Защитена зона “Дервенски възвишения 2” BG0000219

В ЗЗ няма съществуващи натоварвания.

Всички предвидени мерки за водните тела, попадащи в обхвата на защитената зона са както следва: изграждане на рибен проход, забрана на отглеждането на аквакултури в садки, забрана за сечи на естествена дървесна растителност по бреговете и островите в реката, възстановяване на брегове и крайречна растителност - залесяване на бреговете, разрушаване на прегради за миграцията на водни организми срещу течението на реката, програма за мониторинг и борба с инвазивни видове, борба с инвазивен вид мида зебра, чрез зарибяване с черен амур и бял и пъстър толостолоб, залесяване на водосбора с подходящи местни видове, възстановяване естественото състояние на реката, разрушаване на прегради за миграцията на водни организми срещу течението на реката.

Предвидените мерки само за тези части от водните тела, които попадат в защитената зона са 2 залесявания на брегове.

Тази мрка засяга косвено речните течения, което ще окаже благоприятно въздействие чрез намаляване на ерозията и подобряване на функциите на ЗЗ в крайречните участъци. Необходимо е при залесяването да не се допуска внасянето на инвазивни чужди видове, а да се използват видове дървета и храсти, характерни за местните природни местообитания.

Определянето на участъци забранени за изсичане на крайречни гори има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Предвидената мярка в ПУРБ може да окаже въздействие върху местообитание 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), които са предмет на опазване в зоната.

Предвиденото залесяване трябва да се използва за възстановяване на местообитанието. Залесяването ще доведе до подобряване на природозащитното състояние на местообитанието, ако се възстановява природното местообитание – предмет на опазване на зоната. Необходимо е при залесяването да не се допуска внасянето на инвазивни чужди видове, а да се използват видове дървета и храсти, характерни за местните природни местообитания.

Природно местообитание 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс може да бъде негативно повлияно при рекултивация и подготовка на предвидените места за залесяване или пряка загуба на площ и фрагментация.

Природни местообитания 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion и 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition по-вероятно е да не претърпят негативни промени в резултат на реализацията на плана.

Видове, чийто местообитания има вероятност да бъдат значително отрицателно повлияни от осъществяването на предвидените дейности в този план и съществуващи кумулативни въздействия в зоната са: видра (Lutra lutra), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).
Защитена зона “Язовир Копринка” BG0000261

В ЗЗ няма съществуващи натоварвания.

Всички предвидени мерки за водните тела, попадащи в обхвата на защитената зона са както следва: реконструкция и модернизация на съществуваща ГПСОВ, възстановяване на брегове и крайречна растителност - залесяване на бреговете, забрана за сечи на естествена дървесна растителност по бреговете и островите в реката, определяне на участъци със забрана за строеж на МВЕЦ, възстановяване и обогатяване на естествения дървостой и тревостой в райони с ерозия на почвите в полупланински и планински райони, изграждане на технически съоръжения за борба с ерозията на водосбора - прагове, баражи и др, изграждане на рибен проход, биологично укрепване на ерозирали брегове, изграждане и възстановяване на диги, залесяване на водосбора с подходящи местни видове, контролирано изпусканите на водите от ВЕЦ, мерки за предотвратяване на ерозията на дъното, изграждане на рибен проход, изготвяне на програма за мониторинг и борба с инвазивни видове.

Предвидените мерки само за тези части от водните тела, които попадат в защитената зона са зарибяване на язовир Копринка, 3 залесявания на брегове и 3 залесявания срещу ерозия.

Определянето на участъци без ВЕЦ има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Определянето на участъци забранени за изсичане на крайречни гори има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Предвиденото изграждане на ГПСОВ по принцип, ще окаже положително въздействие върху качеството на водите и респективно, върху водните местообитания.

Залесяването на бреговете и срещу ерозия ще помогне за намаляване на водната ерозия, което ще се отрази благоприятно върху крайречните местообитания. Необходимо е да не се допуска внасянето на инвазивни чужди видове, а да се използват местни видове дървета и храсти.

• 
  6510 Низинни сенокосни ливади – Местообитанието е чувствително към всякакви промени в речните течения, които причиняват колебания на нивото на грунтовите води в крайречните тераси, на които се среща местообитанието.
  
• 
  91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) - Възможните негативни въздействия са: пряко унищожаване на местообитанието в резултат на строителството, загуба на екотонна зона, фрагментация, промяна на хидрологичния режим, опасност от инциденти (аварии) при поддържане на изградената инфраструктура, навлизане на инвазивни видове, кумулативен ефект от осъществени и бъдещи влияния на баластриери, мВЕЦ, корекции и др.
  
