Защитена зона “Язовир Овчарица” BG0002023

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бойник (Philomachus pugnax), белоока потапница (Aythya nyroca), бял щъркел (Ciconia ciconia), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), ливаден блатар (Circus pygargus), малък горски водобегач (Tringa glareola), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), орел рибар (Pandion haliaetus), малък нирец (Mergus albellus), полски блатар (Circus cyaneus), поен лебед (Cygnus cygnus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), ръждива чапла (Ardea purpurea), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), червеногуша гъска (Branta ruficollis), черногуш гмуркач (Gavia arctica), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 21% от площта на ЗЗ.

Незамръзващ през зимата язовир на река Овчарица, обграден е от ниски хълмове с обработваеми земи. Непосредствено до язовирната му стена се разполага ТЕЦ-2. Към мястото се отнасят и намиращите се в съседство множество по-малки водоеми със стояща вода, утайниците на ТЕЦ-2, както и поречията на няколко малки реки. Язовирът е с открита водна площ, с полегати брегове и слабо обрасли с водолюбива растителност плитчини. Някои от съседните малки водоеми също са обрасли с крайбрежна водолюбива растителност, предимно папур /Typha spp./.

От установените общо 87 вида птици, 22 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 62 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 21 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 19 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Язовирът е едно от важните места в света за големия корморан /Phalacrocorax carbo/, къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/ и голямата белочела гъска /Anser albifrons/, които зимуват тук в значителни количества. Голяма част от къдроглавите пеликани са млади и неполовозрели индивиди. Като зимуващ вид, макар и рядко може да се наблюдава червеногушата гъска /Branta ruficollis/. Язовирът има важно значение на национално ниво и за черногушия гмуркач /Gavia arctica/ и за голямата бяла чапла /Egretta alba/.

Мястото е чувствително към всички човешки дейности, причиняващи безпокойство, особено навлизането с лодки в язовира преди изгрев слънце, когато птиците нощуват във водата. Другият проблем е отстрелването на защитени видове, ловът извън разрешените ловни дни и с непозволени средства. Язовирът се ползва активно за риболов. Внасянето на неприсъщи видове в язовира води до промяна на хранителната база на птиците. Земеделските дейности около язовира и по-специално изполването на пестициди и изкуствени торове оказва отрицателно влияние върху качеството на водите.

Защитена зона “Западни Родопи” BG0002063

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), полски блатар (Circus cyaneus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 2% от площта на ЗЗ.

На територията попадат 3 големи язовира – Доспат, Широка поляна и Голям Беглик, както и стотици малки торфища. В Западните Родопи са установени са 130 вида птици, основно гнездящи, от които 21 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Естествените гори са застрашени от прекомерната екплоатация на горски ресурси извън малкото защитени територии, както и от повсеместни незаконни сечи. Това снижава качествата на горските екосистеми, нарушава естествения воден баланс в целия район и предизвиква ерозионни и свлачищни процеси. Съществуващите язовири и водохващания също допринасят за сериозни нарушения на водния баланс. Реализирането на инвестиционни проекти за изграждане на множество малки ВЕЦ по поречията на планинските реки допълнително ще увеличат отрицателното въздействие върху водния баланс в Западните Родопи.
Защитена зона “Язовир Пясъчник” BG0002010

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), бял щъркел (Ciconia ciconia), бойник (Philomachus pugnax), белоока потапница (Aythya nyroca), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), дългоклюна чайка (Larus genei), земеродно рибарче (Alcedo atthis), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малка белочела гъска (Anser erythropus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малка чайка (Larus minutus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малък горски водобегач (Tringa glareola), малък нирец (Mergus albellus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), орел рибар (Pandion haliaetus), полски блатар (Circus cyaneus), поен лебед (Cygnus cygnus), речна рибарка (Sterna hirundo), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), ръждива чапла (Ardea purpurea), червеногуша гъска (Branta ruficollis), черна рибарка (Chlidonias niger), черногуш гмуркач (Gavia arctica), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 52% от площта на ЗЗ.

В язовира се вливат реките Калаващица и Геренска. Води от река Стрелченска Луда Яна и язовир Тополница се прехвърлят в язовира чрез изкуствен канал. Към мястото се включва и ивица обработваеми земи и малки гори около бреговете на язовира. Тук попадат микроязовирите Пясъчник и Паничери и фазанарията край село Любен. Микроязовир Паничери е плитководен изкуствен водоем с богати рибни запаси. Захранва се с вода от река Пясъчник по изкуствен канал, както и от дъждовни и снежни води. Язовир Пясъчник е изцяло с открита водна повърхност, без обраствания с водолюбива растителност по бреговете.

В района на язовир Пясъчник и околностите му са установени 146 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 72 са от европейско природозащитно значение. Според Директива 79/409 ЕС 47 вида птици се нуждаят от специални мерки да опазване на техните местообитания, от които 43 са включени в приложение І на Директивата, а останалите са мигриращи незастрашени водолюбиви птици. Язовирът е място с международно значение за зимуването на водолюбиви птици, които тук се струпват 22 000 индивида, като най-многочислена е голямата белочела гъска /Anser albifrons/. От световно застрашените видове през зимата се срещат малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, малката белочела гъска /Anser erythropus/, червеногушата гъска /Branta ruficollis/ и морския орел /Haliaeetus albicilla/, а по време на миграция - белооката потапница /Aythya nyroca/. За много видове птици язовирът се явява и важна междинна станция по време на пролетната и есенната миграция като място за почивка и хранене. Районът е едно от няколкото гнездови находища на орела рибар /Pandion haliaetus/ в страната. В микроязовир Паничери се намира смесена колония от малка бяла чапла /Egretta garzetta/ и нощна чапла /Nycticorax nycticorax/.

Язовир Пясъчник и прилежащите му територии се влияят от човешки дейности свързани основно с неустойчиво ползване на рибните ресурси, а също така и от лова, земеделието, управленето на водите и горскостопанските дейности. Различните обекти в мястото имат различна степен на уязвимост, но в най-висока степен са засегнати микроязовир Пясъчник и микроязовир Паничери поради стопанското ползване за рибопроизводство и свързания с това подобрен достъп до обекта. Бракониерството - незаконно отстрелване на защитени видове, използване на плаващи мрежи, в които често се оплитат птици, води до пряко унищожаване на птиците. Дейности като спортен риболов, лов, движение с МПС и други водят до безпокойство на птиците. В района се наблюдава и умишлено безпокойство на рибоядни птици от рибопроизводителите. Използването на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи и в горните течения на вливащите се в язовира реки предизвиква негативни промени в качеството на водите. В резултат на прехвърлянето на води от язовир Тополница има замърсяване с тежки метали. Управлението на водните нива и по-специално пресушаването на микроязовирите при прилагането на рибовъдни практики лишава гнездящите, мигриращите и зимуващите птици от подходяща хранителна база. В околностите на язовира се прилагат неустойчиви горскостопански практики, включващи изсичане на дървета и храсти, залесяване с неприсъщи видове, както и бракониерски сечи, опожаряване на тръстиката и стърнища и незаконно депониране на битови и строителни отпадъци, които дейности водят до влошаване на местообитанията и нарушаване естествените функции на влажната зона.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белоока потапница (Aythya nyroca), бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), голям воден бик (Botaurus stellaris), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малък горски водобегач (Tringa glareola), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), орел рибар (Pandion haliaetus), поен лебед (Cygnus cygnus), полски блатар (Circus cyaneus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), степен блатар (Circus macrourus), ръждив ангъч (Tadorna ferruginea), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra).

Мястото е част от миграционния път на прелетните птици Виа Понтика и е подходящо местообитание за размножаване на Aquila heliaca. Площта се използва за гнездене от Tadorna feruginea. Важно място за почивка на прелетните птици. Уязвимост на мястото: има потенциална опасност от промяна на земята използвана за пасища и гори.
Защитена зона “Комплекс Стралджа” BG0002028

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), голям воден бик (Botaurus stellaris), гривеста чапла (Ardeola ralloides), голяма бяла чапла (Egretta alba), малка бяла чапла (Egretta garzetta), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), червена чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (Ciconia ciconia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), лопатарка (Platalea leucorodia), поен лебед (Cygnus cygnus), белоока потапница (Aythya nyroca), малък нирец (Mergus albellus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), осояд (Pernis apivorus),орел рибар (Pandion haliaetus), орел змияр (Circaetus gallicus), ливаден блатар (Circus pygargus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), степен блатар (Circus macrourus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), царски орел (Aquila heliaca), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), сив жерав (Grus grus). голяма пъструшка (Porzana porzana), средна пъструшка (Porzana parva), ливаден дърдавец (Crex crex), кокилобегач (Himantopus himantopus), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), турилик (Burhinus oedicnemus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), каспийска рибарка (Sterna caspia), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), черна рибарка (Chlidonias niger), земеродно рибарче (Alcedo atthis), синявица (Coracias garrulus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), горска чучулига (Lullula arborea), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana).

По класове земно покритие водните площи (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са представени съответно с 11% и 1%.

Защитена зона „Комплекс Стралджа” включва язовир “Церковски” и намиращите се в съседство влажни ливади и заблатени места. Самият язовир представлява открита водна площ, в източната си част обрасла частично с водолюбива растителност с преобладаване на папур (Typha spp.). Западно от язовира се простират по-ниско разположени терени, заети от влажни ливади, мочурливи места със система от отводнителни канали, а при дъждовна пролет - и малки блатни водоеми с временен характер. Влажните ливади са обрасли с мезофилна тревна растителност. Ивици предимно от топола (Populus spp.), бяла акация (Robinia pseudoacacia) и някои други културни видове оформят единствените участъци с дървесна растителност в района.

В комплекс Стралджа са установени 143 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 70 са от европейско природозащитно значение. Зоната осигурява подходящи местообитания за 55 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 50 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Язовир Церковски е място от международно значение за мигриращи и зимуващи водолюбиви птици, където се концентрират над 20 000 екземпляра от 30 вида. Той е едно от най-важните места в света за зимуването на голямата белочела гъска (Anser albifrons), световно застрашената червеногуша гъска (Branta ruficollis) и зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos). Във влажните ливади се среща световно застрашеният ливаден дърдавец (Crex crex), ливадният блатар (Circus pygargus), голямата (Porzana pozana) и средната пъструшка (Porzana parva). По време на миграция язовирът е място за струпване на водолюбиви птици като розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), блестящия ибис (Plegadis falcinellus), лопатарката (Platalea leucorodia) и др.

Влажната зона е чувствителна към човешки дейности, свързани с управление на водите, както и с неустойчивото ползване на територията на бившето блато като земеделската земя. Постоянното отводняване намалява качествата на местообитанията, свързани с предоставяне на достатъчно площ за почивка и хранене на мигриращите птици. Част от територията се засажда със зърнени култури и интензивно се третира с изкуствени торове и пестициди за получаване на добри добиви и премахване на тръстиката. Разораването на останалите влажни ливади и пасища води до по-нататъшна загуба на ценни местообитания. Спиртната фабрика, разположена до язовира, предизвиква замърсяване на водите му. Временното пресушаване на язовира, включително през зимата, не позволява пълноценното ползване на влажната зона като място за почивка и хранене на птиците. Ловът и риболовът причиняват безпокойство на птиците. Свободният и неконтролиран достъп до цялата територия през гнездовия период също предизвиква безпокойство на гнездящите птици.
Защитена зона “Каменски баир” BG0002059

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), орел рибар (Pandion haliaetus), полски блатар (Circus cyaneus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus).

През територията на ЗЗ протича река Арка, приток на река Тунджа.

На Каменски баир се срещат 142 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 61 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 40 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 33 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Тази малка територия предоставя хранителна база по време на миграция на степния блатар /Circus macrourus/, тръстиковия блатар /Circus areuginosus/, ливадния блатар /Circus pygargus/.

Заплахи предизвикващи влошаването и дори загубата на местоообитания са добивът на инертни материали за строеж на пътища, както и застрояването на територията поради непрекъснатата урбавнизация.
Защитена зона “Язовир Жребчево” BG0002052

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малък нирец (Mergus albellus), поен лебед (Cygnus cygnus), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), черногуш гмуркач (Gavia arctica).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени със 100% от площта на ЗЗ.

В границите на ЗЗ Язовир Жребчево попадат водното тяло на язовира и прилежащите заливни територии, както и рибарници Николаево. Язовирът се използва основно за напояване, но и като място за отдих и спорт.

Язовир Жребчево е влажна зона с международно значение за зимуващи водолюбиви птици, където всяка година се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 33 вида. В язовира и рибарниците са установени 77 вида птици, основно зимуващи в района, от които 23 вида са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 62 са от европейско природозащитно значение Мястото осигурява подходящи местообитания за 20 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 16 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Язовирът заедно с рибарниците са от международно значение за зимуващите тук зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), голяма белочела гъска (Anser albifrons) и голямата бяла чапла (Egretta alba). Тук е едно от няколкото места в България, където застрашената от изчезване в света червеногуша гъска (Branta ruficollis) зимува във вътрешността на страната далеч от черноморското крайбрежие. Редовно през зимата в района се задържа и морския орел (Haliaeetus albicilla). През гнездовия период мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тръстиковия блатар (Circus aeruginosus).

При неограничен достъп на хора мястото е чувствително към всички човешки дейности, причиняващи безпокойство, особено навлизането с лодки в язовира преди изгрев слънце, когато птиците нощуват във водата. Друг основен проблем е бракониерството на защитени видове, лова извън разрешените ловни дни и с непозволени средства. Язовирът се ползва активно за риболов. Внасянето на неприсъщи видове риби в язовира води до промяна на хранителната база на птиците. Промяната в управленските практики на рибарниците, включително пресушаването на част от басейните през дълги периоди от време има отрицателно въздействие върху водните местообитания. Налице са конфликти между интересите на рибопроизводителите и рибоядните птици.
Защитена зона “Сините камъни – Гребенец” BG0002058

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), орел рибар (Pandion haliaetus), ливаден блатар (Circus pygargus), полски блатар (Circus cyaneus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), сив жерав (Grus grus), черен щъркел (Ciconia nigra).

На запад и югозапад границата на мястото се определя от язовир Асеновец и река Асеновска.

На територията на Сините камъни, Стидовска планина и рида Гребенец са установени 170 вида птици, от които 41 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 69 са от европейско природозащитно значение.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 51 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 44 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Територията представлява своеобразен въздушен проход в релефа на Източна Стара планина и място за нощувка и хранене на преминаващите над страната популации от мигриращи грабливи птици по пътя им на юг. По време на миграция в района редовно се среща застрашеният от изчезване в света степен блатар (Circus macrourus).

В предмета и целите за опазване на дивите птици са посочени следните видове птици, включени в Директива 79/409/ЕИО: A239 Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos); A215 Бухал (Bubo bubo); A217 Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum); A108 Глухар (Tetrao urogallus); A246 Горска чучулига (Lullula arborea); A101 Далматински сокол (Falco biarmicus); A224 Козодой (Caprimulgus europaeus); A104 Лещарка (Bonasa bonasia); A122 Ливаден дърдавец (Crex crex); A511 Ловен сокол (Falco cherrug); A080 Орел змияр (Circaetus gallicus); A072 Осояд (Pernis apivorus); A223 Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus); A465 Планински кеклик (Alectoris graeca graeca); A234 Сив кълвач (Picus canus); A091 Скален орел (Aquila chrysaetos); A103 Сокол скитник (Falco peregrinus); A238 Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius); A241 Трипръст кълвач (Picoides tridactylus); A338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio); A236 Черен кълвач (Dryocopus martius); A030 Черен щъркел (Ciconia nigra).

Освен посочените защитени видове се срещат и 19 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Директива 79/409/EEC.

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 1% от площта на зоната, но в района се включват също влажни ливади и мезофилни ливади (1%) Освен това има скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 15, както и тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 1 %

Статутът на парка и режимите на опазване отговарят на категория II от класификацията на IUCN. Известен антропогенен натиск съществува около районите на туристическите хижи (около 1% от парковата територия) и районите, разрешени за събиране на боровинки (около 2%). Има нарушения, свързани с проникване на автомобили и бракониерство (осезателно намаляващо). Националният парк не притежава предпаркова (буферна) зона. Има натиск за изграждане на съоръжения за алпийски ски, въпреки законовите забрани. Паркът е обявен с цел да се запазят естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа в Рила планина. Резерватите (I кат. по IUCN) заемат площ от 15 700 ха (19% от площта на Националния парк), характеризират се с девствени иглолистни гори, 1 от тях е обявен за биосферен резерват през 1977 г. Паркът и четири от неговите резервати са в Списъка на ООН на защитените територии. Националният парк е Орнитологично и Ботаническо важно място и е част от Европейската мрежа PAN Parks.

В предмета и целите за опазване на дивите птици са посочени следните видове птици, включени в Директива 79/409/ЕИО: A239 - Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos); A403 - Белоопашат мишелов (Buteo rufinus); A215 - Бухал (Bubo bubo); A031 - Бял щъркел (Ciconia ciconia); A217 - Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum); A246 - Горска чучулига (Lullula arborea); A379 - Градинска овесарка (Emberiza hortulana); A229 - Земеродно рибарче (Alcedo atthis); A224 - Козодой (Caprimulgus europaeus); A404 - Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca); A104 - Лещарка (Bonasa bonasia); A122 - Ливаден дърдавец (Crex crex); A511 - Ловен сокол (Falco cherrug); A089 - Малък креслив орел (Aquila pomarina); A092 - Малък орел (Hieraaetus pennatus); A080 - Орел змияр (Circaetus gallicus); A072 - Осояд (Pernis apivorus); A223 - Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus); A465 - Планински кеклик (Alectoris graeca graeca); A255 - Полска бъбрица (Anthus campestris); A442 - Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata); A234 - Сив кълвач (Picus canus); A231 - Синявица (Coracias garrulus); A429 - Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus); A091 - Скален орел (Aquila chrysaetos); A103 - Сокол скитник (Falco peregrinus); A238 - Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius); A220 - Уралска улулица (Strix uralensis); A320 - Червеногуша мухоловка (Ficedula parva); A338 - Червеногърба сврачка (Lanius collurio); A236 - Черен кълвач (Dryocopus martius); A030 - Черен щъркел (Ciconia nigra); A339 - Черночела сврачка (Lanius minor); A307 - Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

Освен посочените защитени видове се срещат и 5 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Директива 79/409/EEC.

Водните площи ( вкл. стоящи и течащи води) заемат 0 % от площта на зоната, но в района се включват също влажни ливади и мезофилни ливади (20 %). Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 1%

Паркът е създаден с цел да се опазят завинаги в полза на обществото комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, хабитати на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата. Обявен е със Заповед на Министъра на околната среда № 843/31 от октомври 1991 г. В съответствие с действащото тогава законодателство (чл. 17 и 22 на Закона за защита на природата) е обявен за народен парк. При приемането му през 1998 г. Законът за защитените територии (ЗЗТ) предвиди възможността за актуализиране на границите на парка. Новоприетият Закон за защитените територии определя “Централен Балкан” като парк с национално значение. Със Заповед РД-396/15.10.1999 г. паркът е официално прекатегоризиран в национален. Съществуващите днес 9 резервата (28% от площта на парка) са обявявани и разширявани в периода 1948-1992 г. Според чл. 5 от ЗЗТ резерватите са с най стриктна защита (I категория), а националният парк - II категория защитена територия. Резерватите опазват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. “Боатин”, “Царичина”, “Стенето” и “Джендема” са обявени. за биосферни резервати в рамките на програмата на UNESCO “Човек и биосфера” през 1977 г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗЗТ националните паркове се управляват с цел: 1. поддържане на разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; 2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; 3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; 4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности съобразени с целите по т. 1-3. През 2003 г паркът става член на Европейската мрежа от защитени територии PAN Parks

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), ливаден блатар (Circus pygargus), полски блатар (Circus cyaneus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 1% от площта на ЗЗ.

В Западна Странджа попадат горните течения на водосборните басейни на реките Средецка и Факийска.

В този район са установени са 112 вида птици, от които 25 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 53 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 35 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.
Защитена зона “Сакар” BG0002021

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), бял щъркел (Ciconia ciconia), белоока потапница (Aythya nyroca), голяма бяла чапла (Egretta alba), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бекасина (Gallinago media), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), кокилобегач (Himantopus himantopus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), ливаден блатар (Circus pygargus), малък горски водобегач (Tringa glareola), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), орел рибар (Pandion haliaetus), малък нирец (Mergus albellus), полски блатар (Circus cyaneus), поен лебед (Cygnus cygnus), речна рибарка (Sterna hirundo), ръждива чапла (Ardea purpurea), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черна рибарка (Chlidonias niger), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 1% от площта на ЗЗ.

ЗЗ обхваща нископланински район със заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на реките Марица и Тунджа.

В района на Сакар досега са установени 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 ЕС. Черният щъркел (Ciconia nigra), сивият кълвач (Picus canus) и червеногърбата сврачка (Lanius collurio) също имат представителни гнездови популации в района. По време на миграция в района се срещат още 8 вида, застрашени от изчезване в света – малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), степният блатар (Circus macrourus), големият креслив орел (Aquila clanga), белошипата ветрушка (Falco naumann)/ и голямата бекасина (Gallinago media).

Инвестиционен проект, свързан с изграждането на голям язовир на река Тунджа в югоизточната част на Сакар ще унищожи гнездовите местообитания на поне 2 двойки царски орли, както и местообитанията на група от други видове, включени в приложение І на Директивата за птиците и на приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 1% от площта на ЗЗ.

В Средна гора са установени 144 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България (1985) като редки или застрашени от изчезване. От срещащите се видове 56 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 40 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 35 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.