Защитена зона (ЗЗ) “Карабоаз” BG0000335

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Карабоаз” BG0000335 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 1530* Панонски солени степи и солени блата; 2340* Панонски вътрешноконтинентални дюни; 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 91Е0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae). За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); степен пор (Mustela eversmannii); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); виюн (Misgurnus fossilis); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); бисерна мида (Unio crassus); офиогомфус (Ophiogomphus cecilia); бръмбар рогач (Lucanus cervus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 3 % от територията, а солените блата, солените пасища, солените степи 4 %. Защитената зона е най-голямата бивша заливна територия по Дунав, близо до гр. Гулянци. Много от местообитанията са променени след упражняването на различни човешки дейности - главно пресушаване на блатата и обработване на земите.

Отводнителните дейности представляват заплаха. Процесът на засоляване на почвите се е повишил след отводняването. По настоящем те са се понижили в следствие на това, че подземните води са паднали по-надолу. Добива на пясък и чакъл също има негативно въздействие както и съществуващото управление на горите.
Защитена зона (ЗЗ) “Беленска гора” BG0000231

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Беленска гора” BG0000231 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: европейски вълк (Canis lupus); пъстър пор (Vormela peregusna); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Зоната включва един от най-големите горски райони в Дунавската равнина - на хълмовете по десния бряг на р. Янтра. Горите са от много различни типове - дъбови, габърови, липови, ясенови.

Основна заплаха за защитената зона е активното ползване на горите. В горите има дивеч, обект на лов. Околностите на гората са обработваеми земи. Пасищата са активно използвани.
Защитена зона (ЗЗ) “Варкан” BG0000587

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Варкан” BG0000587 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 8310 Неблагоустроени пещери. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); южен подковонос (Rhinolophus euryale).

Защитената зона представлява пещера с малка буферна територия около входа. Няма установени заплахи за зоната.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Божите мостове” BG0000487 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Територията на защитената зона е 14 ха: 12.5 ха от които са гори, останалото са земеделски земи. Представена е от куполовиден естествен скален мост останал след разрушаването на карстова пещера - нарича се "Божият мост" и карстов водопад Жабокрек. Зоната е представена главно от карстови форми, повърхностни и подземни карстови реки, карстови пещери, понори и скални долини. Пещерите в региона са: Тиганчето - дължина 466 м и Божият мост - дължина 443 м.

Спелеотуризмът е сравнително малък проблем. Важни проблеми са иманярството, безпокоенето на прилепите и колониите им и безразборното изхвърляне на отпадъци.
Защитена зона (ЗЗ) “Драгоман” BG0000322

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Драгоман” BG0000322 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara; 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition; 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества; 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae); 6510 Низинни сенокосни ливади; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 7230 Алкални блата; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); торбогнездница (Eriogaster catax); лицена (Lycaena dispar); полиоматус (Polyommatus eroides); карабус (Carabus hungaricus). Растения - обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum); жлезиста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa); карниолска пушица (Eleocharis carniolica).

Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата заемат 2 % от площта на територията на защитената зона. Зоната обхваща oбширен карстов район в югозападните предпланини на Стара планина. Най-значимите природни дадености са Драгоманското и Алдомировското блато (единствените запазени карстови блата в България, възстановени последното десетилетие), карстовите възвишения Чепън, Три уши и други по-малки, както и влажните ливади между Големо Малово и Цръклевци. Значими скални образувания има около Белидие хан. По северния склон на Чепън са запазени естествени широколистни гори.

Зоната е застрашена от дрениране на Драгоманското и Алдомировското блата. Първото е изчезнало след създаване на система от канали и помпена станция в миналото. Алдомировското блато е изчезнало по-късно заради връзката с Драгоманското и заради необмислени военни маневри в близост. Зоната e застрашена от изоставяне на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни местообитания върху по-дълбоки почви и съответно най-добрите местообитания за Spermophilus citellus. Съществуват планове за изграждане на вятърни паркове върху приоритетните местообитания, които биха унищожили значителни площи от тях.
Защитена зона (ЗЗ) “Раброво” BG0000339

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Раброво” BG0000339 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8310 Неблагоустроени пещери; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91W0 Мизийски букови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); остроух нощник (Myotis blythii); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); гребенест тритон (Triturus cristatus); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Влажните ливади, мезофилните ливади, Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона, Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата заемат по 1 % от площта на зоната. Речната система е с относително постоянен характер на течащите води. Липсва промишлено замърсяване на водното течение, липсват диги, прагове или други съоръжения. Обработваемите площи са запустели или изостанали в по-голямата си част поради малочисленото население по селищата.

Населението в района е малобройно и съсредоточено в разпръсната селищна система. Добре развита е инфраструктурата. Наблюдава се ограничено замърсяване на почвите и водите. Ясно изразена е инвазията на чуждоземни видове предимно акация и орех. На места залесявано с чуждоземни тополи особенно на местата на елшовите галерии. Слабо развити са животновъдството и пашата. Пустеещи обработваеми площи заемат големи площи. Речния хабитат страда от засушаване и частично пресъхване през засушливите години.
Защитена зона (ЗЗ) “Видбол” BG0000498

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Видбол” BG0000498 са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6510 Низинни сенокосни ливади; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae); 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris); 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими животински видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); европейски вълк (Canis lupus); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale); червенокоремна бумка (Bombina bombina); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); добруджански тритон (Triturus dobrogicus); распер (Aspius aspius); черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); голям щипок (Cobitis elongata); обикновен щипок (Cobitis taenia); украинска минога (Eudontomyzon mariae); белопера кротушка (Gobio albipinnatus); високотел бибан (Gymnocephalus baloni); ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer); сабица (Pelecus cultratus); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata); малка вретенарка (Zingel streber); голяма вретенарка (Zingel zingel); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis).

Влажните ливади, мезофилните ливади; Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона и Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата заемат по 5 % от територията на зоната.

В защитената зона се наблюдава ограничено замърсяване на водите и площите с битови отпадъци, бракониерство на дърва за огрев, слабо развита пътна инфраструктура и разпръсната селищна система. Крайречните гори са особено уязвими, тъй като са оградени от запустели, обработваеми площи и населени пунктове.

Силна е инвазията на чуждоземни видове. След гр. Дунавци коритото на реката е дигирано, а сметището на града се намира точно на реката и голяма част от отпадъците попадат в нея.

В предмета и целите за опазване на защитена зона “Рила” BG0000495 (съвпада с територията на НП Рила) са посочени следните хабитати от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС: 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea; 3160 Естествени дистрофни езера; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества; 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo; 4080 Субарктични храсталаци от Salix spp.; 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества; 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества; 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините; 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества; 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae); 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 6520 Планински сенокосни ливади; 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища; 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс; 8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини; 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91BA Мизийски гори от обикновена ела; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори; 91D0* Мочурни гори; 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis; 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea); 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор; 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Предмет на опазване в защитените зони са следните консервационно значими видове включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС: Животни - мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); кафява мечка (Ursus arctos); лалугер (Spermophilus citellus); остроух нощник (Myotis blythii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); жълтокоремна бумка (Bombina variegata); ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипобедрена костенурка (Testudo graeca); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii); главоч (Cottus gobio); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); ручеен рак (Austropotamobius torrentium); обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides); кордулегастер (Cordulegaster heros); еуфидриас (Euphydryas aurinia); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); лицена (Lycaena dispar); полиоматус (Polyommatus eroides); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina). Растения - карпатска тоция (Tozzia carpathica); Meesia longiseta; Buxbaumia viridis.

На територията на защитената зона има 7 вида редовни срещащи се мигриращи птица.

Влажните ливади, мезофилните ливади; Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води); Тресавищата, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите, мочурищата заемат по 1 % от територията на защитената зона. Зоната се отличава с планински релеф, отличаващ се със стръмни склонове. Ясно са изразени 4 височинни пояси, а в най-високите части са формирани местообитания от алпийски тип. В зоната на горите преобладават вековни гори от смърч, бял бор, бяла мура, бук Основните фитоценози в пояса между 1 900-2 100 и 2 500 м н. в. са тези на клека (Pinus mugo), бореално ерикоидни съобщества с преобладаване на хвойна (Juniperus sibirica), скални сипеи и ацедофилни тревни съобщества. Много съществен компонент в субалпийския пояс са фитоценозите на картъла (Nardus stricta). Те заемат големи площи не само в понижените части на релефа навсякъде в зоната, но на места и по билата. Северните склонове са скалисти, много стръмни, прорязани от речни долини. Южните склонове са по полегати, покрити с гори и пасища. По северните и западни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото. По източните склонове - през зимата.

Статутът на парка и режимите на опазване отговарят на категория II от класификацията на IUCN. Известен антропогенен натиск съществува около районите на туристическите хижи (около 1% от парковата територия) и районите, разрешени за събиране на боровинки (около 2%). Има нарушения, свързани с проникване на автомобили и бракониерство (осезателно намаляващо). Националният парк не притежава предпаркова (буферна) зона. Има натиск за изграждане на съоръжения за алпийски ски, въпреки законовите забрани.