• 
  7230 Алкални блата - Местообитанието е чувствително към всякакви промени в речните течения, които причиняват колебания на нивото на грунтовите води в крайречните тераси, на които се среща местообитанието. Местообитанието се отличава с висока степен на представителност в с. Дунавци и зоната е една от най-важните за опазването му в страната.
  
• 
  7210* Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от съюза Caricion davallianae - Местообитанието е силно чувствително към всякакви промени в речните течения, които причиняват колебания на нивото на грунтовите води в крайречните тераси, на които се среща местообитанието. В района на с. Дунавци то се отличава с висока представителност и там се опазват почти 100% от площта му в страната и зоната носи основната тежест за опазването му в България.
  
• 
  3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion - Възможните негативни въздействия са: пряко унищожаване на местообитанието в резултат на строителството, загуба на екотонна зона, фрагментация, промяна на хидрологичния режим, опасност от инциденти (аварии) при поддържане на изградената инфраструктура, навлизане на инвазивни видове, кумулативен ефект от осъществени и бъдещи влияния на баластриери, мВЕЦ, корекции и др.
  
• 
  3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition - Възможните негативни въздействия са: пряко унищожаване на местообитанието в резултат на строителството, загуба на екотонна зона, фрагментация, промяна на хидрологичния режим, опасност от инциденти (аварии) при поддържане на изградената инфраструктура, навлизане на инвазивни видове, кумулативен ефект от осъществени и бъдещи влияния на баластриери, мВЕЦ, корекции и др.
  

При зарибяване нараства опасността от неволно внасяне на нежелани (инвазивни) видове риби и/или безгръбначни животни (напр. ларви на дрейсена). При отсъствие на строг ветеринарен контрол е възможно разпространение на паразитози и други заболявания по риби и безгръбначни. При доминиращо зарибяване с пъстър толстолоб и с хибриди между бял и пъстър толстолоб е възможно нарушаване на трофичната структура на водните екосистеми и като резултат, засилване на „цъфтежите” на фитопланктона и влошаване качеството на водата.

Приемането на нулевата алтернатива няма да допринесе за подобряване на функциите на ЗЗ с оглед предмета и целите за опазване в нея.
Защитена зона “Тулово” BG0000203

В ЗЗ няма съществуващи натоварвания.

Всички предвидени мерки за водните тела, попадащи в обхвата на защитената зона са както следва: модернизация на индустриални ПСОВ, проучване на биоакумулацията на приоритетни и опасни вещества в риби, контролирано изпусканите на водите от ВЕЦ, укрепване на речното дъно, рекултивация на участъци засегнати от добив на инертни материали, забрана на изземането на инертни материали в участъците където има кладенци за питейно-битово водоснабдяване в терасите на реката, създаване на буферни зони покрай реките, възстановяване на брегове и крайречна растителност - залесяване на бреговете, забрана за сечи на естествена дървесна растителност по бреговете и островите в реката, определяне на участъци с ограничения и забрани за изземване на инертни материали, забрана за изграждане на МВЕЦ, оптимизиране на хидрологичния режим след язовирите за управление на рибните ресурси, оводняване на крайречни равнини гори в началото на вегетациония период, изграждане на технически съоръжения за борба с ерозията на водосбора - прагове, баражи и др., залесяване на водосбора с подходящи местни видове.

Предвидените мерки само за тези части от водните тела, които попадат в защитената зона са 1оводняване на влажни зони.

Предвиденото оводняване на влажни зони може да окаже само положително въздействие с оглед предмета и целите за опазване в тази ЗЗ.

Определянето на участъци без ВЕЦ има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Определянето на участъци без баластриери има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Определянето на участъци забранени за изсичане на крайречни гори има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Предвидените мерки за подобряване на екологичното състояние на водите на практика няма да засегнат видове риби и водни безгръбначни животни от Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС.

Предвиденото изграждане на ГПСОВ по принцип, ще окаже положително въздействие върху качеството на водите и респективно, върху водните местообитания.

Местообитание, предмет на опазване в зоната е възможно да бъде повлияно от реализацията на мерките в плана: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). Възможните негативни въздействия са: пряко унищожаване на местообитанието в резултат на строителството, загуба на екотонна зона, фрагментация, промяна на хидрологичния режим, опасност от инциденти (аварии) при поддържане на изградената инфраструктура, навлизане на инвазивни видове, кумулативен ефект от осъществени и бъдещи влияния на баластриери, мВЕЦ, корекции и др. Залесяването трябва да бъде използвано за възстановяване на местообитанието.

Видове, чийто местообитания има вероятност да бъдат значително отрицателно повлияни от осъществяването на предвидените дейности в този план и съществуващи кумулативни въздействия в зоната са: видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).

В ЗЗ няма съществуващи натоварвания.

Всички предвидени мерки за водните тела, попадащи в обхвата на защитената зона са както следва: изграждане на ГПСОВ, модернизация на индустриални ПСОВ, забрана за изземване инертни материали, изграждане на рибни проходи и съоръжения за провеждане минималното екологично водно количество, проучване на биоакумулацията на приоритетни и опасни вещества в риби, забрана за изграждане на МВЕЦ,сечи на естествена крайречна растителност, възстановяване на бреговете и крайречната растителност - залесяване на бреговете, стопанисване на микроязовири с цел благоприятно състояние на местообитания на птици, възстановяване на естественото състояние на реката, оводняване на крайречни влажни зони - стари речни корита, влажни ливади, кариери за добив на инертни материали, създаване на буферни зони покрай реките.

Предвидените мерки само за тези части от водните тела, които попадат в защитената зона са оводняване на влажни зони, залесяване на брегове, залесяване срещу ерозия и корекция на речно дъно.

Предвиденото оводняване на влажни зони както и залесяването на брегове, за срещу ерозия могат да окажат само положително въздействие с оглед предмета и целите за опазване в тази ЗЗ. Предвидените мерки за подобряване на екологичното състояние на водите на практика няма да засегнат видове риби и водни безгръбначни животни от Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС.

Предвиденото изграждане на ГПСОВ по принцип, ще окаже положително въздействие върху качеството на водите и респективно, върху водните местообитания.

Залесяването на бреговете ще помогне за намаляване на водната ерозия, което ще се отрази благоприятно върху крайречните местообитания. Необходимо е да не се допуска внасянето на инвазивни чужди видове, а да се използват местни видове дървета и храсти.

Предвидената корекция на речно дъно обаче, може да предизвика увреждане на местообитания на риби и земноводни.

Определянето на участъци без ВЕЦ има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Определянето на участъци без баластриери има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Определянето на участъци забранени за изсичане на крайречни гори има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Местообитание, предмет на опазване в зоната е възможно да бъде повлияно от реализацията на мерките в плана: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris).

Възможните негативни въздействия са: пряко унищожаване на местообитанието в резултат на строителството, загуба на екотонна зона, фрагментация, промяна на хидрологичния режим, опасност от инциденти (аварии) при поддържане на изградената инфраструктура, навлизане на инвазивни видове, кумулативен ефект от осъществени и бъдещи влияния на баластриери, мВЕЦ, корекции и др. Залесяването трябва да бъде използвано за възстановяване на местообитанието.

Видове, чийто местообитания има вероятност да бъдат значително отрицателно повлияни от осъществяването на предвидените дейности в този план и съществуващи кумулативни въздействия в зоната са: видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), бисерна мида (Unio crassus). Предвидената корекция на речно дъно може да предизвика увреждане на местообитанията на риби и земноводни.

Приемането на нулевата алтернатива няма да допринесе за подобряване на функциите на ЗЗ с оглед предмета и целите за опазване в нея.


Защитена зона “Централен Балкан” BG0000494 (ЗЗ и по двете Директиви)

В ЗЗ има съществуващи натоварвания от З МВЕЦ и 1 водовземане за питейни нужди.

Всички предвидени мерки за водните тела, попадащи в обхвата на защитената зона са както следва: изграждане на ГПСОВ, възстановяване и обогатяване на естествения дървостой и тревостой в райони с ерозия на почвите в полупланински и планински райони, забрана на сечите във водосбора, изграждане на технически съоръжения за борба с ерозията на водосбора - прагове, баражи и др., ограничаване на сечите във водосбора, забрана за изграждане на МВЕЦ, сечи на естествена крайречна растителност, изграждане на рибни проходи и съоръжения за провеждане минималното екологично водно количество, възстановяване на бреговете и крайречната растителност - залесяване на бреговете, актуализация на проекта и довършване на обекта-за яз.стена на Жеков вир и преливник, актуализация на проекта и довършване на обекта-изолиране на хвоста от яз.езеро и укрепване на откоса, определяне на участъци с ограничения и забрани за изземване на инертни материали, управление на водния режим след големи водохващания, с цел управление на рибните ресурси, оводняване на крайречни влажни зони - стари речни корита, влажни ливади, кариери за добив на инертни материали, оводняване на крайречни равнини гори в началото на вегетациония период, създаване на буферни зони покрай реките, Контрол върху изпусканите от ВЕЦ води, укрепване на речното дъно, забрана за сечи на естествена дървесна растителност по бреговете и островите в реката, изграждане на технически съоръжения за борба с ерозията на водосбора - прагове, баражи и др., определяне на участъци със забрана за строеж на МВЕЦ, биологично укрепване на ерозирали брегове, изграждане и възстановяване на диги.

Предвидените мерки само за тези части от водните тела, които попадат в защитената зона са 9 залесявания на брегове, 10 залесявания за питейно водоснабдяване и 22 залесявания срещу ерозия.

Определянето на участъци без ВЕЦ има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела. Определянето на участъци без баластриери има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Определянето на участъци забранени за изсичане на крайречни гори има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Потенциална възможност за негативни въздействия при изпълнения на мерки в речните басейни на територията на зоната има за природни местообитания: 3160 Естествени дистрофни езера, 4080 Субарктични храсталаци от Salix spp., 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища.

Предвиденото оводняване на влажни зони както и залесяването на брегове, за питейно водоснабдяване и срещу ерозия могат да окажат само положително въздействие с оглед предмета и целите за опазване в тази ЗЗ. Необходимо е при залесяването да не се допуска внасянето на инвазивни чужди видове, а да се използват местни видове дървета и храсти.

Защитената зона съвпада с границите на националния парк Централен Балкан и всички дейности в нея трябва да бъдат съобразени с плана за управление и заповедта за обявяване на националния парк.. Това важи и за видовете животни и растения: видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), главоч (Cottus gobio), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Tozzia carpathica, които се срещат във речни или крайречни местообитания и могат да бъдат засегнати от дейностите на плана.

Приемането на нулевата алтернатива няма да допринесе за подобряване на функциите на ЗЗ с оглед предмета и целите за опазване в нея.

В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 заустване от ИПСОВ и 1 баластриера.

Всички предвидени мерки за водните тела, попадащи в обхвата на защитената зона са както следва: изграждане на ГПСОВ и индустриални ПСОВ, модернизация на ПСОВ, рарушаване на корекциите сцел възстановяване естественото състояние на реката, забрана за сечи на естествена крайречна растителност, възстановяване на бреговете и крайречната растителност - залесяване на бреговете, изграждане на рибни проходи и съоръжения за провеждане минималното екологично водно количество, рекултивация на засегнатите участъци, ограничение за иззевмане на инертни материали.

Предвидените мерки само за тези части от водните тела, които попадат в защитената зона са 2 залесявания на брегове.

Определянето на участъци забранени за изсичане на крайречни гори има изключително благоприятно въздействие върху видовете и местообитанията – обект на опазване на защитените зони, които са свързани с водните тела.

Предвиденото изграждане на ГПСОВ, както и залесяването на бреговете могат ще окажат предимно положително въздействие с оглед предмета и целите за опазване в тази ЗЗ. Необходимо е при залесяването да не се допуска внасянето на инвазивни чужди видове, а да се използват местни видове дървета и храсти.

Предвидените дейности могат да окажат и негативно въздействия на фаза строителство и експлоатация на пречиствателните съоръжения, както и в резултат на кумулативните въздействия от реализирани проекти в течението на реките, които са променили основните екологични параметри. Такива местообитания са:

• 
  92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba - Възможните негативни въздействия са: пряко унищожаване на местообитанието в резултат на строителството, загуба на екотонна зона, фрагментация, промяна на хидрологичния режим, опасност от инциденти (аварии) при поддържане на изградената инфраструктура, навлизане на инвазивни видове, кумулативен ефект от осъществени и бъдещи влияния на баластриери, мВЕЦ, корекции и др.
  
• 
  91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) - Възможните негативни въздействия са: пряко унищожаване на местообитанието в резултат на строителството, загуба на екотонна зона, фрагментация, промяна на хидрологичния режим, опасност от инциденти (аварии) при поддържане на изградената инфраструктура, навлизане на инвазивни видове, кумулативен ефект от осъществени и бъдещи влияния на баластриери, мВЕЦ, корекции и др.
  

Приемането на нулевата алтернатива няма да допринесе за подобряване на функциите на ЗЗ с оглед предмета и целите за опазване в нея.