ПЪРВА ГЛАВА. Обезводненото сърце

ПЪРВА ГЛАВА. Обезводненото сърце

Физическата жажда я познавате много добре. Вашето тяло, според някои изчисления, се състои от 80 процента течност. Това означава, че един мъж като мен мъкне със себе си около 70-80 литра вода. Ако оставим настрана мозъка, костите и някой и друг орган, ние всъщност сме ходещи водни балони. Което си е нормално. Ако не ми вярвате, спрете да пиете и гледайте какво става. Последователното мислене изчезва, кожата изстива и става лепкава, жизненоважни органи се сбръчкват. Очите ви се нуждаят от течност, за да сълзят. Устата ви иска влага, за да преглъща. Жлезите ви не могат да охлаждат тялото без помощта на потта. Клетките ви имат нужда от кръв да ги пренася. Ставите ви скрибуцат без ставна течност. С две думи, тялото ви иска вода по същия начин, както автомобилната гума иска въздух. За целта вашият Изобретател ви е оборудвал с индикатор, който показва кога нивото на флуидите е спаднало застрашително. Оставете течностите си да намалеят, и само гледайте как започват да светват предупредителни лампички. Устните се напукват. Езикът надебелява. Коленете се разтреперват. Главата ви заболява. Лишете тялото си от необходимите флуиди, и то своевременно ще започне да подава сигнали. Лишете душата си от духовна вода, и тя също ще започне да подава оплаквания. Обезводнените сърца изпращат отчаяни сигнали. Озъбени настроения. Вълни от тревожност. Нарастващи мастодонти от вина или страх. Да не смятате, че Бог очаква да съжителствате с подобни неща? Безнадеждност. Безсъние. Самотност. Огорчение. Избухливост. Съмнения. Всички тези неща са предупредителни лампички. Симптоми за обезводняване някъде дълбоко у вас. Може би досега не сте гледали на тях по подобен начин. Смятали сте, че подобно на уличните дупки и те са някаква там обичайна част от пътя ви. Тревожността, сте си мислели досега, е закодирана в гените ви като цвета на ириса. Някои хора се раждат с висок холестерин или с наследствена плешивост, или с болнави глезени. А вие явно сте родени с вродена заядливост. Или пък с унаследена меланхоличност. Всеки е вкусвал горчивото усещане на мрачните дни, на унилите съботи. Подобни емоции са си непредотвратими, нали? Абсолютно. Но неутолими, неугасими? В никакъв случай. Погледнете болките на сърцето си не като препятствия за преодоляване, а като сигнали за вътрешна жажда за задоволяване. Те са свидетелства, че нещо вътре в системата е започнало да скърца. Засищайте душата си така, както засищате жаждата си. Отпивайте дълбоки глътки. Попивайте необходимата влага.

Напоявайте сърцето си щедро и своевременно. Къде обаче се намира тази вода за душата? През един октомврийски ден, на едно столично празненство Исус дава отговор на този въпрос. Хората са наизлезли по улиците за ежегодния фестивал. Ще пресъздават случката как някога Мойсей извадил вода от една скала. В памет на скиталческите си предшественици ще преспиват няколко нощи в палатка. В чест на някогашния чудодеен извор ще изливат вода по земята. Всяка сутрин от фестивала един свещеник ще взема позлатена стомна с вода от извора Гион и ще я занася в храма, минавайки през дълъг кордон от поклонници в две редици. При сигнал от празнични тръби свещеникът ще облее олтара с възлияние от скъпоценната течност. Това се прави веднъж дневно в продължение на цяла седмица. А на последния, на седмия ден свещеникът обикаля около олтара сякаш е Йерихон – цели седем пъти, – напоявайки го изобилно със седем квоти вода. Възможно е именно в този драматичен момент недодяланият равин от северните предели да се е изправил, привличайки погледите на събралите се. „През последния, най-важен ден на празника Исус се изправи и каза високо: „Който е жаден, нека дойде при мен и пие. Както казва Писанието, реки от жива вода ще бликнат от сърцето на този, който вярва в мен" (Йоан 7:37-38, СП). Гиздаво наконтените свещеници се обръщат. Слисани поклонници вдигат поглед. Любопитни деца и беззъби баби спират за миг заниманията си. Този човек им е познат. Някои са го чували да проповядва по еврейските хълмове. Други - по градските улици. Две години и половина са изминали, откакто той се появи от водите на река Йордан. Младият дърводелец вече е познат на тълпите. Но дали са го виждали толкова напрегнат досега? Според текста той се е изправил между хората и е извикал на висок глас. Традиционната поза за преподаване у равините е била посредством седене и на тих глас. Но Исус се изправя и говори на висок тон. Слепият човек е надигал глас, молейки за зрение (Марк 10:46-47). Потъващият Петър е надигал глас, молейки за помощ (Матей 14:29-30). Обладаният от демони е надигал глас, молейки за милост (Марк 5:2-7). И сега същия гръцки глагол използва Йоан, за да онагледи интонацията на Исус. Това не е било някакво стеснително покашляне. Съдийското чукче на небесния Творец удря няколко пъти, извиквайки вниманието на всички присъстващи.

Христос вика, понеже разполага с малко време. Последните няколко секунди в неговия пясъчен часовник се процеждат през тясното устие. Само след шест месеца той вече ще мъкне тежък кръст по улиците на същия град. А хората? Хората умират от жажда. Те се нуждаят от вода, и то не само за гърлата си, но и за сърцата си. По тази причина Исус отправя своята покана: Сбръчкват ли се от безводие дълбините на вашето естество? Тогава пийте от мен. Както насища вашето тяло, Исус е способен да засища душата ви. Той ще я оросява. Ще я облива. Ще омекотява засъхналото и ще напоява закоравялото. Как? Подобно на водата Исус може да достигне кътчета, до които ние нямаме достъп. Хвърлете камък към стената, и той ще се удари в нея и ще падне долу. Лиснете кофа вода срещу стената, и тя ще се разплиска навсякъде по нея. Молекулярният й състав позволява на водата изключителна мобилност. Същата тази течност, която се спуска с грохот през Ниагарския водопад, приема напълно различен характер, когато нежно и грациозно се процежда през тясна пукнатина. Водата умее да достига кътчета, до които нямаме достъп.