Експозе на Доц д-р инж. Ботьо Захаринов,нбу изнесено на тържествена научна конференция „20годининбу”

През последните две десетилетия правителства и политици лансират тезата, че икономическите перспективи на България са екоземеделието и екотуризма.

И докато под знаменателя „развитие на селското стопанство“ държавата безуспешно се бори с проблемите свързани с установяване на частната собственост, наследството на ТКЗС-та и раздробеността на земята, биоземеделието - истинското богагатство на страната само си проправя път към западните пазари.

Обратно на общоприетата практика българските биопродукти първо станаха популярни на световния пазар. Те отдавна се продават в Холандия, Германия, Швейцария, Великобритания, Франция, САЩ и Австралия, макар и под чужди търговски марки. Едва сега фирмите от бранша правят плахи стъпки и в страната. Пазарът на т. нар. organic food продължава да изглежда като далечно бъдеще за България.

За да бъде “био” едно производство, то трябва да бъде произведено по определен начин, процесът да бъде контролиран от съответна организация, която да потвърди (сертифицира), че всички условия са били спазени. В Англия според официални данни 80% от семействата си пазаруват биологично произведени селскостопански продукти. Най-голямата агенция за сертифициране Soil Association е благотворителна организация, печалбите от функционирането й се използват за финансиране на биоземеделието. В цяла Европа биопродуктите се радват на небивал интерес, големите вериги в САЩ се състезават за доставка и реализация на такава продукция и от това зависи доколко са успешни. Съществуват цели супермаркети реализиращи биологична продукция. В световен мащаб делът на биопродуктите от общия пазар на хранителни продукти пък е между 1,5 и 2%. Международният пазар обаче непрекъснато се разраства, като годишният ръст е около 15%.

Следва да се подчертае, че изключителният интерес на американските консуматори към биологично произведените храни е последица от задълбочени проучвания, които показват, че минимум 40% от раковите заболявания се предизвикат от вредни съставки в хранителните продукти. Подобни проучвания са проведени и в страните от ЕС и е доказано, че замърсяването на храните с нитрати и пестициди е сред основните фактори за канцерогенеза. Това е причина за повишеното търсене на биологично произведени селскостопански продукти в Европа. Доказано е, че тяхната в пъти по-висока цена в сравнение с конвенционалните се компенсира с намалената заболеваемост и смъртност от заболявания като раковите и алергиите.

В Европейския съюз пазарът на органични продукти днес се оценява на около 2 млрд. евро. Главните конкуренти на ЕС - и като потенциален пазар, и като производство, са Китай и Индия. В страните от ЕС с биологични култури са заети между 2% и 10% от общите земеделски терени. Най-голям дял те имат в Швейцария, Швеция, Дания, Италия, Финландия. Директивите на общността обаче задължиха всички страни членки да увеличат площите си с биопродукти до 20%към настоящия момент. Това условие би трябвало да важи и за България след присъединяването и през 2007г, но засега изглежда като мисия невъзможна. Заетите площи у нас с биокултури в момента по оценки на фирмите са 1,5% от общите земеделски терени. Според фондация „Биоселена“ и сдружението „Биопродукт БГ“, обединяващи биофермерите в страната, делът на българските биопродукти е под 1% от пазара на такива стоки в света

Засега в България проблема се маргинилизира, като няма необходимата мотивировка за производство,доставка и реализация на такава продукция. Напоследък структурите на гражданското общество правят плахи опити за популяризирането му, като това че м. октомври е обявен за месец на биологичното земеделие и биопроизводството, включващ редица обществени прояви. В страната обаче все още е незначителна ролята на институциите и организациите, които контролират и сертифицират биологичното производство, а това е най-важната стъпка, за да се развие пазарът, и то на основата на гарантиран произход и качество на продукцията. Реално пазар на биопродукти в България все още няма. Българинът няма почти никакви познания за естеството им и тепърва трябва да се работи за развиването на потребителската му култура. Няма и наложени търговски марки, под които да се продават този тип продукти. По данни от производители с биоземеделие в България на практика се занимават около 20 фирми, но има и много дребни фермери, които произвеждат по тяхна поръчка. “Балкан Биосерт” е първият национален орган за контрол и сертификация на биологична продукция. “Балкан Биосерт” е продукт на международното сътрудничество. Партньорите по този проект са Научен Институт за Биологично Земеделие, Швейцария, Институт за Пазарна Екология, Швейцария и “Биоселена” - Фондация за Биологично Земеделие, България.

Безразборното и безконтролно използване на термина „био“ в наименованията на продуктите също е объркващо за потребителите. Много фирми в България например произвеждат чайове, на опаковката на които е изписано, че са „био“, но това не означава, че произходът им е от екологично чист район. Такъв е случаят с чайовете на „Биопрограма“, но самата фирма се занимава с производството им още преди в България да се е заговорило за биоземеделие изобщо. А точно символът на опаковката трябва да гарантира произхода на съответния продукт. Заради множеството интерпретации на „био“ много европейски държави са въвели свой национален символ. Например в Швеция биопродуктите се бележат със знака KRAV.

България вече има регистриран знак в патентното ведомство - „Bio продукт“. Знакът е на сдружението „Биопродукт БГ“, което с финансиране от швейцарското правителство откри първия специализиран щанд в софийските Централни хали. Сдружението обединява седем фирми - производителки на биологични продукти, и четири неправителствени организации. Под знака „Вio продукт“ обаче фирмите могат да продават само в България. Всъщност това са и първите плахи стъпки на българските компании от сектора за пробив на вътрешния пазар. Що се отнася до реализацията -Биопродуктите по принцип са по-скъпи от конвенционалните, защото при този тип производство добивите са по-ниски, ползва се ръчен труд, а дори за някои продукти като конфитюрите например се внася тръстикова захар. Друга гледна точка към проблема ,е че в България биологичното производство не се субсидира, за разлика от ЕС, и затова ценовата разлика между него и конвенционалното се измерва в пъти.

Биологичното производство на продукти в растениевъдството и животновъдството в България е императив не само с оглед на възможностите за експорт. Безспорно на вътрешния пазар се разкрива огромна ниша пред производителите на биопродукти. В България има много неизползвани земеделски площи, които са екологично чисти и в тях се крие потенциалът за развитието на този сектор. Положителна предпоставка за развитието на биологичното земеделие се оказва намаляването на индустриалното производство през последните години.

Най-важното условие при отглеждането на биокултурите е именно екологично чистата почва, която да не е обработвана с минерални торове и химични препарати за растителна защита. Терените, трябва да са далеч от индустриални райони, пътни артерии и масиви с генно модифицирани култури. Задължителното условие, на което трябва да отговарят преработените екопродукти, е произходът им да е от екологично чисти суровини.

Има ли у нас Екологично чисти райони ?

Частични проучвания за замърсеността на почвите у нас са правени в някои от полупланинските райони от консултанти по линия на швейцарското правителство. Като екологично чисти, но от гледна точка на замърсяването на въздуха, са определени Централен Балкан, Странджа и Рила. Това са и най-подходящите терени за отглеждане на диворастящи растения и билки. В момента производството на биопродукция в страната е съсредоточено основно в Родопите, Пазарджишко и в Делиормана.

Днес пустеещите земи в страната са близо 30-40% и това са площи, които не са обработвани с години и които са подходящи за биопроизводство. Биопроизводството обаче не може да стартира, без да бъде направен биологичен анализ на почвите. Фирмите занимаващи се с биопроизводство, са задължени да правят такива анализи веднъж годишно, за да получат сертификат, позволяващ реализацията на продукцията на външните пазари.

За да реализират продукцията си на международните пазари, българските производители се сертифицират от чуждестранни организации. Причината за това, е липсата на международно-признат сертифициращ орган в страната. Сега опит правят „SGS - България“, и „Балканбиосерт“ ООД, Пловдив.

Производителите обаче гледат със смесени чувства на евентуалното създаване на български сертифициращ орган. От една страна, те се надяват, че така ще намалят разходите си за сертифициране. От друга обаче, поне на първо време българската организация едва ли ще бъде веднага международно призната. А компаниите в този сектор работят все още главно за международния пазар и няма да имат полза от такъв чисто „вътрешен“ сертификат, който не важи зад граница.

Директива 2092/91 на ЕС подробно описва условията, на които трябва да отговарят продуктите, за да получат биосертификат. За растенията най-важното условие е чистотата на почвите и семената, от които се произвеждат. За животните има специални изисквания към начина на отглеждане и към сградите, в които става то. За да са в категорията „биопродукти“, животните например не трябва да бъдат връзвани (така отпадат около десет болести при тях) и не трябва да са лекувани с антибиотици или да са третирани с хормонални препарати. По мнение на експерти от сектора овцете отговарят най-пълно на условията за биопродукция.

Засега обаче в България няма сертифицирано биологично производство на продукти от животински произход.Условието за сертифициране на биологичен продукт е да се сертифицира всеки етап от производството му.

За съжаление обаче липсват и статистически данни за биопрозводството в растениевъдството по отношение търсене на произведени в България биологични продукти.

От 2007 г държавата чрез фонд "Земеделие" подпомага пилотно производителите на биологична ппродукция в 6 малки общини - Малко Търново, Котел, Батак, Вършец, Чупрене и Болярово.

Опазването на околната среда е другата цел на биопроизводството, затова и около 25 на сто от парите, които годишно се дават, са за подобряване качеството на почвите и въздуха. С предимство се подпомагат залесителни и други горски проекти, които ограничават ерозията и запазват биоразнообразието в природата.

До 2013 г. се очаква рязко да се увеличат и площите за производство на биопродукция. Ако сега те се отглеждат върху 0.6% от територията на страната, до 2013 г. тези площи трябва да достигнат 8%, сочи стратегията за биоземеделие. Според регистъра на агроминистерството лиценз за биопроизводство имат над 60 производители. Агроминистерството има задължението годишно да определя какъв процент от средствата ще са за финансиране на проекти в биопродукция.

Разнообразното природното богатство на страната ни спокойно може да бъде наречено зеленото злато на България. Възможностите за разрастване, култивиране и ефективно експлоатиране на естествените ресурси в България са неизчерпаеми, а усещането, което те събуждат у сетивата – безценно. Върху малката й площ от 111 000 кв. км е изградена мрежа от 3 национални парка, 11 природни парка, 89 резервата, над 2200 природни забележителности, над 37 000 км маркирани екопътеки и множество места за настаняване и хотели.

За съжаление, красивата и безценна природа, се намира в постоянна заплаха от по-масовите форми на туризма – бързо разрастващата се строителна дейност, максималната експлоатация на ресурсите и изграждането на всевъзможни съоръжения за привличане на турситически поток, застрашават дори и защитените със закон територия.

 Под името екотуризъм могат да бъдат обединени почти всички дейности на открито, които практикувате през свободното си време – планински преходи, планинско катерене, посещение на пещери, фотографска дейност сред природата, културен туризъм и селски туризъм. Но като че ли на първо място се нареждат еко-маршрутите по специално изградените екопътеки и разбира се, наблюдението на птици. А в България всички тези вариации на екотуризма са възможни

По международно призната дефиниция понятието „екотуризъм“ означава пътуване из природни области, при което туристите имат отговорността да пазят естествените дадености на природата и да дават своя принос за благосъстоянието на хората, които обитават тези области. Това означава, че екскурзия в гората, например, не е екотуризъм, ако не допринася за подобряването на природните условия или условията за живот на местното население. Обикновено екотуризъм се практикува из защитени природни обекти, където флората, фауната и културното наследство са основните атракции за посетителите. А една от основните му цели е да накара посетителите да осъзнаят вредата, която Човекът нанася на природата и да се отнасят с уважение към природните ресурси. В допълнение, екотуризмът апелира за съхранение на същите тези ресурси чрез превърналите се вече в световна практика рециклиране, енергийна и водна ефективност, биогорива и създаване на добри икономически условия за местните общности.

.

Преплитащите се на територията й три биогеографски региона (средноевропейски гори, континентални степи и средиземноморски климат), превръщат България в екологичен рай не само на Балканския полуостров, но и в Европа.

Трите национални парка на България – Рила, Пирин и Централен Балкан, са основната предпоставка за практикуване на екотуризъм.

Обходите по добре поддържаните екопътеки са другата предпочитана дестинация. Всички са изградени покрай чудни водопади и речни каскади, провират се между застрашително надвиснали скали и тесни пещери, заобикалят ловко пропастите и се спускат в каньоните.

За спокойното съзерцание на уникалността на природата,са подходящи – разходка из резерватите в България или пък наблюдение на хабитати на птици .

Екотуризмът е развиващ се сектор на международно ниво – Международните тенденции в екотуризма като цяло изпреварват тенденциите в общия годишен ръст на туризма. Оборотът от туризъм нараства средно с по 4-5% годишно, а само планинският туризъм съставлява между 15 и 20% от международния туристически пазар. От друга страна, екотуризмът бележи годишен ръст от 10 до 30%. В международен план се наблюдава процес на окрупняване и консолидация на този специализиран пазар наред със създаването на ново поколение продукти и туроператори. Туризмът в България е във възход - Броят на чуждестранните туристи, пристигнали в страната през 2010 г., е нараснал с 8,6% спрямо 2009 г. по данни на Министерството на икономиката. Приходите, генерирани от туристически дейности, бележат ръст с 11,1% спрямо 2009 г., Същевременно, разходите на българските туристи в чужбина са нараснали с 8,24% в сравнение с 2009г. Международните тенденции в развитието на еко-културния туризъм са благоприятни - Инициативата за обявяване на Международна година на екотуризма и легитимирането на тази индустрия, произтичащо от Квебекската декларация дават мощен тласък на развитието на екотуризма в международен план. Екотуризмът извоюва позиции на важен подотрасъл на международния пазар. Кампаниите за честване на “общото наследство” на Централна и Източна Европа са насочени към отбелязване на разнообразието и значимостта на културата в единната европейска рамка.

Използвани източници:

Апостолов /управител на фондация “Биоселена” и

сдружение “Биопродукт” БГ/

http://www.balkanbiocert.com

http://www.gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=63

http://www.soilassociation.org/web/sa/saweb.nsf?Open

http://www.hipp.co.uk/

Доклад:” Проучване на възможностите за развитието на веригата на биологичните продукти в България и индетифициране на подходи за краткосрочното представяне на биологични продукти на вътрешния пазар”/ Конференция биологично земеделие 10.2007г/

НАРЕДБА № 22 от 04.07.2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях

Директива 2092/91 на ЕС

Официалния вестник на Европейския съюз L 189/1 е публикуван РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 834/2007 НА СЪВЕТА от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91

http://relax.rozali.com/turizam-polezno/p15709.html

http://mail.perfectbg.com