Екология и Геология оод
Въздействие върху земните недра
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 9.Въздействие върху почвите и земеползването
8.Въздействие върху земните недраАМ “Люлин” се изгражда върху следните геоложки формации: Неозой - кватернер – алувий , делувий, пролувий, елувий;
Мезозой – горна креда – сенон Сенонът е представен от андезити, андезитови туфи, туфити и туфобрекчи (ефузивни магмени скали). Изгражда масивът на Люлин планина и полегатите му склонове в североизточно направление. Горноеоценските отложения в основата си започват с валунни конгломерати, над които следват пясъчници, лиски и силно песъчливи варовици и глини. Върху тази задруга лежи дебела пъстра моласова серия, включваща многократно редуване на пясъчници, глинести лиски и песъчливи глини. В горната част на моласата лежат 5 въглищни пласта. Отложенията завършват с мергели на места битумизирани. Така описаните отложения запълват Пернишката котловина. Част от тях са издигнати високо по южните склонове на Люлин, като на места достигат почти до билото. Плиоценът е представен от глини, песъчливи глини и глинести пясъци, прехождащи бързо едни в други, както в хоризонтално, така и във вертикално направление. Плиоценските езерни отложения изпълват Софийската котловина като в съседство със северните скални склонове на Люлин прехождат в слабоспоени базални конгломерати. Елувиалните кватернерни наслаги включват почвеното покритие и силно изветрялата под него скална основа, изграждаща масива на Люлин. Делувиалните кватернерни наслаги са представени от несортирани глинесто-песъчливи до чакълести материали. Включените в тях скални късове, независимо от размерите им са ръбести (незаоблени). Дебелината на делувия се движи от 1 – 2 до 10 – 15 m. Развит е в основата на склоновете. Пролувиалните кватернерни отложения са представени от недобре сортирани валуни и едри чакъли с чакълесто песъчлив запълнител. Те покриват дъната на реките в припланинските им части. На изхода от планината към съседните котловини образуват поройни конуси. Алувиалните кватернерни отложения изграждат малки по площ речни тераси около протичащите в района реки в котловинната част на техните долини. В основата се изграждат от чакълесто-песъчливи материали с различна степен на заглиняване, над които лежи глинесто-песъчлив слой. Общата дебелина на алувия е от 1 – 3 m до над 5 – 10 m. Ограниченото разпространение на по-дебели кватернерни наслаги и не винаги възможното ясно идентифициране на долната граница в северната половина на обследваната територия ни позволява в последващия анализ да ги обединим с лежащите под тях плиоценски езерни отложения. При това положение геоложката основа на терените, върху които се разполагат различните варианти на магистралата, поделяме на три съществено различаващи се групи: - кватернерно-плиоценски наслаги; - горноеоценски седименти - сенонски вулканити; Разпространението на тези разновидности по трасето е както следва: от km 0+000 до km 7+900 – кватернерно-плиоценски наслаги от km 8+000 до km 9+000 – сенонски вулканити; от km 9+000 до km 19+135,21 – горноеоценски седименти В тектонско отношение обследваната територия принадлежи към Средногорската структурна ивица. Северната част попада в Софийския наложен грабен, а южната – в Пернишкия грабен. Издигащият се между тях масив на Люлин планина представлява малка хорстова структура, в която на повърхността се разкрива част от скалната подложка на двата грабена. Последната е засегната преобладаващо от присъщото за Средногорието люспуване. В района доминират разседните структури, по които са се формирали двата грабена върху силно разчленени и вертикално раздвижени скални подложки. Софийският грабен е запълнен от плиоценски езерни отложения, а Пернишкия – от горноеоценски седименти. Районът е със сеизмичност от 8 и 9 степен по 12-степенната скала на Медведе-Шпонхоер-Карник. Повишената сеизмичност се дължи на непосредствената близост на Софийското сеизмично огнище, активността на което се обуславя от интензивното колебателно издигане на Витоша. Има данни, че сеизмично активен е разломът, по който се формира долината на р. Владайска между Княжево и центъра на София. Въздействие по време на строителство: Реконструкциите на инженерните инфраструктурни съоръжения засягат геоложката основа, доколкото се предвиждат плитки изкопи, в които да се положат фундаментите (стъпките) на електрическите стълбове или тръбопроводите за водоснабдяване или газоподаване. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват. Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство) и необратимо. Може да се определи като незначително.
Не се очаква. 9.Въздействие върху почвите и земеползванетоСпоред почвено-географско райониране на България (П.Петров, 1997), трасето на АМ “Люлин” попада в Балкано-Апенинската почвена подобласт с провинция Софийско-Краищенска. В по-ниските планини, хълмове и ридове на провинцията доминират плитките почви (Leptosols, LP), които често са в комплекси – литосоли (lithic, LPq) с ранкери (umbric, LPu), литосоли с рендзини (rendzic, LPk), рендзини с канелени (chromic, CMx) и др. В котловините и покрай реките са разпространени смолници (Vertisols, VR), наносни (богати-eutric, Fle, бедни-dystric, FLd), делувиални (colluviosols) и планосоли (кисели-dystric, PL). Провинционална особеност са смолниците, които са най-мощните и най-глинестите почви в страната. Канеленовидните лесивирани почви са мощни и по-леки, развити са на пролувиални и колувиални субстрати. Почвите са от –І, ІІ и V бонитетна група класове S1, S2, S3, N1, N2. Ерозията има широко развитие. Характеристика на основните типове почви, срещани по протежение на пътя 1. Типът Смолници-(Vertisols) съобразно “Легендата на почвите” на FAO (1988, 1999) спада към почви, образуването и свойствата на които са предопределени от особеностите на почвообразуващата скала. Те са резултат от еволюцията на блатните почви. Смолниците са глинести (с над 55 % глина), образуващи при суша широки и дълбоки пукнатини. Почвите са слабокисели до алкални с много висок сорбционен капацитет - 40-55 mequiv на 100 g и наситеност с бази над 90%. Хумусирани са добре по целия профил. Съдържат 4-5%, а в нивите 2.5-3% хумус от хуматен тип. Запасите им от общ азот и усвоим за растенията азот са средни. Бедни са на фосфор, но богати на калий и микроелементите желязо, цинк, мед, манган, кобалт и бор. Поради специфичния глинест състав горните 3-5 см образуват дребнозърнести агрегати, които мулчират орницата. Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в Клас (S2) - добра пригодност. Водещ ограничител (о) - трудна обработка. В зависимост от средното съдържание на хумуса в повърхностния хоризонт те попадат в Клас 4 - богато хумусни с 80 бонитетни точки. Попадат в бонитетната група на много добри земи, бонитетна категория 2. 2. Плитки (Leptosols), съобразно “Легендата на почвите” на FAO (1988, 1999) попадат в групата на почви, несвързани със зонални климатични условия. Плитките почви се поделят на тип литосоли (lithic) и тип ранкери (umbric) Ограничени са в дълбочина от непрекъсната твърда скала, от карбонатен материал или от циментиран пласт в границите до 30 см от повърхността и с профил, съставен само от един хоризонт. Като най-важна диагностика на този тип почви се приема плиткостта на профила им, ограничена от твърда скала, и слабото им развитие. - Тип литосоли (lithic, FAO, 1988, 1999) – плитки почви на твърди скали. Формирали са се върху бавно изветрящи, основни и твърди варовици и други карбонатни скали на склонове с проявена денудация и ерозия. Те са минерални, недиференцирани, само с А хоризонт, разположен направо върху напуканата (R) или компактната твърда (D) скала. Почвената покривка е с непостоянна дълбочина, разкъсана от излизащите на повърността скали. Хумусният им хоризонт е от три вида в зависимост от скалата – тъмен (mollic), ненаситен с бази (umbric) или светъл, с ниско съдържание на хумус (ochric). Имат беден състав, непостоянен воден режим. Обрасли са с бедна тревна, храстова или дървесна растителност като драка, хвойна, дървовидна хвойна, грипа, пърнар, космат дъб, бодлива власатка и др. Практически е невъзможно да се обработват. За предпочитане е да се използват като слабо натоварени пасища. - Тип ранкери (umbric, FAO, 1988) – слаборазвити хумусно-силикатни. Формирали са се при определени условия за които е характерен по-силно разчленен макро-, мезо- и микрорелеф с предимно слънчеви изложения. Ранкерите са кисели и силно кисели почви с рН 4.5-5.9, имат нисък сорбционен капацитет (Т8.2=7¸14 mequiv на 100g почва) и слаба наситеност с бази – около 50%. Хумусното съдържание варира - от 2% в нископланинските и хълмисти райони до 1.2% в планините. Тези почви са слабопродуктивни земи и в земеделските райони върху тях се отглеждат тютюн, картофи и ливади. При естествени условия те са обрасли с умерено продуктивни ливади или гори. Необходимо е спазване на противоерозионни изисквания. - Тип рендзини (rendzic, FAO, 1988) – съдържат или непосредствено лежат на богатокарбонатни материали. Изградени са само от един хоризонт, добре оструктурен, рохкав с мощност от 10 до 30 см. Съдържа под 14% хумус в хоризонт А В провинцията има силно развитие на ерозия. Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в клас Негодни (N2) с водещ ограничител (с) - плиткост и скали. Използват се за пасища и гори. 3. Почви, несвързани със зоналните климатични условия: - Тип Наносни почви (Fluvisols,FL, FAO, 1988) /до сега алувиални/ - винаги са разпространени на заливната и първата надзаливна тераса на реките, имат плитки от 1 до 3 м подпочвени води, подложени са на периодично заливане и отлагане на нов алувий. Намират се в начална фаза на почвообразуване, имат само А хоризонт, под него са наносни пластове от пясък. При развитието на почвен профил те еволюират в глееви черноземи. По механичен състав те биват от чакълесто-песъчливи до леко глинести. Хумусното съдържание е от 1,5 до 6% при целинните почви и от 1 до 3% при обработваемите. Подразделят се на карбонатни, наситени и ненаситени и тъмни. Карбонатните (Calcaric) – имат светъл хумусен хоризонт и изшупват на HCL на дълбочина 20 до 75 см от повърхността. При естествени условия върху тях расте ливадна и водолюбива растителност: власатка (Festuca pratensis), ливадина (Poa sylvatica), глушица (Lollium perenne), живовляк (Plantago lauceolata), както и върби (Salicaceae), елша (Alnus glutinosa), бряст (Ulmus campestre), тополи (Populaceae) и др. Голямата им филтрационна способност обаче е предпоставка за бързо замърсяване преди всичко на водите с разтворени в тях торове в земеделските процеси, а също така и от отлагането на замърсители от транспорта, промишлеността и др. - Тип Делувиални почви (Colluviosols) –изцяло в зависимост от произхода на почвообразуващите материали. За разлика от наносните почви те се състоят преди всичко от слабообработени и несортирани чакъли, от които ситноземът е предварително отмит. Те се вмъкват в наносните постепенно. На този етап включват твърде разнородните по произход, строеж, свойства и пплодородие пролувиални и колувиални почви. 4. Лесивирани почви (Luvisols, FAO, 1988) - почви с акумулация на глина или сесквиоксиди и органична материя в подповърхностните хоризонти. Към тези почви се отнасят нашите канеленовидни почви. Подтип канеленовидни лесивирани почви е със силно кафяв до черен илувиален Вт хоризонт. Това са досега определяните излужени канеленовидни. Позициите на лесивираните почви в ландшафта са разнообразни. Те са върху хълмово-ридов релеф с фрагменти от слабо издигнати денудационни повръхнини с врязани речни долини и оврази, които създават добър дренаж и условия за развитие на ерозия. Заемат и стари речни тераси (ІІІ и ІV), където общо са по-дълбоки и по-песъчливи. Дългогодишната обработка е влошила структурата на почвата. Орните земи са безструктурни, силно уплътнени, трудно се обработват, влошен е водно въздушният им режим. Между 4 и 12% от годишните валежи се филтрират през почвения профил, което обуславя периодично промивен режим. Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в клас S2 -S3 - средна до несигурна с водещ ограничител (p) - кисела реакция, (e) - ерозия.. В зависимост от съдържанието на хумуса в повърхностния хоризонт те попадат в Клас 3 или Клас 4 - средно хумусни до богато хумусни, в бонитетни групи 3 и 4 - много добри земи, съответно с 60 - 80 бонитетни точки.
От селскостопанския фонд се засягат основно ливади от ІV,V и VІ категория.(Разгледани подробно в таблиците в т. ІІІ.2 на настоящата информация). От таблицата се вижда, че площите за отчуждения са незначителни в сравнение с площите с режим за ограничено ползване. По отношение изискванията на този режим – той засяга само растителната покривка върху съоръженията и в обхвата на сервитута. Върху подземните съоръжения не се разрешава засаждането на трайни насаждения с дълбока коренова система, която при прорастване би могла да засегне тръбопроводите и не се разрешава засаждане на високи дървесни видове в сервитута на далекопроводите и електропроводит и междустълбовото пространство. Други ограничения няма. Въздействие по време на строителство: Реконструкциите на инженерните инфраструктурни съоръжения засягат почвата, в обхвата на плитките изкопи, в които ще се положат фундаментите (стъпките) на електрическите стълбове или тръбопроводите за водоснабдяване или газоподаване. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват, а отгоре се рекултивират и се връща отнетия хумусен пласт. Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство и необратимо. Може да се определи като незначително.
Не се очаква. Каталог: ovos Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|