Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление

4.2ФАУНА

• 
  Дунавски район.
  

• 
  Старопланински район.
  

Във високите части на Централна Стара планина са установени досега 33 вида реликтни безгръбначни, повечето от които имат глациален произход.

Като цяло този район е много богат на ендемити. Техният брой сред безгръбначните в Западна Стара планина е 197, а в Централна Стара планина - 193 вида и подвида. В надземната фауна повече ендемити има сред охлювите, многоножките, скакалците и бръмбарите. В този район подземната фауна е най-богато представена в България. Сред тях има 11 балкански и 109 български ендемита, а по състав е в най-близко сходство с фауната на Рило-Родопския район. Причина за последния факт е най-вероятно планинският произход на древната пещерна фауна, която се е формирала във високите планински масиви на Балканския полуостров. Изключително голямо е сходството и между гнездящите птици от тези два района: тук то достига 90,3% и причината за това се крие най-вече в силно изразения планински облик на тези високопланински райони.

Във фауната на района се срещат и значителен брой карпатски елементи (напр. някои охлюви, стоножки, скакалци и др.), каквито липсват в останалата територия на България. Това се дължи на палеогеографските връзки между Старопланинската верига и Карпатите.

• 
  Рило-Родопски район.
  

Рило-Родопският район е с най-много реликтни безгръбначни. В Рила те са 96 вида, a във Витоша - 85. Повечето от тях са глациални реликти, като всички са типични аркто-алпийски елементи. Най-голям брой от тях са установени в Рила – 39 и във Витоша - 18. Значителен е броят и на редките видове безгръбначни: във Витоша са около 300, а в Западните Родопи - 25. Интересен е и фактът, че по отношение на гнездящите птици като цяло в този район процентът на евросибирските видове е най-голям за цяла България - 27,7%.

Характерна отличителна черта на района е неговият висок ендемизъм. Докато при пеперудите той е на ниво подвид, то при охлювите и бръмбарите е на подродово и родово ниво. Най-много ендемични безгръбначни са познати от Рила - 225 вида и подвидове и от Витоша - 145. При надземните представители на сухоземните мокрици (Oniscoidea) ендемизът е само 5%, докато при бръмбарите-бегачи от Trechinae е над 50%. По отношение на ендемитите сред подземната фауна районът е на второ място в България: балканските ендемити са 6, а българските - 28. Най-близко сходство типичната подземна фауна има с Тракийския район - 9,5%. В отделните планини броят на ендемитите е различен. Най-много са в Западните Родопи, и то около два пъти повече, отколкото в която и да е друга от високите планини в района. Във фауната на Рила и Пирин има доста общи ендемити, докато в Западните Родопи те са доста по-различни.

Дунавският район обхваща българската акватория на р.Дунав и водосборната област на 13 негови десни притока, с площ 31371 кm², представляваща 30% от територията на България.

Водосборът на р.Дунав се характеризира с най-богата на видове интиофауна в Евопа (Карапеткова, Живков, Александрова-Колеманова, 1993; Kotellat & Freyhof, 2007). Според Карапеткова, Живков, Александрова-Колеманова (1993) това се дължи, както на факта, че реката пресича по-голямата част от територията на Европа, така и на близостта на Дунавския водосбор със Сибир. В ихтиофауната на р. Дунав преобладават понтико-каспийските видове и бореално-атлантичаските реликти, по- малък дял заемата дунавските видове и средизмноморските имигранти. Басейнът на р.Дунав е център на видообразуване и има изключително значение за опазване на ихтиофауната на Европа.

От 78 местни вида риби, обитаващи р. Дунав, в нашата акватория се срещат 66 (Kotellat & Freyhof, 2007). Броят на видовете от ихтиофауната на Дунавкия водосбор представлява 70% от сладководните риби на България и 39% от нашата ихтиофауна. Проходните риби в акваторията на р. Дунав са 14. Броят на ендемитите в Дунавския водосбор е 7, от които 6 вида риби са ендемити на Балканския полуостров - кеслерова кротушка (Romanogobio kessleri), черна мряна (Barbus petenyi), голям щипок (Cobitis elongata), струмски щипок (Cobitis strumicae), балкански щипок (Sabanejewia balcanica), българки щипок (Sabanejewia bulgarica) и един вид, главочът от река Вит (Cottus haemi), е ендемит на България. Във водоемите от Дунавския водосбор за обогатяване на базата за стопански и любителски риболов са внесени за 5 чуждоземни вида. Нежеланите инвазивни видове за водосбора на Дунав са 4 – слънчева рибка (Lepomis gibbosus), псевдоразбора (Pseudorasbora parva), гамбузия (Gambusia holbrooki) и установения неотдавна - Perccottus glenii. В рибовъдните стопанства в Дунавския регион се използват за отглеждане още 6 чужди вида.

В червената книга на България са включени 10 вида риби от Дунавския регион. Защитени от ЗБР са 21 вида, които попадат в Приложение № 2. Други 10 вида, в т.ч. всички есетрови, малката дунавска скумрия, голямата дунавска скумрия и др. са в ограничен режим на ползване, съгласно Приложение 4 на ЗБР.

Голямото видово богатство на дунавските притоци се дължи на разнообразните релефани и климатични условия. Реките имат ясно изразени три зони редуващи се от планинска, предпланинска и равнинна. Планинската зона е местообитанието на речната пъстърва. На границата и с предпланинската зона се появяват главочите (Cottus gobio, C. haemusi), лешанката (Phoxinus phoxinus), черната мряна (Barbus petenyi), кротушките (Romanogobio kessleri, R. uranoscopus, R. vladycovi) и речният кефал (Squalius cephalus), щипоците (Cobitis strumicae, Sabanejewia balcanica), гулешът (Barbatula barbatula). В тази смесена зона са правени опити за интродукция на липан (Thymallus thymallus) и на американска пъстърва (Oncorhyncus mykiss).

В препланинската зона някога най-голяма численост са имали кефалът и скобарът (Chondrostoma nasus), но понастоящем доминира черната мряна (Карапеткова, Живков, Александрова-Колеманова, 1997). В тази зона с по-голяма численост се срещат още говедарката (Alburnoides bipunctatus), уклейката (Alburnus alburnus) и кротушките. Средната зона на Дунавския водосбор се различава съществено от тази в Егейския, тъй като мряната, кефалът, скобарът и морунажът, основните видове в тази зона, на Юг от Стара планина са заменени със средиземноморски видове от същите родове, представляващи ендемити за Балканския полуостров.

В долната зона на Дунавските притоци се наблюдава навлизане на бореално-атлантически и дунавски видове от р.Дунав, като бяла мряна (Barbus barbus), мъздруга (Leuciscus idus),распер (Aspius aspius), платика (Abramis brama), речно попче (Neogobio kesslerii) и др. Характерни за тази зона са също шаранът (Cyprinus carpio), сребристата каракуда (Carassius gibelio), сомът (Silurus glanis) и щуката (Esox lucius).

В сравнение с ихтиофауната на р.Дунав, българските му притоци имат много по –беден видов състав (Карапеткова, Живков, Александрова-Колеманова, 1997). Нашият участък от р. Дунав попада изцяло в долната зона на реката и се характеризира с изключително богатство на видове, в.ч. промишлени. Тук се срещат едни от най-ценните видове у нас, като рибите от сем. Есетрови (Аcipenseridae), сомът, шаранът, дунавската скумрия (Alosa immaculata), бялата риба (Sander lucioperca), щуката (Esox lucius) и др.

В ихтиофауната на Дунавския водосбор присъстват общи за цялата страна сладководни видове риби, но голяма част от видовете се срещат единствено с в този водосбор и го различават съществено от останалите водосборни региони. Река Дунав е единствената река у нас, където запасите позволяват и е разрешен стопанския риболов. Числеността на много видове риби в р.Дунав, обаче, в последните две десетилетия е драстично намаляла.

Ихтиофауната на стоящите водоеми на Дунавския регион в повечето случаи е формирана в резултат на зарибителни мероприятия. Видовият й състав не се отличава съществено от този на стоящите водоеми в другите водосборни зони. Тук присъстват стагнофилни и фитофилни видове, в.т.ч. и интродуцирани. За разлика от Южна България, обаче, маришкият кефал, вардарският скобар и маришкият морунаш в Дунавския водосбор са заменени от бореално-атлантическите - речен кефал, скобар и морунаш (Vimba vimba).

Видовият състав на заливните крайдунавски водоеми зависи от количеството и вида на от навлезлите за размножаване и отхранване риби.

Със 18 вида земноводни Дунавския регион се отличава с най-голямо видово разнообразие на земноводни в България. Три вида са характерни само за Дунавската равнина, това са дунавски гребенест тритон (Triturus dobrogicus), добруджанския тритон (Triturus dobroticus), зелената водна жаба (Rana esculenta) и обикновената чесновница (Pelobates fuscus). Два вида са глациални реликти - алпийският тритон (Triturus alpestris) и сирийска чесновница (Pelobates syriacus).

Освен тези видове към опашатите земноводни в Дунавския регион спадат още - дъждовникът (Salamandra salamandra), обикновения малък тритон (Triturus vulgaris), големия тритон (Triturus cristatus) и големият гребенест тритон (Triturus karelinii). От бeзопашатите земноводни в тук се срещат също голямата водна жаба (Rana ridibunda), планинската водна жаба (Rana temporaria), жабата дървесница (Hyla arborea), горската дългокрака жаба (Rana dalmatina), жълтокоремната бумка (Bombina variegata), червенокоремната бумка (Bombina bombina), зелена крастава жаба (Bufo viridis) и кафявата крастава жаба (Bufo bufo).

Всички земноводни са с висок природозащитен статус и попадат в едно от Приложения ІІ и ІІІ на Бернска конвенция. Голяма част от тях са защитени и от Закона за защита на природата. В Червената книга на България попадат двата глациални реликта - алпийският тритон и сирийската чесновница. Защитени са местообитанията на 5 вида добруджанския тритон (Triturus dobrogicus), големия тритон (Triturus cristatus) и големия гребенест тритон (Triturus karelinii), жълтокоремната бумка (Bombina variegata) и червенокоремната бумка (Bombina bombina), съгласно Приложение 2 на ЗБР. В режим на ограничено ползване са трите вида водни жаби, попадащи в приложение 4 на ЗБР.

5.ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУНАВСКИ РАЙОН ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ

5.1Население и демографски процеси

В него живее 45% от общото население на страната. Дунавски район за басейново управление е част от международния речен басейн на река Дунав. На север граничи с Р Румъния, на изток с Черноморския район за басейново управление, на запад с Р Сърбия и на юг с Източнобеломорски и Западнобеломорски райони за басейново управление.

Дунавския район за басейново управление съгласно Закона за водите обхваща по-голямата част от Северна България и включва поречията на следните реки вливащи се в р.Дунав или пресичащи западната ни граница:

1. 
   Поречие Ерма и Нишава;
   
2. 
   Поречия Огоста с реките западно от Огоста (Тополовец, Войнишка, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица);
   
3. 
   Поречие Искър;
   
4. 
   Поречие Вит;
   
5. 
   Поречие Осъм;
   
6. 
   Поречие Янтра;
   
7. 
   Поречия Русенски Лом с Дунавските Добруджански реки западно от водосбора на малм-валанжския водоносен хоризонт.
   

Площта на района е 42 837 км 2 , което е над 38% от територията на България и в него живее 44% от общото население на страната. На територията на Дунавски район са разположени 111 общини, 15 области, 25 ВиК дружества. В района се намира и столицата на страната, гр.София (в Искърски подбасейн), който е най - бързорастящият икономически център на България. Нейното население е около 1,5 милиона души, което е 45% от общото население в Дунавски район. Административен център на района е гр.Плевен.

Населението в област Плевен в края на 2007 година наброява 297928 човека и е 3,9% от населението в РБългария (7640238 души).

Населените маста в Дунавски район са доста разнообразни по своите характеристики – големина, население, промишленост, миграция, здравни индикатори.

5.1.1Демографски процеси

Демографските тенденции при населението от Дунавски район следват характерните процеси за страната като цяло, предвид и фактът, че то е 45 % от цялото население и голяма част от него е съсредоточено в големите градове на територията на района.

Данните за община Плевен като административен център на Дунавски район за басейново управление, показват, че населението в област Плевен намалява, раждаемостта е по-ниска от средната за страната. През 2007г. броят на децата от 0 - 14г. е 39135 и съставлява 13,14% от общия брой население. Броят на възрастните хора над 60 години е 82035 и е 27,54% от цялото население. Съотношението между броя на младите хора и възрастните през наблюдаваната година следва тенденцията на нарастване дела на хората над 60 години. / Делът на децата до 14г. в градовете е 13,40%, а на възрастните хора над 60г. е 21,31%. В селата тази разлика е още по-отчетлива – 12,88% към 39,07% .

През 2007 година коефициентът на смъртност е почти еднакъв с 2006 г. (16,70%о), по-нисък е от 2005 г. (16,85%о), но продължава да е по-висок от средния за страната (14,80%о).

По отношение на демографските процеси и тенденции, според информация от Националния статистически институт (НСИ) „Население и демографски процеси през 2008” се очертават и някои положителни демографски тенденции в страната – забавяне на темповете на намаляване на населението, увеличаване на раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот и ограничаване влиянието на външната миграция.

Едновременно с това, коефициентът на детска смътност намалява значително - след достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰, през 2008 г. стойността му е 8.6‰. Това е най-ниското равнище на детската смъртност за цялата история на демографската статистика в България.

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната не се увеличава.

Продължава и процесът на остаряване на населението – увеличава се неговата средна възраст. През 2001 г. Този показател е бил 40,4, а през 2007 г. – 41,5.

През 2008 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 32 811 души. Това е най-малкото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 1995 година. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 4.3‰. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 11.7‰, докато в градовете е минус 1.3‰.

Детската смъртност в Дунавски район също е много различна – например Монтана е с най-високата детска смъртност в страната за 2005 г., а за същата година София-град и Русе са със най-ниските стойности.

Като цяло повечето от градовете в Дунавски район са с по-висока от средната за страната - за 2008 г. тя е 8,6 ‰.

Както за цялата страна, и тук тенденцията в последните години е към снижение на детската смъртност, с различна степен в различните градове.

Т.е. ако посочените положителни тенденции се запазят, намалението на населението и негативните демографски показатели в следващите години нямат да бъдат така силно изразени, както е било в периода до 2006 г.

5.2Здравни показатели на населението

Анализирани са двата най-информативни здравни показатели - заболеваемостта и «болестност».

“Заболеваемост” е общият броят на регистрираните нови случаи на заболявания при първичната медицинска помощ за 1 година, «болестност» - общият брой регистрирани стари и нови случаи през годината.

Данните от НЦЗИ (за последните 5 години – 2003-2008 г.) показват, че здравните показатели на населението в Дунавския речен район се различават по своите характеристики за различните градове.

Както беше отбелязано по-горе, на територията на Дунавския речен район се намират доста разнообразни по своите характеристики населени места (градове), което определя нееднотипността в здравните показатели.

Могат да се оформят две групи населени места - със заболеваемост над средната за страната и с такава под средната за страната.

По-голямата част от градовете и районите около тях са с висока заболеваемост, значително над средната за страната – това са Русе (на второ място в страната), Враца (на трето място след Русе), Габрово, Плевен, Монтана, София-град и В.Търново.

Болестността от рак например средно за страната през 2008 г. е била около 3000 случая на 100 000 население. За същия период в Русе тя е била около 4000 случая на 100 000, във Враца – 3700 на 100 000, Габрово – 3500, Плевен, Монтана, София и В. Търново – около 3400 на 100 000.

Във Видин, Търговище, Разград, Ловеч, Силистра раковата заболеваемост е по-ниска от средната за страната – 2700-2550 на 100 000 жители.

Анализът на данните показва, с малки изключения някои общи тенденции в здравното състояние на населението от района през 2007 г. спрямо 2006 г.

Обобщението на данните за Плевенски район за басейново управление показват увеличение на коефициента на болестност през 2007 спрямо 2006 година за повечето от градовете. Най-висок е коефициентът на болестите на органите на кръвообръщението, следва този на болестите на дихателната система и на трето място - на болести на пикочо-половата система.

При децата от 0 до 17 години коефициентът на заболяемост спрямо 2006 година бележи намаление - от 1176,81%о на 1041,2%о. Най-висока е заболяемостта от болести на органите на дихателната система, следват травмите и отравяния и на трето място-от инфекциозни и паразитни болести.

Посочените данни определят разглеждания район като рисков по отношение на човешкото здраве – за голяма част от района здравните показатели на населението са по-лоши от средните за страната.

Основният фактор за формиране на населението е икономическото състояние на домакинствата в района, екологичната обстановка, нивото на потребление, услугите, здравето и пр. Основната движеща сила е икономическият растеж, който отново зависи от основните сектори, които са земеделие, промишленост и туризъм.

Демографската характеристика на района е свързана със сегашното и бъдещото потребление главно на питейна вода, тъй като преобладаващата част на консумацията на питейна вода се отнася за населението. Потреблението на питейна вода в определена степен следва динамиката на населението, разбира се не пряко, тъй като питейна вода се ползва за производствени нужди, туризъм, селско стопанство и други потребители, имащи непроизводствен характер (бюджетни, здравни и учебни учреждения, търговия, противопожарни нужди и т.н.).

Състоянието на околната сред , в т.ч. на водите е от съществено значение за здравния статус на населението.

Затова устойчивите решения по отношение качествата на водите в района, предотвратяване на необратимите щети върху околната среда и населението са съществен елемент в общата стратегия за подобряване на демографията и здравето на населението.

Р

азработена от ПОВВИК АД октомври, 2009 г.

Каталог: uploads -> content -> files -> konsultacii-s-obshtestvenostta -> izgotviane-na-PURB -> SWOT
SWOT -> Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление
SWOT -> Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление
izgotviane-na-PURB -> Гр. Русе, зала риосв, 03 май 2007 г. Списък на поканените за участие в срещата
izgotviane-na-PURB -> Консултация с обществеността в Дунавски район среща с обществеността на
SWOT -> Екологична оценка и swot анализ на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление
izgotviane-na-PURB -> Гр. Велико търново, 20 април 2007 г. Списък на поканените за участие в срещата
izgotviane-na-PURB -> Консултация с обществеността в Дунавски район среща с обществеността на

Изтегляне 0.56 Mb.

Сподели с приятели: