Екологичната култура на българина

II. РЕЗЮМЕТА НА ФОКУС-ГРУПИ

1. Резюме на фокус-група, София, 20-35 годишни, 21.05.2012 г.

В дискусията участват седем души, четири жени и трима мъже, на възраст между 23 и 30 години. Петима участници имат висше образование, двама – средно. Само един участник е семеен и има деца. Петима участници работят – в банка, БДЖ, библиотека и университет (2).

• 
  Разбиране за екология и място на екологията сред проблемите на хората
  

Екологията се разбира най-вече като опазване на околната среда, като водещата перспектива е отговорността на хората във всекидневния живот; отговорността се възприема като лична и не се прехвърля към фирми или институции: „не някой си там да чисти, но ние да не чистим – всички хора да се стараем и да се стремим, но заедно – не там някой си нещо прави, а ние седим и гледаме безучастно”. Водещото в разбирането за екология е да се създаде обществена отговорност към опазването на околната среда: да се преработват отпадъците, да се поставят филтри на заводите, колите да станат екологични, да се измислят алтернативи на невъзобновяемите енергийни източници: слънчевата, водната, вятърната енергия. Като част от природосъобразния начин на живот се споменават и био-храните, но участниците са недоверчиви към тях: „аз имам близка, която работи в такъв магазин, и тя казва, че, за да им се повиши цената, им се слагат биоетикети, но всъщност въобще не са био”.

• 
  Състояние на околната среда. Основни екологични проблеми
  

Оценката за състоянието на околната среда е по-скоро оптимистична – според участниците в последно време за околната среда се прави повече, отколкото преди. Посочват се конкретни примери: изграждането на ВЕЦ-ове по Искърското дефиле, поставянето на сероочистващи инсталации на ТЕЦ-овете, използването на вятърната и слънчевата енергия. Вятърната обаче е твърде скъпа, а слънчевата – недостатъчна, за да покрие нуждите на хората, особено през зимата.

Критиките са насочени основно към липсата на култура за опазване на околната среда у самите хора и липсата на стратегическо мислене: „В България сме на този принцип – трябва да стане нещо), за да предприемем някакви мерки, ние предварително не взимаме мерки. Хората са посочени и като най-големите замърсители – докато предприятията са длъжни да се съобразяват със стандартите за производство, гражданите са безотговорни към околната среда, изхвърлят безразборно боклуци, не мислят за бъдещето, чувстват се безнаказани. Най-сериозните проблеми в София са мръсният въздух, прахът и презастрояването, защото градът се лишава от дърветата, които пречистват въздуха. Споменават се изследвания, според които София е най-мръсната столица в ЕС, и „софийският въздух е по-вреден от хероина”.

Усещането на респондентите е, че институциите – държавни и общински – не правят нищо, за да опазват околната среда. Изказва се позиция, че са корумпирани: „крадат парите; за кучетата съм абсолютно сигурна – знам, че отпускаха много солидни суми, за такива малки, като контейнерчета, в които да се изхвърлят на кучетата изпражненията. Тези пари просто потънаха.” Политиците биха могли да дават и личен пример: „По другите държави хората от властта се движат с колело, а нашите – с по 3 коли.” Дискусията обаче се връща към позицията, че опазването на околната среда е обща отговорност, а не само на институциите: „Каквото и да правят държавните институции, все пак подчинените на тях хора не са колкото населението на България. Не може да се очаква само от тях да чистят, а всички останали да замърсяват.”.

• 
  Всекидневна култура на гражданите и ангажираност с проблемите на екологията
  

Ангажираността на участниците остава на лично всекидневно равнище: всички споделят, че не изхвърлят боклук извън определените за това места, трима изхвърлят отпадъците си разделно. Останалите също изразяват готовност за разделно изхвърляне, но няма достатъчно контейнери, в които да изхвърлят. Като цяло имат доверие на практиката на разделно изхвърляне, въпреки слуховете, че отпадъците се изхвърлят разделно, но се събират накуп.

