ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Покров от Бога

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Покров от Бога

Правилно ли прочетох това? За всеки случай се върнах с колата по същата улица, за да хвърля втори поглед. Обявата беше залепена за един знак. Сякаш беше разпечатана на домашен компютър. Беше от жълта хартия и имаше едри букви. И нашите съседи, както и вашите, редовно си разпечатват и разлепят из квартала всевъзможни обяви и съобщения. Изненада ме не самата обява, а написаното на нея.

„Намерено: прасенце с шкембенце"

Отдолу имаше два телефонни номера - един за през деня и един за вечерно време. Никога преди не бях попадал на подобна обява. Други подобни на нея има доста:

„Намерен: черен ритривър"

„Намерен: марков скейтборд"

„Намерен: златен медальон"

Обаче прасенце с шкембенце? Кой би могъл да изгуби такова животно? Кой изобщо би се занимавал да отглежда живо прасенце? Познавам много хора, които си имат домашен любимец. Но да хран-тутиш домашен шопар? Представяте ли си всеки ден да се грижите за живо прасе? (Жена ми казва, че не й е трудно.) Дали собствениците на прасета канят гостите си да си поиграят с домашната им свиня? Дали окачват отпред табелки с надпис: „Внимание, зло прасе!" Собствениците на подобен вид домашно животинче представляват някаква особена порода.

А още по-странни ще са общинските инспектори, които следят за бездомни прасета по улиците. Като прочетох горната обява, си представих любопитна ситуация. Някой такъв инспектор е забелязал шляещото се свинче по тротоарите. „Ах, горкото! - си е казал той. -Ела тук, грухи-грухи-грухи. Тези неприветливи улици не са добро място за изгубено самотно прасенце. Ела, ще те върна у дома."

Представяте ли си пък свинята да цъфне на верандата ви? Ако вместо почукване по предната си врата дочуете грухтене, ще я отворите ли веднага? Аз не. За голдън ритривър? Разбира се. За немска овчарка? Най-вероятно. За свети Бернард? Никак не се и съмнявайте. Но за прасенце с шкембенце? Съжалявам. Да си се шляе по улиците.

Не ми е притрябвало вкъщи. Но Бог не мисли така. Всъщност той разсъждава точно по обратния начин. По отношение на нас.

Ние си мислим, че Бог обича да се грижи единствено за чистокръвните в този свят. За хората с чист нос, с изряден живот, с блага душа. Когато види френски пудел или немски дог, той веднага ще разтвори портите си, за да го прибере вкъщи. Но когато види останалите от нас? Когато всички ние се шляем по улиците, заблудени и бездомни, дали има надежда да попаднем в полезрението на Бога?

Псалом 91 ни отговаря с категорично „да". Ако искате да опознаете природата и обхвата на Божието господство, сгушете се под широките клони на Давидовата поезия.

Който обитава под закрилата на Всевишния,

той ще живее под сянката на Всемогъщия.

Ще казвам на ГОСПОДА:

Ти си моето прибежище и моята крепост,

моят Бог, на когото се уповавам!

Защото Той ще те избавя

от примката на ловеца и от гибелния мор.

С перата Си ще те покрива

и под крилете Му ще прибегнеш -

Неговата истина е щит и защита.

Няма да се страхуваш от ужас нощем,

нито от стрелата, която лети денем,

нито от мор, който ходи в тъмнина,

нито от зараза, която опустошава по пладне.

Хиляда ще падат от страната ти

и десет хиляди - отдясно ти,

но до теб няма да стигне.

Само ще гледаш с очите си

и ще видиш възмездието на безбожните.

Понеже ти си казал:

ГОСПОД е моето прибежище! -

и си направил Всевишния свое жилище,

никакво зло няма да те сполети,

нито язва ще се приближи до шатрата ти,

защото ще заповяда на ангелите Си за теб

да те пазят във всичките ти пътища.

На ръце ще те носят,

да не би да удариш в камък крака си.

Ще настъпиш лъв и кобра,

ще стъпчеш млад лъв и змия.

Понеже той положи в Мен любовта си,

затова ще го избавя.

Ще го поставя нависоко,

защото позна Името Ми.

Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря.

Ще бъда с него, когато е в бедствие,

ще го избавя и ще го прославя.

Ще го наситя с дългоденствие

и ще му покажа Моето спасение.

(Псалм 91)

Тези шестнайсет стиха помагат, за да си изградите една конкретна представа - че Бог е вашият покровител. Проверете дали ще успеете да забележите повтарящата се дума в целия този Псалм:

„Ще живее под сянката на Всемогъщия."

„Ще те избавя."

„Ще те покрива."

„Под крилете си ще те скрива" (ЖТ).

„Злото не ще стигне до теб" (ЖТ).

„На ръце ще те носят."

„Ще го избавя."

„Ще го поставя нависоко."

„Ще му отговоря."

„Ще бъда с него."

„Ще го избавя."

„Ще го наситя."

„Ще му покажа Моето спасение."

Добре, де, подсказах ви доста. Но не искам да пропуснете мисълта ми тук. Бог предлага не само възможност за закрила или подобие на закрила. Дали той ще ви защитава? Що за въпрос? Вашето спокойствие е приоритет за небесата. Божието присъствие обгръща живота ви. Между вас и вашия враг е застанал вашият закрилник - Бог.

По време на известния скандал между Клинтън и Люински държавният обвинител Кенет Стар бе поканен да каже няколко думи в нашата църква. Поради естеството на неговото занятие двама снажни и безизразни американски служители наблюдаваха внимателно всяко едно негово движение. Единият вървеше пред съдия Стар, а другият го следваше по петите. Между богослуженията те подозрително оглеждаха всеки в залата. Когато съдия Стар поседна в стаята за отдих, двамата застанаха пред вратата като часовои. Малко по-късно през същия ден го запитах дали не му е досадно тяхното присъствие, той ми отвърна: „Всъщност закрилата им ми оказва успокояващо въздействие."

Колко ли пък по-голямо спокойствие би следвало да ни вдъхва Божието присъствие. Бог измерва от глава до пети всеки един човек, който се приближава към нас. Докато вие вървите, той води. Докато спите, патрулира. „С перата Си ще те покрива и под крилете Му ще прибегнеш" (4 ст.).

Представата да живееш под сянката на Ел Шадай ме връща в спомените ми към един развален от дъждовно време пикник. С няколко приятели едвам бяхме съумели да се покрием от лятната тексаска буря, когато тя връхлетя целия парк и го превърна в мочурище. Съботният ни отдих не успя да се състои, както го бяхме планирали, и затова ние се качихме обратно в колата, готови да се прибираме. Тъкмо тръгвахме обаче, когато шофьорът рязко спря колата и ни посочи една страхотна картина посред поляната. Една птица стоеше на тревата с разтворени криле, прикривайки от силния дъжд малкото си, което явно бе изпаднало от гнездото. Бурният вятър не й позволяваше да се върне обратно на дървото, затова тя покриваше малкото си в очакване дъждът да спре.

От колко дъждове и ветрове ви е опазвал Бог? Дори и сега, в този момент, неговите криле ви закрилят. Устремът на някой циничен критик, тръгнал да злослови срещу вас, внезапно се прекъсва от телефонно обаждане. Колата на някой безочлив крадец, тръгнал да обира жилището ви, внезапно се поврежда на пътя. Бензинът на някой пиян тираджия свършва точно преди кръстовището, по което идвате вие. Бог е вашият закрилник. Той ви предпазва: „от примката на ловеца" (3 ст.); „от гибелен мор" (3 ст.); „от ужас нощем", „от стрела... денем", „от мор... в тъмнина", „от зараза... по пладне" (5-6 ст.).

Един от преводите на английски език даже дръзко провъзгласява: „Нищо няма да ти се случи" (10 стих,).

„Ами тогава защо ми се случва? - скача някой читател на крака. - Обяснете ми защо ме уволниха. Или защо ми се е паднал такъв тъпанар за родител. Или защо детенцето ни издъхна в болницата." Ето къде на повърхността изниква манталитетът на прасенцето. Бог _може да закриля аляския маламут и английския сетер, но дребни изтърсаци като мен? Изглежда на твоето рубик-кубче има квадратче, което не може да се мести. Ако Бог наистина е наш закрилник, тогава защо ми се случват злини?

Така ли? Наистина ли ви се случват злини? Възможно е вие и Бог да имате съвсем различна дефиниции за думата „зло". Потърсете думата „злина" в речника на някой средношколец и ще попаднете на значения като „пъпка на носа" или „сам в петък вечер", или „контролно по геометрия". Чували сте хлапе да казва на родителя си: „Тате, това е ужасно." Таткото обаче, който е обикалял махалата многократно като малък, разсъждава по различен начин. Пъпките ще отминат. Контролните ще се свършат. И не след дълго ще започнеш искрено да се радваш на тихите вечери у дома. Дали тези неща са били неприятни. Със сигурност. Носители на неудобство? Няма съмнение. Обаче „злини"? Нека това съществително да го запазим за болничните легла и гробищните паркове.

Онова, което за детето е лошо, невинаги е злина според родителя.

Онова, което ние с вас бихме нарекли истинска катастрофа, Бог сигурно го приема за обикновена пъпка, която скоро ще изчезне. Той гледа на вашия живот така, както вие гледате някой филм, след като сте чели книгата. Веднага щом нещо лошо се случи, вие усещате как залата в киносалона остава без кислород. Всички зрители са си поели дълбоко въздух, вперили поглед в екрана. Но не и вие. Защо? Защото сте запознати с книгата. Знаете как главният герой ще се измъкне от безизходната ситуация. Бог гледа на вашия живот със същата спокойна увереност. Той не само е чел историята на живота ви. Той я е писал. Неговата гледна точка е съвсем различна, а крайната му цел е позната и очевидна.

Бог използва проблемите, за да заякчи нашата духовна кожа.

Считайте го за истински подарък, приятели, когато трудности и предизвикателства ви сполетят от всяка посока. Вие знаете, че под напрежение вашата вяра бива принудена да излезе на открито и да покаже истинските си цветове. Затова не се опитвайте да се измъквате от подобни неща преждевременно. Нека те да изпълнят ролята си, за да можете да развиете зрял и изграден характер без никакъв недостатък (Яков 1: 2-4, М8С). Кой е един от Божиите методи за заздравяване на вярата? Това е хубавата, здравословна трудност. Преди няколко години цялото ни семейство посети Колониал Уилямсбърг - изкуствено селище, пресъздаващо обстановката от град Уилямсбърг, щата Вирджиния, през осемнадесети век. Ако някой ден и вие минете оттам, обърнете специално внимание на ковачницата. Майсторът поставя слитък желязо върху наковалнята и започва да блъска по него с тежкия ковашки чук. Когато металът стане достатъчно плосък за оформяне, го вкарват в пещта. После ковачът редува същите две действия, докато парчето не приеме формата на инструмента, който му е необходим.

Нагряване, блъскане.

Нагряване, блъскане.

Крайни срокове, трафик.

Караници, унижение.

Медицински сирени, мълчаливи телефони.

Нагряване, блъскане.

Нагряване, блъскане.

Работата на ковача е да оформи безформеното парче до красиво изделие. Същото се стреми да постигне и Бог. Отначало ударите са тежки и необясними. Попаднали между чука и наковалнята, ние не успяваме да си обясним смисъла на всички тези бедствия, които се изсипват върху главите ни. Веднъж щом ковачът остане удовлетворен от формата на своето произведение, той започва да го шлифова и полира. За целта той използва по-малки чукчета и парчета шкурка. Изделието се заглажда, дооформя, украсява. И никой не се меси в работата на ковача. На никого не му хрумва да изтръгне чука от мазолестата му длан и да му се развика: „Ей, я по-полека се отнасяй към това парче сребро! Стига си го блъскал като изоглавен!" Нищо подобно. Занаятчията удря по метала, докато сам не прецени, че е приключил с него. Някои майстори на сребърни изделия, наскоро ми разказаха, продължават да работят по произведението си, докато най-после не видят лицето си отразено върху него. Кога Бог ще приключи работата си във вас? Когато види отражението си във вас. „ГОСПОД ще усъвършенства онова, което се отнася за мен" (Псалм 138:8, КК^ТУ). Исус казва: „Моят Баща винаги работи" (Йоан 5:17, СП).

Бог варди онези, които се обръщат към него. Ударите, които чувате, не говорят за неговата дистанцираност, а доказват неговата близост. Доверете се на Божия суверенитет. Нима досега не си е заслужил пълното ви доверие?

Случвало ли се е да казва думи, които да са се оказали погрешни? Или да дава обещание, което впоследствие не се е сбъдвало? Няколко десетилетия съвместно ходене с Бога подтикват Исус Навиев да заключи: „Нито едно от добрите обещания, които ГОСПОД бе говорил на израилевия дом, не пропадна; всички се осъществиха" (Исус Навин 21:45). Потърсете думата „благонадеждност" в небесния речник и ще видите, че дефиницията е само с една-единствена дума: Бог. „Ако не сме верни, той пак ще бъде верен, защото не може да се отрече от собствената си природа" (II Тимотей 2:13, СП).

Или се опитайте да съставите списък с неговите грешки. Доста ще е кратък, нали? А сега направете списък с всички онези случаи, когато той ви е давал прошка за вашите грешки. „На онзи, който ви е призовал, може да се разчита напълно. Щом е казал нещо, ще го изпълни!" (I Солунци 5:24, М80).

Можете да разчитате на него. Той е „същият и вчера, и днес, и завинаги" (Евреи 13:8, СП). А и след като е Господ, „Той ще бъде стабилността в твоите времена" (Исая 33:6, ИАВ).

Доверете му се. „Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам" (Псалм 56:3). Присъединете се към Исая, който решително заявява: „Бог ми е спасение - ще се уповавам и няма да се боя" (Исая 12:2).

Бог напътва вашите стъпки и с удоволствие следи всяка подробност от вашия живот (вижте Псалм 37:23-24). Няма значение кой сте. Прасенце с шкембенце или чистокръвен любимец. За него няма разлика. Вие имате значение за него и той наблюдава всяка подробност от онова, което се случва с вас. И не само наблюдава, но и контролира.

Така че настанете се спокойно на седалката до шофьора и му оставете на него да управлява колата. Не е ли прекрасно да знаете, че сте в най-добрите ръце на света?