Елате, жадни


ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Родилните болки на смъртта



страница5/18
Дата30.08.2017
Размер1.62 Mb.
#29083
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Родилните болки на смъртта

Какво бихте направили, за да избегнете смъртта? При шума от стъпките на гостенката с косата, която почуква на вашата врата, каква цена бихте платили за отсрочка? Бихте ли си дали дясната ръка?

Арън Ралстън го прави. Двадесет и седемгодишният пътешественик прави преходи през върховете на Скалистите планини през уикендите. Той е изкачил четиридесет и пет от тях, сам, всички през зимата, повечето след полунощ. Животът по ръба не е нов за него. Но животът под 400-килограмова скала? Докато се изкачва по една такава скала, тя се помръдва и приклещва дясната му ръка към стената на тесен процеп в отдалечен каньон в щата Юта.

Арън бута скалата с рамо, прави опити да я издълбае с ножа си, дори се опитва да повдигне това нещо с въжето си за изкачване и макарата. Скалата не помръдва. Пет дни по-късно, след като водата и храната му са свършили, измежду моментите на депресия и хи-мерните картини как пие маргарита с приятели, той взима решение, мисълта за което кара обикновените смъртни да преглътнат с усилие. Решава да отреже дясната си ръка.

„Сетих се, че ако успея да счупя костите в горната част на китката си, там където са прещипани, бих могъл да се освободя - разказва той по-късно. - Първо успях да счупя лъчевата кост, а след още няколко минути счупих и лакътната." След това, с евтино ножче от вида, който получаваш заедно с фенерче за петнадесет долара, той започва да реже собствената си плът. Острието е толкова тъпо, че не иска „да среже дори космите по ръката," но той усърдно продължава с ампутацията. Седмици по-късно той ще разказва пред репортерите: „Отне ми около час."

Дори не си представям звуците през тези шейсет минути. Аз самият едва не изгубвам съзнание, когато сестрата се забави повече от десет секунди, докато ми взима кръв.

Ралстън най-накрая се откъсва от скалата. (Извинявайте. Лош избор на глагол.) Тогава се изправя пред предизвикателството да намери други човешки същества. Пропълзява през 45-метрово дефиле, спуска се с въже (с една ръка, не забравяйте) надолу по 18-метрова скала, след това изкачва разстояние от шест мили. Чак тогава се натъква на някакви холандски туристи, които в негово лице виждат много повече за парите си, отколкото им е обещавал техният туристически агент. Ралстън омаловажава смелостта си и обяснява своето освобождаване като „въпрос на прагматизъм".6

Наистина прагматичен. От една страна - смъртта. Без другата страна - животът. Пред така представения избор той избира живота. Дали и ние бихме направили същото?

Ние правим всичко друго. Смъртта е най-големият враг на обществото ни. Слагайте си коланите. Спете повече. Тичайте редовно. Яжте по-малко мазнини. Повече протеини. По-малко кофеин. Повече зеленчуци. Стремежът да отбегнем сянката на смъртта доминира нашите дни.

Но никой не я избягва вечно. Свещеното писание ни представя някои мрачни факти относно смъртта.

Някои хора умират в благополучие,

като всичко е в тяхна полза - дебели и доволни.

Други умират огорчени и сами, без да са вкусили от щастието.

Полагат ги един до друг в гробището, където червеите не правят разлика кой какъв е бил.



(Йов 21:23-26, М8С)

Еклисиаст 8:8 е също толкова насърчителен. „Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение."

Това е притеснително. Бихме се радвали да имаме някакъв глас относно смъртта си. Не можеше ли Бог да ни позволи да се записваме за дата на заминаване? Повечето от нас биха заявили стогодишен пакет с добро здраве, последван от дълга дрямка, от която ,да се събудим в рая.

Бог обаче не ни е поверил книгата с датите на смъртта.. Поради неизвестни на нас причини Той я управлява без нашите съвети. Но макар и датата на твоята смърт да не е ясна, нейната неизбежност е сигурна. „На хората е определено веднъж да умрат, а след това -СЪД" (Евреи 9:27).

Катерачът на планината в Юта не е единственият приклещен между скала и друго твърдо място. „Кой човек ще живее и няма да види смърт?" (Псалм 89:48). Няма да намерите такъв в огледалото си. Вие, като всички Божии чада, живеете на един последен дъх от собственото си погребение.

В което, от Божия гледна точка, няма нищо толкова печално. Той отговаря на тези мрачни факти с прекрасни новини: „Денят, когато умираш, е по-добър от деня, когато се раждаш" (Еклисиаст 7:1. Ето нещо по-различно. Когато предстои погребение, Небето се радва с реакции като тези в родилно отделение. Ангелите следят погребването на телата по същия начин, по който баби и дядовци сноват около вратите на родилната зала. „Всеки миг ще се появи!" Нетърпеливо чакат да видят новодошлия. Докато ние караме катафалки и се обличаме в черно, те окачват сини и розови плакати и раздават бонбони. Ние не страдаме, когато бебета дойдат на бял свят. Небесните жители не плачат, когато ние го напускаме.

О, много от нас плачат при мисълта за смъртта. А вие? Страхувате ли се от смъртта си? Този страх ограбва ли ви радостта от живота? Би могъл. Така се случва при една млада жена на име Флорънс. На тридесет и седем години тя казва на приятелите си, че животът й виси на косъм, който може да се скъса всеки момент. И така тя ляга в леглото си. И остава там. Цели петдесет и три години! Нейното изявление за смъртта й се оказва вярно. Тя наистина умира... но чак на 90-годишна възраст!

Лекарите не откриват никакви проблеми. Преглеждащите я си тръгват от леглото й, клатейки глави. Повечето я определят като безнадежден хипохондрик - ужасена от смъртта, дори обсебена от нейната неизбежност. С изключение на три години от живота си Флорънс трепери пред гиганта на име Смърт. Ала по време на въпросните три години на Кримския фронт тя си създава име не като страдалец, а като приятел на страдащите. Най-известната медицинска сестра в историята Флорънс Найтингейл живее като робиня на смъртта.

А вие? Страхът от смъртта ограбва ли радостта ви от живота? Тогава пийте! Все пак, Исус дойде „да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство" (Евреи 2:15).

Смъртта стои послушно в своята юрисдикция. Погребалните агенти отговарят пред Него. „Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите" (Римляни 14:9). Вашата смърт може да изненада вас и да натъжи околните, но небесата не познават ненавременната смърт: „Ти си ме видял още преди да се родя. Всеки един ден от живота ми е бил записан в книгата ти. Всеки един миг е бил изложен още преди да е преминал и един единствен ден" (Псалм 139:16, МАТ).

Бог разпределя дните така, както продавачът дава рестото. За всички онези, които се съмняват в Неговата сила, Исус има две думи: „Лазаре, излез!" (Йоан 11:43).

Ако в Писанието имаше списък с известни мъртъвци, Лазар би бил близо до първото място. Той е живял във Витания, заспало селце недалеч от Йерусалим. Исус е прекарвал дълго време там. Може би е харесвал кухнята на Марта и отдадеността на Мария. Едно нещо е сигурно. Исус е смятал Лазар за свой приятел. Новините за смъртта на Лазар карат Исус да възкликне: „Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя" (Йоан 11:11).

И сега, четири дни след погребението, Исус идва и буквално призовава: „Лазаре, излез!" Можем ли да се опитаме да си представим Лазар, когато чува тези думи? Запътилият се към небесата Лазар. Небесно щастливият Лазар. Четири дни в лоното на безвремието. Вече е започнал да завързва приятелства с други светии. Цар Давид му е обещал да му дава уроци по арфа. Мойсей го кани да се отбие на чай и манна. Илия и Елисей го качват за едно кръгче в огнената колесница. Данаил му е обещал лъвска история. Тъкмо отива да я чуе, когато един глас прогърмява в небесния град:

„Лазаре, излез!"

Всички познават този глас. Никой не се чуди: Кой беше това? Ангелите спират заниманията си. Обитателите на небесния град се обръщат към момчето от Витания и някой казва: „Изглежда се връщаш за още една смяна."

Лазар не оспорва призива. Съвършеното разбиране идва с небесния паспорт. Той не се противопоставя. Но пък и да го е направил, кой би го обвинил? Неговото небесно тяло не знае що е болест. Бъдещето му е без страх. Той обитава град, в който не съществуват аларми, Алкатраси и антидепресанти. Без грях и смърт наоколо, проповедниците, лекарите и адвокатите са свободни да хвалят Твореца. Някой би ли обвинил Лазар, ако бе запитал: „Трябва ли да се връщам?"

Но той не чака повторно потвърждение на заповедта. Не го прави и никой друг. Напоследък пътуванията обратно са зачестили. Дъщерята на началника на синагогата. Момчето от Наин. Сега Лазар от Витания. Лазар се обръща към рядко използваните врати за изход. Вероятно същите, през които Исус е преминал трийсетина земни години по-рано. Само за един полъх и едно примигване той вече е обратно в тялото си и се събужда върху студена плоча в изсечения в скалата гроб. Камъкът на входа е отместен и Лазар се опитва да раздвижи костите си. Обвит като мумия, той става сковано и излиза от гроба с грацията на чудовището на Франкенщайн.

Хората се вторачват в почуда.

Ние четем и може би се питаме: „Защо Исус го е оставил да умре, а после го вика обратно?"

За да покаже кой командва парада. За да извади коза на гробището. За да покаже несразимата сила на Онзи, който е стъпил на врата на дявола, който е стоял лице в лице със смъртта и е заявил: „И на това му викаш задънена улица? Аз го наричам ескалатор."

„Лазаре, излез!"

Тези думи обаче са само разгрявка за големия ден. Христос приготвя глобална гробищна евакуация. „Джо, излез!" „Мария, излез!" „Джузепе, излез!" „Якоб, излез!" Гроб след гроб ще се изпразват. Онова, което се е случило на Лазар, ще се случи и на нас. Само че срещата на духа и тялото ще бъде в небесата, а не на общинското гробище на Витания.

Когато това се случи - когато нашите смъртни земни тела се трансформират в небесни тела, които никога няма да умрат -тогава най-накрая ще се сбъдне обещанието на Свещеното Писание:

„Погълната беше смъртта победоносно." „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?" (I Коринтяни 15:54-55)

До тогава какво ни остава? Остава ни да проверяваме списъка с приятелите си. Лазар нарича Исус свой приятел и затова по-късно Исус го повиква от гроба. Що се отнася до смъртта, имате нужда от приятел в небесните места. Без такъв приятел сте в голяма беда. „Когато умират безбожните, всичките им надежди загиват, понеже са разчитали на собствените си мижави сили" (Притчи 11:7). Уверете се, че Исус се обръща към вас със същата привързаност, като към Лазар. Подгответе се за смъртта, като станете приятел с Христос. „Когато пристигнат пред портите на смъртта, Бог посреща всички онези, които го обичат" (Псалм 116:15, М80).

Ужасът от смъртта свършва със знанието, че небесата са твоят истински дом. При всичките ми пътувания със самолет никога не съм виждал и един пътник да плаче, докато самолетът се приземява. Никога. Никой не се вкопчва в облегалките, умолявайки: „Не ме карайте да си тръгвам. Позволете ми да остана и да си похапна още фъстъци." Напротив, в такъв момент всички искаме да излезем, понеже самолетът няма постоянен пощенски адрес. С настоящия свят също е така. „Нашето гражданство е на небето, където живее Господ Исус Христос. А ние нетърпеливо го очакваме да се завърне като наш Спасител" (Филипяни 3:20, ЖТ).

Джон Нокс знае добре за какво става въпрос. Роден през 1505 г. в Шотландия, неговото проповядване съживява цялото общество. Той вдъхновява народа и осъжда дворцовите охолства. Едни го обичат, други го презират, но Шотландия не го забравя. До ден днешен можете да посетите дома му в Единбург и да влезете в стаята, в която се смята, че е поел последния си дъх.

Ето какво се случва. Неговият съработник Ричард Банатайн стои до леглото му. Дишането на Нокс става все по-затруднено и по-бавно. Банатайн се навежда над тялото на приятеля си. „Времето за края на твоята битка дойде. Имаш ли надежда?" - прошепва той на своя приятел.

Отговорът от стария реформатор идва във формата на пръст. Той повдига пръста си, насочва го нагоре и издъхва, вдъхновявайки един поет по-късно да напише:

И остави го смъртният ангел, разкъсал връзките със земята на студения му показалец, все тъй сочещ към небесата.

Нека вашата смърт ви завари посочили в същата посока. Защо не направите следното. Оставете смъртта си в дланите на Бога. Представете си последния си дъх, обрисувайте в мислите си последните си минути и ги оставете на него. Направете го не само веднъж, а отново и отново. „Боже, приемам делото ти на кръста и твоето възкресение. Поверявам ти своето заминаване от земята." С Христос за ваш приятел и небесата за ваш дом, денят на смъртта става дори по-сладък от деня на раждането.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница