Екология и околна среда
Изтегляне 11.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.16.Флора
1.15.Екосистеми и биотопиОсновният фактор, определящ сегашната флора и растителност, както на хълм Бунарджик така и на останалите пловдивските хълмове, е антропогенния. Разположението на града сред околната плодородна равнина и близостта на пълноводната някога река Марица са причина за древното му човешко поселение. През всичкото това време хълма е пряко или косвено подложен на човешко въздействие, което е имало като резултат почти пълното унищожаване на първичната му растителност и изчезването на много видове от флората му, свързано с масово навлизане на анропофитни елементи (плевели и бурени). Особено пагубни за флората и растителността са били последните две-три столетия, когато хълмовете са били почти напълно обезлесени. По-късно – от края на ХІХ век, до днешни дни хълмът е бил изкуствено залесяван с декоративни дървета и храсти – чужди на първичната флора и растителност. Въпреки това, относителната изолираност на хълма, географското му положение, близостта до Маришкия път на амедитерианското фитоклиматично влияние са комплексни причини и до днес по тях да се запазят някои по-редки и ендемични видове. Срещат се дори и храстови съобщества и следи от тях от по-южен (субмедитериански) тип. Те представляват научен и консервационен интерес и диктуват необходимостта от по-специално отношение. Самотните хълмове, сред околната обширна равнина, са привличали вниманието на първите природоизпитатели, посетили тези места. Те са открили и съобщили за редки и интересни растения, между които и не малък брой нови за науката. Имената на тези природоизпитатели и ботаници са: Имре Фривалдски, Виктор Янка, Йозеф Веленовски, както и нашите първи ботаници – проф. Ст. Георгиев, проф.Н.Стоянов, проф.Б.Стефанов и др. Новите за науката видове, за които хълмовете са класически находища, са допринесли за популяризирането на хълмовете и Пловдив сред научния свят на Балканите и Европа. Това също е факт, който налага тяхното разумно стопанисване и опазване. Хълм Бунарджик, в сравнение с Младежкия хълм е много по-силно повлиян от човешката дейност. Само през последните стотина години тук са строени два паметника, летен театър, ресторанти, шосе, алеи, обекти на техническата инфраструктура. Ниската източна част на хълма е превърната в парк, по-голямата част от западните му склонове са отдавна застроени. През последните години строителната експанзия е обхванала и северните му склонове. Горните части на източните, южните и западни склонове са стръмни и скалисти, почти лишени от почва. Повече почва има само по източния склон, на незаетия от строителство горна част на северен склон и на места по южния и западния склон.
Висши растения Висшата флора на Бунарджика включва 156 вида, от които 19 дървета и храсти и 127 вида тревисти (виж. Приложение №№). В миналото този брой несъмнено е бил по-голям, за което може да се съди не само теоретично, но и по сведенията на по-стари автори. Редица растения посочени от тях, като Merindera rhodopaea, Colchicum bieberstteinii, Cheeilanthes marantae, Diantus giganteus, Sedum rubens, Trifolium nigrescens, Silene ottites и други са изчезнали в резултат на пряка или косвена човешка намеса (сеч, залесяване) – въобще промяна на екологическата обстановка. Тази промяна води от една страна до пряко унищожаване на някои растения и от друга – до силна редукция на състава. Тъкмо затова видовия състав е не само намалял, но и силно променен, като рудерталите и плевелите надхвърлят 50%. В таксонометрично отношение тези 156 растения се отнасят към 125 рода и 40 семейства. От семействата най-силно представени са Сложноцветните (Asteraceae - 22), Житни (Poaceae - 18), Карамфилови (Caryophyllaceae - 15), Кръстоцветни (Brassicacaceae - 11) и др. Прави впечатление слабата застъпеност на други големи семейства, каквито са например Лилиеви (Liliaceae – само 4 вида), Салепови (Orchidaceae – 0). Това е още едно доказателство за силната рудерализация на състава (представителите на споменатите семейства – кръстоцветни, карамфилови, сложноцветни) и промяната на екологичната обстановка. Въпреки това на хълма все още се срещат известен брой редки, защитени, включени в червената книга и ендемични растения. Те обитават главно скалите и силно каменливите участъци по хълма – места където прокарването на алеи и залесявания са трудно изпълними. Тези растения се разпределят, както следва:
А. Локални ендемити – няма Б. Български ендемити
В. Балкански ендемити
На хълма се срещат ограничен брой лечебни растения, като обикновен повет, жълт кантарион, змийско мляко, лечебна мъдрица, градско омайниче, лечебна комунига, същинско еньовче, бял равнец, обикновен пелин и др., но никое от тях не се срещат в количества, които биха имали стопански интерес. Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Nature -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026 Nature -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus) file -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води file -> Секторно ръководство по овос българия градски пречиствателни станции за отпадъчни води и колекторни системи за отпадъчни води Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Изтегляне 11.99 Mb. Сподели с приятели:
|