Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление
БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ, ФЛОРА И ФАУНА
Изтегляне 0.56 Mb.
|
4.БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ, ФЛОРА И ФАУНА4.1ФЛОРАСъгласно геоботаническото райониране (по Бондев, 1997 г) България се поделя на три области (Европейска широколистна горска област, Евроазиатска степна и лесостепна област и Средиземноморска склерофилна горска област) с 5 провинции, 28 окръга и 80 района. Може да се направи следната класификация на флората в разглеждания район: 1. Илирийска (Балканска) провинция;
Обхваща територията от средното течение на р. Янтра до западните покрайнини на Добрич, включвайки Поповските, Разградските и Самуиловите височини и Лудогорското плато. Преобладават ксеротермни церови и смесени благуново-церови гори. В понижените места на посочените височини, при северно изложение се намират отделни екземпляри или групи от мизийски бук, обикновен горун, габър, характерно за района е участието на сребролистната липа. Тук са налице и различни флорни елементи, включително и степни.
В него преобладават ксеротермни благуново-церови гори с немалко участъци и ксеромезофитни горски екосистеми с участие на сребролистна липа, на места и горун, а по-ограничено - мизийски бук.
Заема източната част на окръга. Характеризира се предимно с мезоксерофитни церови гори и по-слабо участие на благуна. На места церовите гори са примесени със сребролистна липа, обикновен горун и габър. Поради непрекъсната антропогенната дейност - разреждане на горите и периодичното им изсичане, на места е проникнал и келявият габър, като в северозападната част на района той доминира. Тук също проникват степни флорни елементи, почти същите по състав, както при предходния окръг.
Заема големи пространства в южната част на Дунавската равнина - от средното течение на р. Янтра до границата със Сърбия. По-голямата част от територията е заета от селскостопански земи, но около 30% от площта са ксеротермни церово-благунови и благуново-церови гори, като те са предимно издънкови и нискостъблени. На много места в тези гори особено на варовити терени по хълмовете се е настанил келявият габър. В района на места са се формирали вторично ксеротермни храсталачни съобщества от драка, също и ксеротермни тревни фитоценози от садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa) и едногодишни треви (терофити) като псилурус (Psilurus incurvus), някои детелини и др. В крайселските мери са формирани мезоксерофитни тревни формации с преобладаване в тях на пасищен райграс (Lolium perenne), белизма, луковична ливадина и нерядко троскот (Cynodon dactylon), пача трева (Polygonum aviculare) и пр. На по-влажните места край реките съвсем ограничено се срещат остатъци от гори с доминиране в тях на дръжкоцветен дъб, клен (Acer cannpestre), бряст, мекиш (Acer tataricum) и др. На места тези терени са превърнати в ливади с мезофитна тревна растителност. По-специфични видове в този окръг са редица степни флорни елементи и особено съответни ендемити и субендемити като ковачевия (Chamaecytisus kovacevii) и дунавския зановец (Ch. danubialis), хилядолистния воден морач и др.
Отличава се с това, че освен церово-благунови гори на варовитите терени са разпространени и формациите на косматия и виргилиевия дъб, а също вторични съобщества на келявия габър, на драката и ксеротермни тревни формации на садина, белизма и луковична ливадина.
Характерно за него е, че най-южните остатъчни гори са предимно смесени церово-благунови, по на север, те са по-сухолюбиви с доминиране на благун, на места и келяв габър, а в най-северните участъци (северно от Плевен) горите са почти само от цер.
Равнинните участъци тук също са покрити с остатъчни гори от цер с благун, но в хълмистите части (Пъстрина) и по склоновете югозападно от Червен бряг преобладават силно деградирани гори от космат и виргилиев дъб, на места с цер и най-вече с келяв габър и ксеротермни тревни формации от садина, белизма, луковична ливадина и др.
Преобладават смесените гори от цер с благун, но в северозападния край на места са почти чисти церови гори. Обикновено на изпъкналите места при по-сухи местообитания преобладава благунът, а в понижените участъци при по-голяма влага - церът. В района на с. Градец, също между Димово и р. Дунав на северни склонове се забелязват и отделни дървета или групи с дървета от мизийски бук. В този район се срещат деградирани горски ценози с доминиране на келявия габър, както и на ксеротермна тревна растителност от садина, белизма и луковична ливадина.
Заема пространството от горната част на водосбора на р. Янтра до западната ни граница. Характеризира се с изключително голямо видово и растително разнообразие, и с добре застъпени реликтни и ендемични (български и балкански) видове, каквито са терциерните реликти - силиврякьт (Haberlea itiodopaensis) и сръбската рамонда (Ramonda serbica), растящи по пукнатините на сенчестите скали предимно в горите, водният габър (Ostrya carpini flora), турската леска. На сухи терени почти в целия окръг се срещат и маклен (Acer monspessulanum), и мизийски бук, под чийто склоп на места расте масово реликтният вид лавровишня и др. В окръга се наблюдават ендемичните видове -от илирийските флорни елементи: велчево плюскавиче (Silene velchevii), български ерантис (Eranthis bulgaricus), стефчова тлъстига (Sedum steftscho), нейчев зановец (Chamaecytisus neicheffii), пъстър минзухар (Crocus reticulatus), и от македоно-тракийските флорни елементи: родопска люцерна (Medicago rhodopaea), Chamaecytisus frivaldskyanus, родопски скален копър (Seseli rhodopaeum), дегенов скален копър (S. degenii), хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolium), както и редица балкански ендемити.
Той е един от най-интересните райони не само за окръга, но и за страната. Тук се срещат по-голямата част от реликтните и ендемичните елементи, характерни за окръга - силиврякът, водният габър, двата вида зановец, а също и двата вида порезници.
Обхваща територията между Тетевен (горното течение на р. Вит) и с. Краводер на р. Ботуня (западно от Враца). Преобладават смесени гори от цер и благун, но се срещат и ксеротермни гори от космат дъб и смесени гори от космат дъб с келяв габър. На мястото на по-силно деградирали гори са формирани храсталаци от драка и вторични гори от келяв габър с преобладаване на мъждрян и маклен. На по-влажни северни склонове са разпространени гори от обикновен горун, на места с обикновен габър, полски клен и сребролистна липа. В този район е разпространен българският ендемит - велчево плюскавиче.
Заема пространството между Врачанска планина и западната ни граница на Връшка чука. Растителността е изключително разнообразна, в повечето случаи преобладава ксеромезофитна растителност с доминиране на обикновен горун, обикновен габър и мизийски бук с примеси от реликтния дървесен вид турска леска и др. На припечните склонове и билните части на варовитите хълмове (мергели и варовици) преобладават ксеротермни силно разредени и деградирали гори от маклен, мьждрян и келяв габър. В този район се срещат терциерният реликт рамонда (Ramonda serbica) по повърхността на скалите предимно в сенчести гористи места и ендемичният вид български ерантис (Eranthis bulgaricus) на хълма Връшка чука.
Характеризира се с изключително разнообразна флора и растителност. Най-високите части на планината се отличават с алпийска и аркто-алпийска флора и растителност с доминиране на качулатата гъжва (Sesleria comosa), рилската власатка (Festuca riloensis), броловидна власатка (F.airoides), скалната полевица (Agrostis rupestris), извитата острица (Carex curvula), триделната дзука (Juncus trifidus). В субалпийския пояс в миналото са преобладавали храстови фитоценози, най-вече на клека (Pinus mugo), зелената елша (Alnus viridis), силезийската върба (Salix silesiaca), защитеното от закона растение миртолистен рододендрон (Rhododendron myrtifolium). Вторично са се разпространили съобщества на сибирската хвойна (Juniperus sibirica), боровинки (Vaccinium myrtillus, V. vitis idaea, V. uliginosum) и тревни съобщества на мощната власатка (Festuca valida), обикновената полевица (Agrostis capillaris), картъла (Nardus stricta), виолетовата метлица (Bellardiochloa violacea) и др. В този пояс е разпространена и торфищна растителност с доминиране на острици (Carex sp. div.), пушици (Eliophorum sp. div.), сфагнови мъхове (Sphagnum sp. div.) и др., а на места и ендемичният вид старопланинска иглика (Primula frondosa). Иглолистният пояс, който не е непрекъснат навсякъде, е изграден от смърч (Picea abies), по-рядко от бял бор (Pinus sylvestris), отчасти и от ела (Abies alba). Запазени са и гори от балканския ендемит бяла мура (Pinus peuce). Под иглолистните гори или под алпийската и субалпийската, храстова и тревна растителност са буковите гори от обикновен бук (Fagus sylvatica) и мизийски бук (Fagus silvatica ssp. moesiaca), в които са запазени рефугиуми храсталаци на лавровишня (Laurocerasus officinalis). По-ниско са разпространени габърови и горунови гори с редица реликтни видове като турска леска (Corylus colurna), воден габър (Ostrya carpinifolia), силивряк (Haberlea rhodopensis). В този окръг растат около 50 вида балкански ендемити, включително палео- и неоендемити. От тях български ендемити са общо 18 вида – стефчова тлъстига (Sedum steftsco), червеникав дебелец (Sempervivum erytreum), балканска шипка (Rosa balcanica), балканска теменуга (Viola balcanica), балканска камбанка (Campanula moesiaca), български порезник (Seseli bulgaricum), старопланинска иглика (Primula frondosa), Festuca balcanica ssp. balcanica фривалдска микромерия (Micromeria friwaldskyana), влакнесто подрумиче (Anthemis sancti-johanis), българска мишовка (Minualtra bulgarica), ахтарово шапиче (Alchemilla achtarovii), юмрукчалсо шапиче (A.jumrukczalica), звездоцветно шапиче (A. asteroantha), грациозно шапиче (A. gracillima) u хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolia). За окръга са характерни също така балканската власатка с два подвида (Festuca balcanica ssp. balcanica и F. balcanica ssp. neichevii), балканска ръж (Secale montanum) и др. Ендемичен за този окръг е българският подвид жешля (Acer heldreichii ssp. bulgarica).
Обхваща най-високите части от източния дял на Средна Стара планина - между горното течение на Стара река при местността Вратник и Шипченския проход южно от Габрово. Растителността е сравнително разнообразна. Доминират гори от обикновен и мизийски бук с подлес от лавровишня и ксеромезофитни гори от обикновен горун, обикновен габър, често смесени с явор (Acer pseudoplatanus), шестил (A. platanoides), планински ясен (Fraxinus excelsior) и др.
Заема най-високите части на Стара планина (вр. Ботев, 2376 м) от Шипченски проход до най-горното течение на р. Бели Осъм. В този район растителната покривка е най-разнообразна и изграждащите я флорни елементи са най-много Тук най-добре е изразена алпийската и аркто-алпийската растителност на Стара планина. Среща се миртолистният рододендрон (Rhododendron myrtifolium), характерни са формациите на качулатата гъжва, рилската и броловата власатка, скалната полевица, извитата острица и др. Тук сравнително най-разпространена е иглолистната растителност и буковите гори с един от най-представителните участъци с вечнозелен подлес от лавровишня. В този район се срещат голяма част от ендемичните видове, типични за окръга: звездоцветно шапиче (Alchemilla achtarovii), юмрукчалско шапиче (A.jumrukczalica, A. asteroantha), балканската теменуга (Viola balcanica), старопланинска иглика (Primula frondosa), български порезник (Seseli bulgaricum), Micromeria friwaldskyana и др.
Заема територията от Рибаришкия проход до Златишкия проход с най-високия връх Вежен (2198 м), където е единственото находище в Стара планина на бяла мура (Pinus pence). Тук растителността също е разнообразна. Има алпийски елементи, субалпийски групировки от клек, смърчови гори, гори с ела, а буковите гори на места също са с подлес от лавровишня.
Обхваща територията от горното течение на р. Малки Искър до Белоградчишкия проход на западната ни граница. В този окръг е налице и алпийска растителност, изградена от формации на качулата гъжва, бролова власатка, скална полевица и др., както и субалпийска растителност от клек, зелена елша, силезийска върба, вторични формации от сибирска хвойна, боровинки, връшняк и др., както и тревни формации от мощна власатка, картьл, обикновена полевица и др. Сравнително добре е представена и иглолистната горска растителност от формацията на смърча и буковия пояс от формацията на обикновения и мизийския бук в по-ниските части на планината, където на места са разпространени и обикновеният горун, обикновеният габър, яворът, жешлята или планинският явор и др. В Искърския пролом и Врачанската планина са налице и ксеротермни фитоценози, най-вече от келяв габър, мьждрян, на места от маклен и др. В изграждането на растителната покривка в този окръг участват и редица балкански (около 35 вида) и български ендемити като червеният дебелец (Sempervivum erythraeum), ковачевият зановец, балканската теменуга (Viola balcanica), балканската камбанка (Campanula moesiaca), кентрантусът (Kentranthus kellereri), българската къпина (Rubus oblongoobovatus).
Обхваща сравнително малка територия между Златишкия проход и Витиня, т.е. Етрополска планина с най-висок вр. Баба (1787 м) и рида Билото южно от с. Трудовец. Характеризира се с букови гори от обикновен и мизийски бук, обикновен горун, смесени гори от горун и габър, бреза (Betula pendula) и др.
Заема пространството между Витиня и Искърския пролом, като включва Ржана планина, Голяма планина, Мургаш (вр. Мургаш, 1687 т) и източната част на Софийска планина. Растителната покривка е сравнително разнообразна с преобладаване на мезофитни гори, изградени от формацията на бука и мизийския бук, както и от ксеромезофитни гори от обикновен габър и обикновен горун. На места са се формирали вторично и ксеротермни гори с доминиране на келяв габър или с преобладаване на мъждрян, също така на благун и цер.
Заема Врачанска планина (1482 м). Характеризира се с разнообразна растителност с преобладаване на букови гори - обикновен и мизийски бук, а по южните склонове и ксеротермни гори с доминиране на келяв габър. В този район се среща и българският ендемит кентрантус, разпространен по сипейни участъци, където формира свои фитоценози.
Обхваща Козница, Понор и Берковска планина с най-висока точка вр. Ком (2016 м), В този район е разпространена фрагментарно алпийска растителност от качулатата гъжва, броловата власатка, скалната полевица и др., както и субалпийска растителност от клек, зелена елша, сипезийска върба и вторични храсталаци от сибирска хвойна, боровинки (черна, червена и синя), мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi) и тревни формации от мощна власатка, картьл, а по-рядко и кафява власатка (Festuca paniculata). Срещат се и торфища със съответна торфищна растителност от острици - острата (Carex acute), черната (C. nigra), звездовидната (C. echinata), пушици, сфагнови мъхове и др., включително насекомоядните - балканската петлуга (Pinguicula balcanica), много рядко и кръглолистната росянка (Drosera rotundifolia) в местността „Боище" под вр. Ком. Тук са налице и иглолистни гори от смърч и ела и най-вече гори от обикновен бук, а по-ниско и мизийски бук, габърови и горунови гори. Над Берковица има реликтни (някои изследователи считат, че те са адвентивни) гори от кестен (Castanea sativa). В този район се срещат и ендемичните видове - българска къпина и вилмотиево сграбиче.
Обхваща Чипровска, Св. Николска и Язова планина с най-висока точка вр. Миджур (2168 м). Растителната покривка е твърде разнообразна. По най-високите места е налице тревна растителност, богата на алпийски флорни елементи като качулатата гъжва, мъхнатия овесец (Avenula versicolor), синя боровинка (Vaccinium uliginosum) и други, и по-ограничено - храсти от клек, зелена елша (на места почти непроходими храсталаци). Западно от вр. Миджур доста голям масив е покрит с иглолистни гори (резервата Чупрене) от смърч, на места примесени с ела и бук, по-ниско и гори от горун и габър. По билните части се е настанила тревна растителност от светлика (Luzula luzoloides), къдравата овесина (Lerchenfeldia flexuosa) и в изобилие защитеният вид нарцисова съсънка (Anemone narcisiflora). На много места се среща и защитеното от закона растение самодивско цвете, или жълт крем (Lilium jankae).
Заема Същинска и Ихтиманска Средна гора. Растителната покривка е изградена от мезофитни горски екосистеми на обикновения и мизийския бук и ксеромезофитни горски екосистеми на обикновения габър и обикновения горун. Само в по-ниските части са характерни и ксеротермни гори от благун с цер, а на места вследствие на деградационни и ерозионни процеси са възникнали и вторични горски ценози с преобладаване на келяв габър, както и вторични тревни ценози с доминиране на обикновената полевица. В този окръг се срещат следните балкански и български ендемити: българската мишовка (Minuartia bulganca), родопско омайниче (Geum rhodopaeum) и влакнестата самодивска трева (Peucedanum vittijugum ssp. minutifolium). Средна гора е убежище (рефугиум) и на терциерния реликт силивряка (Haberlea rhodopaensis).
Преобладават мезофитни горски екосистеми от бук - обикновен и мизийски, и ксеромезофитни горски екосистеми с доминиране на обикновен горун и обикновен габър, а само по периферията на района на по-малка височина се срещат и ксеротермни горски екосистеми с преобладаване на благун и цер.
