Въздействие върху ландшафта

10.Въздействие върху ландшафта

Термоминералните находища при Горна Баня и Банкя, въпреки че са в чертите на така описания ландшафт, не са генетично свързани с него. Общата дебелина на геохимичния ландшафт е в границите на 20-30 m.

Трасето на магистралата минава по северната, западната и южната периферия на ландшафта като засягат преобладаващо елувиално-акумулативния и супераквалния елементарен ландшафт. То започва от средата на западната половина на Софийската котловина в околността на Филиповци. Развива се в посока Перник и пресича Люлин планина, която се намира на югозапад от гр.София.

Съгласно регионалното ландшафтно райониране на страната (проф. М.Георгиев: "Структура и динамика на ландшафтите в България, София, 1977г.) територията на обекта попада в обхвата на Южнобългарска планинско-котловинна област с подобласт Витошко-Ихтиманска, район Завалско-Люлински и обхваща два класа ландшафти:

1. 
   Клас - котловинни ландшафти; Тип - ландшафти на умереноконтиненталните ливадно- степни и лесо-ливадно-степни котловинни дъна; Група - ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланинските котловини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване;
   
2. 
   Клас - планински ландшафти; Тип - ландшафти на умереновлажните планински гори; Група - ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали.
   

Според степента на въздействие, териториите, през които преминава трасето, се характеризират с естествени, антропогенизирани и антропогенни ландшафти:

• 
  От естествените се срещат горски широколистен, примесен с иглолистни видове, ливаден и аквален. В обсега на трасето на АМ „Люлин” няма изцяло съхранен първичен ландшафт. Трасето преминава през площи от ГС София и ГС Перник. Като специфична особеност на района следва да се разглеждат Драгичевското езеро (трасето не го засяга) и блатата в Люлин планина. Те са включени в Националния план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони на България. Предвидените реконструкции не засягат тези обекти.
  
• 
  От антропогенизираните се срещат агроландшафтите, които в разглежданата територия са представени от три основни подтипа: аграрен сеитбооборотен, аграрен трайни насаждения и аграрен ливадно-пасищен, които се характеризират с прекъснатост на биологичния кръговрат на вещества и задължително допълнително енергетично субсидиране (чрез торене, напояване, обработка на почвите и пр.). Площите, заети от многогодишни селскостопански култури, са сведени до минимум.
  
• 
  Типът антропогенни ландшафти заема част от територията, като е представен с подтип антропогенен комуникационен. Селищните територии и съществуващите пътища са с най-висока степен на антропогенна трансформация. Трасето на АМ "Люлин" преминава през землищата на: кв.Филиповци (гр.София), с.Мало Бучино, с.Голямо Бучино, кв Драгичево, кв. Даскалово (гр.Перник).
  

Териториите, засегнати от предвидените реконструкции, са в малка или по-голяма степен повлияни от антропогенна дейност. Промените в структурата и функционирането на ландшафтите са свързани със строителството на самата магистрала. По тази причина, реконструкциите на комуникациите няма да предизвикат съществени изменения, нито ще допринесат за значителен кумулативен ефект по отношение на въздействието на ландшафта. Осъществяването на предвидените мероприятия ще предизвика промяна в съществуващата пейзажност и визуалност.

Реконструкцията на инфраструктурни съоръжения на други ведомства е в обхвата покрай магистралното трасе.

Далечният визуален обхват (макар и недобре изразен) в различните участъци на пътя включва панорамни изгледи към околните била или полянки, меандрите на реките.

При строителните работи не се очаква увреждане или разрушаване на основни жизнени пространства за растителни съобщества и животински общности. Трасетата не преминават през особено важни биотопи, защитени от закона. Реконструкциите (както и самото трасе на АМ „Люлин”) засягат най-силно антропогенно трансформирани зони Dаtср. = 4.51 - 4.48 При осъществяването на предвиденото инвестиционно намерение ландшафтът ще бъде частично променен, но няма да се промени неговият тип (антропогенен).

След приключване на строителните работи всички терени, използвани за работни площадки, е необходимо да се почистят и рекултивират.

След приключване на строителните работи въздействието върху ландшафтните компоненти ще бъде незначително, защото се засягат територии с допустимо слабо натоварване и ниска чувствителност. Въздействието е визуално, като по значимост е незначително, предвид обекта, с който е свързано – АМ „Люлин”.