Екологично състояние и рискове Канализационна мрежа

От населените места на Общината, единствено в с. Ковачевци е изградена частична канализация. Канализацията е смесена. Няма достатъчно изградена система за дъждовна канализация. Дължината на изградената канализационна мрежа е 4 819 м. Диаметрите варират от 200 до 400 мм. Степента на изграденост на канализационната мрежа е 20 %, а тази на главните колектори - 6%.

По данни от Преброяване 2011г. жилищата, свързани с обществена канализация, в община Ковачевци са 12%, а 17% от жилищата нямат изградена канализация.

Обитавани жилища по наличие на канализация



Източник:НСИ Преброяване 2011

Изграждането на вътрешна канализационна мрежа и главни колектори следва да търси своята реализация през следващия програмен период.

Отпадъчните водни количества се формират от битовите, и дъждовни води и се заустват директно в реката без предварително пречистване. Отпадъчно водно количество е 22 % от общото. Няма локални пречиствателни съоръжения за третиране на водите. Един от основните приоритети за съхранение на околната среда е изграждането на модулна пречиствателна станция за отпадни води.

Въздух

Екологичната характеристика на общината може да се оцени като много добра. Намаленият ръст на промишленото производство, заниженото използване на химични препарати в селското стопанство, обезлюдяването на малките населени места, отдалечеността на общината от големите индустриални центрове и производства и природно – географските дадености характеризират община Ковачевци като запазена екологично чиста територия. В селищните територии на общината не се намират крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата. Не съществуват източници на вредни лъчения, шум, вибрации и електромагнитни въздействия, вредни газове и прочие замърсители.На територията на общината няма типични за други селища източници на замърсяване, което определя и сравнително доброто качеството и на въздуха. В значителна степен това се влияе и от високия дял на гори в цялата община. Нискокачествените горива, използвани в домакинствата са замърсител с подчертано локален характер, поради това че през зимния период, от използването основно на твърдо гориво за отопление от домакинствата се наблюдава замърсяване със серен диоксид. Замърсяването на въздуха с прах се наблюдава и през лятото, като резултат на невъзможността на този етап за регулярно миене на улиците в населените места.¹В синтезиран вид замърсяването на атмосферния въздух е предимно от сажди, прах и серни оксиди, които се отделят при изгаряне на лошокачествено гориво в парокотелните съоръжения на предприятията и то домакинствата използващи твърдо гориво.

Територията на община Ковачевци не е включена в Единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух. За оценка качествата на атмосферния въздух се използват данни от контролни измервания на мобилна станция на РИОСВ – Перник за периода 2005 – 2012 г. На основата на тези резултати можем да заключим, че замърсяването на въздуха на територията на Общината е нищожно. Пътните връзки са с малка интензивност на движение на МПС, което не оказва съществено влияние върху стойностите на емисионния фон. Нискокачествените горива, използвани в домакинствата са замърсител с подчертано локален характер, който няма сериозни последствия върху качествата на атмосферния въздух.

Води

Състояние на качеството на повърхностните води

На територията на община Ковачевци основно се замърсяват повърхностните води на реките Струма, Светля и Косматица. Най-често това е в резултат на изпускане на отпадъчни води от промишлеността и основно от бита, като са замърсени главно с неразтворени вещества, мазнини, биохимично разградими вещества от непречистени фекални води поради липса на пречиствателна станция и др.

Състоянието на речните води в р.Светля се променя в зависимост от сезона. С намаляването на оттока в реката, показателите на замърсеност завишават стойностите си вследствие на намалената самопречиствателна способност и степен на разреждане. Съдържанието на органична замърсеност над допустимите концентрации за приемник ІІ категория се дължи на включването в реката на непречистени битово-фекални води на територията на Общината поради факта, че Пречиствателната станция не функционира надеждно. Фактът, че през по-голямата част от годината стойностите на повечето наблюдавани показатели в пункта отговарят на съответната проектна категория, не омаловажава негативните влияния на директните включвания на непречистени отпадъчни води в чертите на Ковачевци.Качествата на речните води на територията на общината отговарят на изискванията за приемник ІІ категория.

Източници на замърсяване на повърхностно течащите води на територията на Общината основно са непречистените отпадъчни води включвани директно във водоприемниците. Докато в селата има само единични включвания поради неизграденост на канализационни мрежи, всички формирани на територията на община Ковачевци битови отпадъчни води се заустват непречистени . Битовите отпадъчни води, формирани на територията на Общината заустват във водоприемниците без предварително пречистване.Възможно решение е изграждането на модулна пречиствателни станции за отпадъчни води.

При извършена съвместна проверка от регионалните структури на МОСВ и МРРБ, на комплексните и значими язовири в страната през 2011г. е констатирано замърсяване с битови отпадъци в близост до брега и във водата на яз. Пчелина в землището на с. Калище. Даденото предписание към кмета за почистване на отпадъците е изпълнено в съответния срок.При проверката на язовир Пчелина е констатирано, че голямата част от обектите, разположени по бреговете на язовира, се снабдяват с вода от собствени водоизточници – шахтови кладенци, без издадени разрешителни по Закона за водите. Във връзка с установено замърсяване с битови отпадъци в близост до брега и във водата на язовира в землището на с. Калище, община Ковачевци, на Напоителни системи ЕАД - гр. Перник е дадено предписание в едномесечен срок да се почисти сметището. Предписанието е изпълнено.²

Като цяло резултатите от извършените проверки показват, че на този етап не са налице сериозни предпоставки за замърсяване на водите на язовир Пчелина. При извършените проверки по поречията на реките Струма, Светля и Ракиловска, вливащи се в яз. Пчелина, не са констатирани нерегламентирани сметища и значими локални замърсявания с отпадъци в заливаемите тераси на реките.

Язовир Пчелина е попада в категорията на водните обекти от втора категория³- води, които се ползват за водопой на животни, културни нужди, рибовъдство, воден спорт и други.



Почви

Засоляването на почвите е под рамките на стандартното за страната, а по отношение на арсен и цветни метали замърсяване няма.

В частност поминъкът на по-голяма част от населението в общината определя източници на замърсяване от растителен и животински произход. Този тип замърсители имат временен характер и не оказват дълготрайно влияние върху екологичната обстановка в общината.

Ерозия на почвите се наблюдава вследствие и главно на постъпващите с пестицидите в почвата тежки метали и изветрянето. По отношение на замърсяване на почвата с битови, строителни, растителни отпадъци и оборски тор е характерно, че замърсяването е с локален характер и засяга главно мери и пасища.

Отпадъците не само повърхностно замърсяват околната среда, ограничават използваемостта на земята, създават хигиенни проблеми и дразнят естетическите възприятия на хората. В резултат на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси, те се превръщат в многофакторен замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху повърхностните и подземни води, въздуха и почвите, с което създават сериозен здравен риск за населението. От друга страна отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси.

Ето защо управлението им е сложен и многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност. С решаването на проблема за екологосъобразното третиране на отпадъците на територията на община Ковачевци ще се реши в голяма степен и въпроса за опазване на останалите компоненти на околната среда - въздух, води, почви и земеделски земи. В общината няма предприятия и производства, които да замърсяват околната среда. Затова общинската администрация отдава приоритетно значение на дейностите по събиране и третиране на битовите отпадъци.

На територията на община Ковачевци нормата на натрупване на отпадъци се движи в рамките на предвидената в Националната програма за този тип населени места. По данни на общинската администрация общото количество битови отпадъци през 2011 г. е 709 тона.

За осъществяването на правилна политика в областта на отпадъците, във връзка с внедряването на европейското законодателство и в съответствие на новите нормативни изисквания, а именно чл. 26 и чл. 79 от Закона за опазване на околната среда, Община Ковачевци разработи “Програма за опазване на околната среда” за периода 2011-2015 г. Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващо състояние, на база на който и при спазване на принципите за устойчиво развитие, са изведени основните приоритети в политиката на местната власт и е разработен съответния План за действие.

На територията на Община Ковачевци депонирането на битови отпадъци, неопасни отпадъци и строителни отпадъци се извършва на депото за битови отпадъци (сметище) разположено в мах. „Тодорина”, с. Ковачевци ЕКАТТЕ 37513. Теренът не е общинска собственост, отреден е за използване на сметище с решение на ОбС № 26/1979г. Депото не е оградено, обхваща площ от 12 дка. До сметището има асфалтов път. В близост до сметището се случва инцидентно и незаконно да се разтоварят отпадъци. В района на депото не се извършва мониторинг на подземните води и въздуха.

Депото за отпадъци се експлоатира от 1979 г., експлоатацията на това депо ще продължи до въвеждане в експлоатация на „Регионално депо за битови отпадъци за общините – Перник, Брезник, Радомир, Трън, Ковачевци и Земен”. По приоритетна ос „Отпадъци” на Оперативна програма „Околна среда” е в процес на изпълнение проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъци в регион Перник” на стойност 21,2 млн. лв. Партньори на община Перник в проекта са общините Трън, Ковачевци, Брезник, Земен и Радомир. Бъдещата регионална система ще обслужва всички общини от област Перник. Депото ще се ползва от всички общини - членове в регионалното сдружение⁴.

Предвидено е регионалното депо за ТБО да се изгради в землището на с.Люлин, община Перник, местност „Чокладиновец”. Теренът е собственост на община Перник с обща площ 140дка. Към настоящия момент е изготвен работен проект, съгласуван във всички части. Издадено е решение по ОВОС и решение №382-Н0-И0-А0/2009 г. за издаване на комплексно разрешително, съгласно ЗООС. Съгласно разработения проект е предвидено да се изградят 4 работни клетки за неопасни отпадъци. С изграждането на регионалното депо ще бъде изградена и съпътстващата инфраструктура, сгради и съоръжения.

С изграждането на Регионално депо – Перник ще бъдат постигнати следните цели:

• 
  затваряне и рехабилитация на някои от най-старите и замърсени депа за отпадъци;
  
• 
  възстановяване на площи, използвани за депониране на отпадъци;
  
• 
  подобряване състоянието на околната среда в региона;
  
• 
  подобряване здравето на хората, живеещи в общините, обслужвани от депата;
  
• 
  подобряване на мониторинга и контрола на Регионалното депо.
  
• 
  намаляване на замърсяването на подпочвените води и почвите, както и ограничаване на потенциалните щети върху биоразнообразието в региона.
  

Не е направено проучване относно химическия състав на ТБО и данни за количеството на отделните показатели /рН, влага, органично вещество,неорганично вещество,общ азот,хлориди,фосфати, сулфати и др./ в отпадъците не може да се посочи.

В съответствие с Националната стратегия за управление на отпадъците и във връзка с изпълнението на действащото екологично законодателство, община Ковачевци предстои да определи:

- пункт за събиране и съхранение на излезли от употреба луминесцентни лампи;

- площадка за разделно събиране на акумулатори;

- места за разделно събиране на батерии;

- площадка за събиране на отработени масла и нефтопродукти;

Поради преобладаващия селскостопански поминък на населението в селата се генерира отпадък от растителен и животински произход. Община Ковачевци предвижда да предостави пред ПУДООС за финансиране проект за компостиране на биоразградими и растителни отпадъци, с което ще се постигне намаляване количеството на генерирането на този вид отпадъци.

Генерираните в Общината отпадъци не се преработват и не се подлагат на крайно обезвреждане. Не особено големия брой населени места, различния брой жители и географско - икономическите условия са наложили засега като единствен метод за обезвреждането на отпадъците депонирането им на депото за отпадъци.Намаляването на обема на генерираните ТБО в общината може да бъде постигнато и чрез компостиране на ТБО и растителните отпадъци. НПУДО дава възможност за изработването на проект и неговото финансиране от ПУДООС.
Един от най – сериозните екологични проблеми в и около населените места е безразборно изхвърляните и разпиляване на отпадъци. Тяхното управление е един от приоритетите в общинската политиката по опазване на околната среда, заедно с почистването на нерегламентираните сметища.

Въпреки действащата система за сметосъбиране и сметоизвозване към настоящия момент в част от селищата се депонират отпадъци на нерегламентирани сметища в близост до населеното място и върху неизползвани и пустеещи земи, предимно дерета. Те от своя страна замърсяват околната среда чрез силното негативно въздействие върху повърхностните и подземните води, въздуха и почвите, ограничават използваемостта на земята, създават хигиенни проблеми и създават сериозен здравен риск за населението. Предприети са действия от общинската администрация за ограничаване на този вид замърсявания и ликвидиране на замърсените площи.

Натура 2000 представлява Европейска екологична мрежа от защитени зони, изградена с цел опазване или възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове с национално и европейско значение в естествения им район на разпространение.Натура 2000 е изградена на базата на два основни документа на ЕС, свързани с опазване на природата. Това са Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията) и Директива 79/409/ЕЕС( за птиците). Тези директиви са транспонирани в Закона за биологичното разнообразие, който урежда нейното изграждане на територията на нашата страна и контролира опазването на видовете и местообитанията, включени в нея. На базата на двете директиви се определят два вида зони: защитени зони за опазване на дивите птици и защитени зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

В община Ковачевци в съответствие със Закона за защитените територии и Закона за защита на природата са обявени със Заповед на Министъра на околната среда и водите №РД-808/2008г./ДВ, бр.108/2008г./ Защитена зона за опазване на дивите птици „Ноевци” с идентификационен код BG0002089 и Защитена зона за опазване на природните местообитания, дива флора и фауна „Земен” с идентификационен код BG0001012.

Карта Зони по НАТУРА 2000 на територията на община Ковачевци

Легенда:





Източник: ГИС на МРРБ

Биоразнообразие

Флора В съответствие с геоботаническото райониране на България, Ковачевска община попада в Европейска широколистна горска област / А /, Илирийска /Балканска/ провинция в Западнобългарски граничен планински окръг.

Растителната покривка е с двупосочно разпределение. В котловините и в планинските подножия, естествената растителност е сведена до минимум, поради усвояването им за производство на земеделски култури, а хълмистите възвишения се използват за пасища.

Горите включват в състава си цер, горун, бук, габър и др. По поречията на реките се срещат върби и тополи, а върху по – сухите и/или окарстени терени единични дъбови единици. В следствие на неправилното стопанисване, келявия габър на много места е изместил естествената коренна растителност. От храстите се срещат глог, дрян, леска, шипка, трънка, а по карстовите терени смрадлика и люляк. Горските насаждения са създадени предимно от бор с наличието и на бял и на черен бор, и с по – малко разпространение на ела, ясени, липи, тополи и дъб. Състоянието на бял боровите култури е добро. На много места боровете са се натуразирали и обновяването им е по естествен път. Естествените гори са основно с издънков произход. От храстите най-често се среща леска. Билата на хълмовете са заети от тревни растителни групировки.Тревните формации са заели пространства на мястото на изсечените в миналото гори.

Районът е богат на различни видове гъби: печурки- полска печурка (Psaliota campestris) и дребна печурка (Agaricus comptulus), сърнели (Lepiota procera), масловки, обикновена челадинки (Marasmius oreades), булка гъба (Agaricus aurantius), пачи крак (Cantharellus cibarius), рижика (Lactarius deliciosus) (Lactarius deliciosus) и др.

От рибите в реките,минаващи през територията на общината са разпространени: речен кефал (Leucscus cephalus), черна мряна (Barbus meridionalis petenyi), балканска пъстърва (Salmo trutta fario).

Земноводните и влечугите са представени обикновено от: дъждовник (salamandra salamandra), голяма водна жаба (rana ridibunda), зелен гущер (lacerta viridis), стенен гущер (lacerta muralis), живороден гущер (lacerta vivipara), ливаден гущер (lacerta agilis), смокове – мишкар (elaphe longissima), обикновена водна змия (natrix natrix), сива водна змия (natrix tessellata), крастава жаба (bufo viridis), голяма крастава жаба (bufo bufo) и др.

Разнообразието на биотопите обуславя и голямото разнообразие на птичия свят обитаващ територията на общината. От особено значение са грабливите птици - срещат се дневни и нощни грабливи птици, преобладават и пойните птици.