Елате, жадни
I част. Приемете разпятието на Христос
Изтегляне 1.62 Mb.
|
I част. Приемете разпятието на ХристосВТОРА ГЛАВА. Ваксина срещу грехаПрез октомври 1347 г. флотилия от няколко генуезки кораба се завърнала от експедиция в северното Черноморие, донасяйки на борда си смъртоносен товар за Европа. Когато корабите доплували бавно до пристанището на Месина в Сицилия, повечето моряци на борда вече били мъртви. Малцината оцелели предпочитали изобщо да не са се били раждали. Треската съсипвала телата им. Много от моряците лежали немощни по палубата и само малцина намирали сили, клатушкайки се като пияни, да приготвят въжета и платна за акостиране. Пристанищните власти на Месина се досетили, че генуезките моряци са станали жертва на някаква епидемия, и се опитали да не ги допуснат да слязат на сушата. Но било твърде късно. В момента, когато корабните въжета били вързани за пристанищните греди, по тях на сушата допълзели стотици плъхове и насекоми. Много по-късно се разбрало, че не хората, а те донасяли смъртоносната болест. Така черният диктатор стъпил на континента и започнал безогледно да покосява млади и стари. По търговските пътища болестта скоро напреднала на север през Италия във Франция и отвъд. До пролетта заразени хора имало вече и от другата страна на Ламанша. В рамките на някакви си пет брутални години от тази болест били покосени двайсет и пет милиона души – около една трета от цялото население на Стария континент. Това била една от най-смъртоносните чумни епидемии в познатата история. Нарекли я „Черната смърт”. Но най-лошото тепърва предстояло. Три столетия по-късно чумата още върлувала с пълна сила. През 1665 г. поредната разразила се епидемия оставила около сто хиляди трупа само в Лондон, покосявайки средно по седем хиляди живота седмично чак докато милостиво-жестокият студ на настъпващата зима не изтребил чумните бълхи. Никой не знаел лекарството. Никой не можел да предложи надежда. Здравите поставяли болните под карантина. Болните брояли дните си. Ако решите да съставяте списък с най-ужасяващите бедствия в човешката история, подредете Черната смърт някъде в челните места. Заслужила си е това признание. Но не я поставяйте на първо място. Наречете я катастрофа, пандемия, континентално бедствие. Но не я определяйте като най-смъртоносната чума в историята. Свещеното Писание запазва тази титла за една далеч по-мрачна болест, една далеч по-древна чума. В сравнение с нея „Черната смърт” е като пролетна настинка. Нито една култура, нито една нация, нито едно семейство някога е успявало да се измъкне от черните микроби на греха. За да проследите началото на черната чума, потърсете акостирането на генуезката флота в Месина и донасянето на бактерията yersinia pestis. За да откриете началото на човешкия грях, проследете обратно историята на едно безбожно решение на двама души. Когато обръщат глави към лукавото съскане на изкусителя, Адам и Ева за първи път обръщат гръб на Бога. В този момент Ева не се сеща да запита: „Какво иска Бог от нас?” На Адам не му хрумва да предложи: „Нека да се допитаме до Създателя.” И двамата се държат, сякаш нямат небесен Баща. Неговата воля се пренебрегва и грехът заедно с бацила на смъртта навлиза в нашия свят. Грехът - това е мироглед, според който на света няма Бог. Ние може да смятаме, че грехът е провинение или прегрешение. Но според Бога той е безбожен кръгозор, водещ до безбожни постъпки. „Всички ние се залутахме като овце. Изоставихме Божиите пътища, за да следваме нашите си” (Исая 53:6, МАТ). Греховното съзнание уволнява Бога. То не изпитва необходимост от небесни съвети. На него не му е нужно мнение свише. Божиите планове нямат особено значение. Заразените с греха зачитат авторитета на Твореца също толкова, колкото средношколците уважават стеснителна учителка, заместваща болния им преподавател. Приемат присъствието, но не прекалено сериозно. Когато не е насочен към Бога, погледът се насочва към Аз-а. Грехът в нас има навика да си навива на пръста обяснение след обяснение: „Това все пак си е моят живот. Нали така? Тялото си е мое и ще го помпам с всякакви вещества. Умът си е мой и ще му позволявам всякакви изкушения. Нощта си е моя и ще я изпълвам с всякакви удоволствия." Безбожният човек води живот, доминиран от самия себе си. Инфантилните му оправдания се обобщават с една-единствена фраза. Ние ще „правим каквото си искаме и когато си искаме" (Ефесяни 2:3). Бог ми казва да обичам. Аз решавам да мразя. Бог ме съветва да прощавам. Аз предпочитам да си връщам. Бог ми препоръчва самоконтрол. Аз обичам да си угаждам. За някакво кратко време грехът наистина засища чувството за жажда. Но същото прави и солената вода. Само миг по-късно жаждата обаче отново се завръща, още по-остра, още по-придирчива. „Изгубили всякаква чувствителност, те са се предали на похотливост, за да си угаждат с всевъзможни нечистотии, и то ненаситно" (Ефесяни 4:19, МУ). Висока е цената, която плащаме заради тази обсебеност от самите себе си. „Бог не е доволен от това, че го пренебрегваме" (Римляни 8:8). Павел говори именно за греха, когато описва онези хора, които: Макар и да познаваха Бога, не го почетоха като Бог и не му благодариха, а вместо това се отдадоха на суетни мисли и глупавите им сърца се изпълниха с мрак. Затова Бог ги предаде на злите желания на сърцата им и на сексуални грехове и ги остави да оскверняват телата си един с друг (Римляни 1:21,24, СП). Виждали сте как изглежда хаосът. Съпруг не обръща внимание на съпругата си. Самозабравил се управник си прави оглушки за гласа на народа. Похотливи мъже подмамват невръстни деца. Млади се предлагат на стари. Когато всеки от нас прави каквото си иска, когато на никого от нас не му пука от Бога, тогава човечеството буквално се разпада. Заразяването на един човек води до покваряване на мнозина. Пуританският проповедник Джоузеф Алейн пише по този повод: „О, клети човече, що за уродливо чудовище е направил от теб грехът! Бог те е създал да бъдеш малко по-долен от ангелите. А грехът те е направил да бъдеш малко по-горен от демоните."1 Премахнете Бога от картинката, и в резултат получавате земен хаос и което е далеч по-фатално, вечна трагедия. Бог е пределно ясен по този въпрос. Чумата на греха никога няма да стъпи на Неговите брегове. По небесните улици никога няма да щъкат заразени души. „Нима не знаете, че хората, които вършат зло, няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте! Няма да го наследят нито онези, които вършат сексуални грехове, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито мъжете, които позволяват да бъдат използвани за хомосексуални връзки, нито мъжете, които практикуват хомосексуализъм, нито крадците, нито алчните, нито пияниците, нито клеветниците, нито измамниците" (I Коринтяни 6:9-10, СП). Бог никога няма да допусне компромис с духовната чистота на небето. И ето тук се крие най-фаталният плод на греха. Ако животът ви е бил безбожен, очаквайте и безбожна вечност. Ако през всичките си дни на земята настоявате Бог да ви остави на мира, когато те се свършат, Бог наистина ще го направи. Ще ви даде живот „без да имате никаква надежда и без Бог на света" (Ефесяни 2:12). „Господ Исус ще донесе наказание на онези, които не познават Бога и които не се покоряват на Благата вест за нашия Господ Исус. Те ще бъдат наказани с вечна гибел. Няма да им е позволено да са с Господа, но ще бъдат държани далеч от неговата велика мощ" (II Солунци 1:8-9, СП). Когато става дума за ада, Христос не ни спестява нищо. Неговите описания съвсем целенасочено вледеняват душата: • Адът е мястото на мрака (Матей 8:12). • Адът е огнена пещ (Матей 13:42). • Адът е мястото, където „червеят им не умира и огънят не угасва" (Марк 9:48). Гражданите на ада ще мечтаят за смъртта, но няма да умират. Ще умоляват за вода, но няма да получават. Новата им родина е нощ без разсъмване. Какво да правим тогава? Щом като всички са заразени и щом като светът е толкова безнадеждно покварен, към кого да се обърнем за помощ? Подобен въпрос вече е бил задаван в Свещеното Писание: „Какво трябва да направя, за да се спася?" (Деяния 16:30). Даденият там отговор все още е валиден: „Насочи цялото си доверие към Господ Исус" (31 ст.). Защо към Исус? Защо не към Мохамед или към Мойсей? Към Джоузеф Смит или към Буда? Откъде Исус разполага с уникална квалификация да опазва заразените с греха? Ако трябва да отговорим само с едно изречение: Христос, безгрешният, сам стана грях, за да можем ние, грешните, да бъдем счетени за безгрешни. „Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога" (II Коринтяни 5:21, СП). Христос не само е станал принос за грях, поемайки върху себе си Божия гняв срещу греховете на човечеството. Нещо повече. Той е надвил наказанието за греха (смъртта), възкръсвайки победоносно от света на мъртвите. Най-пагубната чума на света, от Божия гледна точка, е фактът, че хората умират поради греха. В едно и също изречение Исус на два пъти ни предупреждава: „По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си" (Йоан 8:24). Оставете опустошителните земетресения и глобалните рецесии. Най-фаталното нещо, което може да ви се случи на този свят, е да отнесете със себе си греховете си в следващия. Небето не може да си представи по-тежка трагедия. И едва ли може да предложи по-голям подарък от този: „Христос един път пострада за греховете - Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бог, бидейки умъртвен по плът" (I Петрово 3:18). Представете си някой чудотворец през Средновековието да бе съумял да стори нещо подобно по въпроса с Черната смърт. Представете си, че по онова време е съществувал човек с имунна резистентност към чумата. Смъртоносната бактерия е неспособна да пробие защитата, освен ако той не реши да я погълне. И ненадейно той наистина решава да го стори. Започва да ходи от човек на човек и да им предлага: „Хвани ме за дланта. Предай ми болестта си и приеми моето здраве.” Заразените няма какво да губят. Те поглеждат протегнатата длан и се пресягат да я поемат. И точно както е казал човекът, бактериите бързо преминават от тяхната система в неговата.-Но тяхното облекчение довежда до неговото страдание. Тялото му се изкривява и се изприщва от болестта. И когато изцелените се отдръпват със страхопочитание, носителят на болестта се отдалечава, накуцвайки. Учебниците по история не разказват нищо подобно. Но го прави Библията. Той пое наказанието и така възстанови целостта ни. Чрез неговите наранявания ние биваме изцелени... Бог е струпал всички наши грехове, всяка наша злина, върху него, върху него... На своите плещи той пое греха на мнозинството, нагърби се с каузата на всички черни овце (Исая 53:5-6,12). На универсалния грях Христос откликва с универсална жертва, поемайки върху себе си греховете на целия свят. И го прави именно заради вас. Неговата спасителна песен обаче има два стиха. Христос не само заема вашето място на кръста, а и заема своето място в сърцето ви. Ето го втория стих: делото на Христос във вас. „Вече не аз живея - възкликва ап. Павел, а Христос живее в мен" (Галатяни 2:20). До една от първите църкви същият апостол пише: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?" (I Коринтяни 3:16). С помощта на разпятието Бог прониква в сърцето на всеки Адам и на всяка Ева. Там е неговото място и затова той се установява за постоянно. Представете си каква значима промяна означава това! „Когато Бог живее и диша във вас (а че го прави е също толкова сигурно, колкото и че го е правел в Исус), вие се избавяте от този умрял живот" (Римляни 8:11). Нека онагледя как става това. На Черната чума са й необходими около триста години, преди да достигне до английското селце Ейъм. Получил колет от Лондон, един шивач на име Джордж Викърс се прибира в работилницата и го разопакова. Вътре са платовете, които е поръчал да му изпратят. Но с отварянето на пакета, без да иска, той освобождава няколко заразени с чумата бълхи. Четири дена по-късно той вече е мъртъв, а селцето е обречено. За да предпази околните населени места от чумата, Ейъм жертвоготовно си налага карантина. Околните селца съпричастно започват да доставят храна в близките поля, но прекъсват връзките си с Ейъм, оставяйки по този начин жителите му на волята на чумата. За удивление на всички обаче, мнозина в селцето оцеляват. Година по-късно, когато външни хора за първи път пристъпват в пределите на Ейъм, става ясно, че местните обитатели са развили необичайна резистентност към болестта. Но как? Те са докосвали чумата. Вдишвали са я. Една от оцелелите майки разказва, че само за седмица е погребала съпруга си и шестте си деца. Гробарят споделя как е заровил телата на стотици покосени, но някак си самият той е оцелял. Защо? Как са успели да преживеят напастта? С помощта на своята ДНК. Когато след време учените провеждали генни изследвания на техните потомци, бил открит специален ген, който блокирал болестта. Той се подвизавал в белите кръвни телца, откъдето пречел на бактериите да проникнат в човешката система. С други думи, чумата можела да докосва хората с такива гени, но нямала силата да ги покосява. По този начин доскоро никому неизвестното селище успяло да оцелее в едно цяло море от върлуваща смърт. И то само защото са случили на родители. Каква е тайната да оцелееш в Черната смърт? Избери си подходящи предци. Физиологически невъзможно? Вероятно е така. Но пък спокойно можете да изберете кой да бъде вашият духовен родител. Дадено ви е право да изберете дали искате родословното ви дърво да се промени от Адам към Бога. И ако вземете такова решение, новият ви Баща мигновено заема мястото си. Неговата резистентност става ваша. Неговото тефлоново покритие става ваше. Грехът може да ви опарва и опърля, но никога вече няма да има силата да ви убие. Повече няма да бъдете негов слуга. Той ще ви докосва, ще ви обезсърчава, ще ви разконцентрира, но никога повече няма да има власт да ви осъжда. Когато Христос е във вас и вие сте в него, „сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос" (Римляни 1:8). Мога ли горещо да ви насърча да се доверите на тази истина? Нека молитвата ви да казва нещо подобно: „Господи, приемам делото на твоя кръст. Греховете ми вече са получили прошка." Доверете се на Божието дело за вас. А после се доверете и на Христовото присъствие във вас. Отпивайте жадно, редовно и дълбоко от извора на неговата благодат. Всяка една сутрин си припомняйте, че вече не подлежите на заразата! И не живейте повече в страх от нея. Преди няколко години забелязах едно специфично потрепване в левия ми палец. При всяко протягане на ръката той потръпваше леко. Веднага започнах да си представям най-лошото. Баща ми бе починал от болестта на Лу Гериг. Явно сега идваше и моят ред. Още преди да се консултирам с личния си лекар, вече бях започнал да подготвям Деналин да се готви да става вдовица. Прегледът обаче показа съвсем различни данни. Не ми бе открита никаква болест. Треперенето може да се дължи на кофеин, на нерви или на нещо друго, но със сигурност, увери ме лекарят, не беше АЛС. Когато чух новината, направих тъкмо каквото бихте очаквали. Ревнах от отчаяние и през сълзи го запитах: „И колко ми остава?" Лекарят ме погледна над очилата си, озадачен. „А ще ми помогнете ли да поднесем тежката новина и на жена ми?" Той все още не отговаряше. Предположих, че е прекалено емоционална личност, и затова го прегърнах за последно и си тръгнах от кабинета. Оттам директно отидох в болничния магазин и си поръчах инвалидна количка и болнично легло. Попитах ги дали здравната ми осигуровка включва и обгрижване по домовете. После се обадих на Деналин и й съобщих лошата новина. Чакай, чакай — сигурно си казвате сега. - Ти не чу ли какво ти каза лекарят? А пък аз се питам дали случайно вие не сте дочули правилно какво ви казах аз. Бог живее във вас! „Кръвта на Иисус Христос... ни очиства от всеки грях" (I Йоан 1:7). Тогава на какво се дължи виновната ви физиономия? Откъде се появяват смущението и боязливостта? Защо върху погледа ви е надвиснала сянката на срама? Не трябваше ли да живеете с усмивка, да подскачате на един крак, да пеете с блясък в очите? Да не мислите, че наистина съм реагирал така при новината от личния ми лекар? Нищо подобно. Напротив, здрависах се с него, ухилих се на рецепционистката и едва що прекрачил прага на болницата, набрах телефона на Деналин да й съобщя добрата вест. А когато и днес от време на време палецът ми потръпне, го отдавам на ЕГН-то си и се осланям на думите на личния ми лекар. Правете го и вие. Защото също както моят палец потреперва всеки ден, и вие ще допускате някой и друг грях от време на време. А когато се случи, припомнете си следното. Грехът може да ви докосва, но няма власт да ви изисква. Във вас обитава Христос! Доверете се на делото на неговото Разпятие. Там той вече е заел мястото ви и е поел екзекуцията ви. Сега вече вашето сърце е негов дом, а той е собственикът. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.62 Mb. Сподели с приятели:
|