Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление



страница5/21
Дата05.01.2017
Размер2.92 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Защитена зона “Река Каяклийка” BG0000435

Зоната е част от речната долина на река Каяклийка. По бреговете има дървесна растителност и храсти. Сайтът е биокоридор за фауната, като свързва сайтовете Марица 2 и Драгойна-Мечковец. Съществуващите хидротехнически съоръжения (бентове) са преграда за мигрирането на рибите. Има реална опасност от унищожение на крайречната растителност, отклоняване на прекалено много вода за напояване, и бракониерство.

В предмета и целите за опазване в защитената зона не са посочени хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC, както и консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus). Не са посочени консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC).


Защитена зона “Меричлерска река” BG0000287

Зоната представлява поречие на малка блатна река. Естествената доминираща дървесна растителност са видове от род Populus и р. Salix. Крайречни ливади и пасища, блата и мочурища в речната тераса. Подложена е на антропогенен натиск - корекции, сечи, превръщане на пасища и ливади в ниви.

Откритата на тази територия Sabanejewia aurata вече е определена като Sabanejewia balcanica, Балкански щипок, вид който води началото си от подвид Sabanejewia aurata balcanica.

Негативно влияние върху местообитанията и хидроморфологията на реката оказват изсичането на крайречна растителност и корекциите на речното корито.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). Не са посочени консервационно значими растителни видове, както и птици, включени в Приложение I на Директива79/409/EEC. От консервационно значимите видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати, са включени: видра (Lutra lutra), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), червенокоремна бумка (Bombina bombina), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).
Защитена зона “Банска река” BG0000434

ЗЗ включва долното течение на Банска река, която в този участък преминава предимно през обработваеми земи и няколко пасища. Сайтът е важен биокоридор, свързващ река Марица със сайта Драгойна-Мечковец. Реката е дори по-значима и ценна, тъй като е една от последните останали без язовир и, следователно, без изолирани рибни популации. Сайтът е много уязвим от строителството на микро ВЕЦ и изземване на пясък. Дървесната растителност по течението на реката е почти унищожена и остатъците от нея са застрашени. Сметището на Димитровград е близо до зоната и водите се замърсяват допълнително от отпадъчните води от района на Хасково (от пивоварна и млекопреработвателно предприятие).

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ не са посочени хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC и консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), голяма бяла чапла (Egretta alba), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Река Съзлийка” BG0000425

Долината на реката в горното й течение е тясна и обезлесена, а в долното й течение е широко насечена от алувиални наноси. Заливната тераса е залесена в горния си край, но е блатиста в долната част на реката. Преди корекцията му речното корито е формирало много меандри. Близо до устието на реката има добре развити натрупани и смесени тераси. Реката сформира язовир Гълъбово, а нейните притоци - 12 малки язовира. Реката тече предимно през обработваеми земи на територията на зоната и се използва за напояване през лятото. Малка част от нея е заобиколена от широколистна гора. Зоната представлява важен биокоридор и местообитание за много видове. След засаждането и възстановяването (отчасти в крайречните блата), заливната тераса на река Съзлийка ще бъде обявена за екокоридор, свързващ склоновете на Средна гора и река Марица.

По-голямата част на заливната тераса на река Съзлийка е силно повлияна от отрицателни въздействия (култивиране, зауствания, земеделие, утъпкване, прекомерно ползване, гола сеч на крайречните гори, и др.). Изсичането и пожарите са основни заплахи за горите в района. Водите на реката са много замърсени в почти 2/3 от зоната, дължащо се на вливането на отпадъчни води.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Agrimonia eupatoria, Alliaria petiolata, Alopecurus pratensis, Aristolochia clematitis, Barbarea stricta, Cornus sanguinea, Epilobium hirsutum, Euphorbia aleppica, Festuca pratensis, Frangula alnus, Fritillaria graeca, Geranium robertianum, Geranium tuberosum, Glechoma hederacea, Lychnis flos-cuculi, Lysimachia punctata, Lythrum salicaria, Salix fragilis, S. triandra, Sanguisorba offcinalis, Saponaria offcinali, Scrophularia nodosa, Silene dioica, Sium sisarum, Typha angustifolia, T. laxmanii, Ulmos minor, Vicia pisiformis, Tragopogon pratensis, Ranunculus acris, Lychnis flos-cuculis, Poa sylvicola, Petasites hybridus, Oenanthe angulosa, Quercus cerris, Populus alba, P. nigra.

Предмет на опазване в ЗЗ са и следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), голяма бяла чапла (Egretta alba), белоока потапница (Aythya nyroca), голям воден бик (Botaurus stellaris), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), ливаден блатар (Circus pygargus), полски блатар (Circus cyaneus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), ръждива чапла (Ardea purpurea), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).

По класове земно покритие водните площи (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са представени съответно с 90% и 10%.

Предвидената мярка залесяване на бреговете ще помогне за намаляване на водната ерозия и ще окаже положително въздействие върху крайбрежните местообитания.


Защитена зона “Дервенски възвишения 2” BG0000219

Към ЗЗ има висок орнитологичен и ботанически интерес, тъй като е главен миграционен път за птиците. Там са регистрирани значителен брой редки и застрашени видове. Районът е подходящо местообитание за гнездене на Aquila heliaca и други грабливи птици.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicionalbae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco- Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dilleni, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 6510 Низинни сенокосни ливади, 62A0 Източно-субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 91AA Източни гори от космат дъб, 91S0 Западнопонтийски букови гори, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilo-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна върба.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Anemone pavonina, Asparagus tenuifolius, Cephalanthera rubra (L.) Richardр, Cistus incanus L., Clematis viticella L., Eryngium creticum Lam., Euphorbia barrelieri Savi var. frivaldskyi, Fritillaria pontica Wahlenb., Genista carinalis Griseb., Goniolimon collinum (Griseb.) Boiss., Heptaptera triquetra (Vent.) Thrin., Himantoglossum hircinum (L.) Spreng., Paeonia peregrina Miller, Paeonia tenuifolia L., Potamogeton trichoides Cham. et Schlecht., Potamogeton trichoides Cham. et Schlecht., Primula vulgaris Huds. ssp.rubra (Sm.) Greut , Pyrus eleagrifolia Pall. ssp. bulgarica, Quercus pubescens Willd., Salvia forskahlei L., Scilla autumnalis L., Smyrnium rotundifolium Miller, Stachys cretica L. ssp. bulgarica Rech.f., Trachystemon orientalis (L.) G. Don. fil

В Стандартния формуляр на ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), полски блатар (Circus cyaneus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).
Защитена зона “Язовир Копринка” BG0000261

Географски зоната принадлежи към басейна на река Тунджа. По-голямата част от територията е заета от язовир Копринка. Това е изкуствен язовир, чиято повърхност е замръзнала през цялата зима. Има включен и бряг с низинна характеристика. Мястото е от голямо консервационно значение за зимуващите водни птици.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6510 Низинни сенокосни ливади, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 7230 Алкални блата, 7210* Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от съюза Caricion davallianae, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachio, 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Alnus glutinosa (L.), Calamagrostis pseudophragmites (Hall. Fil.), Chrysopogon gryllus (L.) Trin., Cladium mariscus (L.) Pohl., Clematis integrifolia L., Fraxinus oxycarpa Bieb. ex Willd., Molinia coerulea (L.) Moench, Quercus robur L., Sanguisorba officinalis L., Serratula tinctoria L., Stipa capillata L.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), голям воден бик (Botaurus stellaris), малка белочела гъска (Anser erythropus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък горски водобегач (Tringa glareola), поен лебед (Cygnus cygnus), полски блатар (Circus cyaneus), речна рибарка (Sterna hirundo), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), черногуш гмуркач (Gavia arctica), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), ценагрион (Coenagrion ornatum).

Приемането на нулевата алтернатива няма да допринесе за подобряване на функциите на ЗЗ с оглед предмета и целите за опазване в нея.


Защитена зона “Тулово” BG0000203

Зоната опазва вековни, равнинни дъбови гори с шубраци и пасища наоколо. Нуждае се от защита срещу сечта, пашата, селскостопанските дейности, включително напояването, каменните кариери, лова, автомобилния трафик.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). За защитената зона са посочени и други значими растителни видове - Pulmonria molis.

Предмет на опазване в защитената зона са и няколко консервационно значими вида животни, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus). След експертна верификация на данните обаче, в базата данни горчивката е изключена от състава на видовете, подлежащи на опазване в тази зона. Същото се отнася и до бисерната мида.


Защитена зона “Градинска гора” BG0000255

Територията на ЗЗ обхваща влажни равнинни гори от бряст, габър и дъб, дървета около 60-100 годишни. Градинска гора е една от последните останали естествени заливни равнинни гори по река Марица. Влажните ливади са от голямо значение за поддържане популацията на блатно кокиче (Leucojum aestivum) (вид записани в Червената книга на България). Мястото е и от голямо значение за размножаването на много видове. То е разположено на един от най-значимите миграционни пътища във вътрешността на страната. Мястото е важна част от биокоридора река Марица.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). За защитената зона са посочени и други значими растителни видове - Leucojum aestivum.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Централен Балкан” BG0000494 (ЗЗ и по двете Директиви)

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3160 Естествени дистрофни езера, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo, 4080 Субарктични храсталаци от Salix spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества, 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества, 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91W0 Мизийски букови гори, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 95A0 Гори от бяла и черна мура, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzolo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 91М0 Балкано-понтийски церово-горунови гори, 91Z0 Мизийски гори от среболистна липа.



Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Tozzia carpathica и Dicranum viride.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Acer heldreichii, Achillea ageratifolia, A. distans, A. grandifolia, Alchemilla achtarovii, A. anisiaca, A. asteroantha, A. bulgarica, A. catachnoa, A. erythropoda, A. gracillima, A. grossidens, A. indivisa, A. jumrukczalika, A. mollis, A. plicatula, A. pyrenaica, Allium melanantherum, Alyssoides bulgarica, Androsacae hedraeantha, Anemone narcissiflora, Angelica pancicii, Anthemis orbelica, A. sancti-johannis, Aquilegia vulgaris, Arabis allonii, Arctostaphylos uva-ursi, Armeria rumelica, Asperulla capitata, Atropa bella-donna L., Barbarea balcana, B. bracteosa, Betonica bulgarica, Bupleurum longifolium, Campanula moesiaca, C. sparsa ssp. Frivaldskyi, C. transsilvanica, C. trojanensis, Cardamine raphanifolia ssp. Acris, Carum graecum, Centaurea kerneriana, C. napulifera, C. decalvans, Cerastium moesiacum, Chamaecytisus kovachevii (Velen.) Rothm., Cirsium appendiculatum, C. oleraceum, Clematis alpina, Cortusa mathioli, Crepis viscidula, Crocus veluchensis, Cystopteris regia, Daphne blagayana, D. oleoides, Dianthus cruentis, D. microlepis, D. petraeus, D. strybrnyi, Digitalis viridflora, Diphasium alpinum, Drosera rotundifolia, Epilobium alsinifolium ssp. Parvifolium, Festuca balcanica ssp. Balcanica ,F. panciciana, F. riloensis, F. stojanovii, F. valida, F. xanthina, Galanthus nivalis L.,Galium heldreichii ssp. Protopycnutrichum ,Genista depressa ssp. Frivaldszkyi , G. pilosa L., Gentiana acaulis, G. frigida, G. lutea, G. punctata, Gentianella amarella, G. bulgarica ssp. Bulgarica, G. precox, Geranium coeruleatum, Grimmia caespiticia, Haberlea rhodopaensis, Hesperis dinarica, Hieracium pseudopilosella, Hypericum umbellatum, Iris reichenbachii, Jasione bulgarica, Jovibarba heuffelii, Juniperus sabina L., Knautia midzorensis, Laserpitium kraftii, L. siler, Lathyrus linifolius, L. montanus, Laurocerasus officinalis, Leontodon riloensis, Leontopodium alpinum, Lilium jankae, Limodorum abortivum (L.) Schwartz, Linum extraaxillare, L. uninerve, Luzula deflexa, Melampyrum scardicum, Menianthes trifoliata, Meum athamanticum, Minuartia bulgarica, M. saxifraga, Moehringia grisebachiana, M. pendula, Myosotis suaveolens, Neckera pennata, Orchis globosa, O. militaris L., Pastinaca hirsuta, Pedicularia oederi, Pedicularis leucodon, P. orthantha, Phyteuma confusum, Pinguicula balcanica, Pinus peuce, Potentilla apenina, Potentilla chrysantha, Potentilla haynaldiana, Primula frondosa, Pyrola rotundifolia, Rhodiola rosea, Rhododendron myrtifolium, Rhynchocorys elephas, Ribes nigrum, Rosa balcanica, Satureja pilosa, Saxifraga aizoides, Saxifraga marginata, Saxifraga sancta ssp. Pseudosancta, Scabiosa balcanica, Scrophularia aestivalis, Secale montanum ssp. Balcanicum, S. kostovii, S. stefco, Sempervivum erythraeum, Senecio doria, Senecio pancici, Senecio umbrosus, Seseli bulgaricum, Sesleria comosa, S. latifolia ,Silaum silaus, Silene lerchenfeldiana, S. pusilla, S. roemeri, S. sendtneri, S. waldsteinii, Soldanella rhodopaea, Stachys cretica L. ssp.bulgarica Rech.f., Symphyandra wanneri, Taxus baccata, Tilia rubra ssp. Rubra, Tragopogon balcanicum, Trifolium medium ssp. Balcanicum, Trifolium velenovskyi, Trollius europaeus, Turritis pseudoturritis, Valeriana montana, Verbascum abietinum, V. boevae, V. humile, V. longifolium ssp. Pannosum, V. nobile, Veronica austriaca ssp. neicevii, V. krumovii, Vicia dumetorum, Viola aetolica, V. balcanica, Viscaria vulgaris ssp. Atropurpurea.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), главоч (Cottus gobio), ручеен рак (Austropotamobius torrentium).

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница