Екология и околна среда

1.6.Собственост

Няколкото обекта на общественото обслужване са изградени върху общинска земя. Това са: Летният театър - общинска собственост, ресторант “Малък Бунарджик” и кафе “Захарно петле” с детска площадка - общинска собственост - отдадени под наем на частни фирми.

Тенис кортове на стадион “Кочо Цветаров” също са общинска собственост, но се стопанисват се от тенис клуб “Академик-83” – Дружество с нестопанска цел. Терена и съоръжението е отдаден за безвъзмездно ползване с договор от 1994 год. за “неограничено време” срещу задължението: “обекта, вкл. и прилежащите площи да се поддържат по предназначение”.

Теренът на клуб “Лозана”, разположен в бившето скривалище под хълма е държавна собственост и отдаден от ГЗ-Пловдив под наем.

1.7.Управленска структура

Хълм Бунарджик, административно е разположен на територията на Район “Централен”. В администрацията на Района няма изградена обособена управленска структура, която да е натоварена с грижата за хълма. В администрацията на Района има отдел “Екология и околна среда”, в чиито прерогативи, наред с проблемите на чистотата, зелената система и т.н. са и общите грижи за хълма. Обикновено поддръжката и зеленото строителство се възлагат на ОП “Паркове и градини”.

По своята специфика, като “защитена територия” – общинска собственост, изцяло в силно урбанизирана – градска среда, хълм Бунарджик” не се “вписва” в чл.46(1) от ЗЗТ, който гласи:

Чл. 46 (1) Министерство на околната среда и водите и неговите регионални органи провеждат и осъществяват:

1. управлението и контрола в защитените територии;

2. управлението, възлагането на дейностите по поддържането и възстановяването, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии – изключително държавна собственост

ЗЗТ ДВ бр. 133/11.11.98 г., изм., бр.98/99 г., изм. и доп. ДВ бр.28/4.04.2000 г

тъй като обекта не е изключително държавна собственост, не е резерват, няма (и не може да има!) ограничения относно неговата достъпност и т.н.

Всичко това изисква на градско ниво, да се изгради специализирана управленска структура, на която да се възложат грижите не само за този хълм, а и за останалите защитени територии – Младежки хълм и Данов хълм.

Естествено всички дейности следва да се съгласуват чрез РИОС – Пловдив с МОСВ, при спазване на разпоредбите в ЗЗТ, защото в същият закон, чл. 50 гласи:

. Чл. 50 В изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерство на околната среда и водите в защитените територии в своите райони:

1. осъществяват или организират управлението на защитените територии;

1.8.Съществуващи проектни разработки

От историческите източници – ранни и по-късни се установява, че хълма не е бил залесен, с изключение на най-ниските източни чести. Първите залесявания са правени през 1881 год. Залесяванията са правени в резултат на ентусиазма на Общината, подкрепен от пловдивчани. Засаждани са най-обикновени видове, такива каквито са имали на разположение в дворовете гражданите. За пръв път за “План за залесяване на голите склонове на Бунарджика” се споменава през 1897 год. Кой е правил този план и какво е съдържал, информация липсва.

По стар обичай на 22 март – всички ученици в града засаждали декоративна растителност по тепетата, което в онези времена е голям принос и вероятно много от тези дървета съществуват и до днес.

През 1910 Георги Николов поставя началото на “плановото” изграждане на хълма. Решителни стъпки за залесяването са направени през 1932-1934 год, когато е създадена и “лесопарковата” част. За съжаление планова и проектна документация за тези залесявания липсва.

През 1965 год. е изготвен проект за поливен водопровод, който е изпълнен в източната “паркова” част и частично за “лесопарковата”.

През 1992 год е изготвен проект на тема “Научна концепция за системата от зелени площи” на територията на град Пловдив, в който има отделен дял за растителността на хълмовете. Тези проекти също не бяха открити, нито в Общината, нито в СДИСС (сега “Пловдивинвест”), нито в РИОПС.

През 1999 год е направена “Паспортизация на хълм Бунарджик” в която е отразено съществуващото положение (растителност, алеи, площадки, обекти и архитектурни елементи), която е ползвана в настоящата разработка и документ, който може да се ползва и в бъдеще.

За ресторант “Големия Бунарджик”, включително прилежащата контактна зона, има одобрен Идеен проект през 1996 год., включващ и част “Озеленяване”, който в последствие е спрян.

За най-голяма изненада, излиза, че най-важния за Пловдив хълм е изграждан с частични разработки от “Паркстрой”, Общината и Районните администрации, които са изпълнявани и поддържани от работните групи. Цялостен проект на хълма поръчан, разработен и одобрен от съответните инстанции за хълма - няма.

С Протокол от 14.03.2001 год., на Комисия назначена със Заповед № ОА-303/06.03.2001 год. на Кмета на Община Пловдив е извършен подробен оглед на защитената територия и са взети решения, мерки и действия за укрепване и възстановяване, част от които – изпълнени, а като цяло – залегнали в настоящата разработка. Същите решения и предложения би следвало да се ползват и в следващите разработки.

1.9.Съществуващо функционално площоразпределение и режими на обекта

Съществуващото площоразпределение и функционално зониране на територията е дадено на схема № 2. В нея са дадени елементите на територията, както в защитената, така и в контактната зона. Функционалното площоразпределение на територията е показано на едноименната схема. При анализа на площоразпределението, включително и от познаването на начина на ползване на хълма се предлага разделянето на територията на четири условни зони:

• 
  Първа – зона на интензивно ежедневно ползване – обхващаща най-ниската, източна част на хълма – между бул.”Руски”, “централната” алея (от ул.”Волга” до техникумите), включително Летния театър и площадките на “водопадите” и детската пързалка.
  
• 
  Втора – “лесопаркова” зона обхващаща източните и северни склонове на хълма над Първа зона. Това са териториите с най-добре оформена висока дървесна растителност, по своя характер напомняща лесопарк. Условно горната граница на тази зона преминава – от север на юг: от водохранилището – по 225-я хоризонтал, изкачва се по “границата на гората” почти до върха, след което слиза по южния скален ръб до площадката с водопадите.
  
• 
  Трета – “висока” зона, която обхваща южните и западни скални образувания и най високите части на хълма.
  
• 
  Четвърта зона – зоната на паметниците на върха, ясно очертана със своето монументално оформление.
  

Баланс на територията – по функционални зони

таблица 2

Елементи на територията	І зона	ІІ зона	ІІІ зона	ІV зона	Общо, ха	%
Зелени площи	2.9	6.54	0.32	0.32	10.08	46.45
Алейна мрежа	1.44	1.06	0.32	0.21	3.03	13.96
Обсл.пътна мрежа		0.90		0.09	0.99	4.56
Терени на СИ	0.21	0.23	0.01		0.45	2.07
Терени за ТИ		0.51		0.01	0.52	2.40
Водни площи	0.02			0.01	0.03	0.14
Спортни терени	0.21				0.21	0.97
КИН				0.41	0.41	1.89
Скални образувания		1.81	4.09	0.08	5.98	27.56
Всичко	4.78	11.05	4.74	1.13	21.70	100.00

П


сн. 7. Подходът към зоната от ул."Волга"


ърва зона

Както бе посочено по-горе, това е зоната на интензивно, ежедневно, широко обществено ползване. Разположена е в най-ниската източна част на хълма. Обхваща територията ограничена от ул.”Волга” от север, бул.”Руски” от изток, обществените терени на техникумите от юг и т.н. “централна алея” от запад.

Т


сн. 8. "Колелото" на централната алея
ова е най-благоустроената и най-посещавана част от територията. Основните подходи към зоната са от нейните северни, източни и южни граници. От североизток, подходът е от ул.Волга” (сн.10), като за целта се ползва пътното платно, обслужващо хълма.

Непосредствено до влизането е ситуиран ресторанта известен на пловдивчани като “Малкият Бунарджик”. От тук започва т.н. “централна”алея на зоната.

На около триста метра, западно от алеята е разположен летния театър. Той е с 800 места, оборудван за поставянето на театрални постановки, шоу спектакли и др.

П

сн. 9. Под "централната алея"
рез 60-те и 70-те години ползването му е много интензивно, но през последните го- дини представленията в него са рядкост. Продължавайки по алеята се достига до т.н. “колело”, своеобразен център на зоната. На централно место, като акцент на пространството е поставен паметник на Васил Левски. На тераса над него са разположени водна площ и места за почивка.

Под централната алея – пространството до бул.”Руски” е оформено, по отношение на алейната мрежа - в геометричен стил. То е създадено от Георги Николов през 20-те години на миналия век. Дали при самото изграждане, или в следствие на многобройни реконструкции, но растителните групи са пейзажно оформени. Независимо от това привидно разностилие, въздействието й е много приятно, дължащо се на възрастта на насажденията и сполучливите комбинации на дървесните и храстови видове.

До “колелото”, по широко стълби се достига и от централния вход на зоната от бул.”Руски”. На булеварда, едно уширение – променада към парка се ползва като паркинг за 15 коли.

Освен него, за паркиране се използва и разклона на ул.”Волга” с улица “Брегалница”, чиито капацитет е по-малък. Това са единствените места за паркиране непосредствено пред основните подходи към територията.

В


сн. 10. Пързалките
тази част е оформена типична паркова среда с алеи с места за спокоен отдих и детски площадки.

Придвижвайки се на юг се достига до едно разклонение на централната алея, отвеждащо до друга, традиционна детска площадка, на няколко нива, изградена през 30-те години на миналия век. Атракцията на площадката са циментовите пързалки – любимо място на поколения деца израсли в близост до Бунарджика.

Н


сн. 11. Водопадите
ад пързалките има още две нива, като на горното от тях се намират двата басейна, които поемат водата от водопадите над тях. Самите басейни са полуразрушени и се нуждаят от основен ремонт. Циментовите им дъна са пробити и в тях са се настанили бурени, дървета и храсти. През деня, когато са правени тези снимки – вместо деца, там имаше група наркомани, които набързо прогониха “фотографа”. На юг от тази площадка – на южната граница на хълма се намира тенис корта – изграден на стадион “Кочо Цветаров”. При изграждането им почти всички от съществуващите зрителски места са покрити с конструкцията на корта и сега стадиона изглежда по съвсем различен начин.

Общата площ на зоната е 4.78 ха. От нея на зелените площи се падат 2.9 ха, или 60.67%. Алейната мрежа обхваща 1,44 ха, или 30.13%. Настилките са трайни, централната алея е асфалтирана, а в зоната под нея е настлана със сотирски плочи.

В зоната има един обект на социалната инфраструктура – летният театър, с площ 0,21 ха - 4,39%. Спортния терен заема 0,21 ха -4.39%, а водните площи – общо 0,02 ха (0.42%).

Втора – “лесопаркова” зона

Тази зона се намира над предходната и обхващаща източните и северни склонове на хълма. Това са териториите с най-добре оформена висока дървесна растителност, по своя характер напомняща лесопарк. Условно, горната граница на тази зона преминава – от север на юг от водохранилището – по 225-я хоризонтал, изкачва се по “границата на гората” почти до върха, след което слиза по южния скален ръб до площадката с водопадите.

П

сн. 12. Поглед към източната част на “лесопарковата зона.

сн. 13. В гората по източния склон.

От “Големия Бунарджик” са останали само руини, а със своята панорама, оркестъра и кебапчетата беше любимо място на пловдивчани. Зад ресторанта са споменатите от Алваджиев римски руини и чешмата, а на площадката пред него са се провеждали гимнастическите състезания. След ресторанта едни от пътеките отвеждат до скалите по южния склон на хълма и се свързват с тези започващи от водопадите за да достигнат също до върха.

Другите – обрасли и неподдържани се губят в гората. Навлизайки в нея, човек се връща назад в Бунарджика на Алваджиев, където дърветата и храстите “…растяха толкова нагъсто, че образуваха зелена стена с вплетени в нея най-разновидни увивни. Тук-таме се срещаха сред гъсталака полянки с буйна трева, която никой не косеше и тънкия мирис на горските цветя се смесваше със замайващото ухание на салкъмите. В гъсталака понякога се прокрадваше слънчев лъч, но обикновено там бе тайнствено, сумрачно, загадъчно…”

Другият подход към “гората” е обслужващия хълма път. Той започва от ул.”Волга”, минава покрай “Малкия Бунарджик” и летния театър по източния склон на тепето, разклонява се за да достигне “Големия Бунарджик” и продължава покрай водохранилището по северния склон, за достигне след няколко серпентини върха.

През насажденията минават множество пътеки, сега едва различими, с полуразрушени стъпала и останки от настилки, разместени от издънки, вече пораснали дървета, тръни и бурени. Виждат паднали и вече изгнили дървета. Личи си че човешки крак рядко стъпва тук. Това също има своя чар, защото единствения знак, че си в града са долитащите от долу шумове, далечни и някак чужди.

Общата площ на територията е 11.05 ха. От нея 6.54 ха, или 59.19% се падат на зеленината, която тук се състои предимно висока широколистна горска растителност. Алеите заемат обща площ от 1.06 ха – 9.59%. С трайни настилки – дребен паваж са само двете симетрични дъги над колелото, от там – до ресторант “Големия Бунарджик” и след него една алея – до върха. Останалите – в лесопарковата част са с каменни стъпала и на земна основа. В тази зона попада почти целия обслужващ хълма път - от ул.”Волга” – до зоната на върха. Общата му площ е 0.9 ха, или 8.14% от територията на зоната.

В зоната има един обслужващ обект – ресторант “Малкия Бунарджик” с площ 0,12 ха. Площта на празната площадка на “Големия Бунарджик” е 0,11 ха, и в баланса на територията е включена към социалната инфраструктура.. В зоната има два обекта на техническата инфраструктура. Това са двата водоема с обща площ 0,51 ха – 4,62%. Скалните образувания обхващат северните и западни части на зоната и заемат обща площ от 1.81 ха – 16.38% от територията.

Трета – “висока” зона

В условното деление на територията – третата, “висока” зона на хълма, обхваща южните и западни скални образувания и неговите най-високи части.

П

И в двата случая ще тръгне, или накрая ще слезе при водопадите. Пътеките, макар на да изглеждат страшни, са достатъчно обезопасени, макар че е добре децата да са една ръка разстояние. Изкачването е доста стръмно и уморително, но панорамата, която се разкрива към града, другите хълмове и Родопите си струва усилието.

П


сн. 15. По пътеките - от запад под върха
окрай пътеките още личат следите от полаганите някога грижи. Стъпалата са от камънака наоколо, та никой не се е полакомил да ги отнесе. Тук-таме са останали пънчета от пейки, но алпинеумите вече са естествени. Което цвете е успяло се е съхранило и възпроизвело само, а като се е омесило с довените от вятъра семенца, се е получила весела картинка.

Горе, под върха – дотам докъдето се е виждало, за последните празненства на 3-ги март, личи че е почистено. Дали е подготвено нещо да се прави през пролетта или тя сама ще довърши останалото ще покаже лятото.

На самият връх, непосредствено под паметника, имаше алпинеум с езерце и цяла мрежа от малки алеи, които се виждат на чертежа, но трудно се откриват на място. Общата площ на тази зона е 4.74 ха. Най-голяма площ в нея заемат скалните образования – 4.09 ха – 86.29% от територията. Скалите са сиенит, стръмни и гладки. Там където е възможно, но без изсичания и нарушения на скалите, са изградени пътеки с каменни стъпала.

О

В южното подножие на хълма – под скалите – в бившата каменна кариера на ул.”Н.Петков” са изградени две заведения с обща площ 0,01 ха.

Четвърта зона –паметниците на върха

Последната, четвърта зона, е ясно обособена по своето монументално оформление. Всички подходи се събират тук. Официалните лица и по-нахалните пристигат по пътя - с колата срещу знака, по-трудно подвижните през гората, по алеите или по пътеките, а “катерачите” – през скалите.

Н


сн. 17. Паметникът на "Альоша"
а върха, без да е обособена специална площадка, има възможност за паркиране на около 15 коли. Изградено е и обръщало за автомобилите. От пътя, по тържествено стълбище се достига до площадката между двата паметника, оформена с настилка от каменни плочи, каменни парапети и бордюри, отделящи зеленината.

Над всичко, в композицията на пространството доминира паметника на воина, известен навсякъде като “Альоша”, сглобен също от каменни блокове дялани на място. Към паметника отвежда монументално гранитно стълбище, с широки гранитни парапети. На върха, около постамента на паметника има изградена обширна площадка, от която се открива панорамата на целия град, полето, Стара планина и Родопите.

Руския паметник е върху много по-скромен и по-малък, но също естествен фундамент. Ситуиран е в страни от главната композиционна ос и стои някак скромно и като че ли подтиснат от по-големия си събрат.

Н

Общата площ на зоната е 1,13 ха. Подчинено на нейната специфика, най-голяма площ се пада на самите паметници. Тя, заедно с подхода към “Альоша” и площадките на двата паметника, е общо 0,41 ха, или 36% от територията. Зелените площи – добре поддържани и подчинени на характера на зоната заемат 0,32 ха, или 30,77%. Пространството между паметниците и алейната мрежа заемат общо 0,21 ха, или 18,58%. 0,08 ха от зоната е заета от скалните образования на върха, върху който е изграден монумента. На обслужващата пътна мрежа се падат 0,09 ха, които включват частта от пътя в зоната и местото за паркиране.