Екология и Геология оод


Зониране или земеползване съобразно одобрени планове



страница13/18
Дата16.02.2017
Размер2.43 Mb.
#15068
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

2.Зониране или земеползване съобразно одобрени планове


За съответните площи на инвестиционните обекти (подлежащи на реконструкция инфраструктурни съоръжения на други ведомства, съпътстващи магистралното трасе) има изработени парцеларни планове. Всички данни в парцеларните планове са съгласно действащия план за земеразделяне, а за реконструкциите в регулацията на гр. Перник и с. Голямо Бучино – съгласно действащия кадастрален план.

3.Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа


Отелните подобекти на инвестиционното предложение се намират извън защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и извън защитени зони, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове (включително птици), предмет на опазване в най-близките защитени зони.

Не се очаква реконструкцията на съоръженията, попадащи в регулация да се отрази негативно на близко живеещото население. Дискомфорт за населението се очаква единствено при извършване на СМР по реконструкциите, като въздействието ще бъде с кратковременен и локален характер.

Реконструкцията на пътна връзка Виадукт при км 12+000, пътна варианта на път IV-18017 „София – Голямо Бучино” засяга воден обект – река Бучинска. Издадено е Разрешително за ползване на воден обект № 42170018/07.08.2007 г. с цел: Строителство на виадукт от км 11+711.65 до км 12+187.35 над р. Бучинска, на кота дъно 824.22 м, издадено от Басейнова дирекция Западнобеломорски район. В разрешителното са поставени съответните условия, гарантиращи минимизиране на негативното въздействие върху водния обект.

Реконструкциите не засягат вододобивни съоръжения за подземни питейни води и не пресичат маркирани на терена санитарно-охранителни зони около такива водоизочници.

В предвидените площи, необходими за реконструиране на комуникациите няма данни за регистрирани обекти на културно-историческото наследство. Въпреки това, по време на СМР свързани с реконструкциите, които ще се извършват успоредно със строителството на АМ „Люлин”, е необходимо да бъдат осигурени наблюдения от археолог.

4а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси


Реализацията на инвестиционното предложение не предполага ползване на природни ресурси.

Комуникациите, подлежащи на реконструкция не попадат в чувствителни и уязвими зони. При огледа на терените и в близост до тях не са установени редки и застрашени видове растителност. Не е установено наличие на паметници на културата. Геоложката основа и почвеното покритие, които ще се нарушат за целите на реконструкциите на отделните подобекти не подлежат на регенерация. След завършване на строителните дейности, ще бъде изпълнен цялостен ландшафтно-устройствен проект.

Замърсяване на повърхнастни и подземните води, геоложката основа и почвата може да възникне единствено вследствие аварии на превозни средства (строителна техника), което е непредсказуемо.

4.Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение


Алтернативи за местоположението на съответните комуникации няма, тъй като те са съществуващи и е необходимо да бъдат реконструирани за целите на строителството на АМ „Люлин” по приет от МОСВ „син + кафяв” вариант с Решение по ОВОС № 17-7/2004 г., за който са изработени технически и работен проект.

ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ):

5.Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми

6.Въздействие върху атмосферата и атмосферния въздух


Разглежданият район подада в Европейско-континенталната климатична област, умерено-континентална климатична подобласт, климатичен район на високите полета на Западна Средна България и припланински и нископланински климатичен район в Западна Средна България.

Климатът на изследвания район се формира под въздействието на радиационния и циркулационния фактор, които от своя страна са подложени на активното трансформиращо въздействие на физикогеографската обстановка.

От природогеографските фактори, обуславящи климатичната специфика на територията между градовете Перник и София решаващо значение има котловинният характер на подстилащата повърхност. В резултат от трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, проучваният район се характеризира с по-голяма честота на западните и югозападни ветрове, термични инверсии, радиационни мъгли и инверсионна облачност през студеното полугодие.

През летните месеци, стойностите на слънчевото греене са между 250 и 300 часа, а максимумът е изместен от юни към юли по циркулационни причини. Намаляването на общата облачност през август и септември поради доминирането на антициклонални състояния на атмосферата води до увеличение на продължителността на слънчевото греене спрямо юни и май, въпреки че през тези месеци продължителността на деня е по-голяма.

През зимните месеци сезонната сума на действителното слънчево греене е по-малка от юлската.

Относителното слънчево греене има максимум през август (около65%) и минимум през декември - около 20%.

Средногодишната температура на въздуха в изследвания район е в интервала 9 - 9,50С. В годишният ход на средномесечните температури на въздуха наблюдаваме максимум през юли и минимум през януари. Юлските температури са в интервала 19 - 20,00С, а януарските - минус 2,0 - минус 2,40С. През зимата средномесечните температури са около и под нулата, а през летните - в диапазона 17,5 - 20,00С.

Годишният ход на температурите, отчетени в станциите Перник (700 m н.в.), София 1 (пл. "Левски" - 550 m н.в.), София 2 (ХМС - 552 m н.в.), София 3 (Метеорологична обсерватория - 584 m н.в.), Банкя (640 m н.в.) и Божурище (554 m н.в.) подчертава умерено-континенталния характер на климата.


Средна месечна и годишна температура на въздуха (°С)

(Климатичен справочник за НРБългария, т.З)

Станция


I


II


III


IV


V


VI


VII


VIII


IX


Х


XI


XII


Год


Перник*


-2.0


0.2


3.7


9.7


14.2


17.5


19.6


19.2


15.4


10.2


5.6


0.5


9.5


София 1**


-1.7


0.8


4.8


10.8


15.6


19.0


21.2


20.6


16.7


11.3


5.9


0.8


10.5


София 2**


- 1.9


0.6


4.4


10.4


14.9


18.3


20.5


20.0


16.1


10.3


5.5


0.7


10.0


София 3**


-2.4


-0.1


3.9


10.0


14.6


18.0


20.2


20.2


16.5


11.0


5.2


0.1


9.8


Банкя***


-2.1


0.2


3.7


9.6


14.2


17.6


19.8


19.4


15.4


10.4


5.4


0.4


9.5


Божурище***


-2.6


0.0


3.9


9.9


14.8


18.1


20.4


20.2


16.2


10.6


5.4


0.0


9.7

Не се наблюдават значителни различия между средномесечните температури в котловинното дъно*, откритото котловинно поле** и подножието на Люлин***.

Интерес представляват и годишния ход на валежите по десетдневия, въпреки ,че средните суми нямат необходимата състоятелност. Най-значими количества отбелязваме през последната десетдневка на май и първите две на юни, както и през първата на ноември и първата на декември. С най-малки количества се отличават първата десетдневка на август, но също и последната десетдневка на септември и първата на октомври.

Количеството и видът на валежите също са зависими от орографското разположение на района.



Средна месечна, сезонна и годишна сума на валежите Климатичен справочник. Валежи в България)

(mm)

Станция


I


II


III


IV


V


VI


VII


VIII


IX


Х


XI


XII


зима


прол


лято


есен


год


Перник


43


57


37


53


71


77


48


39


43


52


56


48


128


162


165


152


606


Банкя


52


43


44


58


80


87


55


44


45


57


64


59


154


182


186


166


688


Г.баня


57


45


51


69


94


103


67


48


49


63


72


65


168


215


219


184


786


Божурище


37


31


31


50


74


83


53


43


43


50


51


44


112


155


179


144


590


О.купел


45


39


46


59


88


93


56


47


49


55


60


52


137


194


197


165


693


София- 2


29


30


36


51


83


84


63


44


44


40


47


38


97


168


195


146


636


Броят на дните със снежна покривка се изменя значително по профила Филиповци - Мало Бучино - Даскалово и в рамките между 35 и 45 дни от началото на декември до втората десетдневка на март. Най-голям е броят на дните със снежна покривка през януари - с-едно 18-22 дни. Това показва, че снежната покривка многократно са формира и стопява през зимата, което потвърждава нетрайния и характер. Средната десетдневна височина на снежната покривка е най-голяма (8 -- 10 см) през втората и третата десетдневка на януари и първата десетдневка на февруари.

Брой на дни със снежна покривка по десетдневия

(Климатичен справочник за НРБългария, т.2)

Станция


XII


I


II


III




1


2




1


2


3


1


2


3


1


2


3


Горни Лозен


3


3


5


6


6


7


6


5


3


3


2




София - 1


2


3


5


6


6


6


5


5


2


2






Божурище




3


5


6


7


8


6


5


4


3






Видно е, че снежната покривка в Софийската котловина се задържа сравнително дълго време -до 50 дни, което се свързва с относително високата надморска височина и многото случаи на снеговалеж.

Вятърът се характеризира с посока и скорост, но поради несъвършенната инструментална екипировка използуваните показатели трябва да се приемат предпазливо.

Средната годишна скорост, както и режима по месеци могат най-общо да характеризират динамиката на въздушния пренос. Средногодишните скорости на ветровете са в интервала 1-3,0 м/с. Северният склон на Люлин се отличава с по-големи скорости от южния (към Перник). С най-високи средномесечни скорости са месеците от февруари до април - в интервала 2,4 - 4,0 м/с. С най-ниски средни скорости са месеците от август до октомври — 1,0 - 1,8 м/с.

Честотата на силните ветрове (над 14 м/с) е под средната за страната и в интервала 5-12 дни средногодишно.



При ориентацията на трасето североизток / югозапад населените места, намиращи се в дясно от вариантите, ще са естествено защитени през част от годината посредством циркулацията на въздушните маси, която преобладаващо ще отнася емисиите вредни вещества в посока обратна на селищата.

Честота на вятъра по посока и тихо време (%)

(Климатичен справочник за НРБългария, т.4)

посока | I


II


III


IV


V


VI


VII


VIII


IX


Х


XI


XII


год


Перник


N


34,5


31,4


33,0


23,6


25,7


26,9


29,1


27,8


27,1


20,6


22,7


25,2


27,3


NE


8,3


11,4


16,4


14,3


15,9


14,4


18,5


16,5


17,2


19,6


7,9


8,3


14,1


Е


5,7


3,7


4,7


5,6


6,3


4,5


4,6


4,8


8,2


7,1


5,3


4,9


5,5


SE


9,5


5,8


4,5


19,6


5,2


4,1


4,0


3,8


4,8


5,7


10,7


5,8


5,8


S


16,6


23,5


18,0


11,9


16,0


11,6


8,7


8,6


11,1


20,1


28,9


33,1


18,0


SW


2,9


7,5


6,3


3,2


6,6


5,2


4,1


3,9


2,8


7,9


7,9


6,3


6,1


W


2,1


2,1


2,3


10,1


3,7


4,7


4,6


5,0


5,3


2,9


1,8


2,2


3,3


NW


20,4


14,6


14,9


16,1


20,7


28,6


26,5


29,5


23,6


16,1


14,8


14,3


20,0


тихо


66,4


59,5


59,3


59,9


61,6


63,9


64,5


69,1


70,6


71,5


69,6


68,3


65,4


Банкя


N


2,7


2,3


2,3


4,1


3,2


3,9


5,1


4,6


3,5


1,5


1,7


2,6


3,1


NE


14,3


8,6


13,1


8,6


10,7


7,3


9,3


10,4


13,1


14,8


12,1


15,0


11,4


Е


12,8


12,6


18,0


14,6


13,9


12,2


9,3


12,3


18,2


16,8


18,8


13,4


14,4


SE


1,5


1,0


1,8


2,6


5,2


4,3


3,3


4,5


4,8


3,9


2,3


0,6


3,0


S


1,1


1,6


2,3


4,3


4,4


3,0


2,6


2,6


2,3


4,2


4,3


1,7


2,9


SW


20,6


28,3


24,5


26,0


23,3


17,8


15,6


11,1


16,8


25,4


26,2


29,0


22,0


W


18,8


20,0


16,6


17,5


17,2


21,3


21,1


21,1


15,9


12,2


15,3


17,0


17,8


NW


28,3


25,7


21,4


22,2


22,1


30,1


33,8


33,4


25,3


21,3


19,4


20,7


25,3


тихо


53,9


44,0


40,7


47,9


55,7


58,4


59,7


63,0


62,7


56,7


55,9


58,5


54,9


Божурище


N


2,5


2,1


1,6


3,9


3,2


5,2


4,4


5,2


3,9


2,1


3,6


2,4


3,3


NE


10,7


9,4


6,2


11,7


10,3


8,1


10,6


11,1


13,4


13,1


11,7


13,0


10,8


Е


19,6


18,9


14,2


20,4


23,4


18,0


15,5


20,6


26,6


27,8


27,5


20,7


21,0


SE


3,6


3,7


2,8


5,1


6,6


5,5


5,3


5,2


6,0


5,7


5,0


4,1


4,9


S


2,4


3,3


2,4


4,7


4,4


3,9


3,2


3,6


3,7


3,7


3,2


3,8


3,5


SW


7,6


11,2


7,3


12,2


11,1


8,0


7,1


6,8


6,6


10,4


9,0


10,1


9,0


W


29,6


28,1


34,3


22,0


23,4


26,6


26,9


24,2


23,8


22,1


21,2


26,8


25,7


NW


23,9


23,3


31,3


19,9


17,6


24,8


27,0


23,2


16,1


15,1


18,7


19,0


21,7


тихо


37,2


28,9


16,1


29,1


33,9


34,3


37,7


38,7


41,2


39,2


37,9


39,7


33,7


Разсейването на емисиите на вредни вещества зависи не само от посоката, но и от скоростта на вятъра. Средната скорост на вятъра в разглеждания регион на проектни трасета на АМ "Люлин" е под 3 m/s, като през месеците август, септември и октомври спада до 0,9 m/s (ст.Перник). Този факт показва, че опасността от задържане на замърсители в атмосферния въздух е голяма, независимо, че има и дни със силен вятър (14 m/s) и техният брой е най-голям през месеците февруари, март и април. Планинско-долинните ветрове, проявяващи се по оградните склонове, създават условия за слабо прочистване на въздуха и проветряване на котловинното дъно към по-ниските Софийска и Радомирска котловини. През студеното полугодие ветровете са по-силни, а през топлото - скоростта им намалява.

Случаите с тихо време за Перник и Банкя са повече от половината от годината и са предпоставка за възникване на термични инверсии, при които (особено през зимата) замърсителите се задържат трайно в приземния въздушен слой.



Средна месечна и годишна скорост на вятъра (m / s)

(Климатичен справочник за НРБългария, т.4)

Станция


I


II


III


IV


V


VI


VII


VIII


IX


Х


XI


XII


год


Перник


1.1


1,5


1,4


1,4


1,2


1,2


1-1


0,9


0,9


0,9


1,0


1,1


1,1


Банкя


2.1


2,6


2,6


2,2


1,8


1,6


1:5


1,4


1,4


1,8


1,9


1,9


1,9


Божурище


3.1


4,1


3,9


3,6


2,9


2,4


2, 2


2,1


2,2


2,5


2,6


2.9


2,9




Облачността в разглежданата територия следва режим, типичен и за останалите припланински части на страната - най-високите стойности (от 5,3 до 7,5 бала) тя има през зимата и пролетта, докато през втората част на лятото рязко намалява (2,8 бала за август).

Средна месечна и годишна облачност (бала)

(Климатичен справочник за НРБългария, т.2)

Станция


I


II


III


IV


V


VI


VII


VIII


IX


Х


XI


XII


год


Перник


6,8


6,0


5,7


5,3


4,9


4,4


3,2


2,8


3,2


4,4


6,4


6,6


5,0


Банкя


7,1


6,4


6,0


5,6


5,6


4,8


3,4


2,8


3,3


4,8


6,8


6,8


5,3


Божурище


7,5


7,0


6,7


6,4


6,4


5,6


4,1


3,4


3,9


5,3


7,0


7,4


5,9


Мъглите са типично явление, обусловено от приземната кондензация на водните пари. Средногодишно в изследвания район наблюдаваме около 28-30 дни с мъгла. В годишния ход се очертава изразителен максимум през декември и минимум от юни до септември.

За климатичните условия на района, в който ще се извършват предвидените реконструкции може да се обобщи, че:

  • Реализацията на инвестиционното предложение за реконструкция на комуникации не би могло да окаже въздействие върху климата или върху режима и пространственото разпределение на стойностите на климатичните елементи на прилежащите територии;

  • Пребладаващите ветрове са от западната четвърт на хоризонта, а местните ветрове като фьон и планинско-долинен духат предимно от югозапад. В случая вредните емисии ще се отнасят в посока към гр. София, като предвид СМР по реконструкциите, не се очаква те да се разпространят извън строителните площадки.

  • Що се отнася до синоптични обстановки в безградиентно барично поле или в условията на антициклон, то формиращите се термични инверсии ще създават условия за изтегляне на замърсения въздух по посока на кв. Филиповци и по на север.

Въздействие върху атмосферния въздух по време на строителство:

По време на строителството ще се отделят неорганизирани емисии от прах и изгорели газове от строителната и транспортната техника. Предвид открития характер на всички площадки на отделните обекти, замърсяването на атмосферния въздух ще е незначително и локално.

В този период ще се извършват различни по вид дейности, като: - изкопни работи, отнемане на хумусен слой и земни маси по новото трасе на съответния линеен обект (канал. водопровод, газопровод, подземни ел. линии и пр.); - транспорт и депониране на отнетия хумусен слой и земни маси; - обратно засипване на земни маси след полагане на съответните съоръжения; - строително-монтажни дейности, при изграждане на каналите, проходите и укрепването им под платната на магистралата; - транспорт на строителни материали и оборудване; - товарене и изнасяне на излишните земни маси и строителните отпадъци, след приключване на процеса на строителство.

Замърсяването на въздуха по време на строителството ще се дължи на:

- Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните, монтажните и транспортните дейности. Използването на такива машини ще е свързано и с изхвърлянето на отработени газове, в чийто състав основните типове емитирани замърсители: азотни оксиди; летливи органични съединения; метан; въглероден оксид; въглероден окис; двуазотен оксид; серен диоксид; амоняк; кадмий; олово; полициклични ароматни въглеводороди; диоксини и фурани; както и частици (сажди) при изгаряне на дизелово гориво. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.

- Прахови частици при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), големина и относително тегло на праховите частици и фракционен състав. При отнемане на земни маси и разтоварването им на депо основните емисии са от прах и от отпадъчни газове от работата на двигателите “на място”. По-малките фракции на праха, включително тези с респираторен размер (2-10 микрона) ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата. Основни източници на респираторни частици ще бъдат отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на земекопната техника и транспортните средства.

Строителните и изкопните машини са подвижни източници на емисии на замърсителите, които ще работят с различна продължителност при различните по дължина и обем изкопни и строително- монтажни работи. Като цяло се очакват незначителни емисии на замърсители, тъй като работата свързана с реконструкциите е малка по обем.

Отстоянията от населени места и обекти подлежащи на здравна защита са както следва:



  • Западно от трасето на магистралата са най-близките 2 сгради (крайните източни къщи) на с. Голямо Бучино.Те са на отстояние от 250-300 м при пресичане на АМ „Люлин” при км 14+200 (реконструкция на ел. провод 20 кV „Драгичево”).

  • При км 15+013 (реконструкция на същия ел.провод), на 200 м западно от АМ също има две сгради, които са най-близко отстоящи от обекта на реконструкция.

  • Пак в този район, при реконструкция на електропровод 0,25 кV при км 15+100 отстоянието на обекта е на около 250 м от същите къщи.

  • Реконструкцията на електропровод с 0,25 кV отстои на 250 м от най-близките сгради и при Перник на км 18+500 при пътен възел „Даскалово”.

Предвид посочените разстояния, не се очаква по време на строителните работи да се наблюдават концентрации на замърсители в атмосферния въздух на населените места над ПДК.

Периодът на строителните работи е съизмерим със строителството на магистралата, но количеството на самите СМР е много по-малко, което определя кумулативния ефект като незначителен. Замърсяването на атмосферния въздух през този период ще бъде незначително, в локален мащаб и без каквото и да е въздействие върху останалите компоненти на околната среда. Тези емисии не само, че са ограничени по време и количество, но и са локални за съответните места, на които се налагат реконструкции, тъй като строително-монтажните работи ще се извършват последователно и в посочените места от магистралата. По време на строително изкопните и строително монтажните работи не се предвиждат източници на организирани емисии.



Въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията:

В периода на експлоатация на линейните обекти, няма източници на замърсяване на атмосферния въздух, тъй като тези инфраструктурни съоръжения не представляват източник на емисии. Поддържането, ремонта или почистването на напоителните и отводнителните канали ще се извършва на сравнително големи периоди от време и няма да бъде сериозен източник на замърсяване.

Експлоатацията на инфраструктурните съоръжения не е свързана с отрицателни въздействия върху атмосферния въздух, поради отсъствието на всякакви източници на емисии на вредни вещества (организирани и неорганизирани).


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница