Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление



страница6/21
Дата05.01.2017
Размер2.92 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Защитена зона “Река Соколица” BG0000440

Река Соколица е ляв приток на река Съзлийка (Югоизточна България). Реката е дълга около км и тече в широка долина с много малък височинен наклон и е обрасла с върби, елши и тополи. Водите й формират язовир Розов кладенец. Зоната е много повлияна от човешки въздействия. Реката тече през обработваеми земи (част от тях изоставени), пасища и ливади. Част от нея е замърсена с прах от въглищата от открит рудник Марица - Изток. Освен това ЗЗ е силно повлияна от близката термоелектрическа централа „Марица- изток 3“. Въздухът се замърсява със серни окиси, емитирани от ТЕЦ и с отработените газове от автомобилите от съседния до реката път. Практикува се бракониерски риболов с мрежи и улов на костенурки. Зоната е важен биокоридор за свързването на река Съзлийка и Марица със Сакар и е подходящ за възстановяване.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91М0 Балкано-понтийски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), голяма бяла чапла (Egretta alba), полски блатар (Circus cyaneus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), бисерна мида (Unio crassus).

По класове земно покритие водните площи в ЗЗ (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са равномерно представени (с по 50%).
Защитена зона “Българка” BG0000399

Природен парк "Българка" обхваща изворът на река Янтра и главните й притоци в горното течение. Зоната включва и язовир Христо Смирненски. Територията на ПП "Българка" обединява 4 флористични региона и 3 физикогеографски пояса, което определя и разнообразието на растителните формации и хабитати. Зоната е със силно застъпен ендемизъм на растения, богатото биоразнообразие и наличие на реликтни хабитати. Предлага подходящи местообитания за различни представители на флората и фауната (Haberlea rhodopensis, Micromeria frivaldszkyana, кафява мечка, вълк, видра, царски орел и др.), в допълнение към това регионът опазва крайбрежни екосистеми - главен инструмент на водните ресурси за страната и региона.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базофилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6520 Планински сенокосни ливади, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetu, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91ВА Мизийски гори от обикновена ела, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulum, 91М0 Балкано-понтийски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от среболистна липа.

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Himantoglossum caprinum и Echium russicum.

Други значими растителни видове в зоната са: Acer heldreichii, Achillea ageratifolia , A. clypeolata , A. grandifolia , Alchemilla viridiflora , Allium melanantherum , Angelica pancicii , Aquilegia vulgaris , Asperula capitata , Atropa bella-donna L., Betonica bulgarica, Campanula jordanovii , C. lanata , C. velebitica , Carum graecum , Crocus veluchensis , Daphne blagayana, D. cneorum , D. oleoides , Dianthus moesiacus , Festuca balcanica, F. xanthina, Galanthus elwesii , Haberlea rhodopensis, Hieracium pannosum, Ilex aquifolium, Iris reichenbachii, Jovibarba heuffelii, Kernera saxatilis, Laserpitium siler, Limodorum abortivum (L.) Schwartz, Micromeria frivaldszkyana, Minuartia bulgarica, Ophrys cornuta, Orchis militaris L., Pinus peuce, Pulmonaria mollis Wulfen ex Horn., Rhynchocorys elephas, Sedum stefco, Sempervivum erythraeum, Sesleria latifolia, Silene nutans L., Spiranthes spiralis, Taxus baccata, Trinia glauca, Veronica jaquinii ssp. Neiceffii, Viola aetolica, V. Balcanica.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), обикновен щипок (Cobitis taenia), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium).


Защитена зона “Река Мочурица” BG0000196

По-голямата част от реката е с диги. Има единични върбови дървета и значителна част от речното корито е покрито с храсти. Реката е подходяща за възстановяване като важен биокоридор. Изсичането на крайречна растителност и високата степен на уязвимост оказват негативно влияние върху местообитанията и хидроморфологията на реката.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91AA* Източни гори от космат дъб, 91М0 Балкано-понтийски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмета на опазване в ЗЗ са и следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), голям воден бик (Botaurus stellaris), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), полски блатар (Circus cyaneus), малък горски водобегач (Tringa glareola), черен щъркел (Ciconia nigra), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).


Защитена зона “Река Омуровска” BG0000443

Прилежащите територии на река Омуровска (ляв приток Марица) са обработваеми земи, основно градини за отглеждане на зеленчуци, пасища и изоставени полета. Речната вода се използва за напояване.

Зоната осигурява връзка между три други зони. Има важно растително и животинско разнообразие. Местообитанията по горните части на реката са застрашени от нелегално изсичане и замърсяване, причинено от твърди битови отпадъци. Най-сериозният негативен фактор е почистването на речните корита (премахване на растителността) като част от мерките за предпазване от наводнения.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91AA* Източни гори от космат дъб, 91М0 Балкано-понтийски церово-горунови гори, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 91W0 Мизийски букови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).

По класове земно покритие водните площи в ЗЗ (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са равномерно представени (с по 50%).


Защитена зона “Река Пясъчник” BG0000444

ЗЗ обхваща реката, свързваща язовир Пясъчник с река Марица. Река Пясъчник е малка, с тръстики в някои места, с крайречна растителност. Граничи с обработваеми земи и гори и се намира в непосредствена близост до рибарници, предложени също за включване в НАТУРА 2000. Зоната е застрашена от разчистване на речните корита (от дървета и пясък), от кариерен добив, нерегламентирана сеч и бракониерство.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91AA* Източни гори от космат дъб, 91М0 Балкано-понтийски церово-горунови гори. Не са посочени консервационно значими растителни видове.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: блестящ ибис (Plegadis falcinellus), голяма бяла чапла (Egretta alba), бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), гривеста чапла (Ardeola ralloides), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), полски блатар (Circus cyaneus), речна рибарка (Sterna hirundo), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), ръждива чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Гора Тополяне” BG0000539

Зоната включва две влажни ливади, два резервоара против засушаване, микроязовир, овощна градина и най-близко намиращата се обработваема земя. Основната заплаха е от дългосрочно засушаване.

В предмета и целите за опазване в защитената зона не са посочени местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, както и консервационно значими растителни видове.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), голяма бекасина (Gallinago media), голяма бяла чапла (Egretta alba), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Река Тунджа 1” BG0000192

По-голяма част от реката на територията на ЗЗ е укрепена с диги. Мястото включва няколко кариери за добив на пясък, стари речни корита и пасища по реката. Изземването на инертни материали, изсичането на крайречната растителност, строежи на МВЕЦ и инвазивните интродуценти повишават степента на уязвимост и оказват негативно въздействие върху местообитанията и хидроморфорогията на реката.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1340* Континентални солени ливади, 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 91AA Източни гори от космат дъб, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Посочени са и други значими растителни видове: Camphorosma monspeliaca L., Chrysopogon gryllus (L.) Trin., Pistacia terebinthus L., Populus nigra L.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), белоока потапница (Aythya nyroca), голям воден бик (Botaurus stellaris), гривеста чапла (Ardeola ralloides), голяма бекасина (Gallinago media), голяма бяла чапла (Egretta alba), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък горски водобегач (Tringa glareola), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), черна рибарка (Chlidonias niger), черногуш гмуркач (Gavia arctica), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), полски блатар (Circus cyaneus), речна рибарка (Sterna hirundo), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), поен лебед (Cygnus cygnus), ръждива чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), ценагрион (Coenagrion ornatum), Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia).


Защитена зона “Трилистник” BG0000289

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 6510 Низинни сенокосни ливади, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. Не са посочени консервационно значими растителни видове, както и консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и бозайници от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати. Обект на защита в обхвата на зоната са само следните представители на земноводните и рибите: червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus).


Защитена зона “Река Чая” BG0000194

Реката е укрепена с диги, има едничини тополови дървета и изкуствено засадени тополи. Зоната е подходяща за възстановяване като важен биокоридор, но е уязвима по отношение на замърсяване от промишлеността, изземване на инертни материали, изсичане на крайречна растителност, строежи на МВЕЦ, оказващи негативно въздействие върху местообитанията и хидроморфологията на реката.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaticete Securinegion tinctoriae). За ЗЗ са посочени и други значими растителни видове: Platanus orientalis.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), гривеста чапла (Ardeola ralloides), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), полски блатар (Circus cyaneus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Река Въча – Тракия” BG0000424

ЗЗ е място за многобройни видове птици, растения, риби и др. Популациите на птиците са нестабилни поради рядката горска храстова растителност в речните долини. Фактори с негативно влияние са замърсяването на водата, замърсяване с битови отпадъци, пътищата, шосетата, ловът и риболовът. Опазването на значимостта на сайта като зелен коридор с влажна зона изисква спиране на експлоатацията на горите и храстовата растителност. Желателно е хибридните тополи да се заменят с бяла топола и върба.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: земеродно рибарче (Alcedo atthis), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum), Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia).

По класове земно покритие водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 100% от площта на защитената зона.
Защитена зона “Бесапарски възвишения” BG0000254

Зоната е значима като място за храна на многобройни хищни птици, които гнездят по северните склонове и дерета на Родопите.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревнисъобщества, 6110* Отворени калцифилни или базофилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 91AA Източни гори от космат дъб, 91Z0 Мизийски гори от среболистна липа. Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Himanthoglossum caprinum. За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Rhamnus rhodopeus Velen., Ruta graveolens L. P, Verbascum nobile Velen. P, Polygala rhodopea (Velen.) Janchen, Onobrychis degenii Dorfler, Ophrys cornuta Steven, Lathyrus saxatilis (Vent.) Vis., Euphorbia velenovskyi Bornm., Galium rhodopeum Velen., Gypsophila tekirae Stefanov, Himantoglossum hircinum (L.) Spreng., Jurinea albicaulis Bunge ssp. kilaea (Azn.), Achillea depressa Janka, Alkanna primuliflora Griseb., Alkanna stribrnyi Velen ssp. intermedia Koz, Asyneuma anthericoides (Janka) Bornm., Medicago rhodopea Velen., Centaurea pseudoaxillaris, Onosma rhodopea.

Предмет на опазване в ЗЗ са и следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), полски блатар (Circus cyaneus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), бисерна мида (Unio crassus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium).


Защитена зона “Река Мечка” BG0000436

Река Мечка черпи вода от Източните Родопи близо до Тополовската седловина. Реката е изцяло заобиколена от обработваеми земи и населени места, поради което водите й се използват за напояване. ЗЗ представлява биокоридор между Родопите и река Марица. Зоната е застрашена от незаконна сеч, разчистване на речното корито и добив на инертни материали.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91AA Източни гори от космат дъб, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii. Не са посочени консервационно значими растителни видове.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), гривеста чапла (Ardeola ralloides), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), речна рибарка (Sterna hirundo), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium).

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница