Екомонитор  мd ®



Дата24.07.2016
Размер120.81 Kb.
#3054




ЕКОМОНИТОР

МD ®

Издава се от Фондация ”Марцианопол”-гр.Девня по проект “ИНФОРМАЦИОННА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗДРАВНИЯ РИСК ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ОБЩИНА ДЕВНЯ ЧРЕЗ ОБЩЕСТВЕНО ПАРТНЬОРСТВО”.

Двуседмичен бюлетин м. март 2005/ Пети брой

Ако не аз-кой?Ако не сега- кога?

Персийска мъдрост

От редакторския колектив



Уважаеми читатели,
В този брой ще продължим темата за гражданското участие при разрешаването на проблемите свързани с околната среда и превенцията на здравния риск.
За върховенството на закона, правовата държава и екологичните права на гражданите

В Република България, като правова държава на първо място действа принципа за върховенството на закона.Правата на гражданите са защитени от нормите на закона и той предвижда механизмите за тяхното реализиране.

От значение са не само вътрешните нормативни актове, но и международните споразумения, които държавата е подписала.Всеки гражданин може да се позове на тези споразумения, като изисква тяхното спазване и пряко прилагане .

Съгласно чл. 5 от Конституцията на Република България международните договори подписани, ратифицирани и обнародвани в Държавен вестник имат приоритет над вътрешните нормативни актове, които им противоречат.

Това означава, че когато един международен договор ви дава по - големи права от вътрешния нормативен акт, независимо дали това е закон, наредба, постановление, то ще се приложи международния договор.Този подход е валиден и при международните споразумнения в областта на екологията,които бележат съществено развите прзе последните 30-години.

Оттогава се заговори за “екологичните човешки права” и тяхното гарантиране в глобален аспект. Нуждата от уреждане на екологичните права се постави във връзка с концепциите за усточиво развитеи.Връзката на тези права с останалите човешки права е очевидна, но дълго време не бе постигнат консенсус относно тяхното действително значение и съдържание.Причина за това са съществените различия в общественото развитие на отделните страни, а оттам и във възгледите за човешките права. Традиционния възглед възприема човешките права като комплекс от две основни групи права –1.граждански и политически;2.икономически, социални и културни.Това разделение е залегнало и в Хартата на ООН за правата на човека и нейните протоколи .Този подход се възприема и от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Екологичните права се извличаха единствено по по пътя на тълкуването.

В последните години започва да се налага друг подход – изричното дефиниране на екологичните права.Този подход в значително по- голяма степен гарантира спазването на правата в пълния им обем.Основните екологичните права обхващат три области, като могат да се делят на:



  • Права гарантиращи чиста и сигурна /безопасна/ околна среда

  • Права на реални действия за защита на околната среда

  • Права на информация, достъп до правосъдие и достъп до участие в процеса на вземане екологични решения

Представяме ви един от основните международни документи свързани с реализирането на екологичните човешки права.
Конвенцията от Орхус - важен гарант за достъпа до информация, общественото участие при вземането на решения и достъпа до правосъдие по екологични въпроси

Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, известна още като Орхуска конвенция е приета на 25 юни 1998 г., по време на Четвъртата министерска конференция - "Околна среда за Европа", проведена в град Орхус, Дания.

Първоначално конвенцията е подписана от 40 страни, сред които за наша гордост е и Република България.

Конвенцията влезе в сила през октомври 2001 г., когато набра необходимия брой ратификации - 16. България ратифицира Конвенцията със Закон за ратификация от 02.10.2003г.-ДВ,бр.91/2003 г.

За България Конвенцията е в сила от 16.03.2004г. Текста на конвенцията е обнародван в ДВ,бр.33/2004 г.

Конвенцията от Орхус се счита за нов модел на взаимоотношения на международно, национално и местно ниво във връзка с реализирането на принципите на устойчивото развитие и опазването на околната среда.

Орхуската конвенция прави възможна връзката между екологичните и човешките права.

Като признава че обществото носи отговорност пред бъдещите поколения за действията които се предприемат /т.е. принципа на устойчивото развитие/, Конвенцията приема, че решенията и действията свързани с околната среда трябва да бъдат одобрени и предприети при прякото участие на всички заинтересовани страни.

Конвенцията създава реални условия за гражданите, неправителствените организации и широката общественост да могат да играят много по-съществена роля при формирането и осъществяването на политиката за опазване на околната среда, а гражданите да бъдат своевременно и пълно информирани за качеството на околната среда, която ги заобикаля.

Така се реализира концепцията за интегрирането на екологичните критерии при разработването и изпълнението на стратегии, планове за действие, програми и проекти и провеждането на дейностите в отделните секторни политики.

Концепцията за интегриране на екологичните принципи съдейства за засилване на отговорността, както на гражданите, така и на публичните институции за опазване на околната среда и прилагането на принципите на устойчивото развитие.

За да се гарантира активното гражданско участие и добрата информираност на обществеността по въпросите на околната среда и устойчивото развитие в основата на Конвенцията са заложени три “основни стълба”.

Тези три стълба са свързани и взаимно се подкрепят и допълват.Липсата или неправилното прилагане на всеки от тях ограничава правата на гражданите от съответната държава и може да предизвика отговорност за държавата, която е нарушила Конвенцията.

Трите стълба върху които се гради философията на Орхуската конвенция са:




  1. Достъп до информация по въпроси на околната среда-този стълб гарантира че обществеността е запозната със състоянието на заобикалящата я среда и съобразно своята информираност може да предприеме адекватни действия, които се гарантират от “втория стълб”-

  2. Участие на обществеността в процеса на вземането на решения по въпроси на околната среда- за да се реализира този стълб е необходима регламентирана и прозрачна процедура на вземане на решения, в която да се гарантира възможността обществеността със своите активни действия да влияе пряко или косвено върху управленския процес и за формирането, постановяването и изпълнението на решенията от съответните държавни или общински органи.

Тъй като прилагането на първите два стълба зависи до голяма степен от действията на администрацията, при недобросъвестност от страна на тази администрация или поради неправилна интерпретация от нейна страна биха се нарушили гарантираните граждански права – информираност и участие при вземането на решения.

За да може първите два стълба да бъдат реално осъществени е необходимо да се установи система от ефективни механизми за контрол над нарушенията на Конвенцията.

В правовата държава органите на съдебната власт изпълняват най - висшия контрол, затова и “третия стълб” е предвиден да гарантира :


  1. Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда-гарантира се правото на представителите на обществеността да се обърнат към съд или друг независим и безпристрастен орган, когато е необходимо преразглеждане и отстраняване на нарушения както на правата по тази Конвенция /съгласно първите два стълба/, така и на други нарушения на националното екологично законодателство.

Всеки представител на обществеността може да се позовава пряко на нормите на Орхуската конвенция и да черпи права от тях, затова тези норми трябва да се познават наред с разпоредбите на законите. Съгласно посочения чл.5 от Конституцията на Република България Орхуската конвенция вече е част от вътрешното българско право и при противоречие с вътрешен нормативен акт нормите на Конвенцията имат предимство.

Популяризирането на принципите и разпоредбите на това ключово международно споразумение ще спомогне за ефективното прилагане на устойчивото развитие в България и ще допринесе за утвърждаването на гражданското общество, както и до по-активно участие на различни обществени групи в този процес.


Еко календар



21 март-Ден на Земята Денят 21 март е обявен от Генералния секретар на организацията на обединените нации през 1971 година и отразява идеята за нашето общо наследство и наша обща грижа - Планетата Земя.Отбелязва се в 00 ч. и 03 минути в момента на пролетното равноденствие с традиционна церемония-трикратен звън на “Камбаната на мира “ пред сградата на ООН в Ню Йорк(САЩ)

22 март-Световен ден на водата Световният ден на водата води своето начало от Конференцията по околна среда и развитие състояла се в Рио де Жанейро/Бразилия/ през 1992 г.Главно основание да се празнува този ден е бързото съкращаване на водните ресурси и по-специално на водата за пиене и глобалното влошаване на качеството на водните запаси.С резолюция 47/193 от 22 декември 1992 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации - 22 март е провъзгласен за Световен ден на водата.

Основната цел на провеждането на този ден е повишаването на знанията и осъзнаването на отговорностите свързани с усвояването на водните ресурси и осъзнаването на значимостта на водните ресурси за повишаването на нивото на продуктивност на икономиката и социалното благосъстояние.




Екологичен Речник


Когато говорим за ”общественост”, ”обществено участие” или за “засегнатата общественост” ние си представяме най-често голяма група от хора действащи на ниво село, град или поне квартал.

Законът и самата практика разглеждат тези понятия в далеч по - широк план, като се признава качеството на общественост дори на едно лице или една организация.Важно е тези термини да се осмислят в тяхното точно значение, за да се използват всички механизми за въздействие и да не се отказваме от правата си поради това, че не разполагаме с внушителна членска маса и щедро финансиране за своята гражданска инициатива .

Или както казва максимата - ” И сам воинът е воин”.Понякога дори един човек познаващ и използващ правилния подход може да въздейства дори срещу най-грандиозния и скъп, но неекологосъобразен проект.

По смисъла на Закона за опазването на околната среда - параграф първи т.24 и т.25 термините се ползват в следното значение:



  • "Общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство.

  • "Засегната общественост" е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното.


Екокалейдоскоп


  • За изобретяването на печално известния пестицид ДДТ през 1948 г. на изобретателя му, швейцарския химик Паул Херман Мюлер е връчена Нобелова награда, като химикът е представен за едни от спасителите на човечеството .Само 20 години по-късно ДДТ е забранен за употреба в глобален мащаб.

  • Самият Нобел създава своите капитали от твърде “неморален” източник - разработването и производството на оръжия.

Трудности и пречки при осъществяване на инициативите на обществено участие
Ползите и предимствата от провеждането на политиките на обществено участие по въпросите свързани с околната среда са безспорно достижение на съвременните демократични общества.Все още, дори в развитите общества, гражданските инициативи срещат значителни трудности при своето реализиране.Един неуспех би могъл да създаде негативни тенденции у представителите на обществеността и за дълго време да блокира тяхната инициативност и стремеж за участие в обществените процеси.

От друга страна самите публични власти правят възражения срещу допускането на гражданското участие с аргументация за непрофесионалност на подходите, забавяне на процеса на вземане на решения и други подобни.Ето защо е важно да се знаят някои сериозни /но преодолими/ затруднения и възражения, които са характерни при организирането и провеждането на различните форми на обществено участие.

Така организаторите и участниците на една инициатива ще бъдат адекватно подготвени за възможните пречки и своевременно ще могат да ги отстранят, за да се реализира успешно предвидената инициатива.


  • Обществения консенсус не се постига автоматично и безпроблемно

Важно е да се знае, че провеждането на формите на общественото участие не винаги водят до общо съгласие на всички заинтересовани представители на обществеността относно разрешаването на проблемите.

Понякога самите представители на общността са най- разпалените противници на определени граждански инициативи.

Да се идентифицират хората и институциите, които са заинтересовани от разрешаването на проблема и да се проведат предварителни и текущи консултации се явява най-добрият път за убеждаването в основателността на провежданата инициатива.За съжаление това не винаги е възможно.Общественото участие не означава, че автоматично ще възпрем съответните властнически структури да вземат непопулярно и неекологично решение.Понякога властите вземат решения, които са полезни за по-широк кръг потребители или ценности - националната икономика, обществения международен престиж.В същото време тези мерки са непопулярни и вредят на местната общност.Изграждането на мощния химически и транспортен комплекс в Девня е типичен пример за такова “национално” решение. Следва да се отчита, че всеки има правото на своя гледна точка и изразяване на собствено мнение, но това не бива да води до излизането извън рамките на разрешаването на конкретния проблем за който се провежда съответната форма на обществено участие.Общественото участие не е форма на егоистична личностна реализация!


  • Институции и общественост скептично настроени към реалната полза от общественото участие.

Там където липсват традиции в тази област, общественото участие в процесите на вземане на решения все още се схваща, като екзотичен елемент от демократичната система и дори самата общественост може да не е убедена в смисъла от такова участие.

Властите могат да възприемат общественото участие, като прът в колелото на “обществената машина”.Подобни бюрократични възгледи не намират основание в днешното общество, но не са рядко явление.

На практика, определени чиновници се чувстват застрашени от критичния поглед на обществеността върху тяхната дейност.Изискването за прозрачност на действията на публичната администрация е принцип, който все още трудно се налага в определени среди.Именно тук е мястото на обществените инициативи, като коректив на системата.Заинтересованата общественост може да повдигне завесата и да изисква спазването на гражданските си права.

В тази връзка съществуват и известни резерви сред професионално специализираните “експерти”. Често те изтъкват че становищата на представителите на обществеността са непрофесионални.

Борбата срещу експертите е трудна и може да се реализира само чрез задълбочена подготовка на представителите на обществеността, съчетана с адекватно противопоставяне на “контраекспертни” опозиционни становища.

Но тук се поражда поредната опасност – да се пренесе разглеждането на проблемите само на експертно ниво т.е. да се изключи обществеността.На практика този проблем често възниква, когато се обсъждат сложни и комплексни въпроси, каквито са въпросите на опазването на околната среда и здравеопазването.

В крайна сметка няма приемливи основания да се изключи общественото участие от процеса на вземане на решения, най-малкото поради факта че публичните власти осъществяват дейността си в интерес на обществеността.

Поради това е особено важно обществените нагласи и мнения, да се познават и разбират от властите.



  • Хората участват само ако се засягат преките им интереси

Често съществуват многобройни частни и обществени инициативи, където хората могат да вземат отношение, за да подкрепят или да се противопоставят на опредено предложение.

Неимоверно по-трудно ще бъде да се ангажират гражданите в обсъждането на планове и програми, където липсва непосредствено третиране и въздействие върху проблемите.Като допълнение тези програмни и стратегически документи са изпъстрени с непозната и “трудносмилаема” за гражданите терминология.

Съществуват техники за “оживяване” на обсъжданията на тези програмни документи.Добре фокусираното любопитство и нестандартния подход към проблемите, могат да направят чудеса за привличането на общественото внимание, дори при разглеждането на най-скучната програмна стратегия.

(продължава в следващия брой)

☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺

Уважаеми читатели,

Ако искате да изразите своите мнения, препоръки или въпроси по разглежданите в бюлетина въпроси Моля, не се колебайте да се свържете с редакцията на следните координати:

тел. 052 613 174, 0898 384 029

mail: fondmar@abv.bg

отговорен редактор:Александър Асенов



☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺


Настоящият бюлетин се издава с подкрепата на фондация “ЕкоОбщност”, Германският фонд Маршал на САЩ, фондация “Чарлз Стюарт Мот” , фонд ”Братя Рокфелер” и фондация “DOEN” – Холандия. Изразените в бюлетина становища са на авторите и не отразяват непременно мнението на подкрепящите организации.









Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница