Експерти: Енергийният микс на бъдещето е в баланса между тока от аец и зелени централи



Дата06.02.2018
Размер109.44 Kb.
Експерти: Енергийният микс на бъдещето е в баланса между тока от АЕЦ и зелени централи

Ники Кънчев

Електроенергийният микс на бъдещето вероятно се крие в оптималния баланс между тока от ядрени централи и енергията, произведена от възобновяеми източници. В това мнение се обединиха експерти в областта на енергетиката в предаването „Зелени алтернативи".

Според данни на Комитета по устойчивост във Виена, запаси от въглища, които са лесни за добиване, има за около 200-220 години при темпа, с който добиваме в момента, а газ за около 65-70 години.

В световен мащаб и поради екологични съображения тенденцията е към ръст на производството на енергия от възобновяеми източници, като нейният дял в глобален мащаб според данни на американската администрация към 2011 година е 21 на сто. Не бива да се забравя, че производството на ток от АЕЦ е евтино и също нисковъглеродно, напомнят експертите.

Те отчитат, че много важна характеристика, която трябва да се вземе предвид, е, че електроенергията за разлика от много други стоки не може да се произведе сега, а да се ползва след време, тоест критерий за източника е кога и колко надеждно може да произведе електроенергията.

По отношение на използването на зелена енергия пък специалистите посочват, че до голяма степен те се определят от природните дадености на съответната страна.

По отношение на енергията на бъдещето експертите споделят, че химическият елемент торий е наричан ключ към решаването на проблема с търсенето на по-безопасни и екологично чисти източници на ядрена енергия. Новите реактори биха могли да извличат близо 100 пъти повече енергия от същото количество гориво, включително от отработените остатъци. Само от остатъците от досегашното производство можем да получим десетки пъти повече енергия от досега извлечената.

В предаването „Зелени алтернативи" специалистите изказаха мнението си за възможностите пред зелените и конвенционалните централи. В него участваха ръководителят на група проекти в "Тита консулт" Явор Андреев, инж. Николай Дамянов, главен дежурен „Електропроизводство 2" в АЕЦ "Козлодуй", Митю Христозов бивш директор на Главно диспечерско управление на ЕСО и професорът по международни отношения Нина Дюлгерова.

С епизодите в рубриката "Зелени алтернативи" от средата на октомври насам Българският атомен форум иска да предостави на читателите информация за ядрената енергетика като цяло и в частност за България преди всичко от фактологичен характер. Нека всеки се запознае с изложените факти и аргументи и съобразно своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35 на сто от производството на електрическа енергия в България.

Господин Дамянов, какви са основните технологии за генериране на електрическа енергия, които могат да се разглеждат като алтернатива на ядрената енергетика на световно ниво и в България?

Николай Дамянов: Най-общо, начините за производство могат да се разделят на традиционни начини за електропроизводство и производство на електроенергия от възобновяеми източници. Общата инсталирана мощност в страната беше 13 759 MW. В последния годишен доклад на ДКЕВР за ЕК, от юни 2014 година се посочват като инсталирани мощности 11 840 MW, защото са изключени всички трайно изведени от експлоатация генериращи блокове. Структурата на реалната производствена мощност от 10 132 MW е следната: АЕЦ - 2000 MW, ТЕЦ на лигнитни въглища - 3298 MW, ТЕЦ на черни и кафяви въглища - 850 MW, топлофикационни и заводски централи - 794 MW, възобновяеми източници - 4001 MW, помпено-акумулиращи ВЕЦ - 1004 MW. Зелените източници се разделят на : ВЕЦ - 2223 MW, фотоволтаични централи - 1038 MW, вятърни централи -694 MW,електроцентрали на биомаса - 46 MW.

Токът има една съществена разлика спрямо всички други стоки, които купуваме. Не може да го произведеш сега, а да го ползваш в бъдеще. Електропроизводството трябва да следва потреблението. Което значи, че всички електроцентрали, освен сумарното количество произведена енергия, имат и друга важна характеристика - кога и колко надеждно могат да я произведат. Една по-дълга суша плюс облачно и безветрено  време обрича на разпад всяка система, която разчита само на слънце, вятър и вода. Енергийната система има нужда от базови мощности, които да са (относително) компактни, евтини и надеждни. Това са ТЕЦ на изкопаеми горива (основно въглища) и АЕЦ. В този контекст ТЕЦ са единствената алтернатива на АЕЦ.



Господин Христозов, къде сме ние спрямо околните страни, ако направим една класация?

Митю Христозов: Около 50 процента от производството на електроенергия в България е от термични електроцентрали. Те са тези, които покриват основната част от потреблението. Подобен е и средният дял от производство на ток от ТЕЦ и в Европа. В нашия регион по-голям дял на производство от ТЕЦ има Гърция, в която образно казано липсва АЕЦ и е увеличила производството от ТЕЦ. Преобладаващо е производството от ТЕЦ и в Сърбия и Румъния. Цената на електроенергията от ТЕЦ у нас се увеличава поради изпълнение на условията за екологичност, но въпреки това тя е най-ниска след цената на АЕЦ.

Проф. Дюлгерова, можем ли да произвеждаме повече енергия, имаме ли запаси? Имаме ли държавническото разбиране в това отношение?

Нина Дюлгерова: Когато коментираме всякакъв вид енергия или така наречения енергиен микс, политиката за съжаление не следва икономиката, а следва конюнктурата и обикновено имаме желанието, но нямаме възможностите. По принцип потенциалните възможности на България са много големи и самият факт, че бяхме в няколко много сериозни проекти с дългосрочно развитие и строителство дава възможност да се смята, че ние имаме тези възможности, но и най-важното, надявам се на политическата конюнктура да бъде достатъчно добра, за да заемем достойното за България място.

Много се говори за тези източници, които ползват възобновяемите и реално безкрайна сила като вятъра, водната сила, слънцето. Предлагам да започнем да ги разглеждаме една по една. Инж. Дамянов, бихте ли ни описали каква е ситуацията при централите, работещи с вятър?

Николай Дамянов: Сравнен с други европейски държави, ветроенергийният потенциал на България не е много голям. Оценките са, че около 1400 км2 площ имат средногодишна скорост на вятъра над 6,5 м/сек, която всъщност е прагът за икономическа целесъобразност на проект за ветрова енергия. Следователно зоните, където е най-удачно разработването на подобен проект, са само някои райони в планинските области и северното крайбрежие. Бъдещото развитие в други планински зони и такива с по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Началото на вятърната енергетика в България е през 2004 година, когато общата инсталирана мощност е само 10 мегавата. Изграждането на нови мощности се извършва с нарастваща скорост, като през 2014 година инсталираните мощности вече са 679 мегавата.


Обикновено, ветрогенераторите са съсредоточени във ветрогенераторни паркове, но има монтирани и отделни агрегати на различни места.

През 2013г. с 681 мегавата производството на електроенергия е било 1100 гигаватчаса. Един блок на АЕЦ с мощност 1000 мегавата, през същата тази година е произвел 7000 гигаватчаса електрическа енергия.



Чакаме лятото заради плажа и почивката, но можем ли да впрегнем слънцето да работи допълнително, да произвежда ток, което е обичайна практика по света. А как е в България?

Николай Дамянов: За начало на соларната енергетика в България може да се приеме 2008 година, когато е имало инсталирани само 1.4 пикови мегавата мощност. Само за 5 години, инсталирана мощност набъбва около 700 пъти и през 2013, (2014-?) вече е 1020 пикови мегавата. За 2011 година данните показват, че със 141 пикови мегавати инсталирана мощност са  произведени 120 гигаватчаса електрическа енергия. Поради силната зависимост от слънцегреенето не може да бъде алтернатива на ядрената.

Биомасата е друг алтернативен източник на енергия. Бихте ли дали данни за централите на биомаса в България?

Николай Дамянов: По принцип производството на електроенергия от биомаса, не се различава от производството на електроенергия в една класическа термична централа използваща въглеводородни горива (въглища, петролни горива, газ).
Ползата от тези централи е, че ще намалят огромните маси битови отпадъци, които непрекъснато се изсипват в сметищата. Освен това като гориво може да се използват и дървени отпадъци от горската и мебелната промишленост, както и отпадъчни органични маси от селското стопанство.

Най-голямата централа в България е в Костиево (област Пловдив) и е с мощност 5 Мегавата. Има и други построени централи в Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска област.


Този вид енергетика е много интересен, но винаги ще дава само една малка част от общото производство на електроенергия.

Кои са технологиите, които са на експериментално ниво в момента. Какво ново може да очакваме в областта на производството на енергия.

Николай Дамянов: Експериментира се с най-различни технологии в момента. Правят се най-причудливи конструкции за преобразуване на енергията. Химическият елемент торий е наричан ключ към решаването на проблема с търсенето на по-безопасни и екологично чисти източници на ядрена енергия. Новите реактори биха могли да извличат близо 100 пъти повече енергия от същото количество гориво, включително от отработените остатъци. Само от остатъците от досегашното производство можем да получим десетки пъти повече енергия от досега извлечената. Новите ториеви реактори освен това ще ползват гориво, което е по-евтино и широко разпространено от урана, а и няма нужда от обогатяване, не може и да се използва за ядрени оръжия. Всъщност, тези реактори ще могат да изгарят плутония и оръжейния уран от свалени от въоръжение ядрени бойни глави. Самият ториев реактор не е някаква теоретична идея. Американците правят първите експерименти още през 1954 година. През 1965 вече имат опитен образец. Създател на ториевия реактори на реактора с водно охлаждане е един и същ: американският физик Уайнбъргър. Сега тече надпревара кой пръв ще започне да продава въпросните реактори. В нея участват китайците и индийците, а скоро се включиха и японците. Ясно е, че и самите руснаци няма да останат по-назад. Индия, в чиито недра се намират хиляди тонове от този метал, обяви плановете си да изгради ядрен реактор с ториево гориво до 2016 г. Китай работи по проектирането на нов тип реактор за АЕЦ, който да понижи зависимостта на енергетиката от въглищата и да намали изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата.

В по-далечно бъдеще, а и големи надежди се възлагат на овладяването на термоядрения синтез. След разработването на тази технология, хората ще разполагат с евтина, чиста и изобилна енергия.




Господин Андреев, от Вас очакваме информация на нормативната база, която регулира използването на алтернативни източници.

Явор Андреев: От 2011 г. е в сила Законът за енергията от възобновяеми източници, който отмени Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата. Законът урежда материята в сферата на енергетиката и по - конкретно онзи дял от нея, който се формира от неизкопаеми източници на енергия. Законът е съобразен с европейското законодателство и директиви в сферата на възобновяемите и алтернативни източници на енергия, като определя цели за постигане в съгласие с общопредвидените такива в Европейския съюз. Съществува и утвърден от МС Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, чиято цел е да осигури реализирането на националните цели в областта на възобновяемата енергия.

Това са планове и намерения, но каква е ситуацията в момента и защо представителите на ВЕИ-тата в сектора всъщност бяха на протест преди година и половина?

Явор Андреев: Основната причина е свързана с наложения мораториум върху строителство на ВЕИ и решенията на ДКВЕР за намаляване на цените на ел. енергията от ВЕИ и намерението за постепенното привеждането на тези цени на пазарен принцип. Разбираем е протеста, но това е бъдещето в ценообразуването и всички, които се занимават с производство на ел. енергия ще трябва да се съобразяват с това.

Все пак да поясним - приетият през 2007 година Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, приет в следствие на директива на ЕС, предвиждаше такива облекчения по отношение на инвестициите във ВЕИ, които осигуряваха инвестиционен комфорт на всички ВЕИ проекти в България, като целта беше достигане на изискването от 16% дял на ВЕИ в енергийния микс на България до 2020 година. Законът предвиждаше преференциални цени за енергията, произведена от ВЕИ, превишаващи с пъти цените на ел. енергията, произведена от традиционните централи - ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ. Това беше и основната причина за бума в предлаганите инвестиции и реално изградените проекти. Освен реализираните до 2010 г. проекти за ВЕИ, в ДКЕВР бяха депозирани молби за изграждане над 10 000 мегавата, което надвишава капацитета на енергийната система с повече от 100%. Тази ситуация предопредели приемането на нов Закон за енергията от възобновяеми източници през 2011 година, чиято цел беше да овладее бума на ВЕИ, както и решаването на някои неотложни въпроси, свързани с реалното управление на електроенергийната система на страната. Въпреки негодуванието на сектора, през 2012 г. делът на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната (електричество, енергия за отопление, охлаждане и транспорт) е достигнал 17.7%, като по този начин ангажиментът поет през 2010 година пред ЕС ние успяхме да преизпълним за 2 години.з 2010 година към ЕС за 16 на сто дял през 2020 година, успяхме да го изпълним за две години.



Какво говори опитът на икономически развитите страни, как ще повлияе той на нашата регулативна база?

Явор Андреев: В световен мащаб тенденцията е към все по-голям ръст на използването на зелени енергии и намаляване на въглеродните емисии. Тук, все пак, не бива да забравяме и АЕЦ, като нисковъглеродно производство на електроенергия.

Конкретно за възобновяемите източници, според Американската администрация, към 2011 година 21% от произведената електроенергия в световен мащаб е била от такива източници, като прогнозата е до 2040 година този процент да достигне 25 на сто. Аз лично не бих определил това повишение като голямо, но трябва да се има предвид, че зелената електроенергията е все още доста скъпа, сравнена с конвенционалните източници и АЕЦ.  Въпреки това, страни с висок стандарт като Дания например планират 100% електроенергия от възобновяеми източници до 2050 година.



Господин Христозов, допълнете за развитието на ВЕИ сектора в тези страни за които говорим, всички се дължи и на природните дадености.

Митю Христозов: Използваемостта на вятърните централи в Дания достига до 5000-6000 часа годишно, което е средна използваемост на ТЕЦ у нас. Норвегия задоволява 98 на сто от нуждите си от водни електроцентрали. При такива дадености - постоянна сила на вятъра и голям хидроенергиен потенциал, да те биха могли да бъдат алтернатива на базовите електроцентрали ТЕЦ и АЕЦ.

Каква е ситуацията в електроенергийната система на страната - цени, наличности, резервираност?

Явор Андреев: Както вече споменахме тези технологии присъстват активно в производството на електрическа енергия в България. За съжаление на нас, потребителите, цените от фотоволтаични паркове, вятърни паркове и възобновяеми източници, като цяло, са все още в пъти по-високи в сравнение с тези от АЕЦ и ТЕЦ. И въпреки това, в моменти с намалено потребление, каквито имаше през последните години, Електроенергийният Системен Оператор беше принуден да намалява мощността от АЕЦ и ТЕЦ, за да може да спазва договорите за изкупуване на зелената електроенергия.

Проблемите с наличността са ясни за всеки, защото колкото и елементарно да звучи, когато няма вятър, вятърните генератори няма как да произвеждат електроенергия. Сходни са проблемите с фотоволтаичните паркове при липса на подходящото слънцегреене.



За да се компенсират тези падове, всички ние плащаме за поддържане на резерви от конвенционални източници, които да се готови във всеки един момент да поемат намаленото или отпаднало производство от ВЕИ. Това води до значителни трудности в балансирането на мрежата от операторите на ЕСО. Освен това използването на базови мощност като ТЕЦ и АЕЦ за регулиране на системата води до много силно оскъпяване на ремонтните дейности, свързани с тези съоръжения, а от там и на произведената от тях ел. енергия.

Какво е бъдещето на енергийния микс, кой източник ще дава повече, кой - по-малко.

Митю Христозов: Ако погледнем в далечното бъдеще, където конвенционалните източници нефт, въглища и газ ще бъдат трудно и скъпо добивани...

За колко има запаси между другото?

Митю Христозов: Според изследвания на Комитета по устойчивост във Виена, въглища има за около 200-220 години при темпа, с който добиваме в момента. Газ има за около 65-70 години. Лесно добивани, имам предвид. Така че май от наша гледна точка не остава нищо друго освен ВЕИ и атомната енергия в балансиран режим на използване. Може би това е бъдещето.

Нина Дюлгерова: Аз също бих се включила в обсъждането на перспективите и алтернативите на тези възобновяеми източници. Споделям тезата, че когато коментираме бъдещето на зелената енергия и тя е още прощапулник, както в България, така и в европейски план не толкова по отношение на технологията, колкото по отношение на високата зависимост от природните условия, но тя има много положителни качества и съм склонна да мисля, че 25 на сто дял до 2050 година е добре, защото ние не можем да изнасилваме за пореден път природата. А когато коментираме конвенционалните видове енергия - от ТЕЦ, а аз лично съм привърженик на атомната енергия особено с този втори реактор, който коментираме, защото тя е евтина, чиста и не зависи много от външни обстоятелства, но най-важното за съжаление от което зависи е, че зависи от политиката.

Мен пък много ме привлича енергията от биомаса от гледна точка на това, че в момента сме заринати от сметища около градовете, ако това се впрегне и от него се произведе енергия.

Нина Дюлгерова: Пак говорим за политическа воля, защото си спомням, че преди години се коментираше при кмета Софиянски за шест милиона да се построи завод за преработка на отпадъци край София и още продължаваме да мечтаем за този завод. Аз също съм за, просто по друг начин няма, но засега говорим пак за политици.

Какво е перфектното съотношение на енергийния микс според теб.

Явор Андреев: Трябва да се намери перфектният баланс между възобновяеми източници и АЕЦ защото това е бъдещето.

Николай Дамянов: Бих заложил на 60:40 в полза на атомната енергия.
Каталог: files -> Darik
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
Darik -> Първите ядрени реактори от iv-то поколение – след 2030 година
Darik -> 15% от електроенергията в света е от аец, в българия 35%
Darik -> Ползата от аец козлодуй за българия консултант
Darik -> Държи позитивен световен рекорд Ники Кънчев аец „Козлодуй
Darik -> Експерти: Радиофобията може да се преодолее чрез информираност и обществени дискусии
Darik -> Какво се случва с оборудването на блокове 1-4 в аец „козлодуй“?


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница