отток.

2. BG3G00000Pg028 Пукнатинни води - Източно Родопски Комплекс, с обща площ 3228 km²

Посочените подземни водни тела се използват за питейно-битови и промишлени технологични цели. Според посочените в ПУРБ показатели подземните води се характеризират в добро химическо и количествено състояние. Потенциални точкови източници на замърсяване са действащи депа.

По протежение на трасето са отбелязани 17 водоизточника на подземни води, които са под формата на чешми и две водовземания за питейно-битово водоснабдяване – ПС с шахтови кладенци. Разстоянието от кладенците до трасето на пътя е от 95 m до 235 m. Бъдещият път преминава през пояс Б на водохващанията и за двете помпени станции, което не противоречи на Наредбата за СОЗ. Тези водоизточници също са извън обсега на трасето на пътя.

Ниската степен на залесеност и хълмистият терен определят поройния характер на река Върбица. Значителните отлагания на баластра и пясък в речното й корито я правят източник на изземване на строителни материали. По течението на реката и притоците й има много баластриери.

Анализът на качествата на р.Върбица е представен въз основа на данни от постоянен мониторинг на реката, извършен от ИАОС към МОСВ за периода от 2006 до 2009 г. в пунктове както следва: № 405 при с.Ерма река, № 406 при с.Върли дол, № 2208 след гр.Златоград и № 407 преди язовир “Студен кладенец”.

Информацията за оценката е обобщена в ПУРБ. При формиране на оценката влияние оказва замърсяването на река Ерма – приток на Върбица- от от отпадъчни води от рудниците на Горубсо, при с. Ерма. Участъкът е подложен на постоянно натоварване до Златоград. Това е причина водното тяло от извора на река Върбица до град Златоград да е охарактеризирано с много лош екологичен статус, определен в резултат на лошото химично и биологично състояние.

Обобщено проблемните зони по отношение на водите, в разглеждания участък могат най-общо да се сведат до флуктоациите в хидрологичния режим на реката, лошия екологичен статус на водите и наличието на баластриери.

Като пресъхваща река за река Върбица са наложени ограничения за издаване на разрешителни за водовземане. Наличието на плитки водоизточници (шахтови кладенци и дренажи) за питейно-битово водоснабдяване е причина за налагане на ограничения и/или забрани в посочения участък за добив на инертни материали.

Други съществени мерки, касаещи територията на ИП, са свързани с въвеждане на забранителен режим за изграждане на мВЕЦ, както и мерки свързани с изграждане на напоителни полета във водосбора на Върбица, и подобряване на напояването.

Предложени са и разработване на мероприятия, свързани със залесяване на бреговете с дървесни видове.

Инвестиционното предложение предвижда извършване на реконструкция на засегнати от реализирането на път Е-85 (І-5) „Кърджали-Подкова” от км 343+200 до км 367 +427 и пътна връзка „Фотиново” от км 0+000 до км 2+368 съществуващи подземни и надземни инженерни съоръжения на техническата инфраструктура като тръбопроводи, електропроводи 20 кV, ТТ кабели, мрежи НН и водопроводи. Това предопределя избора на вариант и няма равностойни алтернативи за друго местоположение на трасето на пътя.

Приетото решение е оптимално съчетание на подобряване на условията на движение при минимални неблагоприятни въздействия върху околната среда.
ІV. Характеристика на потенциалното въздействие (кратко описание на възможните въздействия вследствие реализацията на ИП).

Въздух

Актуалното състояние на атмосферния въздух в гр.Кърджали е разгледано по данни на Националната система за контрол върху качеството на атмосферния въздух за периода 2007, 2008 и 2009 г. (ИАО към МОСВ). Контролират се следните показатели:

- Серен диоксид - средночасови и среднодневни нива;

- Азотен диоксид - средночасови нива;

- Фини прахови частици (ФПЧ);

- Общ суспендиран прах;

- Токсични (тежки) метали - олово, кадмий, никел, арсен;

- Полициклични ароматни въглеводороди (РАН);

Градът е известен с производство на цветни метали. Анализът на базовите данни дават основание за следните изводи и заключения:

- Налице е слаба тенденция за намаляване на замърсяването (с изключение на арсена);

- Превишаването на нормативните нива е под 20%;

- Не може да се очаква съществено влияние върху въздуха на оценявания обект (само в близост до гр.Кърджали) – участък в експлоатация, от страна на атмосферата на гр.Кърджали, поради неговата отдалеченост, сравнително ниски нива на замърсителите и розата на ветровете.

Трафикът по трасетата Кърджали-Джебел и Кърджали-Момчилград е от “слаб” до “среден” и не създава опасност за замърсяване на въздуха в района.

Геоложка основа, релеф и почви

Трасето на пътя Кърджали-Подкова следи по цялото си протежение терасата на река Върбица. Последната преминава през почти пълния набор от палеогенските литостратиграфски единици, разпространени в българската част на Източните Родопи.

Голяма част от трасето на пътя преминава в незаливната тераса на р.Върбица, като най-широко разпространение в района на трасето имат алувиалните наслаги. Те изграждат както речните легла така и речните тераси, чиято височина достига до 10 m. Представя се от песъчливо-чакълни и песъчливо-глинести образувания, чието площно разпространение се увеличава в долинните разширения. Дебелината им варира в широки граници и достига до 10 m. Дебелината на алувия по река Върбица е 5-10 m, а ширината на терасата на места надхвърля 500 m. В долната си част при с.Подкова и с.Кирково ширината на терасата й е между 200 и 300 m.

