Екологични проблеми в град Разград



Дата31.03.2018
Размер89.57 Kb.
Стопанска Академия “Д.А.Ценов”
Гр.Свищов

Доклад


По дисциплината „Аграрна Екология”

На тема: Екологични проблеми в град Разград.

Град Свищов

2011
Релеф

    Разградска община се намира в централната част на Лудогорското плато, на надморска височина 220-290 м. Тази част на Лудогорието има хълмисто-ридов и платовиден релеф, представен от плитки вододели, с наклон на север към р.Дунав и на запад - към долината на р. Бели Лом. Долините на Лудогорските реки са в повечето случаи суходолия, чиито начални части навлизат в очертанията на платовидните вододели. На много места льосовата покривка воалира суходолията в падини. Там, където височината на речното течение е дълбоко, долините представляват истински каньони,като най-типична в това отношение е долината на р. Бели Лом. Карбонатният скален фундамент създава условия за карстообразуване, но съвременните карстови процеси протичат на ограничени площи. За това допринасят малките количества на валежите и льосовата покривка. Активно карстообразуване протича в местата, където варовиците се разкриват естествено на повърхността. Релефът на Разградска община е с относително високи морфометрични показатели. Гъстотата на талвеговата мрежа достига до 1.5 км/км2. Вертикалното разчленение на релефа е до 150-160 м/км2. Наклонът на вододолинните равнища е малък и обикновено не надвишава 1.5-3°. В склоновете на местните долове и във високата част на каньоновидните участъци средните наклони се увеличават до 5-8°. Те са значително по-големи в долната стръмна част, където се разкриват варовици. Тук склоновите повърхности имат наклони на места над 25°.

Въздух

   Качеството на атмосферния въздух в общината се следи от две мониторингови точки, които са включени към Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха. Измерванията се извършват два пъти в годината от Регионалната лаборатория – Русе към Изпълнителната агенция по околна среда -София. От направените измервания за състоянието на въздуха в града е установено, че липсват замърсявания с прах, серни и азотни оксиди. Постигането на добри резултати за качествените показатели на въздуха допринасят високата степен на централизирана топлофикация на жилищно-битовия и обществено-административния сектор на гр.Разград, газификация на промишлените предприятия и домакинствата, в това число и на топлофикационното дружество, липсата на натоварен автомобилен трафик в града и съществуващата добра зелена селищна система.

Почви

     В природогеографско отношение, територията на общината, попада в източната подобласт на областта Дунавска равнина (това е в централната част на Лудогорското плато), а в агроекологическо-около границата на Русенско-Силистренския агроекологичен район на черноземите и Поповско-Разградския агроекологичен район на сивокафявите горски почви. Почвената покривка на района е представена от 4-ри основни типа почви: черноземни ,тъмно сиви горски , наносни и антропогенни, от които общо фиксирани са 14 почвени различия. Около 90% от площта на общината е заета от черноземните почвени различия и под 10% - от всички останали почви в района.




Води

       Повърхностни води. На територията на общината и в близост до нея има сравнително малко природни повърхностни потоци. Речната мрежа основно се състои от р. Бели Лом и многобройните и, но маловодни притоци. Река Бели Лом е в Черноморската водосборна област, в подобласт с директен отток към р.Дунав. Началото й е над с.Островче, тече на изток и пълни язовир "Бели Лом" и се влива в р.Русенски Лом преди с.Иваново. Река Русенски Лом е с дължина 13 km., десен приток на р.Дунав и се влива в нея преди гр.Русе. Речната тераса е заливна, заблатена, мочурлива. На някои места са образувани къси каньоновидни участъци. По склоновете в тази част от поречието на р.Бели Лом се разкриват почти хоризонтални долнокредни баремски варовици от мезозойската ера на Мизийската плоча. Скалите са силно окарстени и в тях има образувани много пещери, понори, дупки, пукнатини и скални ниши. Дължината на реката от извора е 70.38 km. , със среден наклон 4.4%. За водоснабдяване на с.Гецово, с.Дряновец и др. и частично на Разград, в терасата на реката под Разград са изградени 19 броя шахтови кладенци. Водите са с питейни качества и не създават здравен риск за населението. На територията на общината има изградени пет язовира: Язовир "Пчелин І" и Язовир "Пчелин ІІ", намиращи се в землището на гр.Разград в местността "Пчелина", Язовир "Осенец" – в землището на с.Осенец, Язовир "Липник" – в землището на с.Липник и Язовир "Балкански" – в землището на с.Балкански. Двата водоема: Язовир "Липник" и Язовир "Балкански" са отдадени на концесия.




Подземни води. Територията на община Разград според Хидрогеоложката карта на България е разположена в обсега на източната част на Северобългарския артезиански басейн. За тази голяма хидрогеоложка структура е характерно наличието на етажно разположени водоносни хоризонти, разделени помежду си от водоупори.




     Отпадни води. Основен водоприемник за пречистените отпадъчни води от бита и производството в гр.Разград е р.Бели Лом, която според стандартите отговаря за втора категория повърхностни води. Град Разград има изградена градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ), разположена в западната част на града. Тя е в експлоатация от 1974г. и в момента се извършва реконструкция и модернизация на пречиствателните съоръжения. Чрез канализационна система, която е смесена, в нея се заустват битови, производствени и дъждовни води. Канализационната система е изградена 90%, със степен на използваемост 85%. Някои от основните промишлени предприятия, заустващи отпадни води в канализацията, имат локални пречиствателни съоръжения за отпадни води, а други заустват отпадните си води без пречистване в градската канализация. Водите от пречиствателната станция на “Амилум - България” АД са с много добри показатели и се заустват в река Бели Лом.

Растителен и животински свят


     Растителен свят

По метода на горско-растителното райониране на България , районът на община Разград попада в пояса на дъбовете и черния бор и в равнино - хълмистия дъбов подпояс от 0,0 м до 300,0 м надморска височина - Дунавски район. Типовото месторастене се определя в равнино-хълмистия подпояс, в района на умерено-континенталния климат. Съгласно флористичното делене на страната общината попада в Крайдунавския фитогеографски район. Растителен свят. Растителната покривка във района се е формирала под влиянието на континенталния климат. Пресеченият релеф и голямото разнообразие от топлинни, хидрографски и почвени условия са създали подходящи условия за развитие на повече от 600 растителни вида. Високата степен на биоразнообразие е следствие на разнообразието на местообитанията. В района на общината най-голямо е участието на дървесно-храстовите съобщества - 50 вида дървета, храсти и увивни растения, като 30 от тях са основни. Средната възраст на дървостоя е 60 години, а пълнотата на насажденията е 08. Срещат се индивиди с възраст над 100 години. По окрайнините растат шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosus) и др. Увивни: повет (Clemathis vitalba), бръшлян (Hedera helix), див хмел (Humulus iupulus), брей (Tamus communis), както и червено куче грозде (Solanun dulcamara). В горите са добре изразени дървесен и храстов етаж. В тревния етаж (едно-, дву- и многогодишни) се наброяват към 500 вида. Особен интерес във връзка с флористичното богатство на района представляват степните заселници и петрофилни видове по скалните венци заемащи широк понякога само няколко метра периметър. От папратовидните се намират: волски език (Scolopendrium vulgaris), страшниче (Asplenium trichomanes), скално изтравниче (А. rutamuraria). Храсти, освен като естествена съставна част на горите, се срещат и във вид на чисти асоциации по скалите - характерен елемент на цялостната флора, варовико-, топло- и сухолюбива, с водещ вид келявия габър (Carpinus orientalis). От гледна точка на геоботаниката, това съобщество се именува Carpinetyum orientalis. Тук се срещат още: драка (Paliurus aculeatus), люляк (Syringa vulgaris), смрадлика (Cotynus coggygria) , махалебка (Prunus mahaleb), мъждрян (Fraxinus ornus), мехурник (Colutea arborescens). Това храстово съобщество заема участъците по външните и вътрешни склонове на завоите и освен декоративна има и почвозадържаща функция. На много места са извършени изкуствени залесявания с акация (Robinia pseudoacacia).






Животински свят

Фаунистичното богатство също е много голямо.
От пеперудите се срещат лястовича опашка (Papilla podalirius), полумесец (P.machaon), голямо нощно пауново око (Saturnia pyri), малък черен аполон (Parnassius mnemosyne).

От земноводните до сега са установени: дъждовник - Salamandra salarnandra; червенокоремна бумка - Bombina Bombina обикновена чесновица - Pelobates fuscus; голяма крастава жаба - Bufo bufo; жаба дървесница -Hyla arborea; голяма водна жаба - Rana ridibunda;зелена водна жаба - R. klepton esculenta.

Срещаните влечуги са блатна костенурка - Emys orbicularis; шипоопашата костенурка - Tesrudo hermanni; шипобедрена костенурка – T. Graeca; стенен гущер -Podarcis murali; кримски гущер -P.Taurica; горски гущер - Lacerta praticola; зелен гущер - L. Viridis; ливаден гущер - L. Agilis; жълтокоремен смок - Coluber jugularis; смок мишкар - Elaphe longissima; обикновена водна змия - Natrix natrix; сива водна змия - N. Tessellat; пепелянка - Vipera ammodyles.

Птици. Заедно с естествените гори, орнитофауната е най-голямото богатство на региона . Интерес представляват скалообитаващите: скален орел - Aquila chrysaetos; орел змияр - Circaetus gallicus; белоопашат мишелов - Buleo rufinus; обикновена ветрушка - Falco tinnunculus; степна ветрушка -Falco naumanni; ръждив ангъч - Tadorna ferginea; скален гълъб - Columba livia. В горите гнездят: малък креслив орел - Aquila pomarina; осояд - Pernis apivorus; горската улулица - Srix aluco; черният кълвач - Dryocopus martins; бело гръб кълвач - Picoides leucotos; голям пъстър кълвач - Picoides major; среден пъстър кълвач - Picoides medius; малък пъстър кълвач - Picoides minor; сирийски пъстър кълвач - Picoides syriacus; сив кълвач - Picus canus; зелен кълвач - Picus viridis; чухал - Otus scops; горската ушата сова - Asio otus. Водните площи привличат значителен брой водолюбиви птици гмурци, различни чапли, водобегачи и др.

От бозайниците се срещат всички присъщи за Лудогорието видове: балгороден елен - Cervits elephu; сърна - Carpeolus carpeolus; дива свиня - Sus crofa; заек - Lepus europaeus; вълк - Canus lupus; лисица - Vulpes vulpes; чакал - Cenis aureus; дива котка - Felis silveslris; язовец - Meles meles; черен пор - Mustela pitorius; пъстър пор -Voriela peregusna; невестулка - Mustela nivalis и др. Най-многочислената група сред тях са гризачите. Следват прилепите. Хищниците са третата по брой група.

Защитени територии.

В региона на община Разград са разположени следните природни обекти обявени за защитени по Закона за защита на природата:

  Природна забележителност "Големият Юг" – град Разград;

  Защитена местност "Находище на пролетно ботурче" – село Осенец;

  Природна забележителност Поречието на река "Топчийско дере" – село Побит камък; село Топчии;

  Природна забележителност "Топчийско дере" – село Топчии.

Защитени зони по директивите за птиците.

с. Дянково, с. Побит камък, с. Топчии, с. Черковна, с. Ясеновец

Шум и радиация


       В населените места на общината не са констатирани високи нива на шум. Тъй като единственият съществуващ фактор влияещ на шума е автотранспортът, чрез изградените околовръстни пътища, отклоняващи автомобилният трафик на преминаващите пътни превозни средства от гр. Разград и обслужващи крайните жилищни квартали влиянието на този фактор е сведен до минимум. Радиационният фон отговаря на средните стойности за страната. Източници на радиационно замърсяване не са установени.

       Радиационният фон отговаря на средните стойности за страната. Източници на радиационно замърсяване не са установени.




Поддържане на чистотата и зелените площи




     На основание чл.10 от Наредба № 11 на Общински съвет Разград за организацията на дейностите по управление на отпадъците на територията на Община Разград, всички строителни отпадъци сформирани от територията на Община Разград следва да се извозват за обезвреждане и депониране на Регионално депо за не опасни отпадъци гр.Разград.
     Във всичките 22 броя населени места включени в административните граници на община Разград е въведена организирана система за събиране и извозване на битовите отпадъци. Дейността се извършва от А.С.А. БЪЛГАРИЯ ЕООД. Събраните битови отпадъци от населените места се извозват и обезвреждат на Регионално депо за не опасни отпадъци гр.Разград.
    През 2005г. след сключен договор между Община Разград и Екопак България в гр.Разград се въведе система за разделно събиране на битовите отпадъци.

     Поддържането на зелените площи в гр.Разград се извършва от ОП “ПАРКСТРОЙ” гр.Разград. Предприятието извършва дейности по изграждане, поддържане и почистване на обществени озеленени площи - паркове, градини, площадни пространства, междублокови пространства, квартални градини и улично озеленяване.
В останалите населени места на общината поддържането на зелените площи се извършва от кметствата на населените места.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница