Елате, жадни Макс Лукадо


III част. Поверете кормилото на Бога



страница5/7
Дата17.09.2016
Размер1.62 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

III част. Поверете кормилото на Бога
ДЕСЕТА ГЛАВА. На Бога (почти) се уповаваме
Няколко дни преди нашата сватба двамата с Деналин решихме да се запишем на плаване с кораб. Един наш приятел от Маями на име Милт беше поканил Деналин, майка й и мен самия да се включим в кратък круиз покрай бреговете на Флорида.

Първоначално цялото преживяване си беше лежерно и спокойно. Изтягахме се на меки възглавници, надвесвахме се през перилата, събирахме бронзов загар. Перфектно.

Тогава обаче се появи бурята. Небето потъмня, тежки капки за-барабаниха по палубата и плоският океан се заизвива като змейска паст над главите ни. Внезапни вълни поднасяха кораба, докато в единия момент не виждахме нищо друго освен небето, а в следващия - нищо друго освен тъмносинята вода. В тези минути научих нещо важно за плаването на кораб. Не всичко бавно е забавно. Следобедните дремки се прекратиха. Започнахме да губим тена си. Погледите ни трескаво се обръщаха ту към смръщените облаци, ту към угрижения капитан. Очаквахме Милт да ни вдъхне надежда.

Той знаеше точно какво да прави. Действаше прецизно и решително. За нула време ни нареди кой къде да седне и кой какво да прави. А ние чинно изпълнихме всички заповеди. Защо ли? Защото знаехме, че той е наясно какво прави. Никой друг от останалите не знаеше разликата между щирборд и румпел. Освен Милт. Затова му вярвахме. Знаехме, че той знае.

И също знаехме, че ние не знаем. Преди да се появят ветровете, можехме да се хвалим какви специални значки по корабоплаване сме събрали или в колко корабни екскурзии сме се включвали. Но щом бурята завилня, всички затворихме уста. (Освен Деналин, която повръщаше.) Нямахме избор, трябваше да се доверяваме на Милт. Той знаеше онова, което ние не знаехме. И освен това му пукаше за нас. Капитанът на нашия кораб не бе някой си наемник или непознат. Беше собственият ни приятел. Нашата безопасност бе приоритет за него. Затова му вярвахме.

Ех, защо и в останалите сфери от живота ни изборите не са толкова леки! Нужно ли е да ви припомням за собствените ви западни ветрове? Със скоростта на светкавица и със силата на гръмотевица внезапни циклони се развихрят над спокойните води. Жертви на полярни фъртуни изпълват бюрата за безработни и районните затвори. Познавате звука на тези тайфуни. Били сте застигани от такива стихии. И безметежното, безоблачно плаване в един миг се е превърнало в ураганна буря.

Подобни бури подлагат на изпитание нашето доверие към Капитана. Знае ли Бог какво върши? Може ли да ни измъкне оттук? Защо изобщо е допуснал бурята? Условията се влошават, а неговите инструкции звучат сложно. Той ви отправя призив да издържате през бедствието, да изтърпявате критиките, да прощавате на враговете... Как откликвате вие?

Можете ли да кажете за Бога онова, което аз казах за Милт?

Знам, че Бог знае кое е най-добро.

Знам, че аз не го знам.

Знам, че той ме обича.

Подобни думи излизат лесно от устата ни, когато водите са спокойни. Но когато погледнете към някоя катастрофирала кола или някоя подозрително изглеждаща бенка, когато избухват войни или ви обират крадци, тогава отново ли му се доверявате по същия начин?

Ако да, тогава печелите висока оценка в часа по суверенитет. Това важно библейско понятие като че ли обяснява само себе си. В корена на тази дума е латинско съществително, което означава „цар, управител". Да признаете суверенитета на Бога означава да признаете неговото управление, неговия царствен авторитет и неговото право на вето върху всичко случващо се. Да прегърнете Божия суверенитет означава да пиете от кладенеца на неговото господство и редовно да вземате решения подобни на моето по-горе. Не по отношение на Милт и морето, а по отношение на Бога и живота. Погледнете към Капитана и вземете своето решение. Той знае най-добре.

В края на краищата, не е ли той диригентът на всичко случващо се във Вселената?

Нашият Бог е в небесата, върши всичко, което Му е угодно. (Псалм 115:3)

От вечността Аз Съм и няма кой да избавя от ръката Ми. Аз действам и кой ще Ми попречи? (Исая 43:13)

Само Аз мога да ви кажа какво ще се случи преди още да се е случило. Всяко нещо, което планирам, ще се сбъдне, понеже Аз правя каквото ми е угодно (Исая 46:10).

Той ни е избрал още от самото начало, а всички неща се случват точно както той е решил (Ефесяни 1:11, КЪТ).

Божиите декрети направляват целия космос. Исус казва на Пилат: „Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено отгоре" (Йоан 19:11). Юдейските водачи са смятали, че те са изпратили Христос на кръста. Петър обаче ги поправя: „Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници" (Деяния 2:23).

Йеремия задава риторичния въпрос: „Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал Господ? (Плачът на Йеремия 3:37).

Книгата на Данаил обявява, че Бог „има властта да прави каквото му е угодно между небесните ангели и земните обитатели. Никой не може да го спре или да го предизвика, казвайки „Какви ги вършиш ти?" (Данаил 4:35, ЖТ).

От Стария до Новия Завет, от пророци до поети и проповедници, Божието Слово заявява с един глас, че Бог направлява делата на човечеството. Павел например пише: „Бог... е благословеният регулатор на всички неща, цар над всички царе и владетел над всички владетели" (I Тимотей 6:15, Нито едно листо няма да падне на земята без Божието знание. Нито един делфин няма да роди малките си без неговото разрешение. Нито една вълна няма да се разплиска по скалите без неговото изчисление. Бог никога не се изненадва. Никога. „Синът държи всичко чрез словото на Своята мощ" (Евреи 1:3). „Нито са му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко" (Деяния 17:25). Цар Давид провъзгласява: „Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките - дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше" (Псалм 139:16).

Ако искаш да отричаш суверенитета на Бога, ще са ти необходими остри ножици и доста надупчена Библия. Удивително е как някои хора се опитват да се отърват от подобни текстове. Неспособни да примирят видимите човешки страдания с невидимия суверенитет на Бога, те решават да окастрят Божието Слово. Така постъпва например Рави Кушнер.

Неговата книга „Когато на добрите хора се случват лоши неща" достига до обезпокоително заключение. Бог не е способен да управлява света. Кушнер твърди, че Йов - най-известният страдалец на света, е бил „принуден да избира между добрия Бог, който не е изцяло могъщ, и могъщия Бог, който не е изцяло добър."13

Равинът говори от името на мнозина. „Бог е силен. Или Бог е добър. Но не и двете." Иначе как ще обясните наследствените малформации, крайбрежните урагани, СПИН или геноцида срещу племето тутси през деветдесетте? Ако Бог действително е загрижен за този свят, значи не е достатъчно силен да спре тези неща. Ако пък има силата да ги спре, значи не му пука толкова за света. Но не е възможно хем да е силен, хем да ни обича.

Според Библията обаче той е и едното, и другото. Нещо повече, Библията посочва, че проблемът не се корени нито в силата на Бога, нито в добротата му. Истинският проблем е залегнал в намеренията на човешката раса. Ние преследваме сбъркани приоритети. Искаме добро здраве, добри доходи, добър сън, добра пенсия. В центъра на нашите приоритети сме самите ние.

В центъра на Божиите приоритети обаче е самият Бог. Защо съществуват хората? За да издигат на показ Твореца. „Небесата разказват за славата на Бога" (Псалм 19:1).

Защо страдат хората? За да се изявява Божията сила. „Изпитах те в пещта на скръбта. Заради Себе Си, заради Себе Си ще сторя това, защото как да се оскверни Името Ми?" (Исая 48:10-11). Пророкът възкликва: „Така си водил народа си, за да си направиш славно име" (Исая 63:14).

Бог разгръща собственото си знаме. Издига на видимо място собствените си мишци. Небосклонът не задава въпроси от рода: „Как да направим Макс по-доволен?" Не, въпросът звучи по съвсем различен начин: „Как мога да използвам Макс, за да разкрия своите превъзходства?" За тази цел Бог може да използва благословения. Но пък може и да прибегне до трудности. И едното, и другото си му принадлежат по право.

Аз образувам светлината и създавам тъмнината;, правя мир, творя и зло! Аз, Господ, съм, който правя всичко това (Исая 45:7).

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото (Еклисиаст 7:14).

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто? (Плач на Йеремия 3:38).

Преди известно време се наложи да отида до летището в Индианаполис, за да хвана самолет за Сан Антонио. Когато достигнах до терминала, се оказа, че съм забравил разпечатката с информацията за полета. Но не изпаднах в паника. Знаех коя самолетна компания щеше да ме отведе у дома - „Континентъл". С нея бях пристигнал от Сан Антонио, с нея щях и да се прибера у дома. Обаче офисите на „Континентъл" бяха затворени. Светлините им бяха изгасени. Никъде наблизо не се мяркаше представител на компанията. Часовникът неумолимо приближаваше до часа на излитането ми - 19:40 ч. И затова аз надигнах глас за помощ: „Ехо? Има ли някой там? Искам да хвана полета в 19:40 ч."

Някъде от катакомбите с багажа се появи служител в униформа на „Континентъл". Беше от хората, чиято работа бе да пренасят куфарите до самолета. Той повдигна вежди и ме смъмри: „Нямаме полет в 19:40 ч."

„Напротив, имате - настоях аз. - На идване дойдох точно с вашата компания."

Той сви рамене: „Тази вечер въобще нямаме други полети."

Обърнах се за помощ към автоматичната машина за билети. Въведох личните си данни и зададох нареждане да ми издаде бординг-пас за полета в 19:40 ч. Машината студено ми отвърна, че такъв полет нямало. Да не повярва човек направо! Дори машините можели да бъркат!

Служителят обаче търпеливо стоеше до мен, готов да ми окаже съдействие. Като почеса плешивото си теме, той предложи да опитам друго. „Знаете ли, струва ми се, че „Нортуест Еърлайнс" имат полет в 19:40 ч. Ако искате, опитайте при тях?"

Оказа се прав. Бях принуден да призная, че програмата на авиокомпанията има по-голяма тежест от собствената ми програма. Техният авторитет матира моя. Можех да си стоя нареден пред щанда на „Континентъл" и цяла нощ, потрепвайки нервно с крак и настоявайки да ми се обърне внимание. Но каква щеше да е ползата? В крайна сметка бях принуден да се съобразя с истинската програма.

Нерядко в собствения ни живот се озоваваме изправени пред щанда на Бога, въобразявайки си, че ние познаваме програмата най-добре. Хубаво здраве, ново повишение, желана бременност. И действително, в много от тези случаи Бог поглежда програмата си и ни дава положителен отговор. Но от време на време се случва да каже: „Не. За теб съм планирал друго пътуване. Следващата ти спирка е едно градче на име Трудност."

Можем да тропаме с крака и да стискаме юмруци. Или пък можем да вземем решение на кой капитан да се доверим в тази следваща буря. Аз знам, че Бог знае най-добре.

За някои хора подобна мисъл е трудна за преглъщане. Познавам една такава жена. След като споделих тези мисли на едно събрание, тя поиска да поговори с мен. Докато съпругът й мълчаливо слушаше отстрани, тя ми разказа за ужасното си детство. Баща й най-напред я е насилвал, а после я е изоставил на произвола на съдбата. Най-ранните й спомени са белязани от незаслужени и немислими белези. През сълзи тя ме погледна и запита: „Да не би да искате да кажете, че през цялото това време Бог ме е наблюдавал?"

Въпросът й отекна в помещението. Аз се изправих леко на стола си и й отговорих: „Точно така. Нямам представа защо е допуснал това насилие срещу вас, но едно нещо знам със сигурност. Той ви обича и страда от това не по-малко от самата вас."

Тя не хареса отговора ми. Но можем ли да дръзнем да дадем друго обяснение? Смеем ли да заявим, че по някое време през детството й Бог е задрямал за няколко години? Че е напуснал поста си? Че Небето вижда всичко, но е неспособно да се намеси? Че нашият Баща е или добричък, но слаб, или силен, но незаинтересуван?

Ще ми се да можех да й осигуря среща с Йосиф. Изоставен от собствените си братя, продаден в робство. Наблюдавал ли го е Бог през цялото това време? Да. И нашият суверен Бог е използвал бунтовните сърца на тези братя, за да спаси цял един народ от гладна смърт. И за да опази предците на Месия от сигурна гибел. Нали по-късно самият Йосиф заявява на братята си: „Бог обърна на добро онова нещо, което бяхте замислили да бъде зло" (Битие 50:20, МЛ).

Ще ми се тя да можеше да поговори и с Лазар. Проснат на смъртно легло. А когато научава обезпокоителната вест, Исус не помръдва и пръст. Вместо това изчаква Лазар да издъхне, да бъде погребан и да полежи няколко дена в гробницата. Защо? „Заради славата на Бога, така че Божият Син да бъде прославен чрез това" (Йоан 11:4, КА8В).

Но най-добре би било, ако тя можеше да поговори със самия Исус. Той също е умолявал Бога за различна програма, която не включва кръста. От Гетсиманската градина Христос се обръща към небето и се моли за евентуален план Б, за възможно изкупление на човечеството без участието на гвоздеите. „Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше" (Лука 22:42-43).

Дали Бог е чул молитвата на своя Син? Достатъчно, за да му изпрати ангел. Дали обаче Бог е пожалил Сина си от смъртното на-

Наказание? Не. Славата на Бога е далеч по-висок приоритет. Затова Христос понася страданията, а благодатта на Бога се изявява и излива чрез него.

Възможно ли е пред вас да предстои някой гетсимански сезон? Възможно ли е наистина да „ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате с Него" (Филипяни 1:29)?

Ако е така, тогава елате жадни и пийте дълбоко от Христовото господство. Той е авторът на всички житейски програми. Той знае кое е най-доброто. Нито една битка няма да се изпречи пред вас извън неговото предназначение, неговото присъствие и неговото позволение. Какво насърчение се крие в тези думи! Вие никога няма да бъдете захвърлен на произвола на съдбата. В живота ви никога няма да има случайни събития. Вие далеч не сте есенен лист, политащ в различна посока при всеки повей на вятъра. Боите се, че Бог може да ви изостави на капризите на наркомани-крадци или на алчни корпоративни измамници, или на покварени управители? Изгонете тази мисъл далеч!

Когато минаваш през водите, Аз ще бъда с теб;

и през реките - няма да те потопят.

Когато ходиш през огъня, няма да се изгориш

и пламъкът няма да те опали.

Защото аз съм ГОСПОД, твоят Бог. (Исая 43:2-3)

Ние живеем под защитната длан на един суверен Цар, който надзирава всяко едно обстоятелство в живота ни и изпитва удоволствие да върши добро за нас.

Нищо не може да застане на пътя ви, ако преди това не е преминало през филтъра на неговата любов. Своята чудесно озаглавена книга „Благодатта расте най-добре зиме" Маргарет Кларксън пише:

Суверенитетът на Бога е единственият непоклатим камък, върху който трябва да се осланя страдалческото сърце на човека. Обстоятелствата в нашия живот не са плод на случайността. Те може да са замисъл на Злия, но дори и така да е, пак са положени здраво в дланта на нашия суверен Бог. [...] Всяко едно зло е подчинено на Него и е неспособно да се докосне до Неговите чада, освен ако Той не го допусне. Бог е Господ на човешката история и на личната история на всеки член на неговото изкупено семейство. Научете наизуст припева на неговия суверенитет: „Аз знам, че Бог знае най-добре." Смирено се молете с молитвата на доверието: „Доверявам се на твоето господство. Принадлежа на теб. Нищо не достига до мен, ако първом не е преминало през теб."

И едно предупреждение накрая. Доктрината за Божия суверенитет поставя пред нас предизвикателство. Изучавайте я внимателно. Не я подхвърляйте напред-назад безразборно и необмислено. Ако при вас дойде любим човек, който в момента преживява труден период, недейте моментално да му заявявате: „Бог контролира всичко." Покровителственият тон понякога би могъл да засенчи и най-ценната истина. Бъдете внимателни.

И бъдете насърчени. Божиите пътища неизменно са правилни. Може понякога да ни звучат нелогично. Може да са тайнствени, необясними, мъчни и дори болезнени. Но са правилни. „А ние знаем, че Бог причинява всяко едно нещо да работи заедно за доброто на онези хора, които обичат Бога и са призовани според неговото намерение за тях" (Римляни 8:28, ШЛ").

През 1913 г. Джон Оксенъм пише:


Божият почерк
Той пише с твърде едър текст за моя поглед късоглед. Отделни щрихи аз долавям и търся тази странна тайна за рухнали мечти, живот и смърт и за безсмислено пролята кръв. Но там със поглед чист и здрав ще видя, че Той бил е прав.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Тревоги? Че защо са ви?


Идеята бързо завладя въображението на футуристичните учени. Осем етажна куполна биосфера от стъкло и стомана, в която осем учени да могат да водят самостоятелен живот. Външните стихии на пустинята Сонора няма да достигат до тях. Нека слънцето да се пали. Нека ветровете да си фучат. Нека пясъците да се местят. Обитателите на футуристичната сграда няма да се уплашат от нищо.

И така, с надеждата да разработят прототип за космическа колония, няколкото обитатели се заселват в сферичната постройка, струваща двеста милиона долара и простираща се на цели три акра земна площ.16 Започват да засаждат семена и да обработват зърнени култури за прехрана. А отвън стотици хиляди учени и обикновени зрители ги наблюдаваме със смесица от въодушевление и завист.

На кого не му се е искало да си намери някъде подобно местенце за отдих? Биосфера за прохлада и свежест - не от някоя аризонска пустиня, а по-скоро от суровите ветрове и палещото слънце в нашия живот? Банката ви иска всеки месец да погасявате ипотеката. Болницата ви изпраща сметка, която обърква бюджета ви. Студентската сесия се задава току зад ъгъла.

Пък поогледайте се и около себе си. Причини за безпокойство имате колкото си искате. Слънцето ви жули с канцерогенна ярост. Климатиците бълват въздух, наситен с вредна за дробовете плесен. Картофеният чипс има твърде много въглехидрати. Зеленчуците имат твърде много токсини. Самолетните компании ви посрещат на място, кръстено с фаталистичната дума „терминал". Само да се огледате около себе си, и ще си намерите предостатъчно поводи за сериозна тревога.

Някои от нас даже са защитавали дипломна работа в Университет „Притеснение". Вечер си лягаме със смътното смущение, че сутринта може и да не се събудим. А когато се събуждаме, сме сериозно обезпокоени от това, че не сме спали добре. Тревожим се дали някой учен няма да направи откритие, че и от салатата се дебелее. Веднъж майката на една тийнейджърка ми каза с панически глас:

„Дъщеря ми не си споделя нищо с мен. От тревоги косата ми е побе ляла." А една друга майка отговори: „Моята дъщеря пък си споделя всичко с мен. От тревоги косата ми е побеляла." Не би ли било хубаво да се освободите от това константно чувство на безпокойство? Не си ли мечтаете за някой подслон, който да ви изолира от жестоките стихии на живота?

Бог ви предоставя тъкмо това - автентична възможност за лишен от тревоги живот. Не живот с по-малко тревоги, а такъв без абсолютно никакви. Той е създал убежище за вашето сърце. Биосфера за вашата душа. „Божият мир [...] ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус" (Филипяни 4:7).

Заинтригувахте ли се? Нека тогава да разгледаме и остатъка от този текст.

Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус (Филипяни 4:6-7).

Християните в гр. Филипи са се нуждаели от биосфера за душата. Атаките се редуват от всички посоки. Проповедници служат от себични мотиви (1:15-17). Препирливи църковни членове застрашават единството на християнската общност (4:2). Неупълномощени от Бога учители проповядват безкръстно евангелие (3:2-3, 18-19). Някои от вярващите едва успяват да вържат двата края (4:19). Гонения отвън. Проблеми отвътре.

Предостатъчно стършелови гнезда, за да започне човек сериозно да се тревожи. Затова филипяните се притесняват. Затова и хората днес губят съня си. Затова и към едните, и към другите Бог отправя поразителната наредба: „Недейте да се безпокоите за нищо."

Да, бе, точно така ще стане. Само кажи „хоп" - и всички тревоги ще изчезнат вдън земя. Кажи още едно „хоп" - и без засилка ще прескоча Луната. Тези неща недей да ми ги разправяш на мене.

Но Исус ги отправя тъкмо към тебе. Съществуват две думички, които описват неговото становище по отношение на безпокойството: „безсмислие" и „безверие".

„Кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?" (Матей 6:27). Същият въпрос е преведен в друг библейски превод така: „Способни ли са всичките ви тревоги да добавят и един миг към живота ви? Естествено, че не" (№_Т). Безсмислено е да се притеснявате. Това не променя нищичко. Кога беше последният път, когато разрешихте даден проблем, нервно тревожейки се за него? Представете си някой да казва: „Закъсах много със сметките. Затова взех решение да преодолея финансовите си проблеми с помощта на интензивно безпокойство. И знаете ли какво стана? Получи се! Няколко безсънни седмици, двайсетина дена с повръщане от нерви и кършене на пръсти. Покрещях малко на децата и жената, понагълтах се с разни хапчета срещу стрес - и познайте какво се случи! Един ден парите просто се появиха на бюрото ми. Слава Тревогу!" Да, ама не става така. Безпокойстването не е способно да промени нищо. Чрез тревоги не можете да добавите нито един ден към живота си и нито едно парче живот към деня си. Душевните терзания най-много да ви докарат някоя и друга язва в стомаха. По отношение на нещата, от които изпитваме ужас:

• 40 процента така и не се случват;

• 30 процента се отнасят за неща от миналото, които не можем да променим;

• 12 процента се фокусират върху чужди мнения, над които нямаме власт;

• 10 процента са за личното здраве, от което то само се влошава допълнително;

• 8 процента са за реални проблеми, които можем да разрешим.

Цели деветдесет и два процента от нашите тревоги са безсмислени! А освен че са безсмислени, те са и проява на безверие. Сърдечното безпокойство е проява на безверие, на незачитане на Бога.

И за облекло защо се безпокоите? Разглеждайте полските кремове как растат - не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци? (Матей 6:28-30).

Редовните смущения издават крехка и нестабилна вяра. Един вид „неосъзнато богохулство".'8 Почти никой от нас не изразява съзнателно недоверие спрямо Бога. Обаче когато допускаме тревожността да се превърне в начин на мислене, това не е ли в същността си неверие, че той ни обича? Заставаме като нахално хлапе, което пита Микеланджело: „Сигурен ли си, че знаеш какво да правиш с този камък?" Тогава не е никак чудно, че апостолът буквално ни заповядва: „Не изпитвайте смут за абсолютно нищо" (Филипяни 4:6, КА8В). Тук Павел не се опитва да прокара някакъв безотговорен и немарлив живот. Не ни се казва да ставаме като мързеливия проповедник. Аз не изпитвам безпокойство - си казвал той. - Светият Дух ще ми даде думи какво да говоря в неделя. Така в продължение на цяла седмица той не сядал да се подготви, обяснявайки, че Духът ще му даде проповед по откровение веднага щом се изправи на амвона. Когато най-после настъпил неделният ден, ленивият говорител се изправил пред църквата и се помолил на висок глас: „Добре, Боже, дай ми сега думите, които да им говоря." За огромна изненада на цялото събрание тогава в залата прогърмял небесен глас: „Обясни им защо не си се подготвял през седмицата."

Ще разрешавате ли на вашите проблеми да ръководят вашия живот? Тъкмо това се получава, когато позволявате на сърцето си да се смущава.

Освен това смутеното сърце заплаща висока цена за безпокойството. В древния гръцки език думата „тревога" се обозначавала с едно понятие, чийто корен означава „разделено внимание". Притеснението разцепва мислите ни на две. Вместо да отнеме от утрешните проблеми, тревогата ни лишава от днешните сили. Възприятията ни се разколебават. Виждането ни се разстройва. Силите ни се разделят, а енергията ни се разпилява. Кой може да си позволи лукса да пилее сили ей-така?

Но как да престанем да го правим? Павел ни предлага отговор, който има две страни - Божията роля и нашата роля. Нашата роля включва молитви и благодарност. „Недейте да изпитвате безпокойство за нищо. Вместо това се молете за всичко. Разказвайте на Бога от какво се нуждаете и му благодарете за онова, което е свършил" (Филипяни 4:6, №Т).

Искате да не се тревожите толкова? Тогава се молете повече. Вместо да гледате напред с боязън, гледайте нагоре с вяра. Едва ли тази заповед е изненада за някого. По отношение на молитвата Писанието не изпитва никакви смущения. Исус учи хората, че „е необходимо да се молят с постоянство и никога да не престават" (Лука 18:1, М8Ст). Апостол Павел заръчва на вярващите: „Посвещавайте се на молитва с изострено внимание и благодарно сърце" (Колосяни 4:2, Л_Т). А Яков обявява: „Сред вас има ли страдащи хора? Тъкмо те би трябвало да устояват в молитви за това" (Яков 5:13, ЖТ).

Вместо да се притеснявате за нещо, молете се за всичко. За всичко? И за зацапаните пелени, и за закъснелите пенсии? И за сгрешената виза, и за строшената ваза? И за прогресивните идеи, и за прогнозната инфлация? За всичко. „Във всяко едно нещо [...] нека молитвите ви да достигат до Бога" (Филипяни 4:6, ККГУ).

Когато живеехме в Рио де Жанейро, често извеждах дъщерите ни на разходка с автобус. За съвсем ниска цена можехме да хванем автобус и да се возим из целия град. На нас може и да ни звучи скучно, но за едно двегодишно дете подобен ден крие космическо въодушевление. Момичетата не правеха нищо по време на пътуването. Аз купувах билетите, носех раницата и подбирах маршрута. Единственото ми изискване към тях беше: „Стойте близо до мен." Защо? Защото знаех какви типове можеш да срещнеш в автобуса. Да не даваше Бог по някакъв начин да се изгубим с моите дъщери!

Нашият небесен Баща отправя същото искане към нас. „Стойте близо до мен. Говорете с мен. Молете ми се. Вдишвайте мен и издишвайте тревогите си." Колкото повече гледаме нагоре, толкова повече се стопяват нашите притеснения. Бог знае какво може да ни се случи при пътуването. И намерението му е да ни върне вкъщи живи и здрави.

Затова се молете за всяко нещо.

И не забравяйте другата добавка на ап. Павел - благодарността. „Разказвайте на Бога от какво се нуждаете и му благодарете за онова, което е свършил."

Правете същото, което е направило малкото овчарче Давид, когато се е изправил пред снажния Голиат. Не си е покрил главата с торба. Нито си я е заровил в земята. Нито пък е побягнал, уплашен от силата на гиганта. Вместо това се е вгледал в силата на Господа. Когато Саул изразява несъгласие да допусне младото момче в тази война, Давид отговаря с аргументи за Божиите победи.

А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Бог. И Давид каза: Господ, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и Господ да е с теб. (I Царе 17:34-37)

Притеснява ли ви някой гигант? Тогава си припомнете лъва и мечката. Не поглеждайте напред със смущение. Погледнете назад с възхищение. Доказателството за Божията сила е в миналото ви. Забравливостта води до страхове, а добрата памет произвежда силно сърце.

Ето как става на практика. Да кажем, че на пътя ви се появи някой провокатор на страхове. Лекарката решава, че се нуждаете от операция. Напипала е някаква бучка под кожата ви и отсъжда, че подобно нещо трябва да се премахне. И сега ето ви, излизате неуверено от нейния кабинет. Току-що са ви връчили чашата с безпокойството. Какво ще сторите с нея? Има два котела, в които бихте могли да я изсипете.

Можете да изсипете всичките си лоши новини в казана с тревогите. После усилвате огъня, бъркате и варите. И не след дълго ще сте си сготвили ароматна гозба с песимизъм. Някои от вас сърбат тази чорба вече твърде дълго време. Вашите приятели и роднините ви ме помолиха да ви кажа, че онова, с което се храните, вече оказва сериозно въздействие върху вас.

Защо не пробвате нещо друго? Изсипете чашата с безпокойство в бакъра на молитвата. Още преди да се е захлопнала вратата на лекарския кабинет, предайте проблема си в ръцете на Бога. „Приемам твоето господство. Абсолютно нищо не може да дойде до мен, освен ако не е преминало първо през теб, Боже." В добавка към това забъркайте и здравословна доза признателност. Сигурно няма да си спомните за някой лъв или някоя мечка, но пък ще се сетите за върнатия заем, за навременния съвет или за внезапно освободилото се място в претъпкания автобус. Само един поглед назад в миналото би могъл да генерира сили за вашето бъдеще.

Вашата роля е молитвата и признателността.

А Божията роля е мирът и покровителството. „Това ако правите, ще изпитате Божия мир, който е далеч по-чудесен, отколкото може да схване човешкият ум. И неговият мир ще опазва сърцата ви и съзнанията ви, докато вие живеете в Христос Исус" (Филипяни 4:7, ЖТ).

Вярващата молитва ви въвежда в Божия мир. Не в някакъв произволен, мъгляв, земен мир, а в небесния мир. Мирът на Бога, който се спуска отгоре. Същото онова царско спокойствие, което цари пред царския престол, Царят го предлага и на вас.

Смятате ли, че той се бори с безпокойства? Представяте ли си той да кърши пръсти и да иска от ангелите хапче против киселини? Глупости. За Бога всеки един проблем е също толкова огромно предизвикателство, колкото е някоя вейка пред някой слон. Бог се радва на съвършен мир, понеже Бог притежава съвършена сила.

И тъкмо този мир той предлага на вас. Това е мирът, който „ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус". На това място Павел използва едно понятие от света на военните. Филипяните, които живеят в град с римски гарнизон, най-вероятно са били добре запознати с това, как римските часови пазят стража. Преди врагът да успее да проникне в казармата, най-напред ще трябва да премине през караула. Към вас Бог отправя същото предложение. Неговият свръхестествен мир би могъл да ви обгърне като защитна сфера, като предпазен покров, който да пази сърцето ви.

Само след двайсет и четири месеца употреба биосферата в Аризона се оказа пълен провал. Биологическото равновесие между растенията в него излезе от всякакъв контрол. Нивото на кислород падна застрашително ниско. Изследователите вътре се изпокараха помежду си. Мравките се размножиха безогледно и погълнаха всички останали насекоми. Експериментът се провали шумно и сферичният купол бе изоставен.

Но куполът на Бога все още стои. От нас се очаква единствено да застанем под него. Дошло ли ви е до гуша от грижи? Изтъкан ли сте от нерви напоследък? Тогава „всяка ваша грижа изхвърлете върху него, понеже той се грижи за вас" (I Петрово 5:7, МУ), Глаголът тук е доста динамичен: „изхвърлете". Петър не ни съветва да положим, да поставим или да дадем назаем грижите си. Не, думата е далеч по-силна. Петър използва същия глагол, с който евангелските автори са описвали случаите, когато Исус е изхвърлял демони от техните жертви. Той ги е пропъждал окончателно. С една ръка за врата, а другата за колана той е хващал нечистите сили, изхвърлял ги е надалеч и им е заповядвал никога повече да не припарват обратно. Направете и вие същото с вашите страхове. Изритайте ги, без да се шегувате. Изхвърлете ги върху Бога.

Безпокойството е въпрос на избор, а не доказателство за отговорност. Бог може да ви въведе в един нов свят без тревоги. Не отлагайте молитвата. Концентрирайте се по-малко върху предстоящите проблеми и повече върху спечелените победи. Поемете ролята си и позволете на Бога да извърши своето. Той ще опазва сърцето ви със своя мир - мир, който никой ум не може да схване.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА. Ангели над вас


Когато седемнайсетгодишният Джейк Портър изтичал на футболния терен, и двата отбора го аплодирали. Поведението им било необичайно. Момчето вече цели три години било играч на гимназиалния отбор „Нортуест", но почти никога досега не било участвало в истински мач по американски футбол. Феновете на отбора от гр. Макдърмът, щата Охайо, никога дотогава не били виждали Джейк да носи топката или да подава пас. Нито пък някой го беше виждал да чете книга или да напише повече от едно изречение. Защото децата, които страдат от Синдрома на чупливата X хромозома рядко се включват в игрите и уроците на другите.

Джейк обаче много обичал спорта. Всеки ден след своите специални уроци той бързал към спортния комплекс. Пробягвал необходимите километри на пистата, тренирал усилено и чакал да го повикат да поиграе в някой от отборите по бейзбол или баскетбол. Но това така и не се случвало.

Чак до мача с „Уейвърли".

Треньорът на Джейк взел решението още преди началния съдийски сигнал. Ако минути преди края на мача победата вече била вързана в кърпа, той щял да пусне Джейк в игра. Тъкмо така се и случило. До края оставали броени секунди, а резултатът вече бил 42:0 за отбора на „Нортуест". Тогава треньорът поискал таймаут.

После дал знак с ръка на другия треньор, че иска да говори с него. Когато колегата му от „Уейвърли" чул плана му, той категорично поклатил глава в отрицателен жест. Явно не бил съгласен и започнал да спори. Реферът се намесил и след секунди играта била възобновена.

Куотьрбекът взел топката и я подал на Джейк. А Джейк знаел много добре какво да прави. Трябвало просто да застане на едно коляно и да изчака последните няколко секунди от двубоя да изтекат. Цяла седмица преди това треньорът бил упражнявал с Джейк тъкмо това. Но за всеобща изненада останалите играчи изведнъж казали на Джейк да тича. Стиснал топката с две ръце, той хукнал по зелената трева. Но в обратна посока. Тогава задният рефер се намесил, спрял го и му посочил накъде да тича с топката.

В този момент и защитниците на „Уейвърли" извършили своята роля. Техният треньор явно не бил против плана. Обаче той искал Портър не само да задържи топката няколко секунди, но и даже да отбележи свой собствен тъчдаун. Играчите на „Уейвърли" се разделили пред Джейк както водите на Червено море пред Мойсей. И двата тима надавали окуражителни възгласи за седемнаисетгодишното момче. А той тичал с всички сили, сякаш цялата вселена зависи от него. Стиснал зъби, с изпънати до скъсване жили и с победоносен устрем в очите Джейк пресякъл крайната зона и отбелязал първия тъчдаун в живота си.

И двата отбора се събрали около него да го аплодират. По трибуните десетки майки ронели сълзи. Около терена мажоретките танцували сякаш само за него. А Джейк се оглеждал, усмихнат до уши, като че ли току-що е спечелил милиони от тотото, без даже да пуска фиш.19

Колко често се случват подобни неща? Според Библията това става доста по-често, отколкото си представяте. Всъщност онова, което играчите сторили за Джейк през онзи ден, Владетелят на вселената прави за вас през всеки един ден от живота ви. А само погледнете на какъв отбор той е Треньор!

И ангелите окрилени с възторг възпяват вечността. Но ние, трайно отчуждени, сме слепи за тез чудеса.20

Вашите очи забелязват ли ангелите? При над триста библейски стиха, посветени на тях, тези небесни служители заемат неоспорима роля в Божието Слово. Ако вярвате в Библията, би трябвало да вярвате и в ангелите. И в същото време би трябвало да сте озадачени от тях. Да изследвате библейските ангели е същото като да изучавате делфини в естествената им среда. Те се появяват над водата точно толкова, че да ги зърнете и да си зададете някой и друг въпрос. Но преди да сте успели да ги огледате, те бързо се скриват от погледа.

Едно нещо е сигурно. Библейският образ и съвременният образ за ангелите драстично се разминават. На реклами и пощенски картички ще ги видите обрисувани като феята Палечка с прозрачни ефирни крилца. Съществуването им е заради нас - да ни извършват различни услуги. Един вид християнска версия на духчета в бутилки, чиято роля е да ни запазват място за паркиране, да ни намират забравените ключове и изгубените котета. Щраквате с пръсти и „пуф!" - ангелчето се е появило пред вас. Щраквате отново и то изчезва.

Нищо общо с библейската картина. Има две думи, които най-точно обрисуват истината за ангелите: „много" и „могъщи".

Ангелски множества населяват целия свят. В Евреи 12:22 се говори за „десетки хиляди ангели при празнично събрание". Апостол Юда обявява: „Господ идва заедно с хиляди и хиляди свети ангели, за да съди всекиго (14-15 ст., СЕУ). Вдъхновеният цар Давид пише: „Каляските на Бога са двайсет хиляди, дори много хиляди ангели: Господ е сред тях, както на Синай, в святото място" (Псалм 68:17, ЮУ). Когато говори за планината Синай, Давид си припомня времето, когато десетки хиляди ангели са се спуснали навсякъде наоколо, докато Бог е давал Закона на Мойсей. „Бог дойде от Синай [...], слизайки с десетки хиляди свети ангели" (Второзаконие 33:2, М80).

Хиляди ангели са очаквали и думичка от Христос в деня на Разпятието му. „Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?" (Матей 26:53). Един легион се е състоял от шест хиляди войници. Бързата сметка показва, че поне седемдесет и две хиляди небесни пратеници (достатъчно, за да изпълнят един средно голям футболен стадион днес) са стояли в бойна готовност да се притекат на помощ на своя Господ. Книгата Откровение, изпълнена с различни отблясъци за предстоящия свят, описва как ангелите стоят около небесния престол „и броят им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди" (Откровение 5:11).

И не забравяйте видението, което се дава на Елисеевия прислужник. Когато една войска заплашва да отнеме живота им, Елисей се обръща към Бога с молба да отвори очите на момчето. „И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, и ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей" (IV Царе 6:17).

Ако Бог отвореше и нашите очи по такъв начин, какво ли щяхме да видим? Майки и татковци, вие сигурно щяхте да видите как ангели ескортират детето ви по пътя към училище. Пасажери във въздуха, вие щяхте да видите как ангели са обкръжили самолета ви отвсякъде. Болнични пациенти, вие щяхте да видите как ангели придържат ръката на хирурга. Юноши и девойки, вие щяхте да видите как ангели пазят съня ви. Много, много ангели. Преди няколкос-тотин години Джон Милтън написа: „Милиони духовни създания обхождат Земята невидими и когато спим, и когато сме будни."

Първата дума, която описваше ангелите, беше „много".

Втората е „могъщи". Ефирни крилца и сладки личица? Може би тези образи вървят в илюстрираните книжки и сувенирните магазинчета. Но Божиите ангели са белязани от неописуема мощ. Павел казва, че Христос „ще дойде от небето с могъщите си ангели" (II Солунци 1:7, СП). От същата дума, която тук е преведена „могъщи", до нас достига думата „динамит". Ангелите са заредени с динамитна сила. Един-единствен ангел е бил достатъчен, за да порази всички първородни синове на Египет или пък да затвори пастта на гладните лъвове около Данаил. Давид пък нарича ангелите „мощни по сила, които изпълнявате словото Му, като слушате гласа на словото Му"(Псалм 103:20).

Не е необходимо да се опитвате да говорите с ангелите. Те така или иначе няма да ви изслушат. Техните уши са насочени единствено към Божия глас. Те са „духове, които служат на Бога" (Евреи 1:14, СП), откликващи на неговите заповеди и следващи единствено неговите напътствия. Исус казва, че те „винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата" (Матей 18:10). Един-единствен звук има значение за ангелите - гласът на Бога. Една-единствена гледка вълнува техните съзнания - ликът на Бога. В крайна сметка, те знаят най-добре, че той е Господ над всички.

И в резултат те му се покланят. Независимо дали това става в храма заедно с Исая или на пасбището заедно с витлеемските овчари, ангелите се покланят на Бога. „Когато представя на света своя първороден Син, Бог казва: „Всички Божии ангели да му се поклонят."" (Евреи 1:6, СП). Правели са го тогава, правят го и сега.

Помните ли споменатите по-горе десетки хиляди ангели, обикалящи около небесния престол? Познайте какво са правели там. „Около престола стояха всички ангели и те паднаха по очи пред престола и се поклониха на Бога, като казаха: „Амин! Благословение, слава, мъдрост, благодарност, чест, власт и сила да бъде на нашия Бог за вечни векове. Амин!"" (Откровение 7:11-12, СП).

Тяхното поклонение не говори ли много за красотата на Бога? Ангелите имат способност да виждат и Големия каньон, и Сикстинската капела, ала вместо това всеки един от тях предпочита да впери поглед в Божията слава. Те не могат да се наситят на гледката и също не могат да стоят безмълвни след видяното.

В същия миг, когато вие четете тези думи, Божиите безгрешни служители принасят неспирно хваление пред своя Създател. Не забравяйте, че той е и техен Творец. Някога дори и ангелите не са съществували. И тогава, с небесно постановление, те са били създадени. „Всичко в небесата и на земята бе сътворено от него - и видимото, и невидимото, било то престоли, власти, господари или управници. Всичко бе сътворено чрез Христос и за Христос" (Колосяни 1:16, СП). Ангелите изпълват невидимата част от Божието творение.

Те се покланят на Твореца и също така - ето я сега освежителната напитка за жадните сърца - те са изпратени, за да ни защитават. „Нали всички ангели са духове, които служат на Бога и са изпратени да помагат на онези, които ще наследят спасение?" (Евреи 1:14, СП).

Един мой приятел наскоро предприе изключително вълнуващо пътуване до Виетнам. Заедно с двама свои познати той се захвана да вкарва нелегално Библии и средства за местните християни. Когато кацнали там обаче, той се отделил от другите двама и се изгубил. Самият той не говори виетнамски и никога преди това не бе пътувал до Ханой. Представете си тогава какви мисли са преминавали през главата му, докато стоял сам на летището с пълен с Библии сак и колан с банкноти, без да знае нищичко на местния език, освен името на хотела си.

Таксиджия след таксиджия му предлагали услугите си, но той продължавал да чака и да се моли. В крайна сметка осъзнал, че все пак трябва да предприеме нещо, и затова се качил на едно такси и продиктувал името на хотела. След около един час път и около хиляда обиколки наляво-надясно той все пак се озовал на дестинацията си. Платил на шофьорите си и те си тръгнали.

Точно така, „те" си тръгнали. На предните седалки в таксито му седели двама мъже. Едва по-късно на него му хрумнало колко необичаен е този факт. През следващите дни във Виетнам той виждал много други таксита, но всички те били само с един водач. В нито едно от тях на предната седалка не седял втори шофьор.

Незначителен детайл от ежедневието? Твърде възможно.

Или насърчителен знак от Бога? Също толкова вероятно. Може би до хотела му са го докарали не двойка виетнамски шофьори, а тандем от небесни пратеници. Неговите спътници от самолета също в крайна сметка достигнали до хотела, но по пътя били излъгани от таксиджия шмекер и се наложило да се лишат от голяма сума. Дали пък Бог не е изпратил тази динамична двойка, за да предпази моя приятел?

Подобно нещо със сигурност вече се е случвало по-назад в историята с трима Божии люде на име Седрах, Мисах и Авденаго. Принуден да ги накаже заради отказа да му се поклонят, цар Наву-ходоносор заповядва пещта да бъде нагрята до седем пъти в сравнение с нормалната температура. После нарежда тримата да бъдат хвърлени в нея. Малко по-късно царят надниква вътре, очаквайки да види овъглени трупове. За негова изненада тримата вътре са живи и здрави; и даже си имат компания сред пламъците. „Вижте! - възкликна цар Навуходоносор. - Виждам четирима души. Никой от тях не е вързан и всички се разхождат из огъня. Пламъците изобщо не са ги засегнали. А четвъртият изглежда като божествено същество!" (Данаил 3:25, ЖТ). Със сигурност в този момент до Божиите хора е имало Божи ангел, който ги е пазел и им е служел.

Или погледнете Петър, който е заспал в сламата на йерусалим-ския затвор. Само една дума от устата на Ирод, и главата му ще се търколи от раменете. Всички човешки усилия да бъде спасен са се провалили. Небесният арсенал обаче не е изчерпан. Един ангел се приближава до Петър, събужда го и ей така го извежда от затвора! Обикновеният доскорошен рибар се радва на небесен ескорт. „Внезапно там се появи Господен ангел и светлина озари килията. Ангелът побутна леко Петър по рамото, събуди го и му каза: „Ставай бързо!" И веригите паднаха от ръцете му" (Деяния 12:7, СП).

Ангелите служат на Божиите хора. Самият Бог „е поставил ангелите си над теб, за да те пазят навсякъде, където отидеш" (Псалм 91:11, 1МСУ).

Били Греъм ни припомня: „Ако си вярващ християнин, очаквай могъщи ангели да те съпровождат в ежедневието ти."22 Ами ако не си вярващ християнин? Предлагат ли ангелите същото закрилническо наблюдение и върху Божиите неприятели? Не, такова обещание няма. Гаранцията за ангелска закрила се ограничава единствено до онези хора, които са се доверили на Бога. „Всички ангели са духове, които служат на Бога и са изпратени да помагат на онези, които ще наследят спасение" (курсивът е мой). Давид също говори за тази условна закрила: „Ангелът на ГОСПОДА пази всички онези, които се боят от Него, и ги избавя" (Псалм 34:7, МЬТ). Ако обърнете гръб на Бога, не очаквайте Бог да пази гърба ви. Но ако приемете неговото господство, спокойно можете да разчитате, че множество могъщи ангели ще ви предпазват във всичките ви пътища.

„Ангелът на ГОСПОДА обгражда от всички страни онези, които Му се боят, и ги спасява" (7 ст., 1ЧКТУ). Той не е изпратен просто да пропъжда досадните мухи около вас. Ролята му е да бъде навсякъде около вас, да стои на пост и да бди нащрек заради вас. Когато се разхождате, го правите под съпровода на невидими небесни същества. Нека тази мисъл значително да снижава нивото на вашето безпокойство! И най-богатият човек на този свят не би могъл да се огради с такава защита и закрила, каквато Божиите ангели осигуряват за вас.

Нещо повече. Ангелите много обичат да го правят. Те не само ви служат, но и ви гледат смаяно и удивено. „Осъзнавате ли какви щастливци сте? Даже и ангелите биха дали всичко, за да бъдат включени в това" (I Петрово 1:12, М80). Сащисани от почуда ангели наблюдават даровете, с които ви затрупва Бог. Дали Светият Дух обитава в ангелите? Не. Но обитава във вас. Дали ангелите благодарят на Бога за спасението? Не. Те не са били изгубени. Но вие сте били. Дали Христос е станал ангел? Не. Но е станал човек. И когато го е сторил, ангелите са наблюдавали със слисано вълнение. При раждането му е имало ангели в хвалебен хор. При разпятието му е имало ангели в бойна готовност. При възкресението му е имало ангели с вълнуваща вест. И при дейността му в църквата днес има ангели, които следват всяка наша стъпка с трепет и оживление. „Именно чрез християни като вас, които се събират в църкви, този изключителен план на Бога става известен на ангелите и се обсъжда сред тях" (Ефесяни 3:10, М80).

Онова, което Бог върши във вас, оставя ангелите ококорени от удивление и възхищение. Исус описва колко много „се радват Божиите ангели, когато един грешник се покае" (Лука 15:10, СП). Когато ангелите се събират в своята ангелска стая за срещи, докато похапват ангелски кекс, те всъщност дискутират какво се случва с църквата.

„Видяхте ли какво се случи в Нигерия?"

„Австралийците правят големи стъпки напоследък."

„Тъкмо се връщам от Ню Йорк. Ще ви разкажа за вярващите в Бронкс."

Авторът на Посланието до евреите описва „голям облак свидетели" (Евреи 12:1). Нищо чудно ангелите да са включени в този списък.

Бог изпраща най-добрите си ангелски спец части, за да охраняват вашия живот. Представете си президентът да изпрати своите тайни служби, за да бъдат ваша охрана, нареждайки им да ви осигуряват кортеж в трафика и да ви пазят от досадните проблеми. Как ще спите вечер, ако знаете, че тайни агенти стоят на пост пред вратата ви? А как ще заспите довечера, знаейки със сигурност, че най-елитните части на небето правят тъкмо това? Приемете Божието господство над живота си. Множество могъщи ангели вече са се заели да ви пазят.

А когато прекосите последната линия за тъчдаун, те ще са първите, които ще се изправят на крака да ви аплодират.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Покров от Бога


Правилно ли прочетох това? За всеки случай се върнах с колата по същата улица, за да хвърля втори поглед. Обявата беше залепена за един знак. Сякаш беше разпечатана на домашен компютър. Беше от жълта хартия и имаше едри букви. И нашите съседи, както и вашите, редовно си разпечатват и разлепят из квартала всевъзможни обяви и съобщения. Изненада ме не самата обява, а написаното на нея.

„Намерено: прасенце с шкембенце"

Отдолу имаше два телефонни номера - един за през деня и един за вечерно време. Никога преди не бях попадал на подобна обява. Други подобни на нея има доста:

„Намерен: черен ритривър"

„Намерен: марков скейтборд"

„Намерен: златен медальон"

Обаче прасенце с шкембенце? Кой би могъл да изгуби такова животно? Кой изобщо би се занимавал да отглежда живо прасенце? Познавам много хора, които си имат домашен любимец. Но да хран-тутиш домашен шопар? Представяте ли си всеки ден да се грижите за живо прасе? (Жена ми казва, че не й е трудно.) Дали собствениците на прасета канят гостите си да си поиграят с домашната им свиня? Дали окачват отпред табелки с надпис: „Внимание, зло прасе!" Собствениците на подобен вид домашно животинче представляват някаква особена порода.

А още по-странни ще са общинските инспектори, които следят за бездомни прасета по улиците. Като прочетох горната обява, си представих любопитна ситуация. Някой такъв инспектор е забелязал шляещото се свинче по тротоарите. „Ах, горкото! - си е казал той. -Ела тук, грухи-грухи-грухи. Тези неприветливи улици не са добро място за изгубено самотно прасенце. Ела, ще те върна у дома."

Представяте ли си пък свинята да цъфне на верандата ви? Ако вместо почукване по предната си врата дочуете грухтене, ще я отворите ли веднага? Аз не. За голдън ритривър? Разбира се. За немска овчарка? Най-вероятно. За свети Бернард? Никак не се и съмнявайте. Но за прасенце с шкембенце? Съжалявам. Да си се шляе по улиците.

Не ми е притрябвало вкъщи. Но Бог не мисли така. Всъщност той разсъждава точно по обратния начин. По отношение на нас.

Ние си мислим, че Бог обича да се грижи единствено за чистокръвните в този свят. За хората с чист нос, с изряден живот, с блага душа. Когато види френски пудел или немски дог, той веднага ще разтвори портите си, за да го прибере вкъщи. Но когато види останалите от нас? Когато всички ние се шляем по улиците, заблудени и бездомни, дали има надежда да попаднем в полезрението на Бога?

Псалом 91 ни отговаря с категорично „да". Ако искате да опознаете природата и обхвата на Божието господство, сгушете се под широките клони на Давидовата поезия.

Който обитава под закрилата на Всевишния,

той ще живее под сянката на Всемогъщия.

Ще казвам на ГОСПОДА:

Ти си моето прибежище и моята крепост,

моят Бог, на когото се уповавам!

Защото Той ще те избавя

от примката на ловеца и от гибелния мор.

С перата Си ще те покрива

и под крилете Му ще прибегнеш -

Неговата истина е щит и защита.

Няма да се страхуваш от ужас нощем,

нито от стрелата, която лети денем,

нито от мор, който ходи в тъмнина,

нито от зараза, която опустошава по пладне.

Хиляда ще падат от страната ти

и десет хиляди - отдясно ти,

но до теб няма да стигне.

Само ще гледаш с очите си

и ще видиш възмездието на безбожните.

Понеже ти си казал:

ГОСПОД е моето прибежище! -

и си направил Всевишния свое жилище,

никакво зло няма да те сполети,

нито язва ще се приближи до шатрата ти,

защото ще заповяда на ангелите Си за теб

да те пазят във всичките ти пътища.

На ръце ще те носят,

да не би да удариш в камък крака си.

Ще настъпиш лъв и кобра,

ще стъпчеш млад лъв и змия.

Понеже той положи в Мен любовта си,

затова ще го избавя.

Ще го поставя нависоко,

защото позна Името Ми.

Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря.

Ще бъда с него, когато е в бедствие,

ще го избавя и ще го прославя.

Ще го наситя с дългоденствие

и ще му покажа Моето спасение.

(Псалм 91)

Тези шестнайсет стиха помагат, за да си изградите една конкретна представа - че Бог е вашият покровител. Проверете дали ще успеете да забележите повтарящата се дума в целия този Псалм:

„Ще живее под сянката на Всемогъщия."

„Ще те избавя."

„Ще те покрива."

„Под крилете си ще те скрива" (ЖТ).

„Злото не ще стигне до теб" (ЖТ).

„На ръце ще те носят."

„Ще го избавя."

„Ще го поставя нависоко."

„Ще му отговоря."

„Ще бъда с него."

„Ще го избавя."

„Ще го наситя."

„Ще му покажа Моето спасение."

Добре, де, подсказах ви доста. Но не искам да пропуснете мисълта ми тук. Бог предлага не само възможност за закрила или подобие на закрила. Дали той ще ви защитава? Що за въпрос? Вашето спокойствие е приоритет за небесата. Божието присъствие обгръща живота ви. Между вас и вашия враг е застанал вашият закрилник - Бог.

По време на известния скандал между Клинтън и Люински държавният обвинител Кенет Стар бе поканен да каже няколко думи в нашата църква. Поради естеството на неговото занятие двама снажни и безизразни американски служители наблюдаваха внимателно всяко едно негово движение. Единият вървеше пред съдия Стар, а другият го следваше по петите. Между богослуженията те подозрително оглеждаха всеки в залата. Когато съдия Стар поседна в стаята за отдих, двамата застанаха пред вратата като часовои. Малко по-късно през същия ден го запитах дали не му е досадно тяхното присъствие, той ми отвърна: „Всъщност закрилата им ми оказва успокояващо въздействие."

Колко ли пък по-голямо спокойствие би следвало да ни вдъхва Божието присъствие. Бог измерва от глава до пети всеки един човек, който се приближава към нас. Докато вие вървите, той води. Докато спите, патрулира. „С перата Си ще те покрива и под крилете Му ще прибегнеш" (4 ст.).

Представата да живееш под сянката на Ел Шадай ме връща в спомените ми към един развален от дъждовно време пикник. С няколко приятели едвам бяхме съумели да се покрием от лятната тексаска буря, когато тя връхлетя целия парк и го превърна в мочурище. Съботният ни отдих не успя да се състои, както го бяхме планирали, и затова ние се качихме обратно в колата, готови да се прибираме. Тъкмо тръгвахме обаче, когато шофьорът рязко спря колата и ни посочи една страхотна картина посред поляната. Една птица стоеше на тревата с разтворени криле, прикривайки от силния дъжд малкото си, което явно бе изпаднало от гнездото. Бурният вятър не й позволяваше да се върне обратно на дървото, затова тя покриваше малкото си в очакване дъждът да спре.

От колко дъждове и ветрове ви е опазвал Бог? Дори и сега, в този момент, неговите криле ви закрилят. Устремът на някой циничен критик, тръгнал да злослови срещу вас, внезапно се прекъсва от телефонно обаждане. Колата на някой безочлив крадец, тръгнал да обира жилището ви, внезапно се поврежда на пътя. Бензинът на някой пиян тираджия свършва точно преди кръстовището, по което идвате вие. Бог е вашият закрилник. Той ви предпазва: „от примката на ловеца" (3 ст.); „от гибелен мор" (3 ст.); „от ужас нощем", „от стрела... денем", „от мор... в тъмнина", „от зараза... по пладне" (5-6 ст.).

Един от преводите на английски език даже дръзко провъзгласява: „Нищо няма да ти се случи" (10 стих,).

„Ами тогава защо ми се случва? - скача някой читател на крака. - Обяснете ми защо ме уволниха. Или защо ми се е паднал такъв тъпанар за родител. Или защо детенцето ни издъхна в болницата." Ето къде на повърхността изниква манталитетът на прасенцето. Бог може да закриля аляския маламут и английския сетер, но дребни изтърсаци като мен? Изглежда на твоето рубик-кубче има квадратче, което не може да се мести. Ако Бог наистина е наш закрилник, тогава защо ми се случват злини?

Така ли? Наистина ли ви се случват злини? Възможно е вие и Бог да имате съвсем различна дефиниции за думата „зло". Потърсете думата „злина" в речника на някой средношколец и ще попаднете на значения като „пъпка на носа" или „сам в петък вечер", или „контролно по геометрия". Чували сте хлапе да казва на родителя си: „Тате, това е ужасно." Таткото обаче, който е обикалял махалата многократно като малък, разсъждава по различен начин. Пъпките ще отминат. Контролните ще се свършат. И не след дълго ще започнеш искрено да се радваш на тихите вечери у дома. Дали тези неща са били неприятни. Със сигурност. Носители на неудобство? Няма съмнение. Обаче „злини"? Нека това съществително да го запазим за болничните легла и гробищните паркове.

Онова, което за детето е лошо, невинаги е злина според родителя.

Онова, което ние с вас бихме нарекли истинска катастрофа, Бог сигурно го приема за обикновена пъпка, която скоро ще изчезне. Той гледа на вашия живот така, както вие гледате някой филм, след като сте чели книгата. Веднага щом нещо лошо се случи, вие усещате как залата в киносалона остава без кислород. Всички зрители са си поели дълбоко въздух, вперили поглед в екрана. Но не и вие. Защо? Защото сте запознати с книгата. Знаете как главният герой ще се измъкне от безизходната ситуация. Бог гледа на вашия живот със същата спокойна увереност. Той не само е чел историята на живота ви. Той я е писал. Неговата гледна точка е съвсем различна, а крайната му цел е позната и очевидна.

Бог използва проблемите, за да заякчи нашата духовна кожа.

Считайте го за истински подарък, приятели, когато трудности и предизвикателства ви сполетят от всяка посока. Вие знаете, че под напрежение вашата вяра бива принудена да излезе на открито и да покаже истинските си цветове. Затова не се опитвайте да се измъквате от подобни неща преждевременно. Нека те да изпълнят ролята си, за да можете да развиете зрял и изграден характер без никакъв недостатък (Яков 1: 2-4, М8С). Кой е един от Божиите методи за заздравяване на вярата? Това е хубавата, здравословна трудност. Преди няколко години цялото ни семейство посети Колониал Уилямсбърг - изкуствено селище, пресъздаващо обстановката от град Уилямсбърг, щата Вирджиния, през осемнадесети век. Ако някой ден и вие минете оттам, обърнете специално внимание на ковачницата. Майсторът поставя слитък желязо върху наковалнята и започва да блъска по него с тежкия ковашки чук. Когато металът стане достатъчно плосък за оформяне, го вкарват в пещта. После ковачът редува същите две действия, докато парчето не приеме формата на инструмента, който му е необходим.

Нагряване, блъскане.

Нагряване, блъскане.

Крайни срокове, трафик.

Караници, унижение.

Медицински сирени, мълчаливи телефони.

Нагряване, блъскане.

Нагряване, блъскане.

Работата на ковача е да оформи безформеното парче до красиво изделие. Същото се стреми да постигне и Бог. Отначало ударите са тежки и необясними. Попаднали между чука и наковалнята, ние не успяваме да си обясним смисъла на всички тези бедствия, които се изсипват върху главите ни. Веднъж щом ковачът остане удовлетворен от формата на своето произведение, той започва да го шлифова и полира. За целта той използва по-малки чукчета и парчета шкурка. Изделието се заглажда, дооформя, украсява. И никой не се меси в работата на ковача. На никого не му хрумва да изтръгне чука от мазолестата му длан и да му се развика: „Ей, я по-полека се отнасяй към това парче сребро! Стига си го блъскал като изоглавен!" Нищо подобно. Занаятчията удря по метала, докато сам не прецени, че е приключил с него. Някои майстори на сребърни изделия, наскоро ми разказаха, продължават да работят по произведението си, докато най-после не видят лицето си отразено върху него. Кога Бог ще приключи работата си във вас? Когато види отражението си във вас. „ГОСПОД ще усъвършенства онова, което се отнася за мен" (Псалм 138:8, ККТУ). Исус казва: „Моят Баща винаги работи" (Йоан 5:17, СП).

Бог варди онези, които се обръщат към него. Ударите, които чувате, не говорят за неговата дистанцираност, а доказват неговата близост. Доверете се на Божия суверенитет. Нима досега не си е заслужил пълното ви доверие?

Случвало ли се е да казва думи, които да са се оказали погрешни? Или да дава обещание, което впоследствие не се е сбъдвало? Няколко десетилетия съвместно ходене с Бога подтикват Исус Навиев да заключи: „Нито едно от добрите обещания, които ГОСПОД бе говорил на израилевия дом, не пропадна; всички се осъществиха" (Исус Навин 21:45). Потърсете думата „благонадеждност" в небесния речник и ще видите, че дефиницията е само с една-единствена дума: Бог. „Ако не сме верни, той пак ще бъде верен, защото не може да се отрече от собствената си природа" (II Тимотей 2:13, СП).

Или се опитайте да съставите списък с неговите грешки. Доста ще е кратък, нали? А сега направете списък с всички онези случаи, когато той ви е давал прошка за вашите грешки. „На онзи, който ви е призовал, може да се разчита напълно. Щом е казал нещо, ще го изпълни!" (I Солунци 5:24, М80).

Можете да разчитате на него. Той е „същият и вчера, и днес, и завинаги" (Евреи 13:8, СП). А и след като е Господ, „Той ще бъде стабилността в твоите времена" (Исая 33:6, ИАВ).

Доверете му се. „Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам" (Псалм 56:3). Присъединете се към Исая, който решително заявява: „Бог ми е спасение - ще се уповавам и няма да се боя" (Исая 12:2).

Бог напътва вашите стъпки и с удоволствие следи всяка подробност от вашия живот (вижте Псалм 37:23-24). Няма значение кой сте. Прасенце с шкембенце или чистокръвен любимец. За него няма разлика. Вие имате значение за него и той наблюдава всяка подробност от онова, което се случва с вас. И не само наблюдава, но и контролира.

Така че настанете се спокойно на седалката до шофьора и му оставете на него да управлява колата. Не е ли прекрасно да знаете, че сте в най-добрите ръце на света?


Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е
Knigi%20-%20TFM -> Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница