Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление
Описание и анализ на въздействието на мерките, предвидени в ПУРБ върху видовете, предмет на опазаване в защитените зони по Директива 79/409 ЕЕС за опазване на дивите птици
Изтегляне 2.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1.2.1По видове мерки от ПУРБ
- 5.1.2.2По Защитени Зони
5.1.2Описание и анализ на въздействието на мерките, предвидени в ПУРБ върху видовете, предмет на опазаване в защитените зони по Директива 79/409 ЕЕС за опазване на дивите птици5.1.2.1По видове мерки от ПУРБ
В момента е изградена 1 бр. ПСОВ в 1 защитена зона - BG0002057 Бесапарски ридове. Предвидени са 58 ГПСОВ, които ще засегнат защитени зони: BG0002019 Бяла река, BG0002012 Крумовица, BG0002014 Маджарово, BG0002106 Язовир Ивайловград, BG0002113 Триград – Мурсалица, BG0002105 Персенк, BG0002073 Добростан, BG0002103 Злато поле, BG0002015 Язовир Конуш, BG0002087 Марица – Пловдив, BG0002081 Марица – Първомай, BG0002022 Язовир Розов кладенец, BG0002057 Бесапарски ридове, BG0002063 Западни Родопи, BG0002094 Адата – Тунджа, BG0002052 Язовир Жребчево, BG0002058 Сините камъни – Гребенец, BG0002021 Сакар, BG0002054 Средна гора. С най-голямо натоварване в момента от ПСОВ и заустване на градска канализация са зони BG 0002054 Средна гора, BG 0002021 Сакар, BG 0002010 Язовир Пясъчник, BG 0002063 Родопи Западни, BG 0002069 Рибарници Звъничево, BG 0002057 Бесапарски ридове, BG 0002022 Язовир Розов кладенец, BG 0002081 Марица Първомай, BG 0002087 Марица Пловдив, BG 0002073 Добростан, BG 0002105 Персенк, BG 0002113 Триград-Мурсалица, BG 0002071 Мост на Арда и BG 0002014 Маджарово. Най-голямо бъдещо натоварване от изграждане на ГПСОВ се очаква в зони BG 0002057 „Бесапарски ридове” (10 бъдещи ГПСОВ), BG 0002113 „Триград-Мурсалица”(11 бъдещи ГПСОВ), BG 0002019 “Бяла река” (6 бъдещи ГПСОВ) и BG 0002054 “Средна гора” (5 бъдещи ГПСОВ). Това е основна мярка на Източнобеломорския район за постигане на целите за опазване на околната среда. Основни мерки са главно мерките за изграждане на канализации и пречиствателни станции за отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населени места и са в изпълнение на изискванията на Директива 91/271бЕС. В програмата от мерки е предвидено изграждане на канализации и пречистване на отпадъчни води на всички населени места над 2000 е.ж., както и на населени места под 2000 е.ж. с изградени канализации. Като основни мерки е предвидено също изграждане на пречиствателни съоръжения на индустриални източници, попадащи в обхвата на Директива 96/61/EC за комплексното предотвратяване и контрол върху замърсяването, както и такива с емисии на приоритетни, опасни и вредни вещества. С прилагането на мярката се очаква положително влияние върху растителните видове, предмет на опазване в ЗЗ по хабитатите. Мярката е свързана с преустановяване на замърсяването на водите в реките и околната среда като цяло, което ще се отрази благоприятно върху популациите на водните и водолюбивите растителни видове, формиращи към водните и крайводни местообитания. С прилагането на тази мярка се очаква положително въздействие върху видовете предмет на опазване в защитените зони и по-специално видовете свързани с водните екосистеми. Изграждането на ГПСОВ и намаляването на химичното и бактериално замърсяване на водоемите ползвани от видове: голяма бяла чапла (Egretta alba), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), поен лебед (Cygnus cygnus), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуш гмуркач (Gavia stellata) ще има положително въздействие с продължителен ефект върху видовете и местообитанията в зоните. Тези гнездящи, скитащи или сезонно присъстващи видове в защитените зони са тясно свързани с водните екосистеми и язовири в Източнобеломорския район. Някои видове са твърде малобройни и случайни за района. Изграждането на ГПСОВ и намаляването на химичното и бактериално замърсяване на водоемите ползвани от видове Бял щъркел (Ciconia ciconia), сив жерав (Grus grus), черен щъркел (Ciconia nigra), блестящ ибис (Plegadis falcinellus). ще има положително въздействие с продължителен ефект върху тях. Това са видове свързани с влажните зони, гнездящи в близост до тях или ползващи ги като подходящо местообитание по време на миграция. Те ползват прилежащите крайречни и крайбрежни територии за хранене. Възможни отрицателни въздействия са свързани с местоположението на ГПСОВ и съпътстващата инфраструктура (основно ел.трасета), които могат да окажат пряко въздействие върху видовете, свързани с намаляване площта на подходящи местообитания за хранене и почивка и преки конфликти с електропреносната мрежа. Видове ползващи прилежащите на водоемите територии основно по време на миграция са: орел рибар (Pandion haliaetus), полски блатар (Circus cyaneus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), ливаден блатар (Circus pygargus). Орелът рибар (Pandion haliaetus) е тясно свързан с откритите водни басейни, тяхното екологично състояние и рибни запаси. При този вид изграждането на ГПСОВ и намаляването на химичното и бактериално замърсяване на водоемите ще има положително въздействие с продължителен ефект. Възможни отрицателни въздействия върху видовете блатари са свързани с местоположението на ГПСОВ и съпътстващата инфраструктура. Изграждането на ГПСОВ и намаляването на химичното и бактериално замърсяване на водоемите ползвани от видове: Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), речна рибарка (Sterna hirundo), черна рибарка (Chlidonias niger) ще има положително въздействие с продължителен ефект върху видовете и местообитанията им в зоните. Тези видове са гнездящи или сезонно пребиваващи видове ихтиофаги, уязвими към замърсяването на водоемите и намаляване на хранителната база във влажните зони и язовири в защитените зони. Отрицателното въздействие при тази мярка е свързано със строителството на ГПСОВ, както и инфраструктурата към тях – пътища и електропроводи. При правилен избор на местоположението се очаква слабо отрицателно въздействие с локален и временен характер.
Това е мярка в плана на Източнобеломорския район във връзка с измененията на климата и борбата с ерозията. В зависимост от податливостта към ерозия на почвата, във водосбора на водните тела са планирани залесителни мероприятия в по-ниско разположените тела и затревяване в по-високо разположените, които освен за борба с ерозията, ще допринесат и за подобряване на хидроложките характеристики на реките, мерки за редуциране на загубите във водопреносните мрежи. Мярката засяга всички защитени зони на територията на Източнобеломорския район с изключение на: BG0002019 Бяла река, BG0002012 Крумовица, BG0002106 Язовир Ивайловград. Мярката обхваща главно две направления – залесяване за питейно водовземане и залесяване срещу ерозия. Мярката ще окаже положително въздействие върху речните екосистеми и видовете птици свързани с тях. При залесяване с подходяща дървесна растителност въздействие се очаква и върху дендрофилни и хралупогнездещи видове птици. Залесяването на бреговете, като цяло ще има положително влияние върху растителните видове. При залесителните мероприятия ще се подобрят условията на средата – укрепване на почвите, повишаване влажността, създаване условия и за по-сенколюбиви, хигрофилни и хидрофилни растителни видове. Промяната на условията на средата в залесените райони ще предизвикат редица сукцесионни промени в растителната покривка, който следва на бъдат мониторирани. Има много висока степен на вероятност от негативно влияние при залесяване с нетипични за съответната зона видове или с неподходящи, според екологичните условия видове водни и влаголюбиви растения. Това би довело до подмяна на типичния за съответната зона видов състав и тип растителност и съответно промяна на типичните условия за живот в местообитанията. Съществува опасност от нахлуването на инвазивни растителни видове.
Това е мярка в плана на Източнобеломорския район във връзка с измененията на климата и борбата с ерозията. В зависимост от податливостта към ерозия на почвата, във водосбора на водните тела са планирани залесителни мероприятия в по-ниско разположените тела и затревяване в по-високо разположените, които освен за борба с ерозията, ще допринесат и за подобряване на хидроложките характеристики на реките, мерки за редуциране на загубите във водопреносните мрежи. Мярката залесяване срещу ерозия засяга защитени зони: BG 0002010 Язовир Пясъчник, BG 0002094 Адата – Тунджа, BG 0002028 Комплекс Стралджа, BG 0002059 Каменски баир, BG 0002058 Сините камъни – Гребенец, BG 0000494 Централен Балкан и BG 0002054 Средна гора на територията на Източнобеломорския район. Мярката залесяване за питейно водовземане засяга защитени зони: BG 0002113 Триград – Мурсалица, BG 0002105, BG 0002073 Добростан, BG 0002063 Западни Родопи, BG 0002058 Сините камъни – Гребенец, BG 0000495 Рила, BG 0000494 Централен Балкан, и BG 0002054 Средна гора на територията на Източнобеломорския район. Мярката обхваща главно две направления – залесяване за питейно водовземане и залесяване срещу ерозия. Мярката ще окаже положително въздействие върху речните екосистеми и видовете птици свързани с тях - белоока потапница (Aythya nyroca), бял щъркел (Ciconia ciconia), бяла лопатарка (Platalea leucorodia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). При залесяване с подходяща дървесна растителност въздействие се очаква и върху дендрофилни и хралупогнездещи видове птици - сив кълвач (Picus canus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), черен кълвач (Dryocopus martius).
Изпълнението на тази мярка обхваща следните защитени зони на територията на Източнобеломорския район: BG0002020 Радинчево, BG0002092 Харманлийска река, BG0002103 Злато поле, BG0002087 Марица – Пловдив, BG0002081 Марица – Първомай, BG0002022 Язовир Розов кладенец, BG0002057 Бесапарски ридове, BG0002016 Рибарници Пловдив, BG0002069 Рибарници Звъничево, BG0002086 Оризища Цалапица, BG0002094 Адата – Тунджа, BG0002028 Комплекс Стралджа, BG0002059 Каменски баир и BG0002021 Сакар. Тази мярка има въздействие преди всичко върху видовете от фауната тясно свързани със състоянието на речните корита, хидроложкия режим и състоянието на речното дъно. Видовете птици, предмет на опазване в защитените зони няма директно да бъдат повлияни от прилагането на тази мярка и не се очаква негативно въздействие върху тях. По отношение на растителните видове и техните популации, при предвидените мероприятия съществува опасност от негативно влияние поради унищожаване на крайречната и водната растителност, особено формациите от различните видове върби в речните корита и крайречна дървесна растителност, особено с преобладаване на елшата Alnus glutinosa с Fraxinus excelsior и др.
Мярката е свързана с подобряване състоянието на местообитанията на водолюбиви видове птици и има отношение към една от целите на опазване на защитените зони, а именно: „Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природните местообитания и местообитанията на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.” Мярката ще засегне защитени зони: BG0002103 Злато поле, BG0002087 Марица – Пловдив, BG0002081 Марица – Първомай, BG0002016 Рибарници Пловдив, BG0002094 Адата – Тунджа и BG0002028 Комплекс Стралджа. С прилагането на тази мярка се очаква положително въздействие върху следните видове птици, предмет на опазване в защитените зони и свързани с водните екосистеми: Белоока потапница (Aythya nyroca), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), речна рибарка (Sterna hirundo), черен щъркел (Ciconia nigra), малък горски водобегач (Tringa glareola), ръждива чапла (Ardea purpurea), речна рибарка (Sterna hirundo), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), бял щъркел (Ciconia ciconia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), лопатарка (Platalea leucorodia) малък нирец (Mergus albellus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), голяма пъструшка (Porzana porzana), средна пъструшка (Porzana parva), ливаден дърдавец (Crex crex), кокилобегач (Himantopus himantopus), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), каспийска рибарка (Sterna caspia), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), черна рибарка (Chlidonias niger). Голяма част от тях са временно пребиваващи, мигриращи или зимуващи в защитените зони. При прилагането на тази мярка се очаква положително, пряко и дълготрайно въздействие изразяващо се в откриване на нови местообитания, места за укритие и хранене по време на миграция и размножаване. Мярката е свързана с възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природните местообитания и местообитанията на видове, както и на популации на видовете, което е една от основните цели във всички ЗЗ по директивата за опазване на хабитатите в мрежата НАТУРА 2000 . С прилагането на тази мярка се цели подобряване на екологичните условия с оглед възстановяване на коренните растителни видове, особено тези, които са предмет на опазване в съответните защитени зони и свързани с водните екосистеми. Съществува определена опасност от нахлуването на инвазивни видове в тези територии, което би повлияло негативно върху видовете в прилежащите територии в съответната зона. Възстановяването на крайречни влажни зони ще създаде предпоставки за развитите на многочислени популации от вторичноводни видове насекоми, при които развитието на яйцата и ларвите протича в стоящи води. Това ще подобри трофичната база за насекомоядни животни – земноводни, птици и прилепи.
Зарибяването има отношение към подобряване на баланса и устойчивото развитие на екосистемите. Предвидената мярка засяга 9 зони от Източнобеломорския район. Това са: BG0002014 Маджарово (зарибяване на яз. Ивайловград), BG0002013 Студен кладенец (зарибяване на яз. Студен кладенец), BG0002106 Язовир Ивайловград (зарибяване на яз. Ивайловград), BG0002027 Язовир Малко Шарково (зарибяване на яз. Малко Шарково), BG0002022 Язовир Розов кладенец (зарибяване на яз. Розов кладенец), BG0002023 Язовир Овчарица (зарибяване на яз. Овчарица), BG0002010 Язовир Пясъчник, (зарибяване на яз. Пясъчник), BG0002028 Комплекс Стралджа (зарибяване на яз. Цанко Церковски) и BG0002052 Язовир Жребчево (зарибяване на яз. Жребчево и рибарници Николаево). Досега натоварване от водовземане за риборазвъждане има в три зони - BG0002113 Триград – Мурсалица, BG0002073 Добростан и BG0002094 Адата – Тунджа. Планът не предвижда допълнително натоварване в тези зони. Зарибяването има пряко въздействие върху видовете ихтиофаги - земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), орел рибар (Pandion haliaetus), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), речна рибарка (Sterna hirundo), черна рибарка (Chlidonias niger). Очаква се положително въздействие върху тези видове следствие подобряване хранителната база в подходящите за тях местообитания. Възможни отрицателни въздействия при тази мярка са зарибяване с нетипични или неподходящи видове, внасянето на чужди и инвазивни видове риби и безгръбначни, както и пренасянето на заразни и паразитни заболявания. 5.1.2.2По Защитени ЗониЗащитена зона “Бяла река” BG0002019 В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: изграждане на бъдещи 6 ГПСОВ. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 85/30.09.2008г.), като са забранени дейности свързани с отводняване или пресушаване на мочурища и естествени водни обекти, разливи и други влажни зони, корекция на речни корита извън населени места, подмяна на крайречните гори от местни дървесни видове. Предвидените мерки не засягат забранителните режими и като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания. Защитена зона “Крумовица” BG0002012 В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: изграждане на бъдещи 2 ГПСОВ. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 101/25.11.2008г.), като няма забранени дейности свързани с водните тела. Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Защитена зона “Маджарово” BG0002014 В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 заустване на ИПСОВ. Предвидени са следните мерки: зарибяване на язовир Ивайловград, изграждане на 2 бъдещи ГПСОВ и залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 105/09.12.2008г.), като са забранени дейности свързани с намаляване площта на крайречните гори. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 6 биомно ограничени вида характерни за този биом от общо 9, установени за България - испанско каменарче (Oenanthe hispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногушо коприварче (Sylvia cantillans), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), скална зидарка (Sitta neumayer) и черноглава овесарка (Emberiza melanocephala). В района се срещат пет световно застрашени вида птици по време на зимуване, миграция или през гнездовия период, като белошипата ветрушка (Falco naumanni) все още гнезди тук. Мерките нямат пряко отношение към тези видове, но са благоприятни за дендрофилните птици и ихтиофагите, предмет на опазване в зоната. Предвидената мярка свързана със залесяване на бреговете е адекватна и кореспондира със забранителния режим на зоната и подобряване на БПС на видовете. Да се използват местни дървесни видове.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 МВЕЦ, 2 зауствания ИПСОВ, 1 баластриера и 1 водовземане за напояване. Предвидени са мерки за залесявания на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 104/05.12.2008г.), като няма забранени дейности свързани с водни тела. Мярката е с локален характер и с положително въздействие върху дендрофилните и горски видове птици, както и за укрепване на речните брегове.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 МВЕЦ и 2 баластриери. Предвидени са следните мерки: зарибяване на язовир Студен кладенец и залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 101/25.11.2008г.), като са забранени дейности свързани с намаляване площта на крайречните гори от местни дървесни видове. Мястото е от значение предимно за дневните грабливи птици, върху които мерките нямат пряко отношение. Благоприятни са за дендрофилните птици и ихтиофагите, предмет на опазване в зоната. Предвидената мярк,а свързана със залесяване на бреговете е адекватна и кореспондира със забранителния режим на зоната и подобряване на БПС на видовете. Да се използват местни дървесни видове.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 2 МВЕЦ. Предвидени са следните мерки: зарибяване на язовир Ивайловград и изграждане на 2 бъдещи ГПСОВ. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 12/13.02.2009г.), като са забранени дейности свързани с паленето на крайбрежна растителност. Предвидените мерки нямат отношение към забранителния режим, но като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Зарибяването има пряко въздействие върху видовете ихтиофаги - земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), орел рибар (Pandion haliaetus), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), речна рибарка (Sterna hirundo), черна рибарка (Chlidonias niger). Очаква се положително въздействие върху тези видове следствие подобряване хранителната база в подходящите за тях местообитания. Защитена зона “Триград – Мурсалица” BG0002113 В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 16 МВЕЦ, 3 зауствания ИПСОВ, 14 баластриери, 11 водовземания за питейни нужди, 4 водовземания за промишлени нужди и 6 водовземания за риборазвъждане. Предвидени са следните мерки: изграждане на 11 бъдещи ГПСОВ и залесяване за питейно водовземане. Зоната все още не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и няма обявени и формулирани забранителни режими. Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus), ловния сокол (Falco cherrug), сивия кълвач (Picus canus), глухаря (Tetrao urogallus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius). Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче (Regulus regulus). Районът е една от най-предпочитаните за туризъм места в Западните Родопи, включително за пещерен и алпинизъм. Специализираните типове туризъм са фактор за значително безпокойство на гнездящите по скалите птици. През последните години безпокойство на птиците се предизвиква и от изграждането на еко-пътеки, несъобразени с гнездовищата на птиците. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху водните екосистеми, респективно върху птиците в зоната.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 МВЕЦ и 1 заустване ИПСОВ. Предвидени са следните мерки: изграждане на 2 бъдещи ГПСОВ и залесяване за питейно водовземане. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 103/02.12.2008г.), като са забранени дейности свързани с намаляване на площта на крайречните гори от местни дървесни видове. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Зоната е уязвимо от прекомерно ползване на горските ресурси. Предвидената мярка свързана със залесяване на бреговете е адекватна и кореспондира със забранителния режим на зоната и подобряване на БПС на видовете. Приоритетни за опазване в зоната са видовете кълвачи. Залесяването е благоприятно за тези видове птици. Да се използват местни дървесни видове.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 баластриера и 2 водовземания за напояване. Предвидени са следните мерки: 3 залесяване на брегове, укрепване на речното дъно, корекция на речното дъно. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 104/05.12.2008г.), като няма забранени дейности свързани с водни тела. Предвиденото коригиране на речни участъци и корекция на дъното ще има непряко въздействие преди всичко върху видовете птици, тясно свързани със състоянието на речните корита, хидроложкия режим и състоянието на речните дъно. Ако изпълнението на мероприятията по корекция е в периода на размножаване на рибите (главно май-август) може да се очаква негативно отражение върху числеността на някои видове птици ихтиофаги. От приоритетните за опазване в зоната видове птици това е малкият корморан. Защитена зона “Харманлийска река” BG0002092 В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: залесяване на брегове и корекция на речното дъно. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 12/13.02.2009г.), като са забранени дейности свързани с паленето на крайбрежна растителност и намаляване площта на крайречните гори. Предвидената мярка свързана със залесяване на бреговете е адекватна и кореспондира със забранителния режим на зоната и подобряване на БПС на видовете. Въздействието е с локален характер. Очаква се положително въздействие върху видовете при спазване на мерките от т. 6 на ОС.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 12 МВЕЦ, 1 заустване ИПСОВ, 3 баластриери, 5 водовземания за питейни нужди, и 2 водовземания за риборазвъждане. Предвидени са следните мерки: изграждане на 3 бъдещи ГПСОВ, залесяване на брегове и за питейно водовземане. Зоната все още не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и няма обявени и формулирани забранителни режими. Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Залесяването е благоприятно за дендрофилните видове птици. Защитена зона “Злато поле” BG0002103 В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: изграждане на 1 бъдеща ГПСОВ, оводняване на влажни зони, възстановяване на стари корита и меандри, корекция на речното дъно, 2 залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 103/02.12.2008г.), като са забранени дейности свързани с намаляване площта на крайречните гори. Предвиденото коригиране на речни участъци и корекция на дъното ще има непряко въздействие преди всичко върху видовете птици, тясно свързани със състоянието на речните корита, хидроложкия режим и състоянието на речните дъно. Ако изпълнението на мероприятията по корекция е в периода на размножаване на рибите (главно май-август) може да се очаква негативно отражение върху числеността на някои видове птици ихтиофаги. Предвидените мерки са адекватни и кореспондират със забранителния режим на зоната за постигане на БПС на видовете. Останалите мерки са благоприятни за видовете птици целогодишно или сезонно свързани с влажните зони. Мястото е едно от най-значимите в България и по поречието на река Марица като място за нощувка по време на зимуване на световно застрашения вид малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Предвидените мерки се очаква да окажат положително въздействие върху този вид.
В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: изграждане на 1 бъдеща ГПСОВ и залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 56/20.06.2008г.), като са забранени дейности свързани със строителството с изключение за пречистване на отпадни води, паленето и косенето на тръстика. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания и птиците свързани с тях. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Прецизен избор на площадка и инфраструктура. Залесяването е благоприятно за дендрофилните видове птици. Защитена зона “Дервентски възвишения” BG0002026 В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидена е следната мярка - залесяване на брегове. Зоната все още не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и няма обявени и формулирани забранителни режими. За зоната е характерна многочислената популация на големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). Горите в Дервенските възвишения заемат сравнително малки територии, разпръснати сред откритите пространства. Госко-стопанските дейности, свързани с изсичането на големи стари дървета, влияят директно върху много видове грабливи птици. Мярката ще окаже благоприятно въздействие върху тези видове. Защитена зона “Язовир Малко Шарково” BG0002027 В ЗЗ има съществуващо натоварване от 1 водовземане за напояване. Предвидени са следните мерки: зарибяване на язовир Малко Шарково и 3 залесявания на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 108/19.12.2008г.), като са забранени дейности свързани с намаляване площта на крайбрежните гори, паленето и косенето на тръстика. Зарибяването има пряко въздействие върху видовете ихтиофаги следствие подобряване хранителната база в подходящите за тях местообитания. Мястото е от значение за мигриращите видове птици, като мярката ще има положително въздействие върху тях. Предвидените мерки са адекватни и кореспондират със забранителния режим на зоната за постигане на БПС на видовете. Защитена зона “Марица – Пловдив” BG0002087 В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 2 МВЕЦ, 2 зауствания ИПСОВ, 4 баластриери, 1 водовземане за промишлени нужди и 2 водовземания за напояване. Предвидени са следните мерки: изграждане на 1 бъдеща ГПСОВ, оводняване на влажни зони, укрепване на речното дъно, корекция на речното дъно и 3 залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 108/19.12.2008г.), като са забранени дейности свързани с паленето на тръстиката и крайбрежната растителност. Предвиденото коригиране на речни участъци и корекция на дъното ще има непряко въздействие преди всичко върху видовете птици, тясно свързани със състоянието на речните корита, хидроложкия режим и състоянието на речните дъно. Ако изпълнението на мероприятията по корекция е в периода на размножаване на рибите (главно май-август) може да се очаква негативно отражение върху числеността на някои видове птици ихтиофаги. Останалите мерки са благоприятни за видовете птици целогодишно или сезонно свързани с влажните зони. Мястото е едно от най-значимите в България и по поречието на река Марица като място за нощувка по време на зимуване на световно застрашения вид малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Предвидените мерки се очаква да окажат положително въздействие върху този вид. Защитена зона “Марица – Първомай” BG0002081 В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 МВЕЦ, 1 заустване ГК, 3 зауствания на ИПСОВ, 14 баластриери, и 4 водовземания за напояване. Предвидени са следните мерки: изграждане на 3 бъдещи ГПСОВ, 3 оводняване на влажни зони, корекция на речно дъно, 9 залесяване на брегове, възстановяване на стари речни корита и меандри. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 13/17.02.2009г.), като са забранени дейности свързани с паленето на тръстиката и крайбрежната растителност и намаляване площта на крайбрежните гори. Предвиденото коригиране на речни участъци и корекция на дъното ще има непряко въздействие преди всичко върху видовете птици, тясно свързани със състоянието на речните корита, хидроложкия режим и състоянието на речните дъно. Ако изпълнението на мероприятията по корекция е в периода на размножаване на рибите (главно май-август) може да се очаква негативно отражение върху числеността на някои видове птици ихтиофаги. Останалите мерки са благоприятни за видовете птици целогодишно или сезонно свързани с влажните зони. Мястото е едно от най-значимите в България и по поречието на река Марица като място за нощувка по време на зимуване на световно застрашения вид малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Предвидените мерки се очаква да окажат положително въздействие върху този вид. Залесяването отговаря на забранителния режим и целите на опазване на зоната и ще подобри БПС на видовете. Да се извършва с местни растителни видове.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 заустване ГК, 1 заустване ИПСОВ, 1 баластриера и 3 водовземания за промишлени нужди. Предвидени са следните мерки: зарибяване на язовир Розов кладенец, изграждане на 2 бъдещи ГПСОВ, корекция на речното дъно, 5 залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 108/19.12.2008г.), като няма забранени дейности свързани конкретно с влажните зони и водни тела. Очаква се мерките да окажат положително въздействие върху видовете предмет на опазване в зоната, в следствие подобряване състоянието на околната среда. Язовирът е място от международно значение за зимуването на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) и големия корморан (Phalacrocorax carbo). Макар и в по-малки количества през зимата са установени световно застрашените видове къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) и белоока потапница (Aythya nyroca). Още един световно застрашен вид се среща в района на язовира по време на миграция - ливадният дърдавец (Crex crex). Защитена зона “Бесапарски ридове” BG0002057 В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 3 зауствания на ИПСОВ, 1 водовземане за напояване и 1 изградена ГПСОВ. Предвидени са следните мерки: изграждане на 10 бъдещи ГПСОВ, укрепване на речното дъно, корекция на речното дъно и 4 залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 106/12.12.2008г.), като няма забранени дейности свързани конкретно с влажните зони и водни тела. Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Залесяването е благоприятно за дендрофилните видове птици. Защитена зона “Рибарници Пловдив” BG0002016 В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: оводняване на влажни зони, корекция на речното дъно и залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 14/20.02.2009г.), като са забранени дейности свързани с паленето на тръстиката и крайбрежната растителност, източването на рибарниците и депонирането на отпадъци. Рибарниците са място от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) по време на зимуване и миграция, както и за голямата бяла чапла (Egretta alba) през зимата. По време на миграция тук може да се наблюдава и белооката потапница (Aythya nyroca) и голямата бекасина (Gallinago media). Рибарниците са едно от най-значимите места за почивка по време на миграция за средната бекасина (Gallinago gallinago), сивия жерав (Grus grus), блатната сова (Asio flammeus) и зеленоногата водна кокошка (Gallinula chloropus). Очаква се мерките да окажат положително въздействие върху тези видове.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 5 зауствания на ИПСОВ и 1 водовземане за напояване. Предвидени са следните мерки: укрепване на речното дъно, корекция на речното дъно и залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 106/12.12.2008г.), като са забранени дейности свързани с паленето на тръстиката и крайбрежната растителност, намаляването на площта на крайбрежните гори, косенето на тръстика в периода 15.03.-15.08., отстраняване на водна и влаголюбива растителност от каналите и дигите в периода 15.03.- 30.07. Предвиденото коригиране на речни участъци и корекция на дъното ще има непряко въздействие преди всичко върху видовете птици, тясно свързани със състоянието на речните корита, хидроложкия режим и състоянието на речните дъно. Ако изпълнението на мероприятията по корекция е в периода на размножаване на рибите (главно май-август) може да се очаква негативно отражение върху числеността на някои видове птици ихтиофаги. От приоритетните за опазване в зоната видове птици това е малкият корморан, белобузата рибарка и белооката потапница. Защитена зона “Оризища Цалапица” BG0002086 В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: корекция на речното дъно и залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 56/20.06.2008г.), като са забранени дейности свързани с паленето на тръстиката и крайбрежната растителност. Оризищата Цалапица са едно от най-важните гнездови находища на кафявокрилия огърличник (Glareola pratincola) в Горнотракийската низина и е място, където се концентрира жълтокраката чайка (Larus cachinans). То има много важно значение за редица водолюбиви видов птици, по време на гнездене, миграция и отчасти на зимуване. Мерките са с непряко въздействие върху тези видове. Защитена зона “Язовир Овчарица” BG0002023 В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: зарибяване на язовир Овчарица и залесяване на брегове. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 83/23.09.2008г.), като са забранени дейности свързани с паленето на тръстиката и крайбрежната растителност, извършването на сечи на 50 м. от брега на язовира. Язовирът е един от важните места в света за големия корморан (Phalacrocorax carbo), къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) и голямата белочела гъска (Anser albifrons), които зимуват тук в значителни количества. Голяма част от къдроглавите пеликани са млади и неполовозрели индивиди. Като зимуващ вид, макар и рядко може да се наблюдава червеногушата гъска (Branta ruficollis). Язовирът има важно значение на национално ниво и за черногушия гмуркач (Gavia arctica) и за голямата бяла чапла (Egretta alba). Мерките ще окажат положително въздействие върху тези видове, особено ихтиофагите – корморани и пеликани.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 3 МВЕЦ, 1 заустване ГК и 5водовземания за питейни нужди. Предвидени са следните мерки: изграждане на 3 бъдещи ГПСОВ, залесяване на брегове и залесяване за питейно водовземане. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 108/19.12.2008г.), като няма забранени дейности свързани с водните тела. Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Залесяването е благоприятно за дендрофилните видове птици.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 заустване ИПСОВ и 1 водовземане за напояване. Предвидени са следните мерки: залесяване срещи ерозия и зарибяване на язовир Пясъчник. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 85/30.09.2008г.), като са забранени дейности свързани с подмяна на крайречните гори от местни дървесни видове, косенето на тръстика в периода 1.03. – 15.08., отстраняване на водната и влаголюбива растителност по бреговете на каналите и дигите в периода на гнездене на птиците – 01.03. – 30.07. При прилагането на мярката да се спазва забранителния режим. Язовирът е място с международно значение за зимуването на водолюбиви птици, които тук се струпват 22 000 индивида, като най-многочислена е голямата белочела гъска (Anser albifrons). От световно застрашените видове през зимата се срещат малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), малката белочела гъска (Anser erythropus), червеногушата гъска (Branta ruficollis) и морския орел (Haliaeetus albicilla), а по време на миграция - белооката потапница (Aythya nyroca). За много видове птици язовирът се явява и важна междинна станция по време на пролетната и есенната миграция като място за почивка и хранене. Районът е едно от няколкото гнездови находища на орела рибар (Pandion haliaetus) в страната. В микроязовир Паничери се намира смесена колония от малка бяла чапла (Egretta garzetta) и нощна чапла (Nycticorax nycticorax). Дейностите ще окажат значително положително въздействие върху тези видове.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 9 баластриери, 3 водовземане за напояване, 4 водовземания за промишлени нужди и 1 водовземане за риборазвъждане. Предвидени са следните мерки: изграждане на 1 бъдеща ГПСОВ, 3 оводняване на влажни зони, 3 възстановяване на стари корита и меандри, корекция на речно легло, 5 залесяване на брегове, 2 залесяване срещу ерозия. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 84/26.09.2008г.), като са забранени дейности свързани с подмяна на крайречните гори от местни дървесни видове, изземването на инертни материали от реката, корекция на речните корита извън населените места. При прилагането на мярката да се спазва забранителния режим. Предвиденото коригиране на речни участъци и корекция на дъното ще има непряко въздействие преди всичко върху видовете птици, тясно свързани със състоянието на речните корита, хидроложкия режим и състоянието на речните дъно. Ако изпълнението на мероприятията по корекция е в периода на размножаване на рибите (главно май-август) може да се очаква негативно отражение върху числеността на някои видове птици ихтиофаги. Останалите мерки са благоприятни за видовете птици целогодишно или сезонно свързани с влажните зони, както и дендрофилните видове птици. Защитена зона “Комплекс Стралджа” BG0002028 В ЗЗ има съществуващо натоварване от 1 водовземане за промишлени нужди. Предвидени са следните мерки: зарибяване на язовир Цанко Церковски, оводняване на влажни зони, корекция на речно легло, 2 залесяване на брегове и залесяване срещу ерозия. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 83/23.09.2008г.), като са забранени дейности свързани с сечи на крайбрежната растителност, косенето и паленето на тръстика, изграждане на нови отводнителни канали. При прилагането на мярката да се спазва забранителния режим. Днес в комплекс Стралджа са установени 143 вида, от които 50 са включени в Червената книга на България (1985). Язовир Церковски е място от международно значение за мигриращи и зимуващи водолюбиви птици, където се концентрират над 20000 водолюбиви птици от 30 вида. Той е едно от най-важните места в света за зимуването на голямата белочела гъска (Anser albifrons), световно застрашената червеногуша гъска (Branta ruficollis) и зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos). Във влажните ливади се среща световно застрашеният ливаден дърдавец (Crex crex), ливадният блатар (Circus pygargus), голямата (Porzana pozana) и средната пъструшка (Porzana parva). По време на миграция язовирът е място за струпване на водолюбиви птици като розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), блестящия ибис (Plegadis falcinellus), лопатарката (Platalea leucorodia) и др. Предвидените мерки ще окажат благоприятно въздействие върху тези видове.
В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидени са следните мерки: корекция на речно легло и залесяване срещу ерозия. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 97/11.11.2008г.), като няма забранени дейности свързани с водните тела. Въздействието е с локален характер. Очаква се положително въздействие върху видовете при спазване на мерките от т. 6 на ОС. Защитена зона “Язовир Жребчево” BG0002052 В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 МВЕЦ и 1 водовземане за напояване. Предвидени са следните мерки: изграждане на 1 бъдеща ГПСОВ, 2 залесяване на брегове и зарибяване язовир Жребчево и рибарници Николаево. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 97/11.11.2008г.), като са забранени дейности свързани с сечи на крайбрежната растителност, косенето и паленето на тръстика, изграждане на нови отводнителни канали. При прилагането на мярката да се спазва забранителния режим. Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Залесяването е благоприятно за дендрофилните видове птици. Зарибяването има пряко въздействие върху видовете ихтиофаги следствие подобряване хранителната база в подходящите за тях местообитания. Защитена зона “Сините камъни – Гребенец” BG0002058 В ЗЗ има съществуващо натоварване от 1 водовземания за питейни нужди. Предвидени са следните мерки: изграждане на 1 бъдеща ГПСОВ, 5 залесяване на брегове, залесяване за питейно водовземане и залесяване срещу ерозия. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 108/19.12.2008г.), като няма забранени дейности свързани с водните тела. Предвидените мерки не оказват въздействие върху забранителния режим, но като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Залесяването е благоприятно за дендрофилните видове птици. Мястото е от значение предимно за дневните грабливи птици, върху които предвидените мерки няма да окажат пряко въздействие. Защитена зона “Рила” BG0000495 В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 1 МВЕЦ и 3 водовземания за питейни нужди. Предвидени са следните мерки: 2 залесяване на брегове и залесяване за питрейно водовземане. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 100/21.11.2008г.), като няма забранени дейности свързани с водните тела. Предвидените мерки са с локален, благоприятен характер за дендрофилните и горски видове птици, предмет на опазване в зоната.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 2 МВЕЦ и 1 водовземане за питейни нужди. Предвидени са следните мерки: 9 залесяване на брегове, залесяване за питейно водовземане, 2 залесяване срещу ерозия. Зоната е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите (ДВ 84/26.09.2008г.), като няма забранени дейности свързани с водните тела. Предвидените мерки са с локален, благоприятен характер за дендрофилните и горски видове птици, предмет на опазване в зоната.
В ЗЗ няма съществуващи натоварвания. Предвидена е следната мярка - залесяване на брегове. Зоната все още не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и няма обявени и формулирани забранителни режими. Предвидените мерки са с локален, благоприятен характер за дендрофилните и горски видове птици, предмет на опазване в зоната.
В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 5 МВЕЦ, 1 заустване ГК, 1 заустване ИПСОВ, 2 баластриери, 2 водовземания за напояване и 1 водовземане за промишлени нужди. Предвидени са следните мерки: изграждане на 1 бъдеща ГПСОВ, корекция на речно легло и 12 залесяване на брегове. Зоната все още не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и няма обявени и формулирани забранителни режими. Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Залесяването е благоприятно за дендрофилните видове птици. Предвиденото коригиране на речни участъци ще има непряко въздействие преди всичко върху видовете птици, тясно свързани със състоянието на речните корита, хидроложкия режим и състоянието на речното дъно. Защитена зона “Средна гора” BG0002054 В ЗЗ има съществуващи натоварвания от 3 МВЕЦ, 1 заустване ГК, 8 зауствания ИПСОВ, 1 баластриера, 1 водовземане за напояване, 10 водовземания за питейни нужди и 7 водовземания за промишлени нужди. Предвидени са следните мерки: изграждане на 5 бъдещи ГПСОВ, 6 залесяване на брегове, залесяване за питейно водовземане и 4 залесяване срещу ерозия. Зоната все още не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и няма обявени и формулирани забранителни режими. Предвидените мерки, като цяло ще окажат положителен ефект върху местообитанията и популациите на видовете, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ. Изграждането на ГПСОВ ще окаже положително въздействие върху качеството на водата и респективно, върху водните местообитания. Строителната дейност ще предизвика прогонване на животинските видове и влошаване на някои съседни местообитания ако не е подходящо избрана площадката. Средна гора е едното от двете места в България, където гнезди уралската улулица (Strix uralensis). Тя е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и за малкия креслив орел (Aquila pomarina), лещарката (Bonasa bonasia), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), градинска овесарка (Emberiza hortulana), черночелата сврачка (Lanius minor), горската чучулига (Lullula arborea) и червеногушата мухоловка (Ficedula parva). В района се срещат с представителни популации и други застрашени видове, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Червеногръдката (Erithacus rubecula), обикновената чинка (Fringilla coelebs), въртошийката (Jynx torquilla), зеленият кълвач (Picus viridis), пойният дрозд (Turdus philomelos) и косът (Turdus merula) гнездят в Средна гора в значителни числености, което прави мястото едно от най-значимите за тези видове в Европа. Залесителните мероприятия ще окажат значително положително въздействие върху голяма част от тези видове. За всички ЗЗ където няма предвидени мерки в ПУРБ, състоянието към момента е индивидуално и зависи от съществуващите натоварвания. Задължително е спазването на забранителните режими и ограничаването на МВЕЦ и баластриери. Допълнителни мерки са: строг контрол върху избиване на рибоядните птици в рибарниците, недопускане изсичане на крайречни гори, премахване на незаконните сметища.
Изтегляне 2.92 Mb. Сподели с приятели:
|