Проблемите на чистотата и екологията достигат до тях по две линии – всекидневно, или чрез медиите, когато те засегнат някакъв екологичен проблем: „Слушам новините, или като се сблъсквам с мръсотията”.

Липсата на култура на пазене на околната среда се възприема като основният екологичен проблем: „Според мен само се замислят, но не правят нищо по въпроса”; „Най-важното е да има съвест човека…” Оплакват се от изхвърлянето на боклук през прозорците, през прозорците на колите или просто на земята. Създаването на култура трябва да преминава през възпитание в семейството и образователните институции. Семейството е основата на личния пример, който често е негативен: „Докато гледаш как татко си хвърля фаса на земята, защо ти да не го правиш?”

Препоръките за подобряване на екологичната култура на гражданите преминава по две линии: насърчаване и санкция. Положително могат да се отразят кампании за засаждане на дървета или цветя близко до жилищата на хората: „Когато посади нещо, той вече го приема като негово и почва да се грижи за него.” Участниците са скептични обаче доколко хората ще откликнат на такива инициативи: „Трудно се спечелват хората за каузата: ходи на работа до късно, изморен е, трябва да си види децата, да си почисти къщата…” Дава се пример със САЩ: „В Щатите се събират пластмасовите и алуминиевите кутийки и отиваш и ги връщаш на машина. И тя дава пари” По-възрастните могат да се достигнат чрез ангажираността към децата им: „Реклами – че замърсяването пречи на децата им. Важно е за бъдещето на децата – за да живеят в по-добри условия, трябва да спазват.”

Идентифицират се две възможни санкции – глоби и общественополезен труд. За глобите позициите са две: че трябва да бъдат много солени, и че просто трябва да се прилагат вече съществуващите: „То има, но не се прилагат. Няма да е лесно човек да си хвърли цигарата, ако знае „Абе може тука някой да ме засече”. – дори не е смисълът в солените санкции, а просто в прилагането – ако 3 пъти ти вземат по 10 лв., защото си хвърлил цигарата, четвърти път няма да го направиш.”

Общественополезният труд излиза спонтанно като възможна санкция за нарушителите: „Аз съм за другата санкция – общественополезен труд, тъй като глобите в БГ са много трудно събираеми… Слушах някакъв дебат по тази тема – дори и да сложим големи санкции, са несъбираеми – минава определено време, глобата губи давност, той си продължава по същия начин. С общественополезен труд трябва да се наказва”. Всички одобряват тази санкция, но се изказват опасения, че може да не бъде прилагана еднакво към всички, заради традиционното за България „връзкарство”. Въпреки това се надяват, че такава санкция е възможна: „Щом на запад може, значи и тука трябва да може. Просто трябва наистина да се прилага. Проблемът не ни е в законите, а че не се спазват.”

• 
  Оценка на мерки и политики за опазване на околната среда
  

Участниците не са запознати с каквито и да било мерки и политики на държавно или местно равнище.

- таксуване на найлоновите торбички – Одобрява се категорично, защото торбичките се разяждат много трудно: „идеална е, може и по-скъпо да ги таксуват”

- да се предоставят минералните извори на общините – мярката не се одобрява – участниците предполагат, че общините биха потърсили икономическа изгода и биха дали изворите на концесия: „ти като гледаш общината, тя веднага ще го направи с цел изкарване на пари – концесия… Има си МОСВ, и то си отговаря пряко за това и никой друг не трябва да отговаря за тия работи.”

- да се намалят административните пречки пред бизнеса – одобрява се – намаляването на административните пречки би ускорило развитието на производството и би намалило корупцията: „за да изградиш един завод, трябва сигурно 10 години да се занимаваш с администрацията; и толкова пречки има там; което поражда друг проблем – корупцията. И толкова пари се взимат там, че… Много хора се отказват заради това, че има много разправии с документи.”

- даването на приз за опазване на околната среда – одобрява се - би провокирало конкуренция между фирмите;

- плащане на по-високи сметки за вода – категорично се отхвърля. Участници се оплакват от лошото качество на водоподаване и отказват да заплащат по-високи сметки: „Те трябва да си подобрят системата за доставяне на вода, да махнем течовете. Това ще спре ли водата да идва жълта? Аз я имам в жълт цвят, а по желание на клиента мога да имам и в червен цвят. Бяла рядко я виждам. Ако ще се увеличава, искаме подобряване на услугата. Първо да се види подобряването, а после цената да се увеличи.”

• 
  Източници на информация за екологията
  

Никой не е търсил целенасочено информация за екологичните въпроси, попадали са на различни неща по телевизията.

2. Резюме на фокус-група, София, 35-55 годишни, 18.05.2012 г.

• 
  Разбиране за екология и място на екологията сред проблемите на хората
  

Участниците обобщават, че екологията е “хармонично съжителство между човека и природата, “човекът да живее в синхрон с околната среда”. И нещо повече екологията се възприема и в по-философски план, не просто като грижа за природата и околната среда, а като част от светоусещането и душевността на човека “какво е това GSM залепен за ухото в колата и дъни чалгата. Освен за чистотата на околната среда темата има връзка и с екочистотата на човешката личност, за да бъдем хармонични с природата трябва първо да почистим замърсените души”.

Макар да не заема първите места сред проблемите на българина, според участниците темата за екологията става все по-актуална през последните години и все по-често присъства в публичното пространство – “медиите се заеха все по-сериозно, нямам предвид само bTV, създадоха се много рубрики по телевизиите, има специализирани списания, които непрекъснато ни напомнят за тези горещи теми”. Екологичните проблеми засяга все по-осезаемо както ежедневието на хората – “аз се вълнувам ежедневно от тази тема доколкото ми се налага да изкисвам доматите и краставиците, посягайки да пия вода и т.н.”, така и глобалното развитие на планетата – “нарушаването на цикличността на сезоните, на които всички сме свидетели са в резултат на нецелесъобразно използване на природата и отравяне на околната среда”.

Важна предпоставка за ангажираност с проблемите на екологията е наличието на деца – “как няма да ме интересува тази тема, от това зависи живота на децата ми”, “признавам си, че откакто имам дете повече се замислям по тази тема, с какво играе, какво яде, какво диша”, Същевременно, се признава, че голяма част от хората не се вълнуват от темата и спонтанно още тук се повдига въпроса за липсата на екологична култура и възпитание у гражданите – “има си простаци, в общи линии всеки трети е дебил на който не му пука за околната среда”, “просто нямаме самосъзнание”, “В Англия българинът е като англичанин, не хвърля боклуци, защото другите не го правят”.

• 
  Състояние на околната среда. Основни екологични проблеми
  

Състоянието на околната среда се влошава с всяка изминала година и това според всички единодушно се дължи от една страна на “свободията, беззаконието”, а от друга на “простотията и чалгаджийството във всички аспекти на живота ни”.

Замърсеният въздух категорично се идентифицира от всички като основен еко проблем в София. Основен източник на замърсяване, според споделените мнения, са вредните газове от превозните средства – “София е била село, тя не е проектирана за толкова много коли”, “като пресичам по-оживените кръстовища си слагам кърпа на устата, просто е ужас”, “смога стига до Бистрица, знаете на каква височина е това, почти до Железница, всичко това е от колите, трафика”; “като се върнем някъде от сред природата в София, направо ми се гади, повръща ми се заради въздуха”

Непрекъснато се прави паралел между ситуацията в България и в чужбина. Дават се редица примери с европейски страни, Япония – “преди 4 години имах щастието да посетя Япония, ами аз като отидох там седнах и заплаках, честна дума, защото видях къде сме ние и къде те, с лупа търсих хартийка, фас, мръсотийка...”

“В Гърция има въведено един ден се движат само четни номера, друг ден – нечетни”; “в Гърция като имаше горски пожари идете да видите, всичко се залеси, а у нас Странджа така си остана”.

В тази връзка много критична е и оценката на дейността на държавата и общините за решаване на екологичните проблеми. Всеобщо е мнението, че се бездейства, няма ефективни мерки, шири се корупция и липсва прозрачност при усвояване на средствата за екология “държавата спи, в летаргия е”, “взимат пари по европейски програми и си ги слагат във вилите и къщите, точно такава статия прочетох за шефа на Витоша, че всички около него са негови хора и по претекст че е за екология се усвояват пари, които били повече отколкото са наркотиците”; “всички почистващи фирми се държат от мафията”.

Всеобщо е схващането, че дори да се предприемат мерки на държавно и законово ниво, липсата на контрол върху спазването на правилата ги обезсмисля. “от 1ви юни се забранява пушенето, това е добро, но дали ще се спазва, “кака става че на запад не хвърля боклук на улицата, а тук хвърля, това всичко е от закони и реални санкции, глоби.”

И все пак се осъзнава и признава, че решаването на екологичните проблеми е всеобща грижа и не зависи само от държавата – “трябва да се хванем в ръце и ние самите да направим нещо, да не замърсяваме”, “не може държавата всичко да прави”

• 
  Всекидневна култура на гражданите и ангажираност с проблемите на екологията
  

Темата за санкциите също присъства като лайтмотив в дискусията. Според изследваните реалното налагане на солидни парични санкции биха имали голям ефект върху гражданите – “българина трябва по джоба да го удариш”, “страха от глоби може да помогне”. Спонтанно се прави предложение и за въвеждане на общественополезен труд като ефективна мярка срещу нарушители – “почистването да се използва като наказание, на запад е много разпространено да се наказва с общественополезен труд”. Налага се мнението, че двете мерки трябва да се прилагат паралелно в зависимост от степента на нарушение – за по-леките – общественополезен труд, за по-тежките нарушения – парична глоба. Но най-важният аспект, на който се набляга, е реално изпълнение на тези правила и непрекъснат контрол върху спазването им.

Докато се дискутира темата за екологична култура, се дават неколкократно примери с мерки от социализма и най-вече съботниците. В тази връзка се повдига и въпроса за организираните инициативи за почистване (от типа на “да изчистим България”). Като цяло нагласите към тях са позитивни. Одобрява се замисълът им, както и използването на известни лица и авторитети, които с личния си пример да мотивират гражданите. – “дават ръкавици на известни личности, добре е това, че няма значение от обикновения човек до известния трябва да чисти”, “много е важен личния пример”.

Критиката е свързана с кампанийния принцип на провеждане на подобни инициативи.

“Хубава беше тази офанзива да изчистим България за един ден, да, но то не трябва само за един ден, трябва перманентно, в онази част на съзнанието, която се нарича съвест, да знаем какво правим и как разрушаваме природата”.

На фона на негативната оценка за екологичната култура на гражданите, самите участници са с убеждение, че живеят екологично и да опазват околната среда. Същевременно най-масовия и почти единствен ангажимент е стремежа да не замърсяват - “не хвърлям боклуци”. Някои участват и в периодично почистване на междублоковите пространства. Участниците сами признават, че рядко им се случва, когато са сред природата, да почистват “боклуците на другите”, а някои дори го определят като “много странно”. Разделното събиране на отпадъци също не е масова практика за участниците. Реално само един посочва, че го прави. Като основна причина едни изтъкват липсата на контейнери за разделно събиране, а други се чувстват демотивирани, защото останалите не го правят – “аз в началото събирах, ама като видях след известно време какво става, обшия контейнер прелива а останалите просто така си седят”. Като цяло политиката за разделно събиране се възприема кат много положителна, но все още слабо разпространена у нас, заради липсата на навици и традиции. Препоръчва се по-активна информационна кампания за популяризиране на тази политика. Като положителен пример в тази поска се посочва предаването на Ути Бъчваров, в което той събира отпадъците разделно.

• 
  Оценка на мерки и политики за опазване на околната среда
  

Участниците се затрудняват да посочат спонтанно и конкретни мерки на ниво МОСВ. По време на дискусията те са помолени да оценят следните политики – затваряне на вредни производства, таксуване на найлоновите торбички, предоставяне на минералните извори на общините, облекчаване на административните мерки пред бизнеса, даване на приз за принос за опазване на околната среда. Всички тествани в дискусията мерки за опазване на околната среда се оценяват много високо. Проблемът е, че не са достатъчно популяризирани и не се възприемат като част от държавната политика и съответно не се мислят като постижения на министерството.

При обсъждане на мярката свързана с плащането на торбичките дори спонтанно възниква предложението те да се премахнат напълно и да се заменят с торби за многократна употреба. Всички единодушно одобряват подобна стъпка.

Единствената мярка, която предизвиква по-противоречиви реакции е първата – затварянето на вредните производства. Причината не е в полезността й – напротив тя се определя като много ефективна за опазване на околната среда, а в убеждението, че се предприема не във връзка с екологията – “ама те ги затвориха защото няма суровини, ресурси или от икономически причини, или поради ликвидация, принудително”. Същевременно като по-ефективна мярка участниците определят модернизирането на производствата и внедряването на нови технологии за опазване на околната среда. Отново, обаче се изразява съмнение в способността на българските предприятия да го реализират ефективно – “В Златица направиха страшно много пречиствателни станции като го взеха белгийците, трябваше да дойдат чужденци, за да оправят нашите бакии”; “В Златна Панега преди това всичко беше побеляло, дойде чуждата фирма и всичко се изчисти”

На участниците е зададен и конкретен въпрос, свързан с готовността им да заплащат по-високи сметки за вода, за да се модернизират пречиствателните станции на водите. Категорично е мнението, че са склонни, но само при условие, че има яснота за какво точно се изразходват парите - “какво плащаш всъщност и какво се прави, да има обратна връзка”, “да не стане като сметките за парно и други, не е ясно какво плащаш” и гаранции за качество – “да ми гарантират каква вода пия”.

• 
  Източници на информация за екологията
  

“ да се правят и български филми на тази тематика това много провокира, да се излъчват непрекъснато и да се показват най-гадните неща, знаеш ли как те стресира това, то е като видиш катастрофа и се караш по-бавно, и тук като видиш какво те чака след 10 години се стряскаш”.

• 
  Препоръки за подобряване на състоянието на околната среда. Предложения за мерки и политики
  

• 
  възпитанието на децата още от най-ранна възраст – въвеждане на часове и занимание по екологични теми;
  
• 
  прилагане на законите, прозрачност при изразходване на средствата за екология които отиват за опазване на околната среда – “някъде потъват като за кучетата”, “точно и ясно да се каже какво е взето и за какво точно отива, какво е направено”;
  
• 
  всеки който се занимава с бизнес както имат перо за реклама, така да има и перо за екология;
  
• 
  Още стимули за ползване на градския транспорт - “да се накарат хората да се возят с градски транспорт”;
  
• 
  личен пример на министрите и други публични личности – “нека министъра да кара колело, може да има последователи”;
  
• 
  популяризиране и по-масово използване на възобновяеми енергийни източници да се въведе използване на слънчева енергия - масово както е в чужбина;
  
• 
  затваряне центъра на София – много кратно се предлага тази мярка в хода на дискусията - “как затвориха витошка, да затворят и другите”, ако имам власт затварям центъра на София, могат да вървят само градски транспорт, таксита и бърза помощ, да е забранено за лични автомобили, така ще се изчисти София, ще се налеят пари в транспорт и т.н., просто е ама знаеш ли каква лапаница трябва да спре”;
  
• 
  въвеждане на еко полиция – да съставят актове за нарушения свързани с опазване на околната среда– “както има пътна полиция, така и да има такива които гледат какво хвърляш какво правиш”;
  
• 
  въвеждане на еко гориво;
  
• 
  изграждане на екарисажи;
  
• 
  мерки срещу презастрояването, спазване на мораториумите за строеж на зелените площи.
  

3. Резюме на фокус-група, Велико Търново, 20-35 годишни, 22.05.2012 г.

В дискусията участват осем души, четири жени и четирима мъже, на възраст между 19 и 35 години. Трима имат висше образование, петима – средно. Четирима работят в частен сектор (охранител, барман, резервации в Албена), двама - в държавен сектор (държ. служител, учител), двама не работят. Един участник е семеен с две деца, един е разведен с едно дете.

• 
  Разбиране за екология
  

Основното съдържание на понятието „екология” е влиянието на хората върху околната среда. Респондентите споменават опазването на околната среда, отношението между хората и природата и поведението ни към нея, както и грижата ни за бъдещето: „запазване на равновесието между това, от което ние имаме нужда и това, което трябва да оставим на тези след нас”; добавя се и грижата за изчезващите животински видове.

• 
  Състояние на околната среда. Основни екологични проблеми
  

Големите заводи се разпознават като най-голям замърсител на национално равнище – ТЕЦ Марица-Изток, Девня Цимент, Златна Панега, Идеал Стандарт и топлофикациите, които използват мазут. Респондентите не вярват, че големите предприятия спазват екологичните изисквания: „по документи да, ама на практика – не. Плащат на държавата… Кой ги следи? И аз казвам: „Сложих си филтър на печката да не пуши комина, ама…”. Изсичането на горите, замърсяването на водите, изчезването на животински видове и презастрояването на Черноморието също се идентифицират като водещи екологични проблеми.

Замърсяването на места на водите на Янтра и мръсният въздух се посочват като водещите екологични проблеми на Търново. Новият кмет получава положителни отзиви за ефективното почистване на града: „всяка сутрин върви камион на чистота и изхвърля. Зависи от фирмата за чистота, която кметът нали… Кметът ни този път поне излезе кадърен.”

• 
  Всекидневна култура на гражданите и ангажираност с проблемите на екологията
  

Респондентите са най-критични към всекидневното отношение на българите към околната среда. Разделното събиране не се спазва, като участник изказва и съмнение в смисъла на процеса: „то и да се изхвърлят разделно, ги събират в един и същи камион”. Основното обвинение към българина е липсата на отговорност за грижа за околната среда: „…просто българинът е такъв – липса на отговорност, както към себе си, така и към околните; щом искаш да живееш в мръсотия и сам я причиняваш, значи не те интересува…” Инициативите тип „Да изчистим България” се разпознават по-скоро като показни, участниците не отчитат сериозен ефект. Примери за „добри практики” се откриват в социалистическия режим: „ленинските съботници” или организирането на кампании за почистване в предприятията. Настоящето е период на „екологичен упадък” – „родените около 80та нямат никаква култура”, родителите дават отрицателен пример: „дори на детските площадки родителите чоплят семки, пушат цигари, хвърлят си фасовете”; хората си изхвърлят безнаказано боклука през прозорците, домсъветите са безсилни да ги спрат. Единственото ефективно решение са санкциите: „Трябва някой да ни бърка дълбоко в джоба, за да го спазваме – докато не ни бръкнат хубаво в джобовете, да ни заболи, просто нищо няма да се получи в тази държава”. Спонтанно се предлага идеята за общественополезен труд (почистване), който ще бъде ефективен като мярка за превъзпитание: „общественополезен труд е още по-добре, мисля, че даже повече ще боли, особено, ако е в твоя квартал и да те видят всички комшии и да умреш от срам”. Позитивните кампании не се възприемат като ефективна мярка: „всеки хвърля боклуци,всеки знае, че това което го прави не е правилно, знае, че вреди на околната среда, обаче пак продължава да го прави – докато българинът не бъде притиснат, тоя няма да се промени… кампаниите са временни и не могат да включат всички – някои са на работа и т.н.” Кампаниите могат да бъдат подходящ вариант за безработни хора. Предлага се затворници с по-леки присъди също да се включват в кампании за почистване.

Личната „екологична” култура на респондентите може да се определи като индивидуалистична, сведена до някои всекидневни действия: изхвърляне на боклука на определените за това места, спиране на водата при миене на зъби (един участник). Респондент оправдава изхвърлянето на фасове на улицата в града, защото „има фирма, която почиства”. Само един участник е опитвал да се ангажира с почистване на замърсено езерце, без обаче да получи реакция от институциите.

• 
  Оценка на мерки и политики за опазване на околната среда
  

Участниците не са запознати с каквито и да било мерки и политики на държавно равнище. Споменава се, че няма завод за преработка на отпадъци. За Търново се отчита ежедневното почистване на града, според респондентите заслуга на кмета.

• 
  Източници на информация за екологията
  

Двама респонденти са търсили информация по конкретни казуси – за професионален ангажимент и заради замърсено езерце. Останалите случайно са попадали на различни неща по телевизията.

4. Резюме на фокус-група, Пловдив, 35-55 годишни, 21.05.2012 г.

В дискусията участват осем души (4 мъже и 4 жени). Най-младият е на 35, най-възрастният – на 54 г. Шест са с висше образование, двама са със средно. Семейните са петима, един е разведен, двама са несемейни. Шест са с деца, двама – без деца. Всички работят в частния сектор, с изключение на един, който е студент.

• 
  Разбиране за екология и място на екологията сред проблемите на хората
  

В дискусията се спори се за мястото на екологията сред проблемите на българина. От една страна участниците са на мнение, че темата става все по-актуална, тъй като екологичните проблеми засягат все повече ежедневния живот на хората. Като доказателство се посочва масовото участие в инициативата „Да изчистим България” – „толкова хора се включиха, значи се вълнуват от проблема”. От друга страна се споделя и мнението, че въпросът за физическото оцеляване и прехраната на българина е изместил на заден план всички останали теми и проблеми: „дори да се сещат е само на повърхностно ниво, други неща са приоритетни – когато има икономически растеж, когато ти стигат 8 часа работа, за да живееш нормално, тогава ще мислим за екология”.

В тази връзка участниците споделят, че напоследък говоренето за екология се превръща в мода, преекспонира се и се използва популистки с комерсиални цели – „като им кажеш на хората това е вредно и айде всички – да се премахне, от Е-тата например има и някои полезни, но така се представиха и толкова се говореше за това, че се направиха и погрешни изводи”

• 
  Състояние на околната среда и основни екологични проблеми в страната и общината
  

Първоначално и по-скоро по инерция изследваните споделят, че нищо не се прави за разрешаване на екологичните проблеми на местно ниво. Впоследствие обаче, се дава положителна оценка за усилията на общината при разрешаване на екологичните проблеми. На практика като основен и единствен проблем в Пловдив е посочен мръсният въздух. Главен замърсител според участниците са колите. Причините се търсят и в особеностите на географското разложение на града – „така сме разположени на ниско, че няма течения, това е заради тракийската низина”. Източник на замърсяване на въздуха в част от кварталите е и употребата на твърдо гориво. Като проблем, макар и не толкова остър, се идентифицира и наличието на увеличен брой полени и прах от строителството. Същевременно всички признават, че в Пловдив водата е с добри качества, боклук по улиците няма, макар и на висока цена; като цяло липсват големи замърсители – „КЦМ-то замърсява, но ветровете винаги духат в обратната посока, така че не ни засяга толкова сериозно”, няма проблем и с бездомните кучета - „това беше целенасочена политика много години, направиха се такива приюти, че можем да поемем и софийските кучета”. Като положителен факт се определя и отварянето на Завода за отпадъци в с. Шишманци, въпреки че има и недоволство от високата такса смет – „една от най-високите е цените за извозване на боклука в Пловдив, но факт, градът е чист”, а също и почистването на реката от дървесни видове – „грижат се за реката, почистват дъното”. В общи линии, участниците буквално с усилия се сещаха за някакви еко-проблеми и ги посочваха по-скоро, за да отговорят на въпроса.

По-негативно е отношението към заслугите на държавата и управлението на национално ниво – „сега са други приоритетите, магистрали, местене на администрация кой ти мисли за екология”, „прави се нещо, колкото да се отчете дейност пред ЕС”. Участниците обаче спонтанно посочват и някои мерки, които се предприемат на национално ниво, друг е въпроса, че те не винаги получават еднозначна оценка – спиране на изследванията за шистов газ, „спряха ГМО-тата”, „спряха найлоновите торбички, макар че е спорно кое е по-скъпо”, забраната за тютюнопушене. Основната критика към държавните институции, отправяна многократно по време на дискусията е липсата на строги закони, или по-точно липсата на контрол върху спазването на законите и правилата, свързани с опазване на околната среда .

• 
  Всекидневна култура на гражданите и ангажираност с екологичните проблеми
  

Подобно на София, като ефективна мярка срещу нарушители замърсяващи околната среда, спонтанно се посочва налагането на парични глоби – „българинът най-много страда като му бръкнат в кесията”.

Самите участници признават, че тяхната ангажираност с екологичните проблеми се свежда най-вече до стремежа да не замърсяват – „не мога да се похваля с нещо конкретно освен че хвърлям боклука на определените за това места”.

По-скоро рядкост са гражданите с по-активно поведение по отношение опазването на околната среда. То се състои в самоорганизиране на етажната собственост за почистване, залесяване и оформяне на градинки и зелени площи, които поддържат, съдействие на екологични НПО за създаване и разпространение на екологичната култура и образование, участие в инициативи за почистване на планински и горски участъци. Разделното събиране на отпадъци не е масово разпространено в Пловдив, тъй като липсва система – „няма контейнери, преди имаше и изчезнаха”, „имаме само за стъкло”. Но се признава, че, дори на места, където е имало или има, правилата не са се спазвали.

• 
  Оценка на мерки и политики за опазване на околната среда
  

Противоречиво е отношението към другата мярка, която се прилага – таксуване на найлоновите торбички. От една страна, защото се споделя мнението, че хартиените са по-вредни – „по-добре е да са найлонови биоразградими”, а от друга защото тази мярка има съмнителен ефект - „сега ми дават по-голямо количество безплатни найлонови, и у нас е пълно с тях….”

Положително се оценява и мярката свързана с облекчаване на екологичните пречки пред бизнеса, който въвежда мерки за опазване на околната среда. Предлага се да се въведат и данъчни облекчения за такива фирми.

Даването на призове също се одобрява. Всъщност подобно е едно от предложенията направено спонтанно от самите участници – на равно с глобите да се въведат и поощрения (най-вече парични, макар и минимални) за гражданите грижещи се за опазване на околната среда.

Подкрепя се и въвеждането на обществено-полезен труд като санкция в съчетание с парични глоби.

Участниците в тази дискусия са категорично против да плащат по-високи сметки за вода като парите да отиват за модернизиране на пречиствателните станции – „и сега плащаме достатъчно, има страни в които водата е дори безплатна.” Друга причина е съмнения я неправомерно изразходването на средствата – „не е ясно къде отиват парите за такива неща”.

• 
  Препоръки за подобряване на състоянието на околната среда. Предложения за мерки и политики
  

Част от предложените мерки са свързани със санкциите за неспазване на екологичните правила. Но като цяло, единодушно е мнението, че по-ефективни от санкциите са мерки за промяна на нагласите, като разбира се за това е необходимо много повече време.

• 
  Поощрения за граждани/фирми предприели инициативи за опазване на околната среда
  
• 
  Публично/обществени порицание на граждани замърсяващи околната среда – „я да го изтипосат в местния вестник или на таблото във входа, да видите колко е силен данък обществено мнение в България”
  
• 
  Стимулиране на бизнеса за въвеждане на нови технологии – намаляване на данък печалба
  
• 
  Обвързване на заплатата със спазването на екологичните норми – „например по-висока заплата за който идва на работа с колело или пеша”
  
• 
  Граждани ползващи твърдо гориво да се подпомага при саниране на сгради и ползване на алтернативни източници на отопление.
  
• 
  Контрол върху спазването на законите и предписанията
  
• 
  По-масово и сериозно залягане на темата за екологията в учебните програми
  

• 
  Повече велоалеи – в момента, според участниците има една извън Пловдив
  
• 
  Повече тролеи, обновяване на градския транспорт
  
• 
  Повече зелени площи и детски площадки
  
• 
  Залесяване с дървесни видове, които не отделят полени
  
• 
  Повече паркинги.