Той има сравнително по-разнообразна растителна покривка с доминиране на ксеромезофитна горска растителност от обикновен габър и обикновен горун, ксеротермни горски екосистеми главно от благун и на места смесени с цер. По-слабо са застъпени мезофитни фитоценози с доминиране на бук. Поради деградация на горите някъде са се появили вторични ксеротермни горски ценози с преобладаване на келяв габър.
Обхваща Софийското поле, южните подножия на Западна Стара планина до границата със Сърбия, Вискяр, района Граово, хълмовете Голо бърдо и Черна гора, Земенска и Конявска планина. Окръгът се характеризира с изключително разнообразна флора и растителност, което се дължи най-вече на разнообразните едафични условия - силикатен и варовит терен, разнообразен мезоклимат под влияние на различни изложения. В окръга се срещат мезофитна крайречна горска и тревна (ливадна) растителност, ксеротермна горска, храстова и тревна, главно степна растителност. Тук са разпространени 35 балкански и 9 български ендемита - пъстрият минзухар, урумовият карамфил (Dianthus urumoffii), грудковидната тлъстига (Seclum tuberiferum), българската мишовка, вилмотиановото клинавче, променливоцветната камбанка (Campanula versicolor) и урумовото лале.
Заема цялото Софийско поле и южните склонове на Софийска планина и Мургаш. В миналото Софийското поле е било заето от мезофитни горски екосистеми с доминиране на дръжкоцветния дъб и полския бряст, а по настоящем земите са селскостопански с естествена мезофитна тревна растителност (ливади). Южните склонове и по-сухите равнинни места са били покрити от ксеротермни горски екосистеми с преобладаване на благун, по-рядко цер, а по-високо по склоновете са преобладавали гори от горун. Днес по-голямата част от южните склонове са покрити с ксеротермна тревна растителност с доминиране на белизма, луковична ливадина, валезийска власатка (Festuca valesiaca) и др. В района са разпространени българските ендемити - пъстрият минзухар, урумовият карамфил, грудковидната тлъстига и вилмотиановото клинавче.
Простира се върху територията на запад от Софийското поле до границата със Сърбия и Завалска планина. Растителната покривка в миналото е била горска, изградена от габър и горун, а на северните склонове са се формирали мезофитни фитоценози от мизийски бук. Върху варовитите терени на южните склонове са преобладавали гори с доминиране на косматия дъб, а заравнените места са били покрити с гори от дръжкоцветен дъб. Сега по-голямата територия представлява селскостопанска земя, а хълмовете, непригодни за селско стопанство, са покрити с тревни екосистеми (пасища), като на силикатните терени преобладават формациите на садината, белизмата и луковичната ливадина. На варовити терени са развити калцифилни тревни формации с доминиране на стоянова власатка (Festuca stojanovii), валезийска власатка, обикновена мрежеста овсига (Bromus riparius), гребеновидния (Agropyron cristatum) и брандзовия житняк, белия пелин (Artemisia alba), планинското подъбиче (Teucrium montanum), усукания игловръх (Alyssum tortuosum), голоосилестото коило (Stipa capillata), еспарзетовото сграбиче (Astragalus onobrychis), а на места и ниския (степен) див бадем и др. В този район се срещат и българските ендемити - българската мишовка и урумовото лале, бодливият миск (Juhnea tzar-ferdinanclii).
Обхваща планините Витоша, Лозенска, Плана, Верила и Люлин. Растителната покривка е твърде разнообразна. В най-високата част (Черни връх, 2290 т) са налице алпийски и аркто-алпийски елементи като качулатата гъжва, броловата власатка, скалната полевица и други видове, които заедно с ценозите на синята боровинка (Vaccinium uliginosum) формират и фитоценози с алпийски характер. Ясно изразен алпийски пояс обаче не е оформен. В повечето случаи алпийските растения образуват фитоценози и с видове от субалпийския пояс; например с мощната власатка, разпространена главно в този пояс. Субалпийският пояс е по-добре очертан, но потенциалната му растителност, която е била от клек, е почти унищожена и на нейно място се е формирала вторична растителност от сибирска хвойна, боровинки и тревни формации от мощна власатка и др. Иглолистният пояс е представен фрагментарно с формацията на смърча, а в по-ниските райони на Плана - с формациите на белия бор. По-добре е развита формацията на бука, която заема най-големи пространства в окръга. По-слабо е представена ксеромезофитната растителност от горун, габър и най-слабо, в най-ниските участъци, е представена фрагментарно от ксеротермната растителност с преобладаване на благуна и цера. В окръга съществуват 50 вида балкански ендемити и няколко вида български ендемити, каквито са рилската класица (Alopecurus riloensis), разперената светлика (Luzula glabrata ssp. deflexa), българската мишовка, урумовият карамфил и българското вятьрче (Jasione bulganca).
Заема територията на Витоша. Растителността е твърде разнообразна, изградена от алпийски и аркто-алпийски флорни елементи, от субалпийски елементи, които изграждат субалпийския растителен пояс - без основния потенциален елемент клека, но с вторична храстова и храстова растителност от сибирска хвойна, боровинки, мечо грозде и тревна растителност от мощна власатка, картъл и др. До голяма степен се е запазила торфената растителност в резервата „Торфено бранище", изградена от острици, пушици, включително сфагнови мъхове. В по-ниските части са налице естествени смърчови, букови, горунови, габърови и смесени гори от горун с цер, горун с габър, явор, хиркански явор, планински ясен и др. Най-ниско, по южните и югозападните склонове, има ксеротермни гори с доминиране на благун и др. На Витоша са запазени и гори от бреза, някои от които са формирани още през холоцена. Запазени са и терциерни реликти като бялата мура, глациални реликти като лапландската върба (Salix lapponum) и др. На Витоша се срещат над 50 вида балкански и няколко вида български ендемити, споменати по-горе.
Заема Лозенска планина. Преобладава горска растителност от горун, габър и смесена от горун и габър, отделни петна от мизийски бук и ксеротермни гори от благун на места с цер, както и вторична растителност от келяв габър. Съхранена е иглолистна растителност от бял бор, заемаща твърде малка площ.
Обхваща Плана и Самоковското поле по поречието на р. Палакария. Основната растителна покривка е изградена от букови и бялборови гори и по-слабо от горунови гори. Сравнително голяма територия е заета от вторични ценози, изградени от леска (Corylus avellana). В Самоковското поле в миналото вероятно са били разпространени иглолистни гори или гори от дръжкоцветен дъб, а сега в района на р. Палакария са налице главно влажни ливади и обработваеми земи.
В него доминират букови и горунови гори, но се срещат и вторични гори от трепетлика. В южния край на района има ксеротермни гори от благун, заемащи неголяма площ. Част от горите са превърнати в ксеромезофитни тревни ценози (пасища).
Заема планината Люлин. Преобладават букови гори, малки площи от горун и смесени гори от горун с габър. Незначителна част е заета с ксеротермни гори от благун и вторична растителност с доминиране на келяв габър (Carpinus orientalis). 2. Долнодунавска провинция
Заема територията от Тутракан до границата със Сърбия, прекъсване преди Видин. Характеризира се с почти безлесно пространство, използвано за земеделски житни култури и лозя. Нарядко се срещат остатъци от бивши гори с главно участие в тях на цер и виргилиев дъб, по-рядко от космат дъб. На места са формирани вторични горски съобщества с доминиране на келяв габър или мъждрян и др. Поради наличието на карбонати в льоса и карбонатни черноземи при деградацията на горите някъде са запазени и много храсталаци с преобладаване на смрадлика. На безлесните участъци вторично са формирани и тревни формации с доминиране на садина, бепизма, луковична ливадина и др. Тук важни степни елементи са монпелийската камфорка (Camphorosma monspeliaca), руското вълмо (Salsola ruthenica), теснолистният божур (Paeonia tenuifolia), нисък бадем (Amygdalus nana), дунавския зановец (Chamaecytisus danubialis), драка (Paliurus spina-christi), източната ведрица (Fritillaria orientalis), превара висока (Scutellaria altissima), бодливата руница (Phlomis herba-ventis ssp.pungens), лежащо еньовче (Galium humifusum).
Само на отделни места са се запазили остатъци от ксеротермни гори с доминиране на мъждрян или храстови съобщества - на храста зановец.
Заема площ малко западно от Лом и на изток до долното течение на р. Вит. В миналото горите са били от виргилиев и космат дъб. Понастоящем има остатъци от гори с доминиране най-често на мъждрян, по-рядко на цер и космат дъб. На места са налице и изкуствени насаждения от салкъм (Robinia pseudoacacia). Тук са характерни степните видове монпелийска камфорка (Camphorosma monspeliaca), пиротензов очиболец (Potentilla pirotensis), дунавския зановец (Chamaecytisus danubialis).
Заема площ от долното течение на р. Вит до долното течение на р. Янтра. Тук на много терени е засаден салкьм като култура за различни нужди. В този район има повече остатъци от унищожените в миналото ксеротермни гори от мъждрян, както и ксеромезофилни гори с доминиране на сребристолистната липа, а край р. Огоста - гори и от дръжкоцветен дъб, полски бряст, мекиш и др. От степните елементи тук достигат добруджанско коило (Stipa lessingiana), монпелийска камфорка (Camphorosma monspeliaca), дунавски зановец (Chamaecytisus danubialis), различно сграбиче (Astragalus varius), също така българският ендемит ковачев зановец, който е от групата на илирийските флорни елементи.
Заема територии между долното течение на р. Янтра и Тутракан. Тук, особено между Русе и Тутракан, са налице повече остатъчни гори с доминиране на цер, космат дъб, келяв габър, липа и др. От флорните елементи се среща българският ендемит ковачев зановец и степни елементи като добруджанско коило (Stipa lessingiana), монпелийска камфорка (Camphorosma monspeliaca), дунавският зановец, кримска какула (Salvia scabiosifolia) и др.
Заема крайграничната зона от Тутракан почти до брега на Черно море. В окръга се срещат български и балкански ендемити, най-вече македоно-тракийските флорни елементи (17 вида) и 2 вида илирийски балкански ендемити. Най-голяма е групата на степните флорни елементи (20 вида): добруджанско коило (Stipa lessingiana), волжки горицвет (Adonis wolgensis), поповото прозорче (Potentilla emili-popii), синьосинкавото сграбиче (Astragalus glaucus), Onobrychis tanaitica, драка (Paliurus spina-christi), висока превара (Scutellaria altissima), източна превара (S. orientalis), бодлива руница (Phlomis herba-ventis ssp. pungens), лежащо еньовче (Galium humifusum), пясъчна метличина (Centaurea arenaria), разклонена ракитовица (Tamarix ramosissima), пясъчна самодивска трева (Peucedanum arenarium) и др. От македоно-тракийските флорни елементи балкански ендемити са: Allium trachypus, източната ведрица (Fritillaria pontica), хаарбахиевото сграбиче (Astragalus haarbachii), кинжаловидно сграбиче (A. giadiatus), спрунерово клинавче (A. spruneri), тъполистна калугерка (Nonea obtusifolia), N. atra, родопски скален копър (Seseli rhodopaeum), лопен яйцевиднолистен (Verbascum ovalifolium), диекиановия лопен (V. dieckianum, V. humile), македонска какула (Salvia ringens), византийския балдаран (Chaerophyllum byzantinum), както и 4 български ендемита - нежна метличина (Centaurea gracilenta), хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolia), влакнеста самодивска трева (Peucedanum vitijugum), тракийско омразниче (Onosma thracica). Илирийските балкански ендемити са само 2 вида – жълт зановец (Chamaecytisus jankae) и антериковидно варниче (Asyneuma anthericoides). Два вида са евксински - полски ясен (Fraxinus oxycarpa) и коленчато диво жито (Aegilops geniculata).
Заема територията от гр. Тутракан докъм 10-15 км източно от Силистра. Характеризира се с ксеротермни остатъчни гори с доминиране на космат дъб, цер и вторични гори от келяв габър, а на места има остатъци и от липови гори или смесени с горун, габър и др. Каталог: uploads -> content -> files -> konsultacii-s-obshtestvenostta -> izgotviane-na-PURB -> SWOT SWOT -> Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление SWOT -> Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление izgotviane-na-PURB -> Гр. Русе, зала риосв, 03 май 2007 г. Списък на поканените за участие в срещата izgotviane-na-PURB -> Консултация с обществеността в Дунавски район среща с обществеността на SWOT -> Екологична оценка и swot анализ на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление izgotviane-na-PURB -> Гр. Велико търново, 20 април 2007 г. Списък на поканените за участие в срещата izgotviane-na-PURB -> Консултация с обществеността в Дунавски район среща с обществеността на Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|