Екологично възпитание същност, значение,форми, методи и средства екологичното образование-стъпка напред



Дата30.11.2018
Размер341.06 Kb.
#107006



ЕКОЛОГИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ СЪЩНОСТ, ЗНАЧЕНИЕ,ФОРМИ,

МЕТОДИ И СРЕДСТВА

ЕКОЛОГИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ-СТЪПКА НАПРЕД

АКО МИСЛИТЕ ЗА ЕДИН ДЕН НАПРЕД,ВЗЕМЕТЕ СИ ХРАНА.

АКО МИСЛИТЕ ЗА ЕДНА ГОДИНА НАПРЕД,ПОСАДЕТЕ ДЪРВО.

АКО МИСЛИТЕ ЗА СТО ГОДИНИ НАПРЕД,ОБРАЗОВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ.

Китайска поговорка

ЗАЩО СЕ ПРЕПОДАВА ЕКОЛОГИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ?

За повечето хора , които обръщат внимание на световните новини , отнасящи се за околната среда на планетата , вече е ясно , че нещата не вървят много добре.Всяка година ние ставаме свидетели на това , как горите намаляват , пустините се разрастват, повърхностният слой на обработваемите гори ерозира , озоновият слой изтънява , броят на растителните и животинските видове намалява , а концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата се увеличава.Замърсяването на въздуха е достигнало до заплашващи здравето размери в стотици градове и сега наблюдаваме последиците от киселинния дъжд по всички континенти.

Най-общо може да се каже , че колкото-по-развита е дадена страна , толкова повече отпадъци и замърсители произвеждат жителите й , толкова повече енергия използват и толкова повече природни богатства изразходват.Следователно хората в най-развитите страни предизвикват по-голямо замърсяване и имат по-разрушително въздействие над природата и Земята от тези , които живеят в по-слабо развитите страни.Какво не е наред?

Някои от великите мислители от миналото десетилетие/Конрад Лоренц , Грегъри Бейтсън , Вацлав Белохрадски и Ари Нес / смятат , че в нашия модерен свят съществува криза на ценностите.Това е една от причините , поради която много хора призовават да се обърне внимание на екологичното образование , като на най-ефективния начин да се накарат хората да осъзнаят кризата в околната среда , социалните проблеми на различните общества и потребността на всички хора да действат , за да подобрят това положение.

Ние сме част от земята и тя е част от нас.Ухаещите цветя са наши сестри.Еленът , конят , огромният орел пък са наши братя.Скалистите хребети , свежестта на ливадите , топлината на понито , човекът-всички принадлежат към едно и също семейство.

Това знаем-земята не принадлежи на човека , а човекът принадлежи на земята.

Затова ако ви продадем земята си , обичайте я така , както ние сме я обичали.Грижете се така , както ние сме се грижили!Пазете спомена за земята такава , каквато е , когато я получавате!И с цялата си сила , с целия си ум , с цялото си сърце я пазете за вашите деца и я обичайте така , както ние я обичахме!”

Тези силни слова произнесъл индианският вожд Сиатъл през 1854 г. по повод купуването на земята на неговото племе от американското правителство.

Днес не само посланието на Сиатъл е по-необходимо от всякога , но и светът е отишъл твърде далеч от завещаните от него истини.

Глобалното замърсяване , бедността , свръхнаселението , всичко и така затруднява решението на проблемите на нашата планета .

Човек не плете паяжината на живота си-той е просто нишка от нея.Каквото и да прави с паяжината , той го прави със себе си”-казва още вождът Сиатъл.

В тези думи е предречена идеята за устойчивостта на развитието , която е водеща в съвременния свят.

Устойчивото развитие означава да отчитаме нашата взаимна обвързаност и връзката ни с природата на всички равнища , да си дадем сметка , че на планетата сме като в космически кораб-взаимно зависими и с ограничени и невъзстановими ресурси и че сами трябва да се грижим за проблемите си.

Устойчивото развитие на планетата е свързано с нашите ценности , с това как да променим отношението си към другите хора , към околната среда , към бедността и войната.

Устойчивото развитие цели постоянен растеж на качеството на живота и в същото време развитие на личността.

Устойчивото развитие е и начин на личен живот.

Да живеем устойчиво означава да мислим за тези , които идват след нас и че трябва да им осигурим условия да живеят по-добре от нас.

Устойчивото развитие е идеята за разумно управление на глобалните ресурси и на ресурсите на всяка човешка общност в съответствие с нашите потребности.

В хилядолетната човешка история постоянно нараства обемът на въвличаните в стопанския оборот природни ресурси.След индустриалната революция това нарастване предизвиква интензивно упътване на обитаемото пространство и разрушаване равновесието на природните системи в него.За обозначаването на този процес се използват разнообразни термини-глобализация , глобални проблеми , глобални промени и др.

В основата на глобалните проблеми стоят природните дефицити на развитието.Последните възникват , когато натискът върху природните системи превишава техните възстановителни възможности.

Съвременните глобални проблеми могат да бъдат условно разгледани в две главни групи:социално-икономически и природно-ресурсни.Социално-икономическите са отражение на увеличения антропогенен натиск , а природно-ресурсните-на съкращаващото се обитаемо пространство.Социално-икономическите глобални проблеми включват:

1.Пространствено антропогенно уплътняване или съкращаване на обитаемата антропогенна среда /свръхурбанизация и пренаселеност , недостиг на пространствен ресурс за общественото развитие/;

2.Увеличаващ се суровинно-енергиен дефицит /недостиг на храни и медикаменти за все по-големи групи от населението на Земята , промишлено изтощаване и недостиг на рудни и нерудни полезни изкопаеми , тенденция към нарушаване баланса между производство и консумация на енергия и др./.

3.Социално-икономическа и екологична диференциация на жизнения стандарт и глобалната геоекологична отговорност на населението в отделните държави или обществени групи.

Природно-ресурсните глобални проблеми включват:

1.Хидро-атмосферни промени/изтощаване и замърсяване на водите и въздуха , глобално затопляне на климата , повишаване нивото на световния океан и др. /

2.Изтощаване на почвените ресурси /ерозия , химично замърсяване , инфраструктурно съкращаване на почвената покривка , настъпление на пустините и др. /

3.Изтощаване на биологичните ресурси /намаляване на площта и разнообразието на естествената растителност , намаляване броя и видовото разнообразие на дивите животни/.

Като основа първопричина за непрекъснато увеличаващия се антропогенен натиск на планетата трябва да се посочи нарастващото население , предизвикващо увеличаване консумацията на природни ресурси.Населението на Земята достига 1 млрд.души едва през 1800 г. Вторият милиард се прибавя през 1930 г. В края на ХХ век , за да се увеличи земното население от 5 на 6 млрд.души са необходими само 12 години.Днес жизнена среда за около половината от населението на планетата са високоурбанизирани територии с тежки екологични проблеми.Първото предупреждение за последиците от експоненционалното нарастване на населението на планетата е отправено от Томас Малтус още преди около 2 века.Неговата вярна прогноза обаче днес се съчетава с още един неблагоприятен за планетата фактор-едновременното относително нарастване на средната консумация на природни ресурси от всяко следващо поколение , активирано от естествения в хуманния смисъл на думата процес на повишаване на жизнения стандарт на населението.Този процес се повишава със значителна диференциация както между отделните типове страни , така и между отделните региони на планетата.Днес над 1 млд.души живеят под т.нар.екзистенцминимум.Съотношението между доходите на 20% най-богато и20% най-бедно население е приблизително 60:1.Средно един жител на високоразвитите страни потребява природни ресурси и замърсява природата около 20-30 пъти повече , отколкото един жител на развиващите се страни.Това означава , че геоекологичният еквивалент на 4,8 млрд. жители на най-бедните страни в света се равнява на едва около 200 млн. жители на високоразвитите страни.

Възникването на идеята за устойчиво развитие през 70-те години на ХХ век е една от безспорните индикации на съвременната глобализация.Тя е следствие на обективната необходимост от нова , научнообоснована и балансирана в своите приоритети концепция , която да замести вече компрометиралия се хаотичен алармизъм.Известни са десетки определения и дори алтернативни наименования на устойчивото развитие/поносимо , поддържащо , балансирано , стабилно , сигурно и др. /, всяко от които акцентира върху важни нюанси от дългосрочните обществени приоритети.

Устойчивостта трябва да бъде дългосрочна цел на нашето общество в културен , икономически и здравословен аспект , за по-чиста околна среда и по-голяма жизнеспособност.Устойчивост означава ние сами да се грижим за проблемите си ,които не са въпрос на „другите”.Благосъстоянието на човечеството е свързано с изразходването на природни ресурси,но те ще свършат в даден момент.

Устойчивото развитие е начин на личен живот.Устойчиво е да се мисли,че ако нашите деца не могат да живеят по-добре от нас,то трябва да им осигурим условията да живеят така,както живеем ние.Хората трябва да оценяват възможностите на средата в която живеят-например до каква степен може да нараства населението на базата на наличните ресурси.

Устойчивото развитие цели постоянен растеж на качеството на живото и в същото време развитие на личността.Това може да стане чрез планиране , информация и функциониране на гражданското общество.

Преходът към устойчиво развитие изисква оптимално дефиниране на неговите принципи,цели,задачи,критерии,индикатори,механизми,както и разкриването на конкретните природни,социално-икономически и научно-технически фактори,влияещи върху осъществяването му.Освен това устойчивото развитие не трябва да се възприема като възможност да се постигне неподвижна хармония с природата ,а като непрекъснат стремеж към оптимизиране на отношенията с нея.Тази концепция има потенциала да бъде използвана като обща методологична основа ,чрез която да се балансират приоритетите в развитието на съвременната цивилизация.В този смисъл преходът към устойчиво развитие изисква и устойчиви дългосрочни управленчески приоритети,които да не се влияят от политическата конюктура и електоралните настроения в обществото.Поради това е необходимо по-широко тълкуване на устойчивото развитие-не само като стремеж за постигане на еколого-икономически паритет , а и като създаване на условия за необходимата политическа воля да се гарантира стабилна дългосрочна екологична политика сред възможно най-широките слоеве на обществото.

Пътят към устойчивото развитие е очертан в „Дневен ред на 21 век”,които представлява ръководство за изработване на делова и държавна политика,и за вземане на лични решения за следващото столетие.Той е одобрен на срещата на най-високо равнище по проблемите на Земята през1922 г. в Рио де Жанейро.Срещата е първата в историческата поредица от важни световни конференции,организирани след края на „студената война”, в която участват делегации от 178 страни ,между които експерти и неправителствени организации.

Основите на конференцията в Рио се поставят още през 1972 г. на Стокхолмската конференция-първата световна среща по околната среда.През 1983 г. ООН създава Световна комисия по околна среда и развитие.През 1987г. в нейния отчет „Нашето общо бъдеще”прозвучава предупреждението , че човечеството трябва да промени своята икономическа активност и начина си на живот,защото в противен случай му предстоят необичайно тежки изпитания и рязко влошаване състоянието на околната среда.

Докладът на комисията за околната среда и развитие откри глобалния дневен ред за промяна –промяна в начина на мислене,относно бедността ,икономическия растеж,околната среда и индустриализацията.Концепцията за устойчиво развитие предлага нови възможности за национални и международни програми за разумно управляване на глобалните ресурси в съответствие с човешките потребности през 21 век и след това.

В миналото се смяташе ,че целите на опазването на околната среда и икономическото развитие са несравними и че интересите на индустриализираните нации са в конфликт с интересите на страните от Третия свят.Чрез политика на коопериране и прилагане на най.добри технологии опасностите за околната среда могат да бъдат намалени ,докато в същото време се осигурява на хората висок жизнен стандарт.С други думи,нито защитата на околната среда,нито икономическото развитие са устойчиви,без да се обърне подходящо внимание и към двете.

Екологичните и икономическите проблеми са свързани със социалните и икономическите фактори.Обстоятелството ,че природата не може неограничено да подкрепя човешката акселерация , не бива да се пренебрегва.Бързият растеж на населението има голямо влияние върху околната среда и върху развитието на много нации.И обратно,екологическият стрес и неравностойното развитие могат да причинят социално напрежение.

Новият подход включва програми за социално предимство,в частност подобряване статуса на жените,защита на уязвимите групи и подкрепа на локалното участие при вземане на решения.

Устойчивото развитие обхваща два базисни компонента:


  • Концентрацията на потребностите и в частност базисните потребности на бедните по целия свят;

  • Идеята за ограниченията,наложени от технологията и обществото върху възможностите на природата да посрещне тези потребности;

Устойчивото развитие означава задоволяване на базисните потребности и даване на възможност на всички да задоволят своя стремеж към по-добър живот.Но то също включва приемане на консумативни стандарти в границите на екологичните възможности.

За осъществяване на всичко това трябва политиката да е насочена към:



  • Увеличаване на продуктивния капацитет и паралелно разширяване на възможностите за равни шансове;

  • Обезпечаването на демографския растеж да бъде в хармония с природните системи.

В уредбата на засега хипотетичното устойчиво общество следва да се има система от търговия и продукция,при която всяко действие е устойчиво и възстановимо.Тук всяка стока трябва да отговаря на реалната си цена,не само на цената на продукцията ,на и на цената на въздуха,водата и почвата,на цената на бъдещите поколения,на цената на здравето на работника,замърсяването и токсичността.

Пазарите ни дават погрешна информация,като ни посочват,че храната е по-евтина и в същото време,когато методите на производство рушат водоизточниците и почвата,възможностите на екосистемата и човешкия живот.Когато един организъм получава погрешна информация,това е форма на интоксикация.Това е същото например,както въздействат пестицидите.

Хербицидът убива, защото е хормон,който подпомага растенията да растат по-бързо,отколкото възможността на приемане на нитрати позволява.Растенията израстват,изсмуквайки себе си до смърт.По този начин нашата дневна доза интоксикация е включена в цените на продуктите.Те правят погрешна реклама за нашето оцеляване.

Необходима е промяна в мисленето на хората и в тяхната ежедневна дейност.Трябва да знаем например,че рециклирането е много скъп процес,при който се консумира много енергия и се отделят токсични продукти.Затова трябва да се насочим към това,продуктите да бъдат употребявани докрай-например износване на дрехи, на обувки.Освен това някои от продуктите не могат да бъдат рециклирани.Такива продукти,като токсините , радиацията ,

Тежките метали и химикалите,са неразтворими,тъй като няма жива система,на която те да служат за храна.

Комисията за околната среда и развитие категорично заявява,че икономиката трябва да удовлетворява нуждите и законните желания на хората ,но че нейното нарастване трябва да се вписва в рамките на екологичните възможности на планетата.Тя формулира това по следния начин: „Човечеството е способно да направи развитието устойчиво,удовлетворяващо нуждите на настоящето,без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности.”Този извод може да се формулира като основен принцип на устойчивото развитие.

За да формулира принципите,целите и задачите на устойчивото развитие,през 1989г. ООН започва да подготвя Конференцията в Рио де Жанейро.Основната цел на конференцията е глобална икономика,устойчива по отношение на околната среда.

На конференцията в Рио де Жанейро се подписват три основни документа:



  • Дневен ред 21 век-широкообхватна програма за действие,насочено към устойчивото развитие в световен мащаб;

  • Декларация за околната среда и развитие-официално изложение на принципите за устойчиво развитие,което дава рамката за бъдещи международни споразумения;

  • Принцип за използване на горите;

На конвенцията се подписват два основни договора:

  • Конвенцията на ООН за биологично разнообразие-международно споразумение за запазване на биологичното разнообразие,устойчивото използване на неговите компоненти и справедливото,равнопоставено разпределение на ползите от използването на генетичните ресурси.

  • Рамковата конвенция на ООН за промяната на климата-Международно споразумение,чиято цел е ограничаване на газовите емисии,които са свързани с възможността за глобално затопляне.

Дневен ред 21 век е всестранна програма за действие,одобрена от делегатите на повечето страни в света по време на Конференцията в Рио де Жанейро.Тя чертае плана за действие във всички области,свързани с устойчивото развитие на планетата по пътя към 21 век.Тя утвърждава идеята,че нейното развитие трябва да посрещне нуждите на днешното поколение,без да поставя под съмнение възможността на бъдещите поколения да поставят своите нужди.

Призивът за устойчиво развитие не е обикновен призив за защита на околната среда,а ново разбиране за икономически растеж,такова което осигурява справедливост и възможност за всички хора по света,без по-нататъшното разрушаване на оскъдните природни ресурси.

Устойчивото развитие е процес,в който икономиката,финансите,търговията,енергетиката,селското стопанство,промишлеността и всички други линии на развитие са така предначертани,че водят до развитие,което е икономически ,социално и екологично устойчиво.

С подписването на Декларацията от Рио страните от цял свят приемат Дневен ред 21 век и поемат безпрецедентен ангажимент да променят подхода към своето развитие и възприемат нови устойчиви процеси в него.

Дневен ред 21 век е израз на желание за борба за нова форма на развитие,която признава връзката между икономическия растеж,социалното равенство и опазването на околната среда.Той приема ,че защитата на околната среда е жизнено необходима при осигуряване на вечността на ресурсната база,от която зависи общественото развитие.

Развиващите се страни се нуждаят изключително много от повишаване на техните възможности,за да се справят с този процес.Те имат нужда от инвестиции-както човешки,така и капиталови.Без вътрешен потенциал не би било възможно да се извлече максимална полза от инвестициите и да се осигури справедлив за всички растеж.Възможностите на отделните страни в този смисъл се определят като способност на отделните хора и институции да вземат правилни решения за развитието и прилагат ефективно на практика тези решения с постигане на желаните резултати.

Дневен ред 21 век подчертава,че широкото обществено участие при вземане на решения е фундаментална предпоставка за постигане на устойчиво развитие.

През последните десетилетия хората осъзнават , че в свят на бедност и влошаваща се околна среда са невъзможни стабилно общество и икономика.В този смисъл икономическото развитие не може да спре,но трябва да тръгне по друг път - на щадене на околната среда.Затова усилията през последните години се насочват към преобразуване на това разбиране в конкретни действия,към преход към устойчиви форми на развитие и начин на живот.

В „Дневен ред 21 век” се разяснява ,че движещите сили на промените в околната среда са населението,потреблението и технологиите.В програмата се предлагат мерки в областта на политиката и програмите за постигане на устойчиво равновесие между потреблението,населението и способността на Земята да поддържа живота,описват се някои методи и технологии,които трябва да да бъдат разработени за задоволяване потребностите на хората при рационално използване на природните ресурси.

Програмата обръща внимание на състоянието на почвите,въздуха и водата,съхраняването на горите и разнообразието от форми на живот.В нея се разглеждат въпросите на бедността и прекомерното потребление,здравеопазването и образованието,градските и селските райони.Определя се собствената роля на всеки:правителствата,деловите хора,синдикатите,учените,местното население,жените,младежите и децата.

Човечеството преживява решаващ момент в своята история.Светът се сблъсква с проблемите на задълбочаващата се нищета,глад,болести,неграмотност,продължаваща деградация на екологичните системи,от които зависи нашето благосъстояние.Единственият начин да се осигури по-безопасно бъдеще е комплексно и съгласувана решаване на проблемите на околната среда и икономическото развитие.”Дневен ред 21 век”,приет на срещата в Рио де Жанейро,отразява всеобщото съгласие и политическите задължения,засягащи въпросите на развитието и икономическото сътрудничество.Признава се ,че осигуряването на устойчиво развитие е задължение на първо място на правителствата и че то изисква разработването на специални програми,планове и политика.Усилията на отделните държави трябва да се координират посредством международните организации,каквато е ООН.Подчертава се значението на широкото участие на обществеността,а също и на неправителствените организации и другите групи от населението за развитието.Въпреки че много хора мислят за развитието с прости икономически понятия,то може да бъде по-добре определено,като увеличаване на възможностите,с които хората разполагат за задоволяване на основните потребности от храна,подслон и образование.С намаляването на биологичното и културното разнообразие тези възможности неизбежно ще намаляват.

Днес,вече едно десетилетие след конференцията в Рио де Жанейро,въпреки че в решаването на специфични екологични проблеми е постигнат значителен прогрес,светът не успя да посрещне голямото предизвикателство-Да интегрира стратегията за опазване на околната среда с икономическата политика.За да бъде поставена икономиката на устойчива основа,тя трябва да се основава на международни споразумения,гъвкава политика на правителствата,ефективно използване на частните ресурси,инициативи на организациите,стоящи близо до хората и на местните управи.

Последните години се характеризират с големи икономически и политически помени,които отклоняват вниманието от устойчивото развитие.Най-голяма от които е краят на студената война и последвалият колапс на страните от Централна и Източна Еврапа.През 90-те години икономическите и социални напрежения накараха „богатите”държави да се чувстват бедни,заставяйки ги да съкратят вътрешните си социални програми и в някои случаи да намалят ангажиментите си за социална помощ.

Три са главните глобални проблеми,които препятстват постигането на устойчив свят:



  • Предизвиканата от хората промяна в климата,

  • Загубите в биологичното разнообразие,

  • Увеличаващият се брой на населението,съпътстван с нарастващите нива на потребление.

Глобалните екологични проблеми се управляват само от няколко нации-четири индустриални и четири развиващи се ,които взети заедно,представляват56 на сто от световното население,59 на сто от световното промишлено производство,58 на сто от световните емисии на въглерод и 53 на сто от горите.Тези страни са Китай-страна с най-голямо население,Съединените щати-страната с най-развита икономика и най-много емисии на въглерод,и Бразилия,за която се смята ,че е страната с най–богато биологично разнообразие.Заедно с Германия,Япония,Индия,Индонезия и Русия тези страни образуват група ,която може да бъде наречена Х8-осем нации,които в различна степен определят глобалните екологични тенденции.Индустриалните страни от Х8 определят световните тенденции,отчасти поради икономическата си мощ, високата степен на потребление на материали и насоките,които дават в общественото развитие,както и поради доминиращата си роля в технологиите.За разлика от тях ролята на развиващите се страни е определена от голямата им населеност,бързото им икономическо развитие и голямото разнообразие на дивата природа.Държавите от Х8 са също така и главни действащи лица в международния икономически и политически живот,като влияят силно на политиката на своите съседи и съюзници и по този начин имат добри позиции да станат водачи по пътя на един по-устойчив свят.Разрушаването на планетата вече започна да се проявява.Загубването на 24 млрд. тона от най-добрата почва всяка година е на лице в основните зърнопроизводителни райони.Замърсяването на въздуха се шири и на Запад, и на Изток.Метеоролозите не са още сигурни,но по-горещите лета и намалелите реколти могат да бъдат ранна индикация на парниковия ефект.

Двата най-важни глобални проблема,препятстващи прехода към устойчиво развитие на планетата са свързани със стабилизирането на климата намаляването на човешкия растеж.Нарастването на населението се разширява с всяка изминала година.В началото на ХХ век населението на света е било само 1,6 млрд.души,а в края на века планетата ще има повече от 6 млрд.жители.През осемдесетте години населението нараства с 842 милиона или средно с около 84 милиона на година.През следващите 10 години растежът е с 959 милиона,когато е отчетено най-голямото нарастване на човечеството.Само за пет години от срещата в Рио де Жанейро населението на Земята се е увеличило с около 450 милиона ,което надвишава населението на САЩ и Русия взети заедно.Нарастването на населението поражда много екологични и социални проблеми.В страни като Бангладеж и Заир ,където се предвижда населението да се удвои в близките две десетилетия,този растеж заплашва социалната и екологическа жизнеспособност на посочените нации.

Конференцията в Кайро през 1994 г. посочи неразривните връзки между нарастването на населението ,социалното неравенство,материалното потребление и екологичния упадък.До този момент се смяташе,че подобряването на статуса и благополучието на жените и децата трябва да са на първо място.Смяташе се ,че много жени са стояли настрана чрез програми,които ги третират като инструмент на държавно планиране на семейството.Планът за действие,изготвен в Кайро,преодоля тези схващания,като постави ударението върху неотложността от намаляване на растежа на населението в бедните страни,като същевременно направи извода,че тази цел може да се постигне чрез задоволяване на неотложните социални нужди.Изследванията показват,че ако тези нужди не се задоволяват,равнището на раждаемост остава високо.Следователно планът от Кайро призовава за действия по даване права на жените,намаляване на бедността,разширяване възможностите за образование,здравеопазване,както и икономическите възможности.Вече около 31 страни са стабилизирали броя на населението си,но на света му предстои да измине дълъг път,за да спре общото му нарастване.

Глобалните климатични тенденции също са обезпокояващи.Близо 40% от фотосинтетичните продукти са насочени към задоволяване на човешките потребности или са загубени като резултат на човешката безотговорност.Демографското нарастване води до изтощаване на почвените ресурси.Тези две тенденции не могат неопределено да продължават.От тази гледна точка намаляването на фотосинтетичните продукти води до намаляване на продуктите в икономиката.Между 1990 и 1995 г. ежегодните емисии на въглерод, свързани с изкопаемите горива ,които отделят карбодиоксид,нараснаха със 113 млн.т.,достигайки6-7 млрд.тона през 2000 год.Емисиите на хидрофлуровъглероди и метан-два силно влияещи на парниковия ефект газа,също нарастват.Според конвенцията за климата всички страни трябва да изготвят пълен опис на емисиите на парниковите газове,както и националните планове за климата.Ако не се приложат допълнителни мерки и проекти на Международната агенция по енергията,глобалните емисии на въглерод от изкопаеми горива ще надвишат през 2010 г. нивата от 1990г. с 49 на сто,достигайки годишно близо 9 млрд.тона.

Съхраняването на биологичното разнообразие е изключително важно.Харвардският биолог Едуард О.Уилсън е изчислил,че от екосистемите на планетата,които са една богата фабрика от живот,сега отпадат най-малко 1000 вида годишно.Влажните тропически гори и други естествени екосистеми се изтощават изцяло чрез разширяване на селското стопанство и селищата,както и чрез отбиване на водата и замърсяването.Намаляват три четвърти от познатите в света видове птици,а близо една четвърт от общо 4600 вида бозайници са застрашени от изчезване.Нарастващото благоденствие в Китай на 1,2 млрд.жители вече е поставило под заплаха за изчезване 15-20 на сто от видовете в страната.Със своите 21 процента от населението в света Китай има само 4 на сто от горските площи на планетата,а нарастващите потребности от земеделска земя и дървесни продукти оказват силен натиск върху оставащите там гори.

Човечеството е изправено пред недостиг на храни.След 1996г.цените на пшеницата и царевицата бележат рекордно високи стойности.В резултат на това ръстът в добивите на зърно драстично се забавя,а общото производство падна под равнището на потреблението.През 90-те потреблението продължи да се увеличава в резултат на ежегодното нарастване на населението с около 90млн.и безпрецедентното повишаване на жизнения стандарт в Азия.През 1989г.бе преустановен ръстът в сектора на океанския риболов.Освен това останаха малко нови земи ,които могат да бъдат заети,като едновременно растеше и недостигът на вода за напояване.Неблагоприятна роля в това отношение играят климатичните промени.От 1866г. откакто започва да се води статистика,11-те най-горещи години са настъпили след 1979г., а най-горещата бе 1995г.За съжаление подобни горещи вълни,изсушили реколтите през 1995г. в САЩ,Канада,някои европейски страни,Украйна и Русия,в бъдеще могат да станат по-чести и интензивни,ако съдържанието на карбодиоксид в атмосферата продължи да се увеличава.Усилията на фермерите да изхранят раждащите се всяка година 90 млн.души се сблъскват с рекордното повишаване на доходите в Азия,където живее над половината от населението на Земята.Голяма част от азиатското население от 3,1 млрд.души се придвижва нагоре по хранителната верига и увеличава консумацията на свинско,говеждо,пилешко,яйца,бира,а всички тези продукти се получават от зърно.Друг фактор ,който влияе върху изхранването на населението в бъдеще,е делът на зърното,добивано чрез дефицитна земя и вода.Немалка част от обработваемите площи в света е подложена на толкова силна ерозия,че няма да може да бъде култивирана дори в далечното бъдеще.Неминуемото изоставяне на ерозиращата почва и изчерпването на водоемите застрашават продоволствената сигурност в бъдеще.Освен почвената ерозия,друг фактор за намаляване на обработваемата земя е индустриализацията.Тази тенденция се проявява особено ясно ,когато страни с голямо население поемат по пътя на индустриализацията.Непрекъснатите промени изискват голяма част от земята да бъде заделена за строителството на складове и фабрики,както и за развиването на автомобилния транспорт.Така например в резултат на индустриализацията в Азия строителството на фабрики,пътища,паркинги и нови градове непрекъснато отнема от останалата производителна земя.В богатите райони се изграждат търговски центрове,тенискортове,игрища за голф и частни вили.Подобно отражение има и парниковият ефект,който се свързва с повишаване на температурите и аномалии с водата като суши,наводнения,опустошаващи реколтата горещи вълни и мощни разрушителни бури.

Ако човечеството продължи да се развива по същия начин,без да се съобрази с настъпилите промени,то тогава хранителния дефицит се очертава като основен проблем на настъпващата епоха,така както идеологическият конфликт бе основен проблем на отиващата си.Гарантирането на продоволствената сигурност на следващото поколение налага извършването на фундаментални промени в демографската и енергийната политика,начините на използването на водата и земята,както и прецизното дефиниране на глобалната,регионалната и националната сигурност.

В наши ръце е възможността да правим нещата все по-добри и по-добри.Ние искаме нашите деца да оцелеят,да живеят дълъг и по-добър живот.Като намаляваме детската смъртност и болестите,ние живеем ве по-дълго и по-дълго.Човечеството се нуждае от достатъчно храна и усвоява все повече земната биопродуктивност,като я използва за свои нужди.Сега то се сблъсква с експлозията на човешкия растеж.Ние желаем все по-удобен живот и така се изолираме от екстремни ситуации.Науката и технологията доставят в нашите ръце,дори още по-силно казано,манипулират ресурсите на планетата за наше собствено удоволствие.При всичките тези успехи защо има толкова много безпокойства?Удвоената човешка популация за петдесет години ще утежни двойно повече околната среда,като се има предвид,като се има предвид ,че тези милиарди хора ще се стремят да имат все по-висок и по-висок жизнен стандарт.Ние използваме ресурсите на планетата по един безпрецедентен начин.Твърдите горива намаляват все повече и повече и ние със сигурност ще отчетем резкия им недостиг в бъдеще.Биосферата ще се наруши не само чрез недостиг и липса на някои продукти,но и чрез токсикация на биосферната система,без да е ясно как ще абсорбира и рециклира.

Учените са на мнение ,че ако климатът на планетата продължава да се променя със сегашните си темпове,екологичната разруха ще има тежки обществено – икономически последици.Сигурността ще бъде заличена от лицето на земята.Големи етнически групи ще бъдат принудени да мигрират,като някои общества ще изчезнат,а други ще намалеят до неконтролируеми орди от вътрешни преселници.Някои ще се установят върху вода,други ще се обърнат към пустините.Бившите пустини може би ще имат възможност да поддържат отново растителност,но преди това трябва да се създадат нови плантации за животинския свят.Много вероятно е големи групи хора да загинат,защото ние сме зависими от растителността и животните,които се променят или загиват при променящия се климат.Климатичните промени могат да подсилят другите отрицателни ефекти в биосферата:загуба на озоновия слой,киселинния дъжд,токсичното замърсяване на почвата ,водата,въздуха и биологичното разнообразие.Годишните емисии на въглерод,който влиза в състава на карбодиоксида-главна причина за парниковия ефект,нарастват така ,че променят изцяло състава на атмосферата и топлинният състав на планетата.Природата може да получи много допълнителни неприятни изненади,акумулирани от нас.Когато тези ефекти се съчетаят с намаляването на ресурсите,ние ще се изненадаме как бихме могли да поддържаме дори пет милиарда живеещи хора,много по-малко от милиардите ,които прииждат,независимо от енергичните усилия за ограничаване на човешкия растеж.

Много хора вярват ,че тези трудности могат да бъдат преодолени с помощта на науката и технологиите.Ние очакваме науката и технологиите да контролират живота ни,но сега няма много голяма перспектива за това.Науката и технологиите има вероятност да станат бърза напредващи сили,които човешките институции трудно ще могат да контролират.Например три развити напоследък технологии имат достатъчна сила да променят в скоро време всичко в нашия физически и социален свят.

На първо място това е ядрената сила.Ние всички разбираме,че трябва да бъде избегната ядрената война с нейните последици-ядрена зима,която ще разруши живота на Земята.Ядреният синтез,използван за мирни и военни цели,се извършва в големи инсталации,които са видими и забележими и които принципно са контролируеми.

Втората група бързоразвиващи се технологии са т.нар. прекомбинирани DNA /ДНК/ технологии,наречени още биоинженерни.Те трудно могат да бъдат контролирани,тъй като съдържат голям потенциал както за позитивни, така и за негативни промени.Учените биха могли да изобретят нови създания.Тези създания могат да се репродуцират епидемиологично и да предизвикат огромен хаос в деликатно балансираните екосистеми.Правителствата и научните организации се опитват да оказват ефективен контрол,но е много трудно тези технологии да бъдат контролирани.Едно създание може да бъде развито във всяка лаборатория и във всяка страна.Потенциалът на тези технологии е ,че дават голямо богатство и сила на техните създатели и могат да мотивират индивидите и корпорациите да избегнат контрола.

Накрая - за т.нар. нанотехнологии.Те са извънредно малки,но имат потенциал за голямо влияние,отколкото ядрената сила или прекомбинираните DNA.Нанопроизводството е аналог на естествения метод на правенето на нещата-молекула по молекула.Това може да революционизира производството далеч от „обемистите” методи към молекулярни или наноравнища.Да си представим компютър,който е стотици хиляди пъти по-силен от съществуващите,но мъничък ,колкото бактерия.Възможностите,които крие за благоденствие са огромни,но и възможностите да стори зло са еднакво големи.Големият въпрос е:как могат да бъдат контролирани?Спирането на разрушенията,произлизащи от такива технологии,изисква не просто регулиране и елиминиране на такива неща,като например пестицидите и ядреното оръжие.То изисква нов начин на мислене относно човечеството и ново отношение към живота.Научаването как да контролираме технологиите е свързано с въпроса за ефективно обсъждане на ценностите.Съгласуването на ценностите е нещо ,от което зависи запазването на нашата цивилизация,на нашия вид.Ето накратко как можем да очертаем глобалните проблеми на планетата:

Атмосфера-Химическото замърсяване променя структурата на земната атмосфера.Замърсяването влияе върху човешкото здраве,селскостопанската продукция,горите,глобалното затопляне и киселинните дъждове.

Почва-Ние губим почвата в стремежа си да задоволим глада.Всяка година 15 млн.акра от нея загубват завинаги,докато други 50 млн.акра-най-вече в областта на Канзас-загубват продуктивния си капацитет.

Тропически гори - Те изчезват-приблизително 3000 акра на час.Тропическите гори са източник на лекарства,а също и на други продукти.Те регулират климата и предпазват от наводнения и земни свличания.

Диви животни – Ако не бъдат взети драстични мерки,през следващите 20 години ще изчезнат ¼ от растителните и животинските видове от лицето на Земята.Основната причина е промяната в околната среда и по-специално тропическите гори,които се унищожават с голяма скорост.

Водни ресурси – Повече от 97% от водата принадлежи на океаните и моретата.Само един процент от прясната вода може да се използва за човешките нужди,останалата е във вид на лед.Ако се управлява разумно,водата ще бъде достатъчна,но неравномерното разпределение и изразходване създават проблеми.Близо два милиарда души имат неподходяща за пиене вода,а три милиарда-липса на санитарна обработка.Арсеник,барий,кадмий,меркурий и други замърсители във водата за пиене водят до стомашни,бъбречни и чернодробни проблеми.

Процесът на развитие на западните страни е един от главните източници на рушене на околната среда и по-специално на замърсяването на атмосферата,почвата и водата.а бързорастящото население в слаборазвитите страни използва все повече от ограничените ресурси на Земята.

Тъй като много от вредите са направени в името на „икономическия прогрес”,опазването на средата също трябва да бъде икономически погледнато.Бизнесът трябва да насочи своето производство към рециклиране ,към откриване на нови безопасни продукти и функциониране на нови незамърсяващи производства.

Замърсяването на въздуха и океаните има глобален характер.Затова подписването на международни споразумения трябва да бъде ускорено,а международните стандарти трябва да бъдат съблюдавани.Това може и да стане, ако гражданите знаят за тях,както и законите,приети от техните правителства.

Днес много държави имат министерства,насочени към проблемите на устойчивото развитие.Правителствата установяват правила и основни параметри чрез законите.Гражданските сдружения и групи са тези,които подтикват правителствата към действие.

Концепцията за устойчиво развитие представлява нова политика,нови институции,нови норми на поведение за осигуряване на по-добър живот за всички в една глобална и по-здравословна среда.Но независимо от все по-ясно очертаващата се същност на екологичните проблеми,формите и мащабите на антропогенен натиск върху природните системи се отличават със значителна пространствена диференциация.В различните региони и типове страни те изискват нови методологически подходи.Страните от Юга,Запада и Изтока трябва да конкретизират своята политика за преход към устойчиво развитие,като коригират отношението си съответно към демографското нарастване,консумативните стандарти и екологоемкостта на производството.

Реформите в България през последното десетилетие предизвикват значителни стопански трансформации и тежки социални сътресения,които препятстват прехода към устойчиво развитие.Екологичните проблеми се разглеждат като периферен въпрос.Населението и политическите лидери в страната са твърдо убедени,че основен обществен приоритет на съвременното развитие трябва да бъде преследването на западните жизнени стандарти.Същевременно основната част от външните инвестиции в страната демонстрират явно предпочитание към редица относително ефективни от икономическа гледна точка,но екологоемки и предимно експортно насочени тежкопромишлени производства в страната.

ПРИНЦИПИ НА ЕКОЛОГИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Нашият живот не може да бъде отделен от околната среда,в която живеем,следователно можем да кажем:всяко възпитание е екологично.Най- важните задачи на екологичното образование са създаване у учениците на съзнателно отношение към природата-непосредствената околна среда и цялата планета,и предизвикване на екологичното мислене и поведение във всекидневния живот.

Екологичното образование трябва да се основава на глобални,холистични и систематични принципи.Най-основното разбиране е,че целият свят е свързан,че всяко действие поражда противодействие и че в сложната система на живота тези противодействия невинаги са съвсем предсказуеми.Не само естественият свят страда,когато природните богатства се увредят и се изчерпят до голяма степен,а околната среда се замърси в резултат на човешката дейност.Здравето на човека също е засегнато.Човешките същества не могат да останат здрави,ако им се наложи да живеят в условия на замърсяване на въздуха,лоша питейна вода и пестициди или други замърсители в храната.От друга страна ,това,което е добре за природата и Земята,обикновено е добро и за хората.Всяко същество е повлияно от състоянието на света и глобалните условия,включително и екологичните.Няма начин който и да е индивид да избяга от близката връзка със Земята.Всеки човек трябва да проумее и приеме отговорността за своя начин на живот и за начина,по който индивидуалният живот въздейства на планетата.Разбирането на тази лична отговорност и разпространяването на знания сред учениците е една от най-важните задачи на екологичното образование.Следователно то трябва да се вдъхнови от някои принципи на „Сериозната екология” основани на идеята , че”човешките същества са част от природата, а не са по-висши от нея.Всеки живот на Земята има съществена роля”.

Друга цел на екологичното образование е предоставянето на възможност на учениците да изразяват своите лични нагласи и лични идеи,свързани с отговорностите им.Хората,които се занимават с екологично образование,трябва да обучават учениците за положителните стъпки,правени от другите за подобряване на околната среда и да им предлагат начини как да приспособят тези идеи и действия към собствения начин на живот.Преподаването на знания за околната среда предоставя възможности да се обсъди как да се пазарува,и кои продукти са „благоприятни за околната среда” и кои не са.Учениците трябва да научат какво значи да се бойкотира един продукт или компания,как да се участва в екологични кампании,как да се пишат писма,в които се изразява несъгласие,и т.н.

За всички възпитатели е важно да проумеят,че екологичното образование е не само обявяване на фактите от екологичното замърсяване пред учениците.По-важно е да се уверят,че учениците разбират съществуващите взаимоотншения между разнообразните форми на екологични ситуации,както и обработването, анализирането,синтезиране-

то и обобщаването на информацията.Важно е винаги да се подчертава потребността от разрешаване на причините за екологичните проблеми,а не само последиците!

Екологичното образование не е някакъв вид „чисто”образование.То е „начин на живот”.Следователно на учителите по екологично образование е възложена сериозна отговорност,тъй като хармонията между това,което учителят казва,и което на практика осъществява,е по-важно,отколкото в някои други образователни предметни области.

Учениците трябва да бъдат насърчавани да изграждат ценности,които ще бъдат полезни за тях като отделни личности,а и за обществото като цяло,като уважение към природата и лична отговорност.Те трябва да разберат ,че за човешките същества е невъзможно да ръководят природата и Земята,защото Земята е по-голяма от нас и нашето собствено оцеляване зависи от нея.Те трябва да осъзнаят,че е невъзможно да се премахнат всички екологични проблеми на планетата чрез технически решения.Ние ще ги решаваме чрез истинско разбиране и оценяване на отношенията между човешките същества,природата и околната среда и чрез подобряване на личните ценности на хората поотделно и обществото като цяло.Естетичните ,етичните и емоционалните възпитателни методи могат да бъдат изключително полезни при представянето на тези идеи на учениците.Препоръчва се също и представянето на здравословен положителен стил на живот.

Учениците ,които учат за околната среда,трябва да бъдат в пряк контакт с естествени материали и продукти,с природата и сред природата.За тях е важно да почувстват дървото,камъка,растенията,бръмбарите и животните.материалите и методите на обучение трябва да бъдат съобразени с тези потребности.

Екологичното образование трябва да бъде както интересно ,така и рационално и насочено както към „сърцето”,така и към „ума”.Представянето на твърде много техническа информация,преди учениците да са готови за нея,може да има твърде отрицателни резултати,тъй като има вероятност да потисне интереса и ентусиазма на учениците при изучаване на околната среда.

За екологичното образование е от изключително значение да има положителна основа,която да вдъхва надежда и да предлага решения.Твърде голямото наблягане върху екологичните катастрофи и влошаването на условията в околната среда може да бъде подтискащо и обезсърчително за учениците.

Освен със съвременните технологии,екологичното образование трябва да се заеме с бъдещето и с технологичните алтернативи.То трябва да обсъди избора на такъв стил на живот ,който да е свързан с околната среда.По този начин учениците ще получат информация за алтернативните източници на енергия,които са по-чисти и по-безопасни за околната среда и човешките същества.Учениците трябва да на учат ,че справянето с отпадъците означава и намаляването на тяхното производство.Те трябва да знаят за компютърните модели,разглеждащи замърсяването на околната среда и за начините да се намали употребата на торовете,химикалите и хидрокарбонатите.Трябва да бъдат изследвани примерите за алтернативно/органично/агрономство.Учениците могат да научат за културите,които живеят в хармония с тяхната околна среда, и за съвременните усилия,които целят разумно,правилно и икономично развитие и употреба на природните богатства.Доброволци от различни „зелени”организации могат да окажат помощ на учителите при представянето на много от изложените по-горе идеи.

Кооперирането между учителите по екологично образование,работещи с ученици на различна възраст в рамките на едно училище,и между различните видове училища и общността може да бъде много полезно.Възможно е да бъдат разработени съвместните проекти,които да се разпрострат извън класната стая,в общността,давайки полезни резултати за всички ангажирани,както и за тяхната обща околна среда.

Екологичното образование може да бъде свързано с възраждането на местни традиции,познания,което да се отрази на чувството за подкрепа и на гордост у местното население.В един свят на растящи етнически конфликти обаче,трябва да се прояви внимание и уважение към обичайните вярвания и традиции,които са различни от тези на мнозинството ученици в класа или на мнозинството на местната общност.Изучаването на околната среда подканва ученици и учители да излязат от рамките на местната история и местните схващания за разбирането , оценяването , уважението , вниманието и действието ,

ангажирани с глобалната общност.

Накрая потребностите на екологичното образование от материали за обучението,от оборудване и апаратура са много скромни.Един житен клас,шишарка,парче дърво и билки-всички те са примери за най-добри материали за обучение,като се изключат очевидно привлекателните книги и видеокасети.Никакви скъпи лаборатории или оборудване не са необходими.



МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ ПРИ ЕКОЛОГИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Да обучаваме чрез игрите /„ Schola ludus”/ ,както е дефинирано от Коменски,е най-добрият начин за повишаване на екологичното съзнание.Ролевото проиграване ,рисуването и другите изкуства и занаяти/например рециклираната,направената на ръка хартия/,организирането на екологични дейности в общината,създаване и провеждане на екоигри и др. са най-ефективните екологични методи.По-сложните методи,като чертане на диаграми и схеми / например схема на различните елементи на общността и тяхното съзнателно отношение към околната среда,отговорността и загрижеността им за някое местно промишлено съоръжение / могат да бъдат също много полезни.

Друг начин да се вдъхне по-голямо уважение към природата и традиционните ценности е чрез дейности,свързани с разказването на приказки,стари легенди и обичаи.Поради зараждането на съзнателно отношение хората се стремят да разберат материите на живота чрез отделянето на митовете и измислените истории,които обясняват и оправдават чувствата на ужас, страхопочитание ,учудване и възхищение,които човешки същества понякога изпитват,изправени пред природните явления.Но децата обичат също и физическите занимания,така ,че тези истории,стари легенди и традиции могат да бъдат претворени и възпроизведени по някакъв начин е най-добре.

Дейностите на открито трябва да бъдат важна част от възпитанието,поради естествената любов на повечето деца към физическите занимания и прекарването на открито,а поради естеството на екологичното образование.Дейности, провеждани навън в околната среда, като разходки сред природата,разнообразни екскурзии в област,като тези обсъждани в клас , игри на открито и експериментална , екологична,

доброволна работа в гората и по улиците на града,в летните лагери и т.н.,ще накарат детето в по-голяма степен да съзнава и оценява средата,която го заобикаля и от която е част.Денят на Земята/22 април/и Денят на екологията/5 юни/ предоставят възможности за учениците да организират и да участват в големите екологични кампании и дейности.

КОНКРЕТНИ МЕТОДИ

ЛЕКЦИЯ

Колкото и да е странно,най-класическият начин за преподаване-лекцията-е на първо място сред интерактивните методи на обучение.Това означава,че следва да използваме потенциала на лекцията,за да увеличим груповото участие;да породим взаимодействия;да я свържем с опита на участниците;да я насочим към решаване на проблеми от живота;да я съчетаем с други обучителни подходи;



МОЗЪЧНА АТАКА

Мозъчната атака е метод,които дава възможност за кратко време да бъдат предложени голям брой идеи за решаване на даден проблем.

ВИЗУАЛИЗИРАНЕ

Чрез визуализиране могат по-лесно да бъдат запомнени някои събития,процеси и факти.Чрез визуализация могат да бъдат конструирани и положителни виждания за процесите.

Една от използваните техники за визуализиране е разработването на „карти на ума”.Тя дава възможност за визуално разработване на проблемите като се използват рисунки , снимки , символи , идеограми ,

лозунги,пословици.

ОБСЪЖДАНЕ

При всяка тема основната цел е да се предадат известни знания и да се събуди интерес у участниците,за да могат да бъдат стимулирани да започнат обсъждане и анализ на проблема.

Обсъждането освен това е основна стъпка при решаването на всеки проблем.То е етапът,в който се изясняват гледни точки,формулират се хипотези,подлагат се на оценка дадени мнения,очертават се решения.

РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМ

Един от най-често използваните методи.

ЦЕНТРОВЕ НА ОБУЧЕНИЕ /РАБОТНА ГРУПА/

Създаването на центрове на обучение е метод,използван в кооперативното учене,който представлява място в класната стая,където учениците могат да изпълняват дадени и внимателно подбрани задачи.

ИНТЕРВЮ


При работа в такава сложна област,интервютата могат да бъдат метод от изключителна важност-те ще помогнат на учениците да съберат информация,с която не се разполага в клас,ще им дадат възможност за увеличаване на социалния им опит,за срещи с интересни хора,за подобряване на уменията им за общуване,за по-задълбочено навлизане в същността на проблемите.

РОЛЕВИ ИГРИ

Това е стратегия,която ангажира участниците на личностно равнище.Чувства и преживявания в процеса на изпълнение на дадена роля им помагат в разбирането на изучавания проблем или концепция.

Драматизирането е естествено продължение на детските игри и ролевите игри се приемат много добре от младите хора.

СИМУЛАЦИОННИ ИГРИ

Симулационните игри представляват своеобразен модел на обществени процеси,където съществена черта е съперничеството,където има сблъсък на различни групови и обществени интереси и най-често недостиг на ресурси за решаване на проблемите.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЛУЧАЙ

Изследването на случай може да бъде сравнено с написаната демонстрация.Водещият представя на участниците описание на действителна или измислена ситуация,като включва достатъчно информация,за да може групата да анализира съдържащите се проблеми.

Главното преимущество на изследването на случай е,че абстрактната информация се предава по конкретен начин;постига се много голяма ангажираност на участниците;груповата енергия се насочва за изследване на дадената ситуация и че възможностите за разбиране на ситуацията и за правене на изводи на личностно равнище се увеличават.

Екологичното образование е сложен и дълъг процес.Конкретните резултати могат да се видят едва след няколко години,но развитието трябва да продължава във всички образователни нива от детската градина и началното училище,през средното училище до университета.Добре известно е, че съвсем малките деца имат силно развито съзнателно отношение към природата,но по-късно те губят тези „естествени”корени,поради влиянието на телевизията и рекламите,модерните технологии, насочени към потребителя,модерния начин на живот и градската околна среда ,в която много от нас живеят.Следователно необходимо е да започнем екологичното образование колкото е възможно по-скоро и да го продължим по време на целия образователен процес.По този начин децата ще продължат да развиват своята съзнателност и да повлияят на своите родители.Така въздействието ще бъде „умножено”.

Л И Т Е Р А Т У Р А:

1.Граждански паспорт на младия българин / Какво трябва да знам,за да живея добре

Център „Отворено образование” София , 2004

2.Екологично образование

Център „Отворено образование” към фондация „Отворено общество”

Автори на програмата: Сюзън Шапиро , Керъл Флеърти – Зонис , Джойс Лайбъл от

ECOLOGIA

3. Устойчиво развитие



Автор: Виржиния Вълова и колектив

Център „Отворено образование” София,2001

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница