Експозе Русия
Изтегляне 465.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Площадът на декабристите
- Великолепния Голям дворец
- Пушкин (Царское село)
- Музеи Инженерният замък
- Държавен музей “Ермитаж”.
Фондовата борса е неокласическа сграда, издигната в периода между 1804 г. и 1810 г. по проекта на швейцарския архитект Тома дьо Томон и символизира финансовата и военноморска мощ на Санкт Петербург. От 1940 г. в нея се помещава Военноморския музей, основан през 1805 г. Неговите колекции датират от времето на Петър Велики. Сбирките включват макети на всички плавателни съдове, създадени в руските корабостроителници от 1709 г. нататък. Тук може да се види и дървена лодка, отпреди 3000 години, открита на дъното на р.Буг. Изложени са и множество лични вещи на Петър Велики, включително неговата първа лодка и брадвата, която използва при създаването и. Площадът на декабристите е една от най-известните забележителности на Санкт Петербург. Това име той получава в чест на шепата дворяни, вдигнали бунт срещу царската власт на 14 декември 1825 г. Бунтът е потушен с много кръв от царските войски, предани на своя бъдещ господар Николай І. В центъра на площада се издига величествената статуя на Медния конник. Тя е създадена по заповед на Екатерина Велика, в чест на нейният предшественик Петър Велики. Статуята изобразява могъщия владетел, закичен с лавров венец, възседнал изправенна задните си крака кон, който смачква една змия. 
Исакиевският събор е третият по големина едно куполен събор в света Храмът е издигнат от Александър І по повод победата му над Наполеон през 1818 г. Построяването му отнема повече от 40 години. Френският архитект Огюст Рикар дьо Монферан посвещава целия си живот на този проект. Той умира през 1858 г. – годината, когато храмът е окончателно завършен и осветен. Интериорът е пищно декориран с малахит, лазурит, мрамор, различни скъпоценни камъни и минерали. За позлатата на купола са използвани 100 кг от благородния метал. В църквата се събират 14 000 души. Простиращият се пред Исакиевския събор едноименен площад е завършен след построяването на храма и е един от последните архитектурни ансамбли, определящи облика на града. В центъра му се издига статуя на Николай І, която е създадена през 1859 г. по поръчка на съпругата му и трите му деца, чиито лица са гравирани като алегорични образи на Мъдростта, Вярата, Властта и Справедливостта. Мешниковият дворец, през 1720 г. когато сградата е завършена, се смята за най-разкошната сграда в града. Александър Мешников започва от най-ниското стъпало като уличен търговец и успява да се превърне в близък приятел на Петър Велики. Постепенно той се превръща в една от най-влиятелните държавни личности. Мешников става първият губернатор на Санкт Петербург. След смъртта на Петър Велики, Мешников е заточен в Сибир. Дворецът ме е превърнат във военно училище. Днес той е филиал на Ермитажа. През 1703 г. Петър Велики поставя основите на първата крепост на Заешкия остров. От този момент нататък малкият шестоъгълен остров се превръща в център на Петербург. Най-интересна забележителност тук е Петропавловската крепост. Тя е издигната само за една година (1703-1704 г.) като отбранително съоръжение по време на Северните войни срещу Швеция. Към вътрешната крепост водят Петровските врати. Те са изработени по проект на швейцарския архитект Доменико Трецини. Интересни са двуглавият орел, символ на династията Романови и една дърворезба с изображенията на Симон Влъхва и апостол Петър. Идеята, залегнала в тази творба е да се вдъхне вяра на руския народ в победата на Петър Велики. И наистина успешният край на военните действия настъпва през 1721 г. Най-интересната атракция на крепостта е Петропавловския събор. Построена е по проект на Доменико Трецини, а украсата е дело на Бартоломео Растрели. В този храм са погребани Петър Велики и управляващите след него руски владетели. Близо до храма е дългата розово-бяла сграда на Комендантския дом. Този дом изпълнява роля на Съдебна зала и имено тук през 1826 г. се провежда процесът срещу въстаналите декабристи. Залата, в която се развиват събитията, е част от експозицията, посветена на историята на града от неговото основаване през 1703 г. до 1917 г. През Невските врати са минавали затворниците, преди да бъдат екзекутирани. В Тибетския бастион, днес е уреден музей. Освен експозиции, включващи затворнически униформи, тук могат да се видят и килии, чийто смразяващ облик от дореволюционната епоха е възстановен съвсем достоверно. Тук е бил синът на Петър Велики – Алексей; тук излежават присъдите си писатели като Фьодор Достоевски и Николай Чернишевски; похитителите на Александър ІІ; по-възрастният брат на Ленин – Александър, който се опитва да убие Александър ІІІ. През 1997 г.,в помещенията край Невските врати е уредена печатарска работилница. Тук се предлагат превъзходни произведения на графичното изкуство, които се създават с автентични преси от късния ХІХ в. Невски проспект е една от най-старите улици в града, построена през 1710 г. Тя е дълга 5 км и се простира между две извивки на Нева. От момента, когато Петър Велики построява първата сграда на Адмиралтейството, възниква остра необходимост от нов главен път, който да свързва директно Адмиралтейството и корабния център. Така възниква Невския проспект. В края на улицата се издигат няколко сгради с огромно историческо значение. Литературното кафене, където Пушкин хапва, преди да се отправи към мястото на фаталния дуел. Домът на Чичерин, който преди да бъде превърнат в Дворянско събрание и Дом на изкуствата е бил дворец на Елисавета. Лятната градина е още една от страстите на Петър Велики. Създадена е през 1704 г. Изкуствени пещери, павилиони, фонтани и лабиринти от пътечки са разположени навсякъде и земите са обградени от всички страни от канали и реки. През 1777 г. бедствени наводнения опустошават парка изцяло. Членовете на императорското семейство го изоставят и оставят Лятната градина на по-висшите кръгове. Днес това е популярен парк, достъпен за всички посетители. Оградата на парка е от ковано желязо и се подкрепя от розови гранитни колони, украсени с вази и урни. По алеите има повече от 80 статуи, някои от които са: Мир и изобилие, изваяна от Петър Бората, алегорично изображение на победата на Русия над Швеция; статуята на Иван Крилов – руския Лафонтен. В югоизточния край на парка е автентичния Летен дворец на Петър Велики. Проектирана от Доменико Трецини и завършена през 1714 г. тази двуетажна сграда с доста семпъл дизайн, както и повечето други жилища на царя. Две други привлекателни сгради са Кафейната къща, построена от Роси през 1826 г. и Чаената къща, построена от Шарлеман през 1827 г. Марсово поле, в миналото е било блато. Петър Велики го пресушава и впоследствие мястото се използва за паради и обществени церемонии. Полето получава сегашното си име около 1800 г., когато започват да го използват предимно за военни учения. Скоро след 1917 г. то е превърнато в гробище за жертвите, дадени от Червената армия по време на революцията. Мраморният дворец е един от любимите дворци на Екатерина Велика. Проектиран е за граф Григори Орлов, един от най-известните любовници на императрицата през 1785 г. Името му идва от светлата му розово-пурпурна мраморна облицовка. Днес дворецът е филиал на Държавния музей на руското изкуство. Тук се съхранява колекция от творбите на 33 художника, дарени на Руския музей от известните немски колекционери Петер и Ирене Лудвиг. Интерес представлява и Мраморната зала, облицована с лазурит и мрамори от Урал, Северна Русия и Италия. Тук е и забележителната картина Петър Велики като дете, спасен от майка си от гнева на стрелците, от Ч. Щойбен. Из околностите на Санкт Петербург са пръснати забележителности, които свидетелстват за пищността и разточителността на една отдавна отминала епоха, когато начело на страната са руските императори. Ще изпитате истинска възхита, когато пред погледа ви се разкрият дворците в Петерхов, Пушкин, Павловск и Ломоносов. 
Петродвореца (Петерхоф) се намира на 29 км от Санкт Петербург на южните брегове на финския залив. В края на Втората световна война Петерхоф и останалите императорски резиденции са сринати, местността е в руини. За щастие голяма част от съхраняваните в дворците ценности са преместени на безопасно място още преди нашествието на немците. След продължилите няколко десетилетия възстановителни мероприятия днес дворците отново пленяват посетителите с предишното си великолепие. Най-подходящият сезон за екскурзия до Петерхоф е лятото. При ясно време най-подходящото средство за придвижване до обекта е корабът с подводни криле. От борда му се разкрива приказен изглед към огромния дворец, който се извисява над морето. Градините и резиденциите в Петерхоф са създадени по идея на самия Петър Велики. Царят се захваща с изготвянето на оригиналните им планове от 1720 г. Така замислен и изграден, дворецът по удивителен начин подчертава огромната роля на водата като източник на жизнена енергия и сила за града на Петър Велики.В градините на двореца има множество фонтани и каскади. По поръчка на царя, любител на забавленията и остроумните шеги, някои фонтани са монтирани в дърветата и на различни уединени места. Техните механизми се задействат чрез настъпване на камък или преместване на лост. Най-старата постройка от комплекса Петерхоф носи името Монплезир. Нея Петър Велики обитава преди построяването на главната императорска резиденция. Прочутият Ермитаж (място за уединение) на Петерхоф е издигнат през 1725 г. Първоначално сградата е използвана като банкетна зала за високопоставени особи. Впоследствие тя е оборудвана с подемен механизъм, чрез който масите заедно с гостите и останалото обзавеждане се преместват от приземния етаж до разположената над него трапезария. Атракцията на комплекса Петерхоф е Голямата каскада. Ансамбълът на каскадата се състои от три водопада, 64 фонтана и 37 позлатени статуи. Сред водопадите се издига позлатена статуя на Самсон. От широко разтворените челюсти на лъва, с който героят е в схватка, излиза водна струя. Паметникът е построен в чест на руските войски, победили шведските нашественици в битката при Полтава. Великолепния Голям дворец се намира на хребета над каскадата. Тук могат да се видят останки от оригиналната сграда, издигната между 1724 г. и 1725 г. Сградата е обновена и разширена от дъщерята на Петър Велики – Елисавета. След многобройните реконструкции в автентичния си вид от времето на Петър Велики е съхранен само Дъбовият кабинет. Изящната облицовка на стените е дело на френския скулптор Пино. Мебелировката на помещението е също от дърво. Само камината е от бял мрамор. Една от най-големите зали в двореца е Тронната. В миналото това изящно помещение е използвано за организирането на приеми и официални церемонии. Таванът е украсен със сложни орнаменти, а полилеите поразяват с блясъка си. Зад тронът на Петър Велики, е окачен огромен портрет на Екатерина Велика, създаден след успешния и преврат. Императрицата е изобразена върху кон, облечена в униформа на царската стража, с чиято подкрепа завзема властта. Китайските кабинети са проектирани от Вален дьо ла Мот през 60-те години на ХVІІІ в. Помещенията са богато украсени със сцени в китайски стил. Изображенията са нанесени върху лакирани в черно, фино резбовани табла. В Картинната зала са изложени 368 маслени платна на италианския художник Ротари. При създаването на всички картини, той е използвал само осем масла. Пушкин (Царское село) – се намира на 24 км от Санкт Петербург. Най-интересната атракция на Пушкин е великолепният Екатерински дворец, блестящ образец на руски барок. По дължината 300 м на фасадата се редуват бели колони и пиластри със златни барокови орнаменти. Историята на двореца е тясно свързана с Екатерина Велика, но въпреки това той е именуван на втората съпруга на Петър Велики – Екатерина І. Елисавета, дъщерята на Петър Велики, после Екатерина Велика внасят нови елементи в преустройството на двореца. Но все пак автентичният вид на зашеметяващата фасада, дело на Растели, е запазен и до днес. По време на окупацията през Втората световна война, нацистите използват двореца за казармени помещения. Най-впечатляващо помещение е Голямата зала, използвана за организиране на балове и приеми. По-дългите и стени са украсени с по два реда прозорци. Високите огледала помежду им са поставени в позлатени, богато орнаментирани рамки. По стените има още огромни потонни фрески, изобразяващи руските военни победи и постижения в областта на науката и изкуството. От северната страна на парадното стълбище се намира Кехлибаренаата стая. Тя дължи името си на изцяло гравираната кехлибарена облицовка, която в миналото украсява стените и, и е дарена на Петър Велики от краля на Прусия при сключването на договора от 1716 г. Кехлибарената облицовка, наред с много други ценности изчезва по време на нацистката окупация. През 1979 г. съветското правителство преустановява издирването и, и пристъпва към реставрация на помещението. Други великолепни стаи са Парадната синя приемна, Китайската синя гостна и Предверието за хора. Самобитният интериор на Китайската синя гостна е дело на архитекта Камерън. При възстановяването са използвани оригинални чертежи и оригиналната коприна за облицоване на стените, която била намерена в едно от складовите помещения на Ермитажа. Сред алеите и езерата на Екатеринския парк са пръснати многобройни мраморни статуи, водопади, павилиони, мостове и кейове. Не по-малко интересна е и Английската градина. Тук се намира галерията на Камерън, където са изложени национални носии от ХVІІІ – ХІХ в. От портика на галерията се разкрива чудесна гледка към парка и неговите езера. Александровският дворец е разположен извън очертанията на парка, на север от Екатеринския. Той е сватбен подарък от Екатерина Велика за нейния внук, престолонаследника Александър І. Местният Лицей е построен през 1791 г. като училище за потомците на Екатерина Велика. По късно е превърнат в учебно заведение за млади благородници. Най-прочутият възпитаник на Лицея е Александър Пушкин. Музеи 
Инженерният замък днес е също филиал на Държавния музей на руското изкуство. Построен от Павел І като непристъпна крепост. Крайно озлобен срещу Екатерина Велика, за двореца си Павел използва камъни и материали от сградите, построени по нейна заповед. За да защити бъдещият си дом, царят изгражда тайни коридори, отбранителни ровове с подвижни мостове и землени насипи. Но предпазните мерки се оказват напразни, владетелят е задушен с възглавница в леглото си на 24 март 1801 г., месец след като се премества в новия си дом. Необитаван 20 години, замъкът в последствие е превърнат във Военна академия. Държавен музей “Ермитаж”. Между 1764 г. и 1775 г. Екатерина Велика се заема, в надпревара с владетели, чиито съкровищници са доста по-богати от руските, да се сдобие с някои от най-красивите произведения на изкуството в света. В резултат се появява Малкия Ермитаж, завършен през 1770 г. от Вален дьо ла Мот. Домът-музей на Александър Пушкин е бил дворец на княз Волхонски през ХVІІІ в. Тук посреща смъртта си обичаният руски поет. Той загива на 27 януари 1837 г., защитавайки честта на съпругата си. Приносът на Пушкин към руската литература може да се сравнява с този на Шекспир към английската и на Гьоте към немската. Най-известното му произведение е Евгений Онегин – история за една несподелена любов, наподобяваща живота на поета. В Конюшанная църква, която е съвсем наблизо, се е състояла погребалната церемония за поета. Държавният музей на руското изкуство е устроен в удивително величествения Михайловски дворец през 1898 г. от Николай ІІ. Той прави това в знак на почит към своя баща Александър ІІІ, който се отнасял с голямо уважение към руското изкуство. Неговата колекция е четири пъти по голяма от тази на Московската Третяковска галерия. Съкровище на музея са огромни платна на Репин, изключителни икони, включително на Борис и Глеб от ХІV в. и Ангелското чудо на Св.Георги от ХV в. Владивосток 
Владивосток означава "да владееш изтока". Тук направо от централния площад се качваш на палубата на корабите, а улиците носят имената на руски фрегати и прославени флотски командири, направили тази земя руско владение. В непосредствено съседство със страни с древна цивилизация сред пейзаж, сякаш излязъл от свитъците на средновековни японски художници, зрение, слух и силна интуиция долавят, че точно това е руската Азия, или азиатската Русия, но в никакъв случай това не е нейна провинция. Централната геостратегическа задача, която Русия трето столетие решава на бреговете на Тихия океан е да се осигури военнополитическо и икономическо влияние в азиатско-тихоокенаския регион, контролът над стратегическите запаси от суровини и извличането на изгоди от тяхната ефективна експлоатация в системата на международното разделение на труда. Две важни национални задачи имат пряка връзка с изискването за ускорено развитие на производителните сили и с повишаването на качеството на живот в далечната източна покрайнина на страната: запазването на етническия баланс и на териториалната цялост. Десетилетия Хабаровск се опитва да съперничи на Владивосток в скритата борба за лидерство в руския Далечен изток, но не може да е мери с него нито по природни красоти, нито по динамичния живот, който кипи в крепостта-пристанище. Всички ръководители на Руската империя, на Съветския съюз и на Руската федерация през 19 и 20 век са обръщали специално внимание на Владивосток. Още преди да стане цар, Николай II започва строежа на транссибирската магистрала и открива първия сух док. Двете събития са знакови, защото допринасят за развитието на транспортните връзки с метрополията. Министър-председателят Столипин осъществява държавна програма за преселване на безимотни селяни на "зеления клин", където всеки е можел да задели за себе си толкова земя, колкото е можел да отнеме от тайгата. Ленин не е посещавал тези места. Ограничава се само с крилатата фраза: "Владивосток е далече, но градът си е наш". Сталин също не е идвал в Приморието. Но точно на него тази територия дължи особеностите на своята биография. Това е единственият край в Русия, който няма национална автономия. Сталин сметнал, че статутът на областта не е достатъчно висок, за да бъде преден пост и главна база на Тихоокеанския флот. Също той разпоредил Владивосток да бъде закрит за чужденци град, за гражданите на СССР в сила бил специален режим на регистрация и посещения. Споменът на приморците за Хрушчов е черно-бял. Знаменитите "хрушчовщини" - интерпретациите на впечатленията му от неговото паметно американско турне из страната - започват точно от Владивосток. Същият този Хрушчов, слисан от топлата и благодатна златна приморска есен, нарежда краят да бъде лишен от надбавките, давани за отдалеченост. В резултат Владивосток губи чувствително привлекателността си като място за работа. Брежнев четири пъти е посещавал Владивосток, обогатявайки историята на града с практиката да организира в него срещи на високо равнище. Съветският лидер е посрещал тук американския президент Джералд Форд, два пъти е водил преговори с ръководителя на КНДР Ким Ир Сен. Традицията продължава и през руския период. Владивосток е посрещал много ръководители на тихоокенаски държави. Може ли днес Валдивосток да претендира да бъде тихоокенаска столица на Русия? Натрупан е достатъчно богат опит от международни контакти. В града работят 16 генерални консулства на чужди държави - на близки и далечни съседи в региона на Тихия и Индийския океан, на големи европейски държави. Това е красноречиво свидетелство за интерес от връзки с Далечния изток на Русия. В Приморието предстои да се модернизира инфраструктурата на пристанищата на Владивосток и Находка в сегмента на т. нар. "течни енергийни" стоки. Очаква се особено голям ръст на износа на течни стоки - от 11 милиона на 41 милиона тона. Става дума за износ на нефт и на втечнен газ за страните от Азиатско-Тихоокеанския район. Крупни планове са свързани с газопровода Сибир - Тихия океан, който ще оживи краевата икономика и ще подобри качеството на бита на приморците. Възниква въпросът къде да бъде тихоокенаската столица? В днешните си граници Владивосток вече е доста тесен. Зелените масиви на полуостров Муравьев-Амурский не може да се пипат. Никой не може да каже как такова нещо би се отразило на климата, като се има предвид, че последиците от безразборната сеч на горските масиви в зората на възникването на Владивосток - горите пречели на артилеристите да стрелят по японските броненосци - още не могат да бъдат преодолени, поради което мъгли задушават града. Изход има - градът да расте по посока на морето. За целта е нужно да се построи мост към островите Руский и Попов. По този начин градската територия може да се увеличи с една трета. А ако се прояви дързост да се изгради 9-километров виадукт през Амурския залив, градът може да расте до китайската граница. По други показатели инфраструктурата на Владивосток е съвсем "столична". По суша за 4 часа се стига до Китакйската народна република. КНДР е на три часа път с кораб на подводни криле. До Москва полетът е 9 часа без кацане. Уникалното географско положение на Приморието предопределя особената роля на този край за осъществяване на стратегическите и икономически интереси на Русия в Азиатско-Тихоокеанския район - не само като преден пост на Русия в Далечния изток и главна врата към Сибир, но и като крупен международен търговски и финансов център, ориентиран към Източна Азия и Тихоокеанския басейн. Острови на ветровете Командорските острови са последните, най-източни острови на азиатския материк. От полуостров Камчатка ги делят 150 морски мили. Почти на същото разстояние от тях са и Алеутските острови, които спадат към Северна Америка. Командорските острови са най-облачното място в Русия, а може би и в света. На остров Медни само 4 от 365-те дни на годината са ясни. Лятото тук е късо и прохладно, обикновено мъгливо. Зимата е със снежни бури и виелици. Но островитяните са свикнали със суровия климат и не се чувстват онеправдани и нещастни. Напротив – къде другаде може да се лови риба мойова, като се загребва със сакче направо край самия бряг, и кой друг бряг е буквално засипан с морски звезди, сюнгери и многометрови змиевидни водорасли? 
Островите са същински рай за биолозите и особено за орнитолозите. Птиците топорики са дали наименованието на Топорковия остров и са го видоизменили, като са изровили безброй дупки – около 3 на всеки квадратен километър. Броят на топориките, кайрите и другите редки птици тук е около 200 000. Другият птичи остров – Арий Камен, целият осеян със сиви скали, е владение на птиците кайри. Те са с бели гърди, с черни гърбове и криле. Може да се видят навсякъде – наредени в редици по издатините на скалите, кръжащи из въздуха, или във водата. Нестихващата им птича глъчка е толкова силна, че може да заглуши дори мотора на кратер. 
На остров Медни е развит уникален стопански отрасъл – развъждане на тюлени, наречени морски котики. Огромните стада се подчиняват на интересна организация и ред. На едно място са “ергените”, на друго – смесеното стадо. На плажа са “харемите”, в които на всеки самец се падат 30-40 самки. Ако самец се приближи до чужд “харем”, започва такъв ожесточен бой, че в буквалния смисъл хвърчат парчета кожа. Опита ли се някоя самка да се прехвърли в друг “харем”, безцеремонно я връщат там, където и е мястото. Майките безпогрешно откриват малките си само по миризмата им сред многобройното стадо, независимо от невъобразимата блъсканица. Преди два века и половина, когато Беринг открива този уникален животински свят, той бил още по-богат. Някои представители на водната фауна като морската крава или сирената вече напълно са изчезнали, а от други като морските бобри – каланите, са се запазили само отделни единици, дори по време на интензивния им лов в края на XVIII век кожите им били баснословно скъпи. Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> UNWE%20files -> Documents Documents -> История на франчайзинга Documents -> Катедра: Икономика на туризма Documents -> Промяна на потребителското поведение: Влияние върху вътрешния туристически пазар на Австралия Documents -> Конкурентни предимства на Ислямска Република Афганистан Documents -> Конкурентни предимства на Република Румъния Documents -> Скалното катерене Изтегляне 465.25 Kb. Сподели с приятели:
|