ПЕТА ГЛАВА. Сърце, готово за вкъщи

ПЕТА ГЛАВА. Сърце, готово за вкъщи

Разгледайте лицата на децата от сиропиталището в Кап-Хаитен и потърсете Каринет. Огледайте внимателно петдесет и седемте тъмнокожи, светлооки, къдрокоси деца, които говорят креолски и обичат да се забавляват, и накрая попитайте за уникалното седемгодишно момиченце. Тя не изглежда по-различно от останалите. Яде същия ориз и същия боб. Играе си на същата безтревна площадка. Спи под същия ламаринен покрив и слуша същия опустошителен хаитянски дъжд през нощта. Но въпреки че изглежда като останалите деца, вие не се заблуждавайте. Тя живее в един друг свят - свят, наречен бъдещ дом.

Видяхте ли Каринет, слабичкото момиче с розовата блузка? С дълго носле, буйна коса и няколкото снимки в ръката. Поискайте да ги разгледате и тя ще ви позволи. А и да не попитате, тя пак ще ви ги покаже. Снимките са на нейното бъдещо семейство. Тя вече е осиновена.

Нейните осиновители са ми приятели. Те й занесоха снимки, плюшено мече, десертни блокчета с мюсли и бисквитки. Каринет споделяше лакомствата с другите деца и помоли възпитателката да пази мечето й, но снимките задържа в себе си. Те й напомнят за бъдещия й дом. След месец, най-много два, тя ще бъде там. Тя знае, че денят наближава. Всяко отваряне на вратите кара сърцето й да подскочи. Всеки момент баща й ще се появи. Той е обещал, че ще се върне. Веднъж вече е дошъл, за да я поиска. Ще дойде отново и за да я вземе у дома.

Дотогава тя живее със сърце, готово за вкъщи.

Не трябва ли всички ние да живеем така? Положението на Каринет е отражение на нашето. Нашият баща също ни е посетил. Ние също сме били поискани. Осиновени. „Ето затова не би трябвало да бъдете като боязливи, тръпнещи роби. Би трябвало да се държите като деца на самия Бог, наричайки го „Татко, скъпи Татко."" (Римляни 8:15,ЖТ).

Бог ви е намерил. Преди дори да сте се усетили, че имате нужда от осиновяване, Той вече е попълнил документите и избрал тапетите за стаята ви. „Бог от по-рано познава своите хора и ги е избрал да станат като неговия Син, така че Синът му да бъде първородният измежду много братя и сестри" (Римляни 8:29, МХ).

Изоставени без родител? Няма начин. В семейната Библия на Бога може да се срещне и вашето име. Той го е вписал там. Нещо повече, той е платил цената за осиновяването. Нито вие, нито Каринет сте способни да си платите, за да излезете от сиропиталището. Затова „Бог изпрати Сина си [...], за да освободи всички, които се намираха под властта на закона, и за да бъдем осиновени като Божии деца" (Галатяни 4:4-5, СП).

Ние не финансираме сами осиновяването си, а само го приемаме. Каринет е можела да каже на бъдещите си родители да се разкарат. Но не го е направила. По същия начин вие можете да кажете на Бога да си ходи. Но не бихте го сторили, нали? В момента, щом приемем предложението му, от сираци ние ставаме наследници.

„Наследници на Бога и сънаследници с Христос" (Римляни 8:17). Наследници! Небесата не познават доведени деца или внуци. Заедно с Христос вие имате едно и също завещание. Каквото наследява той, наследявате и вие. Завръщате се у дома.

Но как забравяме само! Как само свикваме с твърдите постели и ламаринените чинии! Колко рядко надничаме през оградата към бъдещия свят. Кога последно показахте на света вашите снимки? Говори ли и на вас Петър, когато призовава: „Приятели, този свят не е ваш дом. Затова не се настанявайте прекалено удобно в него" (I Петрово 2:11, М8С)?

Осиновени сме, но все още не сме се завърнали. Имаме си ново семейство, но не и нов небесен дом. Знаем името на своя Баща, но не сме виждали лицето му. Той ни е поискал, но още не е дошъл отново за нас.

И ето ни тук. Заклещени между настоящето и бъдещето. Вече не сме сираци, но още не сме си у дома. Какво да правим междувременно? Как да изживеем времето на химиотерапиите, на шофьорите с повече водка отколкото мозък в главите, на подлеците, заради които животът на земята е като служба в Афганистан? Как да живеем в тези междинни времена? Как да държим сърцата си готови за вкъщи? Павел дава няколко предложения.

И ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което _вече вижда? Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме (Римляни 8:23-25). Павел нарича Светия Дух „начало на Божието благословение". Един ДРУ^Г превод дава още по-нагледна метафора: „Имаме Светия Дух ^като предвкусване за бъдещата слава" (23 ст., КЪТ). Никой човек със здравословен апетит няма нужда да му се обяснява какво значи думата „предвкусване". Дори когато пиша черновата за тази глава, умът ми се понася към някое и друго вкусно ястие. След около час ще бъда в кухнята и ще душа като хрътка около вечерята на Деналин. Когато тя погледне на другаде, ще си открадна малко от манджата. Само едно парченце от пуйката, лъжичка от яхнията, късче от хляба... Такива хапки преди вечерята само още повече възбуждат апетита ми, докато не седнем на масата.

Вкусните хапки от небесната кухня водят до същото. Има моменти, вероятно твърде рядко, когато времето спира, радостта разцъфва, а Небето ви поднася ордьовър.

• След дълги часове на безсъние вашето новородено заспива. Под кехлибарената светлина на среднощната луна вие леко докосвате малките спящи очички и се чудите: „Бог ли те даде?" Предвкусване от небесната изба.

• Потъвате в работата, която обичате, за която сте създадени. Като отстъпвате от влажното платно, прекопаната градинка или поправения осем-цилиндров двигател, задоволството прелива във вас като освежаваща глътка студена вода. А ангелите питат: „Още един аперитив?"

• Думите на песента изказват точно онова, което сте искали, но не сте успявали да изразите. И за миг, за един прекрасен миг, изчезват всички конфликти, обиди и данъчни задължения. Сега сте само вие с Бог и онова тихо уверение, че всичко в света е наред.

Вместо да прогонвате или да пренебрегвате такива моменти, насладете им се. Те могат да ви настроят на честотата на Рая. И трудните моменти могат същото. „Макар да имаме Светия Дух в нас като предвкусване на бъдещата слава, ние също въздишаме, докато не бъдем освободени от болката и страданието. Ние също чакаме с нетърпение онзи ден, когато Бог ще ни даде пълните ни права като негови деца, включително и новите тела, които ни е обещал" (23 ст.).

Мислите ли, че понякога Каринет въздиша? Сираците го правят. Те живеят в самота. Когато видят дете с майка и баща, те въздишат.

Виждат някоя къща, сещат се за своята постеля и от сърцето им се надига въздишка. Когато се сетят какво се е случило с техните биологични родители, болката отново произвежда въздишка.

Но въздишките на Каринет са преброени. Всяко ядене в столовата я приближава до домашните ястия. Всяка нощ в спалното я доближава до собствената й стая. И всеки път, когато копнее да произнесе думата „мамо", тя си спомня, че скоро ще може.

Нейните трудности подбуждат копнежите й за дома. Нека ставната инфекция в коляното ви да ви напомня за вечното ви тяло. Нека предизвикващите киселини дни да извикват образа на бъдещия вечен мир. Обвинявали ли са ви несправедливо? Опознавали ли сте насилието? Клеветите са част от сегашния живот, но не и от следващия. Вместо да се сърдите на проблемите, изслушайте ги.

Някои моменти са толкова отвратителни, че просто не може повече. Преди няколко години една статия от списание „Тайм" преведе читателите през грозния свят на малтретираните деца. Там се срещнахме с десетгодишния малчуган Антоан, използван от хулиганите и наркопласьорите в квартала като кукла на конци. Биели са го за щяло и нещяло. Побоищата са го карали да им прислужва. Когато се е появявала полицията, побойниците са натиквали дрогата си в неговите чорапи, понеже момчето никога не е било претърсвано. Антоан е познавал полицаите по-добре от учителите си. Каква надежда може да има за момче като него? Авторът на статията ни покани в оскъдния апартамент, където живее Антоан. Майка му е притежавала една единствена крушка. Когато е излизала от кухнята, тя е взимала крушката в хола. Когато я е поставяла на лампата, мъждивата светлина е осветявала плакат на отсрещната стена на някакво плачещо чернокожо момче. Отдолу на плаката е имало надпис: „Той ще изтрие всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото изчезна" (Откровение 21:4, СП).⁹

Напишете чекове за надежда върху това обещание. Не тъжете за отминаващото време, а тържествувайте за него. Колкото повече пиете от Божия извор, толкова повече ще насърчавате часовника да тиктака. Всеки удар на стрелката ви доближава до завършека на осиновяването. Павел пише: „Самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението" (Римляни 8:23).

Моите дъщери отдавна престанаха да го правят, но преди години всеки ден празнуваха като луди всяко мое завръщане вкъщи. Джена беше на пет, Андреа - на три. Деналин им даваше знак и те хукваха към вратата и притискаха ръце и нослета към високия прозорец до входната врата. Виждах ги, докато паркирах пред вкъщи, залепени на прозореца - Андреа и Джена, една глава по-висока от сестра си. Когато ме видеха, започваха да пищят. Леле, как само скачаха и пляскаха с ръце! Сякаш някой им е сменил бонбонките със зърна от кафе. Никога завръщащ се от бойното поле император не е изпитвал толкова добър прием у дома. Когато отварях вратата, те се вкопчваха в краката ми и заливаха коридора с цунами от радост.

Баща им си беше у дома.

Ех, къде отмина времето, когато и аз търсех Бога по същия този начин? Твърде рядко напоследък дочувам гръм и първата ми мисъл е: „Дали това беше Божият глас?" Оставям да измине ден, дори два, без да насоча поглед към Небосклона. Нека заедно да поправим това! „Нека небето да изпълва вашите мисли. Не умувайте само върху нещата тук, долу на земята" (Колосяни 3:2). Какво ще кажете по-редовно да потапяме черпака си в кладенеца на Божието завръщане? Също както бъдещият дом на Каринет е обсебил мислите й. Възможно ли е тя да гледа снимките и плюшеното мече, без да мисли за новите си родители?

Благословения и бременна. И двете имат силата да ни пробудят от унеса. Подаръците подхранват копнежите за дома. Същото правят и проблемите. Всеки бездомен ден тук ни приближава до деня, когато нашият Баща ще се завърне.