Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление



страница8/21
Дата05.01.2017
Размер2.92 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   21

4.2Защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици


Защитена зона “Бяла река” BG0002019

В предмета и целите за опазване в защитената зона не са посочени хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC и консервационно значими растителни видове.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), сив жерав (Grus grus), черен щъркел (Ciconia nigra).

Мястото обхваща водосбора на Бяла река в най-югоизточната част на Източните Родопи. То включва долината на Бяла река и заобикалящите я планински хълмове. Реката е сравнително пълноводна и водите й не са замърсени. Коритото й е песъкливо-каменисто. Бреговете са обрасли с върби (Salix spp.), източен чинар (Platanus orientalis) и храсталаци. Главно около селищата са разположени селскостопански земи, заемащи една много малка част от общата площ.

В района на Бяла река са установени 167 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 67 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 43 вида. Бяла река е място от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 5 от установените за страната 9 биомно ограничени вида, характерни за този биом - голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногушо коприварче (Sylvia cantillans), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), белочела сврачка (Lanius nubicus) и черноглава овесарка (Emberiza melanocephala). Бяла река осигурява подходящи местообитания за 51 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита.

Четирдесет и шест от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС и повече от половината от тях имат значителни гнездови популации тук. Районът е постоянно място за почивка и хранене на черни лешояди (Aegypius monachus). Бяла река е едно от най-важните в страната места от значение за Европейския съюз за опазването на черния лешояд, както и за гнездящите тук черен щъркел (Ciconia nigra), осояд (Pernis apivorus), малък орел (Hieraaetus pennatus), орел змияр (Circaetus gallicus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), козодой (Caprimulgus europaeus), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) и белочелата сврачка (Lanius nubicus/). Горската чучулига (Lullula arborea) е представена в Бяла река със значима на европейско ниво гнездова популация.

Риболовът с мрежи и взривове, както и изграждането на малки ВЕЦ по реките оказват отрицателно влияние върху качеството на речните местообитания. Потенциална заплаха са и инвестиционни проекти, свързани с добив на полезни изкопаеми, които може да предизвикат по-нататъшно разрушаване и фрагментация на местообитанията, както и замърсяване на почвата и водите.
Защитена зона “Крумовица” BG0002012

ЗЗ обхваща долини в средното течение на река Крумовица и на вливащата се в нея река Дюшун дере. В тази част долината на реката е широка от 300 до 1000 м, като на места значителна част от нея е заета от самото пясъчно корито на реката. Речните брегове са в различна степен обрасли с крайбрежна дървесна растителност, главно тополи (Populus spp.) върби (Salix spp.), черна елша (Alnus glutinosa) и др. На много места в самото корито на реката има храсталаци предимно от Тамарикс (Тamarix spp.), както и тревна растителност. На отделни места бреговете на река Крумовица са със стръмни откоси и ниски скали. В долинното разширение има обработваеми площи. Долината на река Дюшун дере в по-голямата си част е тясна и дълбоко врязана във вулканични скали, с множество стръмни скали непосредствено до самото й корито, с водопади и малки пещери. Дървесната растителност по бреговете й е оскъдна, като преобладават предимно храстови видове. И двете реки проявяват силно колебание на оттока си - от много висок около февруари-март, до почти пълно пресъхване през юли-август (с изключение на отделни вирове).

В района на р. Крумовица са установени 136 вида птици, от които 26 са включени в ЧК на България (1985). В Крумовица се срещат подходящи местообитания за 46 вида птици, вписани в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които е необходимо прилагането на специални природозащитни мерки. Двадесет и осем от тези видове са вписани също и в приложение І на Директива 79/409 на ЕС, като повече от половината от тях се срещат в района със значими гнездови популации.

За черния щъркел (Ciconia nigra), малкия орел (Hieraaetus pennatus), египетския лешояд (Neophron percnopterus) и големия маслинов присмехулник районът на Крумовица е едно от най-важните в страната места със значение за Европейския съюз, където тези видове гнездят.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: земеродно рибарче (Alcedo atthis) и черен щъркел (Ciconia nigra).
Защитена зона “Маджарово” BG0002014

Маджарово обхваща част от дълбока, тясна долина на река Арда, заобиколена от планински склонове и на места високи до 150 м скални масиви. Коритото на реката е песъкливо-каменисто, като бреговете му са обрасли с върби (Salix spp.) и храсталаци.

В района се срещат пет световно застрашени вида птици по време на зимуване, миграция или през гнездовия период, като белошипата ветрушка (Falco naumanni) все още гнезди тук. Една от двете колонии на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) в България се намира на скалните комплекси по бреговете на река Арда. Маджарово е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за гнезденето на черния щъркел (Ciconia nigra). Има планове за изгаждане на малки ВЕЦ-ове по поречието на Арда, което ще има значително отрицателно влияние върху хранителната база на черния щъркел.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), орел рибар (Pandion haliaetus), полски блатар (Circus cyaneus), поен лебед (Cygnus cygnus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 6% от площта на ЗЗ.
Защитена зона “Мост Арда” BG0002071

ЗЗ е част от долината на река Арда между язовирите Студен кладенец и Ивайловград, заобиколена от гористи планински склонове и скални масиви. Най-голяма площ от територията на мястото заемат широколистните ксеротермни гори и земеделските земи. Значителен е процентът на откритите тревни пространства с ксеротермни и алувиално-ливадни (около реката) тревни формации, както и на храсталачните съобщества, в които има и средиземноморски елементи. Земеделските земи са около самото долинно разширение и по склоновете и заравнените била. Коритото на реката е песъкливо-каменисто, като бреговете му са обрасли с върби (Salix spp.) и храсталаци.

Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на царския орел, совоокия дъждосвирец (Burhinus oedicnemus), черния щъркел (Ciconia nigra) и египетския лешояд (Neophron percnopterus).

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), малък воден бик (Ixobrychus minutus), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), орел рибар (Pandion haliaetus), полски блатар (Circus cyaneus), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени едва с 2% от площта на ЗЗ.
Защитена зона “Студен кладенец” BG0002013

Язовир Студен краденец е предложен за включване в Националната екологична мрежа за опазване на местообитанията на комплекс от 69 гнездящи вида птици, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС и 21 вида мигриращи и зимуващи водолюбиви птици. Тук е единственото място в България, където гнезди черния лешояд (Aegypius monachus) и едно от малкото места в страната, където все още гнезди белошипата ветрушка (Falco naumanni). Една от двете колонии на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) в България гнезди по скалистите брегове на язовира. Районът на язовир Студен Кладенец е едно от най-важните места в страната със значение за Европейския съюз за видовете, споменати по-горе, и за гнездящите тук черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), совоок дъждосвирец (Burhinus oedicnemus), бухал (Bubo bubo), голям маслинов присмехулник и белочела сврачка. Мястото поддържа и значима на европейско равнище гнездова популация на синия скален дрозд (Monticola solitarius).

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), белоока потапница (Aythya nyroca), голяма бекасина (Gallinago media), гривеста чапла (Ardeola ralloides), бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), орел рибар (Pandion haliaetus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), ръждива чапла (Ardea purpurea), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черна рибарка (Chlidonias niger), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 18% от площта на ЗЗ.


Защитена зона “Язовир Ивайловград” BG0002106

ЗЗ обхваща язовир Ивайловград и околните планински склонове. Язовирът е разположен в тясната долина на река Арда. В този район са установени 163 вида птици, от които 42 са включени в Червената книга на България (1985). Районът е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазване на местообитанията на гнездящите тук морски орел (Haliaetus albicilla), орел рибар (Pandion haliaetus) и малък орел (Hieraaetus pennatus). Тук има стабилни популации на черния щъркел (Ciconia nigra). Язовирът е една от значимите влажни зони в Източните Родопи за зимуващите водолюбиви птици. Голямата бяла чапла (Egretta alba) и малкия нирец (Mergus albellus) редовно зимуват тук.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), орел рибар (Pandion haliaetus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), полски блатар (Circus cyaneus), речна рибарка (Sterna hirundo), степен блатар (Circus macrourus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черна рибарка (Chlidonias niger).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 10% от площта на ЗЗ.


Защитена зона “Триград – Мурсалица” BG0002113

ЗЗ Триград-Мурсалица обхваща водосборния басейн на река Въча (Широколъшка, Мугленска, Буйновска и др.), рида Мурсалица и част от Виденишкия дял. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките.

В Триград-Мурсалица се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и са обект на мерки за опазване на техните местообитания.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Районът силно се влияе от горско-стопански дейности, както и от ползването на водите. Горите са застрашени от интензивни сечи, както и бракониерски сечи извън строго защитените територии. Това води до промени в качествата и функциите на горските екосистеми, нарушава естествения воден баланс на целия регион и предизвиква ерозионни и свлачищни процеси.

Изграждането на голям язовир на река Въча и инвестиционните намерения за множество малки ВЕЦ по поречията на планинските реки допълнително ще увеличат отрицателното въздействие върху водния баланс на Триград-Мурсалица.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: земеродно рибарче (Alcedo atthis) и черен щъркел (Ciconia nigra).
Защитена зона “Персенк” BG0002105

От включените в Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) не са посочени видове, пряко свързани с водните хабитати.

Високопланинските части на Персенк са обект на сериозни инвестиционни намерения за развитие на добива на енергия от възобновми източници – чрез ветроенергийни паркове и малки ВЕЦ. Изграждането на ветроенергийни паркове ще възпрепятства свободното придвижване на птици, особено на грабливите птици, и в значителна степен ще ограничи достъпа им до подходящи местообиания. Те ще предизвикат директни сблъсъци и избиване на птици, както и разпокъсване и загуба на ценни местообитания.
Защитена зона “Радинчево” BG0002020

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), дропла (Otis tarda), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), ръждива чапла (Ardea purpurea), степен блатар (Circus macrourus), черен щъркел (Ciconia nigra), ушат гмурец (Podiceps auritus).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 4% от площта на ЗЗ.

Черният щъркел (Ciconia nigra) има представителна популация в Радинчево. По време на миграция в района са наблюдавани малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), ливадният дърдавец (Crex crex), а в близкото минало и голямата дропла (Otis tarda) (Борисов, 1988).


Защитена зона “Харманлийска река” BG0002092

От включените в Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) не са посочени видове, пряко свързани с водните хабитати.

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 1% от площта на ЗЗ.

ЗЗ обхваща хълмист район около долината на Харманлийска река, западно от град Харманли. По поречието на Хармалийска река крайречната растителност е представена от върба (Salix spp.), бряст (Fraxinus excelsior) и елша (Alnus glutinosa).

В района на Харамнлийска река са установени 149 вида птици, от които 28 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 35 са от европейско природозащитно значение. Районът на Харманлийска река е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазване на големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) и дебелоклюната чучулига (Melanocorhypha calandra), които гнездят тук в значителни количества.

Инвестиционен проект за изграждане на голяма ВЕЦ на Харманлийска река ще доведе до разрушаване на местообитанията в близост до реката. Източната част на ЗЗ граничи с голям градски парк на Харманли, който е силно урбанизиран и активно ползван. Това води до безпокойство на птиците в тази част на мястото.


Защитена зона “Добростан” BG0002073

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis) и черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 1% от площта на ЗЗ.

В ЗЗ Добростан са установени са 149 вида птици, от които 28 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 60 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 46 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ Поддържа значими гнездови популации на черния щъркел /Ciconia nigra/.

Природата в района е под въздействието на горско-стопански и земеделски дейности, а също така и туризма и ползването на водите. Изсичането на гори по поречията на планинските реки, както и изграждането на малки ВЕЦ нарушава цялостния воден баланс и има отрицателно въздействие върху обширни територии в Добростан. Добростан е обект на сериозни инвестиционни намерения за развитие на добива на енергия от възобновими източници – чрез малки ВЕЦ. Изграждането им ще ограничи предвижването на рибата и ще окаже отрицателно влияние върху хранителната база на черния щъркел.

През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.


Защитена зона “Злато поле” BG0002103

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белоока потапница (Aythya nyroca), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), полски блатар (Circus cyaneus), речна рибарка (Sterna hirundo), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra).

По класове земно покритие водните площи в ЗЗ (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са представени съответно с 25% и 2%.

ЗЗ е най-голямата влажна зона с естествен произход по поречието на Марица. Включва старото речно корито с няколко водоема, тръстикови масиви, самата река и острови по нея, пасища, земеделски земи и околните площи с обраствания от върби и крайречна растителност.

В Злато поле са установени 80 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 35 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 28 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 26 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Тук е едно от най-значимите места в България и по поречието на река Марица като място за нощувка по време на зимуване на световно застрашения вид малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Районът е характерно гнездово местообитание за късопръстия ястреб (Accipiter brevipes).

Злато поле е малка територия разположена в гъсто населен район. Тя е много чувствителна към човешки дейности, свързани с управлението на водите, горското стопанство или такива причиняващи безпокойство на птиците. Хидрологичния режим на влажните зони изцяло зависи от връзката им с река Марица. Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица и залесяването с неприсъщи за района видове, както и увеличаване на добива на пясък и чакъл води до влошаване и унищожаване на местообитанията, важни за гнездене или почивка на птиците, особено на късопръстия ястреб и малкия корморан. Поради лесния достъп до територията се наблюдава значително безпокойство на птиците, причинено от незаконния лов на защитени видове, незаконен лов с мрежи, както и на умишлено пряко безпокойство на малкия корморан при местата му за нощуване. Територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.


Защитена зона “Язовир Конуш” BG0002015

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC), свързани с водните хабитати: белоока потапница (Aythya nyroca), бойник (Philomachus pugnax), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък горски водобегач (Tringa glareola), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), орел рибар (Pandion haliaetus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), поен лебед (Cygnus cygnus), ръждива чапла (Ardea purpurea), тръстиков блатар (Circus aeruginosus).

По класове земно покритие - Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) са представени с 73% от площта на ЗЗ.

В язовир Конуш преобладава свободната водна повърхност. В южната му част се вливат две малки реки, където се образува заблатен участък. Той е обрасъл с водолюбива растителност, главно папур (Typha sp.), като сред папура и по брега има стари върби (Salix sp.) и тополи (Populus sp.). Само през пролетта до края на май участъкът с върбовите дървета е залят с вода.

През различните периоди на годината в язовир Конуш са установени 114 вида птици, от които 21 вида са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 42 са от европейско природозащитно значение.

Язовирът е място с международно значение за срещащия се редовно по време на миграция и през зимата малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). Отделни двойки малки корморани се задържат тук до късно през пролетта, поради което е твърде вероятно те да останат да гнездят, ако не бъдат безпокоени и преследвани. Други два световно застрашени вида също се срещат в язовира – белооката потапница (Aythya nyroca) по време на миграция и къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) през зимата. Тук се намира една от най-големите в страната колонии на нощна чапла /Nycticoraх nycticoraх/, смесена с малка бяла чапла (Egretta garzetta). Язовир Конуш е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тези два вида. Тук се концентрира и една от най-значимите зимуващи популации на късокрилия кюкавец (Actitis hypoleucos), а също и представителни популации на голямата бяла чапла /Egretta alba/ и патицата клопач (Anas clypeata) през зимата.

В района се наблюдава силен антропогенен натиск. Малката площ на язовира и лесния неограничен достъп до него прави мястото уязвимо от всички осъществявани човешки дейности.

Основните дейности, причиняващи пряко безпокойство на птиците са лова, спортния риболов, движението на моторни превозни средства, незаконния риболов с мрежи, както и навлизането в чапловата колония през гнездовия период.

Вливането на отпадъчни води от селото в язовира предизвиква промяна в химичния и микробиологичния състав на водите и влошаване на водните местообитания. Опожаряването на тръстиковите масиви е друг фактор, оказващ отрицателно въздействие върху качеството на местообитанията на чаплите и кормораните и води до пряко унищожаване на птици. През последните години около язовира възникват незаконни сметища за битови и строителни отпадъци, които променят качеството на местообитанията и растителния им състав.

1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница