ТРЕТА ГЛАВА. Когато благодатта проникне дълбоко

ТРЕТА ГЛАВА. Когато благодатта проникне дълбоко

Изумен съм, че толкова скоро обръщате гръб на Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и се насочвате към друго благовестие. Друго благовестие обаче няма. Има само хора, които ви объркват и се опитват да преиначат Благата вест за Христос. Ние сме юдеи по рождение и не сме част от „грешните езичници”, но знаем, че човек става праведен пред Бога не като спазва закона, а като вярва в Исус Христос. Затова ние положихме вярата си в Христос Исус, за да станем праведни пред Бога, защото сме повярвали в Христос, а не защото сме спазили закона, понеже никой няма да стане праведен пред Бога, като спазва закона (Галатяни 1:6-7, 2:15-16, СП). Крадци на радостта навлизали и в Римската църква. Затова се налага Павел да припомня и на тях: „ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен" (Римляни 4:5, СП). Християните във Филипи слушали същите глупости от своите „по-големи братя”. При тях препоръката била не да носят пръстен на палеца си, а да се обрязват като част от спасението (Филипяни 3:2). Даже и Антиохийската църква, която изпраща Павел като мисионер, не избегнала монотонните проповеди на някои „духовни" батковци. Носещите се сред нея слухове убеждавали вярващите от нееврейски произход: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите" (Деяния 15:1). Всички тези църкви страдали от една и съща напаст - блокирана благодат. Отец може и да ви е пропуснал през тясната портичка, но за да седнете на трапезата, ще трябва първо да си го заслужите. Бог може да е заплатил за вашето изкупление, но сега е настъпил моментът да му се отплащате на равни месечни вноски. Небесата може и да са ви предоставили лодката, но за да стигнете до другия бряг, ще трябва здраво да гребете с веслата.

Блокирана благодат. Вкусвай, но недей да отпиваш. Навлажи си устните, но да не достига до гърлото. Представяте ли си да видите подобен надпис на някоя крайпътна чешма: „Моля, недейте да отпивате. Напълнете уста, жабуркайте, но не поглъщайте.” Абсурдно. Каква полза има от водата, ако не можете да я пиете? Какъв е смисълът от благодатта, ако не й давате да проникне надълбоко? А как са нещата при вас? Коя от следните картини по-добре описва сърцето ви? Измокреното хлапе, което шляпа из градския фонтан? Или ронливата, напукана почва, не вкусвала дъжд от месеци? Ето как ще разберете. Отговорете си на следния въпрос. Божията благодат дефинира ли ви? Когато благодатта проникне в дълбочина, тя изяснява категорично, веднъж и завинаги, кои сме ние. Бог е богат на благодат и благодарение на великата любов, с която ни обикна, още докато бяхме мъртви духовно поради престъпленията си, той ни даде живот заедно с Христос. Вие сте спасени чрез Божията благодат. Бог ни възкреси заедно с Христос и ни постави заедно с него на своя престол в небесните владения - нас, които сме в Христос Исус. Бог извърши това, за да покаже във всички бъдещи времена несравнимото богатство на своята благодат с добрината си към нас в Христос Исус. Защото по Божията благодат сте спасени чрез вярата и това не идва от вас самите, а е дар от Бога. То не е резултат от нечие дело, така че никой не може да се хвали с това. (Ефесяни 2:4-9, СП) Вижте как точно благодатта ни дефинира. Ние сме:

• духовно живи: „той ни даде живот" (5 стих);

• поставени в небесата: „заедно с него на своя престол в небесните владения" (6 стих.);

• неразривно свързани с Бога: ние „сме в Христос Исус" (6 стих.);

• примери за милостта на Бога: „за да покаже... своята благодат с добрината си към нас" (7 стих.);

• деца на Бога: „по Божията благодат сте спасени" (8 стих.).

Благодатта дефинира кои сте. И когато тя проникне надълбоко, всички човешки определения избледняват. Обществото около вас сигурно ви поставя етикети като на буркани в консервна фабрика. Плиткоумен. Ялов. Туткав. Бъбрив. Леконравен. Мекушав. Обаче колкото повече благодатта попива в сърцето ви, тези критични гласове сякаш губят от силата си. Вие знаете, че не сте такъв, за какъвто ви дамгосват околните. Вие сте такъв, за какъвто ви определя Бог. Духовно жив. Поставен в небесата. Неразривно свързан с Бога. Пример за милостта на Бога. Дете на Бога. Естествено, не всички етикети край вас ще са негативни. Някои хора ви определят като привлекателен, съобразителен, преуспял или късметлия. Но дори и длъжността в Белия дом не може да се съпостави с това, да седите „заедно с него на своя престол в небесните владения". Благодатта е основната тема в СУ-то на християнина. При Мемфивостей се получава точно така. Животът му получава напълно нова дефиниция. След като заема престола на Саул, Давид започва да се чуди: „Има ли още някой останал от Сауловия дом, за да му окажа милост заради Йонатан?" (II Царе 9:1).

Филистимците, сигурно помните, наскоро са победили Саул в изтощителна война. Когато димът от военния конфликт се разсейва, Давид решава да покаже благодат към наследниците на предишния цар. Тогава един служител на име Сива си припомня: „Има още един син на Йонатан, недъгав в двата крака" (3 ст.). Не казва никакво име. Само описва недъга му. Поставя му етикет според житейското му нещастие. Предисторията ви е позната. Щом вестта за смъртта на Саул и Йонатан достига до столицата, една прислужница в Йонатановия дом грабва петгодишния му син и хуква да бяга. Но в бързането се препъва, изпуска го и в резултат детето остава осакатено и в двата си крака. Накъде да се обърне такова дете? Не може да ходи. Не може да работи. Баща му и дядо му са убити във войната. Накъде да се обърне сакатият син на поваления лидер?

Може би в Ло-Давар. Забравено и занемарено селце. Едва ли ще го намерите на картата, понеже картографите не са чували за него. Дълбоката израилска провинция. Подходящо местенце за Мемфивостей. Последният дом на изоставения, изолирания, изгубения. На изпуснатия. Разхождали ли сте се по неговите улички? Ако са ви изпускали като малки, сигурно вече знаете какво е да куцукаш из такива места. Може да са ви изпуснали от някой отбор. Или от списъка с подаръците. Или от летописа на семейството ви. Или от регистъра на стипендиантите. Или от другаде. Някой някъде е изтървавал името ви. Изпускал е да ви зачете. Забравял е за съществуването ви. Изоставял ви е – пред олтара или пред болницата, или пред казармата, или пред вратите на сиропиталището. И сега вие куцате. Околните не помнят вашето име, а вие не забравяте вашата болка.

„Той беше оня пияница от квартала.” „А, помня я. Онази вдовица, нали така?” „Да не говориш за разведения от еди къде си?” Етикетът вече ви е поставен и нищо не може да го промени. Но тогава се случва нещо като от историята за Пепеляшка. Идват хора на царя и похлопват на вашата лодаварска портичка. Натоварват ви в каляска и ви отвеждат в присъствието на царя. През ума ви минава мисълта за най-лошото и вие вече се молите поне съкилийникът ви да не е някой, който хърка. Обаче придворните не ви пращат надолу към тъмницата. Вместо това ви настаняват на трапезата на царя. С безкрайна изненада виждате името си написано на табелка точно до чинията пред вас. От този ден нататък „Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове" (ІІ Царе 9:11, СИ).

Чарлз Суиндол е автор на цяла плеяда превъзходни писания. Но един от любимите ми абзаци, излезли изпод неговото перо, е следната картина на сцена от Давидовия дворец: Златни и бронзови инкрустации привличат погледа от високите стени на палата. Всяка стая е захлупена с красив таван с многообразие от изящни дърворезби. Челядта на Давид се събира около вечерната трапеза. Авесалом – почернял от слънцето, снажен и наперен. Тамар – красивата дъщеря на царя. Вечерята вече е сервирана и царят оглежда помещението, за да види дали всички са тук. Една фигура обаче все още липсва. Туп-скръц... туп-скръц... Откъм коридора долита звукът от патериците на последния участник във вечерята. Туп-скръц... туп-скръц... Най-седне сгърчената фигура се появява на прага и бавно се приближава към мястото си. Неговото име е Мемфивостей. Сакатото момче се настанява на Давидовата трапеза и грациозно повдига брадичка. Покривката е спусната върху краката му. Сега вече вечерята може да започне.³ От Ло-Давар към царския дворец. От неизвестността към славата. От анонимността към царската трапеза. Какъв необикновен скок в статута на Мемфивостей! И колко навременно припомняне за самите нас. Защото това момче е своеобразен модел и за собственото ни житейско пътешествие. Бог ни приповдига от задънената улица в Ло-Давар и ни поставя да седнем на неговата трапеза. Заедно с възкресението той ни настанява „да седим заедно с Него в небесни места в Христос” (Ефесяни 2:6). Потопете душата си в тези думи. Следващия път, когато задухат прашните ветрове, които ви дефинират според вчерашните ви неуспехи, протегнете длан към бокала на Божията благодат и отпийте от него. Благодатта определя кои точно сте вие. Вечно недоволният от вас родител греши също толкова дълбоко, колкото непрестанно глезещата ви леля на село. Хората бъркат в преценката си. Но Бог вижда картината кристално ясно. И според него вие безусловно му принадлежите. Точка. „Ние сме Божи шедьовър. Той ни е създал наново в Христос Исус, за да вършим добрите неща, които той е замислил за нас много отдавна" (Ефесяни 2:10).

Представете си, че Мемфивостей е чувал този стих. Представете си, че някъде там в Ло-Давар се намира добър човек, който идва при сакатото момче и му казва: „Не се обезсърчавай, друже. Знам, че не можеш нито да танцуваш, нито да тичаш. Около теб другите ритат футбол, а ти все седиш край тъч линията да ги гледаш. Обаче, слушай, Бог вече е написал историята на живота ти. И е избрал именно теб да играеш главната роля в тази драма. Само след някакви си три хиляди години биографията ти ще се чете и ще провокира хората да си представят благодатта на Бога.”

Дали Мемфивостей е щял да му повярва? Нямам представа. Но се моля вие да ми повярвате. Вашата биография е окачена като Божие художествено произведение – свидетелство в неговата галерия на благодатта.

Преди малко повече от стотина години група рибари отдъхвали в трапезарията на една крайбрежна страноприемница в Шотландия, разказвайки си морски истории. Един от тях ръкомахал превъзнесено в опитите си да опише колко огромна риба бил изпуснал веднъж. Ръката му закачила преминаващата сервитьорка, запокитвайки подноса с чая към варосаната в бяло стена. Горещата течност се разплискала и оставила безформено кафяво петно.

Гостилничарят разгледал нанесената щета и въздъхнал: „Сега ще се наложи да пребоядисвам цялата стена наново.”

„Не е задължително – обадил се някакъв непознат. – Позволете ми да поработя върху нея.” Собственикът нямал какво да губи и се съгласил на предложението. Непознатият човек извадил няколко молива, четки, буркан с безир и цветни бои. После очертал някакви криви линии около петното и започнал да нанася светлосенки и цветове върху кафявото леке от чая. С течение на минутите постепенно започнал да се появява образ – елен с богато разклонени рога. Непознатият художник се разписал под картината, заплатил обяда си и си тръгнал. Името му? Сър Едуин Ландсиър – известният художник на дива природа. В неговите ръце една безформена грешка се превърнала в шедьовър.⁴ Божиите длани вършат същото отново и отново. Той събира наново разглобените фрагменти от нашия живот и им придава напълно ново изображение - свидетелството на неговата любов. Ние се превръщаме в картини, в „примери на невероятното богатство на неговата доброта и милост към нас" (Ефесяни 2:7). Кой определя вашата идентичност? Какво определя какъв сте вие? Моментът, когато са ви изпуснали? Или денят, когато са ви пренесли до царската трапеза?

Приемете делото на Христовото разпятие. Отпийте дълбоко от кладенеца на неговата благодат. И колкото повече благодатта му се спуска към дълбините на вашата душа, толкова повече Ло-Давар ще се смалява в огледалцето за обратно виждане. Мрачните дни няма повече да определят що за човек сте. Отсега нататък вие живеете в царските палати. А и сега вече ще знаете какво да отговаряте на троснатите си батковци в този свят. Вече няма да се налага трескаво да почиствате дрехата си или да треперите на кой пръст носите пръстена. Вашите дела не могат да ви спасят. Също както не могат и да опазят спасението ви. Това го може само благодатта. Затова следващия път, когато големият ви брат дойде и започне да раздава критики и препоръки, разхлабете сандалите си, прехвърлете пръстена на другата ръка и му цитирайте думите от апостола на благодатта: „По благодатта на Бога съм онова, което съм" (I Коринтяни 15:10).