Делувиални наслаги с малка мощност са се формирали в основата на склоновете на възвишенията и са от песъчливо-глинест материал и раздробен скален материал- предимно от метаморфити.

Районът е със сеизмичност от VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник с Кс = 0,10.

В района западно от гр.Джебел има находище от перлити. Последното е свързано с олигоценския кисел вулканизъм и е привързано към задругата на втория и главно третия кисел вулканизъм. Използват се в строителството, като лек изолационен материал.

Трасето на проектирания път І-5 “Кърджали-Подкова” преминава през канелените излужени горски почви(Hromic Luvisols) и алувиалните и делувиалните наносни почви (Fluvisols), като двата типа многократно се cменят по протежението му.

Канелените излужени горски почви се отнасят към класа Лесивирани и заемат склоновете и билата в района на инвестиционното предложение. Излужените канелени почви имат ясно изразен глинясъл илувиален хоризонт, който достига до 150 cm дълбочина, като глинясването обхваща понякога и част от А-хоризонта. Отлагането на карбонатите е на дълбочина 60-100 cm. Железните хидроокиси не се придвижват по дълбочината на профила, а остават в горните хоризонти и му придават типичното червено-кафяво оцветяване. Механичният състав е разнообразен и е свързан с почвообразуващите скали. Почвите по трасето на пътя са глинесто-песъчливи, средно до силно каменливи, най-често върху пясъчници и андезити.

Съдържанието на хумус е средно до ниско, калият почти липсва, а количеството на усвоим азот и фосфор е незначително.

Реакцията на почвения разтвор е от слабо кисела до слабо алкална (рН – 4,7 до 6,0) и е свързана с количествата на карбонатите по профила.

Почвите по трасето на пътя са под горска и тревна растителност и обработваеми орни площи, засаждани най-често с тютюн (орните площи се отнасят и към т.н. агрогенни видове почви).

Продължителното неправилно стопанисване на площите в района е довело до развитие на интензивни ерозионни процеси. Площната ерозия е достигнала до отнемане на част или напълно на хумусния хоризонт, а на места и на илувиалния. По трасето на пътя се срещат нелесопригодни голини с до 60% открита основна скала.

Земеделските земи са от V категория нагоре, а горскостопанските – от ІХ и Х.

Почвената реакция е от слабо кисела до слабо алкална.

Хумусното съдържание е в зависимост от местоположението на речната тераса, възрастта на почвата и интензивността на почвообразувателния процес и се изменя в широки граници – от 1,5 до 6,0% при целинните почви и от 1 – 3% при обработваемите.

В резултат на намаляване интензивността и честотата на заливане, много често наносните почви се заемат от ливадно-тревна растителност под въздействието на която хумусно-акумулативният хоризонт нараства и се обогатява. Голяма част от тях са превърнати в обработваеми земи, засаждани с различни земеделски култури, както и с горскодървесна растителност – главно тополи. Така алувиално-ливадните почви преминават в категорията “агрогенни”.

Делувиалните почви образуват шлейфове в основата на долинните склонове и много често се срещат като преходни към алувиалните (алувиално-делувиални).

Наносните почви по трасето на пътя са най-често обработваеми, и са предимно от ІV категория. Част от тях (около 50%) са поливни.

Почвите на трасето на пътя не са замърсени от отпадъци. Съдържанието на тежки метали (Pb и Cd), изследвано през 2000 год. на 7 пункта по трасето е под допустимите норми. Не са установени площи засегнати от заблатяване или засоляване.

Води

Река Върбица има разнообразна речна долина – широка речна тераса до с.Градинка и при вливането на р.Джебелска и много стръмни урвести брегове при km 357+200. Трасето пресича река Върбица при km 366+580 , както и няколко нейни притока: р.Читак дере при km 345+360, р.Джебелска при km 356+015, р.Саръяр дере при km 357+220, р. Безименна при km 360+730 и р.Голяма река при km 361+630.

Според Осъвременения ДОВОС се предвижда площадката за поддръжка при експлоатация да е и строителна площадка за временно съхранение на строителни материали и суровини. Посоченото място следва да бъде добре обезопасено, в съответствие с регламентираните изисквания, с цел недопускане на замърсяване на водите на реките с отпадъци и технологични води.

Отчитане на нивото на подземните води в речната тераса на р.Върбица е важна предпоставка за предотвратяване на потенциално замърсяване на подземните води по време на строителството на пътния участък и провеждането на изкопните работи .

Следва да се акцентира върху заложената в проекта сигурност на пътя в експлоатационни условия. За участъка в рехабилитация, пътят е осигурен със следните принадлежности: предпазни огради, окопи, колекторна система, водостоци, тротоари и е извършена диагностика на мостовете. Отчетено е, че само мостът преди разклона за Джебел се нуждае от ремонт.

Пътното трасе е проектирано така, че максимално да се вписва в съществуващия терен. Най-тежките участъци на пътя са при km 349+300 (пресечен терен) и при km 357+200 след р.Саръяр дере, където пътното трасе се врязва в изключително стръмен терен с отвесни скали в близост до р.Върбица

По трасето има изградена колекторна система. Проектът предвижда повдигане на съществуващите дъждоприемни и ревизионни шахти.

Във връзка с изграждане на отводнителните съоръжения са предвидени съответни мероприятия: По отношение на малките съоръжения следва да се посочи, че в участъка за рехабилитация, се оценява състоянието на съществуващите водостоци, като на част от тях не се предвижда реконструкция Съществуващите водостоци се почистват. Не се предвижда реконструкция и изграждане на нови водостоци.

В участъците, свързани с ново строителство са предвидени мероприятия, свързани с отводнителни работи, изграждане на съоръжения и подпорни стени, които се изпълняват последователно по трасето..В новия участък в съответствие с техническите изисквания са предвидени тръбни, правоъгълни и овоидални водостоци. По трасето на пътя водостоците са проектирани през 200 до 300 m, в зависимост от конфигурацията на терена.

Основни дейности, които биха довели до потенциални въздействия върху водните обекти са изграждането на мостови конструкции на река Върбица и притоците й - р.Читак дере, р.Саръяр дере, р.Джебелска, р.Безименна и р.Голяма река, Предвидено е мостовете да се изграждат по специално разработена организация на строителството.

Друти елементи от техническата инфраструктура, касаещи водите, които биха могли да бъдат засегнати при неспазване на техническите и нормативни изисквания са свързани с пресичане на 14 тръбопроводи, 7 водопроводи и една нова помпена станция (Вж. Табл. 2.4.1).

За участъците, в които ще се реализира ново строителство инженерно-геоложките проучвания показват възможност за изпълнение на директното трасе и отклоненията. Теренните дадености и инженерно-геоложките проучвания са предпоставка за разделяне на обекта на пет участъка. Разработени са проекти за технологично изпълнение на високи насипи (шест пункта с отчитане ниво на високи води) и дълбоки изкопи (седем пункта).

При експлоатация на трасето следва да се вземе под внимание, че при аварийни разливи и непредвидени транспортни инциденти възниква реален риск от замърсяване на водите и почвите в района. Като се има предвид директното пресичане на водни обекти, както и близостта на трасето, проектирано успоредно на река Върбица се налага разработването на предохранителни мероприятия. Такива например са предвиденото изграждане на бетонирани окопи.

Водопотреблението по време на строителството е свързано с използване на води за питейни (бутилирани, водоноски, чешми) и технологични нужди. Водите, необходими за технологичните процеси и за оросяване при изкопите, насипите и транспорта в двата участъка – за рехабилитация и в новата част ще се осигуряват от р.Върбица и притоците й. По време на експлоатация използването на води за технически нужди (при инциденти и ремонт) е епизодично и е в незначителни обеми. Общият размер на използваните по време на строителство води не се очаква да нарушава режима на оттока на водоизточниците.

Въздействията върху естественото състояние на речните корита на р.Върбица и притоците й реално са в в участъците, в които речните течения се преодоляват с мостове.По време на строителство промяна в речните корита настъпват от натрупване на материали, носени от реката, и отлагане на наноси около устоите, което налага тяхното своевременно отстраняване от строителя, за да не се намалява проводимостта на реките. По време на експлоатация промените в речните корита ще окажат влияние главно около мостовете и се изразяват като резултат на непочистените речни легла в района на устоите от отложен материал, носен от реката при високи води.

Основните източници на отпадните води които могат да се формират при строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение са:

1. Отпадни води, образувани в резултат на строителните дейности в района на площадките;

2. Дъждовни и снежни води, отмити от пътното тяло по време на валежи. Тези води могат да бъдат от условно чисти до примесени с петролни и други продукти, образувани в резултат от дейността на автомобилния траспорт;

3. Отпадни води/потоци примесени с разливи от възникнали аварии и инцидентни замърсявания.

Количествата на посочените потоци нямат постоянен характер във времето и се определят в зависимост от натовареността на шосето, сезона, качеството на горивата и честотата на възникване на инцидентни ситуации.

Важен елемент в отводнителната система на инвестиционното предложение е определяне на местата на заустването на отводнителните съоръжения. Това следва да се осъществи в съответствие с план за отводняване, в съответните прилежащи по-големи и по-малки водни тела в района - различни категории водоприемници. Точните прагове за заустване следва да бъдат определени при хидравличното оразмеряване на отводнителната система и съобразени с изискванията на водоприемника за съответната категория, и морфометричната характеристика на водоема.

При изграждане на мостовите съоръжания, конструкциите следва технически да бъде съобразена с основните параметри на водното течение в посочения участък - ширина на дъното на реката, кота на дъно река в пункта на пресичане, надлъжена наклон на реката в участъка.

За предотвратяване на негативни въздействия препоръчваме да не се допуска замърсяване на водите в района по време на строителните дейности, не трябва да се разполагат временните строителни площадки и строителни отпадъци, битови и опасни отпадъци в близост до реката и другите водоеми. Не трябва да се допуска непосредствено заустване на строителни отпадни води в близки водоприемници. При необходимост се препоръчва да се конструират утаители-маслосъбиратели за отстраняване на отпадните горивно-смазочни материали. Да не се допуска разлив на масла и други нефтопродукти от обслужващата строителна техника.

По време на експлоатация, с цел недопускане на замърсяване от залпови разливи и аварии, които могат да доведат до изтичане на петрол, масла и други потенциални замърсители, се препоръчва обезопасяване на участъците чрез изграждането на аварийни резервоари за депониране на замърсителите.

При големите и чувствителни водни тела е препоръчително дъждовните води да не се заустват пряко във водните тела, а да се събират в събиратели-изпарители. Обемът на събирателя трябва да е достатъчен, за да побира дъждовните максимуми.

Важен елемент при подръжката на пътния участък е борбата със заледяването.Тези мероприятия са свързани с натрупване на използваните материали около ръба на настилката, които често затрудняват отвеждането на повърхностните води в отводнителните съоръжения и водят до тяхното замърсяване и затлачване от използване на неподходящи материали. Тези материали следва да се използват съгласно изискванията на техническите правила за подръжка и ремонт на пътищата. Препоръчва се борбата със заледяването в участъците от пътя, които минават покрай водните басейни (пресичането на реката и други стоящи водоеми) да се извършва с опесъчаване. Така ще се предотвари допълнително натоварване на водите с химически елементи.

Предвид неблагоприятната екологична ситуация във водите в района, и възникване на реалната опасност от допълнително натоварване и замърсяване на водите от автомобилният транспорт, е препоръчително да се разработи програма за мониторинг на водите в района, в която да бъде акцентирано върху горещите точки (подмостовите пространства, близко разположени водоеми). В съответствие с посоченото предлагаме в предложената програма за мониторинг да бъдат заложени освен изследвания на основните физикохимични параметри, така също и на биогенните форми (нитрати и фосфати), манган, тежки метали, както и периодичен анализ на водните седименти.

Необходимо е разработването на план за аварийни, кризисни ситуации и залпови замърсявания, и предприемане на мерки за тяхното отстраняване.

Трасето на пътя следва по цялото си протежение р. Върбица. В значителна част е в речната тераса, която е заета от обработваеми селскостопански земи, мери и пасища. В останалата част теренът е хълмист, залесен основно с храсти и култури от черен бор.

Съгласно ботанико-географското райониране на страната, районът на инвестиционното предложение за изграждане на път І-5 “Кърджали-Подкова” е в Европейската широколистна горска област, Македоно-Тракийска провинция, Източно-Родопски окръг. Според схемата на горскорастителното райониране, територията на пътя попада в Южна крайгранична област, подобласт Ардинска, долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, включително и месторастения на ерозирани почви.

Коренната растителност е била ксеротермна, представена от дъбови фитоценози с участие на благун (Quercus fraineti), цер (Q. сerris), космат дъб (Q.pubescens). Много малко от тази растителност е запазена.

Антропогенното въздействие се изразява в деградация на коренната растителност и замяната й с келявгабърови (Carpineta orientalis) биоценози, пасища с преобладаване на драка (Puliurus spina christi), голини и мери с ксеротермни тревни видове като садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dischanitum ischemium), валезийска власатка (Festuca valesiaca), луковичната ливадина (Poa bulbosa) и обикновена полевица (Agrostis capillaris). В състава на тези съобщества са установени и множество медитерански флорни елементи като плюскач (Colutea arlorescens), пурпурна детелина (Trifolium purpurescens), влакнеста чубрица (Satureja pilosa), егейски звездан (Lotus aegeus), бодливоплодна люцерна (Medicago rigidula) и др.

По обезлесените терени с по-големи наклони се развива активна ерозионна дейност. Те са залесени с иглолистни видове, предимно черен бор (Pinus nigra), по-рядко бял бор (Pinus silvestris).

По брега на р.Върбица и нейните по-малки притоци на места се развиват пионерни храстови съобщества от бяла върба (Salix alba), ракита (Salix purpurea) и елша (Alnus glutinosa), в състава на които се срещат единични дървета от черна топола (Populus nigra) и бяла топола (P. аlba). Широко са разпространени и отворените вторични съобщества на метличестия пелин (Artemisia scoparia) и на троскота (Cynodon dactylon).

В района на трасето на път І-5 “Кърджали-Подкова”, се срещат единични екземпляри от растителни видове с консервационна значимост, включени в Приложение 3 на ЗБР, като оливиеров минзухар (Crocus olivieri) - с. Пчеларово, луковична пролетка (Romulea bulbocodium) – с.Фотиново, провансалски салеп (Orchis provincialis) – с.Чакаларово. Около Кърджали, Джебел, Подкова, Момчилград се срещат още Странджанско сапунче (Saponaria stranjensis), вълча ябълка (Aristolochia rotunda), сераделовидно клеоме (Cleome ornithopodioides), азиатска каменоломка (Saxifraga mollis), седефче (Rutara veolens), сбита (парнаска) поветица (Convolvulus boissieri ssp. parnassicus), игликова айважива (Alcanna primuliflora), румелийски трахелиум (Trachelium rumelianum), рилско (планинско) подрумиче (Althemis orbelica). Тези видове са идентифицирани извън общото трасе на пътя. Освен това те нямат значими находища в района, а обилието и покритието им е незначително в сравнение с местообитанията на същите видове в Източните Родопи и страната.

Трасето на проектираният път минава по долината на река Върбица, като пресича самата река Върбица, както и нейните притоци Читак дере, река Джебелска, р. Саръяр дере, р. Безименна и р. Голяма река. В състава на ихтиофауната в поречието на р. Върбица са отбелязани 9 вида: маришка мряна (Barbus cyclolepis), сребриста каракуда (Carassius gibelio), слънчева риба (Lepomis gibbosus), уклей (Alburnus alburnus), речен кефал (Squalius orpheus), обикновена кротушка (Gobio gobio), речен костур (Perca fluviatilis), обикновена горчивка (Rhodeus sericeus), щипок Cobitis strumicae. В цялото поречие на р. Върбица ихтиофауната е повлияна от непостоянния отточен режим с поройни явления и силно изразено лятно-есенно маловодие.

Няма значимите местообитания на безгръбначни в района на трасето на пътя.

В Източните Родопи са установени общо 37 вида земноводни и влечуги. Един от тях е изчезнал от фауната на страната. Това е отровната змия аспида (каменарка), която е намерена само два пъти на територията на страната, като последния път е при Харманли през 1933 год. Останалите 36 вида се разпределят както следва: 11 вида земноводни (3 вида опашати, 8 вида жаби) и 25 вида влечуги (4 вида костенурки, 10 вида гущери, 12 вида змии).

За района на трасето на път І-5 “Кърджали-Подкова“ са възможни 22 вида от разглежданите групи. Освен масовите и повсеместно срещащите се видове (дъждовник
Salamandra salamandra, зелена крастава жаба Epidalea viridis,зелен гущер Lacerta viridis, стенен гущер Podarcis muralis), по-често срещаните са двата вида сухоземни костенурки (шипоопашата - Testudo hermanni, шипобедрена - Testudo graeca) и смока-стрелец (Dolichophis caspius).

Районът на Източни Родопи е характерен с богатото си разнообразие на бозайници. В зоогеографско отношение фауната е от палеарктичен тип с преобладаване на видове предимно от умерените географски ширини. В района се срещат значителен брой видове с южно разпространение за Европа, т.е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика.

Трасето на път І-5 “Кърджали–Подкова” преминава изцяло през Източни Родопи, главно по поречието и долината на р. Върбица, без да засяга защитени местности или защитени зони.

В района на Източни Родопи се срещат около 48 вида бозайници с различен природозащитен статус. От бозайниците 26 вида са включени в приложения на ЗБР: Източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor), Подковонос на Мехели (Rhynolophus mehelyi), малък подковонос (Rhynolophus hipposiderus), Голям подковонос (Rhynolophus ferrumeequinum), Средиземноморски подковонос (Rhynolophus blasii), булдогов прилеп (Tadarida teniotis), Южен подковонос (Rhynolophus euryale), Голям нощник (Myotis myotis), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Дългокрил прилеп (Minioptrus schreibersii), Полунощен прилеп (Eptesicus seretinus), Ръждив вечерник (Nictalus noctua), кафяво прилепче (Pipistrellus pipisrellus), Кафяв дългоухприлеп (Plecotus auritus), Прилепче на Сави (Hypsugo savii), Мустакат нощник (Myotis myotis), Лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), Невестулка (Mustellanivalis), Черен пор(Putorius putorius), Видра (Lutra lutra), Вълк (Canis lupus).

В района на цялото трасе на проектирания път от фауната най-многобройни са птиците (Aves). Обектът попада в една от най-южните части на страната - южната част на Източните Родопи. Трасето на пътя преминава преобладаващо през ниските части на терена, в т.ч. по долината на р. Върбица. Релефът от двете страни на пътя е хълмист, а наклоните на терените – от малки до значителни. Склоновете на планинските дялове са заети, както от гори и храсталачни терени, така и от голи (открити) площи без или и с рядка дървесна растителност сред тях, а също и от каменисти терени и скални масиви. Ниските котловинни и заравнени части са заети предимно от агроландшафти – обработваеми земи, ливади, пасища. В района могат да се отдиференцират три основни типа местообитания (в т.ч. антропогенни и антропогенно повлияни ландшафти) – открити (негорски – вкл. обработваеми и необработваеми земи), горски и храсталачни, и скални. Броят на възможните видовете птици в района на цялото трасе е много голям – може би над 200 вида (по литературни данни). С най-голям брой видове са представени пойните (разр. Passeriformes).

В обхвата на трасето на проектираният път следните видове птици могат да имат евентуално репродуктивни (гнездови) местообитания (това са най-вече размножаващите се и особено размножаващите се ежегодно птици) или важни хранителни стации:

Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.)) - рядко

Бял щъркел (Ciconia ciconia (L.))

Скален орел (Aquila crysaetos (L.)) – прелитащи и кръжащи индивиди

Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm) – прелитащи и кръжащи индивиди

Голям ястреб (Accipiter gentilis (L.))

Малък ястреб (Accipiter nisus (L.))

Обикновен мишелов (Buteo buteo (L.))

Сокол орко (Falco subbuteo L.)

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus L.)

Жълтокрака чайка(Larus cachinans Pallas)

Гривяк(Columba palumbus L.)

Гургулица (Streptopelia turtur (L.)

Обикновена кукувица (Cuculus canorus L.)

Горска ушата сова (Asio otus (L.))

Блатна сова (Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период

Обикновен козодой (Caprimulgus europaeus L.)

Синявица (Coracias garrulus L.)

Обикновен пчелояд (Merops apiaster L.)

Зелен кълвач (Picus viridis L.)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.))

Малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor (L.))

Качулата чучулига (Galerida cristata (L.))

Горска чучулига (Lullula arborea (L.))

Полска чучулига (Alauda arvensis L.)

Червенокръста лястовица (Hirundo dahurica L.)

Градска лястовица (Delichon urbica (L.))

Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea Tunstall)

Бяла стърчиопашка (Motacilla alba alba L.)

Южен славей (Luscinia megarhynchos C. L. Brehm)

Домашна(скална) червеноопашка (Phornicurus ochruros (Gmelin))

Обикновено каменарче (Oenanthe oenanthe (L.))

Изабелово каменарче (Oenanthe isabellina (Guldenstadt))

Кос (черен дрозд) (Turdus merula L.)

Имелов дрозд (Turdus viscivorus L.)

Хвойнов дрозд (Turdus pilaris L.) – през есенно-зимния период

Беловежд дрозд (Turdus iliacus L.) – през есенно-зимния период

Малък маслинов присмехулник (Hippolais pallida (Hemp. & Ehr.))

Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla (L.))

Oбикновено белогушо коприварче(Sylvia communis Latham)

Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca L.)

Елов(сив) певец (Phylloscopus collybita (Vieillot))

Дългоопашат синигер (Aegithalus caudatus (L.))

Лъскавоглав синигер (Parus palustris L.)

Син синигер (Parus caeruleus L.)

Голям синигер (Parus major L.)

Горска зидарка (Sitta europaea L.)

Авлига (Oriolus oriolus (L.))

Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)

Червеноглава сврачка (Lanius senator L.)

Сойка (Garrulus glandarius (L.))

Сврака (Pica pica (L.))

Чавка(гарга) (Corvus monedula L.)

Сива врана (Corvus corone cornix L.)

Гарван-мършар (Corvus corax L.)

Обикновена чинка (Fringilla coelebs L.)

Зеленика (Carduelis chloris (L.))

Кадънка(щиглец) (Carduelis carduelis (L.))

Елшова скатия (Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период

Обикновено конопарче (Acanthis cannabina (L.))

Черешарка (Coccothraustes coccothraustes (L.))

Полска овесарка (Emberiza calandra L.)

Жълта овесарка (Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период.

Видовете, попадащи в Приложение № 2 на ЗБР са: Малка бяла чапла (Egretta garzetta)(единични екземпляри), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Скален орел (Aquila crysaetos)(прелитащи), Малък креслив орел (Aquila pomarina)(прелитащи и кръжащи индивиди), Блатна сова (Asio flammeus)(през есенно-зимния период), Синявица (Coracias garrulus), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio).

В тази част от района на Източните Родопи белият щъркел е регистриран да гнезди на практика изключително в населени места, каквито строежът на пътя не засяга. Проектираният обект ще засегне незначителна част от териториите, които са подходящи като хранителна база за вида (само някои от откритите територии).

От двата вида дневни грабливи птици (разр. Falconiformes) – скален орел и малък креслив орел, в района са регистрирани само прелитащи и кръжащи индивиди. Строежът новото трасе на пътя ще засегне само незначителна част от териториите, които са подходящи като хранителна база за тези 2 вида (само някои от откритите територии) и практически няма да има значение за тях.

При единствения вид нощна граблива птица (разр. Strigiformes) – блатната сова – са регистрирани само зимуващи индивиди, в т.ч. и такива, почиващи през деня на земната повърхност или и по дървесна растителност. Видът в миналото (преди няколко десетилетия) се е размножавал в страната, но в настоящо време се размножава на по-северни от нашата географски ширини.

Реализацията на цялостния проект ще засегне само незначителна част от териториите, които са подходящи за гнездови участъци и като хранителна база (само откритите територии) на посочените видове.

Защитени природни територии

Най-близо разположената точка от ЗЗ “Родопи-Източни” BG 0001032 отстои на 2 km от трасето на пътя в източна посока от страна на десния бряг на р. Върбица.

Язовир “Студен кладенец” (ЗЗ “Студен кладенец” BG 0002013) тангира в опашката си с началото на път І–5 “Кърджали-Подкова”.

Ландшафт

Съгласно ландшафтно-тиположката структура на страната – района е в Южнобългарската планинско-котловинна област, Източно-Родопска подобласт, Джебелско-Мъгленишки район. Включени са общо един клас, един тип и две групи основни ландшафти, както следва: клас – планински ландшафти, тип – ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори, група – ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху вулканити със сравнително малка степен на земеделско усвояване и група ландшафти на нископланински ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенски глинестопесъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Релефът на разглежданата територия е нископланински с надморска височина по трасето на бъдещия път между 250 и 350 m и най-високите върхове в района –“Вейката” (1463 m н.в.) и “Орлица” (1483 m н.в.)

Долината на река Върбица е отбелязана като район с най-чести речни прииждания. Разглежданият район попада в ниско и среднопланинския горски ландшафт.

Най-съществен ландшафтен елемент в разглежданата територия е река Върбица с нейните леви притоци – река Джебелска, Саръяр дере, Безименна и Голяма река, и десен приток река Къзълъч. Техните корита и брегове, обрасли с характерна водолюбива растителност, както и речни тераси покрити със земеделски култури, придават специфика на ландшафта.

Най-малък процент от проучваната територия заемат скалните ландшафти, които са частично покрити с характерна скална растителност.

От векове районът е населен, като селищата са малки, структурирани в махали и органично вкомпонирани в природния ландшафт.

В разглеждания района няма резервати и защитени природни територии.

По трасето на път І-5 няма видимо нерегламентирани депа за отпадъци. Това се отнася и за участъците от трасето в непосредствена близост до населените пунктове (с.Градинка и с.Върбен). Речните корита са също чисти, независимо че терасите в устията на реките притоци на р.Върбица (р.Джебелска) и терасата на самата река Върбица са обработваеми, засети със зеленчукови култури, които изискват присъствие на хора през около 6-7 месеца от годината.

Източник на шум в околната среда е транспортният поток на пътя. Граничните стойности на нивата на шума за различните територии и устройствени зони, регламентирани в цитираната Наредба № 6, и за жилищни територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик, са: ден – 60 dBA; вечер – 55 dBA; нощ – 50 dBA, а за промишлено-складови зони – 70 dBA за ден, вечер и нощ. Трите периода за оценка са: дневен (7,00 h – 19,00 h); вечерен (19,00 h – 23,00 h) и нощен (23,00 h – 7,00 h).

В границите на регулацията на града разглежданият пътен участък минава встрани от жилищни територии, основно покрай промишлени обекти. В близост до трасето на пътя извън регулацията на града няма територии с нормиран шумов режим.

Нивата на шума, излъчван от съществуващия транспортен поток, са под граничната стойност на шума за промишлени територии – 70 dBA.

От km 345+000 до края пътят ще минава по ново трасе. В близост до него понастоящем няма източници на шум. Шумовият фон е естествения фон на средата. При огледа на трасето, на границата на жилищните терени на с.Градинка, откъм бъдещия път е измерено ниво на фонов шум около 40 dBA.

Електроразпределителната мрежа е извън населени места. По бъдещото трасе няма източници на вредни лъчения.

Строителството на големи инфраструктурни обекти с национално и международно значение, какъвто е път І-5 “Кърджали-Подкова”, е съпроводено с неизбежно въздействие върху археологическите паметници по и в близост на трасето. Необратимостта на това въздействие изисква преди започване на строителството да се предприемат всички възможни мерки за опазване на тази част от паметниците на културата, които са застрашени от унищожаване.

В изпълнение на Договор между ГУП и СУ “Климент Охридски” са извършени през 1999 и 2000 год. две теренни обхождания на пътя Джебел-Подкова-Маказа и разклонението Подкова-Фотиново. Регистрирани са общо 40 археологически обекта (по трасето на Кърджали-Подкова 14 обекта), които са застрашени в различна степен. Ето защо, в тези участъци ще бъде наложително присъствието на археолог по време на строителните дейности.

По трасето на пътя не са регистрирани археологически обекти, които да наложат промени в одобрения проект или евентуално да забавят сроковете на строителство. Всички застрашени обекти могат да бъдат проучени в срокове, съобразени с приоритетите на изграждането на пътя.

Реализирането на ИП е свързано с известни неблагоприятни въздействия върху околната среда по време на строителството. Неблагоприятните въздействия по време на експлоатацията ще са по-малки в сравнение със съществуващото положение.

Ще има неблагоприятни въздействия по отношение на въздуха, геоложката основа, почвите, растителния и животински свят, водите, ландшафта, шумови въздействия, от генерираните отпадъци и от използваните опасни вещества. Не се очакват никакви въздействия върху минералното разнообразие и неговите елементи. Няма да има въздействия и върху защитените територии, на единични и групови паметници на културата, както и радиации и генетично модифицирани организми.

Няма да има въздействия и върху защитени територии и защитени зони от НЕМ Натура 2000.

Въздух

За строителството на път І-5 Кърджали-Подкова ще се прилагат технологии и технически средства за тяхното реализиране, които са типични за този вид строителство.

При строителството на обекта ще се извършват следните видове строително-монтажни работи, които са източник на вредни емисии, замърсяващи атмосферния въздух и повишаващи нивото на шум в района:

• 
  направа на изкопи и насипи;
  
• 
  направа на монтажни заварки на стоманените съоръжения;
  
• 
  превозване на материали, кофраж и арматура с бордови коли за превозване на бетон и асфалт;
  
• 
  полагане на бетон и асфалт.
  

При полагането на асфалтовата смес върху пътното платно се отделят летливи органични вещества (ЛОС) и полициклични ароматни въглеводороди (РАН). Емисиите от асфалтова смес ще бъдат само по времето на полагането й, т.е. еднократно.

За доставянето на материали, машини и съоръжения ще се използва гр.Кърджали като най-близък производствен център на бетон, асфалт и готови строителни елементи. Целият транспортен поток ще преминава през първия участък до разклона пред гр.Джебел в проекта за рехабилитация. Необходимо е да се прецени с оглед значимостта на този участък за Момчилград-Джебел кога да бъде завършен – в началото на строителството на пътя или след завършване на новото трасе. Доставянето на строителни материали и техника ще става директно по завършените последователно участъци, каквато е строителната практика.

Предимствата са – най-кратък път на доставка и избягване на нови пътни връзки, следователно и минимални емисии на замърсители. За облекчаване на работата по трасето могат да се използват и съществуващи пътни връзки към него.

Фазата на строителството като цяло е ограничена и няма да окаже значим ефект върху качеството на атмосферния въздух. Избягването на здравния риск за местното население изисква спазване на точен график на строителните работи, съобразени с метеорологичните условия, т.е. да се позволи на естествените способности на атмосферата да се самоочиства. Например, когато има безветрие и въздухът е много замърсен да се преустанови за известен период този тип строителната дейност, за да може замърсяването да се разсее.

Значително намаление на емисиите на вредни вещества може да се очаква, ако по време на строителството се използват строителни машини покриващи изискванията на ДИРЕКТИВА 2002/88/EC допълваща ДИРЕКТИВА 97/68 – мерки за намаление на газообразни и прахови замърсители от двигателите с вътрешно горене, инсталирани на извънпътни и строителни машини.

Източници на замърсяване и шум ще са транспортните средства и строителните машини, които ще се използват при изкопните работи,извозването на строителните материали и съоръжения. За тези дейности ще се използват камиони с товарни платформи, багери, булдозери, автокран и самосвали.

Шумовото натоварване по време на строителството ще е за кратък период, през светлата част на деня и ще окаже временно въздействие върху околната среда в района на обекта.

Изпълнението на тези корекции са свързани с отчуждаване на нужните терени и извършване на различни по обем изкопни и насипни работи, както и за изграждането на предвидените нови съоръжения в района. Реализирането на проекта няма за доведе до допълнително нарушаване на почвата, замърсяване, вкисляване и други деградационни процеси променящи почвеното плодородие. Не се очаква нарушаване или промяна в категорията на прилежащите земи. Извън обхвата на пътя земеползването ще е както до сега.

Всички материали ще се доставят от пресевни инсталации и асфалтови бази в района. Не се препоръчва собствен добив на природни ресурси при рехабилитацията и реконструкцията на пътя.
Води

Потенциални въздействия могат да се възникнат при изграждането на мостовете и са свързани с изкопни, кофражни и бетонови работи на фундаментите. При малките мостове тези дейности ще са концентрирани основно по бреговете. По-значителни влияния се очакват при строителството на по-големите строителни конструкции. Това може да предизвика повишаване на мътността на речните течения като водоприемници на строителните води. Във връзка с посоченото е препоръчително да се изграждат утаители за утаяване на неразтворените частици, след което водите да се изпускат в реките. Поройният характер на реките и естественото съдържание на наноси в тях при интензивни дъждове (които тук са практически целогодишно) определя използването на утаителите само в период на маловодие. При изграждане на строителните конструкции на мостовото съоръжение не трябва да се нарушава възможността за свободно оттичане на водите на река Върбица и притоците й.

При работа на строителната механизация и транспортните коли се очаква разливи на масла и други нефтопродукти. Това налага бърза дезактивация на замърсения почвен слой чрез механично отстраняване и депониране на съответно депо, което приема такива отпадъци. Посочените дейности биха предотвратили замърсяване на водните течения, подземните води и почвите.

По трасето на път І-5 в двата разглеждани участъка има две депа за излишни и негодни за строителство земни и скални маси. Близостта им до р.Върбица и р.Саръяр дере, и големият обем на депонирани материали в тях изисква изпълнение на всички инженерни проверки и спазване на нормативите, за да не се нарушават откосите и постъпването на депониран материал в реките, което би повлияло както върху качеството на водите в реките, така и върху руслоформиращите процеси в тях.

Използването на химически тоалетни ще предотврати потенциално неблагоприятно въздействие върху водните обекти, в резултат на заустване на битово-фекалните води от строителните работници и механизаторите по време на строителство.

В посочения район, в който проектния участък пресича река Върбица и нейните притоци, както и разположените в непосредствена близост отсечки на трасето подземните води са в хидравлична връзка с водите на река Върбица. Това, предполага тяхното покачване при обилни валежи и високи приливни вълни, с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия, свързани със потенциален риск от тяхното замърсяване.

Изграждането на мостовите конструкции ще окажат въздействие и върху хидроморфологичните характеристики на речния участък. Строителството на предвиденият участък, заложен в инвестиционното предложение ще доведе до нарушаване на естествените хидроложки и хидрогеоложки условия в района. Неговото реализиране е свързано с нарушаване на почвено-растителна структура, свързано с изкопни и други строителни дейности, които ще окажат пряко негативно влияние върху количествените и качествени характеристики на водите. Неблагоприятно въздействие ефект ще се отрази и на водната биота.
Растителен свят

Обща площ, предмет на настоящата информация, за промяна предназначението на земи от горския фонд е 0.785 дка, а площта за промяна предназначението на земеделските земи е 0,584 дка. На тези площи са представена производна издънкова горска растителност (келяв габър и драка) обработваеми площи с рудерална растителност и мери. Не се очакват съществени неблагоприятни въздействия върху растителната покривка.

Няма да бъдат засегнати нито пряко, нито косвено типове природни местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР и в Приложение 1 на Директива 92/43 на ЕЕС.

По време на строителството се очаква известно замърсяване на въздуха с вредни емисии на газове при продължителната работа на бензиновите и дизеловите строителни и транспортни машини на отделните строителни участъци. Изчислените емисии и разстоянията на тяхното разсейване не сочат опасност от въздействие върху растителността в прилежащите към трасето земи.

При неконтролирано изхвърляне (складиране) на отпадъците се осигурява свободен достъп на животни и птици до тях. Този свободен достъп до незаконно изхвърлените отпадъци, използването на околната растителност и на самите отпадъци за храна може да доведе до разнасянето на болести и зарази на неопределено разстояние, както и да доведе до смъртта на някои животни и птици.

По време на строителството не се очаква съществено отрицателно въздействие върху популациите от земноводни и влечуги.

Негативно влияние по време на строителството може да се изрази главно в прякото избиване на екземпляри змии при строителните работи, както и прегазване от камиони и др. машини при строежа. Най-застрашени са сухоземните костенурки. Необходимо е тяхното улавяне и преместване на подходящи места далеч от трасето.

Неблагоприятно въздействие върху фауната може да се очаква предимно от:

- Шумово замърсяване – предизвикано от взривни, изкопни, настилко-полагащи и други дейности.

- Безпокойство от засилено човешко присъствие (вибрации, предизвикани от тежка строителна техника, топлинно замърсяване при полагането на пътна асфалтова настилка).

По отношение на бозайниците, реализацията на ИП не се очаква да окаже значително негативно въздействие. Трасето на път І-5 „Кърджали – Подкова” по принцип не преминава през Защитени зони и Защитени природни територии. В по-голямата си част то пресича антропогенно повлияни земеделски земи и е повече в близост до населени места.