Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление



страница7/21
Дата05.01.2017
Размер2.92 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21

Защитена зона “Сините камъни” BG0000164

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91AA Източни гори от космат дъб, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia)(*важни местообитания на орхидеи), 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 6110* Отворени калцифилни или базофилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от среболистна липа, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum.

Растенията, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC са Himanthoglossum caprinum и Moechringia janka.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Achillea ageratifolia (Sibth. et Sm.) Boiss., Achillea grandifolia Friv., Aethionema arabicum (L.) Andrz. Ex , Alyssoides bulgarica (Sagor.) Assen., Anacamptis pyramidalis (L.) L. C. Richard, Anchusa hybrida Ten., Anemone sylvestris L., Atropa bella-donna, Dianthus moesiacus Vis. et Pancic, Festuca thracica (Acht.) Markgr.-Dannb., Fritillaria pontica Wahlenb., Genista rumelica Velen., Gentianella bulgarica (Velen.) J. Holub, Сенниковидна звъника Hypericum umbellatum A. Kerner, Iris reichenbachii, Limodorum abortivum (L.) Schwartz, Medicago rhodopea Velen, Minuartia garckeana, Onobrychis degenii Dorfler, Onosma thracica Velen., Ophrys mammosa Desf., O. cornuta, Opoponax chironium (L.) Koch ssp., Peucedanum vitijugum Boiss ssp, Pulsatilla halleri (All.) Willd., Tragopogon balcanicum Velen., Veronica multifida L., Verbascum adrianopolitanum, V. humile, Centaurea gracilenta, Carduus thracicus, Tulipa urumoffii, T. asustralis, Betonica bulgarica, Astracantha thracica, Aquilegia nigricans, Moehringia grisebachii, Orchis militaris.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни, свързани с водните хабитати: Видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Маришка мряна (Barbus plebejus), Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Бисерна мида (Unio crassus). Няма данни за плътността на популациите на изброените видове животни.

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени едва с 1% от площта на ЗЗ.

Предвиденото залесяване на бреговете, залесяване за питейно водовземане и залесяване срещу ерозия ще окажат положително въздействие върху укрепването на бреговете. Нулевата алтернатива няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ.
Защитена зона “Река Мартинка” BG0000442

Местоположението на зоната в равнината сред обработваемите земи обяснява почти пълното унищожаване на крайречната растителност. Водите й са слабо замърсени и се използват за напояване. Сайтът не е значим като хабитат на редки видове, но притежава добър потенциал за възстановяване и може да служи като биокоридор между долината на река Марица и Средна гора.

В предмета и целите за опазване в защитената зона не са посочени местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, както и консервационно значими растителни видове.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), тръноопашата патица (Oxyura leucocephala), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).


Защитена зона “Река Марица” BG0000578

Зоната е биокоридор свързващ зоните в цяла южна България. Важна е ролята му на некрайбрежно място за зимуване, като тук колонията на корморана пигмей наброява 4000-6000 индивида. Някои участъци на зоната по горното течение опазват едно от последните запазени места където коритото на Марица е непроменено и където се развива крайречна растителност. Части от зоната са представени от изкуствени влажни зони, като нивото на водата в тях е от изключителна важност за орнитофауната в района. Когато езерата за развъждане на риба се използват, около тях се наброяват 170 различни видове птици.

Сред най-сериозните заплахи за речното биоразнообразие е промяната на естествения воден режим, дължаща се на корекции на речното корито, изземване на вода за напояване, сеч на гори, изземване на инертни материали, строеж и експлоатация на МВЕЦ. Натиск се оказва и върху дървесната растителност - легално и нелегално изсичане и прочистване на горите. Фактори с негативен ефект са още замърсяването с битови и промишлени отпадъци, бракониерството, неконтролируем риболов, липса на вода през летния сезон и палене на суха растителност. Частите от зоната, предствени от изкуствени влажни зони са застрашени от дрениране и затлачване с наноси.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., 91AA Източни гори от космат дъб, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 6110* Отворени калцифилни или базофилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaticete Securinegion tinctoriae), 92С0 Гори от Platanus orientalis. За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Nymphaea alba.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), белоока потапница (Aythya nyroca), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), бял щъркел (Ciconia ciconia), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бекасина (Gallinago media), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малка чайка (Larus minutus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък горски водобегач (Tringa glareola), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus), речна рибарка (Sterna hirundo), поен лебед (Cygnus cygnus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), ръждива чапла (Ardea purpurea), сив жерав (Grus grus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), червеногуша гъска (Branta ruficollis), черна рибарка (Chlidonias niger), черногуш гмуркач (Gavia arctica), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), распер (Aspius aspius), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).
Защитена зона “Овчи хълмове” BG0000365

Зоната обхваща вулканични хълмове. Мястото е в добро състояние и е с ниска степен на уязвимост.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 91AA Източни гори от космат дъб , 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 6110* Отворени калцифилни или базофилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консерва-ционно значими вида животни, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), голям гребенест тритон (Triturus karelinii).

В обхвата на зоната не са отбелязани стоящи и течащи води и поради това не може да се очаква въздействие върху такива обекти.
Защитена зона “Рила” BG0000495 (и по двете Директиви)

Национален парк “Рила” е най-значимата територия по представеност в страната на високопланински глациални езера и езерна биота от глациален тип. Статутът на парка и режимите на опазване отговарят на категория II от класификацията на IUCN. Известен антропогенен натиск съществува около районите на туристическите хижи (около 1% от парковата територия) и районите, разрешени за събиране на боровинки (около 2%). Има нарушения, свързани с проникване на автомобили и бракониерство (осезателно намаляващо). Националният парк не притежава предпаркова (буферна) зона. Въпреки законовите забрани има натиск за изграждане на съоръжения за алпийски ски.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea, 3160 Естествени дистрофни езера, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fruitantis Calitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo, 4080 Субарктични храсталаци от Salix spp., 6150 Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества, 6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества, 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-гьбърови гори от типа Galo-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91D0* Мочурни гори, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Tozzia carpathica, Meesia longiseta, Buxbaumia viridis.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Adonis vernalis, Alchemilla pawlowskii, Alopecurus riloensis, Anemone narcissiflora, Anthemis orbelica, Anthemis sancti-johannis, Aquilegia aurea, A. nigricans, Aquilegia vulgaris, Arctostaphylos uva-ursi, Artemisia eriantha, Cmpanula transilvanica, Carex tricolor, Centaurea kerneriana, Clematis alpina, Crocus veluchensis, Digitalis viridflora, Diphasiastrum alpinum, Dactiloriza saccifera, D. cordigera, Drias octopetata, Empetrum nigrum, Epipactis pontica, Festuca riloensis, Frittilaria graeca, Frittilaria gussichiae, Galanthus nivalis L., Gentiana lutea, Gentiana punctata, Geum bulgaricum, Gymnadenia conopsea, G. frivaldii, Iris reichenbachii, Jasione bulgarica, Juncus triglumis, Juniperus sabina, Lilium jankae, Lycopodium alpinum, Nigritella nigra, Orchis capiophora, O. laxiflora Lam., O. mascula L., O. militaris L., O. morio L., O. purpurea Hudson, O. ovalis, O. ustulata, O. tridentata, O. simian, O. tridentata Scop.P, Pinus peuce, Potentilla montenegrina, Primula deorum, Primula farinose P, Pseudorchis albida, Pseudorchis frivaldii, Pulsatilla vernalis, Rheum rhaponticum, Rhodiola rosea, Rhododendron myrtifolium, Rheum rhaponticum, Salix retusa, Sedum kostovii, Sedum stefco, Senecio pancici, Seseli bulgaricum, Sesleria comosa, Silene roemeri, Taxus baccata, Trollius europaeus, Vaccinium myrtillus, Viola orbelica.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), главоч (Cottus gobio), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), кордулегастер (Cordulegaster heros),


Защитена зона “Река Луда Яна” BG0000426

ЗЗ обхваща средното и долно течение на река Луда Яна. В долната част на реката има значително количество тръстика. Ерозията и оголването са много интензивни, водата се използва за напояване и част от нея се губи в алувиалните наноси, което води до пресъхване на реката почти всяка година.

Биологичното разнообразие е силно повлияно от отрицателни антропогенни въздействия. В момента сайтът не отговаря на изискванията за НАТУРА 2000.

Високата степен на естествена защита позволява използването на заливната тераса като екокоридор между Средна гора и река Марица. Зоната е важен биокоридор, свързващ планината с река Марица. Биологичното разнообразие е силно повлияно от отрицателни антропогенни въздействия - култивиране, рудодобив, населени места, депониране на промишлени и битови отпадъци, наводнения, разливи и т.н. Районът на зоната е много замърсена от мини за добив на руда близо до Асарел и Медет.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 5210 Храсталаци с Juniperus spp.91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване са следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).

По класове земно покритие водните площи (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са представени съответно с 90% и 10%).
Защитена зона “Стралджа” BG0000205

Зоната обхваща някогашно блато, което сега е напълно пресушено и превърнато в пасища. Пресечено е от отводнителни канали. През дъждовните дни на около 5-6 места се образуват локви, където се събират птици. То е напълно обградено от орни земи.

Голямо орнитологично значение през цялата година. Важна зона за застрашените птици. Мястото е добро за почивка на мигриращите птици (щъркели).

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1530 Панонски солени степи и солени блата. Посочени са и други значими растителни видове: Merendera sobolifera и Colchicum diampulis.

Предмет на опазване са следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък горски водобегач (Tringa glareola), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), сив жерав (Grus grus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), голям гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).
Защитена зона “Родопи – Източни” BG0001032

Зоната съхранява непроменени от човешка дейност крайречни местообитания. Долините на Бяла и Луда река и ридовете по границата са почти без човешка намеса.

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на вятърни електроцентрали могат да нанесат значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 92C0 Гори от Platanus orientalis, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA Източни гори от космат дъб, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis, 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaticete Securinegion tinctoriae).

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Himanthoglossum caprinum.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Lupinus angustifolius, Onosma thracica, Spiranthes spiralis, Smirnium rotundifolium, Silene lydia, Micromeria juliana, Muscari vandasii, Nigella orientalis, Nonnea atra, Onobrychis degenii, Oenanthe lachenalii, O millefolia, Eriolobus trilobata, Cephalanthera longifolia, C. damasonium, Ca epipactoides C. rubra, Chamaecytisus jankae, Thymus atticus, Convolvulus boissieri, Crucianella graeca, C. latifolia, Dactylorhiza romana, Dalium velenovskyi, Hypericum thasium, Epipactis microphylla, Cephalanthera damasonium, Fritillaria pontica, Gagea chrysantha, Galanthus elwesii, Galium mirum, Geranium macrostylum, Taxus baccata, Gymnadenia conopsea, Haberlea rhodopensis, Lupinus graecus, Hippocrepis unisiliquosa, Stachys serbica, Epipactis helleborine, Atropa bella-donna, Adiantum capillus-veneris, Alkanna primuliflora, Alkanna stribrnyi, Alkanna tinctoria, Anacamptis pyramidalis, Anemone pavonina, Verbascum spathulisepalum, Anthemis rumelica, Anthemis virescens, Verbascum rupestre, Пролетна кумарка, Arbutus andrachne, Arbutus unedo, Astracantha thracica, Verbascum juruk, Verbascum humile, Betonica haussknechtii, Tulipa australis, Bupleurum apiculatum, B. flavum, Trapa natans, Trachelium rumelianum, Capsella thracica, Carduus thracicus, Hippomarathrum cristatum, Aristolochia rotunda, Serapias vomeraceae, Ilex aquifolium, Stefanoffia daucoides, Orchis laxiflora, O. morio, O. papilionacea, O. pinetorum, O. provincialis, O. purpurea, Or. simia, O. coriophora, O. tridentata, Ophrys apifera, O. mammosa, O cornuta, Pallenis spinosa, Sempervivum ciliosum, Satureja pilosa, Saponaria stranjensis, Salix xanticola, Ruta graveolens, Quercus thracica, Platanthera bifolia, P. chlorantha, Polygala monspeliaca, P. rhodopaea, Quercus coccifera, Potentilla regis-borisii, Acer heldreichii, Iris suaveolens, Jovibarba heuffelii, Lathraea rhodopaea, Legousia pentagonia, Stachys leucoglossa, Lilium rhodopeum, Limodorum abortivum, Lotononis genistoides.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), распер (Aspius aspius), балкански щипок (Sabanejewia aurata), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).
Защитена зона “Остър камък” BG0001034

Защитената зона обхваща р. Харманлийска река по язовир Тракиец и хълмовете на юг от град Харманли. Включва местообитания със значително средиземноморско влияние (континентално суб-средиземноморски климат по Rivas-Martinez). Зоната опазва нефрагментирана речна система, която е приток на Марица, заедно с представителни местообитания 91Е0 и 92А0. Застрашена е от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на вятърни електроцентрали могат да предизвикат значителни неблагоприятни въздействия върху тревни, скалисти и храстови местообитания.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 91AA Източни гори от космат дъб, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6510 Низинни сенокосни ливади, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа , 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 8310 Неблагоустроени пещери.

За защитената зона са посочени консервационно значими растителни видове: Verbascum rupestre, Capsella thracica, Alcanna primuliflora.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).
Защитена зона “Брестовица” BG0001033

ЗЗ обхваща част от хълмистата предпланината на Родопите на юг от Перущица, Бестовица и Първенец. Зоната е разделена на две от река Тъмрашка. Включва местообитания със значително средиземноморско влияние (континентално мезо-средиземноморски климат по Rivas-Martinez). Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91AA Източни гори от космат дъб, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92C0 Гори от Platanus orientalis, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae). За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Луда Камчия” BG0000139

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 91AA Източни гори от космат дъб, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetu, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91S0* Западнопонтийски букови гори. За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Fritillaria pontica.

Предмет на опазване в ЗЗ са и следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), обикновен щипок (Cobitis taenia), ценагрион (Coenagrion ornatum).
Защитена зона “Средна гора” BG0001389

Защитената зона обхваща по-голямата част от Същинска Средна гора, източната част от Ихтиманска Средна гора и скалистото ждрело на река Тополница на юг от село Петрич. Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади , 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините.

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Drepanocladus vernicosus. За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Campanula moesiaca, C. velebitica, Cephalanthera damasonium, C. damasonium, C longifolia, C. longifolia, Campanula lanata, Asarum europaeum, Achillea grandifolia, A. pseudopectinatа, Verbascum xanthophoeniceum, V. nobile, Alkanna primuliflora, Boletus edulis, Angelica pancicii, Campanula frivaldskyi, Atropa bella-donna, Boletus aestivalis, Suillus variegatus, Boletus luridus, Пурпурночервена манатарка, Boletus rhodoxanthus, Bupleurum apiculatum, Allium melanantherum, Galium boreale, Pleurotus cornucopiae, Neottia nidus-avis, Minuartia rhodopaea, Macrolepiota procera, Leccinum rufum, Oenanthe angulosa, Orchis coriophora, Digitalis viridiflora, Orchis morio, Suillus granulatus, Acer heldreichii, Platanthera bifolia, Geranium bohemicum, Pulsatilla montana, Galanthus elwesii, Drosera rotundifolia, Geum rhodopaeum, Dianthus stribrnyi, Silaum silaus, Crocus olivieri, Orchis papilionacea, Orchis simia, Stachys plumosa, Cladonia fimbriata, Strobilomyces strobilaceus, Geranium tuberosum.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък горски водобегач (Tringa glareola), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), ценагрион (Coenagrion ornatum), кордулегастер (Cordulegaster heros).
Защитена зона “Етрополе – Байлово” BG0001043

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6230 Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6520 сенокосни ливади, 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 сребролистна липа.

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Himantoglossum caprinum.

За защитената зона са посочени консервационно значими растителни видове: Cirsium candelabrum, Carlina acanthifolia, Campanula velebitica, Bupleurum apiculatum, Campanula lanata, Arabis nova, Anemone sylvestris, Angelica pancicii, Asplenium trichomanes, Arctostaphylos uva-ursi, Campanula latifolia, Phyllitis scolopendrium, Valeriana officinalis, V. montana, Tragopogon balcanicus, Stachys officinalis, Spiranthes spirallis, Galanthus nivalis, Sedum acre, Digitalis viridiflora, Paeonia mascula, Orchis morio, Minuartia rhodopaea, Verbascum nobile, Galium odoratum, Adonis vernalis, Sesleria latifolia.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), маришка мряна (Barbus plebejus), обикновен щипок (Cobitis taenia), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), балкански щипок (Sabanejewia aurata), ручеен рак (Austropotamobius torrentium).
Защитена зона “Попинци” BG0001039

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6520 сенокосни ливади, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Голак” BG0000304

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210 *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6510 Низинни сенокосни ливади, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum , 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Neottia nidus-avis, Cephalanthera damasonium, C. damasonium.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Твърдишка планина” BG0000211

Зоната е една от няколкото в България, в които голям процент (50%) от горите представляват целеви типове природни местообитания -9150- Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum и 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum. На нейната територия са установени голем брой видове (38) с природозащитен статут. Тя опазва важни местообитания на редки, критично засташени и ендемични растения, като Chamecytisus frivaldzkyanus, Fritillaria pontica, Saturea rumelica, Verbascum adrianopolitanum, Taxus baccata, Anemone sylvestris, Aquilegia nigricans, Coeloglossum viride, Crocus veluchensis, Fritillaria graeca, Hieracium tschamkoriense. На територията на Държавно лесничейство "Буйновци" бе установена естествена популация на ела (Abies alba) на най-ниска надморска височина в страната. В местността "Буков дол" е установено най-голямата в България популация на тис (Taxus bacata) - застрашен вид, съвместно с обикновен бук (Fagus sylvatica), ела (Abies alba) и черен бор (Pinus nigra). Броят на тисовите дървета достига до няколко стотин индивида с диаметър 40 cm и височина 12 m. Зоната е подходяща за хищни и прилепни видове.

Значителният брой градове, села и пашата на добитък увеличава антропогенното въздействие в северната част на зоната. Значителна заплаха е изсичането на крайречните гори от обикновен бук (Fagus sylvatica), което ще унищожи местообитания и ще окаже отрицателно въздействие върху много растителни видове като Fagus sylvatica, Pinus nigra, Acer heldreichii, Taxus baccata, Angelica pancicii, Atropa bella – donna, Festuca balcanica, Cephalanthera rubra, Lilium jankae, Platantera bifolia, Neottia nidus-avis.)

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180 *Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

За защитената зона са посочени други значими растителни видове: Orchis simia, Taxus baccata, Ophrys cornuta, Cephalanthera longifolia, Betonica bulgarica, Neottia nidus-avis, Cephalanthera rubra, Orchis coriophora, Colchicum turcicum, Aristolochia rotunda, Aquilegia nigricans, Platantera bifolia, Anthemis virescens, Angelica pancicii, Anemone sylvestris, Anacamptis pyramidalis, Acer heldreichii, Verbascum adrianopolitanum, Atropa bella-donna, Micromeria frivaldszkyana, Groenlandia densa, Pulsatilla halleri, Gentianella bulgarica, Galanthus nivalis, Fritillaria pontica, Fritillaria graeca, Festuca balcanica, Sempervivum erythraeum, Epipactis helleborine, Dactylorhiza saccifera, Satureja rumelica, Crocus veluchensis, Hieracium tschamkoriense, Coeloglossum viride, Chamaecytisus frivaldszkyanus, Lilium jankae.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis),

малка бяла чапла (Egretta garzetta), полски блатар (Circus cyaneus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus).
Защитена зона “Родопи – Средни” BG0001031

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion), 7230 Алкални блата, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91BA Мизийски гори от обикновена ела., 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 92C0 Гори от Platanus orientalis , 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор.

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Cypripedium calceolus, Dactylorhiza kalopissii.

За защитената зона са посочени и следните консервационно значими растителни видове: Sedum stefco, Digitalis laevigata, Spiranthes spyralis, Carduus thracicus, Carex limosa, Carex punctata, Sedum kostovii, Silene waldsteinii, Crocus olivieri, Dianthus stribrnyi, Daphne laureola, Dactylorhiza incarnata, Cortusa matthioli, Crataegus orientalis, Chondrilla urumoffii, Aquilegia nigricans, Alkanna primuliflora, Alkanna stribrnyi, Alyssum stribrnyi, Anacamptis pyramidalis, Anchusa stylosa, Angelica pancicii, Anthemis gaudium-solis, Campanula jordanovii, Anthemis stribrnyi, Campanula lanata, Arenaria rhodopaea, Asplenium cuneifolium, Astragalus dasyanthus, Viola grisebachiana, Verbascum decorum, Epipactis palustris, Tulipa rhodopea, Anthemis orbelica, Medicago rhodopaea, Rhodiola rosea, Lilium rhodopaeum, Ranunculus fontanus, Limodorum abortivum, Linum elegans, Listera cordata, Epipactis exilis, Malcolmia serbica, Ilex aquifolium, Morina persica, Onosma rhodopaea, Ophrys cornuta, Ophrys mammosa, Paeonia mascula, Potentilla palustris, Lycopodiella inundata, Galanthus elwesii, Ephedra distachya, Haberlea rhodopensis, Epipactis greuteri, Petkovia orphanidea, Epipactis pontica, E. purpurata, Lathraea rhodopaea, Fritillaria pontica, Juniperus excelsa, Galium rhodopeum, Gentiana lutea, Gentianella engadinensis, Geranium bohemicum, Adiantum capillus-veneris, Hammarbia paludosa, Saxifraga aizoides, Erodium hoefftianum.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), балкански щипок (Sabanejewia aurata), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Родопи – Западни” BG0001030

Защитената зона включва обширни иглолистни и смесени гори. Районът е слабо населен. Около Триград са се формирали значими скални образувания. Към зоната са включени и някои долини със средиземноморско климатично влияние (континентално мезо-средиземноморски климат по Rivas-Martinez): реките Въча, Канина, Бистрица, Доспатска. Районът е предложен за природен парк.

Огромна заплаха е строителството на нови ски курорти, леглови бази в планината, ски писти и ски съоръжения. Това ще фрагментира зоната и прогони мечката и други редки видове от там. Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на вятърни електроцентрали могат да нанесат значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. При бъдещо разширяване на автомобилните пътища в зоната и строителство на нови язовири е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на мечката и дивата коза. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят местообитанията на мечката. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото недокосвани досега от сечи гори. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 40B0 Родопски съобщества на Potentilla fruticosa, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91D0* Мочурни гори, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 0.15 B C A A 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 92C0 Гори от Platanus orientalis, 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 9560* Ендемични гори от Juniperus spp., 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Echium russicum, Buxbaumia viridis, Drepanocladus vernicosus, Gladiolus palustris, Tozzia carpathica.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Chamaecytisus absinthioides, Festuca balcanica, Crocus olivieri, Trollius europaeus, Colchicum borisii, Utricularia australis, Crucianella graeca, Chamaecytisus calcareus, Cynoglossum rotatum, Cerastium moesiacum, Cerastium decalvans, Cephalaria flava, Centaurea cuneifolia, Carum graecum, Carex tricolor, Cirsium appendiculatum, Digitalis laevigata, Marrnbium frivaldskyanum, Trifolium heldreichianum, Trifolium pignantii, T. trichopterum, T. velenovsky, Crocus veluchensis, Digitalis viridiflora, Utricularia minor, Dianthus tristis, D. moesiacus, D. microlepis, D. gracilis, Dactylorhiza incarnata, D. baumanniana, Drosera rotundifolia, Allium rhodopaeum, Viola palustris, Anthyllis aurea, Anthemis stribrnyi, Anthemis orbelica, Angelica pancicii, Carduus tmoleus, Androsace hedraeantha, Armeria rumelica, Alchemilla bulgarica, Viola rhodopeia, Vеrbascum rorripifolium, Acer heldreichii, Abies borisii-regis, Achillea depressa, Anemone narcissiflora, Veronica rhodopaea, Festuca penzesii, Campanula velebitica, C. moesiaca, C.lanata, C. jordanovii, Caltha polypetala, Aquilegia aurea, Veronica krumovii, Arctostaphylos uva-ursi, Bryum cyclophyllum, Viola aetolica, Barbarea balcana, Viola orbelica, Astragalus spruneri, Carduus thracicus, Verbascum nobile, Seseli rhodopaeum, Tragopogon strybrnyi, Petkovia orphanidea, Pedicularis petiolaris, P. hoermanniana, Pastinaca hirsuta, Sempervivum leucanthum, Senecio pancicii, S. ciliosum, Sesleria comosa, Sideritis scardica, Silene frivaldskyana, Neckera pennata, Myosotis aspera, Silene roemeri ssp. Balcanica, Senecio macedonicus, Sedum stefco, Ranunculus stojanovii, Ranunculus fontanus, Saxifraga sempervivum, Saxifraga stribrnyi, Scapania apiculata, Peucedanum vitijugum, Sedum kostovii, Minuartia bosniaca, Potentilla regis-borisii, Potentilla palustris, Polygala rhodopaea, Poa jordanovii, Pinus peuce, Pinguicula balcanica, Scrophularia aestivalis, Родопско омайниче, Geum rhodopaeum, Jasione bulgarica, Iris reichenbachii, Hypericum rumeliacum, Hieracium pannosum, Heracleum verticillatum, Minuartia rhodopaea, Tragopogon balcanicum, Lathyrus alpestris, Genista rumelica, Galium rhodopeum, Galium mirum, Galium boreale, Fritillaria orientalis, Fritillaria gussichiae, Haberlea rhodopensis, Spiraea salicifolia, Satureja pilosa, Micromeria dalmatica, Menyanthes trifoliata, Silene velenovskyana, Silene waldsteinii, Melampyrum scardicum, Knautia ambigua, Soldanella chrysostricta, Knautia midzorensis, Achillea clypeolata, Thymus albanus, Linum thracicum, Thymus stojanovii, Trachelium rumelianum, Minuartia bulgarica, Medicago rhodopaea.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), кордулегастер (Cordulegaster heros).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 6% от площта на ЗЗ.


Защитена зона “Яденица” BG0001386

Защитената зона представлява биокоридор между Национален парк Рила и Западни Родопи. Това са слабо засегнати територии, в които се опазат масиви от бял бор и ела (едни от най-големите в България). Крайречните галерии от елша растат в дълбоките долини на реките Яденица и Чепинска. Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6520 Планински сенокосни ливади, 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CAРило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Cirsium appendiculatum, Genista rumelica, Chamaecytisus absinthioides, Centaurea cuneifolia, Campanula sparsa, Arctostaphylos uva-ursi, Crocus veluchensis, Digitalis viridiflora, Angelica pancicii, Allium melanantherum, Clematis alpinа, Scabiosa triniifolia, Veronica rhodopaea, Verbascum rorripifolium, Soldanella rhodopaea, Silene roemeri ssp. Balcanica, Silene frivaldskyana, Hypericum rumeliacum, Sedum kostovii, Geum rhodopaeum, Potentilla regis-borisii, Polygala rhodopaea, Родопска теменуга, Viola rhodopeia, Iris reichenbachii, Abies borisii-regis, Hieracium pannosum, Стефчова тлъстига, Sedum stefco.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus).
Защитена зона “Циганско градище” BG0000372

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6520 Планински сенокосни ливади, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea).

За защитената зона са посочени други значими растителни видове: Armeria rumelica, Atropa belladonna, Gentianella bulgarica, Geum rhodopaeum, Angelica pancicii, Juniperus sabina, Lilium rhodopaeum, Verbascum humile.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: жълтокоремна бумка (Bombina variegatа) и ручейния рак (Austropotamobius torrentium).
Защитена зона “Сакар” BG0000212

Орнитологично важно място със световно значение, част от натоварен миграционен път. Мястото е едно от най-богатите на грабливи птици и средиземноморски видове в страната. Разнообразни човешки дейности като земеделие, лов, каменни кариери, сгради и строителни работи. Засилени човешки дейности - местна промишленост, нелегално голи сечи на горите.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum , 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

За защитената зона са посочени други значими растителни видове: Verbascum lagurus, Trifolium globosum, Bupleurum odontites, Verbascum adrianopolitanum, V. purpureum, Armeria rumelica, Alkanna primuliflora, Moehringia grisebachii, Anthemis stribrnyi, Minuartia bosniaca, Alkanna tinctoria, Veronica krumovii, Hippomarathrum cristatum, Delphinium balcanicum, Eryngium creticum, Oenanthe tenuifolia, Crucianella graeca, Goniolimon collinum, Celtis glabrata, Crepis stojanovii, Aegilops speltoides, Saxifraga mollis, Scabiosa atropurpurea, Sedum kostovii, Echinophora sibthorpiana, Silene frivaldskyana, Stachys serbica, Nigella orientalis.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък горски водобегач (Tringa glareola), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus), речна рибарка (Sterna hirundo), поен лебед (Cygnus cygnus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), ръждива чапла (Ardea purpurea), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), распер (Aspius aspius), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).
Защитена зона “Дервентски възвишения 1” BG0000218

Хълмиста площ с разпръснати дъбови гори и единични дървета. Има също и ливади, пасища и безлюдни, орни земи. Подходящо местообитание за грабливите птици и в частност на Aquila heliaca. Висок орнитологичен и ботанически интерес. Главен миграционен път на птиците. Значителен брой от редки и застрашени видове. Около село Шарково има изоставени полета, покрити с ниска тревна растителност. Там се събират многобройни ята от Melanocephala calandra. Видовете, записани като „Други видове-D” са включени в Приложение III от Закона за биологичното разнообразие като защитени видове. Земеделие, лов, паша, горски дейности.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6510 Низинни сенокосни ливади, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Himantoglossum caprinum.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Cephalanthera damasonium, C. damasonium, Centaurea amplifolia, Bupleurum odontites, Astragalus suberosus ssp. Haarbachii, Anemone pavonina, Anacamptis pyramidalis, Alkanna stribrnyi, Centaurea pichleri, Trifolium globosum, Scabiosa atropurpurea, Orchis tridentata, O. coriophora, O.purpurea, O. papilionacea, O. morio, O. laxiflora, Limodorum abortivum, Knautia byzantina, Fritillaria pontica, Hippomarathrum cristatum.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), черен щъркел (Ciconia nigra), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).


Защитена зона “Централен Балкан – буфер” BG0001493

Важни екологични коридори представляват поречията на Вит, Осъм, Росица, Янтра от северната страна и на Стряма и Тунджа от южна. Зоната е едно от трите места в България за опазване на Cottus gobio. Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик 0.0001 A C A A 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)(*важни местообитания на орхидеи), 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 6520 Планински сенокосни ливади, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum , 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб 0.032 B C B B 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CAРило-Родопски и Старопланински бялборови гори, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа, 9410Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 95A0 Гори от бяла и черна мура.

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Червено усойниче, Himantoglossum caprinum, Mannia triandra.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: Cirsium oleraceum, Juncus acutiflorus, Chamaecytisus frivaldszkyanus, Carum rigidulum ssp. Bulgaricum, Cystopteris regia, Saxifraga marginata, Viola balcanica, Vicia dumetorum, Vicia barbazitae, Verbascum humile, Valeriana montana, Tragopogon balcanicus, Taxus baccata, Symphyandra wanneri, Spiranthes spiralis, Haberlea rhodopensis, Sedum stefco, Elatine alsinastrum, Rubus vepallidus, Primula frondosa, Pinguicula balcanica, Minuartia saxifraga, Micromeria frivaldzkyana, Jovibarba heuffelii, Acer heldreichii, Galanthus nivalis, Fritillaria pontica, Festuca rupicola, Sison amomum.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: видра (Lutra lutra), жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), голям гребенест тритон (Triturus karelinii), черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), главоч (Cottus gobio), балканска кротушка (Gobio kessleri), балканска кротушка (Gobio uranoscopus), балкански щипок (Sabanejewia aurata), ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница