Защитена зона (ЗЗ) “Река Вит” BG0000181

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Река Вит” BG0000181са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); степен пор (Mustela eversmannii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); Белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); виюн (Misgurnus fossilis); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 1 % от територията и. Защитената зона включва поречието на р. Вит северно от гр. Плевен, със системата от блата (стари речни корита), алувиални гори и степни льосови съобщества по хълмовете над реката.

Основните заплахи за защитената зона са свързани със замърсяване на водата и бракониерство.
Защитена зона (ЗЗ) “Искърски пролом - Ржана” BG0001042

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Искърски пролом - Ржана” BG0001042 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 6520 Планински сенокосни ливади; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii; 8310 Неблагоустроени пещери; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); Gortyna borelii lunata; лицена (Lycaena dispar); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); Pilemia tigrina. Растения - Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Защитената зона включва част от пролома на река Искър през веригата на Стара планина (Ржана) заедно с долината на един притоците на реката и свързан по долината на по-малка река със склоновете на планината от противоположната на пролома страна на планината. В зоната има добре запазени широколистни гори особено в по-високите части.

Защитената зона е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за Testudo hermanni. Събирането на костенурки за храна и домашни любимци е сериозен проблем. Дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори. Всички стари букови и дъбови гори в района са станали незаконно частни през периода 1995-1996 година и са застрашени от пълно изсичане, въпреки отрицателното мнение на местните хора.
Защитена зона (ЗЗ) “Студена река” BG0000233

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Студена река” BG0000233 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 1340* Континентални солени ливади; 1530* Панонски солени степи и солени блата; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества; 62С0* Понто-Сарматски степи.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - видра (Lutra lutra); лалугер (Spermophilus citellus); степен пор (Mustela eversmannii); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); бисерна мида (Unio crassus); ценагрион (Coenagrion ornatum). Растения - татарско диво зеле (Crambe tataria).

В защитената зона се срещат 2 вида мигриращи птици.

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 7 % от територията и. Защитената зона включва открити и ниски хълмисти области, пасища, ниви, най-вече по долината на р. Студена. Тази долина е заобиколена от хълмове със степна растителност. По поречието се срещат и засолени ливади. Една част от долината е превърната в голям рибарник.

Заплаха за защитената зона представлява нелегалния лов на застрашени видове птици, който може да се срещне във вътрешността на площта на рибарниците. Водното течение на река Студена е изправено. Много от ливадите са частни. Много степни съобщества са изорани. Някои степни съобщества са залесени с култури от акация. Степните съобщества и видове са изолирани в сравнително малки райони или популации.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Златаришка река” BG0000280 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); пъстър пор (Vormela peregusna); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона се срещат 22 вида мигриращи птици.

Скалната основа на защитената зона е съставена от варовици и мергели. Две трети от течението на реката преминава през открити площи, а останалата й част през гористи полуалпийски и планински райони. Характерни за нея са голямата денивелация и бързите течения. В началото си речното корито е скалисто и тясно. Районът около реката след Златарица е по-равнинен и горите са по-малко от тези преди Златарица.

Основните заплахи за защитената зона включват замърсяване на водата, изсичане на крайречната растителност, прекъсване на достъпа чрез препятствия като бентове и др., отклоняване на води при маловодие и бракониерство. Необходимо е да се спре замърсяването и да се наложи строг контрол върху сечта.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Река Белица” BG0000281 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); балканска кротушка (Gobio kessleri); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

На територията на защитената зона се срещат 19 вида мигриращи птици.

Зоната се намира върху варовици и мергели. 30 % от реката преминава през открити площи, а останалата й част през гористи планински и полупланински райони. Характерни за нея са голямата денивелация, бързите течения и скалистото корито.

Основните заплахи свързани със защитената зона са замърсяване на водата, изсичане на крайбрежната растителност, прекъсване на достъпа чрез препятствия като бентове, отклоняване на води при маловодие, и бракониерство. Необходимо е да се преустанови замърсяването и да се наложи строга забрана върху сечта.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Емен” BG0000216 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 6240* Субпанонски степни тревни съобщества; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 91Н0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - малък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); балканска кротушка (Gobio uranoscopus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis). Растения - Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 5 % от територията и. Защитената зона включва карстовата долина на р. Негованка с дълбок каньон, водопади, пещери и ксеротермни гори.

Основни заплахи за зоната са промяната на водния режим (включително ВЕЦ), кариерите за варовик, увеличаването на туристическата инвазия.
Защитена зона (ЗЗ) “Централен Балкан” BG0000494

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Централен Балкан” BG0000494 (съвпадаща с националния парк Централен Балкан) са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3160 Естествени дистрофни езера; 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества; 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества; 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества; 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините; 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6520 Планински сенокосни ливади; 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища; 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове; 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii; 8310 Неблагоустроени пещери; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91BA Мизийски гори от обикновена ела; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа; 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea); 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор; 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); главоч (Cottus gobio); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides); одонтоподизма (Odontopodisma rubripes); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); полиоматус (Polyommatus eroides); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); осмодерма (Osmoderma eremita); алпийска розалиа (Rosalia alpina). Растения - карпатска тоция (Tozzia carpathica); Dicranum viride; Drepanocladus vernicosus.

Влажните ливади, мезофилните ливади заемат 20 % от територията на защитената зона.

В защитената зона преобладава планински релеф, отличаващ се със стръмни склонове. Денивелацията в границите на парка е 1900 м. Ясно са изразени 4 височинни пояси, а в най-високите части са формирани местообитания от алпийски тип. В зоната на горите преобладават вековните букови гори (40 % от парковата площ), а във високопланинската зона ерикоидните храсти с преобладаване на сибирска хвойна (Juniperus sibirica) и мезофилните ливади (също 40%). Северните склонове са покрити с гори и там са отчетени най-високите валежи в страната (1200-1360 мм). Южните склонове са скалисти, много стръмни, прорязани от ждрела. Територията на парка е изградена от магмени плутонични тела, седиментни и метаморфни скали с допалеозойска, мезозойска и палеогенска възраст. Приблизително в една четвърт от територията на горския фонд основната скала е гранит.

Основните заплахи за защитената територия са свързани с:

• 
  незаконната сеч, главно по периферията на парка и на по-достъпни места. В повечето случаи количествата добита дървесина са малки.
  
• 
  незаконния лов. Нивото но бракониерството след 1999 г се е понижило. Най-значителните въздействия на бракониерството се усещат върху състоянието на популациите на дивата коза, благородния елен, сърната, дивата свиня сред бозайниците.
  
• 
  незаконния риболов. Съществуват случай на незаконен риболов на територията на защитената зона. Осъществява се на отделни места по реките, включително в резервати. Като цяло въздействието не е голямо.
  
• 
  прекомерното и незаконно събиране на билки, диворастящи плодове и гъби. Най-голямата заплаха за тези ресурси остава прекомерното и незаконно събиране - събиране с търговска цел без разрешителни, без спазване на посочените в разрешителните места, количества и технология на събиране.
  
• 
  прекомерното струпване на големи групи хора на едно място.
  
• 
  палежите и предизвиканите от човека пожари През последните години се наблюдават случаи на пожари, предизвикани от хора.
  
• 
  промените в интензивността на пашата През последните 40-50 години, поради социално икономически причини, броят на пашувашите животни във високопланинската зона на защитената зона е драстично намалял. Недостатъчната паша в някои части е свързана с промени в растителната покривка - сибирската хвойна измества тревните съобщества в определени участъци. Наблюдават се промени на видовите асоциации и биологичното разнообразие.
  
• 
  иманярството. Използват се методи с разрушително въздействие върху скални образувания, пещери, вековни дървета, други атрактивни природни обекти. Използването на тежки машини, експлозиви и други разрушаващи средства причиняват значителни щети.
  
• 
  Отпадъците. През последните години се наблюдава нарастване на количеството на оставяните от посетители в защитената зона твърди битови отпадъци.
  
• 
  индустриалното замърсяване. Защитената зона не е изолирана от близък и далечен въздушен пренос на вещества от промишлени предприятия. Като цяло концентрациите на основните замърсители от тях остават в нормите за фоново ниво.
  
• 
  прекомерното туристическо натоварване. В определени райони, периоди и при масови прояви се наблюдава прекомерно струпване на посетители. Известен антропогенен натиск съществува около районите на туристическите хижи. В случаите с прекомерно натоварване на някои райони на защитената зона това води до щети на някои от ресурси.
  
• 
  нерегламентираните и екстремни спортове. Някои от районите на провеждането им са и места, които се явяват важни за редки или чувствителни видове и съобщества.
  
• 
  нерегламентираното навлизане на МПС и използване на различни видове оборудване. Нараства опасността от ерозия на почвата, влошаване качествата на някои хабитати, нарушаване на растителните съобщества.
  
• 
  лавините. Те са естествен елемент на защитената зона от векове насам. Често действието им води до промяна на растителните и животинските съобщества, както и до смяна на хабитатите. Значението им потенциално високо за някои хабитати.
  
• 
  фрагментирането на популации. В най голяма степен това засяга дивата коза. В резултат на антропогенния натиск козата е “изтласкана” в по-недостъпните райони. Вероятно съществуват отделни групи по периферията, които са затруднени в общуването си с ядровата част на старопланинската популация.