Екология и околна среда
част първа: Описание и оценка на защитена територия хълм “Бунарджик 1.0.Местоположение и граници
Изтегляне 11.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2.Граници
част първа:Описание и оценка на защитена територия хълм “Бунарджик 1.0.Местоположение и граници1.1.МестоположениеХълм Бунарджик е разположен в централната градска част на град Пловдив и административно принадлежи към Район “Централен”. Както се вижда от чертеж №1 “Местоположение на защитената територия”, и функционално площоразпределение на град Пловдив. В близост до нея няма изградени и функциониращи производствени предприятия, които биха били екологична заплаха за територията. Прилежащите терени са заети от жилищни терени с ниско и средно етажни жилищни сгради. 1.2.ГранициЕстествените граници на хълма са: от изток - бул.”Руски”, от юг - ул.”Гладстон”, от запад - бул.”Васил Априлов” и от север - ул. “Данаил Николаев”. Значителна част на тази - прилежащата по природните показатели територия (наклонен релеф – подножия на хълма) е застроена, поради което тя е изключена при обявяването. На основание чл.18 и 22 от Закона за защита на природата, с цел запазване на ландшафта на уникални геоморфоложки образования, със Заповед № РД-466/22.12.1995 год. на Министерството на околната среда и водите хълм Бунарджик е обявен за природна забележителност. В
Граничната зона - на защитената територия – с урбанизираната градска среда е предимно жилищна, като в непосредствена близост до хълма характерът на застрояване е ниско етажни индивидуални жилищни сгради в обособени парцели. Контактната зона от изток – бул. ”Руски”, съгласно обявените граници е също част от защитената територия. По уличната регулационна линия са изградени предимно три и четири етажни жилищни сгради и кооперации. Първоначално партерите на сградите, с малки изключения са жилищни, но в последствие, част от гаражите и избените помещения са преустроени в малки магазини и офиси. Многобройните ремонти на пътното платно са довели до “потъване” на алеята на булеварда и зелените площи. Засадения с чинари булевард е един от символите на град Пловдив. Едновременно с това, той е важна част от първостепенната улична мрежа (ПУМ) и движението по него е много интензивно. Булеварда е забранен за товарно движение, но тук преминават линиите на МГТ: № № 6,12,16,18, 28, 32 и 132. Заедно с лекото движение, високата интензивност на транспортния поток е причина средно годишните шумови натоварвания тук да са 70,4 dB(A), а средно максималните - 72,8 dB(A). При пределно допустима норма - ПДН - за “райони за обществен и индивидуален отдих - 45 dB(A)”, тук акустичният дискомфорт достига 25 – 27 dB(A). Освен шума, проблем създават и изгорелите автомобилни газове, и вдигнатия прах при движението. О
Ц 
сн. 3. Западния склон на Бунарджика. ялата територия между ул. ”Н. Петков” и ул.”Гладстон” е застроена предимно с индивидуални жилищни сгради в обособени парцели. Полегатите някога южни склонове на хълма сега представляват отвесна скала – “изядена” от пловдивските предприемачи - за павета с които са застлани пловдивските улици. Направените прецизни огледи на место и сравняването на кадастралната основа с усвоените за застрояване територии, показват че така обявените източни и южни граници са спазени и няма нарушения и навлизане на други дейности в защитената територия. От запад – до където склоновете не са така стръмни, подножията на хълма са застроен с малки, бедни едноетажни и тук-таме - двуетажни къщи, между които криво личат тесни улички, внезапно затапени в някой сокак. Единствената запазена от запад зелена площ – някога част от Бунарджика е градинката с бензиностанцията между бул. ”В.Априлов” и ул.”Захари Стоянов”. Тя е известна на старите пловдивчани като “Парашутната кула” (тук се е намирал “парашутния полк – по късно преместен на “Пещерско шосе”). От направените огледи се констатира, че, границите на територията му общо взето са спазени, но има навлизания в защитената територия чрез незаконни разширения на имотите. В тази част към хълма са се разширили собствениците на имоти пл.№ № 886,887,897,910,911и 912. П
В последната, изготвена като основание за обявяване на територията на хълма за защитена, респ. за цитираната по-горе Заповед, имот 236 фигурира като територия извън нея. Същото се потвърждава и от картния материал в РИОС-Пловдив. Имот 236 е застроен преди обявяването, а в последствие в него, въз основа на одобрени проекти е построена и сградата на сн.4. По експертна преценка на колектива разработващ настоящата задача, вероятно е допуснат пропуск при изброяването на имотите в Заповед № РД-466/ 22.12.1995 год., който би следвало да бъде коригиран и имот 236 да бъде изключен от Защитената територия.
Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Nature -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026 Nature -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus) file -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води file -> Секторно ръководство по овос българия градски пречиствателни станции за отпадъчни води и колекторни системи за отпадъчни води Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Изтегляне 11.99 Mb. Сподели с приятели:
|
